ISTORIK

Според мен, тялото ти ще ти бъде много благодарно, ако започнеш да тренираш поне едно от следните неща: - японско бойно изкуство (карате, джу джуцу, джудо, айкидо) - бягане/тичане - плуване - боди билдинг (вдигане на тежести)... А след това и духът ти ще укрепне. Здрав дух в здраво тяло! Сигурен съм, че и самочувствието ти ще се повиши. Пък може и момичетата да започнат да се заглеждат по-често в теб. Както ти казах и по-горе, не се предавай без бой! Дори накрая и нищо да не стане с конкретното момиче, след известно време (месеци или години, в зависимост от интензивността на тренировките) няма да се чувстваш като смотаняк и мухльо. Както казва една реклама: "Красота отвътре - красота отвън". Ако сам не се харесваш, това чувство се предава и на околните. Усмихвай се на образа си в огледалото. Някои деца даже целуват собствения си огледален образ!

На първо време може да й покажеш, че ти е приятно да бъдете заедно. Прекарвайте с нея повече време заедно. Ходете на кино, на компютърна зала (там играйте някаква онлайн мултиплейърна игра), спортувайте нещо, тренирайте бойно изкуство, ходете на танци, изучавайте музикален инструмент (китара, пиано, цигулка), играйте шахмат... Ходете редовно в някой бар да пиете мляко/чай/бира/вино (каквото пиете)... Учете заедно (ако сте ученици или студенти)... Ако не иска да сте заедно (по причина да е охладняла към теб), може да се виждате в някаква смесена компания. Опитай се да стоплиш отношенията помежду ви... Пък - каквото сабя покаже! Не се предавай без бой!

Как да се държим по време на писмен изпит? http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=911

Но това да съм си самодостатъчен и да не ми е скучно, когато съм сам, не означава ли до някаква степепен изолиране от обществото? Ако един човек си е съвсем самодостатъчен, той няма да иска да общува с никого. Или бъркам някъде? Не е точно така - не, че няма да иска, но няма да му е некомфортно, дори и всички около него да са го изоставили в един момент или дори да са против него. Такъв човек е убеден, че е ценен и важен, убеден е, че е достатъчно силен и ще се справи с обстоятелствата (хубави или лоши), пред които е изправен. Ей такива неща предполага това да си самодостатъчен. И аз мисля, че човек дори и сам да е, трябва да му е интересно сам със себе си. Това, което се замислих и което искам да ви питам е, как човек може да бъде сексуално самодостатъчен, как да бъде любовно самодостатъчен?! Знам, ще кажете, че самодостатъчността ще докара нужната любов и дори ще я привлече. Но как да се научим да чакаме?! Защото понякога самотата и търпението са пътят към щастието. Може би, в този момент му е мястото човек да се опита да следва духовни практики като аскетизма, например. Да се научи и на 2, и на 200, и на 2000. Да се научи да обича себе си - такъв, какъвто е, с всичките свои плюсове и минуси, положителкни и отрицателни качества.

Републиканските данъци влизат в републиканския (тоест - в държавния) бюджет. Това са обикновено преките данъци - корпоративния данък, данъкът върху доходите на физическите лица... Там отива и косвеният данък върху добавената стойност (ДДС). В закона за бюджета на Р. България за съответната година е указано по какви направления трябва да се разпределят данъците, постъпванщи в реп. бюджет (държавна отбрана, здравеопазване, култура, образование, държавна администрация и др.). Понеже бюджетът на страната в един момент беше изпразнен, под давление на министъра на финансите Дянков, премиерът Борисов бе разпоредил да не се възстановява ДДС на фирмите. Което ги обрича на фалит, понеже ги лишава от свежи пари. И в същото време, бюджетът се пълни. Затова, фирмите масово обжалват ревизионните актове, съставени им от НАП и си искат ДДС-то. А данъчните търсят под вола теле, само за да намерят основание да им откажат връщането на ДДС. Местните данъци - данък сгради (определя се въз основа на данъчната оценка на имота), такса смет (определя се по различни методики), и др., съгл. закона за местните данъци и такси, влизат в местните общински бюджети. Техните размери се определят от всяка община. За тяхното увеличение трябва да има някакво основание (например - повече боклукчийски контейнери, по-често сметосъбиране и др.). Обаче, копирайки методите на държавната администрация, общинската администрация може да ги увеличи по някакво друго свое усмотрение. В общинския бюджет е заложена схемата за разпределянето на постъпилите пари. Например - подобрение на общинската инфраструктура (пътища, осветление, мантинели, озеленяване), ремонт на общински сгради, болници, училища и така нататък. Пътният данък и таксата за гаражните клетки спадат към местните данъци и такси. Тези пари се харчат за ремонт на местната пътна мрежа и уличната мрежа в селището, за почистването на пътищата през зимата... Осигуровките (които не бива да се бъркат с данъците!), посредством НАП, където се плащат, влизат в бюджета на НОИ. После НОИ ги разпределя за пенсии, социални помощи, детски, майчински, обезщетения за безработните и др.

Да, разбира се! Известно време (седмици, месеци, години?) ще ти бъде нужно, докато се развиеш в определена (желана от теб) посока. Например - да завършиш висше, да научиш чужд език, бойно изкуство или каквото там искаш. Постигането на себепознание, изучаването на висше образование, заниманията с наука, изучаването на професия или на музикален инструмент... изискват доста дълго време човек да бъде насаме със себе си. Разбира се, говорим за някаква степен на отшелничество, но не - за пълен аскетизъм или за гробовно мълчание, спокойно. Но неизбежно е едно временно оттегляне или отделяне от света и от хората в него.

Хората, които не понасят самотата, в детството си често са страдали от липса на достатъчно внимание и нежност. Те най-вероятно са възприемали тръгването на работа на майка си като жест на изоставяне. Ето защо в момента, в който остават за малко сами, сякаш преживяват отново раздялата с мама. Ето я главната причина страхът от самотата да ги завладее. Често страхът от самотата се увеличава от момента, в който се опитаме да си представим своето бъдеще. Мислим си, че за пореден път ще изкараме празниците сами, че ще остареем в самота... По-рационално е да я приемем и да се научим да живеем с нея ден за ден, да престанем да си представяме какво би могло да стане след няколко години или след десетилетия. Така ще се справим с напрежението, което ни е обхванало и което всъщност ни пречи да си съставим дългосрочни планове за бъдещето. Отлагането на някакви по-важни решения може да се окаже пречка за изживяването на мигове, които биха обогатили живота ни. Бягството в различни дейности е чест резултат от самотата. Известно време то може да ни помогне да я преодолеем, да не изпаднем в депресия, но в един момент се оказва, че само забавя неизбежното. Най-подходящо при рязка промяна в живота ни действително е времето, в което оставаме сами и можем да помислим за себе си и за собствените си желания. Самотата може да се оказже идеално средство да преоткрием себе си и да се развиваме. Понякога жените саботират собственото си щастие, завързвайки отношения, които не удовлетворяват емоционалните им потребности. При това, те упорстват за връзката си, дори и когато сърцата и здравият разум им казват, че е нужна промяна. Жените обичат да имат време за себе си, но да се чувстват самотни - ето това вече е друга история. Когато няма мъж, при когото да се прибират в къщи и на когото да пожелават "лека нощ", им е трудно да не се чувстват потиснати. И ако всичките им приятелки са намерили "онзи, единствения", дори и посредствената връзка може да им изглежда като по-добрата алтернатива. Страхът от непознатото и ужасът от самотата вървят ръка за ръка. Повечето жени се притесняват от това как ще се адаптират към нови ситуации и дали новата ситуация няма да е по-трудна и лоша от настоящата. Промяната изисква да излезете извън зоната на комфорта си и да дръзнете да скочите в непознатото, а това е плашещо. Много жени не само остават в лоши връзки, за да избегнат промяната, но често се вкопчват в нереалистични очаквания, че настоящият им партньор ще се промени към по-добро. Те упорито убеждават себе си, че бракът ще накара и двамата да работят за подобряване на връзката или че по магически начин той ще засили чувствата им. Едно от основните правила при намиране на подходящ партньор е да приемем факта, че хората не се променят, предупреждават специалистите. Според тях, човекът, с когото излизате в момента, ще остане същият и когато се омъжите/ожените за него, независимо от това, колко много се надявате да го "превъзпитате". А от друга страна, не се знае дали превъзпитанието няма да доведе до съвсем други промени у превъзпитавания, които да са нежелани от превъзпитаващия. Жените не трябва да очакват, че някой мъж ще поиска или ще може да ги превърне в жената, която те искат да бъдат. Когато двама души са свикнали с това, да бъдат един с друг, неизбежно идва момент, в който дори мисълта, че могат да се събудят до някой друг им се струва като пълен кошмар. Дори и любовта вече да се е превърнала в навик и на преден план да излезе все по-примамливата идея за изневярата, страхът от това, че ще се наруши балансът в живота им, воден до сега, им служи като бариера. Има много случаи, в които мъжът или жената изневеряват, но отново се връщат при половинката си. Все пак, ако един човек не е щастлив с друг, защо двамата не се разделят, а се стига до изневяра?! Отговорът е именно в страха, че вече няма да се будим до този човек, че вече няма да се прибираме „у дома” – страхът от самотата. Често любовта и навикът се бъркат като понятия. Двама души разрушават своята психика и остават белязани за цял живот. В повечето случаи, след края на подобна връзка, следващата е пълен провал. Причината за това е, че и двамата партньори търсят у новите си половинки онова, което са имали преди. Вместо да започнат живота си със своя нов партньор на чисто, хората продължават несъзнателно да живеят в миналото си, а причината за това остава техният страх от самотата.

В последния беой на онлайн списание "Българска наука" има една статия, в която се описват различните видове интелигентност. Мисля, че тя би била много интересна и полезна за всеки, който се интересува от себепознанието. Ето откъде може да се изтегли и самото списание: http://nauka.bg/m/%D1%81%D0%BF-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0-55

А ти защо се чувстваш самотна? С какво се занимаваш офлайн и онлайн?

Интернет базираните форуми по интереси и сайтовете за запознанства са виртуални варианти на офлайн събиранията - в кръчмата, в кафенето, в религиозните храмове, на пейка в градския парк, читалните в библиотеките, опашките в НАП и други подобни места, където се събират повече хора и където може да се завържат нови познанства и приятелства. "Преяждането" с виртуалния живот обаче води до положението в един момент да се окаже, че повечето ти приятели са се преместили да живеят в... компютъра.

A какви са твоите комплекси? Но каквито и да са те, постави си за цел да ги преодолееш! Самочувствието се появява след като започнеш да се харесваш. да се обичаш и да си си самодостаъчен. За да се харесваш, за да се заобичаш, за да си бъдеш самодостатъчен, ти трябва да станеш интересен първо на себе си. После ще станеш интересен и приятен събеседник и компаньон и на околните. С други думи, когато си сам, трябва да не се чувстваш самотен в свое присъствие. За да не се подценяваш и за да не се надценяваш, трябва да имаш реална представа за себе си. Трябва да познаваш реалните възможности и ограничения на физическото си тяло, на съзнанието си, на различни аспекти на интелигентността си, на памета си и така нататък. Например - можеш ли да направиш кълбо напред и назад, шпагат и други упражнения, колко високо можеш да риташ, можеш ли да играеш шахмат? А владееш ли чужди езици, можеш ли да решаваш математически задачи? Можеш ли да се ориентираш в непозната местност или в непознат град? А можеш ли да боравиш с географска карта? И така - нататък. Мога да задавам такива въпроси до утре. "Опознай себе си и ще опознаеш боговете.", казва Орфей. "Ако познаваш другите, ти зи просто знаещ. Ако познаваш себе си, си мъдър.", казва Конфуций. Пожелавам ти да бъдеш мъдър и да познаеш боговете! Опознай себе си! Ако опознаеш силните и слабите си страни, ако постигнеш някакви желани резултати в живота си, самочувствието ти само ще се появи. Положителното мслене е полезно, но понякога то може да бъде и твърде опасно. С него трябва да се борави изключително внимателно. Хората около теб може и да не са виновни за начина по който ти се чувстваш. Не си го изкарвай на тях. Не прави на другите онова, което не би искал те да правят на теб! Когато си с други хора стара се да не скапваш настроението им. И без това, животът е труден за всички ни. Ако постоянно се оплакваш и мрънкаш, ще им станеш досаден и неприятен. Когато не си в настроение, скрий се от хорските погкледи и не се показвай, докато доброто ти настроиение не се завърне. Освен това, не се сравнявай с по-слабите, по-лошите и по-глупавите от теб, с цел да изпъкваш на техен фон! В царството на слепите едноокият е цар, но ти не се стреми към това! Напротив, сравнявай се с хората, които са по-добри, по-умни, по-интелигентни (включително - емоционално), по-смели, по-"отворени" от теб и се опитай да догонваш тях. Не злорадствай, че някой е изостанал от теб, защото ти пък изоставаш от някой друг.

Както казвам на учениците си: " Ти трябва да участваш в една пробна тренировка по карате, за да разбереш две неща - дали ти си готов да тръгнеш по Пътя на карате и дали Пътят на карате е подходящ за теб." На същия принцип, човек трябва да провери дали той е подходящ за дадена общност и дали дадената общност е подходяща за него.

Пробвай да се захванеш с някакъв спорт, с някое бойно изкуство, или - със шахмат. Само че не трябва да очакваш промяна от първия ден. За да настъпят количествени и качествени изменения са необходими усърдни тренировки, провеждани години наред. Нищо не се получава даром - сега и веднага - с едно щракване с пръсти. По който и път да тръгнеш, помни, че достигането на края му не е необходимо да става на всяка цена. По-важно от достигането на края на пътя е ходенето по пътя. А дори и най-дългият път започва с първата крачка по него.

http://www.economy.bg/humancapital/view/6816/Kak-da-zapochnete-denya-gotovi-da-entusiazirate-celiya-svyat

Хубаво е, че виждаш някакъв напредък. За положителна промяна след години, изпълнени с проблеми, се изисква време. Не напразно е казано, че "Времето лекува". Мисля, че този текст би могъл да ти даде още насоки за подобряване на състоянието ти: http://orlinbaev.blogspot.com/2011/11/blog-post_29.html

Ето я новината за по-малкото часове труд на седмица: http://nauka.bg/a/%D0%B4%D0%B0%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D0%BC%D1%8F%D1%82%D0%B0%D1%82-%D1%87%D0%B5-%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%82-40-%D1%87%D0%B0%D1%81%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-25-%D1%87%D0%B0%D1%81%D0%B0

A, откакто тренираш фитнес и не мрънкаш по форуми и социални мрежи, как се чувстваш физически и психически/емоционално? По-добре, по-зле, по-разтоварен, по-натоварен?

След толкова много идеи и препоръки, има ли някакво движение към желаната промяна?

http://thorax.bg/96/75 Тук - В клиника "Торакс"

Болестта се преживява като негативно и травматично състояние. Разглежданa като опозиция на здравето, болестта е граница, лимитираща човешките възможности. Усещанията и емоциите, свързани с преживяване на боледуване, носят значима информация, срещу понякога имаме съпротиви и откази от приемане. Да се научим да разбираме и да интегрираме сигналите, които телата ни подават в ситуации на болест, е избор, пряко рефлектиращ върху индивидуалното преживяване за субективно благополучие.

Здравейте! Не споменахте кое е бойното изкуство, което синът Ви е започнал да тренира. Според мен, би било добре то да е японско (карате, джу джуцу, джудо, айкидо). При японскте бойни изкуства се тренира бос - това ще стимулира точките по ходилата му и ще го предпазва от болести и настинки. А организмът и волята му ще се калят. Важна подробност е, че той трябва да ходи редовно и да е дисциплиниран. Уважението и дисциплината са неразделна част от философията на бойните изкуства. Там може да се сприятели с някой батко или чичо, който да успее да замести (разбира се - частично) липсата на мъжкия пример у дома. Покрай изкуството, би могъл да понаучи и малко японски. Може да е осъзнал, че избраното бойно изкуство по някаква причина не го удовлетворява. Ако е така, би могъл да го замени с друго, което да го кефи повече. Или просто все още не е успял да се социализира в групата на трениращите в тази зала. Друго, с което младежът може да се занимава, е изучаването на някакъв музикален инструмент (китара, пиано, цигулка, акордеон, барабани, флейта или друг - по избор). Музиката ще му помага да добие чувство за ритъм - много важно нещо и в бойните изкуства. Може да се пробва и в сферата на изобразителните изкуства. Не споменавате какви книги чете. Чете ли изобщо? Какви са интересите му? Компютърните игри, бойните изкуства, йогата, музиката, четенето на книги, заниманието с някоя наука, изучаването на някой език, рисуването, танците, паневритмията, даже - и готварството, ако щете! - всички тези практики може да му послужат като психотерапия. (Няма никакво значение дали той ги осъзнава в тази им роля.) Преди да го пратите при психотераперт или при психиатър, не може ли да поговори с педагогическия съветник или с учителя по психология в училището? Те също са психолози и също евентуално биха могли да ви дадат някоя интересна идея. Ако вие ходите на психотерапевт, вземете го със себе си и помолете терапевта/психиатъра да му даде да решава психологически тестове. Има много интересни тестове, вярвайте ми! Друг вариант е да "срещнете съвсем случайно" психотерапевта на улицата, в книжарницата или в сладкарницата. Не разбрах в какво се изразява индивидуалната му училищна подготовка. Дали учителите го посещават у вас и му преподават и го изпитват там или пък той учи самостоятелно по учебника и ходи на консултации с учителите си, когато има нужда? Има голяма разлика, понеже при втория вариант той може да се види със съучениците си в училище, а при първия вариант може да ги вижда извън училище. А той приятели има ли? Вижда ли се с тях офлайн или пък всичките му приятели "живеят в компютъра"? Доколкото разбирам, боецът е изпуснал част от учебния материал, понеже е боледувал или е отсъствал по някакви други причини. Би могъл да се порови в един научен сайт, където да навакса пропуснатите знания. Обяснете му, че интернет несе състои само от игри, а от мрежата може да се научи много, стига да знаеш правилните места, които да посещаваш. Ето за какво става дума: Сайт с научни новини и статии: http://nauka.bg/ Форум към сайта: http://nauka.bg/forum/ Онлайн списание "Българска наука" (около 55 броя - до момента) http://nauka.bg/forum/index.php?showforum=25 Би могъл да "хвърли дн око" и тук: http://ucha.se/ Ако мислите, че няма да подходи сериозно, разгледайте посочените адреси заедно. Вярвам,ч е и Вие може да научите интересни неща оттам. Най-важното е да сте приятели със сина си и да можете да разговаряте открито и да си споделяте проблемите. Обяснете му, че премълчаването на даден проблем само може да го задълбочи. Отделно от това, така се трупа дистрес - ниво на стреса, с което организмът не може да се справи и се "предава".

Аз пък четох, че някакви учени предлагат замяната на 40 часовата работна седмица с 25 часова. Но пък трябвало... да се работи до около 80 годишна възраст.

Честит празник, скъпи сънародници!

Надявам се темата за данъчната система у нас да бъде добра отправна точка за дискусията тук: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=14100

Митото представлява такса или налог, определяни от страна на изпълнителната власт по отношение на вноса или износа на стоки и услуги от или в дадена държава. Митата водят началото си от борбата между парламента и краля в Англия през XVII век, когато се приема, че монархът има право да налага такси за осъществяването на търговията. Митата днес са фискални инструменти, употребявани по- често във връзка с осъществяването на конкретна икономическа политика, отколкото като средство за набиране постъпления в бюджета. - Вносните мита (митата при внос) се налагат най- често за защита на селскостопанския сектор на дадена държава или група държави (Митнически съюз) с цел подпомагане на местното производство и селско стопанство от чуждестранните им конкуренти. Ефектът им се изразява в повишаването на крайната цена на вносните продукти, което ги прави по- трудно реализуеми на местния пазар. По- нататъшна стъпка при преследването на тази цел представлява и налагането на определени митнически квоти и плафони, т.е. определянето на количества вносни стоки, които могат да бъдат допуснати до даден пазар. Таблицата с вносните мита на една държава или група държави се нарича митническа тарифа. - Износните мита (мита при износ) се налагат предимно върху износа на суровини, най-често от държави с доминиращ селскостопански сектор с цел поддържане на определено минимално ниво на международните цени и осъществяване на контрол върху предлагането на суровините. В редки случаи износните мита се налагат и върху други стоки, за да се предотврати евентуален негативен ефект върху развитието на търговията в световен мащаб. Като доказателство за това е и налагането на износни квоти както в индустриалните, така и в най-слабо развитите държави.