ISTORIK

Би могла да си изтупаш килима през балкона, докато тя пуши отдолу. Или да я залееш с нещо мазно. Най-малкото - да я пръскаш с воден пистолет. Не си длъжна да й дишаш цигарения дим. Колкото до тропането и до нощния шум, и ти би могла да й тропаш на главата. Примерно - да удряш пържоли с чук, да заковеш нещо... Можеш да плюеш тиквени и слънчогледови семки през терасата... На зла круша - зъл прът. Каквото повикало...

Не е нужно да бързаш с изводите. Може да са се събрали по повод нечий празник. И никъде не е казано, че е само той мъжът в женската компания, нали?

Лицето е първото нещо, което мъжът вижда сутрин в огледалото. Лицето му също така е и първото, което хората забелязват у него. Брадата подчертава мъжествеността и дори помага за самочувствието на тези, които са си я пуснали. Този лицев аксесоар може да е признак за религиозен или за социален статус. Придава обем и царственост на лицето, може да символизира сила и мъдрост. Брадата се явява последният щрих, определящ визията на мъжа. Както за всяко друго начинание, така - и при пускането на брада, мъжът трябва да бъде постоянен и последователен. Брада и мустаци няма да израстат за няколко дни и търпението ще бъде негов пръв другар. За да стигнете до етапа, в който да започнете да полагате грижа за брадата си, тя трябва да е стигнала определена дължина. След като косъмчетата са пораснали достатъчно, вече можете да направите желаната от вас форма, като я подстрижете на някои места. В Древен Египет само фараоните имали право да носят брада, но това била фалшива брада във формат на фунийка, привързвана с връвчица, която се закрепвала зад ушите. Там тя имала чисто символично значение, като символ на сила и власт и дори цариците я носели. В древна Елада (Гърция) е било достатъчно да си брадат, за да те сметнат за философ. Евреите смятат брадата за свещена.

Сам казваш, че не се чувстваш комфортно в тази връзка. Колкото по-скоро я прекратиш, толкова по-скоро ще се почувстваш свободен и търсещ своята половинка. А това, че тя има заболяване, си е неин проблем. Ти не си й длъжен с нищо, нито - тя - на теб, ако ти беше болният. Има си родители, да си я обгрижват те! Минали сте някаква част от житейския си път заедно. И всеки е научил по нещо от вашата заедност. Приключвате връзката помежду ви и всеки продължава по своя собствен път. Колкото по-дълго отлагаш неизбежното, толкова по-трудно ще бъде. Щом нито я харесваш, нито я обичаш, щом си стигнал дотам, че колкото повече я опознаваш, все по-малко искаш да я познаваш, няма какво повече да му мислиш.

Ако смятате човека до себе си за боклук, защо още сте заедно?

Потребността от общуване се изразява най-силно, когато човек е изолиран от своите близки хора. Специални изследвания разкриват, че продължителната самота може да доведе до нарушаване на процесите, свързани с концентрацията и с вниманието, на емоционалната сфера на личността, на представата й за себе си, на възприятието й за преживяното време и за заобикалящата я действителност. Информационният дефицит може да се превърне в причина за душевни разстройства. Или, казано с други думи, в определени случаи общуването, или пък - липсата на такова, може да оказва пряко влияние върху психичното състояние на хората. През XXI век хората все по-малко общуват помежду си. Човекът е социално същество и, когато по една или друга причина загуби социалните си умения, той започва да се чувства самотен и нещастен. Това го изпълва с тревожност и впоследствие води до депресивни състояния, които пък от своя страна провокират други сериозни заболявания. Това е един порочен кръг, характерен за нашето съвремие. Постепенно губим социалните си умения докато прекарваме все повече време сами пред телевизора и компютъра, вместо - с приятели. Ставаме егоисти, интересуващи се само от своите собствени интереси и чуващи само своите собствени мисли. Мълчим дори в семейството си, защото търсим тишина и спокойствие, дразним се и не искаме да чуем какво мислят и какво вълнува другите хора около нас. Съвременният човек става все по-голям егоист и това го прави нещастен, без той да го осъзнава. Толерантността и общуването, независимо от това, дали общуващите помежду си хора си приличат или - не, трябва да вървят ръка за ръка. Общуването е поддържане на някаква връзка, разговор, допир до личността и същността на Другия. Толерантността идва в следствие от това общуване между хората. Тя е готовността и способността на човека да зачита и да уважава чуждите мнения, възгледи, начини на мислене и преценки, различни от неговите. Толерантността и общуването са по-разпространени сред по-високо образованите хора, защото „образованието е упражнение в намирането на различия”. Образованият човек умее да общува и да бъде толерантен спрямо другите, ценейки различното у тях. Лошото е, че днес, ние наистина сме забравили, че трябва да общуваме помежду си и да си помагаме взаимно. Ако разгледаме живота по света, ще видим, че човек, бидейки потопен в ежедневието си, се сблъсква с редица бюрократични и междуличностни проблеми и, в крайна сметка, се отчайва от баналността и еднообразието на съществуването си, и се настройва враждебно към околните. Така толерантността за него остава на заден план, започва да открива недостатъци и различия в другите хора. Забравя какво е да бъдеш толерантен към другите, да проявяваш добри чувства и емоции, да гледаш смело напред и да обръщаш повече внимание на стойностното в живота. Дори най-силната връзка, а именно - между родител и собственото му дете, в днешно време е много силно разхлабена, защото двете страни са твърде различни, като двете страни на една монета. Те са представители на различни поколения, живеещи в различни времена, всяко поколение - в своето собствено време. Къде отиде времето, когато родителят - майката или бащата - беше най-добрият приятел на детето си? Къде е отишло общуването, къде се е загубила връзката между тях? И защо трябва различията в характерите и в начина на мислене да спират нормалното общуване в семейството? Друг вид общуване, в което можем да открием както много различия, така - и толерантност, е приятелството. Участвайки в приятелски взаимоотношения между различни характери, различни начини на мислене и различни становища, не бива да забравяме, че както собственият "Аз", така също - и Другият - е прав по свой собствен начин. Начинът, по който можем да общуваме цивилизовано и да изгладим възникналите различия, е посредством толерантността, защото какво друго би скрепило по-силно приятелството, ако не биха могли да сторят това взаимното разбирателство, взаимното уважение и взаимната обич! Трябва да се научим да общуваме с нашите родители, с приятелите си, с нашите деца и внуци, с другите свои роднини, с приятелите и с колегите си... Изобщо - с хората около нас, били те от друга раса, друг етнос, друга националност, друга социална прослойка. И, общувайки с тях, да се опитаме да притъпим (не)преодолимите различия и (не)преодолимите предразсъдъци. А, всъщност, кое е различното?! Ами нали всеки един човек спи, храни се, разхожда се, ходи на работа, използва автобуса..., независимо от това, дали е беден или богат, независимо от това, дали цветът на кожата му е бял, жълт или черен! Общуване и толерантност - това са двете ключови думи, чрез които ще можем да преодолеем страха от различията по между ни. Накъде върви светът? Докъде ще стигне човечеството в резултат от негативните си действия и помисли? Необходимо ли е да се самоунищожаваме заради различността на Другия и предразсъдъците относно тези различия? А толкова малко ни трябва, за да живеем сговорно! Какво е необходимо? Просто да бъдем добри! Да бъдем толерантни! Да общуваме! Да се изслушваме взаимно! Да проявяваме разбиране, уважение и човечност към другите! Да не се боим от различията! Да имаме волята да правим компромиси! Нека не се боим от различията! Нека, общувайки, да се опитаме да изгладим множеството различия помежду си!

Историята има ли продължение?

Пробвайте да се отделите за малко един от друг, всеки да остане насаме със себе си и да реши какво иска от живота, какъв човек иска до себе си, дали иска приятел, любовник/любовница или семейство. Не се виждайте, не се чувайте по телефона, не си пишете имейли, не ползвайте чат програми... Най-много - за месец. Вижте как ще е без другия. После, като се съберете, проведете един много сериозен разговор, даже може да си водите записки кой какво иска от себе си и от другия до себе си... Изяснете си отношенията. После ще ви бъде по-лесно.

Може би, за да се сближите, освен разговорите, трябва и да вършите заедно някакви неща. Да спортувате, да карате колело, да играете шах, карти, табла, "Не се сърди, човече!", настолни игри (или каквото там играете)... Да идете на поход в планината или на екскурзия в чужбина... На риболов... Запишете се да тренирате заедно някакво бойно изкуство, примерно... Гледайте заедно филми... С други думи, освен разправиите, обидите и закачките, да имате и други спомени. Да се надяваме - попожителни... Ще имате какво да обсъждате. Някакви странични неща, а не - собствените ви личности. Може би е рано да се месите в личния живот на братовчед си, да го карате да "ви се обяснява" и да се "оправдава" (вероятно на него нещата му изглеждат точно така. Колкото до неговите закачки, бъзици и обиди, вероятно това е неговият начин да държи околните хора настрана от себе си. С риск да се скарате, опитайте тактиката на огледалото - подигравайте му се и вие! Ако не му хареса, обяснете му, че и вие не се чувствате комфортно, когато той го прави. Може пък този път да разбере какво е усещането. От друга страна, може да избива някакви комплекси (не сте длъжен да знаете какви са те!) и чрез подигравките да се чувства на по-високо стъпало от този, на когото се подиграва. Трудно се дават работещи съвети, когато човекът, който ги дава, не познава ситуацията. И се дават лесно, когато някой друг трябва да ги изпълнява. Ако, в крайна сметка, той не желае да се сближите, вие пък спрете да се "натискате". Отдалечете се от него (толкова години сте живели без него, можете да продължите по стария начин!) и вижте дали сам ще потърси компанията ви. Ако не го направи, явно не заслужава компанията и приятелството ви. А това, че имате кръвна връзка, в случая няма особено значение. Проблемът може да е в неговия характер.

А какво е продължението на историята с другото твое момче? Поддържате ли контакти все още или вашите взаимоотношения са вече история? А как завършва историята с първото момче (с лъжеца)? Разказът ти спира неочаквано.

Когато пак получиш такова съобщение, просто потърси (някъде най-долу в текста) възможността да се отпишеш (да отпишеш имейла си) от списъка с имейли, на които дадената фирма праща спам (нежелани и непоискани съобщения).

Четенето в много голяма степен завси от генетичното наследство, от културния и от социалния капитал на семейството. При липса не само на домашна библиотека, но - дори на книги и учебници у дома, при нечетящи родители, как да имаме четящи деца, четящи ученици и студенти? Четенето се възпитава, то е и самодисциплина, и аскеза. Четенето не е колективно занимание. Четящият човек си е самодостатъчен - с интересна книга в ръка. Аз бих задал и въпроса: A защо съответната училищна програма по литература не е обновявана от десетилетия? Все още доминират класически автори, които загърбват съвременната световна литература и тенденциите в нея. Учениците биват задължавани да прочитат някакви книги, които в по-голямата част от случаите са толкова далечни от тяхната реалност, че вместо да бъдат привлечени от литературата, те биват отблъснати от нея, често - завинаги. С все по-високите цени на книгите, с нежеланието ДДС за книги и учебници да бъде намален или изцяло премахнат, с все по-голямото навлизане в бита на телевизора, компютъра, лаптопа, таблета и смартфона, четенето на хартиени книги, списания и вестници минава на все по-заден план и вече не е приоритет за все повече хора. Резултатът от нежеланието да се чете е бедният речник и лингвистичната некомпетентност. Много ученици минават по коридора покрай вратата на училищната библиотека ежедневно, но никога не влизат в нея. ВСИЧКО друго отнема по-малко време от четенето. Четенето е мъчително занимание (особено - ако имаш беден речник и не разбираш текста, който четеш!). "От четенето няма особена полза. То е за загубеняците, за смотаняците, за лузърите. Четенето е безсмислено в света, в който всичко трябва да има цел, а всяко занимание е с цел облагодетелстване. Четенето е безсмислено в света, в който времето е пари, а човекът струва толкова, колкото може да ги умножи."

Промени себе си! Ти трябва да бъдеш промяната, която искаш да видиш в света! Нашето величие като човешки същества не е толкова във възможността да променяме света. А е в това, че сме в състояние да променим самите себе си. Ако промените себе си и вашия свят ще се промени. Променяйки начина си на мислене, ще промените и чувствата си, и действията си, а по този начин - и света около вас ще стане по-различен. Не само - защото вече ще имате нов поглед и ново отношение към случващото се около вас, но - и защото вътрешната ви промяна ще ви позволи да действате по нови начини, за които дори не бихте си помислили, ако бяхте останали със стария си светоглед. Една от решаващите стратегии на успеха е да се държите така, сякаш вече сте там, където искате да бъдете. Това означава да мислите по определен начин и да се чувствате като хора, които вече са постигнали целите си. Да действате “така, сякаш…” означава да изпращате мощни команди до подсъзнанието си, което започва да търси ефективни начини за постигане на вашата цел. То програмира мозъка ви, който започва да регистрира всичко, свързано с постигането на успех и изпраща силни послания към Вселената, че вие дествително желаете да постигнете тази своя крайна цел. Когато търсим причините за своите собствени несполуки извън себе си, не можем да се “оправим”, въпреки че може да се намерят хора, които да поискат да ни помогнат. Но ако поемем стопроцентова отговорност за себе си, то това означава че сме променили начина на мислене. Как да си помогнем? Като повикаме въображението си на помощ! Човешкото съзнание не прави разлика между реално и представа. Ето защо, ако визуализираме (т.е. - ако си представим на живо) успеха, към който се стремим, ние ще активираме сами поведението си и ще се фокусираме право в целта. Накрая, ако вие спрете да подхранвате конфликта, той ще спре да съществува. Това не е чудо, това са невидимите закони, които управляват взаимоотношенията между двама души.

Промени себе си! Ти трябва да бъдеш промяната, която искаш да видиш в света! Нашето величие като човешки същества не е толкова във възможността да променяме света. А е в това, че сме в състояние да променим самите себе си. Ако промените себе си и вашия свят ще се промени. Променяйки начина си на мислене, ще промените и чувствата си, и действията си, а по този начин - и света около вас ще стане по-различен. Не само - защото вече ще имате нов поглед и ново отношение към случващото се около вас, но - и защото вътрешната ви промяна ще ви позволи да действате по нови начини, за които дори не бихте си помислили, ако бяхте останали със стария си светоглед. Една от решаващите стратегии на успеха е да се държите така, сякаш вече сте там, където искате да бъдете. Това означава да мислите по определен начин и да се чувствате като хора, които вече са постигнали целите си. Да действате “така, сякаш…” означава да изпращате мощни команди до подсъзнанието си, което започва да търси ефективни начини за постигане на вашата цел. То програмира мозъка ви, който започва да регистрира всичко, свързано с постигането на успех и изпраща силни послания към Вселената, че вие дествително желаете да постигнете тази своя крайна цел. Когато търсим причините за своите собствени несполуки извън себе си, не можем да се “оправим”, въпреки че може да се намерят хора, които да поискат да ни помогнат. Но ако поемем стопроцентова отговорност за себе си, то това означава че сме променили начина на мислене. Как да си помогнем? Като повикаме въображението си на помощ! Човешкото съзнание не прави разлика между реално и представа. Ето защо, ако визуализираме (т.е. - ако си представим на живо) успеха, към който се стремим, ние ще активираме сами поведението си и ще се фокусираме право в целта. Накрая, ако вие спрете да подхранвате конфликта, той ще спре да съществува. Това не е чудо, това са невидимите закони, които управляват взаимоотношенията между двама души.

Помисли дали не е възможно да се преместиш в друг клас от същия випуск в същото училище или направо да смениш училището. Помисли и дали не можеш да завършиш по-рано, като вземеш две учебни години за една. Просто се махни от тези хора, за които мислиш, че не те кефят и, че те дърпат назад. Не се опитвай да бъдеш "като другите" от класа си, не е продуктивно. Бъди себе си, какъвто и да си. Това, че си различен от някой друг или от някакви други, е напълно нормално и в реда на нещата. Колкото до живота в някаква група, да знаеш, че "Във сяко стадо има мърши. А зад всяка мърша има стадо, което я следва."! Това, че ти не си мърша и не следваш мършите, е хубаво. Продължавай в същия дух и хич да не ти пука. Ще завършиш училище и всички ще се пръснете по света. Възможно е никога повече да не видиш съучениците си. Ако не ти остава много до края, може да се опиташ да ги изтърпиш. Ако ти остава много, по-добре е да се махнеш.

Колкото до обидите, за тяхната размяна са необходими двама. Така е и в любовта - пак са необходими двама. Престани да го обиждаш първа и, ако/когато той те обиди отново, ти не отговаряй на обидите му. Ако те нарича с обидни думи (примерно - глупачка или друго), отговори му да не съди за теб по себе си. И - толкова. Може пък този неочакван отговор да го откаже от обидите и от закачките. От друга страна, съществува и теорията за конспирацията. Неговото поведение спрямо теб може да е провокирано от някой друг, например - от неговите съученички, които са те завели при него. Напълно е възможно. Проучи и тази версия.

Концепцията за degrowth е справедливо намаляване на стойността на производството и потреблението, което увеличава благосъстоянието на хората и подобрява екологичните условия на местно и глобално ниво в краткосрочен и в дългосрочен план. Degrowth (отрицателен растеж; спад; смаляване; свиване) е политическо, икономическо и социално движение, основано на екологичните, природозащитните, икономическите анти-консуматорски и антикапиталистически идеи. Тези идеи се разглеждат и като икономическа стратегия в отговор на проблема за ограниченията на икономическия растеж и имат за цел да разобличат култа към прираста на БВП и към икономическия растеж на всяка цена. Това е една все по-популярна концепция за живот, свободен от догмата за непрестанен икономически растеж. Degrowth мислители и активисти се застъпват за намаляването на производството и на потреблението, /свиването/смаляването на икономиките на свръхразвитите държави, като твърди, че свръхпотреблението лежи в основата на дългосрочни екологични и социални неравенства, а - и на други проблеми. Ключ към концепцията за намаляването на консумацията е, че това не изисква индивидуално мъченичество и намаляване на благосъстоянието. Идеологията за дерастеж не се съгласява и с идеята, че щастието е продукт на материалната задоволеност. Макар доходите, комфортът, скоростта и разнообразието на живота да нарастват след средата на ХХ век, щастието не бележи никакъв „ръст". Дерастежът насочва своето внимание към онези ценности и процеси, които пазарът не може да пресъздаде и дори ги маргинализира - към доброволчеството, споделянето, взаимопомощта, подаряването. С тази идеология е свързано и движението за намаляване на формалното работно време за сметка на дейности, които носят директно удовлетворение. Целта на т.нар. "degrowthists" е за максимизиране на индивидуалното щастие и благополучие като се печели повече свободно време за занимания с културни дейности, с изкуства, със самообразование, за семейството, за общността. Чрез намаляване на работната часова норма от 40+ часа на седмица до 20-25 часа на седмица ще се осигури възможност повече хора да получат доходи, позволяващи им да се сдобият със стоки от първа необходимост, но недостатъчни за луксозно потребление. Дебатът по темата смаляване/смалеж/дерастеж набира скорост „на улицата“ преди всичко - като социално движение, което се подема от радикалните научни среди през 2008 г., след първата научна конференция посветена на тази тема в Париж. Следват серии от семинари, от все по-големи конференции (в Барселона – 2010 г., в Монреал и Венеция - 2012 и в Лайпциг – 2014 г.) и множество публикации. Темата генерира все по-голям интерес, а заедно с това - и върли защитници и опоненти. На последната конференция са взели участие 3500 д. от 74 държави. Дерастежът не означава икономически упадък или нестабилна икономика. Това е пренасочване към планирано и контролирано свиване на икономиката в съответствие с границите на екосистемите и ограничените ресурси на Земята. Посланието е ясно - носещият капацитет на планетата и социалните кризи все някога ще сложат край на въглищната ера, на атомната епоха, както - и на безсмислените инфраструктурни проекти. Целта е не да заменим въглищните електроцентрали със същите по капацитет, но - на биогориво, нито пък - да залеем земята със слънчеви панели и вятърни електроцентрали, а - да преосмислим и да намалим зависимостта си от електроенергия. Общество, преследващо икономическия растеж като самоцел, няма бъдеще. Ако една система, разчитаща на непрекъснат икономически растеж за своята краткосрочна стабилност, в даден момент престане да се разраства, тя изпада в криза. Тази зависимост не е по-различна от състоянието на алкохолика. Все по-големият "стандарт на живот", основан на свръхпотреблението, е абсурден като цел на икономическата активност и на икономическото развитие. Вместо това, по силата на т.нар. „будистка икономика”, ние трябва да се стремим да максимизираме благосъстоянието си, като минимизираме своето потребление. Не можем да излекуваме една зависимост с прием на дрогата, която я причинява. По същия начин не можем да решим проблемите на икономическата криза и неравенството, както и да избегнем екологични катастрофи, търсейки „нов растеж". Дерастежът не е рецесия, нито негативен ръст в контекста на сегашната система. Той предполага различен тип социално-икономически отношения, базирани на повече местна търговия, безпаричен обмен, автономност и хранителна и ресурсна независимост. Казано накратко - дерастежът е преди всичко една провокация. Провокация към посоката, както - и към формата на съвременното общество, провокация към разбирането за развитие и прогрес. Degrowth предполага смаляване на производствения капацитет на планетарно ниво, докато възродителните способности на земните ресурси се изравнят с нивото на потребление, така че някои артикули (автомобили, петрол, газ, въглища, уран, електроенергия, хартия, месо, минерали – индий, никел, кобалт, мед, иридий) да се потребляват по-малко, а други – повече (велосипед, влак, градски транспорт, екологични растителни храни). Извън чисто материалното разбиране за икономика на отрицателния растеж, терминът е и повик за различно поставяне на икономиката – на принципите на човешките, вместо - на пазарните ценности. Смаляването предполага отказ от икономическия растеж като основополагаща цел на държавните и обществени политики, отказ от поставянето на финансово-икономически дивиденти пред човешките отношения. И търсене на друг, различен модел на социално-икономическа организация, базирана на споделяне, подаряване, размяна, солидарност, взаимопомощ и местно комшийско-общностно разрешаване на различни битови и социални нужди. В основата на смаляването стои голямата промяна на потребителските нагласи на хората или, иначе казано - отделянето на човешкото благосъстояние от потреблението на ресурси. Освен чрез правителствени кампании и политики за стимулиране на тази промяна, тя може да тръгне и от бизнеса. Движението възприема загриженост за последиците от продуктивизма (свръхпроизводството) и консумеризма (консуматорството), свързани с индустриалните общества (капиталистически и социалистически) като: - намалената наличност на енергийни източници (напр. - петрола и въглищата); - постоянно влошаващото се качество на околната среда (глобалното затопляне, озоновата дупка, парниковият ефект, замърсяването, терористичните заплахи за биологичното разнообразие); - прекомерното изсичане на дървета – за производство на хартия и на мебели; - влошаването на здравето на флората и фауната, и намаляването на биологичното разнообразие, от които зависят здравето и животът на хората; продължаването на експлоатацията на всички изкопаеми горива на Земята е заплаха не само за всички други милиони видове на планетата, но - и за оцеляването на самото човечество. - възходът на негативните странични ефекти за обществата (неустойчиво развитие, по-ниска степен на човешкото здраве, бедност и социално само/изключване); - Трябва да се отърсим от заблудата, че само технологиите са достатъчни, за да се решат екологичните проблеми на човечеството. Първоначално хората са определяли поведението на технологиите, но сега технологиите определят поведението на хората. Въпреки нарастващия брой на технологичните решения за "зелен растеж", унищожаването на природата значително се увеличава. - Въпреки подобряването на екологичната ефективност на производството и потреблението на стоки и услуги, глобалният икономически растеж доведе до увеличаване на добива на природни ресурси и до увеличаване на генерираните отпадъци и вредни емисии. В екологично отношение, икономиката вече се е превърнала в мащаб и натрапчивост, която е едновременно надхвърляне планетарните граници и възможности и разкъсване на биогеохимичните цикли на планетата. - Неравният обмен на пазарите за търговия и на финансовите пазари е увеличил неравенството между държавите. Все по-голямото разширяване на използването на ресурси от свръхразвитите държави трябва да ни убеди, че начинът на живот, изискващ да се консумират все повече храна и енергия, и произвеждането на все повече и повече отпадъци и вредни емисии е за сметка на страните от третия свят (това е неоколониализъм). - От друга страна, в най-развитите държави все повече хора страдат от наднормено тегло. - Част от данъчните приходи държавите трябва да инвестират в свой специален фонд за справяне с природните бедствия, които, в контекста на климатичните промени, които настъпват от известно време, ще зачестяват. А също така – и в опазване на питейните и минералните води. - Необходимо е намаляване на работното време и улесняване на доброволчеството и създаване на възможности за полагането на доброволен труд. - Свеждане до минимум на производството на отпадъци. - Рециклиране и/или компостиране на отпадъците, винаги, когато това е възможно. - Намаляване на свръхпотреблението на стоки и услуги и на потреблението на луксозни стоки чрез забрана на рекламите в публичното пространство. Ето петте стъпки в правилната посока: - намаляване на консумацията; (reduce) - поправяне на това, което вече имаме; (repair) - повторна употреба на ненужното ни от някой друг; (reuse) - рециклиране на старото в ново, (recycle) - възприемане на света по изцяло нов начин (re-imagine). Темата е отбягвана в политическите дебати, а в медийното пространство отношението към нея е като към „таралеж в гащите” или „змия в пазвата”. Целта на всяка политика трябва да бъде да се гарантира, че нуждите на сегашните поколения са задоволени, без да се накърняват възможностите на бъдещите поколения да удовлетворят своите нужди. Опазването на природата и екологичните системи, които поддържат целия живот на планетата, както и това да действаме отговорно, не е нито революционно, нито еволюционно. Това е консервативен личен интерес да работим така, че да оставим на нашите внуци и правнуци обитаема планета. За да гарантират задоволяването на нуждите на сегашните и на бъдещите поколения, свръхразвитите нации и техните икономики трябва да спазват екологичните ограничения на Земята, което означава да постигнат контролирано и сигурно свиване на своите икономики. Крайно време е да се създадат и да се разпространят социално-икономически модели, които са независими от икономическия растеж и могат да осигурят по-добър живот за всички. Опазването на природата и екологичните системи, които поддържат целия живот на планетата, както и това да действаме отговорно, не е нито революционно, нито еволюционно. Това е консервативен личен интерес да работим така, че да оставим на нашите внуци и правнуци обитаема планета. Всичко онова, което се изработва, трябва да се прави така, че да издържа възможно по-дълго. Нещата трябва да могат да се поправят и да продължават да се използват, да са в обращение. И в края на „живота” им те трябва да може и да се рециклират. Във времето на климатични промени и на все по-скъпо струващи ресурси всеки бизнес трябва да се стреми да използва по-мъдро енергията и водата, а също така – и да генерира по-малко отпадъци. Ако искате да направите промяна към по-добро, първо трябва да разберете какви вреди нанасяте с това, което правите, да се изправите лице в лице с това, да направите промените, които са възможни, и накрая да споделите със света онова, което сте научили. Изправени пред лицето на разрушителна екологична, социална и културна криза на свръхдобив, свръхпроизводство, свръхнатрупване и свръхпотребление, икономическият растеж изглежда все повече като проблем, а не – като решение на какъвто и да е проблем. Един от ключовите въпроси на дерастежа е как да се излезе от епохата на екстрактивизма, т.е. – на извличането: добивът на полезни изкопаеми навсякъде в света протича на пределно висока екологична и социална цена. Екстрактивизмът е бил и си остава основен двигател на икономическия растеж в страните от Глобалния Юг. Може би вече сме изкопали достатъчно? Това, което вече трябва да правим, е да употребяваме изкопаното по-справедливо. Високата производителност се оказва обратнопропорционална на качеството на приятелските и семейните взаимоотношения. Твърде вероятно е общество, в което се консумира по-малко, но се отделя повече време за приятели и работа за общността, да е значително по-щастливо от настоящото. Солидарната икономика е път към изграждане на нов свят отвъд границите на капитализма и централизираното държавно управление. Това е начин обикновените хора, отдолу нагоре, да организират сами своите икономически активности като представят микроикономически модел, който изгражда култура и общество на кооперативизъм, солидарност и взаимопомощ вместо – на безпощадна конкуренция, алчност, индивидуализъм и изолация. Този вид икономика поставя социалното благополучие и природата преди печалбите и манията за растеж на БВП; тя отрича централизирания контрол и насърчава споделената отговорност и демократичното взимане на решения. Инициативите и предприятията в солидарната икономика са кооперативни, колективни и демократично контролирани от самите участници, които поставят хората и природата преди капитала и изповядват философия на самоинституционализиране, равенство и участие. Това насърчава местното развитие и засилва разнообразните местни култури и традиции. Организират се свободни пазари (свободни книжарници, свободно кино), на които се носят вече ненужни, но запазени вещи и всичко е безплатно, може да се взима свободно от всеки на принципа на споделянето. Всеки може да си вземе нещо, което за него е необходимост и ценност, а за друг – ненужен излишък. Засега, все пак, идеологията на дерастежа дава повече въпроси, отколкото конкретни рецепти. Кой има нужда от постоянното увеличаване на производителността и от свръхпотреблението? Как да осъзнаем, че ние създаваме своите закони и своето общество и съответно ние можем да ги променим? Как да осъзнаем, че трябва да пазим своята планета, която е нашият единствен дом? Защо унищожаването на биоразнообразието върви ръка за ръка с културното уеднаквяване, със загубата на разнообразието на езиците, изразните средства, песните, приказките, притчите, фолклора и може би – и на разнообразието на начините за препитание? Как идеята за икономически растеж се е заклинила в менталните ни инфраструктури и как тя може да бъде прочистена, отприщена, трансформирана в нещо по-различно? Дали тази философия е утопия или – не? Дали тя би могла да се постигне чрез индивидуални, местни или мрежови дейности? А как държавните и неправителствените институции биха могли да се трансформират в подкрепа на устойчивото свиване? Всъщност, отговорите се крият във всекиго от нас! http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=17271&hl=

Всъщност, стилът карате няма значение. Ще има, ако не решиш да го смениш. Карате учи на уважение. Карате започва и завършва с уважение. Без уважение няма карате. И двамата не сте истински каратеки (каратисти), щом не сте се научили да уважавате другите. Вината е основно на сенсея ви, щом не ви е научил на това. Или ваша, ако сте пропуснали думите му покрай ушите си или имате магистрала между ушите и думите влизат през едното ухо и излизат през другото. Няма значение какво бойно изкуство тренирате и колко добри биячи сте, ако не сте научили нищо от културата на мислене и поведение, на което учи то. Не е необходимо непременно да обичаш или да харесваш някого, за да го уважаваш. --- Ако не знаеш какво стои зад карате, отделно от техническата му страна и културата на движение, ето какви са принципите на карате: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15017 Не би било зле на някоя тренировка да помолиш сенсея да ги обсъдите. Мисля, че групата трениращи само ще спечели от това.

Здравей! Не споменаваш какъв стил карате тренираш... Kакто и да е... В този случай "има човек - има проблем", "има срещи - има проблем", "има общуване - има проблем"... Опитай се известно време да не се виждаш с него и, оставайки насаме със себе си, отдалечавайки се от него (поне - за известно време), да осмислиш вашето, хм, как да го наречем... - общуване, познанство... Не бих го нарекъл приятелство или връзка. А дали е любов, която всеки от вас двамата се опитва да скрие от другите (и другия!) чрез караниците - това не мога да кажа. Как това отдалечаване - от човека и от чувствата - би могло да стане - като избягваш да минаваш покрай класната му стая и като не се виждаш с него на тренировките по карате. Ако може, смени групата. (Ако няколко групи тренират при вашия сенсей, смени часа и групата. Може да смениш дожото, ако той преподава в повече от едно дожо. Или да смениш и сенсея, ако друг сенсей преподава на друга група в друго дожо или в същото дожо, но в друг ден/час.) Другият вариант е да смениш стила карате, а оттам - и сенсея, и другите колеги - каратеки. Ако тези два варианта са невъзможни, помоли сенсея да не ви групира двамата. Това е най-малкото, което може да се направи. Предполагам, че ако известно време не се виждате или поне не се пречкате един на друг в училището и в дожото, и двамата ще можете да (пре)осмислите отношението си към другия и да го коригирате. Не знам дали и двамата искате другия за приятел(ка) или за гадже/съпруг(а). Ако все пак в този момент сте във възрастта между 6-ти и 10-ти клас, за сериозни чувства на този етап от живота ви е твърде рано да се говори. Вие все още сте деца. Наслаждавайте се на детството си, на образованието си и на тренировките! Животът е пред вас, а любовта няма да ви подмине, бъди сигурна! А дали този Красимир е твоята "половинка" е твърде рано да се каже. Огледай се и провери дали, докато ти въздишаш по това момче, някое друго момче, по-свястно от него, случайно не въздиша по теб... Животът крие изненади. Но някои от неговите изненади ние сами трябва да открием. Успех по Пътя на карате! --- Ако се чудиш дали да продължиш в същия стил или да го смениш, може да се консултираш с написаното тук: http://daobg.com/forum/index.php?showforum=69

И още нещо... Не забравяйте, че всеки човек сам кове своето щастие!

Вие имате право да определяте своето собствено поведение, своите мисли и емоции. А също така - и задължението да поемате отговорност за тях и за последствията от тях. Всеки човек прави избори постоянно. Изборите изпълват със съдържание нашия живот. Това включва и поемането на отговорност за последствията от всеки наш избор, макар това никак да не е лесно понякога. Вие имате право да не (!) се намесвате в работата и в живота на другите, макар че много хора предпочитат някой друг да ги посъветва или да вземе решение за техния живот, за тяхната съдба - вместо тях самите. По този начин съветникът става съпричастен и съотговорен в поемането на вината за последствията от това решение. Ето защо, без никакво чувство за вина, човек трябва да съзнава, че има правото да остави другите да поемат отговорността за своето собствено поведение и, че няма отговорност да решава проблемите им и да прави техните избори вместо тях! Вие имате право, ако не накърнявате правата и интересите на хората около себе си, да не поднасяте своите извинения за оправдаване на собственото си поведение. Освен, ако сама не решите да го правите. Всеки е свободен да избира как да живее собствения си живот, отчитайки и уважавайки изборите, които другите хора правят. Вие имате право да променяте мнението си и да коригирате свой погрешен избор, ако това е възможно на някакъв по-късен етап. Ето защо, можете да направите нещо друго - отново без извиненя и без увство за вина. Имате право да казвате: "Аз не зная." и "Аз не мога.". Не бива да се чувствате виновна, ако не знаете нещо или ако не можете нещо. Никой няма отговори на всички въпроси. Не сте длъжна нито да знаете, нито да разбирате, нито да можете, нито да обяснявате ВСИЧКО. Но, от друга страна, колкото повече знаете и можете, ще сте все по-наясно относно всичко онова, което не знаете и не можете. Добре е човек да знае границите на своето знание и на своите умения. Добре е открито да можете да казвате: "Аз искам това." и "Аз трябва да имам онова", когато искрено желаете нещо. Добре е открито и твърдо да можете да казвате и "Не!", "Аз не желая това!", когато наистина искрено не желаете нещо.

Пробвайте да се сближите с нея. Възможно е да възникне сърдечно приятелство между вас двете. За повече не се надявайте, поне - в началото.

Пробвайте да запишете детето на някакъв спорт, на бойно изкуство, на шахмат, може - и на уроци по някакъв музикален инструмент - китара, например... Може пък това ново начало да му даде нужното самочувствие. Пробвайте! Той на тази възраст трябва да контактува с повече хора, които му влияят положително. Колкото до училището - попитайте го защо му е омръзнало. Двойки ли е натрупал или бяга, само за да не го изпитат и да не му напишат двойка? Може да има някакъв проблем със съученик, съученичка или с учител. Всичко е възможно. Обяснете му, че бягствата от училище не решават никой проблем. Ако трябва, срещнете се и с училищния психолог (педагогическия съветник) и/или с учителя по психология.

По-важният въпрос е: А ти харесваш ли това момче?

А как се справяш по история? Дати, събития, владетели, пълководци и други исторически личности... - успяваш ли да ги запомниш? Ако трябва, използвай линията на времето и на нея разполагай данните за живота на философите. Сравнявай кой кога (преди и след кои други) е роден, създал теориите си, починал... Ако трябва, създай си таблици - за по-голяма яснота. - Име на философа, дата на раждане, публикуване на определени книги, дата на смъртта и каквото още е необходимо.