ISTORIK

Сметнах, че е по темата и затова го прехвърлих. Двете теми са свързани в някаква степен, понеже в другата се говори за гражданското общество у нас. --- Едно малко допълнение Позабравеното понятие "социалистическо общество" днес е заменено от новото понятие "гражданско общество". За да има гражданско общество, са непбходими граждани, които да искат да формират общество. Превръщането на индивидите в общество е трудна задача. У нас има граждански микрообщества, които все още имат слабо влияние. Индивидуалната гражданска активност е основната предпоставка за наличието на гражданско общество. Но трудно можеш да бъдеш пълноцнен гражданин, когато си икономически несамостоятелен и зависим от различни държавни, общински и частни институции и от закони, приемани без твое знание и съгласие, приемани без да се отчитат твоите социално-икономически, политически и граждански интереси. А тъй наречените "непревителствени" организации (НПО) нагаждат целите си към целите на своите финансови донори.

Ама филмът за древен Египет ли се отнасяше или - за нашата съвременност? А какво (по)казаха в този филм?

Брус Лий казва в едно интервю: "В началото си мислех, че ударът е само удар. В течение на обучението ми в сферата на бойните изкуства разбрах, че ударът е много повече. Днес, вече като пореподавател по джийт кун до, ви казвам, че ударът е просто удар.". Та така - и с Аз-а. Това е просто един Аз.

Чел съм, че древноегипетски хирург успял да зашие отсечената глава на един генерал към тялото му. И генералът оживял и живял дълго след операцията, даже бил мумифициран. Интересно ми е, дали глава може да се пришие към ЧУЖДО обезглавено тяло? И това може ли да се нарече кражба на чуждо тяло (след като е било обезглавено)?

На младини гледах един филм... Ставаше дума за две жени, които катастрофират, всяка, караща своя автомобил. На едната оцеля само мозъкът, а на другата - само тялото, а мозъкът й изтече. Хирурзите сложиха мозъка на едната в тялото на другата. После имаше перипетии с този мозък в новото тяло - свикване с новото тяло, свикване с новия глас, свикване с новия образ в огледалото... После имаше перипетии и с това, в кое семейство да бъде оцелялата жена (онази, чийто мозък оживя). Тя избра да се върне в своето семейство, макар, че другото семейство си искаше тялото на майката (ама после не харесаха мозъка на другата жена и се отказаха от това свое искане.) Но в началото семейството й също трябваше да свикне с новия й образ, с новото й тяло, с новия й глас. А тя обвиняваше мъжа си, че не прави секс с НЕЯ, а - с новото тяло (все едно - с ДРУГАТА жена). За съжаление, повече не си спомням. Не знам дали това може да се възприеме като "кражба" на чуждо тяло. Авторът на темата обаче говори за ОБСЕБВАНЕ на чуждо тяло от нашето съзнание, от нашия дух, така ли да разбирам?

Част втора. Разбиране на същността на човешкото съзнание. Какво (не) знаем за него? Съзнанието е основен елемент на човешкото съществуване. Това е едно от основните понятия, с които боравят философията, психологията и социологията, обозначаващо способността за идеално възпроизвеждане на действителността, а също - и специфичните механизми и форми за такова възпроизвеждане на различни равнища. Определят се две форми на съзнанието: индивидуално (лично) съзнание и обществено съзнание. В материалистическата философия съзнанието се разглежда като свойство на високоорганизираната материя за психологическо отразяване на действителността, като осъзнато битие, като субективен образ (или - субективно отражение) на обективния свят, като субективна реалност в противоположност на обективната, като идеално в противоположност на материалното, но - в единство с него. В по-тесен смисъл под "съзнание" се разбира висша форма на психично отражение, свойство на обществено развития човек, идеална страна на целенасочената трудова дейност на човека. В социологията съзнанието се тълкува като съвкупност на всички форми на духовен живот на обществото. В психологията съзнанието се разглежда като психична дейност, която осигурява целенасочено отражение на външния свят; отделянето на човека от обкръжаващата го среда и противопоставянето му сам на себе си (като субект на обект); като целенасочена дейност, т.е. - предварително, мислено построяване на действията и предвиждане на техния резултат; то контролира и управлява ума и поведението на личността. Доколкото предмет на съзнанието е не само външният свят, но - и самият субект - като носител на съзнанието, едно от неговите производни понятия е самосъзнанието. В сферата на психоанализата на български език се използва предимно терминът "съзнавано" или се използват заедно "съзнание" и "съзнавано", като опозиция на противоположните термини - "несъзнавано" и "предсъзнавано". Съзнанието e обект на изследване не само от страна на философията (съществува философски раздел, наречен "философия на съзнанието"), но - от страна и на други научни дисциплини, например – от психологията, през невробиологията, неврологията, невропсихологията, анестезиологията, психотерапията, психиатрията, медицината, когнитивната наука, социологията, лингвистиката, семиотиката, та чак - до квантовата физика (има опити за квантово-механично обяснение на природата на съзнанието). Медицинският подход спрямо съзнанието е практически ориентиран. Той произтича от необходимостта да бъдат лекувани хора с нарушена мозъчна функционалност, в резултат от заболявания, увреждащи мозъка, или поради поглъщане на токсини или на наркотици. В медицината съзнаниетo се оценява чрез наблюдаване на възбудата и отзивчивостта на пациента и се разглежда като континуум на състоянията му, които може да варират от пълно съзнание, тоест - пълна будност и разбиране на случващото се около него, както – и възможността да отговаря на въпроси и да изпълнява команди; през дезориентация, деменция, делириум, загуба на смислена комуникация; временно прекъсване на съзнанието (при припадък или епилептичен припадък); и най-накрая - загуба на движение и липса на реакция (рефлекс) в отговор на визуални, слухови, физически и болкови стимули. Изследва се как наличието на съзнание може да бъде използвано при пациенти с нарушения на съня, при тежко болни, при пациенти в кома и при анестезирани (упоени) хора, и как да се използва конкретното състояние на пациента при лечение на нарушено или разстроено съзнание. Когато казваме, например: “Пациентът загуби съзнание.”, разбираме какво точно означава това. Или пък, когато ни кажат: “Ти не осъзнаваш какво говориш.”, също разбираме какво искат да ни кажат. Дори в случаи на по-сложни изрази от типа: “Лицето Хикс (не) притежава ясно изразено етническо (национално, религиозно, класово, екологично, сексуално) (само)съзнание.”, ние общо взето разбираме за какво става въпрос, въпреки че виждаме тук понятието “съзнание” в една по-друга роля. Парадоксът се състои е в това, че употребите на понятието “съзнание” са ясни, но отговорът на въпроса “Какво представлява съзнанието?” все още не е съвсем изяснен. Оказва се, че не можем да изведем този отговор от употребите на понятието "съзнание". Не можем да избягаме от въпроси като: "Да, за нас е ясно какво означава, че пациентът е загубил своето съзнание, но какво точно е това, което той губи, всъщност?" Или - "Какво означава това, да говорим съзнателно или несъзнателно?" Учените все още търсят отговорите на въпроси като: „Свойство, явление или процес е съзнанието?”, „Част от физическия свят ли е съзнанието или е нещо принципно различно от физическия свят?”, „Съдържанието на съзнанието негов продукт ли е или е нещо външно (чуждо) на самото съзнание?” и „Каква е връзката между съзнанието и мозъчните процеси?”. С други думи, яснотата на различните употреби на думата "съзнание" не може да измести въпроса за същността на природата на човешкото съзнание, и въпроса за размера и съдържанието на съзнанието. Според Уилям Джеймс човешкото съзнание е подобно на поток. В своята книга „Принципи на Психологията” от 1890 г. той описва т. нар. от него „поток на съзнанието". Подобно понятие се появява и в будистка философия, където то се разглежда като източник на „шум”, който отвлича вниманието на хората от неизменната реалност. В „Macmillan Dictionary of Psychology” (от 1989 г.) съзнанието е определено така: „Това е сборът от възприятия, мисли и чувства. Съзнанието е интересен, но все още неуловим феномен; невъзможно е да се определи какво е, какво прави, и защо се е развило.” Други определения на термина "съзнание" са: - Чувството за лична или колективна идентичност, комплекс от нагласи, вярвания и чувствителност, характерни за даден индивид или за дадена група. - Ясното състояние на осъзнаване на себе си и на окръжаващата среда. - Субективното осъзнаване на аспектите на когнитивната обработка на съдържанието на собствения ум. - Състоянието на осъзнаване, отзивчивостта на мозъка към впечатления, придобити по сетивен път. Повечето философи свъзват думата "съзнание" с връзката между ума и света. А авторите на духовни или религиозни теми често я свързват с връзката между човешкия ум и Бог. Терминът „Кришна съзнание”, например, се използва, за да обозначи интимната връзка между ума на поклонника и на бог Кришна (едно от превъплъщенията на бог Вишну). А терминът „космично съзнание” се използва за да обозначи информираността на човека за живота на Вселената и реда и законите в нея. Неделин Бояджиев По материали от: http://en.wikipedia....i/Consciousness http://medical-dicti...n consciousness

Да, обаче правата вървят ръка за ръка с отговорности и задължения. Не може едни да имат само права, а други - само задължения и отговорности.

Вероятно се предполага, че би могъл да прихванеш от грешките, които критикуваш. Един пример: Книжовната норма на съвременния български език изисква да се казва и пише: влизам, излизам, слизам. Много хора казват и пишат (на някакви диалекти): влявам, излявам, слявам или влазям, излазям, слазям. И, ако ти критикуваш дълго време някого за грешките му, в един момент може да започнеш да ги употребяваш и ти самият, без да се усещаш, а не - умишлено.

Надявам се, че от полза за дискусията е и изясняването на това, що е то гражданско общество и доколко това нещо има почва у нас. http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=13312 Реших да създам нова тема, за да не утежняваме тази със странични дебати.

В България има над 30 000 съдебно регистрирани сдружения и фондации. От тях в информационния портал за неправителствените организации в България http://www.ngobg.info/ са регистрирани 5469, но само около 1400 са с напълно актуализиран профил. Близък до този брой е и броят на активно действащите (към м. ноември 2010 г.) неправителствени организации в България. Една от малкото класации за състоянието на гражданските организации е Индексът за устойчивост на неправителствените организации (NGO Sustainability Index) на Американската агенция за международно развитие (USAID). Той обхваща 29 страни от бившия Съветски съюз и Централна и Източна Европа и разглежда цялостната рамка за развитие на гражданското общество, като измерва 7 основни критерия: -правна рамка - организационен капацитет - финансова устойчивост - застъпничество - предоставяне на услуги - инфраструктура - обществен имидж. Първите три са много важни. Да видим какво е тяхното състояние: - правна рамка Първата причина за влошаване на показателите за България е липсата на ясна държавна политика по отношение на неправителствения сектор. За разлика от много други страни, тук няма държавна стратегия за държавно взаимодействие с гражданския сектор или концепция за развитието му. Развитието на сектора не влиза в отговорностите на нито едно министерство, нито една държавна агенция или друга институция. Проблемите обаче са не само в законите, но и в тяхното прилагане. Въпреки че не отчита това като влошаване на оценката в тази област, анализът показва, че има проблемни сфери като например липсата на актуална информация за регистрираните организации в обществена полза на уебсайта на Министерството на правосъдието. - организационен капацитет Спрямо резултатите на другите страни най-лошо е представянето ни именно по отношение на организационния капацитет на неправителствените организации, защото заемаме 21-во място от 29 възможни. Организациите не са в състояние да планират своите дейности и стратегии дългосрочно. Една от добрите тенденции е включването на повече млади хора в неформални движения, като например екологичните кампании и протести. - финансова устойчивост Една от причините за влошаването е финансовата криза – по данни на обществените фондации в България (организации, чиято цел е да събират и разпределят дарения за решаване на проблемите в градовете, където са регистрирани) даренията към тях са намалели с между 30 и 50 % през 2009 г. Влошаването е свързано и с оттеглянето на много чуждестранни донори от страната. Проблем предизвиква и механизмът на финансиране на проекти на НПО с европейски средства. Поради факта, че средствата по оперативните програми се разпределят от държавата, се появяват съмнения за завладяване на неправителствения сектор от политици и представители на държавната и местна администрация. Оперативната програма "Административен капацитет" (ОПАК), единствената програма, която има като един от приоритетите си "Укрепване на капацитета на структурите на гражданското общество", не е обявила нито един конкурс за НПО след 2008 г. Има информация, че парите за НПО за целия програмен период от 7 години са договорени в първите 7-8 месеца от старта на програмата. Това означава, че оттук - нататък държавата не счита за нужно да инвестира в организационното укрепване на НПО, въпреки че резултатите от индекса показват точно обратното. Западните демокрации, възприети за еталон в развитието ни, действително притежават като свой неотменен елемент развито и активно гражданско общество. Наличието му се смята за предпоставка за нормалното функциониране на демокрацията, а отсъствието му - като почва за антидемократизъм. Ето защо, ориентирайки страната към либерално-демократичен модел на развитие, българските политици и политолози вкараха в употреба и понятието “гражданско общество”. Какво е обаче дeйствителното състояние на българското гражданско общество? Реалност ли е то, в качеството му на коректив на политическата власт, или е само поредният удобен политически мит? Съвременното общество е пъстра мозайка от частни интереси, потребности, идеи, вярвания и т.н., естествени за хората и групите в модерната епоха. При сходство в интересите си, гражданите се обединяват в най-различни общности: професионални и трудови сдружения, културни институти, клубове, политически партии и т.н. Така гражданското общество се определя като сфера на защитаващите публично своите частни интереси индивиди. Въпросните интереси обаче са не само частни, а имат и обществена значимост. Белег за силно и активно гражданско общество са разнообразните социални движения. Много често обаче има разминаване и противоборство между частните интереси. Поради това гражданското общество е арена на остри борби (лични, професионални, междугрупови и др). Регулирането им се извършва в политическата сфера, която следва да балансира конфликтните интереси. Ето защо тя се разглежда като един от най-важните елементи на гражданското общество и механизъм за неговата саморегулация. На свой ред гражданското общество следва постоянно да “наблюдава” функционирането на политическата сфера, за да бъде ефективен коректив на несъвършенствата в социалното управление. Гражданското общество е състояние на обществото, при което се проявяват и възникват обществено-икономически отношения, характеризиращи се със самоинициатива, самоорганизация, самоуправление, самоконтрол и взаимопомощ. “Къде сме ние?” През все по-отдалечаващата се 1989 г., когато се появи необходимост от мащабна гражданска активност за смяна на системата, такава можеше да бъде демонстрирана единствено с “помощта” на държавата. Преодоляването на инерцията и изградените стереотипи у хората изискваше време и съществуване в различна обществена среда, в която по коренно различен начин да се формират отношенията на държавата с гражданите, така че да се стимулират рефлексите към активност на поведението и гражданска позиция. За съжаление, официалната идеология е единствения фактор, който засега стимулира гражданската активност по отношение на управлението. Сред потискащите я фактори, наред с икономическият, се прибавя още един - действието на държавните институции в качеството им на “арбитри”, регулиращи живота на обществото. Българското гражданско общество продължава да е слабо и неукрепнало, но това съвсем не е резултат на проблематичния ни “национален характер” или патологична “балканска” изостаналост, както постоянно ни се внушава. Нашата “неукрепналост” е обществено произведена, последица от съществуващата силна зависимост на гражданите както от страна на частната власт (фирмите), така и от страна на държавната, чиято система на тенденциозно неспазване на “правилата на играта” обслужва една обществена група, дискриминирайки всички останали. Политико-икономическата среда, в която съществува българското гражданско общество през последните десет години не благоприятства излизането му от първоначалното състояние на обществена “неактивност”. Във взаимоотношенията държава - гражданско общество у нас, силната страна продължава да бъде държавата. Активността на повечето граждани е блокирана, те са поставени в невъзможност да демонстрират ефективна опозиция, както в случаите на частен произвол (от работодателите или конкурентите), така - и при явното незачитане на правата им от страна на държавните институции. Опитите за протест са спорадични и най-често остават глас в пустиня. При това положение не трябва да ни учудва фактът, че в българското политическо пространство така и не се появяват истински граждански движения. А последните са естествен защитен механизъм на обществото срещу несъвършенствата на социалното управление, те са опозиция на логиката на икономическата и политическа организация в една държава. Възможни са там, където има достатъчно хора, независими както от държавната, така и от частната власт. Ясно е, че у нас мнозинството от гражданите не са такива. Затова и в България няма действителни граждански движения, налагащи опозиционното си мнение на държавните институции. Появилите се “движения”, както около промяната през 1989, така - и впоследствие, са псевдограждански. Те имат силно изразен политически характер и са по-скоро разновидност на политическите партии. Всички “граждански” движения, възникнали около промяната през 1989, независимо от официално афишираната ми цел, бяха политически структури, създадени с благословията на тайните служби, и предназначени да подготвят смяната на режима. Гражданските движения, появили се в годините на прехода (включително - и напоследък), също спазват този принцип. Обикновено те имат една официална цел (например - борбата с корупцията). Но тя обикновено е само прикритие на неофициалната - участие в изборите, включване в реалната политика (“Гергьовден”, ГОДО и др.) или решаване на важен за държавата политически проблем (движение “Св. Йоан Предтеча”). И тъкмо тук е разликата. Защото гражданските движения се различават от политическите партии тъкмо по това, че тяхна цел никога не е взимането на властта или обслужването на властта, а - упражняването на натиск върху властимащите при вземане на конкретно решение по значим за движението проблем. Така всъщност се осъществява и коригиращата роля на гражданството спрямо държавните органи. Но, както стана ясно, поради особеностите на гражданското общество у нас и поради характера на взаимоотношенията му с държавата, за сега такива движения са почти невъзможни. И тях ги няма. Ние си оставаме едно “опитомено” общество, чиито плахи опити за протест срещу драстично накърняващото интересите му държавно управление са без съществен резултат. В едни случаи тези опити бързо се политизират. В други случаи протестите подходящо се манипулират. Елементи на Гражданското общество: - благотворителни институции; - схеми на междусъседска взаимопомощ; - международни организации като ООН или Червен Кръст; - религиозни и нерелигиозни групи за натиск; - кампании за човешките права в репресивните общества; - неправителствени организации, борещи се за подобряване на здравето, образованието и жизнения стандарт в развитите и в развиващите се страни - доброволни и хуманитарни сдружения, - църковни, университетски и научни организации, - обединения по интереси, - любителски и частни клубове, - частни и корпоративни бизнес формации, - местни и федерални институции. Според ЕС елементите на гражданското общество са: - организации на работници и работодатели; - организации, представляващи други социални и икономически партньори, като например браншови, бизнес, индустриални, професионални и корпоративни организации; - неправителствени организации, които събират заедно хора със споделени виждания, например - екологични, благотворителни, потребителски, правозащитни, културни и образователни организации; - така наречените местни организации (grassroots организации), чрез които група от граждани (жени, млади хора, семейства или възрастни) могат да участват в живота на местните общности; - организации, основани на споделена вяра. Налага се изводът, че гражданското общество в България, като активен коректив на политическата власт, все още не съществува. Политиците ни се позовават на него само в случаи, когато искат да изтъкнат заслугите си за утвърждаването на демократичните (псевдо)свободи. В тази връзка се подчертава и желанието за развитие на гражданско общество у нас, схващано по-скоро като атрибут на системата, но не - и като реално действащ политически фактор. Затова и заключението, че това всъщност е само поредният удобен политически мит, се налага от самосебе си. Дали обаче българинът ще се примири с него ще покаже бъдещето. Неделин Бояджиев По материали от: http://www.ngobg.info/ http://www.dnevnik.b...e_neustoichivo/ http://members.tripo...nie2_01/ady.htm http://alternativata...enie&Itemid=133

Конкретно за сериала "Седем часа разлика"... „Седем часа разлика” е единствената българска серийна филмова продукция със сюжет, вдъхновен от реални събития. Действието във филма се развива паралелно в два града – София и Ню Йорк. В двата града живеят членовете на няколко български семейства, чийто професионален живот е неразривно свързан с престъплението и наказанието. Разделението и личните конфликти между тях са породени не само от часовата разлика, но - и от разликата в поколенията, любовта и омразата, политиката и икономиката, корупцията, властта и пропастта между богати и бедни. Сериалът е семейна сага, въпреки криминалните елементи. В основата й са личните отношения. А самият разказ е доста фабулен и пропускането на дори един епизод ще създаде проблем за улавянето на детайлите около всяка лична история.

Да, идеята е, че никой персонаж (бил той действителен или измислен) не е нито само черен, нито само бял. Хората са изтъкани от добро и зло и техен е изборът на кое от двете начала да отдадат предпочитание във всеки един момент от своя живот. Тоест, те не са бели и черни, а са оцветени в различни нюанси на сивото. От друга страна, в един и същи персонаж може да са съчетани черти на няколко личности (външният вид на двама, биографията на трети и четвърти и фобиите, маниите и фикс идеите на пети). Такъв герой трябва да бъде автономен, независим от всичките пет личности, на базата на които е бил създаден. Може в него да бъдат втъкани дори черти на създателя му. Основният аспект на един персонаж е неговата мотивация. Без наличието на мотивация той е само част от декора. Мотивацията на персонажите може да се разкрие както при въвеждането им, така - и в течение на филма, а също може да бъде загатната и чрез външния вид, поведението, кореспонденцията или мислите на героя. Всеки герой има свой неповторим характер, външен вид и начин на мислене. Има и своите дълбоки чувства (любов, омраза, отмъстителност, воля и др.)

Уточнихме що е то "принцип". Остана да уточним що е то "духовен". Стъпка по стъпка, ще уточним всичко необходимо. Бавно и полека... Темата си върви. А защо мислиш, че тази тема ще бъде в помощ при формирането на (различни аспекти на) гражданското общество у нас?

Едно добълнение от Worfax (казано е в друга тема и по друг повод):

Здравейте, Mitko san! Моля, погледнете и тук: http://ozeleniavane.start.bg/ ... Все нещо полезно може да откриете или да ви дойде интересна идея, докато разглеждате и четете...

Kakво представляват принципите? Принципът е правило на действие или на поведение. Принципът е резюме на описанието на това, как работи нещо. Принципите са основните норми, правила и ценности, които представляват това, което е желателно и положително за един човек, за група, за организация или за общност. Нещо, което може да им помогне при определянето на правотата и законноста на техните действия. Принципите са елемент от политиките или методите (стратегии и тактики) за постигането на индивидуални или групови цели. Принципите управляват и формулировката на целите, които ще се преследват, а също - и методите за тяхното постигане. Принципът е закон или правило, което трябва задължително (или пожелателно) да бъде следвано. Принципът е начинът, по който е изградена определена система и начините, по които тя функционира. Такава система би било невъзможно да функционира, ако някой от принципите й се игнорира.

А ако питаш за телепатично влияние - да си мислиш за мен и аз в този момент да вляза във форума, да видя какво си ме питал и да ти отговоря веднага или да си зарежа другите текстове, за да преведа ПЪРВО твоите (щото за теб те са най-важни), ето това не го вярвам. Това, че аз не го вярвам за теб не е аргумент обаче. Как искаш да повлияеш на даден предмет? Да погледнеш една вилица и тя да се огъне или да се осуче? Или да започне да лети? Или да командваш килима, който да литне с теб върху него? Всичко това е възможно само в паралелните реалности на мечтите, въображението и сънищата. За сега. Ти да не мислиш, че тия неща само ти ги искаш? Ако всичко това беше възможно, хората нямаше да ползват обществения транспорт, а - домашния си килим. А аз, ако можех с мисъл да влияя на интернета - да не му пада скоростта и да не спира... Ехеееееее! Да, ама - не! Та - така...

И без разширено съзнание можеш да влияеш на хората. Всеки разговор е манипулация. Ти искаш да ти бъде отговорено на някакви въпроси - това е манипулация. Аз може да не искам да ти отговоря и, ако ти успееш да ме накараш да ти отговоря на тях, манипулацията ти ще бъде успешна. Ако пък аз ти кажа да си гледаш работата и да ме оставиш на мира и ти ме послушаш, моята манипулация ще бъде успешна. Ако аз знам, че утре ще вали дъжд и ти кажа да си вземеш чадър, за да останеш сух - и това е манипулация. Ако лекаря ти предпише лекарство - и това е манипулация. <p>А ако питаш за телепа

Аз изброявах административни структури, които не се основават НЕПРЕМЕННО на каквито и да било духовни принципи.

Примери за административни структури: - министерствата - училищата - университетите - фирмите - районните инспекторати на МОН - НАП - Народното Събрание - Църквата (въобще - религиозната структура) - армията - общинските съвети - кметствата - Президентството - БАН - дирекции - агенции - болниците - неправителствените организации (НПО) - асоциации, алианси, агенции, фондации, браншови организации, сдружения, дружества, клубове, народни читалища... и така нататък. - ... Списъкът може да бъде допълван.

Ама никаква конкретика ли няма? За какви точно принципи и правила иде реч? Питам, понеже попаднах на няколко сайта, в които има списъци на различни духовни принципи: http://www.stellapro.eu/stellapro/?p=445 http://prosvetlenie.blog.bg/drugi/2011/02/25/duhovni-principi.694025 http://reiki-plovdiv.groupsite.com/beta/discussion/topics/515050/messages http://www.pravmladeji.org/node/1020

Църковната (или по-общо казано - релииозната) организация не е ли такава структура в действие?

Какво не й харесваш на реалността? Какво искаш да промениш в нея? А какво трябва да разбираме под "реалност"? Реалността (от латински: realis — веществен, действителен) e съвкупността от действително съществуващите обекти; всичко, което е съществувало, съществува и ще съществува. Във философията терминът включва в себе си битието, тоест - всичко, което е. Всичко, което може да бъде възприето от сетивата, достъпно и разбираемо за науката, философията и различните типове анализ. Реално съществуващите неща, а не - нещата, такива, каквито биха могли да бъдат във въображението и в представите ни, тоест - някакви нереални абстракции.

Може да се прави и обмен на преподаватели. Спомням си как в един френски университет, в който студентствах по програма "Еразмус" (през 2003 г.), дойде един испански професор и за три дни ни каза неща, които нашата преподавателка не можа да ни разкаже за три месеца.

А с кого воюват те? За какъв легион иде реч?