ISTORIK

2. Методология на научното изследване Познавателната дейност на човека има две основни нива на осмисляне на действителността: - емпирично (в което са всички други видове познание, без научното), и - теоретично (научното познание). Разликата между тях е в дълбочината, до която се достига при отразяване на обективната реалност. Емпиричното познание е базирано на непосредствено индивидуално възприятие, опит, изживявания. То е формиране на представи за явленията от обективната действителност, които са в голяма степен достатъчни за социализацията на човека, без обаче да се достига до същността на явленията и процесите. То по начало е познание за повърхността на нещата. Теоретичното познание навлиза по-дълбокото и преодолява непосредственото съзерцание, обяснява същността. То е познание за същността. То обобщава, систематизира, утилитизира познанието. Само научното познание достига до теоретично осмисляне на действителността. Науката, в най-широкия смисъл на думата, е обективно знание, представляващо система от знания или препоръчителни практики, които са в състояние да доведат до прогнози или до предвидими резултати. В този смисъл, науката се отнася към висококвалифицирани работни техники и практики. Науката е сфера (част) на научно познание, която е насочена към опознаване на действителни закономерности на дадено (отделно) явление от обективната действителност. Общ обект на научното познание е обективната реалност. Тя може да се раздели на природна и обществена. Поради това науките също могат да се разделят на естествени (природни) и обществени. Съвкупността от теоретични знания, които са систематизирани, представлява науката като форма на общественото съзнание. В по-тесен съвременен смисъл, науката е система за придобиване на знания въз основа на научни методи, а също така тя е и система от знания, формирана чрез научни изследвания. Науката е постоянно усилие да се придобие и увеличи човешкото познание и разбиране посредством строги научни изследвания. Използвайки контролирани методи, учените търсят и събират доказателства за физически или обществени явления, записват измерими данни, свързани с наблюдения, анализират тази информация за изграждане на теоретични обяснения на изучаваните процеси и явления. Методите на научните изследвания включват изграждането на хипотези за наблюдаваните явления, провеждане на тестове и експерименти, проверяващи тези хипотези при контролирани условия. От учените се очаква също да публикуват информация, така че други учени да могат да направят подобни опити за двойна проверка на техните заключения. Резултатите от този процес позволява по-добро разбиране на минали събития и по-добра способност за предвиждане на бъдещи събития от същия вид като тези, които са били тествани. Науката е процес на натрупване на знания и открития чрез системното проучване на принципи, които управляват наблюдавани феномени. Основа на всички науки е схващането, че има действителен и подлежащ на опознаване свят и неговият ред може да бъде опознат и възстановен чрез създаване и проверка на хипотези. Хипотезите са установени закономерности между два или повече елемента на емпиричния свят, които си взаимодействат и обясняват връзката (или връзките) помежду си. Съществуващите връзки се потвърждават или се отхвърлят чрез извършването на наблюдения. Потвърдените хипотези се превръщат в теории, които се използват за обяснение на природни и поведенчески феномени. Съществуват два вида хипотези – работни (временни) и научни (реални, създадени след натрупване на значителен фактически материал). Основно изискване към учените е те да бъдат ясни и коректни към предположенията, които правят, когато формират своите работни хипотези. Това позволява на другите учени в същата (или в друга) научна област да оценят формулираната научна хипотеза и валидността на нейната проверка. Тъй като научните хипотези често зависят от използването на други потвърдени хипотези и на предположения, те винаги остават отворени за бъдеща проверка и (пре)оценка, което стои в основата на самокорекцията на всяка наука. Научните методи са съвкупност от средства, чрез които науката изучава своя предмет. Научната методология може да бъде разглеждана като цел, средство, начин и действие на съответната наука. Научните методи могат да се делят по най-различни критерии. Най-често срещаното тяхно деление е: - общонаучни (използват се от всички науки без изключение) - логически, системен, структурен, емпиричен, експериментален; - частнонаучни (използват се от голяма група сходни науки) – така например обществените науки използуват като частнонаучни методи социологическия и историческия; - специфични (използват се от малка група сродни науки) – така например правните науки използуват като специфични методи сравнителноправния и догматичния. Прилаганите научни методи трябва винаги да се документират ясно, а техният подбор да се обосновава, тъй като те са в пряка връзка с използваната теоретична постановка, принципи и практика. Археологическите методи са неразделна част от теорията на дисциплината и заемат всички инива на археологическия процес. Те представляват разнородни по своя характер дейности, разделени в четири категории: - общи проучвателски методи - полеви методи - аналитични методи - к(в)антитативни (качествени) методи Общите проучвателски методи са дедуктивни, индуктивни, хипотетично–дедуктивни и др., които се възприемат от почти всички научни дисциплини. Общите методи обикновено се отнасят към определени теоретични перспективи, които от своя страна ръководят или диктуват аналитичните методи. Общи проучвателски методи се прилагат при обхождане, локализиране и сондиране на археологическите обекти. Полевите методи представляват техники, предназначени за ефективно полево проучване. Те включват стратегии за водене на археологически разкопки, техники за събиране на археологическите материали, техники за отразяване на данните и др. Аналитичните методи са техники и подходи, чрез които се анализират различни категории находки и структури и тяхното прилагане зависи от това какъв вид и какво количество информация археологът възнамерява да извлече от проучвания обект. Квантитативните методи целят разкриването и демонстрирането на модели, съставени след извършения анализ, както – и извършването на проверка на вече съставени хипотези. Методите на подводната археология зависят от обекта, от средата, в която е той, от времето, с което се разполага, и от целите, които се преследват. Според Д. Кларк, „Съвременната археология е по-скоро сбор от въпроси, отколкото – сбор от отговори.".

Религиите, изповядвани в Лондон I. Християнство 1. Католицизъм 1А. Либерална Католическа Църква 2. Източно православие 3. Арменска апостолическа Църква 4. Коптска православна Църква 5. Протестантизъм - тук влизат най-различни църкви и движения (Лутеранска Църква, Англиканска Църква, Църква на Англия, хугеноти, френски протестанти, конгрегационисти, евангелизъм, петдесятничество, баптизъм, квакеризъм, унитарианизъм, Обединена реформирана Църква, методизъм, презвитерианство, христаделфианизъм - Братя и сестри в Христа, Църква на Исус Христос от последните дни, Армия на спасението, харизматизъм, Обединени Божии църкви, адвентисти от седмия ден, Новозавета Божия Църква, Църква "Ново вино", Църква "Духът на Исус", Църква "Асамблея на Бога", Сведенборгианизъм - Нова Църква, Църква на Христос - Ученият, баптисти от седмия ден, Църква "Оазис на Истината", менонити, Евансгелска Лутеранска Църква и мн. др.) II. Ислям III. Сикхизъм IV. Будизъм V. Хиндуизъм VI. Юдеизъм VII. Кришнаизъм VIII. Бахаизъм IX. Атеисти X. Нерелигиозни XI. Не пожелали да отговорят на анкетата.

В един филм казаха, че: "Еединствената цел на живота е той да свърши.".

Може да си ги носиш камъчетата, пясъка и мидичките в торбичка или - в джоба.

Ето един списък... 1. Нещо отрицателно: - страхът - общото нещастие и страдание - национална катастрофа - война - природни катаклизми - ... 2. Нещо положително: + родолюбието, патриотизмът, национализмът + общи стремежи (към Истината и др.) + политическа идеология + религиозно или духовно учение + окултизмът + общи цели + общото национално съзнание + промяна на хорското съзнание, смяна/подмяна на "чипа" + общото минало, общата територия, общият език, общата култура + нов национален идеал и нова национална доктрина + знанието, науката, образованието + любовта + Господ-Бог + ... Списъкът не претендира за изчерпателност. Положителните възможности са повече от отрицателните. Макар, че някои от предложените като положителни може би са спорни.

1. Що е наука и научен метод? Наука в най-широкия класически смисъл е съвкупността от систематизирани достоверни знания, които могат да бъдат убедително обяснени чрез логиката. Научните знания трябва да могат да бъдат проверени чрез контролирани експерименти и измерими данни, основани на научни методи. Науката е множество от достоверни знания за законите на природата и на човешкото общество и за методите за използване на тези закони в дейността на хората. Науката е духовно или материално производство, създадено от труда на учените, наричани често и научни работници. Науката, в тесния смисъл на понятието, се разделя на две основни направления - природни науки, които изследват природните явления, и социални науки, които изучават човешкото поведение и общество. Науките от тези две групи се основават на наблюдения и възможността за проверка на направените изводи чрез повторими експерименти. Подобни са принципите и на приложните науки, като медицината и инженерната наука, но те се концентрират върху практическите приложения на научното познание. Формалните науки, най-важна сред които е математиката, не са науки в тесния смисъл на понятието, тъй като абстрактният характер на техния предмет не дава възможност за експериментална проверка. В същото време и при тях изследването има обективен характер, като изхожда не от емпиричните данни, а - от априорни постулати. При хуманитаристиката, включваща обширни области на познанието, като философия, история и изкуствознание, дори това сходство между формалните и емпиричните науки отсъства, но въпреки това по традиция и за тях често се използва определението наука. Науката е постоянно усилие да се придобие и увеличи човешкото познание и разбиране посредством строги изследвания. Използвайки контролирани експерименти, учените търсят и събират сведения за природни или обществени явления, записват измерими данни, свързани с наблюдения, анализират тази информация за изграждане на теоретични обяснения на изучаваните процеси и явления. Методите на научните изследвания включват изграждането на хипотези за наблюдаваните явления, провеждане на тестове и експерименти, проверяващи тези хипотези при контролирани условия. Науката не си измисля “факти”, не манипулира изследванията, находките, експериментите или изводите. За да повярваме, че определен факт е научно достоверен, той трябва да бъде открит и доказан чрез научен метод. Научният метод е съвкупност от методи и принципи, с помощта на които се изследват явленията, придобива се ново знание или се коригира и интегрира съществуващото знание, за да се постигне обективно познание на действителността. Научният метод се подчинява на прости и логични правила – основава се на събирането на наблюдаеми и измерими данни, извършване на наблюдения и измервания, формулиране и изпитване на предположения (хипотези), извършването на експерименти (които да потвърдят или да отхвърлят хипотезите) и верификация (проверка) на направените изводи. Етапите на експериментите трябва да могат да бъдат повторени, което дава възможност за независима проверка и прогнозиране на бъдещи резултати. Научните теории обхващат по-широки изследователски области и обикновено обединяват множество независими хипотези в обща и непротиворечива конструкция. Теориите могат да подпомогнат създаването на нови хипотези или да обединят групи хипотези в общ контекст. Всяка научна теория трябва да бъде доказана чрез научни методи, преди да бъде приета от научната общност. Всяка наука има свои специфични методи на изследване. Основната цел на научния метод е да направи научните изследвания максимално обективни и да сведе до минимум възможностите за тенденциозна или ненаучна интерпретация на резултатите. Друга важна цел е документирането, архивирането и споделянето на данните и методологията, така че те да бъдат достъпни за внимателна проверка от други учени, възможността другите учени да проверят резултатите, опитвайки се да ги възпроизведат самостоятелно, или да установят степента на тяхната статистическа надеждност. Резултатите от този процес позволяват по-добро разбиране на минали събития и по-добра способност за предвиждане на бъдещи събития от същия вид като тези, които са били изследвани. Стремежът да бъдат получени знания за природните закони е повсеместен и когато той бива реализиран с едни и същи научни методи, резултатите му са идентични, независимо от това, в коя точка на земното кълбо се намират изследователите. Последователното прилагане на научния метод разграничава науката от псевдонауката (лъженауката). Способността на населението да разбира основните понятия, свързани с науката, се нарича научна грамотност.

http://zelands.com/catalogue.pdf Малка книжка в ПДФ.

Какво пречи да се направят няколко летни срещи - било на едно и също място, било на различни места?

Ние сме се събрали тук заедно, за да търсим различни неща и да обогатим себе си, но да обогатим и другите, и с това богатство слагаме начало на приказно познание за себе си и за света, за да полетим на криле, изтъкани от слънчева светлина...

... за себе си и света ... По-добре звучи "...за себе си и за света..."

Всички тези псевдонаучни термини: - хакерите на сънища, - древните магове - лабиринтите на времето и пространството - лабиринтите на време-пространството - космическите портали - тунелите на реалността - пространството на варианти - транссърфинг - и др. подобни... ...не означават абсолютно нищо от научна гледна точка и толкова много (???) от псевдонаучна гледна точка. Този (уж квантов физик) Вадим Зеланд ("Форум на сънуващите", "Ябълките падат в небето", "Пространство на варианти", "Създател на реалността", "Напред в миналото", "Практически курс по транссърфинг" и др.) вероятно е в една кохорта заедно с други "велики" учЕни и "разбирачи" като Григорий Кваша ("Принципи на историята", "Теория на войната", "Раждането и гибелта на цивилизациите", "Хороскоп на живота", "Структурен хороскоп" и др.), Анатолий Фоменко и Глеб Носовский ("Нова хронология на историята", "Кой век сме сега?", "Нова хронология на Русия", "Античността - това е Средновековието", "Променяме датата - променя се всичко", "Ет-руски - загадка, която не желаят да разгадаят", "400 години лъжа", "Русия и Рим", "Истината може да се изчисли", "Троянската война се е провела в Средновековието", "Историята на древен Китай", "Нова хронология на Египет" и др.), Йордан Табов ("Падането на стара България"), Кръстю Мутафчиев ("Homo sapiens за произхода на Homo sapiens", "Древна история на Балканския полуостров", "Праотците") и много други... Заглавията на псевдо нАучните им книги са завладяващи, но в тях няма нищо повече от псевдонаучна псевдо боза. Аз не съм физик и затова не мога да обсъждам научните приноси на който и да било учен в областта на различните раздели на физиката. Да оставим колегите физици във форума да кажат кой е по-по-най-гениален сред физиците. Аз съм чувал имената на много физици, а за този Зеланд чувам само от Системен. Да не се окаже, че е световно неизвестен? Псевдо учен? Всички по-горе изброени учени (физици, математици, инженери и так далее) са видяли, че от занимания с истинска наука не се печели и са се обърнали към паранауки и псевдонауки. Понеже щуротиите, които те пишат, звучат твърде интригуващо на неспециалистите, книгите им се продават. Те твърдят, че учените, които се занимават с чистата наука, баламосват населението, лъжат го, манипулират го, крият тайни... А те - като рицари на бял кон - ей сега ще ни обадят Истината, ще ни разкрият мистериите. И се започват едни баламосвания, едни лъжи, едни щуротии, блаблаизми, празнословия, словоблудства... Обаче народът им купува книгите и те печелят от това. И аз мога да седна да пиша такива книги... Мога да напиша, че Кирил и Методий са измислили освен глаголицата, също - и китайските йероглифи (канджи), таблицата за умножение и таблицата на Менделеев, пардон - на Методи Лъвов (Нали баща им се казва Лъв.). Мога да измисля и други щуротии... Ето няколко примера от областта на историята на древните българи. Ще кажа няколко думи за т. нар. "възторжено-патриотично" или "ура!-джийското" направление в историографията на ранната българска история. - Първата група автори притежават широки познания в областта на прабългаристиката, но са склонни към преувеличения, целящи да докажат изключителността на древните българи. - Втората група автори боравят с факти от Библията и с факти от историята на древни цивилизации, които смело приписват на българите, прибавяйки и свои лични измислици. - Третата група автори са привърженици на теориите за извънземния произход на човечеството, за някакви тайнствени човешки цивилизации отпреди стотици хиляди години, в които нашите древни предци са имали не само дял, но - и водеща роля. Разбира се, чрез метода на интерполацията може да се стигне до автори (не - само българи), които пишат за цялата човешка история (някои са споменати по-горе, други пък не са). --- Да не се окаже накрая, че някой почитател на споменатите писачи, вместо да постигне разширяване на съзнанието си, да получи изкривяване на съзнанието и промиване на мозъка...

Чрез медиите, чрез лични срещи със самите политици, чрез посредниците им (които купуват вота на големи маси избиратели)... Ще си позволя да ви припомня една купчина политически лозунги, лафове, локуми, клишета и политреторика от предизборно време: - "Сполука за България", "Времето е наше", "Последен валс", "Нов морал в политиката", "Имам план за оправяне на страната за 800 дни", "Вервайте ми!", "Когато му дойде времето", "Време е да си смените чипа", "Лош човешки материал", "Не ме гледай тъпо, българино!", "За Бога, братя, не купувайте!", "Избори до дупка", "Да нахраним журналистите" (с информация), "Кой не скача, е червен", "Требе да се гледа положително", Ние няма да ви излъжем, няма да ви предадем.", "Обещанието не е ангажимент", "Приятелски кръгове", "Обръчи от фирми", "Политиката е състояние на съзнанието", "Пътнико свиден, пътнико - off!", "Победихме с малко, но - завинаги", "Спестявах от закуски", "Тишината в спалнята ражда чудовища", "Време е да разпускаме седянката", "Хем би, хем не би", "Червено-синята мъгла", "45 години стигат", "Шъ са опрайм", "Ще има "Падни-стани!" и ще станем на кълбета", "Да определим параметрите на ситуацията", Държа народа като кучето си - на къса каишка", "Ще чакате с метли и снегорини и, като падне снежинка, да я хващате още във въздуха", "Аз самият съм неконвенционален, макар да изглеждам отегчителен на пръв поглед" - политическа отговорност, политическа визия, политическа воля, приоритети, евроатлантически ценности, успехите на правителството, ресурси, конкретика, промяна, реформи, нов морал, прозрачност, гражданското общество, демократичните ценности...

Аромати ще ни спасяват от прекомерната консумация на сол и захар в храните http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=12511 --- Стига със солта! http://nauka.bg/a/%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B3%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D1%81-%D1%81%D0%BE%D0%BB%D1%82%D0%B0

<p><span style="font-family: 'comic sans ms', cursive; ">

По-скоро - техните избиратели. Голяма част от тах дори продават гласа (вота) си. Не е луд и не е с промит мозък онзи, дето е на власт. Лудият е този, дето дава властта на доказали се некадърници и продажници. Не е луд този, дето яде баницата, а - онзи, дето му я дава.

Според мен не би трябвало да имате дискомфорт от физическа гледна точка. Освен ако не тренирате бохно изкуство от сорта на муай тай бокс или на киокушинкай карате, а това там ще се налага да ви ритат силно по краката. Или, ако не се заимавате със скално катерене или - с ходене в планински райони, което би уморявало по-слабия ви крак. Или - ако карате продължително велосипед пак би се уморявал евентуално. Куцането (ако куцате с този крак) също би могло да ви носи физически дискомфорт. Този дефект някак не виждам как би могъл да стопира любовния ви живот, понеже жената би трябвало да хареса вашата личност, а не - вашите крака. Освен, ако вашата личност не се изчерпва с краката ви, което не ми се вярва. Не виждам как това би ви попречило да работите примерно като учен, като компютърджия, като учител, като инженер, като лекар, като художник или певец... - все неща, за които не се работи с краката, а - с главата, ръцете или с устата (ако преподавате). Просто няма да преподавате физкултура! Какво толкова?!

Темата май доста се измести. Проблемът на Системен се състои в неговото нетърпение.Иска да се промени с едно щракване с пръсти, да заспи един и да се събуди някакъв друг. Днешното поколение ученици и младежи нито може да мисли, нито - да потърси информация в интернет, нито - да намери книга в библиотека. Всичката информация трябва да му се дава в сдъвкан и изплют вид. От друга страна, той не чете критично. Предоверява се на съмнителни и псевдонаучни източници.

Учебният процес е двустранен. Учителят винаги трябва да бъде готов да научи нещо и от учениците си.

Да, примерът на учителя е заразителен. Промяната трябва да започе от учителя. Той трябва да бъде пример за учениците си. Когато видят, че учителят знае и може много, учениците се амбицират да го догонят. Аз съм събирал по-изявените ученици след училище и съм ги занимавал с военна история, с бойни изкуства с шахмат и с класическа китара, в зависимост от интересите им. Това помогна да се увеличи интересът им към мен - като личност, като експерт в историческата наука, а оттам - и към учебния предмет, който им преподавах. От друга страна, наред с техниките и с тактиката на боя, съм обяснявал и духовната страна на бойните изкуства. А шахматът - това е едновременно игра, наука и спорт! - разширява възможностите на съзнанието, подобрява логическото мислене, паметта, интуицията и уменията за анализ и взимане на решения. Най-добре се чувстваха онези, които изучаваха паралелно шахмат, бойни изкуства и класическа китара или пиано (а пианото им го преподаваше колежката по музика). Шахматът и класическата музика въздействат положително върху мозъка и съзнанието, подпомагат и развитието на занимаващия се с бойни изкуства. Има програма за въвеждане на шахмата като масов спорт в училищата в страните на ЕС. Малко повече по тази тема: http://www.nauka.bg/...вропейския-съюз ---

Здравей, Преслава! За какви методи става дума? А ти по какво преподаваш? А на кой клас (или - на кои класове) преподаваш? -- В едно от училищата, в които съм работил, педагогическата съветничка/психоложката на училището събираше младите учители и се обсъждаха някакви проблемни казуси и се търсеше решение на възникнали проблеми. Понякога на тези срещи се канеха по-възрастни учители и те споделяха своя опит и даваха предложения за решение на проблемите. По-късно тя спря тази практика, макар че постоянно идваха млади колеги, предимно - по заместване. Всъщност, тогава и аз бях там по заместване. Преподавах история, включително - частично и на френски език, не - само на български. В 9 и в 10 клас (по програма за 8 и 9 - по средновековна и нова история на света) се работи и с по един допълнителен учебник по история - на френски език.

Конотацията е различна.

Веднъж ми беше отговорено, че или аз трябва да се срещна с някого тук или пък някой трябва да се срещне с мен. Въпросът е: С кого трябва да се срещна, защо трябва да се срещна с този човек (или - защо този човек трябва да се срещне с мен) и защо трябва да се срещнем именно в България?

Прелюбопитно ми е защо за заглавие на темата е избрана думата словоблудство, вместо празнословие?

A във форума не сте ли пак заедно, макар - и във виртуална среда - и не разговаряте ли?