ISTORIK

Надявам се тази тема-анкета да събуди вашия интерес. Благодаря на всички, които решат да гласуват и да споделят мнението си в нея. На втория и на третия въпрос можете да дадете повече от един отговор.

Родителите понякога се бъркат в работата на учителя. Ако не са доволни от него, да се пробват на неговото място - само за ден, за седмица или месец... Да видим колко време ще издържат!

Мнозина твърдят и вярват, че са християни. Но една част от тези хора или не са чели Новия завет на Библията, или не постъпват "по християнски", или смятат, че е достатъчно да запалят свещ в църква и да се прекръстят или - да носят кръстче на врата си. Някои са източноправославни, други са католици, трети спадат към някоя протестантска Църква. А има и такива, които, вероятно от незнание, изповядват ереси. И всички казват: "Аз съм християнин."... А дали е така? Какво означава да си "истински" или "добър" християнин? Какви са критериите, какви са границите, в които трябва да се вмести християнинът? Трябва ли да вярва в нещо, да (не) прави някакви неща, да се облича по определен начин, да носи отличителни знаци? Какво отличава християнина от мюсюлмамнина, будиста, или от привърженика на друга религия? Какво отличава християните едни от други, един от друг? Как да разберем дали човекът, който твърди, че е християнин, е действително такъв? --- Има и невежи в религиозно отношение, които казват: "Този човек католик ли е или - християнин?" или пък питат: "Каква е разликата между католическата и християнската Църква?" Все едно, че католицизмът няма нищо общо с християнството! И не става ясно какво точно разбират те под "християнство" - ранното християнство ли, източното православие ли, някоя протестантска Църква ли, някоя християнска секта или ерес ли, някой католически (рицарско-монашески или само монашески) орден ли? Или - нещо съвсем друго.

Здравейте, ThinkExist! Имате ли опит със сприятеляването с хора онлайн - в сайтове за запознанства, във форуми, в чат-програми? Ако нямате опит в сприятеляването онлайн, можете да пробвате. Ако си намерите форумни приятел(к)и, бите могли да се запознаете с тях и офлайн - на среща ан потребители на форума. Можете да се срещнете и с хора от сайтове за запознанства или - с ора, с които сте се запознали чрез чат програми (mIRC, ICQ, Skype и др. подобни). Ако с някого нямате какво да си кажете чрез посредничеството на интернет, няма да има какво да си кажете и на живо - един срещу друг - на чаша кафе (чай, бира, вино). Разбира се, не трябва да се стига до крайности от типа "Обожавам компютъра си, понеже всички мои приятели живеят в него."...

Ето още статии... - Родителските кооперативи – алтернатива в отглеждането на деца http://www.capital.bg/blogove/arhiv/2007/07/18/360282_roditelskite_kooperativi_alternativa_v_otglejdaneto_na/ - Родителските кооперативи - смислена алтернатива извън закона http://www.dnevnik.bg/detski_dnevnik/2012/05/14/1826908_roditelskite_kooperativi_-_smislena_alternativa_izvun/ - Родителски кооперативи заменят яслите http://www.temadaily.bg/publication/830-%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%8F%D1%82-%D1%8F%D1%81%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5/

Historiker, тук ще намериш един много хубав съвет, който се отнася и за твоя проблем. Виж отговор номер две! http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=13885&hl=

Истинското търпение е да се търпи нетърпимото. Търпението насаме със себе си е надежда. Търпението заедно с друг човек или с други хора е любов. Търпението заедно с Бог е вяра. Бъдете търпеливи с всекиго, тъй както Господ-Бог е търпелив към всяка земна твар!

http://vivacom.bg/FileHandler.ashx?section=aboutus&filelocid=357&location=general_conditions_articles&lang=bg-BG&isOffline=False http://vivacom.bg/FileHandler.ashx?section=aboutus&filelocid=358&location=general_conditions_articles&lang=bg-BG&isOffline=False

Мисля, че ако спреш да мислиш за това, дали дадена ситуация ще ти докара стрес или - да, по-добре е да мислиш за нещо по-приятно. Каква е двигателната ти активност? Наред с психотерапията можеш да посещаваш някой клуб по танци, йога и/или бойно изкуство. Слушай приятна музика... Разхождай се... Чети някакви книги, започни да учиш чужд език... С други думи, запълни ежедневието си с неща, които са ти приятни и полезни, вместо да седиш и да мислиш дали в следващия момент ще се стресираш, дали ще се панираш... Вместо да взимаш лекарства, мини на витамини (Витарал, например). Може да си самовнушиш, че Витаралът ти действа успокояващо (също като успокоително лекасрство, дори - и по-силно от него).

Веднага се сещам за няколко неща: Има различни видове памет. Това са: - зрителна (когато гледаш някой да ти показва някакви движения, които да повториш, примерно - ката от карате; когато четеш книга, учебник или написаното на дъската от учителя в час; когато изучаваш географска или топографска карта) - слухова (когато слушаш как някой ти разказва или ти обяснява нещо; думите на учителя, примерно или - когато четеш нещо на глас) - двигателна (когато пишеш под диктовка някакъв текст, когато свириш на музикален инструмент определена мелодия, когато изпълняваш някакви техники от дадено бойно изкуство) - емоционална (когато запомниш нещо, което е въздействало върху емоциите ти - някакъв исторически факт, който те е накарал да се почувстваш горд, тъжен... Или, ако учителят се е пошегувал и запомниш шегата, покрай нея помниш и онова, заради което тя е била казана - някаква научна информация) От друга страна, паметта се поделя на: - краткотрайна (първична) - дълготрайна (вторична) Помощ в запаметяването дават четенето, изучаването на чужди езици, решаването на кръстословици, комбнирането на интелектуален труд и физически труд. Важни са умението да се съсредоточаваш, внимателното наблюдение, внимателното слушане, многократното повторение на някакво стихотворение или на някаква мелодия, на някакъв танц, на някаква ката - докато бъдат наизустени. Да не забравяме, че има хора, които знаят Библията или Корана наизуст! Важно е умението да се правят асоциации. Много важно е и умението да се осъзнае логиката на събитията. (Било ли е дадено събитие неизбежно? Как се е стигнало до него? Какви са били причините и поводът то да се случи? А какви са последствията от него? За кои следващи събития е причина или повод то?) --- Може да прочетеш някоя книга за паметта, например: - Тони Бюзант, "Супер памет - как да запомням всичко, което искам" - Уилям Аткинсън "Памет и супер памет - неограничените възможности на паметта" - Франц Льозер "Силата на паметта - техники за тренировка и развиване на паметта" Успех!

Здравей, Мира! Според мен, пред теб стоят три пътя, от които трябва да избереш само един. 1. Да останеш в дома на родителите на починалия ти съпруг. 2. Да се завърнеш в родния си дом, където живеят едното ти дете и твоите родители. 3. Да излезеш от дома на родителите на съпруга ти и да не се върнеш в родния си дом, а - да излезеш на квартира (под наем) или да си купиш собствен дом/апартамент. 4. Временно може да живееш и при някое приятелско семейство, ако такова семейство се съгласи на съжителство с теб. В този случай ще трябва да си поделите разходите на домакинството, поне - през зимата. Не казваш как смъртта на баща им се отразява на децата ти. Не им ли липсва мъжкият пример? Минавало ли ти е през ума да си намериш нов партньор в живота? (Например - чрез сайтовете за запознанства, чрез агенции за запознанства, чрез агенции, уреждащи групови срещи... Или пък - по друг начин...)

Как да избегнете чувството на вина? 1. Задайте си правилния въпрос. Не - "Кой е виновен?", а - "Какво да направим от тук нататък?" 2. Вината се появява от противоречието между "трябва" и "не мога" и/или "не искам". 3. Действайте: - Ако е необходимо, идете и се извинете. Да кажеш на някого "Извинявай!" е начин да излезеш от лабиринта на вината. Веднага ще почувствате облекчение. Вие не се оправдавате, вие се извинявате, т.е. признавате грешката си и искате да я поправите. - Помислете какво може да се направи още сега. - Анализирайте ситуацията. - Преценете как ще трябва да действате в бъдеще при подобни обстоятелства, когато например лесно ще избухнете. Измислете начини как да избегнете това, без да обиждате близките си. Например, може да излезете да разходите кучето или да отидете да измиете чиниите, да изхвърлите боклука или да изметете двора или улицата пред къщата си или да напазарувате. В това време напрежението, дистресът или гневът ви ще спадне. 4. Не страдайте ненужно, а поправете грешките си. Не се страхувайте от промените! Така ставате по-мъдри.

Може би ще ти бъде интересно да прочетеш за връзките между мъжете и жените, започнати в интернет. Ето и самата тема: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=8564&st=0

Аз не предлагам бягство от проблемите, а - временното им избягване, докато намериш сили и начини да се справиш с тях. В специализираната литература тези стратегии се наричат "психологическо айкидо" (или "психологическо джудо"). Пожелавам ти възможно най-бързо да намериш начините за справяне с нежеланите ситуации! Успех!

Препрочитаме ги, когато намерим време... По едно време имaше една интересна идея - да се играе някаква кореспондентна игра (чието заглавие не си спомням). Получавахме по пощата (офлайн!) малък текст и варианти за действие. И изпращахме отговорите си обратно - до един от авторите на книги-игри. За съжаление, настъплението на компютърните игри и инфлацията убиха тази идея още в зародиш. Спомням си, че основната идея беше да има определен брой играчи, които в началото трябва да обзаведат замъка си и да въоръжат войниците си. После - да разузнават, да нападат съседните замъци (на други играчи) и така нататък. Една от ситуациите беше това, дали да закупиш бъчва вино за войниците си или - обсадни машини и стълби. Много добре беше измислено, но приключи с размяната на няколко писма. Много жалко!... Всъщност, такова нещо би могло да се изпраща по електронната поща до читателите. Те биа могли да си принтират географски карти, карти на лабиринти... Настолните (книги-)игри също се опитаха да заемат някаква ниша. Опитвал съм ги, но не останах особено очарован. Не се оказаха толкова забавни, кокото очаквах. Имаше и някакво списание, посветено на тези жанрове, но и то залезе. Факт, също достоен за съжаление.

В древността и средновековието само учителят е можел да каже кой е негов ученик. Как днешните учители да нарекат свой ученик някой, който не е пожелал да научи нищо от тях, който бойкотира и саботира учебния процес в час? За съжаление, днес учителят не може да избере няколко ученика, с които да работи сериозно. Държавата му натрапва и бройката на учениците, и самите ученици. Сега системата (колко безлично звучи само,а?) им вменява дейности, които са извън преподаването - работата на други институции - социални дейности, архивистика, учебен отдел... Затрупани са с учебна документация, броят ученическите отсъствия, носят на крака (!) разни формуляри до социалните (а за какво са интернет и електр. поща?) и какво ли не... Ако някой министър (се сети да) въведе учебния отдел - по модела на университетите - в училищното образование, само това да направи, ще остане завинаги в историята на педагогиката.

Заповядайте на прожекция на филма "На нож!" в Пловдив, която ще се състои на 6 ноември от 18.00 в зала Съединение на Регионалния исторически музей. Преди 100 години България влиза във войната, на тази дата ние - екипът на сайта "Българска наука" (http://nauka.bg/) искаме да покажем своето уважение и да почетем спомена за всички, взели участие и дали живота си в тази война. Филмът предлага нов поглед към събитията от 1912 г., историческият им и духовен смисъл и отражението им върху българската история и народопсихология, преценени от гледна точка на стогодишния юбилей, натрупаните исторически и социално-психологически оценки и най-вече - от висотата на преосмислените през изтеклия век ценности на демократичната цивилизация. Предвижда се обръщане на внимание на недостатъчно разгледани и неизвестни обстоятелства. Акцентът е към обобщаване на информацията за войната, както - и върху духа на българската армия и българския войник, представяне на гледните точки на всички балкански страни за войната и отзвукът й в Европа. Ето за какъв филм става дума:

Забързан и задъхан в своето ежедневие, съвременният човек не забелязва как неусетно се отдалечава от простите радости, от хармонията в природата, от своето здраве. Недостигът на време, хроничният стрес, информационната "лавина", негативните социални контакти, зачестилите антиобществени прояви, както и редица други психосоциални фактори определят не особено радостната картина на психическия живот на цивилизования човек. Ако към това прибавим нередовното и нерационално хранене, недостатъчния сън, обездвижването, замърсената околна среда и други неблагоприятни въздействия, можем да си обясним непрестанно нарастващият брой на сърдечно-съдовите, нервно-психическите и раковите заболявания, които всяка година отнемат живота на милиони хора по Земята. Свързан с природата от стотици хиляди години, напоследък човекът все по-грубо и лекомислено разрушава връзките си с нея. Съвременният човек си позволява безотговорно да изтребва различни видове растения и животни, да замърсява реките, езерата и моретата, почвите и въздуха, без да си дава сметка, че с това подготвя гибелна участ и за себе си. Опазването на биосферата е задача пред цялото човечество, а премахването на вредните навици, съкръщаващи живота, зависи от всеки поотделно. Дали ще води природосъобразен живот, човек решава сам. Но като най-висшето съзнание на природата, той е натоварен с висшата отговорност да запази живота на нашата планета, живеейки в съгласие с природните закони. Днес, а не - утре. Утре ще бъде късно! Какво представлява природосъобразният начин на живот? Това е живот, съгласуван със закономерностите, на които се подчинява нашия организъм, и със законите на природната среда. Човекът като биологичен вид се подчинява на редица общобиологични закономерности (самосъхранение, адаптация, самообновяване, биоритми и т.н.). От друга страна, на човека е присъщо съзнание - мисловна и емоционална дейност. Индивидът влиза във взаимоотношения с външната природна среда и, като спазва законите й, се вгражда хармонично в нея. Но доколкото той е социално същество, подчинява се и на закономерностите на обществото. Природосъобразният живот води до вътрешна и външна хармония на човека и по този начин - до здраве, жизненист и дълголетие. Съвременникът, помъдрял от сблъсъците с отрицателните страни на цивилизацията, се връща към чистотата на природата и нейния здрав смисъл. Природосъобразният живот се състои в правилно дишане, разумно хранене, достатъчно оводняване, спазване на биоритмите (редуване на сън с бодърстване, работа с почивка и др.), самоконтрол и умереност във всичко, недопускане на вредни навици, хармоничен сексуален живот, духовно усъвършенстане, култивиране на добри мисли и на хуманизъм, съзнателен оптимизъм, по-тесни контакти с природата, профилактика и лекуване с природни фактори и чрез природосъобразни методи. С известни усилия на волята може да се излезе от стереотипа на живота, който водим, и да се създадат природосъобразни навици. За тази цел трябва да има познания, желание и убеденост за ползата от природосъобразния живот. Може да се започне с отхвърляне на вредните привички. Необходимо е да се отдели време за самоопознаване и самовъзпитание. Да се укрепят тялото, психиката и духът с природни средства. Природосъобразния живот ще донесе на съвременния човек уравновесеност, здраве, жизнерадост, удължена младост и творческо дълголетие. Ето няколко здравословни навика, които всеки човек трябва да си изгради, ако иска да се радва на добро здраве възможно най-дълго време. - Без тютюнопушене ще сме по-здрави с 80%. Учените са установили, че след пушенето е вредител номер едно на здравето на съвременния човек. - Пийте само качествен алкохол, при това - в умерени граници. Твърдият алкохол също е вредител на здравословното ни състояние. Никой не говори да отказваме алкохола по принцип, а само - да се откажем от системното напиване, защото то води до необратими последици върху организма и ни състарява с бърза скорост. - Започвайте деня с чаша вода с няколко капки лимон и лъжичка мед: Този безобиден навик ви носи много повече здраве и младост, отколкото подозирате. Пречиства и "събужда" организма, засилва обмяната на веществата, помага ви да отидете по-лесно до тоалетната, зарежда ви с витамини и с настроение. - Наспивайте се. Шест, седем, осем или девет часа сън... Открийте оптимелното количество сън, от което се нуждаете. Учените са категорични, че лошият и недостатъчният сън намаляват продължителността на живота. - Разпускайте и се смейте. Положителната нагласа, усмивката, доброто настроение са един от най-важните козове за дълголетие. Няма човек, който да успее да запази здравето си, ако живее нон стоп под напрежение. Приятните емоции ни зареждат не само с енергия, но имат и изключително благоприятно въздействие върху физическото ни състояние, като активизират определени участъци от мозъка, които влияят върху цялостното състояние на организма. - Бъдете оптимисти! - Правете физически упражнения всеки ден . Спортът е здраве. В това няма съмнение и всеки човек се е убедил колко добре се чувства след тренировка. Ако искате да удължите живота си, да задържите за по-дълго младостта си и да подобрите имунната си система, задължително трябва да спортувате редовно. Дори да нямате любим спорт, правете гимнастика у дома, като наблягате на раздвижването на ставите и умерено стягане на мускулатурата. - Грижете се редовно за зъбите си. Посещението на зъболекар поне два пъти годишно, ви спестява много усложнения, проблеми и средства. Красивите и поддържани зъби са белег не само за красота, но и за здраве. - Пазете кожата си. Все по-разпространено става заключението, че здравословен тен няма. Това е спорно, но категорично вярно е, че излагането на кожата на слънце, без да сме я защитили с подходящ козметичен продукт, я уврежда премного. Пазете кожата си, обгрижвайте я максимално, за да не си навлечете здравословни проблеми и преждевременно състарен вид. - Яжте плодове и зеленчуци. Не е трудно. Просто го правете. Избирайте ги според сезона и вкуса си, важното е да присъстват в менюто ви по възможност всекидневно. За ползите от тях няма да говорим, знаете предостатъчно - пречистване, източници на витамини и минерали и антиоксиданти... Още от детската градина знаем, че: "Зеленчуци, който не яде..."... - Яжте риба. Морските деликатеси ни носят едни от най-необходимите съставки за организма - витамини В1, В2, В12, А, Д, Е, калций, фосфор, омега-3 мастни киселини. Усвоява се лесно от организма и го дарява с едни от най-ценните елементи за съществуването му. Не е тайна, че жителите на държавите, в които консумацията на риба е по-висока (особено - в средиземноморските страни и в Япония), страдат значително по-малко от сърдечно-съдови заболявания. Правилото да се яде риба по два пъти седмично е минимумът, който всеки човек трябва да спазва. - Спрете да критикувате хората. Обичайте ги. Майка Тереза е казала: "Ако съдиш хората, няма да ти остане време да ги обичаш.". Гневът, завистта, лошите мисли почернят дните ни и скъсяват живота ни, защото ни носят неприятни емоции и концентрират вниманието ни върху ненужни и дребнави неща. Отърсете се от лошите мисли и по-рядко забелязвайте отрицателните черти у хората. Винаги поглеждайте първо положително на хората около вас. Така ще се радвате на по-хармонични отношения с околните и на повече приятни мигове с тях. А точно в това се корени тайната на щастливия и здравословен човешки живот. - Билките, които можем да ползваме всекидневно под формата на тонизиращ, стимулиращ и укрепващ организма ни чай, биха могли да бъдат: мащерка, риган, мента, маточина и жълт кантарион. Това са билки, които по никакъв начин при дълготрайна употреба не биха могли да доведат до някакви вреди за организма. из книгата "1001 въпроса и отговора за природосъобразен живот" http://bgold-books.com/?book_id=9348

Древните китайци казват: "Движението и масажът заместват всяко лекарство но никое лекарство не може да замести движението и масажа." Древните гърци пък казват: "Ако искаш да си здрав, тичай! Ако искаш да си силен тичай!, Ако искаш да си умен, тичай! Ако искаш да си красив, тичай!" Та, такива работи... Препоръчвам ти да се захванеш с някакъв спорт - бодибилдинг, йога, тичане, бойно изкуство... А може и да комбинираш няколко такива неща - за по-бърз ефект. Положително ще ти се отрази и малко по-тежък физически труд. Трудът и спортът ще намалят дистреса до поносими граници; до стрес, с който организмът ти ще може да се справи, а психиката ти ще понесе.

Според една психологическа теория географската среда влияе върху характера и възприятията на човека. Природната среда предопределя бита и поминъка на хората. Икономиката на държавите и народите е силно зависима от природните условия. Надморската височина, климатът, почвите, флората и фауната, а също - и полезните изкопаеми предопределят бита на населението. Живеещите в полето и по поречията на реки се хранят със зеленчуци и зърнени храни, живеещите в ппланината се изхранват с лов и събирателство на горски плодове, живеещите на брега на море или океан се изхранват с риби, раци, водорасли, а също - и чрез търговия. И това е така - от античността до днес. --- Мисълта ми е, че може би, ако смените местообитанието си, ще се промени и характерът ви.

Мечът на страхливеца няма нито дръжка, нито острие. Човек с фалшива смелост е твърд отвън и мек отвътре, а истински смелият човек е мек отвън и твърд отвътре.

Може би заниманията с някое бойно изкуство (например - карате) биха били от полза за заякчаването на психиката...

Интересно начало... Помисли малко повече над римите и стъпката... Ето две предложения за по-добра благозвучност: "със любов ги обвива" - с любов обвива "показвайки" - показваща

Ще задам няколко насочващи въпроса... В каква посока виждаш промените? Кой трябва да ги осъществи? Как? В какъв срок? Какво финансиране ще бъде необходимо за извършването на тези промени? Какви са пречките по пътя към желаните промени? Кой и как ще бъде засегнат от тях?