ISTORIK

Би могла да си изтупаш килима през балкона, докато тя пуши отдолу. Или да я залееш с нещо мазно. Най-малкото - да я пръскаш с воден пистолет. Не си длъжна да й дишаш цигарения дим. Колкото до тропането и до нощния шум, и ти би могла да й тропаш на главата. Примерно - да удряш пържоли с чук, да заковеш нещо... Можеш да плюеш тиквени и слънчогледови семки през терасата... На зла круша - зъл прът. Каквото повикало...

Не е нужно да бързаш с изводите. Може да са се събрали по повод нечий празник. И никъде не е казано, че е само той мъжът в женската компания, нали?

Лицето е първото нещо, което мъжът вижда сутрин в огледалото. Лицето му също така е и първото, което хората забелязват у него. Брадата подчертава мъжествеността и дори помага за самочувствието на тези, които са си я пуснали. Този лицев аксесоар може да е признак за религиозен или за социален статус. Придава обем и царственост на лицето, може да символизира сила и мъдрост. Брадата се явява последният щрих, определящ визията на мъжа. Както за всяко друго начинание, така - и при пускането на брада, мъжът трябва да бъде постоянен и последователен. Брада и мустаци няма да израстат за няколко дни и търпението ще бъде негов пръв другар. За да стигнете до етапа, в който да започнете да полагате грижа за брадата си, тя трябва да е стигнала определена дължина. След като косъмчетата са пораснали достатъчно, вече можете да направите желаната от вас форма, като я подстрижете на някои места. В Древен Египет само фараоните имали право да носят брада, но това била фалшива брада във формат на фунийка, привързвана с връвчица, която се закрепвала зад ушите. Там тя имала чисто символично значение, като символ на сила и власт и дори цариците я носели. В древна Елада (Гърция) е било достатъчно да си брадат, за да те сметнат за философ. Евреите смятат брадата за свещена.

Сам казваш, че не се чувстваш комфортно в тази връзка. Колкото по-скоро я прекратиш, толкова по-скоро ще се почувстваш свободен и търсещ своята половинка. А това, че тя има заболяване, си е неин проблем. Ти не си й длъжен с нищо, нито - тя - на теб, ако ти беше болният. Има си родители, да си я обгрижват те! Минали сте някаква част от житейския си път заедно. И всеки е научил по нещо от вашата заедност. Приключвате връзката помежду ви и всеки продължава по своя собствен път. Колкото по-дълго отлагаш неизбежното, толкова по-трудно ще бъде. Щом нито я харесваш, нито я обичаш, щом си стигнал дотам, че колкото повече я опознаваш, все по-малко искаш да я познаваш, няма какво повече да му мислиш.

Ако смятате човека до себе си за боклук, защо още сте заедно?

Потребността от общуване се изразява най-силно, когато човек е изолиран от своите близки хора. Специални изследвания разкриват, че продължителната самота може да доведе до нарушаване на процесите, свързани с концентрацията и с вниманието, на емоционалната сфера на личността, на представата й за себе си, на възприятието й за преживяното време и за заобикалящата я действителност. Информационният дефицит може да се превърне в причина за душевни разстройства. Или, казано с други думи, в определени случаи общуването, или пък - липсата на такова, може да оказва пряко влияние върху психичното състояние на хората. През XXI век хората все по-малко общуват помежду си. Човекът е социално същество и, когато по една или друга причина загуби социалните си умения, той започва да се чувства самотен и нещастен. Това го изпълва с тревожност и впоследствие води до депресивни състояния, които пък от своя страна провокират други сериозни заболявания. Това е един порочен кръг, характерен за нашето съвремие. Постепенно губим социалните си умения докато прекарваме все повече време сами пред телевизора и компютъра, вместо - с приятели. Ставаме егоисти, интересуващи се само от своите собствени интереси и чуващи само своите собствени мисли. Мълчим дори в семейството си, защото търсим тишина и спокойствие, дразним се и не искаме да чуем какво мислят и какво вълнува другите хора около нас. Съвременният човек става все по-голям егоист и това го прави нещастен, без той да го осъзнава. Толерантността и общуването, независимо от това, дали общуващите помежду си хора си приличат или - не, трябва да вървят ръка за ръка. Общуването е поддържане на някаква връзка, разговор, допир до личността и същността на Другия. Толерантността идва в следствие от това общуване между хората. Тя е готовността и способността на човека да зачита и да уважава чуждите мнения, възгледи, начини на мислене и преценки, различни от неговите. Толерантността и общуването са по-разпространени сред по-високо образованите хора, защото „образованието е упражнение в намирането на различия”. Образованият човек умее да общува и да бъде толерантен спрямо другите, ценейки различното у тях. Лошото е, че днес, ние наистина сме забравили, че трябва да общуваме помежду си и да си помагаме взаимно. Ако разгледаме живота по света, ще видим, че човек, бидейки потопен в ежедневието си, се сблъсква с редица бюрократични и междуличностни проблеми и, в крайна сметка, се отчайва от баналността и еднообразието на съществуването си, и се настройва враждебно към околните. Така толерантността за него остава на заден план, започва да открива недостатъци и различия в другите хора. Забравя какво е да бъдеш толерантен към другите, да проявяваш добри чувства и емоции, да гледаш смело напред и да обръщаш повече внимание на стойностното в живота. Дори най-силната връзка, а именно - между родител и собственото му дете, в днешно време е много силно разхлабена, защото двете страни са твърде различни, като двете страни на една монета. Те са представители на различни поколения, живеещи в различни времена, всяко поколение - в своето собствено време. Къде отиде времето, когато родителят - майката или бащата - беше най-добрият приятел на детето си? Къде е отишло общуването, къде се е загубила връзката между тях? И защо трябва различията в характерите и в начина на мислене да спират нормалното общуване в семейството? Друг вид общуване, в което можем да открием както много различия, така - и толерантност, е приятелството. Участвайки в приятелски взаимоотношения между различни характери, различни начини на мислене и различни становища, не бива да забравяме, че както собственият "Аз", така също - и Другият - е прав по свой собствен начин. Начинът, по който можем да общуваме цивилизовано и да изгладим възникналите различия, е посредством толерантността, защото какво друго би скрепило по-силно приятелството, ако не биха могли да сторят това взаимното разбирателство, взаимното уважение и взаимната обич! Трябва да се научим да общуваме с нашите родители, с приятелите си, с нашите деца и внуци, с другите свои роднини, с приятелите и с колегите си... Изобщо - с хората около нас, били те от друга раса, друг етнос, друга националност, друга социална прослойка. И, общувайки с тях, да се опитаме да притъпим (не)преодолимите различия и (не)преодолимите предразсъдъци. А, всъщност, кое е различното?! Ами нали всеки един човек спи, храни се, разхожда се, ходи на работа, използва автобуса..., независимо от това, дали е беден или богат, независимо от това, дали цветът на кожата му е бял, жълт или черен! Общуване и толерантност - това са двете ключови думи, чрез които ще можем да преодолеем страха от различията по между ни. Накъде върви светът? Докъде ще стигне човечеството в резултат от негативните си действия и помисли? Необходимо ли е да се самоунищожаваме заради различността на Другия и предразсъдъците относно тези различия? А толкова малко ни трябва, за да живеем сговорно! Какво е необходимо? Просто да бъдем добри! Да бъдем толерантни! Да общуваме! Да се изслушваме взаимно! Да проявяваме разбиране, уважение и човечност към другите! Да не се боим от различията! Да имаме волята да правим компромиси! Нека не се боим от различията! Нека, общувайки, да се опитаме да изгладим множеството различия помежду си!

Историята има ли продължение?

Пробвайте да се отделите за малко един от друг, всеки да остане насаме със себе си и да реши какво иска от живота, какъв човек иска до себе си, дали иска приятел, любовник/любовница или семейство. Не се виждайте, не се чувайте по телефона, не си пишете имейли, не ползвайте чат програми... Най-много - за месец. Вижте как ще е без другия. После, като се съберете, проведете един много сериозен разговор, даже може да си водите записки кой какво иска от себе си и от другия до себе си... Изяснете си отношенията. После ще ви бъде по-лесно.

Може би, за да се сближите, освен разговорите, трябва и да вършите заедно някакви неща. Да спортувате, да карате колело, да играете шах, карти, табла, "Не се сърди, човече!", настолни игри (или каквото там играете)... Да идете на поход в планината или на екскурзия в чужбина... На риболов... Запишете се да тренирате заедно някакво бойно изкуство, примерно... Гледайте заедно филми... С други думи, освен разправиите, обидите и закачките, да имате и други спомени. Да се надяваме - попожителни... Ще имате какво да обсъждате. Някакви странични неща, а не - собствените ви личности. Може би е рано да се месите в личния живот на братовчед си, да го карате да "ви се обяснява" и да се "оправдава" (вероятно на него нещата му изглеждат точно така. Колкото до неговите закачки, бъзици и обиди, вероятно това е неговият начин да държи околните хора настрана от себе си. С риск да се скарате, опитайте тактиката на огледалото - подигравайте му се и вие! Ако не му хареса, обяснете му, че и вие не се чувствате комфортно, когато той го прави. Може пък този път да разбере какво е усещането. От друга страна, може да избива някакви комплекси (не сте длъжен да знаете какви са те!) и чрез подигравките да се чувства на по-високо стъпало от този, на когото се подиграва. Трудно се дават работещи съвети, когато човекът, който ги дава, не познава ситуацията. И се дават лесно, когато някой друг трябва да ги изпълнява. Ако, в крайна сметка, той не желае да се сближите, вие пък спрете да се "натискате". Отдалечете се от него (толкова години сте живели без него, можете да продължите по стария начин!) и вижте дали сам ще потърси компанията ви. Ако не го направи, явно не заслужава компанията и приятелството ви. А това, че имате кръвна връзка, в случая няма особено значение. Проблемът може да е в неговия характер.

А какво е продължението на историята с другото твое момче? Поддържате ли контакти все още или вашите взаимоотношения са вече история? А как завършва историята с първото момче (с лъжеца)? Разказът ти спира неочаквано.

Когато пак получиш такова съобщение, просто потърси (някъде най-долу в текста) възможността да се отпишеш (да отпишеш имейла си) от списъка с имейли, на които дадената фирма праща спам (нежелани и непоискани съобщения).

Четенето в много голяма степен завси от генетичното наследство, от културния и от социалния капитал на семейството. При липса не само на домашна библиотека, но - дори на книги и учебници у дома, при нечетящи родители, как да имаме четящи деца, четящи ученици и студенти? Четенето се възпитава, то е и самодисциплина, и аскеза. Четенето не е колективно занимание. Четящият човек си е самодостатъчен - с интересна книга в ръка. Аз бих задал и въпроса: A защо съответната училищна програма по литература не е обновявана от десетилетия? Все още доминират класически автори, които загърбват съвременната световна литература и тенденциите в нея. Учениците биват задължавани да прочитат някакви книги, които в по-голямата част от случаите са толкова далечни от тяхната реалност, че вместо да бъдат привлечени от литературата, те биват отблъснати от нея, често - завинаги. С все по-високите цени на книгите, с нежеланието ДДС за книги и учебници да бъде намален или изцяло премахнат, с все по-голямото навлизане в бита на телевизора, компютъра, лаптопа, таблета и смартфона, четенето на хартиени книги, списания и вестници минава на все по-заден план и вече не е приоритет за все повече хора. Резултатът от нежеланието да се чете е бедният речник и лингвистичната некомпетентност. Много ученици минават по коридора покрай вратата на училищната библиотека ежедневно, но никога не влизат в нея. ВСИЧКО друго отнема по-малко време от четенето. Четенето е мъчително занимание (особено - ако имаш беден речник и не разбираш текста, който четеш!). "От четенето няма особена полза. То е за загубеняците, за смотаняците, за лузърите. Четенето е безсмислено в света, в който всичко трябва да има цел, а всяко занимание е с цел облагодетелстване. Четенето е безсмислено в света, в който времето е пари, а човекът струва толкова, колкото може да ги умножи."

Промени себе си! Ти трябва да бъдеш промяната, която искаш да видиш в света! Нашето величие като човешки същества не е толкова във възможността да променяме света. А е в това, че сме в състояние да променим самите себе си. Ако промените себе си и вашия свят ще се промени. Променяйки начина си на мислене, ще промените и чувствата си, и действията си, а по този начин - и света около вас ще стане по-различен. Не само - защото вече ще имате нов поглед и ново отношение към случващото се около вас, но - и защото вътрешната ви промяна ще ви позволи да действате по нови начини, за които дори не бихте си помислили, ако бяхте останали със стария си светоглед. Една от решаващите стратегии на успеха е да се държите така, сякаш вече сте там, където искате да бъдете. Това означава да мислите по определен начин и да се чувствате като хора, които вече са постигнали целите си. Да действате “така, сякаш…” означава да изпращате мощни команди до подсъзнанието си, което започва да търси ефективни начини за постигане на вашата цел. То програмира мозъка ви, който започва да регистрира всичко, свързано с постигането на успех и изпраща силни послания към Вселената, че вие дествително желаете да постигнете тази своя крайна цел. Когато търсим причините за своите собствени несполуки извън себе си, не можем да се “оправим”, въпреки че може да се намерят хора, които да поискат да ни помогнат. Но ако поемем стопроцентова отговорност за себе си, то това означава че сме променили начина на мислене. Как да си помогнем? Като повикаме въображението си на помощ! Човешкото съзнание не прави разлика между реално и представа. Ето защо, ако визуализираме (т.е. - ако си представим на живо) успеха, към който се стремим, ние ще активираме сами поведението си и ще се фокусираме право в целта. Накрая, ако вие спрете да подхранвате конфликта, той ще спре да съществува. Това не е чудо, това са невидимите закони, които управляват взаимоотношенията между двама души.

Промени себе си! Ти трябва да бъдеш промяната, която искаш да видиш в света! Нашето величие като човешки същества не е толкова във възможността да променяме света. А е в това, че сме в състояние да променим самите себе си. Ако промените себе си и вашия свят ще се промени. Променяйки начина си на мислене, ще промените и чувствата си, и действията си, а по този начин - и света около вас ще стане по-различен. Не само - защото вече ще имате нов поглед и ново отношение към случващото се около вас, но - и защото вътрешната ви промяна ще ви позволи да действате по нови начини, за които дори не бихте си помислили, ако бяхте останали със стария си светоглед. Една от решаващите стратегии на успеха е да се държите така, сякаш вече сте там, където искате да бъдете. Това означава да мислите по определен начин и да се чувствате като хора, които вече са постигнали целите си. Да действате “така, сякаш…” означава да изпращате мощни команди до подсъзнанието си, което започва да търси ефективни начини за постигане на вашата цел. То програмира мозъка ви, който започва да регистрира всичко, свързано с постигането на успех и изпраща силни послания към Вселената, че вие дествително желаете да постигнете тази своя крайна цел. Когато търсим причините за своите собствени несполуки извън себе си, не можем да се “оправим”, въпреки че може да се намерят хора, които да поискат да ни помогнат. Но ако поемем стопроцентова отговорност за себе си, то това означава че сме променили начина на мислене. Как да си помогнем? Като повикаме въображението си на помощ! Човешкото съзнание не прави разлика между реално и представа. Ето защо, ако визуализираме (т.е. - ако си представим на живо) успеха, към който се стремим, ние ще активираме сами поведението си и ще се фокусираме право в целта. Накрая, ако вие спрете да подхранвате конфликта, той ще спре да съществува. Това не е чудо, това са невидимите закони, които управляват взаимоотношенията между двама души.

Помисли дали не е възможно да се преместиш в друг клас от същия випуск в същото училище или направо да смениш училището. Помисли и дали не можеш да завършиш по-рано, като вземеш две учебни години за една. Просто се махни от тези хора, за които мислиш, че не те кефят и, че те дърпат назад. Не се опитвай да бъдеш "като другите" от класа си, не е продуктивно. Бъди себе си, какъвто и да си. Това, че си различен от някой друг или от някакви други, е напълно нормално и в реда на нещата. Колкото до живота в някаква група, да знаеш, че "Във сяко стадо има мърши. А зад всяка мърша има стадо, което я следва."! Това, че ти не си мърша и не следваш мършите, е хубаво. Продължавай в същия дух и хич да не ти пука. Ще завършиш училище и всички ще се пръснете по света. Възможно е никога повече да не видиш съучениците си. Ако не ти остава много до края, може да се опиташ да ги изтърпиш. Ако ти остава много, по-добре е да се махнеш.