ISTORIK

Чувал съм, че анималотерапията е много ефективна при деца с аутизъм.

Учителят ми по физика казваше: "Ако ученикът е под нивото на своя учител, това е регрес. Ако ученикът достигне нивото на учителя си, това е застой. АКо ученикът надмине нивото на учителя си, това е прогрес.". А Умберто Еко в романа си "Името на розата" пише: "Ние бяхме джуджета, но се бяхме изправили върху раменете на своите учители, които бяха гиганти."

Както писах в темата, посветена на "Средния път"... Буда казва, че: - Не е важно да стигнеш до края на пътя, а по-важното е да вървиш по него. - Смисълът не е в постигането на крайната цел, а - в стъпките, които изминаваш към целта. - Когато изкачиш един планински връх, да не мислиш, че си победил планината; победил си единствено себе си. - За да рабереш колко висок връх си изкачил, трябва да изкачиш и други върхове.

Ако познаваш и себе си, и противника си, шансът ти да победиш е 100%. Ако познаваш само себе си или само противника си, шансът ти за победа в 50%. Ако не познаваш нито себе си, нито противника си, шансът ти за победа клони към 0%. Ето точните думи на Сун Цзъ (автор на трактата "Изкуството на войната): "Ако познаваш и себе си, и врага си, не трябва да се страхуваш да встъпиш в хиляди битки. Ако познаваш себе си, но не познаваш врага си, за всяка победа ще претърпиш и по едно поражение. Но ако не познаваш нито себе си, нито врага си, то тогава ти си глупак и ще търпиш поражение след поражение при всяка една своя битка."

Има хора, които обичат битките, обичат да премерят сили с другите, да се състезават, да се надпреварват. Защо е нужно това съревнование? - Единствено чрез сравнението можеш да разбереш дали правиш нещо правилно, дали го правиш по-добре, по-бързо... Дали има някой впускащ се в състезание с мисълта да (че ще) изгуби? - Вероятно - не. Ако е сигурен в себе си, няма защо да има пораженческо мислене. Умеете ли да губите в състезанията? - Аз никога не съм се състезавал на официални състезания. Не сматам, че има смисъл. Умея и да печеля, умея и да губя с чест. Какво ви носи победата? А поражението? - Победата: уверението за това, че моята стратегия и моята тактика са били по-правилни от тези на противника. - Поражението: показва слабите ми страни. Всяко поражение е безценен урок. Променят ли ви и как? - Създавам следващата си стратегия. За следващия си противник. Тя трябва да бъде по-добра от предишната, от предишните. Аз не обичам да се състезавам, може би, защото не усещам в себе си онова, което наричат състезателен дух. Не ми изглежда привлекателно да полагам усилие за да покажа, че съм по-добра от другите. - А за други това е смисълът на съществуването им. По какъв ли начин отношението ни към победата и загубата са свързани с нашето вътрешно, духовно състояние? - Едни се нервират или се разплакват при загуба и/или при победа, а други запазват спокойствие. Едни научават ценни уроци или по-добре опознават себе си и/или противника/противниците си, а други - не.

Да, тя е съзнателна, целенасочена, понякога - системна. Но - подла, нечестна и за лично облагодетелстване... Мисля, че не - винаги. Какво печели лекарят, ако спазваш съветите му? Един болен пациент по-малко. А, ако не го слушаш, ще те лекува по-дълго, ще си купуваш по-дълго време лекарства. Ако учителят манипулира учениците си, за да учат уроците си и да пишат домашните си, за да не бягат от часовете... това не е в лош смисъл, а е в тяхна полза. Тези дни чух следното: "Отидете в някой психодиспансер и кажете на хората да не мслят за сини и розови слонове! Ще стане точно обратното!"

По принцип, всеки разговор е манипулация. От това да се пазариш с продавача за цената, през съветите, които психотерапевтът дава на своя клиент/пациент, до съвета на жена ти да си вземеш шапка и чадър, понеже ще вали или пък, ако щеш - до желанието на детето ти да му купиш банан или играчка. Текстът под всеки мой постинг също цели да манипулира аудиторията.

В момента хората са по морета и планини. Не стоят в библиотеките. Изчакай да започне учебната година и пак започни да посещаваш библиотеки, читалища и компютърни зали. А сега се разходи из Пампорово и други туристически селища в Родопите!

За хералдиката можете да прочетете интересни неща тук: Хералдиката http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3539

Да, съгласен съм, че животът не е нито участие в псевдо шоуто "Биг брадър", нито е книга-игра, нито е компютърна игра. В този смисъл, наистина никой не ти възлага мисии. Ворвакс, говори биг брадър. Ти имаш нова мисия. Имаш две минути, за да сложиш + на мнението на следващия, който ще напише нещо след мнението на първия писал след теб! Ворфакс, отново говори биг брадър. Ворфакс, ако успееш, за награда ще получиш възможността да изядеш допълнително една от вафлите на някой друг участник, по твой избор. А една от мисиите в играта Diablo II е да избиеш едни чудовища и да донесеш на един перонаж някаква наковалня. После той ще ти даде боздуган. Избиваш гадовете, намираш наковалнята и му я даваш. Тогава той ти казва: "На, вземи го тоя боздуган, вземи тоя боздуган!..." и започва да те бие по главата с него, а ти трябва да го убиеш, за да не те убие той, а и за да си вземеш боздугана.

И какво лошо има в това - да вървиш по път, който ти се струва прав(илен)? Макар и да знаеш, че понякога краят на избрания от теб път може да води към погибел...

Човек, отхвърлил всички прояви, свързани със слабите му места, може да изглежда нереален, но освободеността от самопогубващото поведение не е митологично понятие, а - реална възможност. Вие можете да постигнете пълноценно функциониране и да изберете пълно психично здраве в настоящите си моменти. Тази (последна) глава описва как функционират хората, чието мислене и поведение не е свързано със слаби места. Вие ще проследите развитието на човек, който се различава от повечето хора по невероятната си способност да проявява творческа активност във всеки момент от живота си.Хората, които нямат слаби места, се различават от голямото мнозинство. Външно приличат на всички други, но притежават характерни качества, нито едно от които не е расово, социално-икономическо или сексуално обусловено. Те не влизат лесно в предварителни роли, не се вместват в служебни характеристики, географски модели, образователни нива или финансови статистики. У тях има нещо различно, но то не може да се долови в традиционните външни критерии, по които обикновено класифицираме хората. Те може да са богати или бедни, мъже или жени, бели или цветнокожи. Могат да живеят навсякъде по света и да се занимават с всичко. Въпреки многообразието си, те имат една обща черта - освободеност от слаби места. Как ще ги познаете, ако се сблъскате с тях? Като ги наблюдавате. Като ги слушате. И ще откриете следното: Най-напред ще видите хора, които харесват почти всичко в живота - чувстват се добре, каквото и да правят и не пилеят времето си, за да се оплакват или - за да пожелават нещата да са по-различни. Те приемат живота с ентусиазъм и искат да получат от него всичко, което могат. Обичат излетите сред природата, киното, книгите, спорта, концертите, големите градове, фермите, животните, планините и просто всичко. Те обичат живота. Когато сте близо до такива хора, откривате, че те не мърморят, не хленчат, дори не въздишат. Ако вали дъжд, те са доволни. Ако е горещо, те вършат работата си, вместо да се оплакват от жегата. Ако попаднат в улично задръстване, на празненство или се окажат съвсем сами, те се справят с конкретното положение. Не се преструват на щастливи, но разумно приемат каквото дойде и притежават необикновената дарба да извличат удоволствие от тази реалност. Запитайте ги какво не харесват и те ще се затруднят да ви отговорят откровено. Те не са достатъчно съобразителни, за да се скрият от дъжда, тъй като за тях дъждът е красиво и вълнуващо преживяване. Той им харесва. Кишата не ги вбесява - те я изучават, шляпат в нея и я приемат като част от това, че са живи. Обичат ли котките? Да. Мечките? Да, Червеите? Да. Макар да не посрещат с радост неприятности като болестите, сушата, комарите, наводненията и други подобни, тези хора никога не пилеят нито един свой настоящ момент в оплаквания и празни пожелания. Ако нещо трябва да се изкорени, те започват да го изкореняват и извличат удоволствие от работата. Колкото и да ги разпитвате, трудно ще откриете нещо, което не им харесва да вършат. Те са истински любители на живота, потапят се изцяло в него и извличат от него всичко, което могат. Психично здравите, доволни хора не изпитват чувство на вина. Те са свободни и от тревожността, която изпитват онези, които прекарват настоящите си моменти в бездействие и терзания за минали събития. Могат да признаят, че са допуснали грешка, и да си дадат дума да не повтарят дадено неефективно поведение, но не си губят времето да съжаляват за нещо, което не са извършили, или да се разстройват за нещо, което са извършили в по-ранен момент от живота си. Пълната освободеност от чувството на вина е един от белезите на психично здравите индивиди. Никакви жалби за миналото и никакви усилия да накарат другите да изберат чувството на вина, като им задават нелепи въпроси от рода на: „Защо не постъпи по друг начин?" или „Не те ли е срам?". Тези хора, изглежда, съзнават, че животът се живее и нищо повече - колкото и да страда човек, няма да промени миналото. Те самите са освободени от чувство на вина, без това да им струва някакво усилие. И понеже това е естествено, те никога не насърчават другите да избират вината. Те знаят, че терзанията в настоящите моменти само подсилват ниската самооценка и че да се учиш от миналото е много по-ценно, отколкото да се оплакваш от него. Никога няма да ги видите да манипулират други хора, като им казват, че са лоши, нито пък ще ви позволят да ги манипулирате по този начин. Няма да ги хване яд на вас, просто няма да ви обърнат внимание. Вместо да ви се разсърдят, ще си отидат или ще променят темата на разговора. Стратегиите, които са толкова полезни при общуването с повечето хора, при тези индивиди не дават никакъв резултат. Вместо да терзаят и себе си, и околните с чувство-на вина, те безцеремонно отминават.Хората, конто нямат слаби места, не се безпокоят прекомерно. Обстоятелства, при които другите изпадат в ужас, изобщо не ги засягат. Те не планират нещата отдалеко и не са склонни да отлагат за бъдещето. Отказват да се безпокоят, защото това не е част от светогледа им. Не са неизменно спокойни, но не желаят да прекарват настоящите си моменти в терзания за бъдещи събития, над които нямат никаква власт. Те са много силно ориентирани към настоящия момент и сякаш някакъв вътрешен сигнал им напомня, че всички безпокойства трябва да бъдат ограничени в настоящия момент. Тези хора живеят сега, а не - в миналото или пък - в бъдещето. Неизвестността не ги плаши; те дори търсят нови и непознати преживявания. Обичат неопределеността. Наслаждават се на своето „сега", съзнавайки, че това е всичко, което имат. Не правят планове за бъдещо събитие и не прекарват дълги периоди в бездействие, докато чакат да настъпи събитието. Моментите между отделните събития трябва да се изживяват така, както и моментите, през които протичат самите събития. Те имат необикновена способност да извличат пълно удоволствие от всекидневния си живот. Не са склонни да протакат, не пестят за „черни дни" и, макар обществото не винаги да одобрява поведението им, няма опасност да започнат да се самообвиняват. Те събират щастие сега, а когато настъпи бъдещото “сега”, включват и него. Тези хора винаги се забавляват, защото виждат, че е безсмислено да чакат, за да започнат да се забавляват. Това е естественият начин на живот, които много наподобява на живота на детето или животното. Хората, избавили се от слабите си места, са заети да живеят пълноценно в настоящето, докато мнозинството прекарват живота си в очакване на печалби, които в края на краищата не успяват да вземат. Психично здравите хора са необикновено самостоятелни. Те са вън от „психичното гнездо" и макар да обичат семейството си и да са силно привързани към него, смятат, че във всички взаимоотношения независимостта е по-ценна от зависимостта. Отдават особено голямо значение на отсъствието на предварителни очаквания. Взаимоотношенията им с околните почиват върху взаимното зачитане на правото на всеки да взема решения самостоятелно. С любовта си те не налагат своите ценности на човека, когото обичат. Държат на уединението, което другите могат да приемат като проява на пренебрежение или незачитане. Понякога обичат да остават сами и са готови на всичко, за да защитят правото си да се уединяват. Тези хора не се ангажират в многобройни любовни връзки, Подбират грижливо обекта на чувствата си, но обичат дълбоко и емоционално. Склонните към зависимост и психично нездравите хора трудно могат да ги обичат, тъй като индивидите, освободили се от слабите си места, непреклонно отстояват свободата си. Ако някой има нужда от тях, те отхвърлят тази нужда, защото смятат, че тя е вредна и за него, и за самите тях. Държат обичаните от тях хора да бъдат независими, самостоятелно да правят избора си и да живеят живота си заради себе си. Макар че общуването с другите им доставя удоволствие, за тях е много по-важно околните да не се нуждаят от подкрепата им. В момента, в който се облегнете на човек без слаби места, той започва да се изплъзва - първо емоционално, а след това и физически. Тези хора не желаят нито да зависят от някого, нито някой да зависи от тях, когато става въпрос за взаимоотношения между зрели хора, Когато са с деца, те са модел на любещи хора, но и у децата още от самото начало насърчават доверие в собствените сили, като се отнасят към тях с неизменна обич. У тези здрави, пълноценно живеещи индивиди не се открива никакъв стремеж към одобрение. Те могат да функционират без одобрението и възхищението на околните. Не търсят почести, както повечето хора. Не се влияят от мнението на околните, почти не се интересуват дали другите одобряват или не думите или действията им. Не се опитват нито да шокират хората, нито да спечелят одобрението им. Хората, освободили се от слабите си места, са с толкова силна вътрешна локализация на контрола, че буквално не се влияят от това, как другите преценяват поведението им. Това не означава, че остават безчувствени пред възхищението и одобрението - просто не изпитват потребност от тях. Те могат да бъдат откровени до болка, тъй като не забулват мислите си във внимателно подбрани думи, с които искат да доставят радост на другите. Ако искате да разберете какво мислят, ще чуете точно това от устата им. И, обратно, ако кажете нещо лошо по техен адрес, те няма да се разстроят или да се демобилизират. Ще приемат данните, които сте им доставили, ще ги пресеят през ситото на собствените си ценности и ще ги използват в по-нататъшно то си израстване. Те не изпитват нужда да бъдат обичани от всички, нито имат безгранично желание всяка тяхна постъпка да бъде посрещана с одобрение. Съзнават, че винаги ще се сблъскват с известно неодобрение. Необикновеното у тях е, че са в състояние да функционират така, както диктуват самите те, а не някой друг, който е извън тях. Като наблюдавате тези хора, ще забележите у тях известно отсъствие на приобщеност към културата. Те не са бунтари, но правят свой собствен избор, дори той да противоречи на действията на всички останали. Хората, освободили се от слабите си места, пренебрегват незначителните правила, ако те са безсмислени, и не се съобразяват с дребнави условности, които са толкова важни за повечето хора. Те не ходят често на коктейли и не водят светски разговори, защото така е прието. Те са верни на себе си и макар че обществото заема важна част от живота им, отказват да бъдат ръководени от него или да му робуват. Те не вдигат бунт, но вътрешно знаят кога да не му се подчиняват и как да функционират трезво и смислено. Хората, освободили се от слабите си места, умеят да се смеят и да създават смях. Откриват хумора в почти всички ситуации и могат да се засмеят и в най-глупавия, и в най-тържествения случай. Обожават да разсмиват другите и с лекота се шегуват. Това не са сериозни, тежки хора, които минават през живота с каменна строгост. Тъкмо обратното, те са хора на делото, които често са презирани заради лекомислието им в неподходящи моменти. Те не подбират момента с точност, защото знаят, че такова нещо като подходящо събитие на подходящо място не съществува. Те обичат несъответствието и въпреки това хуморът им не е злостен. Никога, абсолютно никога не използват злонамерени подигравки, за да създават смях. Те не се смеят на хората, а се смеят заедно с тях. Смеят се на живота и всичко приемат като развлечение, въпреки че са целенасочени. Когато отстъпят крачка назад и погледнат живота, знаят, че не са се запътили към някое специално място. Способни са да се радват и да създават атмосфера, в която и другите могат да избират да се радват. Приятно е да си близо до хора, освободили се от слабите си места. Тези хора приемат себе си, без да се оплакват. Те знаят, че са човешки същества и, че това е свързано с определени човешки качества. Знаят, че външно изглеждат по определен начин и приемат това. Ако са високи, добре, ако са ниски, пак добре. За тях не е от значение дали са плешиви или имат буйна коса. Те понасят потенето. Не се отнасят с фалшиво отвращение към физическата си същност. Те са се приели и следователно са най-естествените хора. Не се маскират с изкуствени препарати, не се извиняват за това, което са. Не ги отвращава нещо, което е типично човешко. Харесват се. и се приемат такива, каквито са. По същия начин възприемат и цялата природа - такава, каквато е, без да желаят да е по-различна. Никога не се оплакват от неща, които не могат да променят - например от жегата, дъждовните бури или студената вода. Приемат и себе си, и света такъв, какъвто е. Без претенции, без хленчене - приемат го и толкова. С години да живеете край тях, няма да ги чуете да негодуват от себе си или да отправят празни пожелания. Ще видите хора на действието, които действат. Ще ги видите да наблюдават света такъв, какъвто е, като деца, които приемат природата и й се радват - такава, каквато е. Те ценят природата. Обичат да бъдат сред нея и да бродят из девствени и красиви места. Особено обичат планините, залезите, реките, цветята, дърветата, животните, цялата фауна и флора. Самите те са естествени, безцеремонни и непретенциозни и обичат неподправеността на вселената. Не се стремят към кръчмите, нощните клубове, празненствата, събиранията, към изпълнените с цигарен дим стаи и така нататък, въпреки че са в състояние да извличат максимално удоволствие от тях. Тези индивиди са в хармония с природата, със света, макар че могат да функционират и сред хората. Те са в състояние да ценят това, на което останалите са престанали да се радват. Слънчевият залез или разходката в гората никога не ги отегчава. Винаги могат да се любуват на полета на някоя птица. Гъсеницата никога не им е досадна, нито пък котката, която ражда котенцата си. Те се възхищават непрекъснато и спонтанно. За някои това може да изглежда изкуствено, но тези хора не забелязват какво мислят другите. Твърде много са погълнати в съзерцанието на безкрайните възможности за пълноценно изживяване на настоящите моменти. Хората, освободили се от слабите си места, проникват в същината на поведението на другите и това, което за мнозинството може да е сложно и неразгадаемо, за тях е ясно и разбираемо. Проблемите, които извеждат мнозина от равновесие, за тях са само незначителни неудобства. Тази липса на емоционално преживяване на проблемите им позволява да преодоляват пречки, които за останалите хора са непреодолими. Освен че познават себе си, те веднага разбират какво се опитват да им сторят другите. Хората без слаби места могат да вдигнат рамене и да отминат неща, които у другите хора предизвикват гняв и объркване. Те никога не се смущават или объркват, а това, което за другите може да изглежда сложно и нерешимо, за тях е просто условие с готов отговор. Те не изпадат в мрачни настроения поради проблеми в собствения си емоционален свят. Проблемът за тях е само препятствие, което трябва да преодолеят, а не отражение на това, което са или не са като личности. Самооценката им е с вътрешна локализация и затова те могат да изследват обективно всички външни съображения, без да ги виждат като заплаха за самооценката си. Тази особеност най-трудно се възприема, тъй като мнозинството от хората лесно се чувстват застрашени от външни събития, идеи или хора. Психично здравите и независими индивиди обаче не умеят да се чувстват застрашени, а именно тази тяхна особеност може да ги направи заплаха за останалите. Индивидите без слаби места никога не водят безполезни битки. Не са склонни да се заемат с най-различни начинания само и само да си придадат важност. Ако борбата може да доведе до промяна, те ще се борят, но никога няма да сметнат, че е необходимо да се борят безцелно. Те не са мъченици, а хора на действието. Те са също хора, които са готови да помогнат. Почти непрекъснато са заети с дейност, която ще направи живота на другите по-приятен и по-лек. Те са бойци от предния фронт на социалната промяна, но не си лягат всяка нощ заедно с проблемите от изминалия ден и не си докарват язва, сърдечно заболяване или други болести. Те са неспособни да мислят и действат стереотипно. Често пъти дори не забелязват физическите различия между хората, включително расовите, етническите, ръстовите и сексуалните. Те не са повърхностни хора и не съдят за другите по външния им вид. Въпреки че може да изглеждат епикурейци и егоистични, през голяма част от времето си те служат на другите. Защо? Защото им харесва. Хората, освободили се от слабите си места, не са болнави. Не се разстройват от настинки и главоболия. Вярват в способността си да се избавят от тези неразположения и никога не разказват колко зле се чувстват, колко са уморени или какви заболявания нападат организма им. Те се отнасят добре с тялото си. Харесват се. Хранят се добре, редовно се занимават с физически упражнения (като начин на живот) и не се поддават на неразположенията, които обикновено изваждат другите от релсите за различни периоди от време. Те обичат да живеят добре и живеят добре. Друга особеност на тези пълноценно функциониращи индивиди е откровеността. Те не отговарят уклончиво и за нищо не лъжат. Лъжата за тях е изкривяване на тяхната собствена реалност. Затова и не се самозаблуждават. Въпреки че са сдържани, няма да преиначат истината, за да защитят някого. Те знаят, че владеят собствения си свят - така както другите владеят своя. Понякога поведението им може да изглежда жестоко, но в действителност те просто дават възможност на околните да вземат решения самостоятелно. Те решават ефективно нещата - такива, каквито са, а не каквито биха искали да бъдат. Тези хора не са склонни да обвиняват другите. Те имат вътрешна ориентация на личността и не приписват отговорността за това, което са, на други хора. Не са склонни продължително време да говорят за другите и да обсъждат какво е извършил или не е успял да извърши даден човек. Те не говорят за хората, а говорят с тях. Не обвиняват другите, а помагат - на тях и на себе си - отговорността да попадне там, където й е мястото, Не са нито клюкари, нито интриганти. Толкова са заети да живеят ефективно, че не им остава време за дребнави заговори, които запълват живота на мнозина. Хората на действието действат. Критикарите хвърлят обвинения и се оплакват. Индивидите, които са скъсали със слабите си места, не отдават голямо значение на реда, организацията или системността в живота си. Те имат самодисциплина, но не им е необходимо нещата и хората да съответстват на собствените им схващания. Те не дават препоръки на околните. Знаят, че всеки има право на избор и че маловажни неща, които вбесяват другите хора, са просто резултати от нечие решение. Те не смятат, че светът трябва да бъде устроен по специален начин. Нямат мания за чистота или ред. Стремят се да живеят функционално, но ако не всичко е така, както биха желали, не правят трагедия от тона. За тях организацията е само полезно средство, а не самоцел. Поради това, че не страдат от манията за организираност, те имат творчески подход към живота си. Заемат се с решаването на всеки проблем по свой собствен маниер - като си сварят канче супа, като напишат отчет или започнат да косят трева. Влагат въображение в постъпките си и в резултат подходът им към всичко е творчески. Не им се налага да правят нещо по точно определен начин. Не се съветват със справочници или специалисти - просто се заемат с проблема така, както им се струва, че е подходящо. Това е творческият подход и те го владеят без изключение. Хората, освободили се от слабите си места, имат изключително висок енергиен заряд. Изглежда, че им е достатъчен краткотраен сън и това, че живеят, създава у тях особена възбуда. Те живеят и са здрави. Могат да вложат огромна енергии в изпълнението на някоя задача, защото решават да се заемат с нея пълноценно в настоящия си момент. Енергията им не е свръхестествена, а се дължи на това, че обичат живота и всички дейности в него. Никога не изпитват скука. Всички житейски събития им предоставят възможност да вършат нещо, да мислят, да чувстват и да живеят, а те умеят да вложат енергията си в почти всички ситуации в живота. Ако попаднат в затвора, ще впрегнат ума си в творчески занимания и няма да си позволят да изгубят интерес към живота. Скуката отсъства от всекидневието им, тъй като индивидите, откъснали се от слабите си места, насочват същата енергия, която притежават и останалите хора, към полезни изживявания. Те са любознателни до агресивност. Това, което знаят, никога не им е достатъчно. Винаги търсят още знания и са готови да се учат във всеки настоящ момент от живота си. Не се интересуват дали ще трябва да направят нещо по правилния начин или дали са направили нещо по неправилен начин. Ако нещо не излиза или не е максимално полезно, те го изоставят, а не се отдават на празни съжаления. Те търсят истината в света на знанията, винаги се радват да научат нещо ново и никога не смятат, че са завършен продукт. Ако са край бръснар, искат да научат нещо повече за бръснарството. Никога не изпитват и не проявяват чувство на превъзходство и не очакват другите да ръкопляскат на заслугите им. Готови са да се учат от децата, борсовите агенти и животните. Искат да научат нещо повече за работата на заварчика, готвача, въдичаря или заместник-председателя на някоя компания. Те са по-скоро ученици, отколкото учители. Това, което знаят, не им е достатъчно и те никога не се държат снобски или надменно, защото тези чувства са им чужди. Всеки човек, предмет или събитие за тях е повод, за да научат нещо ново. Те са агресивни в многостранните си интереси, никога не чакат информацията да стигне до тях, а сами я издирват. Не се срамуват да разговарят със сервитьорката, да запитат зъболекаря какво изпитва, когато бърка по цял ден в устите на хората, или да попитат някой поет какво иска да каже с един или друг свой стих. Тези хора не се боят от неуспеха. Дори често му се радват. Те не слагат знак на равенство между успеха в някое начинание и успеха на човека като личност. Тъй като самооценката им идва отвътре, те разглеждат обективно всяко външно събитие като ефективно или неефективно. Знаят, че неуспехът всъщност е нечие мнение, изказано с думи, и че той не е опасен, защото не може да накърни самооценката им. Хората, освободили се от слабите си места, са готови да опитат всичко, па участват във всичко, защото това им прави удоволствие и никога не се страхуват да обяснят какво чувстват. Затова никога не избират демобилизиращия ги гняв. По същата логика (без да се налага всеки път да го обмислят, тъй като това е станало техен начин на живот) те не си казват, че другите би трябвало да се отнасят по-различно с тях и че би трябвало да им се случват по-различни неща. Те приемат хората такива, каквито са, и полагат усилия, за да променят събитията, които не им харесват. Следователно гневът остава невъзможен, защото те нямат предварителни очаквания. Това са хора, способни да отхвърлят само-погубващите емоции и да привличат положителните емоции. Тези щастливци проявяват завидна липса на склонност да се самоизтъкват. Те не участват в състезателни игри и не се опитват да правят впечатление на другите. Не се обличат специално, за да бъдат харесвани, нито пък полагат усилия, за да се изтъкват. У тях има простота и непринуденост, която не им позволява да правят голям въпрос от маловажни или по-важни неща. Не са склонни да участват в спорове и разгорещени дискусии. Те просто излагат становището си, изслушват другите и разбират, че е безсмислено да се опитват да убеждават някого да бъде като тях. Те отбелязват: „Добре, просто сме различни. Не е нужно да стигаме до съгласие." Оставят нещата така, без да изпитват потребност да спечелят спора или да убедят противника, че позицията му е погрешна. Не се боят да направят лошо впечатление, но и не си го поставят за цел. Ценностите им не са от локален характер. Те не се идентифицират със семейството, съседите, общността, града, областта или държавата. Приемат се като представители на човешкия род. За тях безработният австриец не е нито, по-добър, нито по-лош от безработния калифорниец. Не са локални патриоти, а се виждат като част от цялото човечество. Не се радват, когато загиват повече врагове, тъй като и врагът е човек, както и съюзникът. За онези, които са се освободили от слабите си места, не са валидни прекараните от хората граници, които определят пристрастията на един човек. Те преминават през границите на традициите, поради което често ги заклеймяват като бунтовници или дори предатели. За тях няма „герои'' или „кумири". В техните очи всички хора са хора и никого не поставят по-високо от себе си по значимост. Не изискват непрекъснато да им бъде отдавана справедливост. Когато някой друг има повече привилегии от тих, смитат, че това е изгодно за него, и не виждат причина да се разстройват от това. Когато се състезават срещу някой противник, желаят той да се представи добре, а не посредствено, за да не се налага самите те да спечелят състезанието поради дисквалификация на противника. Обичат да побеждават и да успяват със собствени сили, а не да печелят благодарение на недостатъците на другите. Не настояват, че всички трябва да бъдат еднакво надарени, но търсят щастието вътре в себе си. Не са склонни да критикуват, нито изпитват удоволствие от нещастията на другите. Те са твърде заети да живеят, за да забелязват какво правят съседите им. Най-характерното за хората, избавили се от слабите си места, е, че те се самоуважават. Мотивирани са от желанието да израстват и когато имат възможност, винаги се отнасят добре към себе си. У тях няма място за самосъжаление, самоотхвърляне или самоомраза. Ако ги попитате: „Харесвате ли се?", ще ви отговорят гръмогласно „Да, разбира се!". Те наистина са редки птици. Всеки ден за тях е удоволствие. Прекарват го цялостно и изживяват пълно всички свои настоящи моменти. Не им липсват проблеми, но не изпадат в емоционалната демобилизация, до която обикновено водят проблемите. Критерият за психичното им здраве не е дали ще се подхлъзнат, а какво ще направят, ако се подхлъзнат. Ще останат ли на земята, хленчейки, че са паднали? Не, те ще станат, ще отупат праха от дрехите си и ще продължат да живеят. Хората, които вече нямат слаби места, не гонят щастието - те живеят и щастието е тяхната отплата. Следващият цитат от едно есе върху щастието, публикувано в сп. „Рийдърс дайджест", обобщава подхода към ефективния начин на живот, за който говорим в цялата книга: „Нищо на света не прави щастието по-непоносимо, отколкото опитът ни да го открием." Историкът Уил Дюрант описва как търсел щастие в познанието, но открил само разочарование. След това потърсил щастие в пътешествията, но открил досада; като го потърсил в богатството, открил недоразумение и безпокойство. Потърсил щастие в собственото си писане и открил само умора. Един ден видял жена, която чакала някого в малък автомобил със спящо дете на ръце. От влака слязъл мъж, приближил се до нея, нежно я целунал, после целунал и детето съвсем леко, за да не го събуди. Семейството потеглило с колата, а Дюрант останал зашеметен от това, че е открил истинската същност на щастието. След това се успокоил и открил, че „всяка нормална жизнена функция съдържа известна наслада"*. Като използвате настоящите си моменти, за да получите максимално задоволство, вие ще бъдете един от индивидите, освободили се от слабите си места, а не - наблюдател. Тази мисъл е толкова приятна – да се освободите от слабите си места! Вие можете да направите този избор още сега, стига твърдо да го решите.

Кой/коя сте вие? Как описвате себе си? Кое ви пречи да живеете щастливо и пълноценно? Тази книга е посветена на щастието. По-точно - на начините, по които можем да го изживеем.Тук няма да намерите сложни философски размисли, посветени на този извечен човешки проблем. Душевното здраве (ако приемем, че това е другото име на щастието) е естествено състояние на човека и средствата за неговото постигане са достъпни за всекиго. Печелившата житейска комбинация е упорита работа, здрав разум, хумор и увереност в собствените сили. Не става дума за сурови формули, за усвояване на трудни психологически техники или за пренапрягане на волята. Книгата предлага приятен подход за вглеждане в себе си, в собствената си жажда за живот и в начините, по които избираме да се самоосъществим. Като разглежда ежедневното поведение на човека, Уейн Дайър успява да възбуди нашето внимание и нашата прозорливост към онези невидими психически бариери, с които сме се сраснали още от детството и ни пречат да бъдем пълноценни, безгрижни и наслаждаващи се на потока на живота същества. В книгата е представен приятен подход за постигане на щастие, който се основава върху отговорността и ангажимента ви към самия вас, върху апетита ви за живот и желанието ви да бъдете всичко, каквото изберете в момента. Вероятно мнозина ще припознаят себе си в описанието на слабите места, които в цивилизования свят са се превърнали в отрова във взаимоотношенията и което е по-сериозно - станали са основа на неприемането на собствения Аз, на отхвърлянето на собствената личност, на недооценяването на собствената човешка стойност. Ако сте направили избора да бъдете естествен деец и щастлив човек - тази книга, този "учебник по себе си" е тъкмо за вас. Текстът много лесно се чете; езикът, на който е написана книгата, е достъпен и лесно разбираем, освен това тя е и увлекателна! Отваряш я и се изправяш срещу самия себе си... Може да се окаже, че това е образ, който не познаваш, но пък щом си посегнал/а към тази книга, значи имаш нужда от нея точно сега!

Уейн Дайър, "Вашите слаби места": http://www.spiralata...ul/sl_mesta.zip Изтеглете тази книга! Прочетете я! Тя може би ще ви помогне да откриете слабите си места и страни и да ги превърнете в свои силни места и страни. Успех!

Здравей! Смяташ, че не си достатъчно добра, талантлива, красива и така нататък, но - в сравнение с кого? С онези, с които са те сравнявали възрастните около теб? Явно твоите възрастни роднини са имали някакви комплекси, имали са някакви надежди, че в твое лице ще осъществят всичко онова, което не са успели да постигнат в живота си. Не знам защо сравненията никога не са били в твоя полза. По този начин са насадили комплекс за малоценност у теб. Някакви други деца са били по-добри в нещо от теб. ОК! А ти в какво си била по-добра от тях? Може пък техните родители да са им давали теб за пример. Попитай ги! За да спреш да се въртиш в омагьосания кръг, трябва да излезеш от него. Как? Като спреш да се сравняваш с другите. Винаги някъде има някой, който е по-красив, по-умен, по-интелигентен, по-талантлив, по-знаещ и по-можещ от нас. Е, и?... Какво от това? Ние пък сме по-добри от някой друг. Хората не се раждат с равни възможности. Един го бива в едно, а друг - в друго. Ще ти дам пример със себе си. Аз съм добър в професията си, в науката си, но някъде има някой, който е по-добър от мен. Аз пък съм по-добър от много други свои колеги. Но съм слаб и по физика, и по математика, и по органична химия. И какво от това? Аз не съм нито физик, нито математик, нито химик. Историк съм. Това е силната ми страна. Слабите ми страни не могат да отслабят тази моя силна страна. Човек не може да знае и да разбира всичко. Ти трябва сама да откриеш къде се крие силата ти. Трябва да откриеш отговора - сама за себе си. И, когато откриеш силната си страна или силните си страни, да се развиваш в тази посока или в тези посоки. Ако например, като малка не си можела да свириш на акордеон или на пиано, опитай се да смениш музикалния инструмент! Избери класическата китара или цигулката, примерно. Ако не си можела да рисуваш живопис, опитай да рисуваш графика (или обратното). Проблемите с общуването не могат да се преодолеят по друг начин, освен с... общуване, с много общуване. С разговори офлайн и онлайн. Ако с някого нямате какво да си кажете онлайн, чрез посредничеството на интернет, няма да имате какво да си кажете и офлайн, на живо. Опитай се да не обсебваш човека до себе си, не го натоварвай само със своите проблеми, изслушвай го, когато той иска да сподели нещо. Не му пращай един милион есемеси за едното нищо. Ако искаш да му обясниш нещо, по-добре е да го направиш на живо. Щом си била отличничка в училище, вероятно ще бъдеш отличничка и в университета. Сега студентка ли си? Или работиш? Може би, човек би могъл по-лесно да открие, ако не - мисията си, то - поне призванието си, като си зададе няколко въпроса и им отговори. Ето ги и самите въпроси: 1. На кои ценности/области/каузи съм готов(а) да посветя живота си? 2. С какво (или - по какъв начин) бих могъл (могла) да допринеса към съответната област/ценност/кауза и как смятам да го направя? 3. Какво искам да постигна в живота си? 4. Кои науки/изкуства/спортове/бойни изкуства ми се удават най-много? 5. Кое полукълбо на мозъка ми е по-развито? Съвсем схематично... - В челната област са центровете за паметта и волята. - В лявото полукълбо се намират центровете, отговорни за точните науки, лингвистиката, говора, логиката, анализа... Лявото полукълбо управлява дясната половина от тялото. - В дясното полукълбо са центровете, отговорни за емоциите, въображението, интуицията и изкуствата. Дясното полукълбо управлява лявата част на тялото. - Разбира се, мозъкът работи едновременно и с двете си полукълба, като всяко от тях дава своя принос и така двете мозъчни полукълба се допълват едно - друго. Колкото до красотата, тя е твърде относително понятие. Красивото за един може да е грозно за друг и обратното. Красотата се крие в очите на гледащия. Ако не се харесваш, иди на фризьор, на козметик, на ноктопластика... Купи си нови дрехи... От друга страна, не е необходимо всички да сме мис и мистър "свят", нали... Казваш, че искаш да се занимаваш с музика. Искаш да пееш, да свириш или да композираш? А може би - да дирижираш? Или пък - да преподаваш?

Бях чел някъде, че всяка жена превръща мъжа в ключ, който да отключва само нейната "врата". Може би първото момиче е направило това с теб. И се страхуваш, че твоят "ключ" не би могъл да отвори нечия чужда "врата". Просто трябва да се отпуснеш и да се наслаждаваш на тялото на новата си интимна партньорка, а тя - на твоето. Ако подхождаш без страх, без сравнения с онова, което е било с първата (всъщност, ако не си правил секс с друго момиче, няма как и да направиш такова сравнение, де!), би трябвало да се оправиш без проблеми в такава ситуация. Не ти трябват стимуланти. Трябва да се отпуснеш психически. Опитай с взаимен продължителен масаж на тялото - първо ти я масажирай, после - тя - теб. Главата, врата, лицето, ушите, ръцете, гърба, краката... Може по този начин да се отпусне и психиката ти. Може да пробваш да се държите за ръце или да стоите прегърнати, или да опрете гръб в гръб... Може да глътнете по един чай с ром, пак - за отпускане (с уговорката, че чаят трябва да преобладава). Може да пийнете и греяно вино (смесено с подправки - някакъв силен чай, черен пипер, карамфил, канела, кори от портокал и от мандарина, парченца мандарина, ябълка, круша... - на вкус). Oпитайте различни неща, все нещо ще ти помогне да се отпуснеш. Щом първата ти партньорка е била опитна, значи те е научила как стават "нещата". Ползвай опита си с новото момиче. В този случай, може ти да се окажеш учителят. Може да опитате някакви ролеви игри. Според мен не ти трябват нито секс стимуланти, нито - секс играчки (поне - не - и на този етап). Намери начин да се отпуснеш, да забравиш страховете и комплексите си. Може би, ако наиистина харесваш и обичаш новото момиче до себе си, тези пречки ще отпаднат от само себе си. Успех!

Може би, човек би могъл по-лесно да открие, ако не - мисията си, то - поне призванието си, като си зададе три въпроса и им отговори. Ето ги и самите въпроси: 1. На кои ценности/области/каузи съм готов да посветя живота си? 2. С какво (или - по какъв начин) бих могъл да допринеса към съответната област/ценност/кауза и как смятам да го направя? 3. Какво искам да постигна в живота си?

Мисията (ако я свържем с идеята за прераждането) може да бъде свързана с това: - да се срещнеш с някого - някой да се срещне с теб - да извършиш нещо - да попречиш на някого да извърши нещо - да намериш хора, за които да се грижиш (баба и дядо, родители, деца, внуци, или пък - ученици, студенти - ако преподаваш нещо)

Аз по-скоро спадам към втората група, в която са почитателите на умствените разсъждения и донякъде - на интуицията и които смятат чувствата за пречещи на ясното мислене.

Да, важно е какъв пример или какви примери следваш.

Само по себе си знанието е неутрално. То може да спаси, може и да погуби човешкия живот. Познанието е инструмент като ножа. С един нож можеш да направиш много неща - да отрежеш филия хляб и да я намажеш със сладко, да си подостриш молива, да си издялкаш лодка от кората на дърво, да издялкаш името на любимата си върху някое дърво... Но със същия този нож можеш да убиеш и животно, и човек. А можеш и да се самоубиеш.

Любопитството е емоция, стояща в основата на човешкото познание. Любопитство: 1. Силно желание нещо да се види, да се узнае, да се разбере. 2. Желание да се научават нови неща. 3. Интерес към незначителни подробности, например - клюки. 4. Повърхностен интерес към нещо. Любознателност 1. Осъзнат, целенасочен и систематичен интерес към задълбочено научаване на нещо полезно, важно, значимо и стойностно. 2. Поведение, предизвикано от емоцията любопитство. Близки по значение думи са ученолюбие, ученолюбивост, целенасочено любопитство, задълбочен интерес, повишено внимание. Ще се съглася с Христо, че любопитството е повърхностна любознателност, а любознателността е задълбочено любопитство, с добавката, че любознателността не е насочена към безсмислени, незначителни, дребни неща.

Един писател (май беше французин) беше писал за запазването на равновесието в трудни ситуации следното: "Вървя по билото на планината. Вляво от мен - пропаст с остри камъни на дъното. Вдясно от мен - пропаст с отровни змии на дъното. Пред мен - мечка стръвница. Зад мен - лъв." Какво направил неговият герой? Когато двата хищника скочили срещу него, за да го убият и изядат, той рязко клекнал или легнал (вече не помня - кое от двете беше) и, когато те се ударили един в друг, паднали в пропастите, а той продължил по пътя си. А една японска мъдрост гласи следното: "Ако стрелата прелита над главата ти, не се навеждай!".

А, същото е. Аз съм мислил на френски език, докато живеех във Франция. В един момент е неизбежно да започнеш да мислиш на чуждия език, ако си в среда на франкофони (в случая с френския език), и, ама - разбира се! - ако владееш езика до съвършенство. Може би това може да се сравни със смяна на операционната система, например - от Уиндоус на Линукс. Ти си си същият, но мислиш на чуждия език толкова леко, колкото - и на собствения (българския - в моя случай). Е, странно е, когато се уловиш, че си спрял да мислиш на родния си език. Когато не бях сред французи, обаче, а - сред българи или други (румънци, испанци, италианци, китайци...), аз пак превключвах да мисля на български. Някак си неусетно се получава.

В някои медии има раздел, наречен "Добрите новини". Между другото, всеки читател може да си избере какъв тип новини да (не) чете.