ISTORIK

Хм... сега забелязах, че в тази тема не е писано от 2008 г. и се надявам да успеем да я събудим от 4 годишен сън...

Още от праисторически времена страхът е познат на всички хора и никой човек не е напълно освободен от него. Според някои психолози пълното отсъствие на страх не е възможно. В неговото овладяване може да се постигнат само частични и временни успехи. Човешкото поведение до голяма степен е обусловено от страховете, никнещи в нас. Страхът варира от срамежливостта през притеснението и тревогата - до неудържимата паника. В някаква степен страхът може да бъде здравословен, да бъде стимул да изпълняваме задълженията си или - да ни помага да опазим живота си в стресова ситуация. От друга страна обаче, страхът може да спира или да потиска действията ни. Проблемът е, че човекът често се страхува прекомерно. Страхува се на първо място за своя живот, за доброто си име, за статута си в обществото, за семейството си, за имуществото си... Който притежава, се страхува. На второ място можем да поставим страховете от нещо нереално, страхът от въображаеми нещастия, страхът тези нещастия да не се реализират в действителност. На трето място можем да сложим масовите страхове (наричаме ги фобии) - страх от тесни и затворени пространства (клаустрофобия), от тълпи (агорафобия), от самотата и много други. Страхът парализира тялото, той е начало на много злини и опасности. Можем да разделим страха на два основни вида - реален и въображаем. Произходът на много от въображаемите, невротичните страхове се корени в детството. Детското въображение е много пластично, впечатлително и податливо на манипулации. Семената на страха, посадени в детска възраст, може да останат скрити и да избуят като бурени в късна възраст, превръщайки се в букет от фобии. Невежеството и предразсъдъците също може да бъдат причина за някои от страховете. Дистресът е причина за множетво заболявания - физически и психически. От физическите - от появата на пърхот през проблеми на ноктите и зъбите, до заболявания като рак, диабет, язва, гуша и др. За да надвием страховете си, трябва да се изправим срещу тях. Да се концентрираме върху противоположни чувства и качества. Медитацията и самовглъбяването може да помогнат. А също - заниманията със спорт и с бойни изкуства. Хубаво е съзнанието на човека да бъде заето с други неща - работа, спорт, бойни излуства, шахмат, някакво хоби..., за да няма време да се отдава на страховете си.

Същото може да се каже, освен за науките, също - и за изучаването на бойни изкуства.

Енциклопедичното познание е основен елемент, изграждащ езиковата култура на човека. Да владееш езика на енциклопедично равнище означава не само да познаваш значението на думите и изразите, с които си служиш, но и да познаваш света, който стои за тези думи и изрази. Проблемът днес се крие в общия дух на езиков нихилизъм, който съществува не само по отношение на родния, но - и по отношение на чуждите езици. Крие се в злокачественото обучение по роден език, което не създава още от най-ранна възраст навика да се използват справочници, в това число - и езикови. Крие се в липсата на обучение по култура в българското училищно и университетско образование. Енциклопедичното познание не е "да знаеш от всичко по малко, а в действителност - нищо". То е един фон, без който не можем да разберем много неща. Да вземем за пример историята. Почти всяка друга наука може да бъде наречена помощна историческа наука. Най-"видимите" помощни на историята науки са: археологията, нумизматиката, историческата география, литературата, архитектурата, лингвистиката, философията, физическата и социалната антропология, епиграфиката, палеографията, сфрагистиката, хералдиката, астрономията, археоастрономията, етноастрономията, етнологията, културологията, религиознанието, икономиката, статистиката, физиката, химията, дори - спелеологията. Елемент от енциклопедичния подход е създаването на интердисциплинарните науки - биохимия, биофизика, физико-химия, археоастрономия, етноастрономия, космофизика, космохимия, геобиология, математическа химия и др.

Съставянето на енциклопедии от Античността чак до наше време се смята за престижно занятие. По степента на неговото развитие съдим за зрелостта на книготворчеството в отделните страни през различни епохи. Същевременно то е показател и за върховите постижения на науката и обобщен израз на възможността да се систематизира и излага в сбита форма, пределно лаконично и концентрирано масивът от натрупани знания. Енциклопедичната традиция в света ни отвежда към древността в Египет, Китай, Гърция и Рим. Съчинението “Наука” на Марк Теренций Варон (ІІ-І в. пр. н. е.) се смята за една от първите енциклопедии. Към тях принадлежат и 37-те книги “Естествена история” на Гай Плиний Стари (І в. пр. н. е.). През Средновековието в Западна Европа се съставят множество систематични енциклопедии, наричани “огледала”, “обзори”, “компендиуми”, т. е. - съкратени изложения. Сред тези трудове ще откроим “Голямото огледало” (1260) на доминиканския монах Винсент дьо Бове. Блестящи страници в историята на енциклопедичното дело вписва осемнадесетото столетие, векът на Просвещението във Франция. “Енциклопедия или Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите” в 35 тома, излезли през 1751-1780 г. под ръководството на Дени Дидро и Жан Льорон д ’Аламбер, бележи началото на нов етап в развитието на престижния жанр. Авторитетът на систематизираното знание блестящо защитават “Британската енциклопедия”, започнала да излиза през 1768 г., немският “Енциклопедичен речник”, известен под названието “Брокхауз”, чието начало е поставено през 1808-1811 г., “Големият универсален речник на ХІХ в.” (т. 1-15, 1866-1874), издаден от Пиер Ларус, и др. В контекста на световното развитие енциклопедичната традиция у нас има сравнително скромни постижения поради ред исторически обстоятелства, но тя съществува и оплодотворява днешното българско книгоиздаване. Интересът към систематизираното, енциклопедично по характер знание у нас се поражда по времето на цар Симеон I (864-927). Като своеобразни енциклопедии определят изследователите Първия и Втория Симеонови сборници, достигнали до наше време в по-късни руски преписи съответно от 1073 и 1076 г. Tе са “забележителни паметници на старобългарското енциклопедично знание”. Енциклопедичен характер има и сборникът “Златоструй”, съставен с непосредственото участие на цар Симеон. Климентина Иванова причислява към типа енциклопедии и “Шестоднев” на Йоан Екзарх (ІХ-Х в.), и сборника с мисли на Исидор Пелусиот, и т. нар. сборник “Пчела” в неговата ранна редакция. В условията на турското владичество енциклопедичното творчество у нас заглъхва за дълги векове. В последните десетилетия на игото националният културно-просветен подем през Възраждането възвръща интереса към систематизираното знание. "Буквар с различни поучения, събрани от Петра х. Беровича за българските училища” (1824), известен повече като “Рибен буквар”, не само въплъщава принципите на тогавашното модерно светско образование, но и представлява енциклопедично по характер съчинение. То загатва за мислителя философ и енциклопедист на ХІХ в., изложил своите виждания за устройството на света в грандиозния замисъл на 8-томната “Панепистемия” (“Всенаука”), отпечатана на френски език през 1861-1870 г. Малка енциклопедия в 6 части, превод от гръцки език, е учебникът “Славеноболгарское детеводство за малките деца” (1835), съставен от Неофит Хилендарски –Базвели и Емануил Васкидович. Енциклопедични откъм тематичен обхват и съдържание са първото българско периодично издание – “Любословие или периодическо повсемесячно списание” (1842, 1844-1846), редактирано от Константин Фотинов, и “Летоструй или домашен календар” (1869-1876), издаван от книжарницата на Христо Г. Данов. Натрупванията през последните десетилетия на Българското възраждане след Освобождението изкристализират в енциклопедични трудове в същинския смисъл на понятието. За първа българска енциклопедия с универсален характер се приема “Енциклопедически речник” от Лука Иванов Касъров в 3 части (І – 1899 г., ІІ -1905 г., ІІІ – 1907 г.), издаден от Драган Василев Манчов. Следващата голяма и успешна крачка в енциклопедичното дело у нас е направена през 1936 г., когато книгоиздателството на Стоян Атанасов отпечатва еднотомната “Българска енциклопедия ”, съставена от братята Никола и Иван Георгиеви Данчови – синове на изтъкнатия възрожденски художник и революционер Георги Данчов Зографина. Върху 1720 страници са поместени около 35 000 статии за понятия от различни области на знанието, латински и други изрази, биографии на български и чуждестранни обществени, политически и културни дейци, описания на селища и пр. Тази универсална по характер българска енциклопедия е богато илюстрирана с рисувани портрети, картини и други изображения. През 1955 г. към БАН е създаден специализираният център “Българска енциклопедия”, който има задачата да подготвя и издава енциклопедии и енциклопедични справочници, както и друга енциклопедична литература у нас. Негово дело е “Кратка българска енциклопедия” в 5 тома (1963-1969) в тираж 62 000 екз. Универсална по характер, тя съдържа около 27 000 статии от всички области на знанието и множество черно-бели и цветни илюстрации. В подготвянето й участват около 1500 учени и специалисти. С други думи – поставя се началото на нова тенденция: енциклопедиите да се изработват от многочислени творчески колективи. Специализираният център реализира и еднотомната “Енциклопедия А – Я” (1974), предназначена за широка читателска аудитория. Тираж – 75 000 екз. Съдържа над 21 000 статии и богат илюстративен материал – черно-бял и цветен. Най-представителната и най-пълна обща енциклопедия, посветена на нашето отечество, е 7-томната “Енциклопедия България” (1978-1997). Също е изработена от центъра “Българска енциклопедия” при БАН. Главен редактор – авторитетният български учен акад. Владимир Георгиев. Тираж – 55 000 екз. Посветена на 1300-годишнината от основаването на българската държава, като “първо и единствено по рода си издание с общонационален характер, енциклопедията обхваща всичко значително за България – природа, история, икономика, култура, наука” (9). В нея са поместени около 20 000 статии и над 10 000 черно-бели и цветни илюстрации и карти. http://www.lib.bg/dokladi2003/p_parijkov.htm

Духовност, духовно развитие, вяра и религия Светът на духовното е невидим, неосезаем и нематериален. Той е много повече от онова, което могат да доловят сетивата ни, както – и от онова, което е обективно. Благодарение на него през вековете с мощ са се сдобивали духовници, проповедници, парапсихолози, спиритисти, езотерици, мистици и шарлатани. Съчинили са небеса, преизподни, ангели и архангели, демони, безплътни духове, астрални контакти, привидения, материализации и така нататък. С все сили се опитват да замъглят трезвото съзнание. И объркването е тотално. Наричат „духовни лица” онези, които просто изповядват някаква религия, оставят се да бъдат съблазнени от измамите на паранормалното и псевдонауката, бягат от суровата всекидневна реалност и намират убежище в някаква удобна фантазия, страдат от неврози… Заради фалшивата надежда, която вдъхват патологичните вярвания, те са лишени от всякакво духовно съдържание. Духовността няма нищо общо нито с вярата, нито – с надеждата. Тя има общо с търсенето и с познанието за съкровените причини на нещата, за мистериите, които забулват реалността. Духовен е онзи човек, който проучва всичко в дълбочина, мъдрецът, за когото материалният свят е само една привидност. Има два начина да се учиш. Първият и по-лесният е хоризонталният. При него се изследват връзките между нещата, трупат се познания за детайлите и търсенето се разпространява като петно от мастило или олио. Вторият и по-трудният начин е вертикалният. При него се навлиза във висините на познанието, откъдето нещата се виждат в тахната цялост, а после се слиза в дълбините на същността и на причините, като се търси коренът , даващ смисъл на всичко. Само тези, които се обучават и самообучават по втория модел, могат да се смятат – и с право – за духовни. Най-лошият начин да се надникне в непроницаемия мрак, закриващ бъдещето, е да се фантазира и някаква въображаема реалност да се поставя над живата неизвестност. Невежите, които се прехласват ежедневно по детинските хипотези, населяващи небосвода на непознатото, никога няма да достигнат и да се докоснат до познанието. Не бива да им позволяваме те да обсебват монопола над духовността, така, както постъпват религиите, присвоявайки си монопола над Бога. За мнозина духовното се състои в пренебрегване н материалното. Те вярват, че Бог ще ги спаси в края на живота им, дори – и да са живели без достойнство и без усилие, истерично и параноично скрити в рая на собствените си (или – на нечии чужди) фантазии. По-близо до Истината са онези, които смятат, че познанието не се измисля, не се подрежда от теории, не се изгражда от доказуеми и недоказуеми хипотези, а се разкрива с натрупването на всеки жиейски опит, на всяко разочарование, на всеки задълбочен размисъл. Истински духовното минава по такива пътеки. Нашият ум напредва, развивайки способността си да разбира, като отхвърля атавизмите, среднощните суеверия, метафорите, митовете, легендите и митологемите, в които по-рано е търсил подкрепа. Така – постепенно – достига до светлината на познанието. По Пътя на познанието няма преки пътеки, а – само пот и сълзи, несполуки, грешки, провали, разочарования, излъгани надежди – които водят до израстването на човешката личност. Познанието се постига само с ходене по Пътя, който е осеян с бодли. Който вярва, че притежава Истината, той остава в застой. Който се предоверява на доктрини, той отхвърля всекидневните предизвикателства на новото, напредъка, премъдростта и еволюцията. А който търси, той непременно ще намери една по-добра истина от предишната. Познанието е есенцията, която съзнанието изсмуква от натрупания от човека опит. Трябва да се признае умението на религиите да обсебват селенията на духовното, но религията е само сбор от вярвания, правила, церемонии, ритуали… И – от духовенство, което се опитва да управлява страха на останалата част от обществото. Въпреки, че религията е основана на невидими същества и места, върху обещания и предстоящи събития, нейните принципи не могат да се възприемат като действително духовни. А това е така, защото целта на религията не е нейните последователи да достигнат до познание, а – да достигнат до вяра. Религиите не проповядват знания и свобода, а единствено - покорство. Логиката (а не – вярата) е основният инструмент за разбиране на действителността. Докато отделният човек не приеме отговорността за личните си търсения, докато се нуждае от опекунството на някаква религиозна или образователна институция, докато е готов да приема на доверие и на сляпа вяра онова, което не знае, не можем да говорим за духовен човек, а просто – за енориаш, за последовател, за посредствена личност, криеща се в комфортната сигурност на масата, набираща сила в компанията на множеството, на тълпата, ограничена, готова да възприема безрезервно онова, което й се казва, и да формира поведението си според онова, което й се казва. Но стадното чувство не е добродетел, а – произлиза от невежеството, несигурността и страха. Вярата е „детската люлка” на духовността. Когато нещо, за което липсват познания у слушателя, се приема от него за сигурно – а в това се състои вярата, то това става заради респекта към онзи, който го казва. Затова свещениците, пророците, проповедниците, монасите, шаманите и гурутата са толкова важни в предаването на вярата – те са нейните персонални гаранти и апологети. Затова всички религии се нуждаят от митична фигура – неоспорима и възвисена над доброто и злото. Тя въплъщава върховната гаранция, когато греховете, престъпленията, слабостите и неволите на някой проповедник застрашават подхранването на религиозната вяра. Религията не е целият път към истината и премъдростта. Тя направлява само първите стъпки на препъващите се все още човешки души по духовната пътека. Религиите прекъсват използването на две висши постижения на еволюиралия човек – свободата и мисълта. Забравяйки, че религиите са само средство за насърчаване на човека в приближаването му към висшите истини, духовенството се бои, че свободното използване на интелекта ще отслаби вярата на техните постулат и ще заплаши собственото им оцеляване. Религиите манипулират емоциите. От своя страна, емоциите, когато не са подчинени на разума, могат да превърнат човека в опасен фанатик. Способен да убива и да разрушава. Историята е препълнена с примери. Ето няколко примера от западноевропейската история – кръстоносните походи, Инквизицията, изгарянията на еретици и на вещици, изгарянията на книги, религиозните войни… Вярата може да бъде и градивна – когато подтиква човека към някаква справедлива кауза. Емоционалният човек си измисля реалности, сее фантазии и живее в тях. Вярващият в чудеса говори за неща, които не знае и не разбира, и подценява разума, защото разумът разбива илюзиите и мечтите му. Заблуждавайки се, човек разпространява своите заблуди сред околните. Духовният човек, от своя страна, е способният да се гмурка в дълбините на познанието, живеещият в същността, гладният за знания, отхвърлящият фалшивите вярвания, защото това е единственият начин да се доближим до истината. Духовното обучение цели откъсването на човека от превъплъщенията на тази действителност, която го обгръща в продължение на цялото човешко съществуване. Да обърнем гръб на невежеството, което ни кара да се идетифицираме с тленното си тяло, вместо – с дълготрайната ни същност, да спрем да бъркаме моментните удоволствия с продължителното щастие – това е пътят към мъдростта. Чрез опита се придобива знание, разкъсва се воалът на невежесвото и се слага край на възприемането като реалност на онова, което всъщност е илюзорна игра на съзнанието. Намирането на ключове, които да ни позволят да минем отвъд границите на мисълта, да спрем да се идентифицираме с течението на всекидневието си, да стопираме калейдоскопичния поток от променливи данни, да се освободим от излишните знания и излишната информация, които придават съдържателност и облик на една лъжлива реалност – това е Реализацията, това е крайната цел на всяко съществуване. Няма нищо по-интересно извън нас. Важното е да сменим гледната си точка, да започнем да възприемаме света и действителността по различен начин, да интерпретираме с друг ключ, като винаги се взираме навътре в себе си. Духовното познание се корени някъде отвъд видимото и се постига единствено, когато човек е способен да проникне в основния инструмент на конвенционалното познание. А това е човешкият ум. Без знания няма размишления, а без размишления няма знания. Знание без мисъл е загубен труд, а мисъл без знание – опасност. Песимистът мисли без да вярва, а оптимистът вярва без да мисли. Който отива на лов за надежда, лови мъгли. Използвана литература: - Франсиско Лопес-Сейване, „Нещата, които научих от Изтока”, ИК „Кибеа”, 2010 г. - Авторски колектив, „Мъдростта на вековете”, Изд. „Наука и изкуство”, София, 1971 г.

Аз и друг път (може би - другаде) съм казвал, че в бедните държави на учениците се купуват (тоест - дават им се по възможност безплатно) учебници, книги, компютри и софтуер. А в богатите държави на учениците се назначават частни учители. По възможност - най-добрите сред най-добрите.

Ученето през целия живот не е толкова иновативно, напротив - още в древността е казано, че човек се учи, докато е жив. То обаче става все по-задължително, понеже науките и технологиите се развиват с все по-голяма скорост, с все по-бесни темпове. А научното и технологичното развитие трябва да се следят постоянно, ако искаме да сме в крак с последните научни и технологични достижения. Да вземем за пример стационарните телефони. Днешните деца не могат да си представят телефон с шайба. Ние пък не можехме да си представим телефон с манивела. Ами мобилните телефони? Те отдавна вече не са само телефони. В тях има вградени какви ли не неща - часовник, будилник, калкулатор, радио, mp3-плейър, фотоапарат, календар, възможност да си записваш някакви бележки, римайндър (бележки за събития с напомняне в определен момент), крачкомер (отброяващ до 10 000 крачки), игри (табла, шахмат, судоку и др. - най-разнообразни, в зависимост от телефона), та - даже и антивирусен софтуер! Много от днешните мобилни телефони са като джобни компютри. И обратното - джобните компютри са и телефони. Вчера в мола видях един да държи до ухото си... цял таблет (това е мини лаптоп!). Имаше голяма лапа и не му беше неудобно да го държи като телефонна слушалка. Аз обаче се втрещих! Ученето през целия живот поддържа ума млад. Учените са доказали, че способността за учене не намалява с напредването на възрастта, а - при липсата на практика. В случай, че мозъкът се тренира непрекъснато, ученето е възможно през целия човешки живот. --- Мотивацията за учене и за учене през целия живот http://www.keycompet...bg/m5unit5.html

Май единственият начин е да избягаш далече от него. Вариант 1. В същия град. Да започнеш работа и да излезеш на квартира. Използвай аргумента "да не съм ви в тежест". Може да станеш студентка (ако в твоя град имате университет) и да излезеш на квартира или на общежитие (с аргумента "да уча на спокойствие"). Или се ожени и заживей в дома на мъжа си. Или с мъжа ти излезте на квартира. Вариант 2. В друг град. Започни да учиш висше образование в друг град. Или пък си намери работа в друг град и заживей далеч от него - на общежитие или на квартира. Може и да се ожениш в друг град. Вариант 3. Емиграция чужбина. Както и другите варианти - учене, работа, семейство... "Далеч от тате и мама". Колкото по-далече , толкова по-добре. Има интернет, има телефони, има поща. Ще си кореспондирате. "Номерът на китайкaта" е баща ти да не може да разполага със свободното ти време. Ако някой иска да извървиш с него километър, ти извърви с него два километра. Ако те ударят по едната буза, дай си и другата. На първо време може да му покажеш, че не може да сломи духа ти - като трябва да чистиш фирмения офис, иди и го почисти, измети и улицата пред него.

Методи за самовъзпитание http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=12665&hl=

Колкото до пропуснатия 18-ти рожден ден, можеш да почерпиш приятелите си и post facum. Дори и да не е с торта, а - само с чаша бира. Важен е жестът.

Много сайтове са копирали тази псведо статия от сайта http://neverojatno.wordpress.com/. Името на този сайт обаче не е "Невероятно", а - "Бъзикилийкс". Тоест, блогърът (с псевдоним Чергар) сам си измисля текстовете, пишейки за "Истината - такава, каквато тя можеше да бъде в действителност". В този блог нищо не е такова, каквото изглежда.

Една от най-големите провокации на еврейския Талмуд е тази, според която той е незаконороден. Иисус е бил наричан "Йешуа бен Пантера" - Иисус, син на Пантера. По-късно еврейските равини твърдят, че Иисус е бил син на римски войник, носещ името Пантера. Освен това, Мария изневерила на съпруга си (вероятно - на Йосиф) с него ("забременяла не от мъжа си"). Християнските апологети твърдят, че "Пантера" е било погрешно написано, вместо "партенос" - девица, девойка, мома. Те игнорират този слух за произхода на Иисус, смятайки го за неверен, но... През 1859 г. в германския град Бад-Кройцах, намиращ се западно от гр. Майнц, немаски археолози се натъкват на надгробен камък, на който пише: "Тук лежи Тибериус Лулиус Абдес Пантера - знаменосец на Първа римска кохорта на стрелците, починал на 62 години. Той служи 40 години в кохортата." Първа римска кохорта на стрелците е била разположена в Юдея и е стояла там до 6 г. сл. Р. Хр. След това е била предислоцирана (преместена) в Далмация - в западната част на Балканския полуостров. През 9 г. е преместена в Германия. От надписа се разбира, че знаменосецът е бил роден във финикийския град Сидон (дн. Сайда в Ливан) - между градовете Бейрут и Галилея. Интерес представлява фактът, че този войник е прибавил към името си името на император Тиберий (14-37 г. сл. Р. Хр.). Императорското име добавят към името си онези, които са получили римско гражданство или са били освободени от робство. Изследователите предполагат, че военната служба на Пантера е започнала около 27 - 4 г. пр. Р. Хр.

Спомням си едно магическо заклинание (споменато в някакъв детски анимационен филм) за превръщането на някого в жаба. Абракадабра, симсалабим... Превърни се в жаба ти! Амин!

http://www.sanishta.com/interesting.htm http://sanovnik.bg/n2-2176-%D0%A4%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%8A%D0%BD%D1%8F http://sanovnik.bg/n4-23814-%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B7_%D1%81%D1%8A%D0%BD%D1%8F_%D1%81%D0%B5_%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0_%D0%B2_%D0%BE%D1%82%D0%B2%D1%8A%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE http://revita.bg/9001/zdrave-i-krasota/%D1%84%D0%B0%D0%B7%D0%B8-%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D1%83%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%BD%D1%8F/

Тя - системата не е възникнала от само себе си. От хората е създадена. Каквито са хората, които са я създали - такава е и самата система, била тя правна, научна, образователна, здравна, социална, пенсионна... Да, проектите имат определен живот - до няколко месеца или до няколко години, в зависимост от вида на самия проект. А пък борбата за написването им и "усвояването" на финансиането е борба едни пари да се откраднат. (На принципа: "Ако мине номерът!") И затова сме на този хал във всички аспекти на Системата. Един пример... Програмата за безработни - "Помощ за предприемчивите българи" е трябвало да стартира у нас още през 2007 г. Стартират я обаче чак в края на 2011 г. Понеже (без)"отговорните" фактори (другари) не са успяли да "усвоят" парите. И сега, за да не си ги вземат обратно от Брюксел, стартират програмата в "предпоследната минута" (програмата приключва през 2013 г., а мониторингът по нея - през 2014 или 2015 г.) Става дума за това с едни пари, дадени безвъзмездно (макс. размер 20 000 лв), да се стартира собствен бизнес от страна на безработните лица. --- Ние обаче май доста се отклонихме от основната нишка на темата...

Това са думи от книгите, препоръчани в по-горния ми постинг - 69. Може би трябва да бъдат обединени двата постинга, за да бъде ясно това.

Ами, същото е, само дето проектите са за: - оборудване на кабинет по даден учебен предмет (химия, физика, информатика, география, история, шахмат...) или - на училищна столова, на училищно барче, на физкултурния салон - закупуване на книги за училищната библиотека на някаква стойност (до 10 000 лв, примерно) - ремонт на училището - преасфалтиране на училищния двор - дизайн и изработка на униформата на учениците - закупуване на атласи и карти по история и география - построяване а училищен басейн - честване на (примерно - 200) годишнина от създаването на училището - ... Списъкът не е изчерпателен, но това са основните насоки. Не е ли същото - като в науката? А там как е?

Човекът интерпретира заобикалящата го действителност (реалността, ако щете) най-често по субективен начин, повлиян от натрупани предразсъдъци, възприети априори вярвания, догми и постулати, които се стремят да обрисуват в съзнанието му една "подобаваща" реалност. Проблемът е, че в наши дни се говори много, а се мисли все по-малко. Получената информация е полезна едва след продължителното й "смилане" и след процес на дълбок размисъл, без които съзнанието асимилира предназначената да го обогати интелектуална "храна". Задоволяването с поглъщане и трупане на данни и факти лишава човека от всякаква познавателна способност. А отсъствието на размисъл, на критично мислене, на въображение, на нестандартно мислене, освен че тласва индивида в безидейност, прогресиращо атрофира интелигентността му. Без критично мислене, въображение и нестандартно мислене трудно се напредва в коя да е научна област. Разбира се, всяко изследване или публикация биха могли да бъдат псевдонаучни, тоест - лъжливи, пропагандни, манипулативни, некадърни, ирационални, пристрастни... Включително - и такива, излизащи от "официалните", тоест - от специализираните научни среди. За съжаление, има достатъчно такива примери. В науката също има екстремисти, фундаменталисти, маниаци, манипулатори, бездарници, некадърници, плагиатори, лъжци и подлеци. Като във всяка друга област.

Дават се едни пари (по около 1200-1300+) за ученик. И всяко училище се бори да събере определена бройка ученици, в зависимост от това, от какви приходи се нуждае. Повече подробности за делегираните бюджети в образованието можете да прочетете тук: http://www.mon.bg/left_menu/budget/ http://bglog.net/Obrazovanie/16754

ПРОЕКТНОТО ФИНАНСИРАНЕ съществува и в образованието, не - само в науката. Друг проблем в сферата на образованието са ДЕЛЕГИРАНИТЕ БЮДЖЕТИ. Всяко училище е принудено да събира ученици "от кол и въже", за да получи по около 1200+ лв на ученик, а много от приетите ученици не харесват учебните предмети, в които училището им е специализирано. Много от калпазаните не стават за ученици въобще; нямат формирани навици за спазване на задълженията - дисциплина, четене, учене... Не могат да организират времето си или го организират така, че не им остава време за учене, понеже знанието не е техен приоритет. Липсва им и домашното възпитание.

Джон Темпълтън - "Закони на живота - 200 вечни и непреходни духовни принципа" http://www.book.store.bg/p146/zakoni-na-zhivota-200-vechni-duhovni-principi-dzhon-marks-tempyltyn.html Даяна Купър - Духовни закони http://www.book.store.bg/p55866/duhovnite-zakoni-daiana-kupyr.html Петър Дънов - Духовното у човека http://www.book.store.bg/p5901/duhovnoto-u-choveka-petyr-dynov.html

Окултната школа не е школа за утешение на хората; това е школа за изучаване на великите неизменяеми закони на битието, на проявлението на Бога, в които нашият живот се развива съразмерно и хармонично. И така само при изявяването на такава любов, ние ще бъдем в състояние да влезем съзнателно в контакт с Бога. Във Всемирното Бяло братство се употребяват три метода за работа. Единият метод е методът на любовта, вторият метод е методът на мъдростта, а третият метод е методът на истината. Това са три метода, три школи, които Бялото братство употребява едновременно. Следователно ние боравим и с любовта, и с мъдростта, и с истината едновременно. Християните работят само с любовта, теософите — само с мъдростта, а йогите - само с истината. В Бялото братство изучаването на любовта, мъдростта и истината са методи за работа, целящи да се образуват онези духовни връзки, необходими за служене на Бога. Иисус Христос казва: „Търсете царството Божие в Неговото проявление и всичко друго ще се приложи.". Тази е идеята. Сега Христос е единственият фактор, на който вие можете да разчитате. Като говорим за Бялото братство, за Христа, ние знаем, че един е Той, който е дошъл на Земята, пострадал и възкръснал. Един от членовете на това Братство е слязъл на земята. И ако във вас се зароди същият стремеж, който Христос е имал, ще вършите това, което и той е вършил. Защото ако нямате Неговия стремеж, не можете да извикате Духа на Христа. Той казва така: „Ако думите ми не пребъдат във вас..." Ето едното условие „моите думи" - разумното Слово. Това учение, което е проповядвал Христа, не е само онова, което е в Евангелието. Думите „Ако пребъдвам във вас и ако вие пребъдете в мене, аз и Отец ми ще направим обиталище във вас" подразбират един велик закон - „Тогава аз ще се изявя чрез всекиго." "Аз не проповядвам никаква религия, не говоря на хората за някакъв по-добър живот. Моята наука е за живота, който хората са изгубили. Иисус Христос също не е проповядвал някаква религия; той е говорил за пътя, истината и живота, към който човек трябва да се стреми". "Животът е дълга верига от мигове, които трябва да бъдат съзнателно изживени един след друг. Всички положени усилия се записват горе - в книгата на Живота - и благодарение на тези усилия, голямо благословение се подготвя за вас! А когато то дойде и вие се запитате: "На какво дължим тези дарове?", ще ви бъде отговорено: "На това, че чрез своята работа сте се издигнали до селенията на Светлината, както - и че сте били носители на Светлината и мира за същества, намиращи се в отчаяние и в мрак. Продължавайте напред, по Пътя на Светлината. Какво ни очаква в края на този Път? Това ще откриете при своето пристигане. И, откривайки го, ще бъдете изумени!" "За да реализира човек Божественото в себе си, той трябва да разбира общия план на живота, който Бог е поставил. Който не разбира този общ план на живота и не върви по определения Божествен път, той нищо не може да постигне." "Ако искате да имате успех в живота си, търсете го в себе си, а не - вън от себе си. Докато сте на Земята, вие трябва да си помагате едни на други. Без взаимопомощ няма успех в живота. Радвайте се на успехите на приятелите си като на свои успехи. Радвайте се на онзи успех, който е придобит с труд, с работа и с постоянство".

Няколко книги по темата Петър Дънов - Окултни принципи и закони - том 1 и том 2 http://www.beinsadou...e&do=item&id=30 http://www.beinsadou...e&do=item&id=31 Петър Дънов - Окултният ученик http://www.beinsadou...e&do=item&id=19 Омраам Микаел Айванов - Ходете, докле имате виделина! http://www.book.stor...el-ajvanov.html Беинса Дуно - Общ окултен клас - I, II и III година http://www.book.stor...einsa-duno.html http://www.book.stor...einsa-duno.html http://www.book.stor...einsa-duno.html

Разбира се, че терминологията ще се различава. Ще се различават и научните методи. Науките, с които се занимаваме, са различни. Интердисциплинарният подход към проблемите обаче би могъл да поправи тази несправедливост. :-)