Орлин Баев

В Пловдив има терапевти, а София е далеч. Ще пиша на л.с. за терапевт от там. За йога на осъзнатото сънуване (нидра) - да, иска се редовно посещение. Слушането на записите също е добър вариант. Ако тези могат да ти бъдат полезни, това би ме зарадвало! Oт сърце ти желая успехи и щастие! Орлин

Здравей! От къде са ми познати постингите ти, в кой сайт съм ти отговорил? Познаваме ли се лично - къде ходиш на йога нидра? От това, което описваш, мога да предположа, че състоянието ти е по-скоро генерализирана тревожност (вегетативна дистония), което е различно от паническото р-во. В характера, който поддържа това състояние, се наблюдават перфекционизъм, свръхконтрол, натрапчиво мислено предъвкване, негативизъм, самопотискане, недоверие, критика и самокритика... Характер, който защитава от "подводни" страхове от нараняване, провал, ниска самооценка, срината вяра в Живота, хората и Себе си... Една по-глобална стратегия за устойчиво справяне е работата по промяната на характера и страховете. Това става с психотерапия! Една важна част от психотерапията, която има директно отношение към стапяне на симптомите, е релаксацията, медитацията (визуализации), съзерцанието! В тях се залага подходяща ментална установка, която се ползва при поведенческото умишлено предизвикване на страховете. В кабинета, а след това и в реална среда се ходи точно на местата и в ситуациите, които предизвикват страха и симптомите, още и още, докато се получи десензитизация, погасяване. По-цялостната работа по характера цели приемане на нормалнит егрешки и провали, развиване на толерантност, благост, фокусиране в по-голяма степен в желанията на сърцето, вместо в ТРЯБВА на главата, доверие в Живота! Методите за работа в тази посока са разнообразни, а понякога терапевтът импровизира според интуицията си и емоционалния контекст на ситуацията! Помощни методи при това състояние са: редовен спорт, тай чи или паневритмия, разрешаване на повече удоволствия и преживяване на щастие в ежедневието... Спортът изгаря адреналина по един чисто биологичен път. Забавените динамично-медитативни движения на паневритмията или тай чи, изпълнявани с телесна релаксация, стомашно дишане и еднонасочено фокусиране на ума, учат на спокойствие, търпение, премахване на ригидната външна характерова маска и непосредствен допир до невротичността, което я неутрализира.

Аз се интересувам! Знаеш обаче, че в съвремието сме наистина заливани от информация и времето става все по-малко и по-нагнетено! Затова, би ли направила едно резюме с някои главни водещи линии и факти от теорията?!

"Та казвам: човек какво трябва да направи? Вие с никакви закони не можете да ограничите човешката мисъл. Един човек, който има очи, как ще го ограничиш, как ще му кажеш да не гледа? Ще гледа той. Злото и доброто са неща външни. Човек е онова, което съзнава, в дадения случай, че е зло и добро. Човек показва, че е добър, като поддържа доброто, показва, че е лош, като поддържа злото, но самият човек не е нито в доброто, нито в злото. Доброто и злото са само пътища, които показват пътищата на човека, за да добие той съзнание, че е човек и че може да прави една разлика между добро и зло. Най-първо, трябва да разглеждате вашите мисли. Вие някой път ще се уплашите от мислите си. Дошла някоя лоша мисъл и в дадения случай вие почнете да се безпокоите, но в дадения случай тая мисъл у вас е само като кибритена клечка. В тая кибритената клечка седи една възможност да запалиш огън, да направиш едно добро. С тая клечка, която имаш, можеш да направиш едно зло. Това зло можеш да го направиш съзнателно, а можеш да го направиш и несъзнателно. Ти можеш с нея да запалиш една плевня и да запалиш и да изгориш цяла къща. А пък с този огън можеш да направиш хиляди добрини, да го впрегнеш на работа. Зависи как ще употребиш клечката. Следователно в човешкия ум и човешкото сърце всякога има възможности. И там е човекът. Човек е онзи, който разбира възможностите. В дадения случай човек е онзи, който знае как да употребява клечката. Той трябва да знае, че с нея клечка в едно направление може да направи зло, а в друго направление – добро. Може някой да се спре върху философията: "Не може ли по друг начин?" Може, но в дадения случай в този път какво трябва да се прави?" 18 лекция на Общия окултен клас 22 януари 1936 г., сряда, 5 ч. сутринта, София, Изгрев ................... Учителят в тази си мисъл дава отговори, които отдавна ме занимават! Споменава няколко пъти за това кой е Човекът! Човекът - онзи съзнаващ мислите, чувствата, тялото, съзнаващият самото съзнаване. Тихият зрител. Онзи метакогнитивен наблюдател, който заживява все по-интензивно в ежедневието след години практика на молитва и съзерцание, подходящ начин на живот. Онази Божественост, за която дори свръхсъзнанието се явява само поле за проява. Учителят след това споменава 'добрите" и "лошите' мисли и относителността на семантичната наситеност на тези понятия. Споменава базисната дихотомия на този свят. Есенцията на това изказване, което грабна вниманието ми, е въпросът за 'лошите" мисли и работата с тях! Като помощник на човешките души ежедневно се сблъсквам с проблеми като натрапчиво мислене за остри предмети и насилие, тревожни мисли, наситени със страх от смъртта, от полудяване, нараняване, болести и т.н. Ето ги "лошите' мисли. Популярните автори, пропагандиращи позитивното мислене, съветват нежеланите мисли просто да бъдат гонени, а вниманието да бъде фокусирано изключително върху позитивните. Звучи резонно - каквото подхранваш, това и расте, каквото посееш, това и жънеш... Но, не е толкова просто. Понякога "лошите" мисли са изключително интрузивни, силни и нахални. Ето, Учителят казва, че от избора на свободната воля на човека зависи как да употреби пламъка на дошлите мисли. Казва и че не можем да ги ограничим насила - и е прав. Последното е психичен факт - колкото повече се бориш и изтласкваш дадени нежелани когниции, толкова повече те се нагнетяват в несъзнаваното и се връщат през перверзии, невротична симптоматика или психосоматгика. Пропагандаторите на позитивното мислене обаче масово не са психолози и през невежеството си свръхопростяват нещата, като така нанасят много повече вреда, отколкото полза. Понякога се шегувам, че трябва да плащам процент от печалбата си на създателите на филма и книгата "тайната" или на западния гуру Кехоу, защото прочитането на такива книги довежда хората при мен за терапия... Не че са лоши - има истини в тях, но има и неразбиране именно на цялостната работа на ума. Освен съзнание, имаме и свръхсъзнание, неразработен мозъчен потенциал. Имаме и подсъзнание, стари мозъчни структури, които имат поддържаща и защитна роля. Когато моралът започне неразбиращо да отхвърля нормалната работа на подсъзнанието (суперегото да се бори с 'то"), неминуемо се поражда невротично напрежение. Еволюционната парадигма твърди, че старите мозъчни структури, когато са провокирани от тревожност, проектират в съзнанието на човека именно това, от което той изпитва страх. Тревожността, комбинирана с нагона за самосъхранение или с обичта към близък човек раждат нормални защитни мисли. Примерно майка, обичаща детето си, вижда как го хвърля от балкона. Или любяща съпруга вижда как намушква обичания си мъж и т.н. Това са абсолютно нормални мисли дотогава, докато моралът не започне битката си срещу тях, в несъзнаваното се натрупа напрежение и се породи натрапчивото им завръщане. Същият е механизмът при интрузивните мисли при здравна тревожност. Моралът на човека ги тълкува като ужасни, като "лоши", вярва, че щом ги мисли, ще станат реалност и започва да ги потиска и гони... В резултат те се увековечават и засилват. Наивният и невеж позитивизъм може да послужи като отправна точка на невротизиране, защото разбиранията му се приемат от морала (суперегото), който започва отчаяна борба срещу сянката си (подсъзнанието, процесирането на старите мозъчни структури, "то"). Нека пак видим случая с жената с натрапчивите мисли за остри предмети и насилие към мъжа си. Тя обича мъжа си. Но дълбоко в себе си не си вярва. Неувереност, която компенсира с твърдия си борбен морал (употребявам тази дума в широк смисъл). Когато по някаква причина тревожността в нея е покачена, любовта към мъжа и, комбинирана със собствената и неувереност в себе си и нормалната защитна функция на подсъзнанието ражда споменатите мисли. Дотук те са нормални от позицията на цялостната ни психика. Стават обсесивни едва когато моралът на жената (евентуално подкрепен от книги с наивен позитивизъм) започне да ги отхвърля. Същият е механизмът при споменатия пример за майката с мисълта за хвърляне на бебето от балкона. Тя го обича -силно и отдадено! Но в момент на повишена тревожност подсъзнанието и проектира на екрана на съзнанието нормална защитна мисъл - това, от което майката изпитва страх - за живота на детето. Дотук добре - както казва народът ни "да не се случва каквото ти мисли майка ти, а каквото ти мисли любовницата ти!". Огънят на "клечката-мисъл' е припламнал, както казва Учителят. От човека зависи как ще го употреби. Ако майката осъзнае нормалността на идващата 'лоша' мисъл и си позволи да приеме цялостната работа на психиката си, смекчавайки морала си, тревожността пораждаща мисълта, ще се стопи! Още повече с помощта на едно цялостно вглеждане и реструктуриране, което прави психотерапията! Учителят добре е онагледи процеса: "Ти можеш с нея да запалиш една плевня и да запалиш и да изгориш цяла къща. А пък с този огън можеш да направиш хиляди добрини, да го впрегнеш на работа. Зависи как ще употребиш клечката. Следователно в човешкия ум и човешкото сърце всякога има възможности. И там е човекът. Човек е онзи, който разбира възможностите. В дадения случай човек е онзи, който знае как да употребява клечката." Ако знаеш как да употребиш огъня на "клечката" на "лошата" мисъл, можеш да впрегнеш естествената работа на подсъзнанието си така, че с неговата сила да добруваш в живота си! А можеш и да запалиш "плевнята" на собствената си и на околните психики с невротизирането си при неправилната употреба на огъня на мисълта!

Според мен истината е някъде между спонтанността и някакви установени, но гъвкави и широки рамки в танца! Ако е само спонтанно, става едно клатене. Ако само на рамки се разчита, като при тай чи или паневритмията, влизаме в ригидната догматичност, която от "гората" на еди си кое движение пропуска медитативното състояние, което всъщност е целта! Истинският танц идва от сърцето и в рамки не можеш го вкара. Нужна е някаква външна скелетна форма, а вариациите в рамките на тези водещи линии могат да идват отвътре! То е като балансът между трябва и искам. Трябва, умът - дават някаква външна форма. Ако проследим лекциите на Учителя Беинса, можем да се удивим колко много "ТРЯБВА" имаме (предполагам, че се е съобразявал с контекста, със съзнанието на учениците си, а може би и характерът на проводника-богослов е бил по-твърдичък. За провежданото ясно, че качеството е наистина високо, но проводникът си е обикновен човек и нищо повече! Едно е Учителят Беинса, друго е "подложката" Петър)! Ако прочетем словото на този проводник на Светлината, Омраам Микхаел Айванхов - ще видим, че принципът е на спонтанността, сърдечността, сублимацията, приемането и обгръщането на трансформацията. Твърдото и по презумпция рамкиращо и ригидно "ТРЯБВА" е станало ненужно, защото състоянието на съзнанието е наистина високо. Високото съзнание е задължителна предпоставка за отпадане на "ТРЯБВА" или поне за ползването му в много скелетни и гъвкави рамки. Ако съзнанието липсва, танцът от духовен ще слезе до оргиистичен, свободата ще деградира до свободия - няма я връзката с вътрешния водач, сърдечния Разум. А докато тази връзка се гради, едно по-твърдо "ТРЯБВА" си е нужно.

А къде е границата между чувствителността, която наистина е нужна при допира до фините нива на съществуването и невротичността? Може би в начина на употреба...

Добре казано, благодаря за сравнението! Мдам, аз също не съм чул за 'дебелокож" примитив с трудности със съня... Така е - това е посоката! Съзнателност в съня! От години работя в това направление и знам, че това е начинът.

Явно някои могат без сън - или поне така казват... Останалите обаче, когато не спят, са в състояние на потисната умора, а на следващия ден са смазани... Та, хубави разсъждения, ако човек е от първите. Ако си от вторите обаче, които са 99% от инсомниаците, подобни насоки звучат дори жестоко, а най-малкото неразбиращо! А понякога не е само психика, а цялостно състояние на невромедиация, хормони, нервна система, предразположености... Не оправдавам, само казвам, че понякога и най-светлата и хармонична психика може да е поставена в тяло, издънка на дадена генограма, което да създава много трудности, въпреки съзнателността...

Здравей! Предлагам да комуникираме на 'ти" - аз лично недолюбвам 'вие' - много ми е клиширано и дистантно! Възможно е да е изневерил, възможно е да не е изневерил. Това е само външно заявеният и случващ се или не факт, връхчето на айсберга във функционирането на семейната ви система! Аз съм сигурен, че дори да го е направил, ти си готова да простиш и продължиш, стига да видиш в него желание и усилия за промяна! Та, пак казвам, това е само външно заявен конфликт, зад който стои цяла несъзнавана маса от "подводни' психични движения, които ще спомена по-долу! Не знам колко сиблинги (братя и сестри) имаш и имаш ли изобщо. Правилото е, че според личната реакция на детето, един и същ изходен родителски стил на възпитание може да заложи различни характери. Примерно ако детето реагира пасивно подчинително, би развило характер изцяло като този на майка ти - мазохистичен, получаващ внимание и илюзия за обич през нараняване - емоционално или не само. При това такав апсихика несъзнавано търси нараняване и го привлича чрез поведението си. Ако обаче реакцията е борбена, защитаващата се детска психика би развила черти на характера, които в някои отношения и до някаква степен твърде много приличат на тези на домашния насилник. Това, което чета и чувствам в теб, е че имаш елементи и от двете, но с по-голям дял на мазохизъм. Подобна реакция в психологията се нарича амбивалентна, колебаеща се между самопотискащо подчинение и отхвърлящо гневно отричане и "зачеркване" на събудилия психомеханизмите човек (в случая мъжът ти). Преживяванията от детството ти карат подсъзнанието ти (дългосрочната ти памет) да вярва, че ако се нагоди, угоди и вмести в желанията и изискванията на важния за него човек, ако саможертва себеотричащо собствените потребности и нужди заради другия, ще получи приемане, хармония и обич. Това са несъзнавани механизми, ръководени автоматично от подсъзнанието! Такова поведение на загуба на себе си и личните си потребности обаче води до постепенно трупане на вътрешно напрежение, тревожност, неудовлетвореност, недоволство. На човека започва да му се струва, че "значимият друг", за когото прави жертвите, не го разбира и уважава, не задоволява нуждите му от щастие. Това за жалост освен субективно преживяване, често се превръща в обективен житейски факт. Факт, който обаче е всъщност причинен от сигналите, които дава такъв човек на другия. Когато дълго време се стремиш да се нагодиш и впишеш прекомерно в критериите на другия и така губиш себе си, ти даваш на подсъзнанието му сигнали, че си незначителна, че си по презумпция наличен сателит задоволяващ нечии нужди, но без свои собствени. Съответно човекът дори без да иска, започва да се държи с теб като с придатък на себе си, а не като с личност. Така обективизиралите се вътрешнопсихични движения събуждат вярвания за отхвърляне, неразбиране, предателство, изоставяне, злоупотреба и т.н. Ако психиката е типично мазохистична, човекът започва още повече да се стреми да се нагоди, с което още повече губи себе си и задълбочава целия порочен кръг. В теб мазохизъм има, определено! Но и доза насочена навън борбена и агресивна критика, която в момента се проявява защитно! Ако си говорим само за теб, лично, основният ти фокус, който би решил пъзела на психиката ти и би я превърнал в щастлива и спокойна, е здравото асертивно заявяване! Себезаявяване на мига и на място, спокойно и с такт, с дипломация и женственост, но и твърдо и решително! Осъзнаване собствената значимост и задоволяване на собствените желания, нужди, потребности, удоволствия и радости - в емоционален, сексуален, социален, професионален план! Имайки такава психика, реакцията на околните към теб също ще се промени автоматично! Нашите подсъзнателни процеси са свързани, макар и съзнателно да не го долавяме директно и промяната в собствената ти психика води до промяна и на умовете на хората наоколо ти, както и на отношението им към теб! Виждаш, че отношението на съпруга ти към теб като към придатък на печката, кухнята и прахосмукачката има корени в собствения му семеен модел! ... Освен чисто интрапсихичните (семейния му модел) и интерпсихичните (взаимодействието му с твоята даваща му сигнали за неглижиране и пренебрегване мазохистична психика), има и външни, социални фактори, които тласкат поведението на мъжа ти! Това е масовото установяване на разврата като норма на междуполово общуване от една страна и силно изтънелите и вече с много неясни граници и параметри "стени" на семейното гнездо, система. За разврата ясно - просто е рекламиран ежесекундно от всички медии. В интернет има хиляди сахтове, където з аминути човек може да се свърже с представител на противоположния пол и след час да има интимни отношения с него. Ако преди порното беше приоритет на финансово силна индустрия, сега има хиляди двойки, мъже, жени, които се държат буквално като проститутки (женски или мъжки такива) пред уеб камерите си... Това са силни послания, които някакси трудно "се връзват' с представите ни за традиционно семейство.... Та, семейството... Какво сега го задържа във вече бившата му роля на "основна градивна социална тухличка"? Църквите, поне християнските такива, показват изумителен догматизъм и вместо да бъдат функции на Божественото в човека, стават функции на догмите и управляващите си апарати. Църквата масово вече не играе сериозна роля в задаването подходящи параметри за семейно съжителство. Държавата? Не мисля -посланията на държавите с епредават през медиите. Те са нейно "оръжие" за държане на народа в подчинение чрез "хляб и зрелища". Та, медиите ясно показват отношението на държавите, поне на западните, към семейството - разврат, съжителство за няколко години и развод и т.н. Социалните тенденции може би? Те са най-неясните по отношение на брака! Докато преди само 20-на години, а на запад до преди 30-на, мястото и ролятан а мъжа и жената в семейството бяха доста ясно определени, сега не са никак ясни. Понастоящем границите на междуполово и въобще за човешко общуване в семейната система са изключително размити и неопределени! Всичко се променя с огромно темпо - не казвам, че за добро или за лошо, но се променя. И засега бъдещето на семейството въобще не изглежда розово... Както и да е, това са глобални и широки теми! За вас! Можете да промените всичко - ако го искате и двамата! Първо, искате ли да сте заедно? Ти искаш ли да бъдеш щастлива и себеотстояваща се жена? Защото можеш да бъдеш само след няколко месеца терапия! А той иска ли те такава и желае ли да осъзнае и промени собствения си модел за семейно съществуване? Ако и двамата го искате, посетете успешен терапевт! Питайте негови клиенти, сравнете, изберете 'своя човек" и го посетете! Можете, всичко можете! Стига да го искате - и двамата! Дори той да не желае промяна, ти можеш да промениш параметрите на собствената си психика така, че взаимодействието и със света да пречупва реалността в хармония с желанията на душата ти! Тогава можеш със светъл и ясен ум и спокойно съзнание да вземаш решенията си - с или без неговото участие!

Здравейте, уважаеми приятели и членове на Младежка секция на Дружество на психолозите на България, Имам удоволствието да ви поканя на 7-мото съвместно събитие от дългосрочната инициатива "Срещи с професионалисти - психолози" на АИСЕК на СУ и Младежка секция на Дружество на психолозите в България, на тема: “Фокусиран към решенията подход - възможности и перспективи”. Гост по темата: Боян Страхилов - психолог, обучител, практикуващ организационно и индивидуално консултиране, управление на човешките ресурси, използвайки фокусиран към решенията подход в ПИК център. Срещата ще се състои на 16.11.2011г./сряда/ от 19:00 часа в Софийски университет "Св. Климент Охридски", Ректорат, Северно крило, зала 2. Вход свободен! Желателно е да потвърдите присъствието си предварително с имейл до:h.stanimirova@gmail.com Вижте прикачения файл с плаката. Ако има колеги, на които тази информация ще представлява интерес, не се колебаите да я разпространите. Рени Велчева председател на Младежка секция и член на УС на ДПБ Reni Velcheva, Mobile: </span> </span> </span>+359 898 758 847</span></span> </span></span> </span>,

Не! Така пречупваш възприемането и разбирането си ти! Виж семейството си с този пиян и нараняващ баща! Такъв баща залага мъжки образ, модел за мъж, който е нараняващ, унижаващ, злоупотребяващ! Съответно тези дремещи програми (нараняващ мъжки образ-прототип в несъзнаваното) се будят лесно, припламват при сравнително малки или дори неутрални външни стимули и карат носителя им да вижда ставащото като ужасно, докато всъщност е възможно да е просто леко неприятно. Просто моделът за семейно функциониране, който е заложен в теб, започва да се проявява. Ако не погледнеш в себе си и не го неутрализираш, дали сега или след време, много е възможно този модел на принципа на самоизпълняващото се пророчество (кликни в и-нет, за да прочетеш какво е това, моля те) несъзнавано да те накара да се държиш така, че заложените в него параметри за болезнено общуване и развод да станат реалност! Затова ти казвам, че освен гредите в неговите очи, имаш сламки и в своите и би било добре да ги извадиш! Той: по твоите два реда за семейството му, за обиденото мълчание към майка му, той също си носи известни програми! Неговото мълчание и липса на съпричастност в никаква степен не могат да се сравнят по нараняваща сила с пиенето и побоите на баща ти, но все пак имат силата да задействат и задоволят заложения ти семеен модел, през който да видиш взаимоотношенията ви пречупено катастрофизирано. Защо не разкажеш повечко за собственото си и неговото семейство, за взаимоотношенията помежду родителите ти, между неговите родители, за възпитанието и отношението на родителите ти/ му към теб/ него?! Когато имам време, ще погледна и другата ти тема! п.п.: усещам раздразнението ти през пространството! Можеш да оставиш да поулегнат малко емоциите или да счупиш две-три чинии в стената (къде на шега, къде не... ), след което да отговориш! Аз ти изпращам съпричастността си и светлината си!

Отново не е сигурно, че изневерява. Но ако продължите да проектирате пречупените през съмненията на ревността страхове в него, силно го тласкате към изневяра! Не казвам, че желанията ви за по-дълбоко общуване с него нямат резон - имат! Но ако страховете ви искат да го задължат, да отнемат вниманието му само за вас, той започва да се чувства окован и подсъзнанието му веднага търси спасително островче в друга жена! С това не казвам, че причините за ставащото са само във вас - със сигурност и той би могъл да положи усилия, за да подхрани взаимната ви любов! Но, питате вие, не той. Ако желае, да се включи - аз нямам нищо против! Тук искам да включа две мисли на Алексей Бъчев, един много необикновен терапевт: "Ако много ти пука за резултата, спукан ти е резултатът!" и "Ако искаш нещо да ти е в кърпа вързано, дръж го развързано!" . Чувала сте и тази мисъл: "Ако отвориш вратичката на клетката на една птичка, тя полети, полети и пак се върне при теб - само тогава тя е наистина твоя!" Според скромното ми мнение, до каквито и решения да стигате, добре е те да са взети на базата на спокоен здрав разум и чисто сърце! Сега огледалото на ума ви е силно "опушено" от ревност. А какво е тя? Една защитна агресия, гняв, зад които стоят страхови комплекси. Комплекси за отхвърляне и изоставяне, провал и малоценност, предателство и злоупотреба! Ревността е само едно защитно дразнене, компенсаторно "хапане" и гняв над тези и други подобни страхови комплекси! Сега ви пиша, без да чета предната ви тема, без да си спомням съвсем точно ситуацията. Ползвайте ситуацията за собствено израстване. Представете си какво би било, ако нямахте програми (комплекси), за които ситуацията да се захване. Бихте била спокойна и бихте се смяла на ставащото! Първо защото в огромна степен е вероятно "изневярата" да е само в съзнанието ви и второ, би ви "пукало" далеч по-малко, дори да е реалност!Тогава мъжът ви би виждал във вас една щастлива и спокойна, весела жена, със здрава вяра в себе си, с много чар и харизма. Тогава подсъзнанието му силно би искало да бъде с вас. Дори и понякога да му се случи да свърне от правия брачен път, да кръшне, вие бихте го приела сравнително спокойно, а той не би имал емоционална нужда от друга жена. Защото качеството на емоционалното общуване с вас би му давало всичко, което иска душата му! Сега, той вероятно също има трески за дялане - но това се решава в семейна терапия! Какъвто и да е изходът, според моя опит подходящата посока сега не е избързване с някакви крайни решения, а ползване на ситуацията за вътрешна работа по осъзнаване и стопяване на задействаните страхове! Когато се получи тяхната десензитизация, погасяването им, можете с помощта на здравия светъл разум и чистото си спокойно сърце да вземете правилните си решения! Сега когницията ви е изкривена, пречупвате всичко през страховете си, преувеличавате, катастрофизирате, скачате към заключения задоволяващи страховете ви, които незадължително са истинни. На принципа на субективното потвърждение намирате доказателства за тези страхове понякога и там, където те не съществуват! Изчистете страховете си - станете щастлива въпреки всичко! Тогава, когато сте спокойна и независимо радостна отвътре, една зряла самостойна личност - ако тогава той наистина изневерява, можете да си решите! Но засега, моята приятелска насока е - ползвайте ставащото за вътрешна работа - чудесна възможност е по изграждане на смело спокойствие и здраво психично ядро! Можете да кажете, че това не е лесно и че не е на моя гръб ставащото. Не е точно така - говоря ви от опита си - минавал съм през изключително болезнени ревности и от опит ви казвам, че точно тези преживявания могат да бъдат прекрасни стимули за растеж на самостойността на щастието! Защо не посетите терапевт за колкото е нужно сесии? Опс, писали сме заедно - това мнение не е отговор на горното!

Литература: ето тук. В книгите на Бандлър има много конкретни техники за самостоятелна работа! Още литература, ако четете руски: koob.ru , lib.ru ... Относно терапевти, които наистина добре работят с хиперфагия, моля пишете ми на лични!

За този същия интуитивен ум говори буквално във всяка своя книга и великия гений Оробиндо Гош. Нарича го супраментален разум или свръхсъзнание. По моя преценка и интуиция Оробиндо е доста под обхвата на това, което е провеждал българският мъдрец Беинса, но пък е по-близо до нас. Затова и разсъжденията му могат да бъдат наистина вдъхновяващи. Сега отварям понякога книгата му "Човешкият цикъл" - самото четене резонира със собствената ми опитност. Сякаш словото му те дърпа, защото е само една крачка пред теб! Преди няколко дни на йога на сънуването направихме този запис на тема интуиция. Отначало умишлено предизвиква хаос в ума и разбърква, за да може онзи тих зрител на интуитивния супраментален разум да се освободи от оковите на малката логика и его ум. Доста е дълъг (57 мин.). Поствам го тук по темата за информация - на някой може да му е полезен. Поздрави, Орлин

Благодаря ти за този прекрасен текст! Резонирам със смисъла му и от дете знам, че съществуването на такива светове и цивилизации не само е възможно, но е жива реалност! Как го знам? Като допир до този свят в сънищата ми, но преди всичко през "очите" на сърцето, като чувствознание! Ние, малките двуноги на малката си планета, като някакви мравки решаваме, че малките ни визии и примитивен живот са определящи за Живота в неговите степени на развитие и разновидности...

Основната техника си остава намерението! Намерението на осъзнаващия - онзи спокоен зрител, който живее този живот. В будно или спящо състояние, този наблюдател е който индуцира! Свободната воля! Благодаря ти за тази така приложна и насочена към същността книга!

Прекрасно написано, Иво! Благодаря ти!

Благодаря ти, Иво! За смелостта да говориш смело и открито за неща, надхвърлящи плоскостта на съвременната наука!

То е все едно да питаш 'какво е мнението ти за ножа"? Ами може да реже глави, но и хляб. Може да намушква, но и да прави мозъчни операции... Шест-седем години бях активен член на теософска организация и знам какво имаш предвид. Всичко зависи от това кой води дишането, как го води, колко време го води, в кой момент го води, в каква доза, с каква вещина, с каква степен на вчувстване в душевността на водения... Тук обаче темата се отдалечава от конференцията. Може би такава дискусия е нужно да се премести в темата за холотропно дишане...

"Как стигаме до подсъзнанието, до животинския мозък, за да преодолеем дадена зависимост?" Ето това е въпрос от ядрена значимост! И веднага отговарям: 1) Директно през работата с алфа и тета честота на мозъка, в които присъстваме осъзнато и сме в допир с работата на стария мозък. На практика това става при медитация/ хипнотерапия, работа с транс. 2) През поведението. След като са осъзнати дефицитите в живота, които стария мозък задоволява чрез храненето или пък трудностите, от които той се обгръща със защитния слой от резерви/ мазнини, се вземат мерки по задоволяване на дефицитите. 3) Чрез работа през тялото - с психотеатър човек се вживява дълбоко в нуждите си, в компенсаторните си поведения, прави се двупосочна разтворена и преживелищна връзка съзнание-подсъзнание. През тялото работи психотелесната школа в терапията. Тя е една от най-ефективните школи по мои наблюдения. Аз самия имам да се уча оттам на умения!

Имаше, разбира се! Едно момиче от слушателите беше антропософ. Много от лекторите бяха от Русия и определено добре познаваха теософията. Тя главно е развита там. Но, психодуховните системи се транслират през призмата и познанията на съвременната психология, невронауки и т.н. Краката на земята, главата в небето!

Към психиатър вече си се обърнал и приемаш хапчетата, надявам се! Успоредно с медикаментите обаче е добре да ходиш и на психотерапия. В психотерапията ще се учиш на възстановяване и развиване здрава връзка с обективната и твърда реалност, с логиката! Едно стабилно стъпване на основанието на здравия разум! Добра в случая е когнитивно поведенческата терапия - тя е клинично ориентирана и много подходяща в твоя случай!

Смисълът на подаръците всъщност е в емоционалната стойност, вложена в тях! Благодаря ви за благодарността! Когато човек благодари, през него преминава особена енергия! Енергия, идваща от света на живата сърдечна мъдрост, обич и знание! Когато човек има достъп до този вътрешен свят, той може да бъде щастлив! щастлив не поради това, че нещата отвън са идеално случващи се и наредени - те никога не са! Щастлив въпреки, щастлив относително самостойно! Щастие, идващо от връзката с този божествен свят отвътре! Бъдете щастлива!

Аз също съм доста скептичен за самостоятелното му справяне. Но, нека сме оптимисти! Когато ви отговарях, беше с презумпцията, че съпругът ви желае помощ, макар и индиректно. Ако имаше истинско желание и мотивация за справяне, питащият би бил той, не вие! Всъщност той отхвърля помощта изцяло... Реакцията му говори за липса на познание за сложността на собствената психика и липса на желание за опознаването и. Както и за липса на смелост да погледне сериозно на ставащото, като го сподели с друг човек, да си признае, че е слаб и потърси помощ. Такова признаване вече би било признак на сила и осъзнаване. Без познание справянето прилича на преминаване през река, пълна с крокодили, без ползване на спасителен мост и водач. Да, възможно е... Дано той може. Пожелавам му го и ще се радвам, ако напишете след време, че той е свободен и чист от зависимостта си. А за вас - нормално е да ви дразни нежеланието му за по-сериозно отношение към проблема! Може би е нужно да се оттеглите мъничко в желанието си за помощ - струва ми се, че не е твърде желано от него. Вече сте заявила пред него нуждата си от по-дълбоко емоционално съжителство и промени от негова страна. Той ви е заявил, че нещата ще се променят. Чудесно, останалото сега е в неговите ръце! А вие бихте могла да определите собствените си приоритети, цели, посоки. Например работа по отслабването, ако наистина го искате. То също не е лесно и изисква доста добро вглеждане в себе си и съзнателни усилия, правени по правилния начин. Не с насилие, а с радост! По-лесно е да се случи с любящ съпруг! И не само отслабването и не задължително отслабването! Вижте какво ви радва в този живот, какво наистина искате от него! Ако бихте се чувствала слаба и щастлива, чудесно и ако докато отслабвате полагате усилия, но радостни, прекрасно! Но ако слабото тяло е приемано за предпоставка за щастие, това е илюзия! Точно сега, точно в този момент, застанете пред огледалото, усмихнете се от сърце, погалете се и си кажете: "Обичам се! Приемам се - изцяло и безусловно! Точно в този миг и точно с това коремче и дупе се приемам изцяло и се обичам напълно! Обожавам тялото си, всеки сантиметър от него, всяка гънка и извивка!" Оттам насетне с отслабване или без, вие си знаете, но по-важно е щастието! А то не е дестинация, а радостта при всяка стъпка при следване на цел! Ако ще отслабвате, направете го заради себе си, не заради мъжа ви, не заради социалните клишета за анорексично тяло, заливащи ни от медиите и т.н. Заради себе си - ако искате и не непременно като ултимативна цел! Нежно и с обич! Именно липсата на обич, взаимност, споделяне, разговор, преливане на чувствата в дълбочина ви карат да замествате тези липси с повечко хапване! Обърнете повече внимание на социалния си живот, на приятелите, на хобита като танци, спорт, четене на вдъхновяващи книги... Всичко, което ви радва, вдъхновява и кара да се чувствате пълна отвътре и щастлива! Разрешете си време за себе си! Намалете очакванията, които сама поставяте на себе си и увеличете сферата на радостта! Казвайте си понякога: "Позволявам си да бъда щастлива! ". В дългосрочен план преценете отношенията с мъжа си, с или без зависимостите му. Ако е нужно, посетете терапевт. Ако той не желае поради бягане от сянката си, отидете сама! Вие можете да бъдете щастлива!

Чудесно! А сега следва доста работа, тръгвайки в тази нова посока! Тя е стръмничка, но не прекалено. Като един приятен родопски хълм е, изкачването по който носи много радост и вдъхновение, нови хоризонти и простор отвътре! Това си е за притеснение! Страх го е да покаже слабостта си пред друг човек, да се разкрие. Което показва, че бяга от сянката си и в процеса на справянето би действал по силата на автоматичния психичен защитен механизъм изтласкване, би се борил с проблема си, с което би нагнетявам страстта и страха в несъзнаваното си. А това ги прави изключително трудно контролируеми, когато се натрупат. Начинът за справяне е сублимацията, не потискането на борбата! Нищо не споменавате за статиите и записите, към които ви дадох линкове! Там са обяснени подходящите насоки, които водят до освобождаване от зависимостта и намиране на свободата! Страх го е да се разкрие, но може би и не съзнава достатъчно дълбоко зловредността на навика си. Може би се съгласява с вас и донякъде разбира смътно, че навикът е вреден, но само в някаква степен... Може би част от него се съгласява с вас, защото го е страх от развод и затова кима и изявява някакво желание за работа. Но това е сравнително външна по отношение на навика мотивация за справяне... Дано му е достатъчна... Да, нямате опит и не сте в позицията да му бъдете терапевт! Тук ви давам само общи насоки, останалото зависи от него! Но, нека бъдем оптимисти - човек има неограничен ресурс за справяне! Възможно е да успеете и сами... Добре формулирано! В горното писмо ви писах за поставянето на ясни срокове за справянето! Какво би се случило, ако той продължава да е зависим и след 3 години примерно? А след 2? Имайте си един ден в седмицата, в който правите подарък на слабостите си! В този ден никакво осъждане, никакъв контролиращ морал и самоосъждане! В този ден вие можете да си хапвате колкото и каквото си искате - наречете го денят гуляй примерно. В друг ден от седмицата, когато можете да сте сами, без децата, си определете "порно ден". Но само двамата, той с вас. В този ден забравете морала, ползвайте въображението си и се присъединете към механизмите на подсъзнанието му, така печелейки доверието му, както обясних в горния постинг. След месец или два този ден може да се разреди на два пъти месечно. А след още месец - два на веднъж месечно, до пълното му премахване! Така смекчавате процеса по промяна - две стъпки напред, една назад. Искам да подчертая, че тази стъпка е подходяща само ако вие и той я желаете. Ако ли не, просто я забравете! Все пак тук не правим терапия, а само даваме общи насоки. Съответно няма кой да ви мотивира, побутва лекичко в подходящата посока и т.н. Ако наистина е гледал и мастурбирал ексесивно, се познава лесно по невербалното му поведение и реакция на стрес и трудности. Езикът на тялото става по-рязък, невротичен, неспокоен. При сравнително ниско ниво на стрес активираната тревожност продуцира защитно дразнене, избухване, рязкост, гняв или отдръпване, отбягване на трудността и действеността. И обратно - когато се отдели от зависимостта си, ще видите в него един различен човек, с блеснал поглед, с много повече мотивация за действие, за развитие, промяна, активност, с много по-високо ниво на радост и жизненост! Ако обаче се изкуши периодично да се връща тайничко към навика си без кой знае какви ексцесии, трудно можете да разберете за това! Ще познаете пак по продължаващата липса на мотивация в живота му! Но, най-важното е да бъдете честни един с друг - напълно! Ако той не съумее да бъде честен с вас, в усилията и дори провалите си, само бихте се залъгвали, както сте правили и досега! Няколко месеца до година са добър период за едно относително стабилно ниво на свобода от навика! Едно по-цялостно и още по-стабилно ниво на освободеност от навика се постига за 2-3 години. В сравнение с толкова години обсебеност тези срокове не са много. Има някаква вероятност и тук вече всичко зависи от взаимоотношенията ви! Вие какъв мъж предпочитате? Зависим и слаб, който обаче е верен? Или силен, свободен и преливащ от енергия? Може би сегашното състояние на мъжа ви задоволява нещо във вас и семейната ви система? Вижте някой спокоен, амбициозен и силен мъж, когото познавате! Всеки може да бъде такъв! Мъжът ви също, когато либидният му заряд се покачи до по-високи нива! В началото на преодоляването е добре като компенсация да имате повече интимност. Но след време и съвместният ви сексуален живот може да се сведе до нормална честота - тогава мъжът ви евентуално би могъл да ползва част от психичната си енергия за кариера, новаторство, както и за поддържане на едно постоянно стабилно състояние на вътрешно щастие! Но, всичко зависи от него! Възможностите винаги са налични, но докъде ще стигне в осъществяването им, зависи от неговата свободна воля! Не! Това е ултра песимистична гледна точка! Моят опит говори, че в рамките на броени години човек може буквално да се "прероди" метафорично - тоест с помощта на подходящо насочени усилия да моделира качествата и живота си в посоката, в която свободната му воля реши! Два от линковете в предното ми писмо водят до записи на хипноза за зависимости. Всяка хипноза е автохипноза! Това означава, че терапевтът помага на собственото ви желание за потъване в хипноза, за случването и, за да работите за промяна на нещо в себе си! Имате ли силното желание за това, хипнозата също е успешна! Тя е добър помощен метод. тя може да заложи в подсъзнанието нужните настройки, отношение към преодоляването на навика, които човекът ползва през ежедневието си! Прочетете внимателно статиите, осмислете ги заедно! И пак и пак! Тогава започнете да слушате записите - по два пъти на ден. Останалото зависи от мотивацията ви! Наистина имате нужда от семейни консултации! Защото взаимно подхранвате проблемите си! Вие преяждате, защото ви липсва дълбока съпричастност, разбиране и топлота! Той мастурбира, защото ... Вие довършете! Справяйки се със зависимостите си, ще получите възможност да запълните зейналата помежду ви емоционална пропаст, както и социалните дефицити в живота си! Успехи!