Орлин Баев

Позволи си да имаш по-ниски оценки! Позволи си просто да вземеш изпита, със средна или минимална оценка! Схемата на перфекционизма, в която си и с която искаш да задоволиш очакванията на родителите си, както и собствените си строги изисквания към себе си, води неминуемо до тревожност и мъка! Външните постижения, постигнати по такъв начин, в никакъв случай не компенсират вътрешната блокировка на щастието, на сърдечността, което се случва при поддържането на такава психика! Позволи си да излизаш, да купонясваш, да се веселиш! Хвани си гадже там и наблегни повечко на приятните преживявания! Опитай да намалиш очакванията към себе си! Случващото се в тялото и чувствата ти показва, че напрегнатата ти свръхотговорност е свръхпрекалена и те невротизира! Моите наблюдения и опит показват, че психиката, която поддържаш не допринася за житейски успех в истинския смисъл. Повечето от успяващите финансово, а и щастливи хора по време на училищните и студентските си занимания далеч не са били образец за отличие! Защото са имали разчупено мислене, което си е позволявало да предизвиква рамките на системата и да определя свои рамки! Можеш да придобиеш такова здраво предприемаческо мислене! Казано с други думи - компенсираш страха си от провал в собствените си и на важните за теб хора очи, страха си от отхвърлянето си от тях чрез напрегната битка, старание! Този психичен процес се 'спуска" до емоциите и тялото ти в сегашните ти преживявания. Ако всичко продължава, можеш дори да се върнеш. Приеми го като опция, като спасителен "клапан" за ситуацията. Дори самото ти допускане и разрешаване това да се случи, ще ти помогне и най-вероятно ще продължиш. За терапия през скайп, потърси д-р Първанов от този сайт!

Здравейте! Много тъжна история. И твърде разпространена! Той вече много пъти ви е обещавал, че ще се справи сам, пробвал е, вероятно е издържал по няколко дни или седмица, но отново се е хлъзгал по наклонената плоскост на страстта, заливаща каквито и да е аргументи на разума! В миналото народопсихологията е наричала зависимото поведение обсебеност, завладяване... И наистина, сякаш в подсъзнанието на човека, манипулиран от зависимостта си, е проникнал един метафоричен зловреден дух, програма. Програма, наситена с много лъжи, обещаващи щастие, сила и омнипотентност, радост и блаженство. Лъжи тихо нашепващи сладки илюзии за могъщество, енергия и страст. Лъжи всъщност отнемащи силата, страстта за живот, щастието от живота, амбицията. Лъжи, подрязващи мъжкия заряд из основи периодично. С такъв поддържан на ниско ниво психоенергиен плам остава енергия единствено за още зависимо поведение. То за малко изсмуква биохимични и невроенергетични резерви, сякаш залива едва мъждукащ огън с бензин... Но след приключване на обсебения обир на вътрешни ресурси, когнитивната и афективна хазна остава празна, с липсваща светлина, сила и обич! Затова пък на нейно място заживява тъмнината на безинициативността, страха, нерешителността, защитното лесно дразнене и гняв. Остават сенките на болезнената застиналост, отбягване на трудностите, които сега плашат... Обсебеният от порно и мастурбация зависим бива обгърнат от един фантазен мехур от въображение, но за реално общуване с жени сили не остават. Не остава и смелост за това! Желание има, но силата на желанието е периодично изразходвана за подхранване на фантазния балон. Порното наистина е дрога за мъжкия мозък. Гените на мъжа искат да се предават на колкото се може повече самки, без оглед морал и социални бариери. При гледането на порно чрез визуални стимули сигналите, получавани от подсъзнанието са: "самки, още и още, много, млади и невероятно красиви и подходящи за предаване на гените ми!" Подсъзнанието е нелогично - само след десетина минути гледане цялостната когниция на мъжа се срива в допира си с реалността. При изпълнението на навика си, порно зависимият е ръководен от подсъзнанието си, което през това време е силно убедено, че е в контакт с реални жени. Както и да звучи, това е прекогнитивен механизъм и при мастурбацията подсъзнанието буквално залива рационалната и съзнателна връзка с реалността и кара човека в тези мигове да вярва, че е в контакт с истинските жени и секс, а не само с техни образи... Подсъзнателният мъжки мозък не може да направи разликата между реалността на живите образи, подкрепени със звук и реалността на актуалното общуване с жени и сексуалност! С горното само разсъждавам и се чудя в какъв свят живеем - как развратът опошлява Любовта, как грубото чукане и бройки заместват красотата на любовното сливане, което обхваща и душите и телата! Жените масово са станали толкова "лесни", несъзнавано следвайки насоките на глобалната порнохолизация. Но въпреки все по-ниската им "летва" на готовност за сексуално общуване, стават масово все по-самотни. Защото порно културата убива способността на мъжете за истинска обич и отдаване. А при развиване на зависимост, което сега се наблюдава наистина масово, отнема и силата и смелостта им за реално съблазняване, за очароване на жената. Порното и мастурбацията отнемат чара, харизмата на зависимия, правят го слаб. А опитите за поставяне на маски от мъжественост над слабостта лесно се сриват при първия женски (нормален) отказ. И зависимият отново се връща към онзи метафоричен енергиен балон от фантазни илюзии, захранван от порното и мастурбацията. С годините този навик води до проблеми с ерекцията, което само допълнително отдръпва мъжа от реалните жени - съпругата например... Това са научно проследени факти - мъжът има нужда от все по-силни стимули, за да се отделят хормоналните и биохимични вещества, а приемащите ги неврални рецептори в мозъка стават все по-малко... Справянето сам е хипотетично възможно... Но е малко вероятно! Защото човек започва да се бори - за малко успява, но битката само натрупва изтласканите желания в подсъзнанието, откъдето те скоро изригват... Като казвам сам, имам предвид както без помощта на терапевт или терапевтична общност, така и без помощта на жена! Той е щастлив, че вие сте до него! Това, че не иска помощта на терапевт обаче, не е добре... Означава, че го е страх от мнението, от погледа и отхвърлянето на друг човек. Означава също и че не приема компулсивния си навик за нещо достатъчно сериозно, за да си позволи да предизвика срама си, да извади на бял свят навика си и да го погледне фронтално в очите. Най-добрият вариант за справяне би бил пребиваването му в общност за зависимости, където ще има по няколко часа на ден психотерапия, трудотерапия, дисциплина и възможност за начално откъсване от навика си. Възможност да погледне ясно себе си, живота си, причинените щети, да получи нужната мотивация за справяне и активен "трезвен" живот! Средствата за пребиваване там са наистина смешни в сравнение със загубите, които причинява на себе си, на собствения си живот, съдба и на вас и децата ви със зависимостта си! Ако решите да предприемете стъпки за постъпване там, свържете се с мен! По-слабият вариант е посещението на мъжа ви на психотерапия - стандартните един или два часа седмично плюс помощ от ваша страна. Но, както чувам, той не желае и такъв вариант! Третият вариант - единствено помощ от ваша страна. Може, всичко може, макар че когато няма готовност от негова страна за сериозна работа и разбиране на сериозността на проблема, нещата стават сложни... Как да пробвате да му помогнете при сегашната му съпротива и неразбиране? - Може да му предложите да прочете тази теоретична и тази практична статии, както и да слуша всекидневно този и този ( йога нидра, 15 и 16-ти записи) записи. Както и да почете този наистина богат и добър сайт - в него има материали както за секса въобще, така и за мастурбацията и справянето с нея. Тези материали биха му помогнали да погледне по-трезво на проблема си, както и да събудят мотивацията му за промяна! В психотерапията е известен принципът на синхрона и повеждането! За да промениш нещо, първо е нужно да си в резонанс с него. Представете си го в една хлъзгава урва на зависимостта си, пълна с илюзии и лъжи яма. Ако стоите горе и му викате, не му помагате особено. Нужно е да завържете здраво едно въже за силното дърво на собствения си живот, стабилност и обич и тогава да се спуснете при него, да го прегърнете, приемете, простите и му помогнете заедно да се качите нагоре. Това са алегории, разбира се! Можете да му помогнете ако иска, разбира се... Но, да речем, че иска! Пробвайте да го мотивирате: обличайте се предизвикателно, епилирайте се добре, погрижете се за тялото си - спорт, винаги много добра интимна хигиена и т.н. Забравете задръжките, бариерите и стандартността. Събудете в себе си сексуалната съблазнителка, съумяваща да проникне до дъното на мъжкия нагон, след което да го поведе в посоката, която реши! Нека пробва той, а и вие, в началото на съвместните ви опити за справяне, да гледате заедно любимото му порно. Гледайте го заедно с него, вижте какво му харесва - но бъдете в резонанс със страстта му, приемете я, обвиненията тук не вършат работа. Вижте какво му харесва и се постарайте да резонирате с тези желания - отначало няколко пъти докато гледате заедно порно, а след това малко по малко с негово желание в брачното ви ложе! Ако е възможно да бъдете сами, без децата, разбира се. Ако ли не, по-тихичко, но пак страстно, много страстно, така че да "му бръкнете в подсъзнателната нагонна природа" докрай, да го разгорите максимално силно и продължително. За това обаче и вие е нужно да поискате да бъдете кучката, която подсъзнанието му иска! Нарочно пиша тази дума и не я спестявам. Защото подсъзнанието му се е нагледало с години именно на подобно сексуално поведение от образите на екрана. От негова страна проявата на желание за справяне в началото би било усилието му да гледа порно само с вас, не и сам! От ваша страна желанието ви за справяне би било разбирането, приемането и липсата на осъждане към порното и заниманията му - за да можете и да го изтеглите от там. Отричайки ги, искате от него да направи един огромен лъвски скок - но не става - той се хлъзга обратно в ямата на псимодела на обсесивната си компулсия. Затова в началото временно, като едно психоайкидо ползвайки енергията на ставащото кажете с поведението си "да" на зависимостта му, резонирайте с него в гледането заедно, както и в страстния секс. Но за това наистина е нужно да смъкнете всякакви табута и да запълните сега зейналата помежду ви емоционална пропаст с пълно разкриване не само на телата, но и на душите си! Приемете страстта му, за да можете да го поведете в добра за общността ви посока! В началото важното е да го приемете заедно със зависимостта му, да сте в синхрон с желанията му, да бъдете кучката, която подсъзнанието му иска! Защото, каквото и да си говорим на морално и съзнателно ниво, нагонът на мъжа иска в леглото си именно такава жена! Особено на мъж, програмиран от съвременната порно индустрия... Когато така спечелите доверието на подсъзнанието му, можете малко по малко да започнете да го водите. Не рязко, но постепенно - две стъпки напред, една назад. Постепенно ще изоставите гледането на порното - подсъзнанието му ще прехвърли фокуса си във вас. Важното е да чувствате подсъзнанието му и да може да танцувате с него (искам да кажа, че това е майсторска работа...). Тогава за него ставате като една Богиня - защото дълбоко в нас несъзнаваното ни приема сексуалната партньорка/ партньор за Богиня/ Бог. Свързано е с контрасексуалните комплекси Анима и Анимус. В древните науки това се е знаело и сексуалният акт е бил обожествяван и сливан с духовността, като партньорът е приеман за божествен. Вижте за това в тази книга. Та, може и сами - доста по-трудно. Неговото желание, мотивация и разбиране са много важни! Ако ги има, чудесно, всичко е възможно! Ако ли не, ще ви е много по-трудно. Не знам как ще реагирате на горните ми послания. просто в тях влагам опита и познанията си, съчетани с положението, в което сега сте, резонирайки със ставащото помежду ви! Пишете, ще се радвам да съм ви полезен! Искам да си довърша постинга от вчера. Когато единият не осъзнава важността на промяната, справянето наистина е трудно, а понякога и кауза пердута. Горните насоки за резонанс с него биха действали само ако той разбира сериозността на положението си и иска да се промени от една страна, а вие сте готова за известно време да разберете и се синхронизирате с подсъзнанието му - за да можете да го поведете след това в качествено различна посока! Това може да е по силите ви, а може би не, вие си знаете. Във всеки случай гореописаният начин е само един от възможните. По-важното е собственото му осъзнаване и работа, способност за трансформация на страстта и страховете зад нея! Собствената мотивация, готовност за здрави усилия, за издържане на напрежението при справянето, за приемане на 'подхлъзванията" и учене от тях. Както и една добра способност за метакогнитивно наблюдение на собствената психика, за самосъзнание! Тази способност идва от едно добро ниво на интелект, който дава умението за осъзнаване на собствената когниция от надемоционалната позиция на свободната воля! От тази позиция осъзнаването, приемането и оттам и промяната на собствените слабости е напълно възможна! Дори и веднъж откъснал се от порното, пак би имало опасност за връщане към навика, ако мъжът ви не съумее да прехвърли нагона си освен в добър и качествен секс с вас, в установяването на здраво психично ядро отвътре, способно да понася и обичащо предизвикателствата, трудностите и растежа. Здраво психично ядро, мъжественост, която би се проявила като способност за отлагане на удоволствието и задоволяването му по социално градивни начини - кариера, спорт, обръщане повече внимание на вас и децата и т.н. Със или без помощта на терапевт/ терапевтична общност, според мен е добре да видите ясно собствените си цели и приоритети. Ако мъжът ви упорито не желае да осъзнае щетите, които причинява на собствения си живот и оттам и на семейството си, прилича на алкохолно зависим, оправдаващ пиенето си или уж правещ някакви опито за справяне, отказвайки помощ. Но, понякога помощ е нужна! А за да я потърси човек, трябва да има ясно разбиране за ставащото, както и силно желание, вътрешна мотивация за промяна! Сега дори и да започне терапия по ваше настояване, мотивацията му би била външна, натрапена, не и неговата собствена, съответно ще ходи на психотерапия по задължение, за да отбие номера... А тогава всичките опити на терапевта да му помогне биха били наливане в бездънен кладенец! Така че, преди всичко важно е ясното му осъзнаване за ставащото, искреното му и силно желание за промяна и готовност за понасяне на нужните трудности! Ако той, прочитайки горните статии (линковете) и виждайки вашите усилия за запазване на семейството ви, осъзнае случващото се и развие такава мотивация, въпросът е наполовина решен! Ако обаче това не се случва, това би значело, че мастурбацията и порното му е по-важна от вас и децата... ! Или че предпочита да се разделите, отколкото честно и разкрито да признае проблема си и потърси помощ...!

Спорт, добър секс, стимулиращи хранителни добавки, бахови капки, по литър фреш от моркови, цвекло, целина, магданоз, джинджифил, лимон, ябълка през няколко дни! А вътрешният начин е поддържане на високо енергийно ниво. Това е свързано с някои от току що споменатите фактори, но има и чисто вътрешни, като позитивно световъзприятие, медитативно състояние поддържано като фон на всичко останало, молитва!

По този въпрос има много мнения! Aз лично спделям мнението, че самата психична енергия, либидото, е сексуална в основата си! Така погледнато, сексуалност имаме още при първото засмукване на омнипотентната майчина гърда! Но това се случва на нагонно, прекогнитивно ниво. Децата мастурбират инстинктивно от най-ранна възраст, докато не бъдат рестриктирани от възрастните с вина като за "нещо срамно". След третата година започва интерес към половите органи, откъде идват бебетата, игри на "чичко доктор". Преди време се е наблюдавал латентен по отношение на сексуалността период от около 6 до 12-13 год. възраст. Сега обаче, с масовото навлизане на порно-"културата" такъв период практически липсва... Та, зависи какво се разбира под сексуалност. Ако е като осъзнато желание за сексуални отношения, според мен нормалното положение, тласкано от биологията, е при започването на пубертета. Сега такова желание и действия са изкуствено стимулирани чрез масовата порнохолизация и преди тази възраст - но изкуствено и по мое мнение въобще не навреме! Ако обаче погледнем сексуалността през призмата на базисните си нагони, самата ни същност е сексуална, двуполюсна още от раждането!

:)

Здравей, Ива! Каквото направил мъжът ти, направил. Вярно, че сте свързани емоционално и чрез децата, но неговият живот си е бил негов живот. Имаш право да скърбиш, да се гневиш, да тъжиш... Но нека това постепенно отминава! Постави ново начало в живота си! Станалото, станало! Виж върху какво имаш да работиш в себе си, така че да бъдеш полезна и на собствената си душа и живот и на децата си! За да продължаваш да бъдеш добра майка и стойностен човек, е нужно да се обърнеш фронтално срещу страховете си и ... да ги прегърнеш! Да застанеш в онова чувство, когато си в гр. транспорт, че си сама, зависима от някой си, изоставена и сякаш всеки и всичко наоколо те смачква! Да заставаш ежедневно в него, като тренировка на ума и сърцето си! Казваш, че страховете ти ти пречат! То е все едно да кажеш, че сянката ти ти пречи! Те са част от теб - те са едно трето твое дете в теб, което сега ти, зрялата и спокойна жена, имаш за задача да възпиташ меко и благо, с любов, но и със светла воля! Самото ти посрещане на страховете ти гради качествата, които имаш нужда да развиеш - смелост, самостойност, решителност, любов към трудностите! Никакви хапчета не могат да ти помогнат в това! Ти вече имаш ресурса - самия страх! В него е скрита силата ти - той вече съдържа тези новите качества, които би могла сега да извлечеш от него! Страхът ти не е лош - той е прекрасен двигател за развитието ти - като мощна река е, която сега можеш да впрегнеш в производството на смела сила! Сложи една ментална "турбина" на пътя на страха си! Турбина от обич, приемане, смирено доверие в Живота и Бога! Нека тази метафорична турбина заживе в теб постоянно като присъстващо в теб отношение към страха ти на сприятеляване и желание за допир с него! За някакви си няколко месеца, ако схванеш добре този процес преживелищно, ще бъдеш различен, оцялостен и смел човек! Тогава и поднесената информация на сина ти ще звучи различно! Сега ти си и майка и баща на децата си - затова започни работа по себе си! Мънкането, бягането от страха и извиненията не ти помагат с нищо! Посрещни страховете си и ги превърни в смелост! Можеш да работиш с терапевт онлайн, примерно с д-р Първанов, през скайп! Можеш всичко - желая ти смело щастие!

Интересното е, че знаете докога ще продължава борбата! Защото вие самата я поддържате! Ще продължава, докато се борите, дотогава! Докато го правите, захранвате страховете си със самата борба и колкото повече сте нащрек и се стремите да контролирате страха си, толкова повече и той се усилва! Хубавата новина е, че когато се отпуснете и се оставите "да ви залее" страха с доверие в Себе си и Живота, той се стапя!

На пръв поглед, по описанието ви, състоянието на сестра ви прилича на окр. Включително отварянето на вратите и т.н. Застояването вкъщи с месеци, постоянното лежане и т.н. могат и да са свързани с психотичност, както казва Тодор. Това през интернет обаче трудно може да се каже... От описаното от вас мога да си извадя някои общи заключения за ставащото в сестра ви, но предпочитам да се въздържа! Във всички случаи, можете да предприемете по-директни мерки (като принудително задържане в болнично заведение) само ако ставащото със сестра ви наистина е заболяване от психотичния спектър! Ако мисленето и е сравнително логично и в някаква нормална, макар и невротична степен свързано с реалността, нещата остават 'в ръцете" на собствената и воля (колкото и да е странно, при окр нямаме налудности в мисленето, а силно преувеличени страхове при запазена, макар и изкривена връзка с реалността). Това, което ми прави веднага впечатление, са свръхгрижите и угаждането на родителите ви, което вероятно е заложило и поддържа онова базисно доста детско и твърде ранимо ядро в психиката и, от което тя бяга с тази постоянно контролираща и свръхнапрегната външна 'стена" в характера, поведението и общуването си. Това "ядро" поражда и страховете и, които тласкат обсесивно компулсивното мислене и поведение. Според мен едно здраво емоционално отдръпване от тяхна страна сега би било по-добър израз на обичта им. Емоционално отдръпване, ясни по-твърди правила за общуване с нея и безкомпромисно изискване за срещи с терапевт, успоредно с прием на медикамент, поне за известно време!

Сама или не, това е посоката! Работата директно с компулсивното пране и емоционалната ти реакция към момчето може да бъде по-бърза и фокусирана. Промяната на характера ти е нещо по-мащабно! За това терапевтът може да ти помага, да ти дава подходящи насоки, обратна връзка, да те подкрепя и води. Но като цяло - това е продължителен процес. Психотерапията е само един от факторите, които го катализират. При теб такива фактори биха били подходящата вдъхновяваща литература, добрите артистични и творчески приятели, приемането на по-непринуден, спонтанен и сърдечен начин на живот! Не след дълго! Но начинът за справяне с нея е научаването на трансформацията и чрез работа с мислите и логиката, визуална работа и т.н. Първо усети дали резонираш с мен и методите ми! Прочети статиите ми, чуй гласа ми! Питай интуицията си, корема си - ако отговорът е да, чак тогава ми се обади за час!

Не мисля, че е добра идея забременяване и износване на плода, когато сте на антидепресанти! Имал съм клиентки във вашето положение и винаги изборът им, подкрепен от лекарско мнение, е бил спиране на медикаментите и справяне по време на бременността с помощта на собствени сили и психотерапия! Има още нещо! Самата повишена тревожност при спиране на лекарствата не допринася положително за зачеването, както и е добре да бъде сведена до относително ниво на спокойствие и смело щастие по време на бременността! Това също предполага колкото се може по-навременно започване на психотерапия и разчитане на силите на собствената душевност! Това е целта на ставащото във вас като цяло - тревожността ви тласка към развиване на смела независимост, самостойност и здраво психично ядро! От вас зависи дали ще приемете посланието и и ще се научите на това или ще бягате от нея с хапчета!

Сестра ви учи ли, работи ли, на колко е години? А в какво се изразява предполагаемото окр в психиката и поведението и? Какви са характерите на родителите ви, как се държат с нея сега? А за вас защо е важно да и/им помогнете? Какво означава за вас да не им помогнете? А какво не би станало, ако не им помогнете?

Наистина няма за какво да се притесняваш. Знаеш езика, но просто ти липсва живот в англоговоряща страна. Там само за няколко месеца започваш дори да мислиш на езика и думичките, които сега са нормално малко по-надълбоко в паметта ти, стават ежедневие! Всичко е наред, нямаш каквито и да е проблеми с паметта си и всичко е нормално с теб!

Така както си описал ситуацията, звучи доста общо... Отговори ако обичаш на следните въпроси, за да конкретизираме: - На колко си години? - В англоговоряща страна ли си, постоянно ли говориш и дори мислиш на английски? - На колко години беше, когато започна интензивно да учиш езика? - Сега продължаваш ли да го усъвършенстваш?

Здравей, Таня! Когато работя с човек, аз самия преценявам кога да ползвам релаксация, дишане, визуализация или разговорно мотивиране, анализ, поведенчески методи и т.н. И не толкова преценявам, колкото реагирам според интуицията си. Ако получа заявка: "искам хипноза", обикновено не приемам човека. Първо, защото работя интегрално и оставям сърцето ми да определи кое и кога е подходящо за конкретния човек. Второ, защото такава заявка нерядко означава: "Искам просто да се отърва, по лесния начин...". Но ставащото идва да научи човека на нещо - било то смелост или толерантност или доверие в Себе си и Живота... А заявката "подложи ме на хипноза" звучи като дай ми хапче, за да махна тези гадни преживявания от себе си. Е, да, но не са гадни, а са вик на съществото ти за промяна! Хипнозата наистина е централен метод при овладяване на п.р. Но и осъзнаването на собствения характер, работата по неговата промяна, дефицитите в семейството и живота като цяло, поведенческото предизвикване на страха и развиване на смелост. Всичко това се ползва около ядрото на визуалните/нлп/хипно методи! Та, ако искаш да дойдеш при мен - очаквай и бъди готова на здрава работа, здраво разтърсване и предизвикване на страховете ти, докато се учиш на любяща смелост! Дори при хипнозата не бягаме от страха, а смело скачаме в него и се учим да ползваме енергията му, да го сублимираме до мотивация и радостна смелост! Относно хипнозата: виж тази статия и чуй тези записи. Няма значение дали ще се нарече хипноза или йога нидра или силва метод или медитация. Паралелите и аналогиите между тези методи са преки и дълбоки! Можеш да чуеш записите на медитации от линка, да усетиш личността ми и си прецениш дали съм "твоя човек"... Имай предвид, че състоянието на медитация/ хипноза се учи, овладява се, подобно плуването. Колкото по-често го правиш, по-добра си в осъзнатото присъствие в алфа и тета вълните на ума си, където препрограмирането се случва сигурно и мощно! Просто остави тялото си напълно спокойно и неподвижно, докато се разтвори и сякаш изчезне и лекичко следвай гласа ми. Ако те засърби или ти се мърда, наблюдавай тези усещания и импулси без да ги задоволяваш, с обич и приемане, докато се разтворят до все по-дълбоката тишина и покой! Нещо важно - моето разбиране за хипноза се различава от това на доста колеги. Аз държа човекът да е напълно съзнателен, а не пасивен и манипулиран. Държа само да подпомагам собственото му светло разширяване на съзнанието му в потъването навътре, не и да го приспивам и манипулирам подсъзнанието му сляпо за него, както се стремят някои...! Всичко най добро желая на Душата ти!

Долното писмо-отговор на аналитичката Валерия Дилова публикувам аз поради някои технически трудности: "Здравей, Таня, Подобно на теб, много други хора с паническите атаки се чувстват объркани, затрудняват се да назоват причината, породила страховете им, не могат да си припомнят значителното травмиращо събитие, отключило за тях кутията на Пандора, но и те, подобно на теб, пропускат ежедневно повтарящите се, дребни и незначителни на вид, стресиращи преживявания, които ден след ден въздействат върху психиката им и променят възприятието за света и себе си, въздействат върху себеоценката им, обезсилват Аза им, натрупват фон от негативни мисли и чувства. Появата на страхове и панически състояния са вид защитна реакция на психиката, опит за бягство, за оттегляне от ежедневната битка за оцеляване. С този регрес назад към защитеното време на детско безгрижно съществуване, твоят Аз си сигурява нужната почивка, но колкото по-дълго продължава тя, толкова повече намалява усещането ти за зрялост и способността да се грижиш за себе си сама. Като се самозазиждаш в недостъпна кула, затваряш вратата към света, към близките си и последицата е „този затворнически живот”, от който се оплакваш. Ключът към свободата съществува, той е до теб. Твърдението ти: „най вече ме тормози мисълта, че хората покрай мен също страдат от тази промяна в мен” подсказва къде да го търсиш. Опитай да пренасочиш мислите и енергията си към грижата за тях. Спри да подхранваш нереалистичните си страхове. Майчиният инстинкт е по-силен от инстинкта за самосъхранение. Заложи на майчината любов. Отключи вратата на затвора си, пусни децата си в своя вътрешен свят, започни да отделяш повече време за тях, отколкото за себе си, започни да правиш повече усилия за тях и така ще успееш по-лесно да преодолееш страха за себе си. Промяната ще настъпи, не като бездействаш и се оплакваш, а като правиш усилия да изместиш фокуса на вниманието си от страха за себе си към нуждите на близките ти, които, както сама казваш „също страдат от тази промяна в мен”. Не лишавай децата си от детство, не ги превръщай в болногледачи, опитай да станеш за тях отново обичащата грижовна майка, каквото си била, преди да позволиш на страха за себе си, да ги измести от центъра на твоето внимание. Успех! Валерия Дилова"

Поради технически трудности с ползването на сайта, по-долу поставям писмото на аналитичния психотерапевт Валерия Дилова: "Здравей, Силана, Осъзнаването и формулирането на проблема „зависимост от ривотрил” е една огромна трудна стъпка, която вече си преодоляла. Желанието да разчупиш модела, който те ограничава, желанието да се освободиш от „негативните мисли, натрапчивостите, вторачването в миналото” показва, че търсиш изход, но решението ти: „Ще пия проклетия Ривотрил, докато се почувствам готова да го намаля постепенно и да го спра” показва, че още не си готова за промяна. Нужни са ти действия, а не нови погрешни мисловни капани. Не отлагай за някакъв по-добър бъдещ момент, започни още днес и сега. Не е страшно да сгрешиш, не е страшно да опитваш отново и отново, по-страшно е да седиш и да чакаш бездейно, някаква невидима сила да те изведе към светлината. Помощниците показват Пътя, подават спасителна нишка, която води към вярната посока, но всеки сам извървява своя Път. Не отлагай за утре. Нямаш нужда от лъвски скокове, имаш нужда от малки, ежедневни стъпки, от ежедневни усилия достъпни усилия. Пътят е пред теб. Ти вече си на него. Не се колебай. Тръгвай - още днес и сега. Валерия Дилова "

Описаните характери все пак са условни, а всеки човек е цяла отделна Вселена. Много от заключенията ти в писмата обаче, от потока на мисълта ти и емоционалната реакция, която се чувства, са именно ригидни... Виждала си от онези криви огледала, които правят тялото ти странно, нали?! Така филтрирайки реалността през когнитивните изкривявания на характера си, често получаваш една кривоогледална визия за ситуациите и хората. Разликата е, че това огледало е в ума ти. Тази ти качества идват от доста дълбоката ти вплетеност с родителската психика, която също ги съдържа. Колебливост, плахост, стеснителност, дълбоки вярвания за провал са основата, "луковицата", от която защитно е израснал и продължава да расте ригидният ти характер. Но, това са нормални неща! Няма иделна психика, няма и норма - всички имаме своите си особености. А хубавото в теб е повече от другото! Искаш да промениш натрапчивостите си и да бъдеш щастлива? Тогава се виж отстрани, осъзнай ясно и спокойно безпристрастно движенията в ума си. Научи се да ги долавяш, да осъзнаваш възникващите мисли и комплексите си, от които те идват. Да осъзнаваш и неутрализираш, променяш, реструктурираш, стапяш. Първо, какво е това, което имаш да осъзнаваш? Тук не правим психотерапия - давам ти само общи насоки! Имаш свръхкритичност, която уж те защитава от вярвания за провал и малоценност. Преувеличаваш, свръхобобщаваш, често се фокусираш в отрицателното или виждаш негативно ситуация, която иначе може да се види и през светла рамка. Склонна си към лесно дразнене и ревност, която сама по себе си винаги е показателна. Говоря общо, иначе ще стане дълго - като цяло добра идея е да поработиш върху характера си с помощта на психотерапевт за няколко месеца. Методите на всеки терапевт са различни, но по-важно е да усетиш, че този, когото избереш, е "твоят човек", който ще ти помогне наистина! Като цяло, имаш да се учиш на спонтанност, естественост, разкритост и оптимизъм, здрава самостойност, толерантност и обич към себе си, света и хората, решителност, но и благост, мекота и с лекота готовност за провал и грешки, приемани за нормални! Аз бих ти препоръчал терапевт, който добре владее няколко школи: психотелесна, когнитивно-поведенческа, нлп и хипноза, фокус в решения! Като нещо допълнително, което пряко ще повлияе точно твоя характер много положително и терапевтично: йога на смеха - всяка неделя от 19, "Мария Луиза" 65 ! Чисто поведенчески: пробвай да спреш прането и чистенето за известно време! Тогава в теб се надига тревожността, в която живеят страховете ти. Напрегнатият ти характер и чистенето са само защита от тези страхове! Справянето с тях став с помощта на психотерапевт! Когато спреш ритуалите си по пране и чистене, имаш прекрасната възможност да кажеш "здравей" на страховете си, да ги погледнеш очи в очи и наместо да бягаш от тях в защитни ритуали, да започнеш да ги стапяш. С помощта на здрав разум, логика, връзка с реалността, наводняване-парадоксално намерение, релаксация и различни визуализации, ролеви игри и поведенчески експерименти, смело обикване на страховете си и така трансформирането им. Чрез доверяване на себе си, на сърдечността си, която да залее псимеханизма на неврозата ти! Потърси психотерапевта си!

Привет, Рая! Ето какво мога да проследя в споделянията ти: знаеш, че една основна фигура в живота ти е била и може би все още е майка ти. Тя е прекрасен човек, разбира се - сега просто виждаме някои причини и следствия, без да категоризираме нещата като добри или не, защото всъщност те не са нито едното, нито другото, а просто каквито са. Какъв е характерът на мама? Доста стремяща се към перфектност, детайлно изпипване, ред, успехи, фокусирана в работа и постигане, но не толкова в толерантност, благост, мекота, приемане на нещата каквито са, обич безусловна и щастие. Разводът с баща ти, когато си била на една годинка също се е отпечатал някъде там в несъзнаваното ти - съвременната психология сега проследява, че дори и в утробата на мама, малкото бебче осъзнава, преживява и реагира на всичко, което става около него и е директно свързано емоционално с психоемоционалността на родителите си. Още повече след раждането. На 1г. мозъчето ти е било като един свръхмощен компютър, учещ трилиони факти в секунда и усвояващ емоционални и поведенчески опитности от средата си и преди всичко от дълбоката си връзка с родителите си. Разводът с баща ти на една годинка има отражение и към сегашното ти отношение към общуването с другия пол - несъзнаваното ти го е преживяло като нараняване, изоставяне, отхвърляне и липса. Това, добавено към характера на майка ти вече е започнало да оформя психиката ти такава, каквато е сега - прочети за ригидния характер. Дълбоката ти връзка с мама (преплетеното ви емоционално общуване, споделяне и съпричастност) обаче е заложила едно различно ядро в психиката ти, дълбоко в основата на съществото ти, зад ригидността - очакване и желание в общуването с другия нещата да бъдат доста идеални, свръхотдадени и обгрижващи. Този ти психичен център още е в теб, но животът с неговата грубичка реалност все повече го помита и залага комплекси, вярвания за нараняване, неразбиране, злоупотреба, лишаване от сигурност и защита, недоверие в другия. Станалото сега с бившия ти приятел е само външен израз на характеровите ти движения. При много малки признаци за неперфектност, нарушаващи идеалите ти за общуване, се задействат страховете ти от нараняване, започваш да виждаш човека като свръх-"черен" и зъл, неприятен и лош, замърсяващ нереално идеалистичното ти вътрешно пространство. Трябва ти много, много малко, за да загубиш доверието си в него и да задействаш защитната си психична "броня" от отхвърляне, дистанция, отричане на другия - сякаш ти се иска да го изхвърлиш всячески от живота и емоциите си. Тази защитна ригидна броня веднага блокира чувствата ти към човека, изстудяваш и намразваш, дразниш се от най-малки неща и като ледена кралица изхвърляш човека от живота си. Дадената личност със сигурност има несъвършенства - но кой няма. Има и положителни страни, със сигурност. Но твоята психика мощно раздува и най-малките според подсъзнанието ти несъвършенства и дисквалифицира и минимизира всичко положително - и следва въпросното защитно дразнене и отхвърляне от твоя страна. Тук можеш защитно да интелектулизираш и защитаваш случващото се в теб - но истината е, че преживяванията ти са в огромна степен субективни и мухата на обикновените слабости на човека виждаш като слона на чудовищното му според теб поведение. Външното ритуално поведение на пране и чистене е само израз на тези психични движения! Тази психика при взаимодействието си със света блокира собственото преживяване на щастие и обич, освен в някакъв идеализиран фантазен вид. Блокира сърдечността, сърдечния Разум и свръхфиксира в главата, в контрола и защитното мислене... Ще изчакам отговора ти и ако искаш, можем да поговорим за някои общи насоки по справяне. Но, знай че зад всичко стои работата по промяна на характера ти!

Да им е честито! И дано има повече лекари по призвание, които си вършат работата от сърце! Защото диплома може да вземе всеки и да те третира като биомашина...

Вярно е, че науката има още много да учи за мозъка, така е! Но и доста знае вече! Питай моля те психиатъра, когото си посещавала, кои изследвания цитира или си мисли, че цитира! Готов съм да дискутирам изследванията - нека ти даде линк към тях, ще ги прочета! Каквото и да знае, поведението му е далеч от терапевтичното - нарича се ятрогения. Вярата ти в него като авторитет те прави разтворена за казаното от него, колкото и невярно да е то! По този начин "тежките" му думи биват приемани за чиста монета, докато всъщност са безкрайно далеч от истината! Така приети обаче, засилват тревожността и депресивността ти! Е, доколко ти помага подобно "терапевтично" поведение? Това, което невронауките знаят досега за неврозите, е че има известна предразположеност за проявата им, мозъкът е малко по-чувствителен на по-слаби стимули. Изучават се кои точно зони и неврални вериги процесират информацията на страха и т.н. Тези изследвания напредват! Те могат да проследят грубите емоции. Но което и да е от тях не може да долови една единствена мисъл. Освен това, изследвайки мозъка, те заявяват, че изследват Човека. А това не е така. Мозъкът и телесните процеси имат физични корелати за процесите на човешкия дух, но само ги провеждат, не са идентични със същинския Човек! Дори отвъд невронауките, а именно генетичните науки откриват, че огромна част от гените ни са пасивни и изявата на предразположеностите им зависи именно от психоемоционалните, волеви и духовни процеси в Човека! Така че, заключенията на психиатъра ти по всяка вероятност се основават на пожелателното му мислене, оправдаващо нежеланието му да изучи сложното и наистина майсторско изкуство на психотерапията! Много лесно е да се изписват хапчета, но никак нелесно е да тласнеш промяната на човека чрез личното си присъствие, енергия, слово и знания! А хапчетата на ниво невроза имат много ограничено място в процеса на реалното и стратегически дългосрочно и трайно справяне с тревожността! Имат мястото до започването на ефективна психотерапия. Понякога, макар и по-рядко и успоредно с нея, но така справянето се проточва до два пъти по-дълго! Много честни изследвания между другото показват, че масата от антидепресанти имат ефект колкото или по-слаб от плацебото! Относно хипотезата за серотонинова недостатъчност при неврозите - това е само хипотеза, една от многото други! Няма научни изследвания, доказващи валидността и, но се лансира масово поради известни бизнес интереси. Всъщност, ако става дума за биохимия, нещата са много по-сложни от единия серотонин, неговото обратно захващане и т.н. Всяка една мисъл и съответно породените от нея чувства корелират с биохимични промени, специфично процесиране на информацията през химикоелектричните неврални вериги. Третирането на човека като машина, на която при "повреда" в системата му просто се сипват химични вещества, редуцира и принизява Човешкото в Човека до въглероден процесор на информация... Дори и такъв плосък поглед показва, че мисълта има огромно влияние на мозъчната и нервна система, тя на свой ред върху ендокринната, а тя на имунната - психоневроендокриноимунология! Но всичко почва от волята, мисълта, чувството и оттам преминава в споменатите верига от системи! Така че промяната ти зависи от промяната в насоката на свободната ти воля, мислене и емоционална рамка на възприятие на вътрешната ти и външна реалност! За това говори и опитът ми в психотерапията! Надявам се Тодор Първанов да се включи с мнението си на психиатър-психотерапевт с над 20 год. стаж!

Разкажи моля те накратко за ранните си години, за да сглобим пъзела на психиката ти! Той и сега се вижда, но все пак... Можеш да се водиш по тези въпроси: какъв е характерът на мама и татко сега и какви са били в ранните ти години? Как те възпитаваха, какви изисквания за ред, чистота, постижения имаха към теб? Гушкаха ли те, казваха ли ти, че си красива, че можеш, че си умна и чудесна и т.н.? Или бяха по-дистанцирани? Как те обичаха - просто така, каквото и да стане или "ако" се държиш еди си как си и направиш еди си какво си? Докато растеше, до каква степен те закриляха, защитаваха? А доколко те контролираха и как - директно и твърдо или през грижа? Имаше ли някой по-доминиращ и властен между тях? В годините 3-7 ти с кой от родителите си общуваше повече и беше по-привързана? Как бяха отношенията между тях - топли и любящи, студени и дистанцирани или пък караници? Как беше емоционалната атмосфера в къщи като цяло? В училище стараеше ли се доста за постигане на оценки? Имаш ли братя и сестри и с тях как бяха и са взаимоотношенията ви? Каква е емоционалната връзка с родителите ти сега - доколко е дълбока и каква е? Въобще разкажи каквото намериш за добре!

Не само в Чехословакия. В България по времето на Т. Живков на циганките са им връзвали яйчниковите тръби - по неписана, но поддържана от партията директива. Това е публична тайна. Разбира се, нищо не може да се докаже, а и няма как да се докаже. Погледнато от чисто хуманна гледна точка, това е жестоко и античовешко... Но жестока е и геноцидната политика през последните 20г.- далеч по-жестока. В държава - природен рай, с граждани с над средния интелект, едно магаре да сложиш да я управлява, ще цъфне и ще върже след 3-5 години. Та това е държава с територията и населението на голям град. Съседни нам държави преминали през войни, само за няколко години се изправиха и ни задминаха по всички показатели, а тук и без война баща ми продължава да има пенсия от 50 евро, а колеги психолози работят за по 200 евро месечно... Защо? Поговорката за рибата и главата и... Лошото е, че колкото и каквито и политически глави да са "я минали" тази държавица, пак онова метафорично куцо магаренце, споменато преди малко, би се справило по-добре, би било по-честно към отдаването на работата си, вместо на пълненето на икономическата си "плевня". Общувам с колеги психиатри. Споделят, че лекарите масово напускат държавата. Не само психиатрите. Не само лекарите въобще, а интелигентните и образовани люде - българи по самосъзнание. А държава без интелект и здрава национална гордост и самочувствие, кучета я яли... Кучета политически, кучета международни икономически... Има една интересна думичка; цигания! Ушеслушно етимологията и комай ще да има нещо общо с циганския етнос. Далеч не се ограничава до него, разбира се. Има 5-10% от този етнос с нормално висше образование, култура и социално включване по полезен за социума начин! Останалите 90-95% от този етнос обаче просто не желае образование, култура, развиване на мисълта си на едно по-абстрактно и духовно ниво, па ако щеш дори и хигиена и елементарни навици за комуникация. А помощите - те директно поддържат етнопсихологията на паразитиране, така характерна за циганите. Говорейки си за циганите, те въобще смятат ли се за българи? Не мисля! Тачат ли България като родина? Не мисля! Или 5% от тях може би... А демографските тенденции са страшнички. След 20-на само годинки това вече ставащо псевдо-национално пространство ще бъде залято от неконтролираното множене на циганите. Множене, което е нужно да намалее, естествено не чрез споменатите антихуманни жестокости, но примерно чрез ... образование! Писали сме за пряката корелация между по-високо образование и по-ниска раждаемост, по-висока култура и въобще качествата на цивилизования човек! Хората с българско самосъзнание в българската държава стават малцинство! Тогава накъде е тръгнала тази държава? Всеки може да събере две и две... Тогава ние останалите, макар и негласно гонени българи с българско самосъзнание какво да правим? Да тръгнем на запад, където да получаваме за същата работа, която преди сме вършели в България, десетина пъти повече, а цените на повечето стоки да са по-ниски? Или да възприемем космополитно национал-нихилистична позиция и да се отречем от родината си с такава рамка на възприятие, както ни съветват "приятелски" външните големи братя? Винаги съм бил аполитичен и фактите говорят, че поне в това уж-национално пространство на неспирна политическа корупция и кражби на едро има защо! Затова и не вярвам в политиците и във фалшивите им отработени усмивки и манипулативни популистки реторики! Остава ми да вярвам в себе си, в доброто в брата си и да се моля на ... Бога! Защото се оказва, че е по-близо до мен и обичта ми към родината от поредния "цар"-министър председател, който вижда как в собственото му отечеството се създават статистически доказуеми демографски предпоставки за изчезването на българската нация като същност, но не прави нищо или усилено подпомага случващото се с фокусираните грижи за собствения си бизнес и банков джоб...

"Родословието на човека", "Човекът и неговите тела", "Всеобщата религия", Ани Безант.

Вероятно от там, да! Беше ми малко странно да свържа оралността ти с майка ти... Такава майка залага мазохизъм и ригидност, не и оралност. Предположих, че зависимостта ти е вследствие на компенсаторна лична реакция на дистанцираността и - все пак в етиологията на психодинамиката има всякакви уникални комбинации. Но, ето че видимите и без проследяване в ранните години характерови черти имат свой източник! Струва си да изчакваш ако искаш един ден да практикуваш психотерапия! Там личните преживени и надмогнати със собствени сили и стремеж опитности са много важни!