ISTORIK

Първо стани интересна на себе си, оттам насетне ще се чудиш как да се отървеш от събеседници. Трябва да си станеш самодостатъчна.

http://ifightdepression.com/bg/index.php?id=8067

Съгласен съм. Или поредната смяна на училището (ако има такава възможност), или смяна на формата на обучение.

За младежа вероятно би било полезно да потренира поне за кратко фитнес и някакво бойно изкуство (или няколко бойни изкуства). От друга страна обаче е изключително важно да НЕ прекъсва трайно образованието си. Рискува загуба на навиците си за учене, отпадане от училище и социално изключване. Помислете дали той не може да премине в друга форма на обучение (самостоятелна или вечерна). Поговорете с директора на училището, с някого в инспектората, с училищния психолог, с някого от учителите му...

Щом това е бивша негова ммм... партньорка (така да се каже), значи, тяхната връзка вече е МИНАЛО, тя е ИСТОРИЯ. Наистина, един около 5 годишен период никак не е малък. Диди е напълно права, че са неизбежни спомените, асоциациите, чувствата, използването на някои думи и изрази, казвани от бившия партньор, някои забележки, изказани от бившия/бившата към нас. Ами, ако те имаха и дете?! Щеше да бъде значително по-сложно. Колкото повече време минава, бившата ще става само все по-бивша. Имайте търпение! Времето лекува всичко, казват... --- Тук ще направя едно малко лирическо отклонение... Днес "средните векове" вече не са средни. Границите им са условни и служат за ориентир и за удобство. Не може да заспиш в една епоха и да се събудиш в друга. Едно единствено събитие или явление не може да определи като по часовник рязко началото или края на такъв голям исторически период. Това не е като да си отрежеш парче торта и да кажеш: "Това ще са средните векове!". Всеки век може да стане среден, щом бъде преживян. За началото и за края на даден исторически период са виновни множество процеси, които протичат паралелно. --- Та, така - и във връзките.

Честита нова година!

Седя и си мисля... Какво ли да изям, за да отслабна?

45-55 някъде, не съм сигурен.

Огнена музика, в изпълнение на виетнамката Thu Le http://www.youtube.com/watch?v=FnUGUuoFO5I

Има и такива, които са прочели само първия том от поредицата за Винету. Други наблягат на комикси. Трети не четат въобще, а само оцветяват книжки с картинки. Скоро попаднах на едно интервю, в което интервюираният сподели, че не е чел нито една книга, защото... не желаел да ходи по утъпкани пътища и да следва нечии чужди стъпки! Замислих се... А дали изобщо може да чете?!

"Бъдете съвършени, както е съвършен и небесният наш Отец!" Това е последната и най-висша заповед на Иисус Христос още приживе, когато е сред учениците си на Земята. Но как трябва да разбираме християнското съвършенство? В какво се състои то?

Я да видим сега... Неотдавна в новините се появи някакво съобщение, че днешните поколения вече са загърбили традиционните медии. И ми се иска да видя доколко това важи и за потребителите на нашия форум. (При необходимост, можете да отбележите повече от един отговор.)

Да, човешкото общуване е много важно. Но от няколко години - насам, като че ли общуваме повече с/чрез компютъра, отколкото - с хората (пък - и с животните) - на живо.

Аз имам котарак. Живее в апартамента. Но вече е стар и не е толкова общителен. По цял ден спи или се крие някъде (най-често - в гардероба). Обаче има едно улично коте, цялото е черно, което живее пред съседния блок. Всъщност, там живеят цяла група черни котета, но това коте за мен е специално, понеже от всички тях то единствено ме посреща и изпраща, когато се прибирам или когато излизам. Много обича да се гали в мен, да го галя и да го прегръщам. Понякога Черньо е прашен или в паяжини - също като Индиана Джоунс. Всеки ден с него "се обичаме" по някоя и друга минутка и това ме зарежда с положителна енергия. Колкото до съседите... В блока има хора на всякаква възраст - от пенсионери до бебета. Всеки ден срещам различни хора, но те рядко са смръщени или неучтиви. Според жена ми някои от "дъртаците" до обяд мразят себе си, а след обяд - всички останали. Или пък е обратното. Но, като ги срещнеш не знаеш кого точно мразят в момента. Обаче аз съм външен за блока и нямам онези натрупвания от миналото, които са причина за междусъседските кавги. Като цяло, мен си ме обичат съседите и винаги си се поздравяваме, помагаме си, ако има нужда... --- Като си говорим за кучета, едни съседи (в родната ми махала, а не - където съм сега) имаха едно куче Рекс - кавказка овчарка. Много беше интелигентно, разбираше ме от половин дума, даже свикна да му говоря на френски език. Всеки ден аз го разхождах из града (водех го в градската градина, на гребната база, из стария град, по музеите, на тренировки по бойни изкуства... Веднъж даже го заведох в училището, в което работех - да му покажа учениците си.) Чувствах го като продължение на ръката ми - както е мечът за самурая, имах си го като братче (брат ми е в чужбина, може би - затова)... Много си го обичах, но той почина от старост преди няколко години. Като се замисля, над 15 години сме били заедно. Обичам животните, те също го разбират и ме заобичват. Понякога едно животно може да те разбере по-добре от човек, може да те успокои и да ти даде сили да продължиш напред. Животното може да действа терапевтично, дори - приспивателно (ако мърка до главата ти или пък е легнало в скута ти).

Да, Диана. Там, където има квадратчета, може да се дават повече отговори, а където има кръгчета - само по един отговор. В разширената анкета има повече въпроси и логиката им е по-ясна. Понеже не знам колко въпроса мога да задам максимално, се спрях на тези. Аз не съм питал дали е хубаво или лошо да се идентифицираме национално. Този въпрос липсва и в двата варианта на анкетата. (Изходил съм от идеята, че това е... хубаво.) Нищо не пречи хем да си патриот, хем - космополит. Но мисля, че не е много хубаво да си интернационалист, пък национален нихилист спрямо собствения си народ, спрямо собствената си нация.

Кои сме ние? В епохата на глобализация често се поставя под въпрос националната идентичност. Съществуват няколко различни възгледа за националната идентичност. Националната идентичност е реалност. Според този възглед националното се основава на кръвната връзка между поколенията българи през вековете на българската история. Тук се включва плетеницата от родови връзки, от цикли на раждания и смърт, през които преминава нашата генеалогия. Над този био-пласт се наслагват бита, традициите на труд и празници, езикът, фолклорните разкази и фолклорната музика. Този възглед обаче среща трудности, когато трябва да отговори на въпроса, доколко ние сме като тези българи, които са живели в епохата на първото или второто българско царство, на Възраждането и първите следосвобожденски години? Имаме ли наистина общи спомени, или това са импрегнирани в нас исторически разкази от учебниците по история? Националната идентичност е въображаема. Другият възглед пренася националната идентичност изцяло във въображението, в представите, в желанията. Тя се разглежда като продукт на безсъзнателно или съзнателно митотворчество. Тук се изброяват митовете за “древните тракийски корени”, за “златния век”, за “българското трудолюбие”, за “непленените знамена”. за "напоената с кръвта на защитниците й земя" и т. н. Тази критика на идеята, че има реална национална идентичност, не взема предвид обаче факта, че културата не е нещо реално, нещо материално. Културата има символен характер, но това не я прави по-малоценна или по-недействителна от цвета на косата и на кожата, от чертите на лицето ни. Националната идентичност е културна. Националната идентичност е сплав от реални и символични връзки между поколенията. В тази сплав участват традицията на бита, езикът, фолклорът, вярата, историческите разкази за миналото и неговите герои. Към идентичността с миналото спадат и историческите трагедии, страданията, жертвите. Ние чувстваме действието на националната идентичност в тръпката, която изпитваме, когато се завръщаме след по-дълго отсъствие у дома, когато гледаме снимки на нашите родители като млади или когато разглеждаме стари снимки на днешните градове, когато слагаме цветя на гробовете на нашите далечни предци или национални герои. Тази трудно обяснима тръпка ни връхлита, когато някъде на някоя улица в Рим, Париж или Ню Йорк чуем внезапно българска реч. Ние я усещаме, когато чуем за български спортист или певец да печели награди в чужбина. Изпитваме я, ако разберем, че с наш сънародник в Азия или Африка се е случила злополука или е бил несправедливо лишен от свобода. Наследства и проекти Идентичността включва нашите връзки с миналото и бъдещето. Модерната форма на национална идентичност не е тежест или препятствие пред други наши идентификации - професионални, глобални. Тя е ценна с това, че създава чувство за устойчивост. Защото връзката с миналото дава чувство за сигурност. Ние имаме нужда де сме стъпили на сигурна и стойностна основа, за да можем да правим проекти за бъдещето си. Националната идентичност не е само връзка с миналото, не е само статично качество. Тя включва и нашите общи проекти, желания и надежди за България. Ако днес всички желаем България да бъде член на Европейския съюз и на НАТО, това е значима част от нашата национална идентичност. Ако влагаме усилие да отдалечим страната от мизерията и да я доближим до просперитета на модерните нации, това отново е важен елемент от идентичността ни. Въпросът за състоялата/несъстояла се българска национална идентичност отваря дискусионни полета, тъй като в своето историческо развитие човекът попада в различни по интензитет кризи, които разклащат личностното му поле на самоидентификация. Във вековното конструиране на идентичности, личността е изправена пред множество дилеми и превратности, но историческите митове са основополагащи за осъзнаването на индивида като принадлежаща единица в цялото. Именно митологията на дадена нация задава пунктирите за това, с каква ориентация светът ще погледне на стремежа за изравняване с европейските страни, на влизането „в Европа“, а не - на стоенето на европейския праг. Човек живее в историческа зависимост посредством моделите, които ежедневно се появяват в публичното пространство и които оформят стереотипните конструкти за следващите поколения. Целият медиен ареал спомага за утвърждаването на стереотипните модели на взаимодействие със средата, което спомага за коструирането на националната идеология и българската идентичност. Човешкото битие се захранва именно от културните митове, които оформят традиционните ценности и нагласи и спомагат за адаптирането и себепостигането на личностните идентификации. Така изградени, митовете в националното съзнание на нацията са основният двигател за моделирането на света вън и света вътре в човешката космогония. --- Надявам се, че темата и анкетата към нея ще ви допаднат... Тук анкетата е в съкратен вариант. Ако проявявате интерес към по-разширения й вариант в научния форум и/или към дискусията там, тя се намира на следния адрес: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15517&page=1

MVM, а ти какво си започнала да работиш? Какви движения извършваш най-често?

Смисълът на бойното изкуство не е в това, да участваш в сбивания на улицата, в кръчмата, в дискотеката или на стадиона, а - физическото и личностното израстване на практикуващите го. Философията зад бойните изкуства помага за духовното израстване на личността. За съжаление на много места по света бойните изкуства сe преподават като спортове, а не - като изкуства. Да се научиш да се биеш не е причина да се биеш с когото и да е. Върхът на изкуството НЕ е да влезеш в 10 000 единоборства и да победиш. Напротив, върхът на изкуството е да съумееш да победиш противника си БЕЗ да встъпиш в бой с него. До определена степен (дан) се усъвършенстват техническите умения, оттам нататък физическите и техническите знания и умения стават само средства за духовното развитие на личността. Разбира се, някой, който е присъствал на тренировка, ама - гледайки през прозореца как някакви хора се потят в дожото, няма как да разбере това. Целта на упоритите тренировки е да освободиш духа си от формите и стереотипите. Тогава постигаш хармонията на движението и на духа. Но, за да достигнеш такова високо ниво, ти трябва да посветиш живота си на своето бойно изкуство. Но не всеки човек иска и може да постигне това ниво. Бойното изкуство, освен техническата си страна, освен културата на движение, освен методите на самоотбрана, е и начин на общуване, начин за избягване на конфликтите. Целта е практикуващият бойни изкуства да живее в мир в свят без врагове. Собствената ни култура е един от филтрите, през който гледаме и възприемаме света. Културните стереотипи и гледните точки може да се променят с времето. --- Кой защо тренира? Кой какво търси в бойните изкуства? 1. Китайските монаси: - духовност, - здраве 2. Обикновените китайци: - здраве, - умение да се бият 3. Японците: - умение да се бият, - духовност, - здраве 4. Западняците: - умение да се бият, - здраве - (евентуално!) духовност --- Какво ни дават бойните изкуства? - успокоение на ума (психотерапевтично въздействие), - подобряване на цялостното здравословно състояние на организма, - удължаване на продължителността на живота, така че човек да има повече време за постигане на просветление, - постигане на просветление, - духовност, - възпитание, - дисциплина, - физическа сила, - умения за самозащита. Въпросът е с каква нагласа започвате да тренирате, какво от всичко това искате да вземете, смятате ли да навлезете в дълбините на определено бойно изкуство.

При водене на живот, изпълнен с физическа активност, комбиниран с правилно хранене, не са необходими продукти за отслабване. Колкото и да е скъп и прехвален даден продукт за отслабане, магическо хапче не съществува. Останалото са прехвалените качества на продукта - за наивниците. Може да се взимат витамини и/или да се пие зелен чай.

Двигателната активност е премного важна и не бива да се подценява. Един приятел работеше едно лято (преди около година-две) в един завод на поточна линия. По 8 часа на ден, на три смени - 3 дни първа, три дни втора, три дни трета и два дни почивка. Въртял се наляво-надясно от кръста (да мести изделията от поточната линия в палета, от палета върху поточната линия) и/или постоянно клякал или се навеждал (за да сваля и да качва изделия на 5-10 етажни палети). Виждам го веднъж, гледам - ужасно отслабнал и заякнал - стопил дупето и корема. Сам си призна, че е стегнал колана с 5 дупки навътре! - само за 2-3 месеца. Аз навремето тренирах по 6 часа на ден бойни изкуства - по 6 часа, да! (3 тренировки по едно бойно изкуство или 3 тренировки, но по три различни бойни изкуства). Отивах до залата за тренировки пеша и се връщах пеша след тренировките. Колкото повече ядях, толкова повече отслабвах. Отслабва се и чрез други спортове и дейности - аеробика, плуване, колоездене, тичане (вкл. - по "пътека" във фитнес залата), бързо ходене, тае-бо, тенис, бадминтон, гребане, яздене на кон, танцуване, каланетика, йога, пилатес, тай чи чуан... Може да отслабнеш (от умствено напрежение), даже и ако играеш шахмат или, ако се готвиш за изпити. Важно е и с какво се храниш, колко храна поемаш, по колко пъти на ден, какви количества течности пиеш... Древните китайци казват, че движението и масажа заменят всяко лекарство, но никое лекарство (вкл. - продукт за отслабване) не заменя движението и масажа. А древните римляни казват, че движението е живот.

Едно допълнение: http://www.psiholozi.com/3/post/2013/07/224.html#.Ue2GBHE52Yw.facebook

В японските бойни изкуства (карате, джудо, айкидо, джу джуцу, нин джуцу, сумо, кендо, яйдо, кюдо, джодо и др.), се покланяме винаги, когато: - влизаме в дожото - в началото на тренировката - преди двубой с партньора - след двубоя с него - преди края на тренировката - на излизане от дожото

Диди, не споделяш кое е бойното изкуство. Стана ми любопитно за кое точно иде реч? Има форум, посветен на бойните изкуства и на множеството техни аспекти. Ето го: http://daobg.com/ Аз не смятам, че на бойните изкуства им липсва възпитателен характер. Напротив, бойните изкуства възпитават в уважение към себе си, към учителя си, към родителите си, към партньорите си в дожото (тренировъчната зала), към самото дожо (и към духовете на бойците, тренирали и преподавали там), дори - и към противниците си... Учат на дисциплина, на търпение, каляват волята, създават богата култура на движение... Покрай тях се изучава културата на държавата, която е създала конкретното бойно изкуство - език, философски направления, религиозни направления и така нататък. Учи се медитация, учат се лечебни практики... Никой нормален учител няма да прати учениците си да се бият на улицата или в дискотеката, да чупят крайници и да убиват. Боецът върви по своя Път, по Пътя на воина (Bushi Do), и го следва. Толкова е просто... Разбира се, от учител до учител може да има голяма разлика и не се знае начинаещият на какъв човек попада. От друга страна, значение има и компанията на останалите трениращи. Новакът в групата трябва да осъзнае дали това бойно изкуство, този учител и тази група са подходящи за него. А също така - дали и той самият е подходящ за това бойно изкуство, за този учител и за тази група. Ако не се вписва в картинката, може да смени групата, учителя или бойното изкуство. Понякога учениците пътуват надалече, само за да тренират при определен учител или в определена компания. През изминалата учебна година аз преподавах карате в едно частно училище (като СИП). И учениците ми, и родителите им, и учителите им, и директора на училището ми благодариха за работата ми с тях (с децата). Понеже те станали по-дисциплинирани, по-ученолюбиви, повишили успеха си и служели за пример на другите ученици в училището.

Във форума е писано на тази тема, но темите не са довършени. http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=69 http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=13622 http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=13278&page=1 http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=13295 http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=10882&page=1 Списъкът не претендира за изчерпателност.

Героят може да бъде истински или плод на художествена измислица. Герой (или - героиня) в обществен смисъл е личност, която в поведението си проявява изключителни качества и способности. Понятието „герой“ има оценъчен смисъл и се дава на хора, които действат не толкова в своя полза, колкото - в полза на обществото или дори - в полза на цялото човечество. Всяка нация има своите национални герои. Националните герои често се жертват за цел по-голяма от тях самите, например - за националното освобождение от чуждо владичество. Героите донасят някаква промяна, като проправят пътя към нея, или поне сочат пътя, който трябва да бъде извървян. Геройството често се свързва със саможертвата и поемането на рискове. Героите извършват някакви геройства, някакви подвизи. Постигат невъзможното. Героите се срещат в историята (цар Леонид и неговите 300 спартанци, Александър III Македонски, хан Тервел, Салах ад Дин, Ричард I Лъвското сърце, Жана д'Арк, Мусаши Миямото и много други; нека спра да изброявам!), митологията (например - в древногръцката митология - Прометей, Херакъл, Тезей, Одисей, Персей, Язон, Ахил, Патрокъл; в други митологии - крал Артур, Зигфрид), легендите (Роланд, Робин Худ, Ел Сид, Крали Марко, Момчил юнак), приказките (Синдбад мореплавателя, Али Баба), литературата (мускетарите), театъра, операта, филмите... Но - и в живота - около нас. Би могло да се каже, че във всеки човек спи, дреме или се крие по един герой. Но нещо или някой трябва да го събуди, да го открие, да го задейства. В художествен контекст, например - в литературата (независимо от литературния род, вид и жанр на творбата) или в театъра и операта, герой е всяко лице, вземащо участие в действията и играещо определена роля. Както в общественото виждане на думата, в изкуството също може да се влага оценъчен смисъл - героят може да бъде положителен или отрицателен, тоест - неговата роля може да бъде положителна или отрицателна. Тук героят е носител на типични черти на характера и се проявява в конкретни исторически обстоятелства и пространствено обусловена среда. Литературните герои са двигателите на сюжета на произведението. В зависимост от литературния род, героите се делят на епически, драматически и лирически. Героят може да бъде обикновен човек, легендарна фигура, например - полубог, свръхчовек (Супермен)... Дори - някакво животно. Ако героят обаче има отрицателни качества, липсват му важни положителни качества или поведението му не е идеално, той може да бъде обявен за антигерой. ​Всичко е загубено, ако лошите хора се вземат за пример, а добрите биват подигравани. Понякога обаче героите, които историята познава, биват забравяни и се налага да бъде напомняна тяхната история, да бъдат припомнени геройствата им. (По този повод Иан Вазов написва своята "Епопея на забравените".) Ако искате около вас да се появят герои, бъдете такива, каквито искате да бъдат хората около вас! Да даваш добър пример е също толкова добре, колкото - и да го следваш!