ISTORIK

Тук си много прав. Аз, докато бях ученик и студент, си водех записки, когато разговарях с някой по-възрастен, по-знаещ и по-"напред с материала" от мен. След едно известно време забелязах, че мога да пренапиша немалко книги по-добре от авторите, че намирам фактологически, правописни, пунктуационни и стилистични грешки в текстовете, които чета... След това наистина забелязах, че разни хора си водят записки, докато разговаряме с тях. (Имам предвид не само учениците и студентите си.) Усещането за "обръщането на палачинката" е интересно изживяване. Като учител имах някои интересни случки. - Ученик пита: "Господине, а вие чел ли сте книгата...". Аз, понеже в това време пиша на дъската някакви години или научни термини на френски (понеже преподавах историята едновременно и на български, но частично - и на френски език) или нещо друго и се старая да не сбъркам нещо или пък младежът прекъсва разказа ми, аз отговарям машинално: "Дa, да, чел съм я...", без да съм чул за коя книга пита. После той казва заглавието и се оказва, че аз наистина съм я чел. Или дори, че я имам в личната си библиотека. - Ученик пита: "А вие всички книги, които ни препоръчвате да четем, ли сте прочел?". "Естествено, нали трябва да знам какво ви препоръчвам да четете и да знам къде се намира информацията, която трябва да намерите!", отговарям аз. - Ученик пита дали бих познал, ако някое домашно е копирано от някой интернет сайт или пък - от някоя книга. Отговарям, че трудно мога да бъда изненадан с нещо, понеже още от ученик чета само строго научна литература - книги, списания, а вече - и сайтове. И е трудно да бъда догонен в рамките от даването на домашна работа до разработването й. Колкото до интернет, можем да го разделим на три половини (казармен лаф, учениците много му се кефят), първата половина вече съм я прочел, втората аз или съм я написал, или съм я превел за българския нет, а третата още не е написана. - Много пъти се е случвало да помогна с нещо, когато учениците ми имат проблеми с някакво домашно. Помагал съм, отговаряйки им на въпроси, чиито отговори не ми е писано да знам по образование. (Понякога даже по физика и химия съм помагал, макар да не претендирам да имам някакви фундаментални знания в тези далечни - за мен - области на науката.) В други случаи съм им превеждал думи от и на доста езици. Много съм се забавлявал, докато слушам мои ученици да спорят по исторически въпроси с ученици от други класове, на които аз не съм преподавал, и да ги смазват в спора. Това им даваше увереност в собствените възможности. Понякога, когато някой от опонентите им се усъмни в думите им, те просто казваха "Нашият учител по история каза това." Или както се казва "Magister dixit." (Учителят каза!...) Ако учителят някога не успее да отговори на учениците си и му се наложи да си поиска отсрочка във времето, за да провери нещо, те ще бъдат толерантни към него, само ако винаги преди това е успявал да им отговори. Веднъж ме питаха нещо, свързано с физика и математика едновременно и, понеже беше седми - последен - час вечерта, аз вече не издържах да ме питат такива сложни (и за мен!) неща. Поисках отсрочка, за да потърся отговора. Зададох контра-въпрос: "Абе, вие защо сте решили, че аз знам отговорите на всички въпроси?" И тук един ученик ме застреля от упор, казвайки: "Ами, господине, вие сам създавате у нас това впечатление."... Та - така... Палачинката се обръща в един момент и от питащ се превръщаш в отговарящ, от изпитван - в изпитващ.

Не прави нещо, което не желаеш да ти правят на теб, дръж се с хората така, както би желал и те да се държат с теб. Това е универсално правило. Ако искаш по-голяма конкретика, може да прочетеш някоя книга, посветена на етикета, на поведението ни в обществото. Например - "Етикет за всеки ден" - http://www.book.store.bg/p10527/etiket-za-vseki-den-kak-da-se-dyrzhim-v-obshtestvoto-u-doma-v-ofisa.html

Аз, например, когато искам да науча нещо от книгите, впрягам волята си и (почти) не се отлепвам от книгата, докато не я "изям" с кориците. Или пък, ако търся някаква тематика в няколко книги, не мирясвам, докато не намеря онова, което ми е нужно. Все още в интернет (още повече - в българския интернет) далеч не всичко може да се намери. Затова трябва да продължим да четем добрите стари книги.

Много е просто, ама - много!... Придобиването на дар-слово обаче не се случва за един ден, като с магическа пръчица. И бебетата се нуждаят от година или повече години, за да се научат да говорят, а и те не започват да говорят смислено, а - по бебешки, като говорът им постепенно се приближава до говора на възрастните, които ги заобикалят. Първо, трябва да четеш много книги - проза, поезия, биографии на известни личности, история - исторически романи, псевдо историческо фентъзи тип "меч и магия" (Започни с поредиците "Сага за войната на разлома" и "Песен за огън и лед", може да изчетеш и "Властелинът на пръстените"), Започни да четеш и научно-популярни и професионални четива по история (чисто научни). Започни да изучаваш чужд/и език/езици. После може да се посветиш и на друга наука или други науки. Повтарям - много четене! То ще обогати речника ти, ще развие паметта ти, а също - и въображението ти. Второ, трябва да слушаш внимателно не толкова какво ти се говори (особено - акон ети е интересно). Заслушай се в изразните средства, които околните използват (използват ли книжовната реч или пък в речта им преобладават чуждици, научни термини, жаргон, диалектизми...). Трето, започни да си водиш читателски дневник, в който да описваш мислите и чувствата си относно прочетеното в книгите, списанията и вестниците. Направи си и личен дневник, в който да пишеш редовно. Може да си направиш и блог (онлайн дневник), може - и в този сайт, и в други сайтове. Четвърто, започни (не - веднага, но след някой и друг месец) сам да говориш с другите хора. Дар-словото се придобива единствено с говорене. С много говорене. Ако трябва, консултирай се с психотерапевт и с логопед. Научи се да говориш пред по-голяма публика. Както говорят учителите, университетските преподаватели, артистите. Ако трябва, записвай се на касетофон и прослушвай как звучи гласа ти (трябва да звучи уверено, а това се постига, ако вярваш на себе си и си сигурен в знанията си). Сигурен съм, че като придобиеш умението да говориш смело, като се сдобиеш с дар-слово, ще се представяш по-уверено и на интервюта за работа, и в компания, а и ще можеш да изпъкнеш в нечии женски очи. Успех!

Всъщност, младежът съвсем не е единственият в Смолян, в Пловдив или - в България с този проблем. Ето на какво попаднах: http://spodeli.net/7/story-320.html --- Препрочетох оплакванията ти. На едно място казваш, че си търсиш приятели, с които да излизате по питейни заведения, дискотеки и др. На друго - че искаш да ти лепят плюсове по форумите и лайкове във фейсбука и да ти вдигат рейтинга. (Това пък - защо?!) Всъщност, ти не търсиш истински приятели. Ти си търсиш фенове, поклонници и последователи, които да ти кликат плюсове, харесвания и други такива глупости. Влез в някоя протестантска секта и я оглави или пък си създай някаква собствена секта. Сектантите ще те имат за свой водач, ще те наричат "Учителю!...", ще те следват на всяка крачка, ще ти се кланят, ще ти ръкопляскат и ще викат "Амин!" и "Алелуя!". Ти ТОВА търсиш, а не - приятели. Трябва да смениш мисленето си, да си смениш чипа, както казва г-н СаксКобургГотски, който ти е съименник. Тия, дето обикалят по улици, градинки, паркове, дискотеки, барове, кръчми, ресторанти и така нататък, не са особено активни в интернет. Когато някой те срещне на улицата, в градския парк, в бара или в дискотеката, изобщо няма да му пука колко плюсове и лайкове имаш по форуми и фейсбуци или какъв рейтинг имаш. Виртуалният рейтинг няма нищо общо с живота извън интернет. Няма да станеш по-висок, по-красив, по-умен, по-богат, ако хората ти "ръгат" плюсове и лайкове. Това няма да ти помогне да завършиш университета. Нама да ти донесе и истински приятели. Може да имаш списък с 10 000 "приятели" в някоя социална мрежа, и никога да не видиш никого от тях офлайн. Ще си играете на тъпи онлайн игри (ще поливате цветя и тикви във виртуалните си ферми, например), ще си кликате плюсове и лайкове и... толкоз. От друга страна, аз (или който и друг да е) и да харесвам нещо, и да не го харесвам, на кого му пука?! Ама Хикс щял да има висок рейтинг в някакъв си форум или пък - лайкове на някаква снимка, картинка или мнение в някакъв там фейсбук (от който бягат вече масово и инвеститорите, а потребителите премахват неистинските си приятели или пък направо се отписват от сайта). Вече не е модерно да имаш профил там. Вече е модерно да нямаш профил там. Давам пример със себе си... Харесването на нечии щуротии във фейсбука и по форумите (сега - внимавай!) НЕ осмисля живота ми. А (сега пак внимавай, даже - още повече!) - харесването на (част от) моите неща по форуми и социални мрежи от някакви хора, които дори не познавам, също НЕ е мой приоритет, когато ги пускам там.

Наистина ще бъде хубаво авторът на темата да коментира съветите, които а му дадени. Харесва ли ги или - не, изпълнява ли някои от тях? Създал ли си е някакъв план за измъкване от положението/състоянието, от което се оплаква? Или просто е един мазохист и мрънкалник? Мрънкането и оплакването може и да водят до някакво олекване, но след тях ситуацията си остава същата, ако не се предприемат адекватни мерки за нейното преодоляване. Ако те е страх от тъмното, трябва да свикнеш с мрака и да го направиш свой съюзник (например - да се научиш да виждаш в тъмното). Ако нямаш приятели, трябва да си потърсиш приятели. Ако имаш някакъв проблем, трябва да намериш начин, по който да го решиш, по който да го преодолееш, по който да го премахнеш. Дядо ми казваше "Светът се свършва, но проблемите - не."... Излиза, че целият живот представлява борба с проблеми и пречки по Пътя.

Да, трябва да можеш да си бъдеш самодостатъчен. Да не скучаеш, когато си сам. Ако, докато си сам, постоянно ти е скучно, може би и на другите хора им е скучно с теб. Ако постигнеш умението да не скучаеш сам със себе си, може би ще станеш интересен и на другите и те по-лесно ще те приемат в кръга на своите познати и приятели.

Ако твърде дълго носиш някаква маска, лицето ти може да придобие изражението на маската.

Може би тази статия би била от полза на всички, които имат проблеми с общуването. И на всички, които искат щастието (както и да си го представят) да ги споходи. Пет черти на характера, които ни правят щастливи http://www.manager.bg/news/5-cherti-na-haraktera-koito-ni-pravyat-shtastlivi

В тази тема... http://www.beinsadou...showtopic=13022 ...се обсъжда проблем, подобен на твоя. Дадени са и някои интересни съвети. Прочети я! Прочети и тези две теми: - Общуването http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=1248&st=0 - Връзките, които започват във виртуалното пространство http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=8564&st=0

Ами как да те заговорят, ако не са свикнали с теб? Номерът не е да обиколиш кръчмите, баровете и кафенетата на града по веднъж. И после да кажеш - тук няма хора, празно е, там никой не ме заговори, на третото място - нещо друго... Номерът е да се задържиш на едно място. Да дадеш време на бармана, на сервитьора и на другите клиенти да свикнат с твоето присъствие там. И ти ще свикнеш с тях. Постепенно взаимно ще се опознаете. Ако не ти се обикаля по питейни заведения, може да станеш клиент на някоя компютърна зала. Вместо само от вкъщи, ще влизаш в Интернет и от зала. До университета сигурно има поне няколко зали. Там може да се сприятелиш с администраторите и с други клиенти. Пробвай и този вариант. Може да се окаже, че човека, с когото си чатиш, седи на съседния компютър до теб. Веднъж ми се случи следното. Бях в една компютърна зала в Кърджали. До мен беше седнала симпатична мадама. В един момент осъзнах, че с нея четем профилите на разни хора в един и същ сайт за запознанства. Аз намерих нейния профил, Явно и тя беше попаднала на моя. Аз чаках тя да ме заговори, а тя сигурно е очаквала аз да я заговоря. Сещаш ли се какво стана? Ами - нищо. Ако я бях заговорил... Какво ли щеше да стане? Никога няма да разбера. Така - и ти. Ако не заговориш някого, никога няма да разбереш нищо за него и никога няма да разбереш какво би станало, бихте ли се сприятелили и така нататък. Ако чакаш някой да те заговори и, ако този същия някой е несигурен в себе си и очаква ТИ да заговориш него... Познай дали някой някого ще заговори. Ами не може да забиеш псевдо философски поглед в чашата си и да чакаш някой да те заговори.

Попаднал си на професионалист. А резултатът не може да настъпи като с магическа пръчица. Нужно е време.

Трябва да си потърсиш приятели онлайн - за да си комуникираш с тях чрез посредничеството на интернет. Има сайтове за запознанства, програми за чат, форуми, блогове... Използвай ги. Може да ходиш на форумните офлайн срещи. Запомни, че ако с някого няма какво да си кажете онлайн, няма да имате какво да си кажете и офлайн. Трябва да си потърсиш приятели и офлайн, извън интернет: в библиотеки, в читалища, в барове, кафенета - стани редовен посетител на някоя институция (бюро по труда, библиотека, читалище, държавен архив, музей...), стани редовен клиент на някой бар, на някое кафене - и оттам може да изскочи някое приятелство. Започни да се занимаваш с LARPG (разиграване на филми, романи, комикси), cosplay (маскиране/обличане като герои от комикси, филми и романи) или с historical reenactment (исторически възстановки). Освен, че е много приятно, ще се запознаеш с много интересни хора. Започни да тренираш нещо, примерно - шахмат, бойни изкуства, йога или някакъв спорт... Научи някой чужд език и си потърси кореспонденти, с които да си пишете онлайн или офлайн. Попътувай из България или по света... Като студент можеш да заминеш в чужбина на студентски обмен по програма Erasmus. Друг вариант за социализиране е доброволчеството. В момента е страшно популярно в различни проекти да се включват доброволци. В някои от тях имаш доста голяма възможност да се социализираш. С други думи - излез от своя приятелски кръг и влез в други кръгове, откъдето ще изникнат нови запознанства, нови приятелства, а може би - и любовта на живота ти. Не спирай да работиш върху развитието си като личност и като специалист в някоя наука. И, когато му дойде времето, хората ще те оценят. Важното е сам да се харесваш. Ако сам не се харесваш, няма как и другите да те харесват, понеже ще ти личи по излъчването, по изражението на лицето и по други уловими и неуловими за окото признаци. Малките деца целуват образа си в огледалото, понеже се харесват и се обичат такива, каквито са. Моят котарак се гали в своя образ в огледалото, макар отдавна да е научил че това е собственият му образ, а не - чужда котка. Истинското приятелство се създава с времето. Когато с някого "изядете няколко торби със сол" (разбира се - посолявайки храната си!), може би ще имаш истински приятел, а - и той също - в твое лице. Промените в желаната посока ще настъпят постепенно, с времето, а не - изведнъж. Ако се чувстваш зле, не се надявай днес да заспиш като една личност, а утре да се събудиш като съвсем друга личност, ама много по-готина от предишната! Личностните промени не настъпват за една нощ при здрави хора. Само при някои патопсихологични състояния и заболявания негативни промени на личността настъпват за секунди. Примерно - при инсулт. Такива работи...

Направете каквото (мислите, че) трябва, а да става каквото ще!

Дайте на вторични суровини стари вестници, списания, книги, картони, хартии, пластмасови бутилки и каквото още приемат. Ще вземете някой и друг лев или някоя и друга стотинка. Дарете на домове за сираци или на старчески домове стари дрехи, играчки, детски книжки... Домът ви ще се изчисти от стаи енергии, ще се поосвободи място, ще има повече въздух в него...

Ако имаш възможността, занимавай се с нещо градивно... Нещо, което ще те измъква от ситуацията и ще те кара да мислиш за друго. Пробвала ли си да четеш книги, да учиш чужд език, да се занимаваш с бойно изкуство или с някакъв спорт, да играеш на компютърни игри... Да вършиш нещо, което ще те отвлича от проблемите - истински и въображаеми. Понякога дори едно съвсем просто нещо като да измиеш купчина чинии също помага на съзнанието да се отпусне.

Ako фирмата ви има клонове и в други градове, бих кандидатствал. На този етап не предвиждам преместване в София. Но в бъдеще... не се знае. В момента аз си търся работа в Пловдив. Ако искаш, и аз мога да ти пратя CV със снимка. За всеки случай.

Можеш да си направиш свой личен дневик. В интернет личният дневник се нарича блог. Разликата между личния дневник и блога се състои в това, че личният дневник затова е личен, понеже го чете само авторът му. А в блога пак се описват лични преживявания и мисли, но той се прави както за лично ползване, така - и за четене от страна на други хора - познати и непознати на автора. При дневника единственият му читател е неговият автор. При блога имаме един автор и множество читатели. Всеки, който иска, може да си направи собствен блог в този сайт. Това става възможно тук: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?app=blog Горе вдясно има един черен бутон, на който пише: "Създай блог!". Успех в списването на блога!

Конфуций казва: "Ако познаваш другите, ти си просто знаещ. Познаваш ли себе си, ти си мъдър.". Изучаването и овладяването на националната култура, включваща устната и писмената реч на националния език (лингвистичната, езиковата грамотност), националната история, литература, география... е част от духовното израстване на всеки член на нацията. Нежелаиято да се научиш да говориш и пишеш правилно на своя език, нежеланието да научиш исорията на собствения си народ и така нататък - това е проява на национален нихилизъм. А в националния нихилизъм няма нищо духовно.

А рисувахте ли? Направихте ли си арттерапевтичен сеанс?

Inatari, а ти с какво си заменила хляба (житото, пшеницата)? С картофи, ориз, царвевица, фасул или - нещо друго? Аз, докато бях в Япония през 2006 г., ядях съвсем малко хляб, като го купувах от хлебарницата на един французин. А там имаше всякакви видове хляб - от франзелата, през многозърнест, с ядки, до такъв с пълнеж от сладко от кестени. Ама аз си хапвах, понеже си го взимах от французина. Ходих при него да си говорим на френски и понякога си взимах някакви питки, но не съм взимал големи хлябове. Няма да казвам, че домакините ми дори и не помирисваха хляб. Като цяло, В Япония за около 2 седмици хлябът не ми липсваше особено. Порцията на обяд или на вечеря обикновено (в ресторанта) се състои основно от парче риба, купчинка ориз, някаква разядка, водорасли Нори (това е салатата), соев сос, може да иа и малко уасаби (люта горчица със зелен чай)... - това се слага в пластмасова чиния, разделена на сегменти. Отделно може да си поръчаш супа "Мисо", суши или сашими. (При сушито месото е завито с ориз и водорасли Нори - като сърмите, но си представете една дълга сурма, разделена на "филии" с дебелина 203 пръста, а при сашимито месото се намира отгоре върху ориза/сърмата). Естествено, всичко се яде с клечки, много рядко може да предложат вилица или лъжица ("Ама как можете да се храните с такива странни прибори?!"). Даже и супата се яде с клечки - хващат се месото и зеленчуците, оризът, ако е на зърна, се прибутва с тях, а теността се изпива. Обаче, като се завърнах в България, пак започнах здраво да нагъвам хляб, като понякога изяждам половината и повече - само по време на едно хранене. Свикнал съм да ям по много хляб. Опитвам се да намаля количеството му. Но в Европа не мога да се откажа от него. Като ученик, през 1989 г. бях на екскурзия до Франция с класа. Оказа се, че в един ресторант, в който се хранихме три дни, сме изяли (бяхме около 30 д., вкл. - и две или три учителки) хляба на ресторанта за три месеца напред! Е, разбира се - с минимална помощ и от страна на другите клиенти на ресторанта... Та, така - с хляба и без хляба.

Аз имам проблеми с интернета - по-бавен ми е и не ми излизат целите мнения, ако изобщо излязат. Или ми излизат по няколко, понеже кликам до полуда - докато нещо все пак се появи. --- Едни са на планина, други - на плаж, трети - на срещата на форума... А ние - пловдивчаните - поради местен патриотизъм седим в града си и се печем на адските горещини. Щото да избяга от горещините "и баба знае". --- Надявам се, че тези сайтове ще ви бъдат от полза...

Относно правата на животните и организациите, които ги следят, вижте тези линкове: http://www.legaltheory.org/index.php?rid=22&id=45 http://animal.rusetv.com/news.php http://www.facebook.com/animalhelpbg http://www.catfriends-bg.org/ http://arsofia.com/bg/ http://www.vier-pfoten.bg/output.php?id=1001&language=2 http://www.bio-ethics.net/node/37 http://www.iwns.org/index.php?id=88 http://ksbj.eu/ http://straydogshope.com/ http://www.fwsd.hit.bg/mreja-bg.html http://ddimitrovgrad.hit.bg/ http://grijaipodslon.ucoz.com/ http://www.freewebs.com/pawsbg/index.htm http://iwns.org/ http://www.bulgarian-animals.com/aboutAFA.htm http://www.koi-me-iska.com/biblioteka/167-spisuk-priuti-i-npo http://osinovi.me/ http://www.facebook.com/dom.magicfm http://kosmatko.com/

Според преброяването към края на 2011 г., в подтрудоспособна възраст (0 - 17 г.) са 1 172 208 д. (16%), в трудоспособна възраст (18 - 64 г.) са 4 789 967 д. (65%) и в надтрудоспособна възраст (65+ г.) са 1 389 060 д. (19%). Най-застаряващо е населението в градовете Видин, Монтана, Габрово, Ловеч и Кюстендил. С най-малко възрастни жители са градовете София, Благоевград, Варна и Бургас. Най-младо е населението в градовете Сливен и Бургас. Най-малко деца има в градовете Габрово, Перник, Кюстендил, Велико Търново и Смолян. Броят на пенсионерите е 2 194 275 д., а пенсиите са 2 667 474. Личните пенсии са 2 525 968, а наследствените - 141 706.

Между българите има както предпочитащи масовото действие, груповия, стадния начин на живот (те са преобладаващи) - както ти казваш: заедно се напиват, гледат футболни мачове, ходят на фитнес, играят отборни игри и спортове (футбол, волейбол, баскетбол и др.), пазаруват, взимат децата си от детската градина, ходят на работа и се връщат от работа, почиват през отпуската... Някои от тях вероятно биха ти отговорили, че "в компания е по-забавно и по-весело". Има и такива, които са индивидуалисти, самодостатъчни, предпочитат да действат самостоятелно, да играят индивидуални ири и спортове (шахмат, велосипедизъм, гимнастика...)... Някои от тях дори гледат да правят нещата скришом от роднини, приятели, съседи и познати, все едно че става дума за някаква тайна завера, за подготовка на революция, за конспирация, за шпионска мисия... Тресе ги параноята, че някой ще ги види и ще разбере, че си купуват хляб, алкохол или тоалетна хартия от магазина, примерно. Много важно! Да, ама те се крият... Само че от касиерката в магазина не могат сда се скрият! Колкото до синовете на хан Кубрат... Не може да се каже какво би станало, ако бяха останали в Старата Велика България. Този въпрос е в сферата на историческото моделиране, което излиза от рамките на чистата наука. - Най-големият му син - Батбаян - остава в земите на баща си - в Старата Велика България, но по-късно част от неговите поданици емигрират на юг. Неговите земи са превзети от хазарите. - Вторият му син - Котраг - създава Волсжко-Камска България. Потомците му приемат суннитския ислям, а тази държава просъществува до XIII век, когато бива превзета от монголите. Вероятно между Котрагова и Аспарухова България е имало спорадични връзки, но за съжаление липсват достатъчно данни по тази тема. - Третият му син - Аспарух - създава Долнодунавска България (нашата!). Потомците му приемат християнството в православния му вариант. Въпреки превратностите на историята (византийско и османско владичества), тази държава съществува и днес, за разлика от друг ранносредновековни държави. - Четвъртият му син - Кубер - отишъл първо в Панония (в Аварския хаганат), а после - в дн. област Македония (в около Битоля и Солун). Неговият опит да създаде държава не бил успешен, а неговите наследници се вляли в държавата на Аспарух. - Петият му син - Алцек - преминал през земите на франките и се заселил в земите на лангобардите в Италия. Вероятно към края на живота си той е отишъл в земите на Котраг. (Надписът от скалата с мадарския конник разказва за чичовците на хан Тервел, които не пожелали да се намесят в помощ на носоотрязания император Юстиниан II.)