ISTORIK

От няколко дни във форум "Българска наука" започна дискусия на тема "Страда ли съвременният български език от лексикална бедност?". Ако искате, разгледайте дискусията и, ако прецените за необходимо, споделете и своето мнение по темата... http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13689&st=0

Двете крайни мнения: - Да, напълно. Ние, българите, живеем в най-справедливото общество, което заслужаваме. Според Аристотел справедливостта е мярата между твоите заслуги и това, което получаваш. И тъй като българите сме хора, които се променят много бавно, по-скоро - страхливи, отколкото - смели, хора, които не почитат реда и предпочитат да мълчат пред нередностите, слабо инициативни, бягащи от лична отговорност, хора наивни, завистливи, недоверчиви и мамещи на дребно, свикнали да не почитат много-много ближния и лесно да посягат на неговите човешки права, то е напълно справедливо точно ние да живеем, управлявани лошо, без морал и с изключителна арогантност, в безредие, в бедност и изобщо - да живеем живот, който някой лесно може да отнеме, без да има сериозни последици от това... По време на избори гласуваме масово за политици, които ни лъжат, откакто са в политиката. Да, има справедливост и ние си я заслужаваме точно такава, каквато е тя в момента. - Не, никак. Не може да е справедливо общество, в което някои колекционират яхти и луксозни коли, а други си броят стотинките за хляба или ровят из боклукчийските кофи и контейнери. Общество, което допуска да има просяци, бездомни и хора, ровещи в кофите за боклук за къшей хляб, не може да е справедливо. Мнозинството от новобогаташите забогатяха предимно по нечестен начин, като крадяха от държавата или като получиха по партийна линия едни куфарчета, пълни с пари. Не може да си плащаме здравните вноски, а да разчитаме на благотворителност за животоспасяващи операции. Справедливо ли е общество, което оставя децата си да умират от тежки болести, само защото родителите им не са достатъчно богати? Няма справедливост, щом най-невинните плащат най-високата цена на безкрайния "преход", преход незнайно от какво и към какво. Не е справедливо хора с няколко висши образования да стоят безработни с години. Не е справедливо и да се скъсваш от работа, а да ти е проблем да си платиш наема на квартирата, парното, тока, водата, здравните осигуровки... Докато в същото време разни 18-20 годишни силиконови "кукли" карат супер автомобили. Кога се изучиха, кога се утвърдиха в професията, кога напреднаха в кариерата, кога станаха топмениджърки, че да имат съответната на такава колата заплата? Обществото би било справедливо, ако полученото съответстваше на положените усилия. Не е справедливо общество, в което диплома за висше образование се получава с преписване на изпитите и/или с подкупи, а работа - само ако си роднина на правилен партиен активист. Обществото ни е много "справедливо". Затова няколко милиона българи са емигрирали в последните 20-25 години. Разбира се, списъкът с несправедливостите може да продължи до безкрайност. Това са само няколко примера. --- По-горе не можа да ми излезе цялото мнение заради скапаната ми интернет връзка. Сега се получи.

За да е устойчиво и балансирано едно общество, хората, които го съставят, трябва да разглеждат неговия вътрешен ред като справедлив. Друг е въпросът, че идеите за справедливостта силно се различават. Едни общества я търсят в относително равенство на материалните възможности; други я определят като равенство на възможностите пред отделните индивиди; трети приемат за естествена йерархията и неравенството на отделни групи; четвърти залагат на равенството пред закона, отхвърляйки всякаква форма на господство на човек над човека; пети разглеждат справедливостта като загриженост, защита и подкрепа спрямо слабите, изоставащите и различните (децата, старците, бременните жени, инвалидите, вдовиците, сираците, болните...). Още древногръцкият философ Платон казва, че справедливостта се състои в отдаването на дължимото на всеки човек. Той дефинира идеята за "идеалната държава" като държава, в която по въжможност биха били щастливи всички нейни граждани и в която те ще имат силно усещане за справедливост. Тоест, Платон обвързва чувството на щастие на отделния човек с неговото чувство за справедливостта на държавата, на обществения строй. Но Платон знае, че справедливостта е относително понятие, понеже всяка власт създава закони, полезни най-вече на нея самата. Справедливостта съществува, но - винаги за по-силния, винаги за този, който е на власт. Робът завижда на робовладелеца, крепостният селянин - на феодала, а работникът - на капиталиста. Робите, крепостните селяни и работниците живеят бедно, на ръба на оцеляването, а робовладелците, феодалите и капиталистите тънат в разкош. Чувството, че са измамени, експлоатирани, лишени от собственост, че към тях се отнасят несправедливо, дълбоко и трайно засяда в душата на робите, на селяните и на работниците. Да добавим, че последните са откъснати от селото, от земята. Много често в съзнанието на бедния се формира убеждението, че незавидното му положение се определя от липсата на свобода. Драстични ситуации се получават, когато потиснатият гладува, когато децата му умират или е принуден да ги продаде, когато бива бит, изтезаван или убиван. Тези ситуации предизвикват инстинкта му за самосъхранение и протестите може да имат крайни размери и форми. Възможни са два изхода. В първия случай човек се примирява с положението си и намира утеха в убеждението, че се е родил слаб и недостоен, но че Бог (или боговете) така е устроил света. Но на Другия свят Господ-Бог ще въздаде справедливост всекиму. Във втория случай в душата му се нагнетява злоба, той обяснява лошото си положение с фактори извън него самия, което го води до заключения за лошо устройство на обществото. Психически човек се подготвя за бунт срещу съществуващия обществен ред. В определен момент тези чувства избухват в лични или колективни протестни дейности, приемащи най-разнообразни форми, включително - и различни въоръжени действия. Когато неудовлетвореността стане много голяма и непоносима, и се вижда, че че тя е следствие от несправедливост, криеща се в устройството на обществото, повечето недоволни се обединяват и започват действия за смяна на системата. Неконтролируемото натрупване на противоречия в обществото може да предизвика ответни действия за рязка смяна на системата, когато тези противоречия драстично се отразят върху личната собственост, върху доходите, върху жизнения стандарт на мнозинството или на достатъчно голяма част от обществото. Чувството за самосъхранение се изявява, завладява хората и те тръгват на борба за активна промяна на статуквото.

Докато четете лекции и доклади пред публика, представяйте си, че говорите пред поле, на което са посадени тикви. Да, представяйте си хората около вас като тикви в поле. Вие пък ще сте в ролята на плашилото или - на тикваря. По ваш избор. Пробвайте с тази техника... Казват, че помага. Аз лично не съм я пробвал, понеже нямам проблем с изявата пред аудитория - позната или - не. Имайте предвид и друго - вие знаете много повече по темата, която четете, отколкото онези, които ви слушат. Това би трябвало да ви даде по-голямо самочувствие. Няма нищо страшно и нищо лошо в това да споделяте знанията и уменията си пред публика.

Пропуснал съм да добавя: - атентат - поредица от атентати - Светът осъди атентата в Бургас http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/07/19/1868968_svetut_osudi_atentata_v_burgas/ - Как международните медии коментират атентата в България http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2012/07/19/1868759_kak_mejdunarodni_medii_komentirat_atentata_v_bulgariia/

Един виц: - Какво се получава, когато един македонец се изкъпе? - Чист българин! (Чудно ми е, онези "мАкедонци", които имат антибългарско мислене, дали изобщо се къпят?)

Алкохолът е само оправдание. Някой се е напил и после изнверил на партньорчето си... А защо например в "пияно" състояние не е скочил от някой мост? Не е имало мост наблизо, така ли?

Доколкото ми е известно, християнската Църква забранява(ше?) погребението на самоубийците в границите на гробището, но разрешава погребенията им извън него.

А, завършеността на мненията ми се получава добре... Това просто е въпрос на натрупан опит при създаване на писмени текстове. От друга страна, аз не само пиша, но и говоря, и мисля на книжовен български език (за разлика от мнозина други, които пишат, четат, говорят и мислят с правописни и пунктуационни грешки). Филологическото (паралелно на историческото) ми образование също си казва(т) думата.

Не се обиждам. Действително случва се да пускам понякога едни и същи теми или подобни мнения в различни форуми, в които пиша. През 2006 г. копирах съдържанието на повечето си по-интересни теми, пускани из други форуми, в научния форум. Тогава той все още беше празен и трябваше да се напълни с информация. Случва се да пиша и част(и) от свое мнение, пуснато в някаква тема в даден форум, в друга тема в същия форум, ако сметна за необходимо. Когато трябва, цитирам източниците си - сайтове, блогове, форуми, книги, списания, вестници. Когато пиша или превеждам чуждестранни научни новини за научния сайт - също. Нямам представа за какви други сайтове става дума? Ама, Христо, кажи нещо и по темата, де...

Е, щом си решила вече, готвиш се за изпитите и дори комуникираш с част от преподавателите в избрания университет, значи всичко е наред. Остава въпросът с финансирането на заминаването ти. А ти проверила ли си как стои въпросът с възможността за работа по време на редовното следване в университета?

Колкото до самата анкета, приложена към темата... Гласувам за А. Времето лети, животът си върви и броят на нашите приятели, съученици, състуденти, колеги и познати, които са все още несемейни, все повече и повече намалява. Да не говорим, че някои от тях може вече да не са сред живите. Затова в днешния забързан и зает ден сайтовете за запознанства и интернет тематичните форуми стават местата, където най-често можем да срещнем себеподобни - неангажирани, несемейни, с интереси, сходни с нашите.

Ако с някого нямате какво да си кажете чрез посредничеството на интернет (имейл програма, чат програма, интернет базиран форум), по телефона или чрез писмо или картичка, изпратени по пощата, вие няма да имате какво да си кажете и на живо - очи в очи. Възможностите за комуникация не бива да се игнорират. Днес вече никой не използва бързоходци, конни пощальони, пощенски гълъби, огнени и димни сигнали, барабанни удари, камбани и др. средства за предаване на информация. А сайтовете за запознанства са просто още едно място, където можете да срещнете всякакви хора - и красиви, и грозни, и нормални, и извратеняци, и интересни, и скучни, и умни, и глупави, и възпитани, и невъзпитани, и така нататък. А в някой от тези сайтове може да намерите нови приятели, а дори - и любовта. Също като в агенциите за запознанства. В агенция за запознанства трябва да попълните анкетна карта - вашите данни, какво представлявате, какво предлагате, какво търсите в партньора, Ако сте в компютърна зала, огледайте се... Подходящият за вас човек може и да не е в сайта за запознанства, който изследвате в момента, а - да е седнал на съседния компютър - вляво, вдясно или зад вас. Хубаво е в профила си да дадете своето реално описание, своя реална снимка (или снимки). Колкото до името или прякора - може да сложите истинското си лично име, може да сложите своите име и фамилия, или да ги размените (Петър Иванов може да стане Иван Петров и обратно), може да си изберете някакъв прякор - както сами решите. Няма смисъл да се криете от другите, ако наистина нямате задни помисли и користни намерения спрямо тях (например - да следите половинката си, сваляйки го/я от името на измислен от вас профил). Имайте предвид, че, ако сте във връзка с някого (женени, в съжителство без брак, гаджета...), трябва да внимавате, за да не обидите партньора си. Особено - ако той е болезнено ревнив. Някои си нямат работа и скучаят, такива хора не търсят нищо извън онлайн разговорите. Не разчитайте да се видите на живо или да създадете връзка с такива хора. Други искат добре да опознаят човека (или - хората) срещу себе си, за да могат да направят своя избор. Такива се съгласяват на среща, едва след като са се сприятелили с вас онлайн. Имайте предвид, че много от онези, които "търсят" или "предлагат" секс "за една нощ" може да предлагат платена любов. Може и на такива да попаднете. Много рядко, но не - и невъзможно - е да попаднете на журналист(ка), който си чати с хората, за да направи интервю, посветено на даден сайт за запознанства. Вие можете да се сприятелите с него/нея, но можете да видите и кореспонденцията си с него/нея във вестника, списанието или сайта, в който този човек работи. Така че - внимавайте как пишете (пишете грамотно!), внимавайте и какво споделяте. Аз се регистрирах в множество наши и чуждестранни сайтове за запознанства. И около 10 години седях в тях като "алигатор в засада" (само очите на алигатора се виждат над водата или над блатото). Сдобих се с няколко онлайн приятели и приятелки, с няколко други потребители станахме и офлайн приятели (приятели сме с тях и във Фейсбуук). А най-интересното е, че за всичкото това време все не можех да открия любовта. И, когато вече бях спрял да търся каквото и да е, а само влизах ей така - профилактично, бях открит от едно момиче и вече цели 6 години сме заедно. Та - така... Ако нищо не си намерите, нещо може да намери вас. Разбира се, колкото са мечтаещите госпожици, толкова са и идеалите за съпруг. Ако една девойка или жена иска да се омъжи за богат, умен и красив мъж, ще й се наложи да се омъжва поне три пъти. Естествено, че един форум, с ясно изразена тематика, в който са се регистрирали много хора, може да изиграе ролята и на сайт за запознанства. Няма нищо по-ествествено от това. А, ако хората искат да се видят и на живо, могат да си спретната среща на форумните потребители. Любовта не оанзчава да седите един срещу друг, да се държите за ръце и да се гледате влюбено, а - "да гледате в една посока", да имате общи интереси, да се допълвате и така нататък, вие това го знаете... Успех в търсенето!

Група учени смятаха да правят университет под шапката на БАН. Някой знае ли какво стана с тази идея? Ето и самата новина: http://www.monitor.bg/article?id=230102 http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1153733 http://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/ban_otvarya_universitet-126762.html http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/04/10/1805298_ban_gotvi_proekt_za_sobstven_izsledovatelski/ http://education.actualno.com/news_281407.html http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/01/24/847028_ban_sushto_shte_si_pravi_universitet/

Времето на връх Мусала http://vremeto.bg/city.php?city=45056 http://gramophon.com...ръх-мусала.html http://sinoptik.bg/m...garia-305021306

Може да си направите уоркшоп по арт терапия. Ето и едно чудесно четиво в тази насока: Сюзън Бакълтър, "Практическа арт терапия" http://www.book.store.bg/p47497/prakticheska-art-terapia-siuzyn-i-bakyltyr.html

Много вярна констатация. Малко допълнение... Не се лекувайте по книга или по интернет. Може да умрете заради нечия неволно допусната правописна или пунктуационна грешка!

Колкото повече знания натрупваш, виждаш все повече и повече колко много още има за научаване и за откриване. А паралелно с натрупването на знания трупаш също болка, мъка и печал. (Така поне твърди Библията.)

Можем да кажем по едно-две или повече изречения за коя да е енциклопедична статия, стига да имаме информация по темата, информация за предмета на самата статия. Ако нямаме информация, няма да можем да кажем нищо повече. Но нищо не ни пречи да използваме енциклопедия или учебник като основа за по-нататъшни търсения на определена информация или на някаква важна подробност (тя може да е важна дори и само за нас). Аз никъде не твърдя, че общата култура може (или - трябва) да измести тясната специализация. Напротив, тя ти дава по-широк поглед над нещата. Броят на убитите, ранените и безследно изчезналите през Първата и Втората световна война (общо за воюващите държави и поотделно за всяка една от тях), както и външната и вътрешната политика на Русия и на СССР по време на двете войни са само елементи от пъзелите на двете световни войни. Знанието за броя на видовете овце, кози и крави не ти носи мляко, ако не можеш да ги доиш. Но млякото можеш да си го купиш от магазина. А умението да доиш тези животни не ти дава знание за техните видове. Тясната специализация в някаква област, част от дадена наука, не може да замени липсата на обща култура и обратно. Пример с историята. Може да специализираш определен исторически период (да речем - античност или средновековие). После - определена антична или средновековна държава. После - тази държава в определен отрязък от античността или средновековието. Накрая може да се забиеш в нещо още по-специализирано - архитектура, нумизматика, философия, хералдика, литература, старобългарски или среднобългарски език, военна история, военна архитектура, въоръжение... Нещо, което ти е на сърце.

Ще цитирам Учителя Конфуций (Кун Фу Цзъ): "Без знания няма размишления, а без размишления няма знания. Знание без мисъл е загубен труд, а мисъл без знание – опасност." Имаше една друга мисъл, май беше от романа "Граф Монте Кристо": "Интелигентността е съчетанието на придобитите знания с начина, по който те се прилагат."...

Не ми се вярва мултивитамините да ти навредят, освен ако не ги предозираш. Темата за фобиите и тяхното психотерапевтично лечение може да ти бъде от полза. Хвърли й едно око... http://www.beinsadou...?showtopic=2427

А защо да не може?

Йогата и медитацията са едно чудесно начало. Когато се почувсваш по-спокоен и болките намалеят, би могъл да се пробваш да потренираш и някое бойно изкуство. За улеснение на избора ти на бойно изкуство, мога да те посъветвам да погледнеш тук: http://daobg.com/index.php?act=idx . Добре е, че учиш нещо в университета. Както казах, трябва да не ти остава време за мислене на глупости - страхове, суицидни и налудни мисли. Психотерапията е също една отлична възможност. А, ако можеш, погледни на йогата и на бойното изкуство като на разновидност на психотерапията (или - като на допълнение към нея) - по време на тренировка ще трябва да забравиш за околния свят и за проблемите си и да се съсредоточиш върху изпълнението на изучаваните техники. Може да потърсиш психотерапевт, който да те занимава с арт терапия (рисуване, музика, писане) - отпускащо, интересно и приятно занимание. Взимай витамини! Аз предпочитам "Витарал", понеже са вкусни и засищащи, но ти все пак се консултирай и с личния си лекар. Сетих се и друго. Хубаво е, ако можеш, да се откъснеш за малко от Пловдив - от горещините и проблемите. Ако имаш възможност, иди на море, на планина или - на срещата на форума - http://www.beinsadou...opic=13368&st=0 .