ISTORIK

Освен игрите, в които се насърчава насилието, където преобладават картините с разплискана кръв, отсечени глави и крайници, изкормени вътрешности и птица, кълвяща окото на труп, има и други игри. Има и игри, които имат някакво друго терапевтично и успокояващо въздействие - в тях играчът попада насред приказно красиви природни гледки, слуша песента на птиците... Такава игра е Natire treks - Healing with color

Пробвай да се занимаваш с някакви дейности, които ще те отвлекат от мрачните ти мисли. Самосъжалението не води към добро. Чети книги, гледай филми, започни да практикуваш някой спорт (някое бойно изкуство или шахмат, например), започни да изучаваш някакъв чужд език, започни да учиш висше образование, решавай кръстословици, судоку и др. подобни неща. Започни да играеш на компютърни игри... В крайна сметка, не всички хора са лоши и зли. Запознай се с нови хора в интернет форумите, комуникирай си с тях... Отстрани съвети лесно се дават. Чувал съм, че най-добрите съвети за това, как да се отглеждат децата, дават хора, които... нямат деца. А ти самата какво би посъветвала друго момиче (или - друга жена), ако попадне в подобна ситуация? Замисляла ли си се над този въпрос?

Казват, че времето лекува. Дай му възможност да го направи! Ако не те излекува, ще свикнеш да живееш с болката, с мъката, с празнината... Ще мине време и това момиче може даже да ти стане напълно безразлично. Просто пътищата ви са се пресекли, известно време сте вървели заедно по пътя и после сте поели в различни посоки. Ти продължавай да вървиш по своя път. По него ще срещнеш много хора. Ще се сдобиеш с нови (не)приятели, ще срещнеш и нови любови. И което е най-интересното - може да се окаже, че всяка следваща любов е по-силна от предишната.

А каква е разликата? И не може ли да бъде едновременно и двете - и материална частица, и поле или - материална частица с поле? Или - нещо подобно? (Извинявам се за идиотския въпрос, но физиката никога не е била моя силна страна.)

Има хора с присадени изкуствени крайници.

Има учители, които са си на мястото и си тежат на него, а има и такива, които изобщо не са си на мястото. За огромно съжаление, има учители, които за целия си 15-20-30 годишен педагогически стаж никого на нищо не са научили. Обаче са перфекционисти в обработката на училищната документация. (Това е видимата част от тяхната дейност. Преподаването обаче е невидимата част от дейността им.) Много такива учители са в системата - чак до пенсионирането си. Бетонирани. Много от тях са и с "бетонни" глави. А извън образователната система са учители, които преподават на над университетско ниво (преподават неща, които и в университета не се споменават). И се държат по човешки (нормално) с учениците. Тях системата ги "изхвърля", понеже на техния фон се вижда кои техни колеги не си вършат съвестно работата. И учениците и техните родители виждат кои учители наистина дават знания на децата и формират полезни умения и навици у тях. Затова тяхното присъствие в училище е най-меко казано нежелано. За съжаление много ученици оценяват втория тип учители едва, когато ги загубят. Post factum.

Ето една интересна статия, посветена на този международен език: http://www.bg-scienc...антско-движение Това е един език, част от множество опити за създаване на международни езици. Проектът се е оказал успешен и работещ от създаването на езика - чак до днес. Ето един самоучител по езика есперанто: http://www.interact-...samouchitel.pdf Списък с международните езици: http://en.wikipedia....iliary_language (Не открих подобна тема във форума. Пускам я тук. Ако модераторите на форума преценят, че трябва да преместят темата в друг форумен раздел или подраздел, нека го направят!)

ПОДВЛАСТНИ ЛИ СТЕ НА СТРЕСА? Тест Отговори: - почти никога - 1 точка; - понякога - 2 точки; - често - 3 точки; - винаги - 4 точки. Въпроси: 1. Случва ли ви се да си загубите апетита? 2. Нервничите ли, когато се наложи да чакате? 3. Реагирате ли при промяна на времето? 4. Трудно ли заспивате? 5. Често ли барабаните с пръсти по масата или поклащате крака си, когато седите? 6. Спазвате ли някаква диета? 7. Дразни ли ви оклният фонов шум? 8. Закъснявате ли за училище, за университета, за работа или - за среща? 9. Получавате ли учестено сърцебиене? 10. Сънувате ли кошмари? 11. Смущава ли ви вниманието на околните към вас? 12. Страдате ли, ако сте натоварени у дома и на работа? 13. Случвало ли ви се е да бъдат груби с вас? 14. Присъщо ли ви е чувството на завист? 15. Доверявате ли се на приятелите си? Постигнати резултати: - Ако сте събрали повече от 40 точки: За вас са характерни обострена чувствителност и ранимост, а това може да породи много неприятни преживявания. Опитайте да се отнасяте по-спокойно и с чувство за хумор към това, което ви се случва и към това, което се случва около вас. Бъдете по-търпеливи към околните хора. - От 20 до 40 точки. Спокоен човек сте. Само сериозни неприятности могат да ви изкарат извън релси, дреболиите не могат да разстроят ежедневието ви. - По-малко от 20 точки. Вие сте изключително уравновесен човек. Спокойно възприемате житейските проблеми и умеете да се разбирате с околните. Не бързайте да се радвате обаче. Не е изключено хора като вас да имат склонност към илюзии и да гледат на света само през “розови очила”.

Позволявам си да ви препоръчам да изгледате търпеливо английския филм "Речта на краля". Това е филм за преодоляване на недостатъците, за стремежа към самоусъвършенстване, за поемането на отговорност, за това да изпълниш дълга си като крал, да съобщиш тежки новини и решения пред гражданите на Великобритания. Да преминеш от отношението към човека срещу себе си от позицията на владетел към отношението на респект към учителя си, дори той да няма формалната педагогическа или медицинска квалификация, да му се довериш, да се учиш, да бъдеш на висотата, която се очаква от теб. Да се научиш да говориш на хората по начин, който да е кралски, ораторски, но - и по човешки въздействащ. Филмът “Речта на краля” – The King’s Speech – получи 4 от 12-те номинации на “Оскарите”. Определен е за филм на годината за 2011 г. Има 7 отличия на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство.

Има цяла наука, която се занимава с оценяването. Тази наука се нарича доцимология. Много голямо значение има дали изпитването е устно или писмено. Ако е писмено, от значение е дължината на написания текст (в страници)... Трудно е да бъде избегнат педагогическият субективизъм, но учителят трябва да се старае да оценява единствено знанията и уменията (респективно - грешките) на учениците и студентите си, а не - техния външен вид или тяхното поведение. Оценката (била тя обективна или субективна) е валидна за момента, в който е вписана. Днес знаеш нещо, утре го забравяш. Утре не знаеш нещо друго, но по-късно животът те принуждава да го научиш... Така се върти светът. Например - смятането (плюс и минус). Днес не можеш да сметнеш колко прави 2+2, ама утре, когато се наложи да пазаруваш нещо от магазин или от книжарница; когато започнеш да получаваш заплата и да изчисляваш колко от нея ще ти остане, след като си платиш данъците и осигуровките; когато станеш работодател и изчисляваш печалбата на своето предприятие... веднага ще се научиш да смяташ. Центърът за смятане в лявото мозъчно полукълбо ще се "отключи" и ще започне да ти служи.

Според скорошна статистика, в страната ни има около 300 000 активно действащи фирми, като над 80% от собствениците им НЯМАТ "вишу образУвание". Те са със средно или с по-ниско образование, показва изследване на БСК. Освен това, те искат да наемат висококвалифицирани кадри, които да работят ниско квалифициран труд за малко пари. Българският работодател смята, че неговият работник в никакъв случай не може (не трябва) да знае повече от него. Макар и да звучи невероятно, много от българските работодатели са съгласни да взимат на стаж студенти, само ако те (студентите) си платят за това. (Последното щеше да бъде много смешно, ако не беше премного тъжно.) Каква справедливост има в този живот, след като хора без висше образование са ни работодатели?! Как да накараш учениците и студентите си да учат и да се образоват, след като те виждат с очите си, че неграмотни, прости и тъпи хора след това им стават началници и работодатели?!... Често явление е те да не посещават лекции, да не се готвят качествено за контролни и за изпити и въобще да им липсва мотивация за учене.

Можете да играете директен или кореспондентен шахмат и тук: http://chess.nauka.bg/ Изисква се регистрация, отделна от тази във форума (http://nauka.bg/forum/), макар че може да бъде със същото потребителско име и със същата парола като тези във форума. Когато си изберете някого за противник, хубаво е да му пратите лично съобщение чрез системата за лични съобщения на форума. Пожелавам ви приятни игри и много победи на шахматното бойно поле!

Който владее настоящето, владее миналото. Който владее миналото, владее бъдещето.

Автодидактизмът е понятие, което се използва за назоваване на самообучение или обучение, насочено към самия себе си. Автодидактизмът се характеризира с ентусиазъм за самообучение и висока степен на самомотивация. Много рядко хората се стремят да разширят познанията си извън рамките на конвенционалното образование, затова самоуките хора се отличават от останалите, тъй като внасят нови перспективи в обучението. Човек може да стане самоук във всеки един момент от своя живот. Някои самоуки хора прекарват дълго време в читалища, библиотеки и/или образователни уеб сайтове Човек, обучаван по конвенционален начин в дадена специфична сфера, може да избере да се самообучава в друга, съвсем различна сфера. Доказано е, че самообучението или обучението, насочено към самия себе си, не винаги е самостоятелен процес, прекарван в самота и спокойствие. От особена важност е желанието на индивида за постоянното учене (учене през целия живот) и подходящите действия за постигане на тази цел. Едва когато те присъстват развити в достатъчна степен е възможен автодидактизмът. Самоукият човек не само се възползва от всяка благоприятна възникнала възможност да научи нещо, той я поражда. Превръща ученето в активна дейност; учи заради самото учене, това е възнаграждението му. Автодидактизмът е избирателно учене – самообучаващият се знае какво иска да научи и защо. Именно тук може да се прояви основният недостатък при автодидактизма – ученето не е систематично, не се ръководи от учебна програма, както в учебно заведение. Затова се създават празнини в знанието. Друг съществен недостатък на автодидактизма е реалната опасност процесът на учене да се превърне в самоцел и да се стигне до хаотично усвояване на знания, което при липсата на преподавател значително забавя процеса на учене.

Кои игри - по-точно? За възпитаване е трудно да говорим в този тип игри. Дидактическият елемент в тях е, че доброто побеждава (почти винаги), но за да победи, се налага то да ползва някои методи на злото (убийството, например). В ролевите игри героят може да бъде (по избор на геймъра) както селянин, монах, рицар, монах от манастира "Шао Лин", светъл елф, джудже... така - и нинджа, магьосник, некромант (съживяващ мъртвите), трол, вампир, върколак... Може да бъде мъж или жена... Нерядко мъже играят с женски персонажи. Човек не играе на някаква игра, за да се самовъзпитава чрез нея, а - за да се забавлява, да се отърси от ежедневния дистрес, за да избяга от нелицеприятната действителност, да поприказва с партньорите си в играта... Някои игри предлагат богат набор от историческа информация за средновековието, например - Age of Empires.

Основните направления, в които се развива неформалното образование са образованието за възрастни, работата с хора в неравностойно положение, както - и основно осъществяването на извънучилищни дейности в училище. През последните години се наблюдава изчезване на границите между формалното и неформалното образование, обединяване на усилията между институциите и организациите, осъществяващи двата вида образование, а нарастващ брой обучители намират професионална реализация и в двете области. Формално е това образование, което се получава в институционално изградените учебни заведения (училища, колежи, лицеи, университети). Те са регламентирани от закони, правилници, разпоредби и представляват рамките на образователната система в дадена страна. Те обхващат обучението на деца и младежи от 5-6-7 до 20-25 години. Учебното съдържание е стриктно определено от държавни образователни изисквания, учебни планове и учебни програми. Образованието в тях завършва с получаване на свидетелство, сертификат, диплом – официален документ, който осигурява права на лицето, което го е придобило. Неформалното образование е това, което не е регламентирано от закони, правилници, разпоредби. То може да се осъществява както в институционализирани учебни заведения, така - и извън тях, независимо от тях. Неформалното образование обхваща всички възрастови групи. Учебното съдържание, формите, методите, образователните технологии се определят в диалог между този, който води обучението, и този, който се учи. При самообразованието учещият се сам определя целите, задачите, съдържанието, технологиите, в зависимост от своите потребности, мотиви, интереси, възможности. Неформалното образование завършва когато се постигне целта, когато се удовлетворят потребностите, интересите. Не се получава никакъв документ и не се гарантират никакви права на лицето. В повечето случаи дори и да се издава документ за завършен курс, той не е равностоен на документите, издавани при формалното образование и признаването му зависи от желанието на работодателя. Неформалното образование е насочено към развитието на интелекта, културата, личностните качества и личностните възможности на човека. Те се проверяват и доказват в живота. Масмедиите се превръщат в сериозен източник на информация и знания и по един или друг начин влияят върху формирането на убеждения и ценности, в зависимост от интелекта и културата на отделните хора. Примери: - Участието в кръжоци или курсове по рисуване, моделиране, икебана и т.н. показват на работодателя, че кандидатът е творческа личност, която при определени задачи може да прояви гъвкавост и нестандартно мислене, което би могло да се окаже ценно за фирмата; - Посещението на клубове по танци, спортни зали или участия в неформални спортни отбори показват, че кандидатът е социална личност, контактна и може да работи в екип; - Полагането на труд извън обикновеното трудово правоотношение - като организиране на различни мероприятия за колектива - са изява на организаторски и ръководни способности; - Изнасянето на лекции или публикуването на статии предполага комуникативност и задълбочено мислене, способност на изява на собствена позиция и даване на публичност. - Изучаването на шахматната игра предполага наличие на стратегическо и тактическо мислене. Придобиването на умения и опит извън училищната и университетската скамейка и извън трудовия процес подготвя младия човек много повече за свободния пазар на труда, отколкото - класическото образование. Статистиката сочи, че много по-лесен е достъпът до пазара на труда на хората с практически умения и познания, а най-труден е този на младежите с изцяло теоретична подготовка. Интересът към квалификационните курсове и следдипломната квалификация непрекъснато нараства, както - и безплатното стажуване в IT фирми, банки, адвокатски кантори, счетоводни къщи, туристически агенции, медии, call центрове, лаборатории в производствени предприятия и др. Младите хора правилно разбират вече необходимостта от натрупването на практически опит, за да могат да се продадат на исканата цена на пазара на труда. Тенденцията е насочена към самообучението, за да може не само да работиш за висока цена, но и да харесваш работата си. "Учене през целия живот" е съвременната формулировка на идеята, че човек се учи докато е жив. В контекста на съвременното общество на знанието ученето през целия живот се смята за критичен фактор за развитие на успешна кариера. Чрез използване на понятието, се изтъква и фактът, че формалното образование представлява само една част от това, което човек научава през живота си. Човек придобива голяма част от знанията си чрез собствената си практика, чрез четене на книги и гледане на телевизия, но и чрез наблюдение и подражание на хората и животните. (Чрез наблюдаването на животни, птици и насекоми китайците са създали множество бойни изкуства, базирани на поведението на различни представители на фауната - на змията, на жерава, на маймуната, на петела, на кучето, на коня, на богомолката, на тигъра, на леопарда... Педагогическият факултет на Софийския университет предлага (от 2008 г.) обучение в сферата на неформалното образование (със степен бакалавър). http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/fakulteti/fakultet_po_pedagogika/specialnosti/bakalav_rski_programi/fakultet_po_pedagogika/neformalno_obrazovanie/obuchenie/redovno_obuchenie

Аз съм почитател на игри от ранга на Diablo I (+ Hell fire), Sacred I, Titan quest, Dungeon siege, Silk road online, The revenant, Nox, Rage of mages... Игри, в които трябва да избиеш всяко живо същество (хора, чудовища и други креатури), което диша около героя ти. Спасяваш света, избивайки силите на злото. Наистина тези игри свалят напрежението, акумулирано офлайн. Ако човек е добре възпитан и има ценностна система (различава добро и зло), няма да проявява насилие над околните. Харесвам и игри от типа на Rome: toral war, Age of Empires II - The conquerors, Civilizations, Age of might and magic, Tzar... Най-стратегическата игра, разбира се е шахматът. Шахматът е наука, изкуство, игра, спорт - цяла вселена. Най-антипедагогическата игра, на която съм играл е една, чието име не помня. Героят обхожда многоетажни схради и стрела или рита баскетболисти, старци и хора в инвалидни колички. Виждал съм и една игра, в която замерваш с подкови дядо Мраз/Коледа, който пътува в небето със своята шейна. Целта е старецът да падне от шейната.

Алтернативно образование (AO), известно още като нетрадиционно образование или образователна алтернатива, е термин, обхващащ всички нестандартни форми на обучение (за различни възрастови групи и образователни нива). Алтернативното образование би могло да включва обучение на лица в неравностойно положение, както - и всяка друга форма на обучение, предназначенa за широката публика, която използва алтернативни методи и/или философия на преподаване. AO включва учебни програми, предлагащи друга възможност за обучение, различна от общо приетата, когато последната не задоволява нуждите и потребностите на определена група от хора. Като цяло, това са учащи се, които не се справят в традиционната образователна среда, доминирана от държавните образователни изисквания (ДОИ) и с висок риск на неуспеваемост. AO предлага на учащите се, имащи трудност при обучението или с поведенчески проблеми, възможността да получат обучението си при различни условия. Съществува огромен набор от алтернативни учебни програми. Най-често тези прорами се характеризират с гъвкаво учебно време, с по-малки групи учащи се и с пригодена за съответната потребителска група учебна програма. Общото между съществуващите учебни програми е, че те съчетават индивидуалната работа с работата в колектив, изкуствата - с науките, класната стая - с природата, обучението - с възпитанието и с изграждането на морал. Учителят е вдъхновител и психолог, непрестанно развиващ се и разгръщащ своя творчески потенциал. Оценките, ако изобщо се използват цифрови или буквени такива, се използват като стимул, а не - като наказание. На всяко образователно ниво (предучилищно, начално, основно, полувисше и висше) съществува голямо разнообразие от образователни алтернативи. Те могат да се групират в няколко категории: - Изборни учебни предмети и кръжоци – всички извънкласни форми на обучение в рамките на дадена образователна организация. - Алтернативни училища – държавни или частни училища със специален учебен план. (Например - вечерни училища.) - Народно, общодостъпно образование – този вид образование възниква през XIX век, заради желанието на работещите за по-достъпно образование. Тук широко се използва методът на Бел-Ланкастър (виж по-долу!). - Независими (частни) училища – това са училища, с по-гъвкава стратегия за избор на преподаватели и образователни подходи. - Домашно образование – този вид алтернативно образование се използва от семейства, които не намират друга образователна алтернатива за обучението на своите деца - по религиозни, образователни или някакви други причини. То има големите предимства на индивидуалния подход и неформалните начини за усвояване на знания. Във вид на игра, пряко приятелско общуване, екскурзии и посещения на музеи, работни места, природни и исторически обекти, черпене на данни от огромните виртуални библиотеки на интернет, срещи със специалисти и обикновени хора, които имат какво да кажат – такова обучение не спира денонощно, съчетава се със забавление и не претоварва учениците. В качеството на материална база служат активите на семейството (земя, жилище, техника, животни и птици). Недостатъкът на домашното образование е ограничените възможности на родителите - като знания, системно изложение и най-вече - време да се ангажират, защото даже и безработни, те са заети да осигурят прехрана за семейството си. Преодоляването на този проблем се крие в създаването на клубове за домашно образование от заинтересовани семейства. Повече възрастни – повече неформални учители, повече възможности родители да водят занятията, редувайки се по уговорка помежду си. По-широк е и кръгът познати специалисти, които да бъдат поканени да разкажат на децата за своята област от знания и умения, да отговорят на техни въпроси, да ги насочат към научна литература и други материали. По-нататъшното развитие на тази идея се състои в обединяването на клубовете в мрежа за сътрудничество и взаимопомощ. Удобна форма за преки контакти между клубовете по места е собствен интернет-сайт. - Групово самообучение на учащите се. Така и така децата често се събират да се подготвят заедно. В случая обаче групата замества самото училище. Използва се взаимо-учителния метод на преподаване (Създаден е от Андрю Бел и Джоузеф Ланкастър. Известен е под името метод на Бел-Ланкастър или метод на ученето чрез преподаване.) Всеки участник в групата по самоподготовка играе ролята на учител по определен предмет, в рамките на определен срок или според моментния си интерес, като подготвя реферати по дадени теми и председателства обсъждането им по време на сбирките на групата. (Този метод напомня принципа на протестантите, че всеки член на протестантска църква може да бъде пастор в нея и да изнася лекции на определени религиозни тематики.) Конкретните форми на функциониране се избират от самата група. Възможностите на групата нарастват, ако тя се включи в клуб от подобни групи, а клубовете, също както в предишната схема, се обединят в мрежа за взаимопомощ. Клубовете за самообучение вече ще могат да канят специалисти за консултации, да обменят опит, да провеждат образователни игри, да сравняват знанията си и дори да приемат собствени стандарти по принципите на свободния договор. Описаните клубове и мрежи не се нуждаят от централни ръководни органи, не се нуждаят от йерархия. При възникване на обширен съвместен проект, ролята на координатори се пада на инициаторите на проекта или на група, спечелила доверието на другите клубове, така че да ? гласуват нужните пълномощия, а значи и отговорности. - Дискусионни форуми. Те се появяват като форма на взаимодействие между инициативите на родители и ученици, сътрудничество на клубовете за домашно образование и групите за самообучение. Деца и родители, всички едновременно учащи се и обучаващи. Смесени сбирки за обсъждане на наученото и връзката му с живота и насъщните проблеми. Сбирките на живо обаче изискват използване на някакво помещение и наличие на определени технически средства, имущество на форума. Форумите също се обединяват в мрежи за сътрудничество и така ще бъдат в състояние да канят още по-добре подготвени специалисти за лекции, консултанти за диспути, просто интересни гости; да организират разнообразни мероприятия, да контактуват с научни и производствени звена, да провеждат конкретни образователни курсове – на живо и през интернет, възможно дори и за хора, които не членуват в клубовете и групите. Такива форуми се превръщат в свободни университети, а тъкмо в това е бъдещето – човек равноправно да търси своята реализация не по силата на принудата, а там, където се чувства най-полезен и най-удовлетворен. Остава само един „проблем“ – нито клубовете, нито групите, нито форумите ще действат формално, а значи не ще издават на курсистите и участниците си дипломи – това също е добра подготовка за бъдещето, в което формализмът и принудата ще бъдат понятия от речника за остарели думи. - Онлайн дискусионни форуми. Този вариант позволява на най-различни хора на всякаква възраст и да се включат в някакъв тематичен форум по интереси (общонаучен, посветен на конкретна наука или на конкретен спорт) и да си взаимодействат, без да се налага да се събират заедно на едно място. Включването в тематичните дискусии може да става по всяко време на денонощието и от всяка точка на света. Разбира се, за тази цел са необходими компютър, лаптоп или таблет и интернет и достъп до интернет. Има три основни цели, които всяко учебно заведение, работещо по алтернативна образователна програма, си поставя, а именно: - Обучаващите се да го посещават по собствен избор. - Програмата да е съобразена със специфичните нужди на обучаващите се в него. - Обучаващите се да отразяват расовите, етническите и социално-икономическите особености на обществото, сред което учебното заведение извършва дейността си.

Според последни проучвания европеецът купува средно 10-12 книги годишно, а българинът - 0,56. Европейските библиотеки пък се посещават от ок. 60-70% от населението, а българските - едва от 10%. От 2008 г. до 2011 г. в 90% от българските библиотеки не е постъпила нито една (стара или нова) книга. Съвременната строго научна литература, а също така - и книгите на съвременните писатели не присъстват в библиотеките, защото те не могат да си позволят да ги закупят. Библиотеките се нуждаят от системно финансиране, за да могат да следят книжния пазар и да обновяват книжния си фонд си адекватно и редовно. Най-тежко е положението на читалищните библиотеки, тъй като някои от тях не могат да си позволят дори и по едно ново постъпление на година. Ситуацията с книгите и библиотеките обрича на гибел голяма част от българското население, тъй като то ще остане неграмотно. Според последни проучвания, през изминалите 20-тина години ежегодно от училище отпадат по около 15 000 ученици. Освен това, около 50% от младите хора в България са неграмотни, като голяма част от тях са от средите на циганското и турското население. В тази група попада и не малка част от българските младежи. Едва 2% роми и 3% турци могат да бъдат смятани за активни читатели. Това превръща големи територии в неграмотни феодални региони. Особено тревожно е положението в малките населени места. Мизерен е процентът от БВП, който е отделен за култура. Културната политика в България е пред провал. В действителност такава политика липсва, провежда се геноцид по отношение на българската култура и правото на хората да бъдат образовани. Би трябвало книгите, учебниците и научните списания да не бъдат облагани с ДДС. Или пък - ДДС за тях да бъде драстично намален. Това със сигурност ще облекчи хората, читалищата и библиотеките, които искат да се сдобият с нови книги, учебници и научни списания. Българските библиотеки трябва да бъдат превърнати в модерни информационни институти, а не - да бъдат обикновени складове за книги. Необходимо е преустройство на библиотеките, за да станат те привлекателно място за повече хора. В училищните и в университетските библиотеки трябва да има компютърни зали с безплатен интернет. Компютрите и интернета да нмогат да се ползват безплатно - срещу годишен или месечен абонамент за библиотеката. Хубаво е университетските библиотеки да бъдат с удължено работно време. А защо да не работят и 24 часа в денонощието? Поне - в нощта на музеите и галериите... Особен проблем е и липсата на книги за университетите в чужбина, където се преподават българистика и славистика. Българските културни центрове в чужбина нямат собствени библиотеки. Хубаво е българските студенти, когато отиват в чуждестранен университет по програма Erasmus, да занесат като дарение няколко книги на български език. По повод на международния ден на книгата (]23 април) била направена интересна анкета сред англичаните. Питали ги, коя е книгата, за която най-често лъжем, че сме я прочели. Оказало се, че най-много хора лъжат, че са чели следните книги: „1984” от Джордж Оруел, „Война и мир” от Лев Толстой, „Одисей” от Джеймс Джойс, "Името на розата" от Умберто Еко, "Майсторът и Маргарита" от Михаил Булгаков, Библията и др. Навярно различните народи лъжат, че са прочели различни книги. Прелюбопитно е това, кои ще са книгите за които лъжем, че сме ги чели, ние - българите... Твърде тъжна статистика, нали... Все по-често се оплакваме, че в днешно време децата не четат. Все по-често сравняваме настоящето с времето, когато техните по-големи братя и сестри, родителите, бабите и дядовците им са били млади. Как "едно време" книголюбивите деца изчитали книгите в домашната си библиотека, книгите в библиотекитета на приятелите си, книгите в кварталното читалище, книгите в градската библиотека. Много хора имат мили спомени от тези времена. "Едно време" нашите родители не ни четяха толкова книги, колкото днешните родители четат на своите деца. Номерът беше детето да се научи да чете и от там нататък всеки, който искаше, се ориентираше все някак във вселената на книгите. А помните ли, че тогава беше модерно да имаш у дома богата библиотека, беше полезно да си приятел с продавачката в книжарницата - да ти заделя новите книги, които излизат, а също - и с библиотекарката - да ти запазва интересните книги, когато читател ги върне. Разбира се, за тогавашния стандарт книгите не бяха евтини, но някогашните цени не могат да се сравняват с днешните. Преди 30 до 50 години най-достъпното забавление, развлечение, отмора, бягство от действителността, ако щете, беше книгата. И от време на време - телевизията, театъра, киното и цирка. По наше време нямаше молове, в които младите да обикалят с часове, нямаше компютърни зали... Но пък имаше видеотеки, където даваха под наем видеокасети или пък на място можеха да се гледат видеофилми; имаше и електронни игри; по едно време се появиха и книги игри. Появата на компютрите постепенно "уби" тези развлечения Много хора работят едновременно на две-три места. Едни - за да оцелеят в кризата или в "прехода" (преход - неясно от какво и към какво!), други - за да могат да потребяват все повече стоки и услуги. Дългите периоди на оцеляване в криза и мизерията отдалечават хората от четенето. Днес се четат не само по-малко книги, но - и все по-малко вестници и сисания. "Четенето" на вестници и списания често се заключава в прелистването им и в прочитането на заглавията на статиите. Особено - ако са написани с по-едър шрифт. Днес хората имат много по-малко свободно време и много повече развлечения, с които да го уплътнят. Вместо да четат и да обсъждат със съседката новата книга от някоя поредица, хората обсъждат новите бразилски, венецуелски и турски телевизионни сериали. А други коментират новите български сериали, филмите по кината или - филмите, свалени от интернет. Радиото, касетофона, телевизора, компютъра и MP3-плейъра (или джиесема) изцяло узурпираха домашното пространство и на възрастните, и на децата. Съвременните деца не могат да разберат бита на някогашните българи. Децата от все по-ранна възраст имат достъп до какви ли не нови технологии, които са им интересни, които са предизвикателство за тях и не могат да открият нищо впечатляващо в четенето на стари книги, които не разбират. А още повече - в четенето на книги, които не могат да ги заинтригуват. Затова, ако искаме децата и младежите да се докоснат по някакъв начин до българското минало, наше задължение е да го направим интересно за тях – да го обясним, да направим паралели със съвременността, да потърсим непреходните ценности. Отговорност на родителите и на училището е да научат децата да четат и не - защото е важно да се прочете тази или онази книга, а - защото четенето формира въображението и мисленето, обуславя начина на изразяване и словното богатство на човека. Ако искаме да бъдем общество от мислещи хора, то тези хора трябва да могат да четат. Въпросът е всички ли имаме интерес от повече четящи, мислещи и имащи въображение и собствено мнение граждани? А имаме ли нужда от ефективно гражданско общество? Не всяко знание се придобива само с четене, но пък ако четенето не е удоволствие е безсмислено, а и се превръща в мъчение.Когато човек няма интереси към дадено четиво, той просто не го чете. Ерго - онези, които не отварят нито една книга, просто нямат изявени интереси. А интересите се формират още в ранното детство. Класическата литература е далеч от полезрението на днешните млади, които предпочитат да четат фентъзи, фантастика и криминалета. Нерядко учебната програма или учителят са виновни за формирането у учеиците на отвращение към класиката. За сметка на това пък се чете и строго специализирана научна литература. (Аз самият в часовете по литература, математика и физика четях историческа и ахеологическа литература, исторически романи, загадки на историята и археологията, история на религиите, митологии на различни народи...) Има младежи, които за целия период на училищното си образование не са влизали в училищната библиотека. Има и такива, които не знаят къде в училището им се намира тя. За съжаление, в някои училища с по-малък брой ученици няма библиотека. Скоро попаднах на някакъв ученически коментар за това, как да се процедира със затворниците. Коментарът звучеше горе-долу така: "Дайте на затворниците да четат книги - за да видят колко е гадно четенето на книги!". Направо бях потресен! Разбира се, както някои лекарства се произвеждат не - за да лекуват, а - за да се продават, така и някои книги се пишат не - за да бъдат четени, а - за да се продават. Книжарниците са пълни с такива глупави четива. Децата и младежите трябва да преровят доста такива книги, докато намерят стойностна книга, за която да си дадат парите. Да не говорим, че много книги са с лош правопис и лоша пунктуация, лошо са преведени, езикът на писателя или на преводача е беден на езикови средства. Какво да направят родителите и учителите, за да формират у детето любов към книгите? - На първо място дори само да имате книги в дома си, това показва на децата още от ранна възраст, че четенето е важно. Оставете ги да разглеждат книгите, независимо - детски или други, и да свикват с формата на буквите и думите. Това не гарантира, че детето ви ще започне да чете по-рано, но със сигурност ще се почувства комфортно с идеята за четенето като цяло. - Ако възрастните у дома постоянно четат и споделят помежду си своите впечатленията относно тематиката и героите в книгите, които четат, у децата ще се развие интерес към четенето. - Отделяйте време всеки ден да четете с (или на) детето си. Направете времето за четене част от ежедневието му. Това е сигнал за детето ви, че четенето е част от живота, а не - нещо специално или необичайно. - Ако искате детето ви да си създаде редовни навици за четене, и вие трябва да имате такива. Четете редовно (извън времето, през което четете с и на детето) и четете разнообразни книги – и художествени, и нехудожествени. - Редовно посещавайте местното читалище и централната градска библиотека. Извадете си читателска карта. Извадете такава и на детето си. - Направете книгите редовен подарък. Поводите за подаряване на подаръци са перфектното време да поддържате любовта към четенето у децата. Може да създадете традиция да подарявате на детето си хубава книга при всеки удобен повод, като по този начин ще му помогнете да си създаде голяма лична библиотека. - Научете детето си да подарява книги на своите приятели за рождените им дни. - Убедете детето, че четенето не е задължение, а - само още едно средство за забавление и за научаване на много интересни неща. - Помолете учителите на детето ви да препоръчват на учениците си специализирана научна литература по темата на всеки един урок, който преподават.