ISTORIK

<p>Може би, ако се направи юридиче%u

Ето още едно онлайн радио - за средновековна и ренесансова музика: http://zeta.simplexstream.com/tunein.php/telegram/playlist.asx

Препоръчително е да се овладеят всички граматични правила на книжовния език. Всяко правило е елемент от граматическия пъзел на съвременния книжовен български език.

За да привлече повече столични жители, византийското правителство раздавало на бедните в Константинопол безплатни стоки - хляб, вино и зехтин. Когато арабите превзели Египет (житницата на Византия), безплатният хляб за столичните жители секнал.

Навремето, като модератор в научен форум аз много държах потребителите на форума да пишат грамотно. Когато се налагаше, редактирах постингите им (словоред, пунктуация, граматически грешки, правописни грешки, технически грешки, фактологически грешки)... Когато видях, че те не четат старите си постинги или ги четат, но не взимат предвид корекциите, започнах да ги коригирам с червен цвят (все едно учителят е проверявал контролни). В някои случаи се получи "потоп от кръв". Някои бяха доволни, че посочвам грешките им, други бяха щастливи, че са попаднали на грамотно написани постинги във форум, претендиращ да бъде научен. Обаче след като много потребители и модератори протестираха, аз спрях да се занимавам с тази дейност. Сега модерирам (при нужда) повече своите постинги, отколкото - чуждите. Ще попитате - защо? Ами - защото, когато пишем, трябва да го правим грамотно. Ако някъде сме пропуснали пунктуационен знак (дори и една запетая да е, пак е важно да я има) или сме допуснали техническа грешка, пропуснали сме да напишем някоя дума - от бързане или от невнимание, трябва да си коригираме текста, за да изглежда той съвършен - и като послание, и като външен вид. Няма значение, че може да е разбираем, дори - и изпълнен с погрешно написани думи, с липсващи точки, запетаи или други препинателни знаци! Трябва да бъде издържан и от граматическа гледна точка. Грамотното писане не е демонстрация на елитарност спрямо неграмотните и илитератите (онези, които нито са чели, нито са оцветявали книжки в детството си). Напротив - грамотното писане е на първо място уважение към самия себе си, на второ място - уважение към труда на своите учители, на трето - това е и уважение към своите читатели, без значение какво е нивото им на лингвистична компетентност. Неграмотният ще се научи как трябва да се пише, а грамотният ще се възрадва да прочете грамотно написан текст. (Защото това се случва все по-рядко; неграмотните текстове са навсякъде около нас - в учебниците, в книгите, във вестниците и списанията, в субтитрите на филмите, по плакатите, по билдбордовете, в обявите за работа, в официалните документи... И носят информация за лингвистичната НЕкомпетентност на своите автори!). В крайна сметка, всеки има правото да пише каквото и както си иска. Всеки има правото да се самокомпрометира пред аудиторията си чрез своите неграмотно написани текстове. Обаче не бива да се забравя, че погрешно написаните думи и цели текстове са обида от страна на автора спрямо четящите ги. Като казах по-горе: "Границите на моя език са и граници на моя свят." Тоест, ако някой пише като неграмотник, читателите на неговите текстове най-вероятно ще си помислят, че този човек действително е тотално неграмотен. Или - че грамотността му е твърде ограничена (и надценена от самия него). "Езикът кости няма, но кости троши.", твърди една българска поговорка. А проф. Беньо Цонев казва: "Слаби познания по други научни и учебни дисциплини може и да успееш да скриеш. Но слаби познания по роден език не можеш скри. Те веднага излизат наяве, само щом напишеш два-три реда. Това е отмъщението на думите." Ако някой иска да си спести научаването на ВСИЧКИ или - на НЯКОИ граматически правила, той не би имал правото после да се сърди на някой по-грамотен от него, който е успял да долови неговата частична или тотална лингвистична неграмотност. Грешките може да бъдат и технически, но най-често са фактологически, граматически, правописни, пунктуационни и стилистически. Ефективното речево общуване предполага: - познаване на езиковите единици (словното богатство на езика) и начините, по които те се съчетават в текстове - владеенето на езиковите норми, осигуряващи правилност и уместност на изказа - спазването на книжовните норми (граматична, лексикална, фонетична, правописна, пунктуационна, правоговорна) Всичко това осигурява правилността и уместността на нашия изказ. Езиковото ни поведение трябва да бъде съобразено с няколко важни фактора: нашата социална роля, нашата речева стратегия, социалната роля на нашите събеседници, социалната и възрастовата ни дистанция от нашите събеседници, наличието на неволни читатели или слушатели на нашата устна или писмена реч. Има голямо значение дали говорим на съвременен книжовен език, на професионален език, на професионален жаргон, на диалект или - на младежки жаргон. От голямо значение е и умението ни в различни комуникативни ситуации да можем да ги използваме поотделно и заедно. Събеседниците ни може и да не успеят да ни разберат, ако използваме неизвестни за тях термини, архаизми, диалектизми, жаргонизми и вулгаризми. От друга страна, няма смисъл, пишейки неграмотно и неразбираемо, да утежняваме собствената си карма и кармата на събеседниците ни.

Посещаемостта може и да се е увеличила. А активността на пишещите във форума увеличава ли се или спада? Питам, понеже в други форуми като че започва летния спад на писане. С наближаване на лятната ваканция има отлив на пишещи. Или се пускат нови теми, които търпеливо трябва да изчакат началото на новата учебна година, за да се случи дискусията в тях. Аз съм съвсем отскоро тук и нямам поглед над ситуацията в този форум. Не мога да преценя как стоят нещата.

В интерес на истината, първата държава, в която си помислих, че си в момента, беше Франция. Англия беше втората. Пак не споменаваш какво учиш там... Мен ме интересува дали е свързано с педагогика и, ако не е, дали би бил склонен да изучиш и педагогиката? Педагогическото общуване между учител и ученици или преподавател и студенти е предимно устно. По време на държавната практика (в някое училище) ще ти се наложи да говориш пред ученици - да им преподаваш уроци по специалността, която ще завършиш в университета. Освен педагогиката, ще учиш още обща и възрастова психология, педагогическа психология (или - психология на преподаването), дидактика, методика на преподаването и така нататък, все неща, които може да ти бъдат полезни при общуването лице в лице. Може би, докато говориш, трябва да се опитваш да си представяш (да визуализираш) думите,, които изричаш - да ги виждаш написани. Както в комиксите, когато героят си мисли нещо, мислите му са (написани) в едно балонче или облаче над главата му. Нещо такова. Опитай и този метод.

А аз се дразня, когато виждам написани такива неща: - Този ми Оронва форОмната репОтация (Този ми уронва форумната репутация.) - ас сАм Балгарин (Аз съм българин.) - КонцертА е част от... (КонцертЪТ е част от...) - МагазинА се премести на... (МагазинЪТ се премести...) - Ас не сам не грамотен. (Аз не съм неграмотен.) - незнам, нз, немога, неискам, (не зная/не знам, не мога, не искам) - цигЪни (цигани) - вишу обтазУвание (висше образование) - оневерсетет (университет) - очилеще, оченици (училище, ученици) - учо (око) - 5я, 5ко, 100ян, Десиslava, Браниmira, Димитъ... (Петя, Петко, Стоян, Десислава, Браимира, ДимитъР...) - Ще кажа на учителЯТ. Повикайте ученикЪТ! (Ще кажа на учителя. Повикайте ученика.) - пет ученици, пет учебници (петима ученици, пет учебника) - знамеТата (знамеНата) - Удобрявам този УфицЯлен дОкомен (Одобрявам този ОфициАлен докУменТ.) - едЖин дЖунер (един дюнер) - кАде са ми Жапаните? (КЪде са ми ДЖапанКите?)... - Мен ми се струва, че... (На мен ми се струва, че...) - На кой да дам това? (На коГО да дам...) - ... Нека не забравяме, че границите на нашия език (езика, такъв, какъвто го говорим и пишем) са граници и на нашия свят. За справяне с тези и с много други досадни грешки в писмената и в устната речева практика на българите съм пуснал една интересна тема тук: http://nauka.bg/foru...opic=11657&st=0 В този форумен раздел ще откриете още много интересни теми. Приятно четене!

Всяко ново поколение е различно от предишните поколения. Всяко ново поколение усвоява нови технологии, до които старите поколения не са се докосвали, за които не са и чували дори. Днешните деца са обградени с технологии, ние (моето поколение е от 70-те години на миналия век!) не бяхме. Ние бяхме обградени от книги. (Кой колко ги е чел е друга тема.) Днес основният източник на информация за младите е интернет, а за нас бяха книгите, вестниците, списанията, телевизията, радиото. Ние общувахме лице в лице или - по стационарен телефон. Чувал ли си израза: "Бързам да се прибера у дома, понеже ще чакам да ми се обадят по телефона..."? Днес няма нужда да чакаш обаждането - то те намира навсякъде и по всяко време - по джиесема или по скайпа. Днешните деца не сa виждали телефон с шайба, а ние не сме виждали телефон с манивела. По наше време си пишехме писмата на хартия, днес вече почти не го правим - изпращаме електронни писма и електронни поздравителни картички. Държахме книгите, вестниците и списанията, които бяха хартиени, в ръка, а днес те се четат чрез компютъра или чрез специални четци (рийдъри). Някога имахме касетофони и видеоплейъри. Сега тези неща вече са забравени. Та - така... Сменят се поколенията, а новите поколения са все повече и повече технологично въоръжени. Друг е въпросът за възпитанието на младите. За ниското им възпитание са виновни и днешните възрастни. Ние сме били възпитани да чукаме на вратата, преди да влезем в някоя стая или кабинет, да си мием ръцете преди ядене, да пускаме водата в тоалетната, след като сме се облекчили там, да поздравяваме познати и непознати, когато се срещнем с тях, да отстъпваме място на възрастните хора в автобуса, да уважаваме и да слушаме родителите и учителите си. Днешните млади правят обратното на всичко това. Трети е въпросът за грамотността на младите. Ние със сигурност бяхме значително по-грамотни като ученици и студенти, в сравнение с днешните млади. A ниската грамотност и занижената обща интелигентност на днешните млади идват и от смяната на ценностите. Докато за нас беше ценно да учим, днешните младежи гледат да не учат, а - да преписват на изпитите, за да си вземат дипломата. И впрягат новите технологии в тази насока. А знанията, които трябва да стоят в основата на дипломата, за завършеното ниво на образование? Днес все повече младоци завършват училище и университет, без да могат да напишат правилно дори собственото си лично име! Такива ми ти работи, Христо... С други думи: Не се подигравайте на старостта, защото тя е и ваше бъдеще!

За съжаление не споделяш нито в коя държава си, нито - какво изучаваш там. Би могъл да започнеш да тренираш някакъв спорт, който е индивидуален (шахмат, гимнастика, петанк, плуване, колоездене, тенис на корт, тенис на маса или някакво бойно изкуство), индивидуално-групов (гребане, кану-каяк) или отборен (волейбол, баскетбол, водна топка, футбол...). Би могъл да ходиш на екскурзии, организирани от университета или от някоя студентска организация. Ако твоя университет приема чуждестранни студенти по програма Erasmus, би могъл да се срещаш и с тях. Те също може да имат проблеми с общуването, подобни на твоите (бихте могли заедно да ги преодолявате). Би могъл да се занимаваш с някакво хоби (танци, риболов, икебана, йога, рисуване, готварство, градинарство, астрономия...) За курсовете - не е лошо да запишеш курс по презентационни умения и по социални умения. Не е лошо да запишеш и педагогика в университета - това ще ти даде възможността да преподаваш това, което учиш (ако не изучаваш нещо с педагогическа насоченост, де!)... Проблемите в общуването най-добре се преодоляват чрез... общуване. Казваш, че имаш проблеми с чуждия език - не го владееш толкова добре, колкото си си мислел. В чуждата държава ще се чувстваш като участник в чуждестранен филм, който не е дублиран и можеш да четеш субтитрите. Запиши се на курс по този език, ще ти бъде полезно. Чети вестници, гледай филми, слушай радио... Хубавото е, че бидейки в среда на native speakers, ще можеш по-добре да усвоиш произношението, ако имаш проблеми с това. Дали проблемът ти с общуването не идва само и единствено от непознаването на езика? Ама, ако не владееш добре езика на страната, в която учиш, как успяваш да си записваш лекциите, как четеш книгите, как се оправяш с надписите по улиците?

Орлине, намерих това, което исках да ти покажа - как (поне - във филма) е изобретен стилът тай чи чуан: http://www.youtube.com/watch?v=RKG_wZkzZgo&feature=related

Най-разпространените китайски народни музикални инструменти I. Духови музикални инструменти 1. Suona – тръстикова свирка, завършваща с метален край във формата на камбана или – на фуния 2. Dizi – бамбукова флейта с различна дължина и с различен основен тон. Използва се в народната китайска музика, в китайската оперната музика и в съвремената китайска музика. Изработва се от бял, виолетов или лилав бамбук. Този тип флейти могат да се направят и от дърво, даже – и от камък. 3. Xun – глинен инструмент, китайска вариация на окарината 4. Paixiao – флейта, съставена от множество тръбички, подредени по дължина (от най-дългата до най-късата), слепени една за друга (на на с е известна като флейтата на древногръцкия бог Пан). Има две разновидности – класическата се държи вертикално, а по-новата й модификация – вертикално. 5. Guan – нещо като кавал или кларинет с по-къса и по-дебела тръба от традиционния (какъвто ние си го знаем). Може да има различна дължина. 6. Sheng – нещо средно между флейта и гайда, с множество хоризонтални тръбички, разположени една до друга, но не - в редица, а – в кръг. II. Ударни музикални инструменти 1. Paigu – система от 3 до7 барабана от дърво и животинска кожа, на които се свири двустранно с палки. 2. Камбани – с език (клепало), с топче, затворено в камбаната, удрят се с палка или – с талпа, в зависимост от големината на камбаната 3. Цимбали и чинели 4. Гонгове – имат плоска или камбановидна форма и са окачени, висят вертикално III. Струнни музикални инструменти A. Инструменти, чиито струни се удрят с бамбукови пръчици (палки, чукчета) 1. Yangqin (Yang qin) – инструмент, наречен „пеперудена цитра”, нещо като легнала арфа. Сруните се удрят с няколко комплекта бамбукови пручици, за да се извади различен звук. Историците все още спорят дали този инструмент е китайско изобретение или е бил пренесен в Китай по море или пък - по пътя на коприната. Споровете идват от начина на записване с различни йероглифи, които означават „чужд” и „прочут” и (провинция „Янгжу”). Инструментът напомня на иранския Santur. Но двата инструмента са твърде различни. Напомня и на древния инструмент Zhu. 2. Zhu – древен инструмент с малка правоъгълна форма. Бил много популярен в Епохата на воюващите царства (475 – 221 г. пр. Р. Хр.). На него можело да се свири и като на цитра, и - като на китара, и - като на цигулка. B. Инструменти, чиито струни се опъват и дърпат B1. Семейство Арфи 1. Konghu (Konh hu, Konghou) – арфа с разнообразни форми, може да бъде хоризонтална или вертикална. Струните й са разположени в две редици и на нея се свири задължително и с двете ръце. B2. Семейство Цитри 1. Guzheng – китайска цитра с 16 до 25 струни и с подвижни прагчета. Тя напомня японския инструмент Koto, корейския инструмент Kayagum (или Gayageum) и др. подобни. 2. Gukin – това е 7-струнна цитра без прагчета. Този инструмент е регистриран (от 2003 г.) в Юнеско като елемент от наследството на човешката духовна култура. Овладяването на този музикален инструмент е било част от овладяването на 4-те изкуства - наред с калиграфията, живописта и играта на Weiqi (китайска разновидност на японската игра Go; играе се с черни и бели камъчета). Конфуций (Кун Фу Цзъ) бил ненадминат майстор на Gukin. Само представители на аристокрацията свирят на него. Той никога не навлиза в средите на простолюдието. И днес малцина са тези, които могат да свирят на Gukin. Този инструмент е наричан „баща на китайската музика” и „музикален инструмент на мъдреците”. Понякога неправилно го обозначават като лютня, арфа или хоризонтална арфа. B3. Семейство Лютни 1. Pipa – лютня с крушовидно тяло, с 4 струни и с 12 до 30 прагчета. По време на свирене инструментът стои изправен, а музикантът свири на него с прикрепени към пръстите на дясната си ръка малки метални „перца” (plectrums). Японският й еквивалент е Biwa. 2. Liuqin – мандолина, по-малка версия на Pipa с 4 струни. Инструментът вади звук като на мандолина. На него се свири с малко по-голямо „перце”. До неотдавна използван само за акомпанимент, днес инструментът все повече се налага в соловото изпълнение. 3. Sanxian – лютня с по-продълговата форма, 3 струни и без прагчета. Среща се и с 4 струни, но това е по-нова модификация. Звукът напомня на този на банджото. Плектрумът, с който се свири („перото”) е с формата на острието на мотика. Напомня на японския инструмент Shamisen. Змийската кожа се използва за резонатор. 4. Ruan – китайски вариант на банджо – с кръгла форма на тялото, 4 струни и с различен брой на прагчетата, като съвременните инструменти имат по 24 прагчета. Има две дупки за резонанс – от двете страни на струните. На него се свири или с прикрепени към пръстите нокти („перца”), или – с плектрум във формата на острие на мотика. Инструментът има модификации – Daruan, Zhongruan, Xiaoruan. 5. Yueqin – подобно на Ruan, но – с много къс гриф. Струните му варират от 1 до 4. Липсват дупки за резонанс. В превод името на инструмента означава „Лунна китара” или „Лунна цитра”. Звученето му е нещо средно между Ruan и Pipa. Може да се свири както с нокти или с плектрум, така – и с перце – като на европейската Китара. C. Инструменти, чиито струни се търкат с лък C1. Семейство Цигулки 1. Erhu (Hukin) – китайска цигулка с 2 струни. Тялото на този инструмент е покрито със змийска кожа. Свири се с доста дълъг лък. 2. Zhong hu – китайска виола. Част от тялото й е покрито със змийска кожа. 3. Jing hu – този инструмент има най-малката форма и вади най-високите тонове в семейството на цигулките. Струните й се изработват от коприна, стомана или найлон. 4. Ban hu – за разлика от Erhu, тази цигулка не е покрита със змийска кожа. А лъкът минава между двете й струни. 5. Gao hu – разновидност на цигулките 6. Yehu – Тялото на този инструмент се прави от кокосов орех. 7. Sihu – 4-струнна цигулка 8. Zhui hu, Zhuihu (Zhuiqin) – струните на тази цигулка са от животински сухожилия или черва. 9. Leiqin – модификация на Zhuihu – има метално тяло, покрито със змийска кожа. Струните се притискат с лъка силно към грифа. 10. Morin Khur (Matouqin, Ma Tou Qin) – тялото е трапецовидно, струните са от конски косми, а звукът е като от виолончело. 11. Dahu (cizhonghu) – голям 2-струнен инструмент, покрит с кожа на питон. Използва се в ролята на виолончело или контрабас. 12. Gehu – виолончело. Използва се в Тайван и в Хонг Конг. 13. Laruan – с форма и акустика като на Ruan. 14. Lapa – виолончело, контрабас 15. Diyingehu (Digehu) – контрабас По материали от: http://en.wikipedia..../Music_of_China http://www.philmulti...me/instruments/ http://www.sinohits....music/index.htm http://en.wikipedia....cal_instrument) http://en.wikipedia.org/wiki/Paixiao http://en.wikipedia....an_(instrument) http://en.wikipedia....ng_(instrument) http://en.wikipedia.org/wiki/Paigu http://en.wikipedia....ll_(instrument) http://en.wikipedia.org/wiki/Cymbal http://en.wikipedia.org/wiki/Gong http://en.wikipedia.org/wiki/Erhu http://en.wikipedia.org/wiki/Zhonghu http://en.wikipedia.org/wiki/Banhu http://en.wikipedia.org/wiki/Leiqin http://en.wikipedia....hu_(instrument) http://en.wikipedia.org/wiki/Gaohu http://en.wikipedia.org/wiki/Yehu http://en.wikipedia....hu_(instrument) http://en.wikipedia.org/wiki/Gehu http://en.wikipedia.org/wiki/Diyingehu http://en.wikipedia.org/wiki/Guqin http://en.wikipedia.org/wiki/Guzheng http://en.wikipedia.org/wiki/Sanxian http://en.wikipedia.org/wiki/Pipa http://en.wikipedia.org/wiki/Liuqin http://en.wikipedia.org/wiki/Ruan http://en.wikipedia.org/wiki/Yueqin http://en.wikipedia.org/wiki/Yangqin http://en.wikipedia....ing_instrument) http://www.newyorkqi...lume1no4p3.html http://en.wikipedia.org/wiki/Konghou

Съжалявам, ако моите постинги в тази тема са били причина да се скарате. Осъзнавам, че темата е по-скоро за КОМЕНТАР относно китайската музика. Но не мислите ли, че трябва да дадем няколко примера за китайска музика? И, да, известно ми е, че El condor passa не е китайска песен. Аранжиментът с леко китаизиране на тази мелодия и изсвирването й с китайски музикални инструменти ми се сториха прелюбопитни. Затова включих и нея.

А, не се засягам. Преведох този текст. Но само тази част я вмъкнах от друг текст. Защо пък този откъс да противоречи на останалото? Аз нямам това усещане.

Може би ще се намразиш, ако (докато) не можеш да изпълниш правилно някаква техника от бойните изкуства? Може би това да е имал предвид?!

Това е песента от филма (трилогия) "Имало едно време в Китай", както - и филма "Майсторът на тай чи", посветени на майстор Уонг Фей Хонг - създателят на тай чи чуан. Музиката е много бойна и често звучи в главата ми. http://www.youtube.com/watch?v=I6F98Vpb-00&feature=related

Ето още малко китайска музика: http://www.youtube.com/watch?v=3cvGo6H1VSo&feature=related http://www.youtube.com/watch?v=vSAmQ1mBsa8&feature=related

Онлайн радио за барокова музика: http://www.1.fm/TuneIn/WM/energyBaroque128k/Listen.aspx Само за ценители! Насладете се на бароковата музика!

Радиото май има нов сайт: http://musicindiaonline.co/radio#/radio

Ето още красота:

Ето еднa интересна мисъл, изказана от нашия сенсей (учител, треньор) по джудо и джу джуцу: "Опознай себе си, за да се намразиш!" Чувал съм това и в друг вариант: "Постигни себепознанието, за да намразиш и себе си, и ближния!" Как бихте разтълкували тези две мисли? Постижимо ли е себепознанието, ако "всичко тече и се променя" постоянно? И, седейки на брега на реката, "не можеш нито да се измиеш в същата вода, нито - да пиеш от същата вода два пъти"... От друга страна, Библията съветва да обичаме ближния като себе си? Това постижимо ли е, ако мразим себе си? Ако не харесваме себе си, можем ли да харесаме друг човек?

Ето още красиви игри (Titan quest, Sacred)

Можем да добавим още няколко въпроса - "Какво не съм?, Какъв не съм?, Какъв не мога да бъда?, Какъв не искам да бъда? Накъде не мога да отида? Накъде не искам да отида?"...

Самопознанието (или себепознанието) представлява изследване на умствените и психо-физическите характеристики на личността; разбиране на самя себе си. То започва в ранна детска възраст и продължава през целия съзнателен живот на човека. Формира се постепенно, представлявайки комбинация между познанието на самия себе си и отражението на влиянията, идващи от външния свят. Себепознанието е самоидентификацията на личността. Себепознанието е свързано със самооценката на собствената личност. Психолозите посочват три причини, поради които хората се опитват да направят самооценка на личността си: - разбиране на себе си, търсене на точни знания за самия себе си - повишаване на собствената си значимост, повишаване на самоуважението си, търсене на благоприятни знания за себе си - самопроверка, сравняване на собствената си самооценка с оценката на околните хора Нивото на самооценка, на самоуважение, на самочувствие зависи от степента на удовлетвореност или неудовлетвореност на човека от самия себе си, от своите собствени действия или бездействия. Адекватната самооценка и адекватното самочувствие съответстват на реалните възможности на човека. Ако самооценката и самочувствието на някого са под или над неговите реални възможности, говорим за наличие на занижена или надвишена, с други думи - неадекватна, изкривена - представа за себе си у този човек. Ето формулата на самоуважението: самочувствие = успех / претенции От формулата става ясно, че самооценката може да се повиши или като се увеличават успехите и постиженията на индивида, или пък - като се намаляват изискванията за постижението на идеалната представа за себе си. Кои са основните пътища за себепознание: - анализ на собственото поведение и на собствените дейности на базата на сравнение с други хора - самонаблюдение, което може да бъде както външно - чрез аудио и/или видео записи, така - и вътрешно - изследване на собствените си чувства, мисли и реакции спрямо някакви събития - самоизповядване (вътрешен доклад, даден на самия себе си). - себепреценка Аз -образът (или - аз-концепцията) е относително устойчива, в по-голяма или в по-малка степен осъзната и фиксирана в словесна форма представа на човека за самия себе си. Тази концепция се постига в резултат на (само)обучение и оценка на самия себе си чрез отделни представи в различни реални и въображаеми ситуации, както - и чрез мнението на други хора и взаимовръзката с тях (с другите). Всичко, което се случва на някого, е отражение на неговия вътрешен свят. Хората, които среща, отношението им към него, историите, които се повтарят в живота му... - всички тези неща съответстват на неговите най-дълбоки съзнателни и подсъзнателни убеждения, страхове, нагласи и очаквания. Когато започне да опознава себе си, да открива бариерите, които му пречат, и започне да ги преодолява, той ще усети как с всяка промяна в него самия се променя и всичко около него. Защо тръгваме по пътя към себе си и кое ни кара да го правим? Любознателност, търсене на начини за справяне с проблемите, страданието и болката или това е просто вътрешен неосъзнат стремеж, сякаш някаква Сила ни води натам? Всеки ден човек може да си задава въпросите: "Кой съм аз?, Какво съм аз?, Откъде идвам?, Накъде отивам?, Какъв съм?, Защо съм такъв?, Какъв искам да бъда?, Какъв мога да бъда?, Как да стана такъв, какъвто искам да бъда?...". И всеки ден ще открива нови и нови неща за себе си. Ще реди пъзела на себепознанието - частица по частица. И ще върви по Пътя към себе си. Спомням си как през студентските си години гледах някакъв филм (с Дейвид Карадайн в главната роля), в който майстор на някакво бойно изкуство търсеше знанието. Трябваше да намери някаква книга, посветена на висшето познание. По Пътя срещаше всякакви бойци - свои конкуренти или - пазители на книгата, които побеждаваше един след друг. Накрая намери тази книга. Оказа се, че книгата е с дървени страници, а в средата на всяка нейна страница имаше кръгло огледало. Тоест, идеята на филма беше, че премъдростта се придобива чрез самопознанието, а Силата е в теб. Всичко, което търсиш, е скрито в теб и ти само трябва да го откриеш. Орфей казва: “Познай себе си и ще познаеш Вселената и боговете.”. Конфуций казва: "Ако познаваш съседите си, ти си просто знаещ,. Познаваш ли себе си, ти си мъдър.". Сун Цзъ казва: "Ако познаваш себе си и врага си, ще победиш в битката. Ако познаваш само себе си или само врага си, или ще победиш, или ще загубиш. Ако не познаваш нито себе си, нито врага си, ще загубиш и битката, и войната.". Модераторска бележка: Благодаря на ISTORIK за предоставените източници: http://ru.wikipedia....ki/Самопознание http://en.wikipedia....dge_(psychology) http://sebepoznanie....i-si-promqnata/