Орлин Баев

Тази песничка ми бе любима преди десетина години. Отвреме на време си я припявах през всичките години досега. А днес сутринта я открих случайно в нета: http://www.youtube.com/watch?v=_M1CoDUbuyQ

Тодор е прав за даването на методи и техники! Само много простички или никакви. Защото е нужно разбиране и вещо изпълнение, което само терапевт може да води! Аз съм давал доста техники преди... Сега ставам все по-кратък - и има защо, по описаните от Тодор причини. А и времето се превръща в наистина най-ценният ресурс - все повече!

Ето някои насоки: - Премини през курс психотерапия - там ще се научиш да възприемаш общуването по по-светъл и лек начин, да управляваш мисленето и емоциите си съзнателно, ще покачиш самооценката си и ще се научиш да се приемаш, обичаш и самоуважаваш повече...! - Запиши се в група от психотелесната психотерапия (практикувана е от М. Алгафари) - там ще комуникираш, ще играеш ролеви игри, ще говориш и ще се заявяваш пред хора. - Запиши се в групи за публична изява (реторика, ораторско майсторство), група за актьорско майсторство, група за обучение в невро лингвистично програмиране... - Чети повече, развивай общата си и словесна култура, лекситимията си (способност за вербализиране на емоциите)... Основната работа можеш да свършиш в личната и групова терапия (първите две тирета от по-горе). Другите две са полезни и важни, но надграждащи и опционални. Както се казва, имаш "бели кахъри". Нямаш тревожно разстройство, а съвсем нормални преживявания, които бързо можеш да преодолееш и превърнеш в смело и активно общуване! Успехи и щастие ти пожелавам!

Здравей! В предвид възрастта ти и липсата на достатъчно количествен и качествен жизнен опит, просто не ми се иска да те насочвам през интернет! Само мога да ти кажа, че си здрав! Имаш нужда да погледнеш навътре в себе си, да осъзнаеш процесите в ума си ... Това можеш да направиш с терапевт! Успехи!

Съветът ми е: обърни се към психотерапевт. В Плевен можеш да потърсиш Тодор Първанов! Терапевтът ти ще те научи как да се отнасяш към страха си. Ще те накара и да погледнеш навътре в себе си и се запиташ: "На какво иска да ме научи ставащото?"

Здравейте - ето горните насоки като статия:Самопомощ при генерализирана тревожност

Да, здрава сте и да, реакцията ви на лекото замайване с тревожни мисли покачва адреналина ви с борба/бягство реакцията си и става незначително покачване на кръвното. Незначително, абсолютно безвредно, дори полезно, като един вътрешен фитнес! Изходът от тази въртележка (телесна промяна - негативна психоемоционална реакция - страх - леко покачване на кръвното) става чрез промяна на психоемоционалната ви реакция на телесния неутрален стимул в пълна с доверие и приемане. Доверие в собственото тяло, в Живота си, в Себе си, в Мъдростта на Живота! Как става тази промяна? Споменах бегло за това по-горе. Останалото ще свършите с психотерапевта си! Няма да ви пожелавам здраве - имате го! Пожелавам ви доверие, обич и щастие!

Преди време от клуб психолог към НБУ организирахме обучение по прословутия минесотски тест. В Б-я има обучение по тестове и то добро: http://osbulgaria.com/ . Сега като потърсих сайта даже се учудих, че името ми е там за преминато обучение по MMPI: http://clinical.osbu...gists.php?id=79 ... Наистина е богат тест, с много скали, включително за лъжа и заблуждващи, така че да бъде достоверен, поне що се отнася за попълването му от непсихолог или под средно интелигентен човек... Иначе човек лесно се досеща кой е социално желателният отговор, старае се да не прекалява все пак, за да не влезе в психопатната манипулативна скала... Общо взето, тестовете са с пъти и пъти по-слаби инструменти от опитното око на терапевта, а в самата психотерапия не вършат каквато и да е работа, наистина! Понякога даден клиент с ригидна психика сам търси тестове, но попълването на такива само би задоволило характера, който всъщност го разболява... Дълго е за обяснение, но в живата психотерапия наистина тестовете имат 0,0000001 % място! Тъй като аз се занимавам с терапия, а не с бизнес "обучение в тестове", не уважавам особено тестовете. Плитки са, поне за мен - като личност и като професионално направление! Разбира се, това е само моята гледна точка. Темата е отворена и тестът може да бъде обсъждан надълго и нашироко, ако има желаещи! Добър е, безспорно! С уважение, Орлин

Абе хора, става дума за едно кефещо скачане... Аман от приказки...

Здравейте! Ако почна да ви разубеждавам, за малко ще се почувствате добре, но не след дълго ще грабнете апарата за кръвно отново, задоволявайки хипохондрията си. Преди около пет години, когато имах първия си пациент хипохондрик, работех аналитично и когнитивно - със свободни асоциации, анализ, правене на връзки до безкрай, рационалност, разубеждаване (когнитивно реструктуриране)... Не след дълго бяхме отново в изходна позиция. Тогава се обадих на една прочута в малката ни държава колежка - Мадлен. Питах я какво да правя. "Не става с разубеждаване, каза ми тя! Вторичната полза на страха помита всяка рационалност! Работи се директно с подсъзнанието - през тялото, през медитацията, визуализацията и молитвата, както знаеш и можеш!...". Та така... Това, което аз осъзнах е, че при хипохондрията е срината ВЯРАТА! Вярата в Себе си, в Живота, В Бога ако щете! Вярата в Разумността и Мъдростта на битието! Всички останали методи при хипохондрия са само добър подстъп и помощни подходи! Това, което я решава в корена и, е възстановяването връзката с описаните лъчи на ВЯРАТА! наречете я вяра в ДАО или в Природата на нещата... До тази вяра се стига с прекогнитивно центрирани методи като хипнотерапия и медитация, молитва, работа през тялото (психотеатър, биоенергийни дишания), поведенчески методи! Някога ще ги опиша! А за вас - започнете посещение на ефективен и резултатен психотерапевт!

Искате ли да организираме групово скачане? Аз не съм скачал, но ми се иска. Преди време се запознах с председателя на клуб "Адреналин" - хайде да организираме група!

Сигурно си прав! Просто давам израз на болката си от варварското и с особена жестокост масово изтезание и убийство на животински видове, което се случва ежедневно. Животински видове, за съществуването на които природата е употребила милиарди години. Просто обичам тези чисти и истински слети с природата създания - животните! Обичам и хората - от техния вид съм все пак... Да, по-голям капацитет имаме при боравенето с твърдата реалност. Но го ползваме по наистина кошмарен начин. Това, че ледниците периодично се топят естествено и че видове се раждат и изчезват естествено и в хармония с природните закони, не оправдава човека, който с ниското качество на когницията и поведението си унищожава, граби и руши в дискорд с природните цикли и закони! Не виня, просто констатирам! ...

Когато някой обича семейството си, но е силно тревожен по някаква причина - лична или свързана със семейството - нормално е да се появят естествените защитни автоматични мисли, идващи от когнитивните схеми в несъзнаваното. Това отначало са естествени мисли - подсъзнанието ги ражда един вид наобратно, с цел защита. Това е древен еволюционен механизъм на борба/ бягство адаптивните сигнали за оцеляване и защита, присъстващ в старите ни мозъчни структури. Дотук добре. Тези нормални защитни мисли се превръщат в натрапчиви и все по-силни и интрузивни, когато моралната цензура на индивида започне да се бори с тях и ги отхвърля, неразбирайки нормалността им и интерпретирайки ги погрешно като лоши, като реално желание за съответното действие и т.н. За човечеството. Това, което обрисуваш, би могло да бъде реалност в някои редки случаи, когато индивидът наистина приема човечеството като свое семейство, наистина го обича силно като част от себе си и преживява съзнавано и несъзнавано единството си с всеки човек. Когато към такава прекрасна алтруистична обич се добави елементът на повишената тревожност в интрапсихичната система на човека, биха могли да се появят натрапчиви мисли, свързани с насилие и насочени към ... човечеството. Такива мисли биха били нормални -просто еволюционно обусловеният механизъм на подсъзнанието за защита, за борба/ бягство, през който се процесира и обичта към човечеството, ги ражда. Ражда ги с цел защита, покровителство, закрила. Дотук добре - ако човекът обаче не познава тази естествена работа на подсъзнанието си, започва да отрича, потиска и изтласква породените когниции в несъзнаваното чрез моралната си цензура. Това е най-сигурният начин обаче тези когниции да бъдат нагнетени, натрупани, напрежението и тревожността да нараснат и да започнат да се "оттичат" в натрапчиви мисли и/или тревожна психосоматика, перверзии. Ако битката е наистина силна и колкото по-силна е тъя, толкова по-тежко става положението, като е възможно възникналото разцепване между борещите се части да се превърне дори в психотично. Такъв непознаващ естествените процеси на цялостната си когниция човеколюбец, поне докато процесите случващи се в ума му са на нвротично, а не на психотично ниво, няма каквато и да е вероятност да конкретизира интрузивните си мисли в дела. Защото както казахме, те са продукт освен на неразбиране и на обичта му към човечеството и на прекомерния му морал, които също участват в невротизиращия процес, право пропорционално нарастващи количествено заедно с натрапчивостите. Искам веднага да кажа, че в един зрял в процесите на душевността си познавач на цялостната си психика такъв невротизиращ процес не се случва, а обичта, била тя към малката семейна система или към голямата, на цялото човечество, бива давана с разбиране и мъдрост, през познаване на собствения ум и през конкретни братолюбни действия! Психичните процеси в хейтърите са различни. Това е психопатно и по-точно социопатно поведение, тоест от спектъра на личностовите разстройства. Ето описание на социопатната психопатология: социопатия Личностово разстройство, което става обект на внимание преди всичко поради голямото несъответствие между поведението на лицето и съществуващите социални норми и което се характеризира с : (1) грубо безразличие към чувствата на другите; (2) изразена и постоянна безотговорност и игнориране на социалните норми, права и задължения; (3) невъзможност за поддържане на трайни взаимоотношения, въпреки че няма затруднения в установяването им; (4) крайно ниска поносимост на фрустрация и нисък праг на отключване на агресивни реакции , вкл. и физическо насилие; (5) неспособност за изживяване на вина и за извличане на поука от миналия опит, особено от наложени наказания: (6) изразена склонност да се обвиняват другите или да се измислят правдоподобни обяснения за проявите, довели лицето до конфликт с обществото. Както се вижда, тук моралната инстанция практически липсва, имаме неспособност за преживяване на вина, както и удоволствие от причиняваното на другите страдание... Затворите, но за съжаление и бизнес икономическите и политическите среди са доста импрегнирани със социопатен и нарцистичен контингент... Не става дума за количествена сила на Любовта, а за качеството и. Наистина, както казва Лазарев, ако Любовта идва от целокупния Живот, тя е наситена с Мъдростта на правото разбиране и познание на собствения многопластов ум. Тогава тя е истинска и неприлепнала (по неговата терминология) към малките морални човешки разбирания, лишени от по-високата позиция на Цялостта!

2) Релаксация Ако предварителното условие за ежедневен интензивен спорт е изпълнявано, релаксацията при Г.Т. става възможна. В противен случай онова чувство на тревожно напрежение отвътре, което ни кара да сновем насам натам напрегнато и неспирно, не ни дава мира . Релаксацията на свой ред е предварително условие за случване на медитацията/ визуализациите и съзерцанието. Релаксацията присъства в повечето системи за психоемоционално и ментално развитие и промяна. Ето пример за това: http://yoga.eurasia.bg/forum/index.php/topic,904.0.html . В линка е описана практиката на йога на съня, както е дадена от Сатянанда. Макар и само един от много възможните подходи, примерите са добри. За целта на релаксацията, можете да проследите последователността на отпускане на телесните зони. Аз също водя такава хипнойога (на съня), но обикновено по свой си, интуитивен и творчески начин. На следващата сесия обаче мисля да следваме класическото изпълнение и евентуално също да бъде качено за слушане (в преден постинг дадох линк). Защо релаксация? Когато седнем или легнем удобно и затворим очи, ние автоматично посрещаме това, от което обикновено бягаме - мислите, чувствата и напреженията си. Дори ни се струва, че когато се взрем навътре в себе си и пробваме да се отпуснем, напрежението и дискомфорта нарастват за известно време. Всъщност са същите, но сме в по-плътен досег с тях, което дава възможност за трансформацията им. Важното е да останем спокойно в породилото се напрежение и да "заплаваме" в него приемащо и с доверие, сякаш е наш ценен съюзник и приятел. Да обикнем напрежението и вместо да бягаме от него мърдайки или отваряйки очи, да позволим на тялото да остане напълно неподвижно. Постепенно напрежението започва да се трансформира в релаксирано спокойствие, тялото да се отпуска и натежава, все повече и повече, с всяко следващо издишване, докато сякаш изчезне и се загуби - това е състоянието пратяхара, оттегляне на сетивата от йога или сомнолентност, лека авто/хипноза. Вижте за това е тази статия: http://orlinbaev.blogspot.com/2011/05/blog-post.html . Ценното при опитите за постигане на релаксация при г.т. се състои в това, че за да бъде постигната, е нужно да бъде загубен контролът над тялото. Този защитаващ от ирационалните страхове от провал, нараняване и т.н. свръхконтрол е основното, което препоражда психичната "въртележка" при г.т. Когато човек си разреши да отпусне контрола, се допира до страховете си. Отначало има доста страх, но бързо човек осъзнава, че този директен допир до тревожността всъщност не е кой знае колко неприятен, а дори може да бъде приет за интересен и удоволствен. Тогава тревожността се стапя, а тялото потъва все повече и все повече в състояние на спокойна радостна релаксация. С времето на ежедневно практикуване на релаксация, тя се пренася все повече във всеки миг от ежедневието! Тя е психотелесният израз на прегръщащо и с доверие приемане на страха, водещо до превръщането му в чиста енергия, в зареждаща сила! Релаксацията е основа за практикуване на образната, визуална работа, която ще спомена в следващ постинг.

1) Спорт - когато спортуваш 4-6 пъти седмично, с интензивно мускулно и аеробно натоварване, адреналинът, произвеждан от надбъбречните жлези, изгаря. Трябва му време, за да се натрупа нов в депата на жлезите - а те не са безкрайни. Освен това при спорт се отделят веществата на щастието - ендорфини и енкефалини. Когато спортуваш, адреналинът се стапя, а спортното усилие кара мозъка ти да отделя допамин - невромедиаторът на здравата мотивация и здравата агресия. А това е телесният хормонален и биохимичен механизъм, който се случва при промяна на психичното отношение към страха от борба/бягство в любящо приемане. Когато се бориш/ бягаш, адреналинът преминава в кортизол, хормонът на паниката, на ужаса! Когато приемеш страха, адреналина с Любов и релаксирано "плаване" в него с тялото и ума си, адреналинът тласка производството на допамин. Превръща се в щастлива мотивация. Допаминът е веществото, което силно се покачва например при приема на кокаин или хероин - в случая самото ни тяло, с помощта на подходящата ментално-емоционална нагласа и спорта, синтезира допамин и ендогенните вещества на щастието, по един напълно естествен и полезен начин. Майсторите по бойни спортове познават ефекта на адреналина да покачва амбицията/ смелостта и наситената с удоволствие мотивация - затова някои умишлено си инжектират адреналин преди битка. Това, към което искам да наведа мисълта ви е, че вместо да "ритаме срещу ръжена", можем да го ползваме. Можем с помощта на собствената си психо-емоционална настройка да променяме биохимичните процеси в тялото си, а оттам и настроението и телесните си реакции! Спортът освен това има и чисто психичен ефект - предизвиква телесни състояния, приличащи на тези при повишена тревожност и паника, без да са същите: задъхване, замайване, телесна умора и напрежение и т.н. С това мозъкът, на прекогнитивно (задмисловно) ниво се учи да приема тези телесни реакции като неутрални и добри, дори носещи удоволствие! Получава се десензитизация - обезстрашаване, както се нарича в поведенческата терапия. Така редовният интензивен спорт е просто задължителен при хората с повишена тревожност, тъй като служи за подходящ психотелесен контекст в хода на психотерапията или самопомощта! Какъв спорт? Като чуем спорт и обикновено си представяме някакви ужасни фитнес зали с духащи климатици, изолирани от естествената среда, с гърмящи телевизори - зали, в които хора фиксирани в илюзията на имиджа си мълчат и се разминават едни други, нарцистично оглеждайки се в купищата огледала... Депресираща гледка... Фитнесът е добър вариант, а има и нормални зали, с подходящ музикален фон, харесван от теб и посещаващ ги контингент от хора. Важното е спортът да ти харесва! Може да са танци - народни или салса или брейк или модерни и т.н. Може да бъде каране на колело или кънки - но интензивно, с натоварване. Особено добро е тичането в естествена среда - парк или гора. Там всяко дръвче, птиче и лъч слънчева светлина имат силата да те вдъхновяват! ... Спортове много - намери своя и отдели време за него -няма да съжаляваш!

За справянето с генерализираната тревожност! Самото преживяване на симптомите вече говори нещо - подсказва уроците, които е добре да бъдат научени. Замайване, загуба на контрол, дереализация, натрапчиво мислено предъвкване, свръхконтрол, песимизъм и критика... Такива симптоми просто викат: "Човече, моля те научи се да правиш грешки и го приеми за нормално! Научи се да се проваляш понякога, отпусни се малко и се забавлявай повече! Загуби контрола на егото си, за да се роди щастливата и светла смелост на духа ти! Моля те, научи се да живееш от сърце и през сърцето и тялото си повечко, там дълбоко в същността си, откъдето извира Любовта и Щастието! Моля те, довери се - на Природата си отвътре, на Живота, на Човека в теб! Моля те, виж и се довери повечко на дълбинно доброто в Живота и хората, зад външните роли и привидности! Моля те, отпусни тялото и малкия си логичен ум, за да се роди в теб онзи сърдечен Разум, който преживелищно те свързва и слива със самата тъкан на Живота, С Любовта. Сърдечният разум, от позицията на който с всяка клетка от тялото и квант на душата си знаеш, че няма как да бъдеш изоставен и сам, че всичко случващо се в живота ти е точно на мястото си и ти помага да си спомниш кой си и накъде си тръгнал в това пътешествие-Живот! Моля те, човеко, отвори се за Силата и Светлината на Безкрая си, за да можеш да прегърнеш и успокоиш собствените си емоции в подсъзнанието си, това малко уплашено дете в теб, ти самия! Моля те, позволи си да свалиш тази защитна броня от перфекционизъм, напрегната свръхбдителност и нащрек, песимизъм и контрол - захвърли я и прегърни страха си, заплавай в него с Любовта на душата си! Моля те, приятелю, научи се да оцялостяваш съществото си, да летиш в необятните земи на свръхсъзнанието си и с придобития Мир и Светла Обич да се спускаш в корените на подсъзнанието си - нежно и с мекота! Обичай се, приятелю, приеми се, отпусни се в нещата такива, каквито са! Само когато се приемеш, можеш и да се промениш!..." В терапията се започва със структуриран кратък анализ на автобиографията и с времето периодично се връщаме към него. Това подпомага осъзнаването и залага добра база за цялостната промяна. С помощта на водена визуализация (хипнотерапия, медитация) в по-дълбоко състояние на ума и мозъчните вълни, се работи по залагането на отношение на любящо смирено приемане на страха и охотен допир до него с лекота. За мозъка тази визуална работа е почти същата като реалното преживяване, но при визуализациите допирът до страха е преживяван в релаксирано състояние, с променено ментално-емоционално отношение. След това се продължава с дишане, което предизвиква загуба на контрола и телесни преживявания, които много приличат на тези при тревожноста - след преминаването на първоначалната бариера на съпротивата, човек преживява тези симптом като неутрални и дори като радостни и се учи да отпуска контрола и плава в разтварящата се в смелост тревожност. Терапията продължава с психотеатър, в който човек сам се вживява в ролята на свръхтревожен и се практикува новата емоционална настройка на приемане и обич. Продължава се с визуализациите - те се учат подобно на плуването. С времето човек се учи да практикува медитация и сам - с помощта на записи като тези ( http://kaksepravi.com/kaksepravi.com/yoga/ ) и др. В хода на работата автобиографичната памет се "разкопава" все повече, правят се асоциации между настоящи поведения и реакции и техните залагания, променят се нагласи и т.н. Човек се учи на рационална работа с мислите и базовите си вярвания (комплекси), до които вече е стигнал и се е научил да наблюдава припламването им от позицията на едно разширяващо се самосъзнание. Това е по отношение на водената от терапевт работа. В друг постинг ще спомена някои насоки за самостоятелна работа. Тя, разбира се, е в някои отношения по-повърхностна и "на сляпо", но все пак може да помогне в доста случаи.

Опитът ми в практиката показа, че се случва следното. Човек получава паническа атака или серия от такива в даден период от живота си. Ако реагира с (1) бягане от страха си, обикновено малко по малко пароксизмалните (неочаквани) единични п.а. прерастват в типично паническо разстройство, евентуално с агорафобия, оттегляне (или желание за това) в сигурността на дома и отбягване на места с много хора, откъдето няма изход - асансьори, метро, автобуси и т.н. Ако човек има (2) борбена реакция, той въпреки страха си продължава ежедневната си рутина - професионална, социална и т.н., поне в някаква степен. Такъв човек посреща страха си и въпреки него изпълнява социалните си ангажименти. Но се бори - както в твоя случай! Бори се със зъби и нокти... Тази битка изтласква страха в несъзнаваното, където се трупа и започва да се процежда в една плаваща, разпределена в цялото ежедневие тревожност. Във всичко, което провокира гравиралите се в несъзнаваното вярвания/страхове от провал, отхвърляне, нараняване, злоупотреба, загуба и т.н. Тези несъзнавани вярвания вероятно вече са съществували в зачатъчно състояние в характера на човека, но са се затвърдили от психодинамиката, породена от паниката и битката с нея. Ако при едно типично паническо разстройство ядреният характер на човек е доста зависим, несамостоятелен и в някаква степен дори детински - характер над който такъв човек често поставя защитна маска от твърдост, то при генерализираната тревожност тази перфекционистична борбеност, контрол, критика и нащрек са в самото ядро на характера. Това предопределя и отношението към пароксизмалния страх на битка или на бягство. В случай на изтласкваща, отричаща и потискаща страха битка, постепенно напрежението в несъзнаваното става постоянен житейски фон. Тревожно напрежение, с което човекът с генерализирана тревожност (Г.Т.) непрестанно се бори. Бори се със ... сянката си! Борбата поражда т.н. мускулни брони - мускулни стягания - в стомаха, в гърдите (субективното усещане за задушаване), отзад в тила и т.н. Дишането става горно гръдно и плитко, което предизвиква хипервентилация и замайване, дереализация, деперсонализация, евентуално шум в ушите и т.н. Постепенно процесът се автоматизира и дори да няма кой знае какви външни мускулни стягания (брони), симптомите на замайване и др. пак присъстват - станали са част от мозъчната процедурна памет при реакция на страх и битката с него. В следващ постинг ще засегна методиката за трансформиране на състоянието!

Здравейте! Имате не паническо разстройство, а генерализирана тревожност с хипохондрични натрапчивости и ритуали (меренето на кръвното). Тъй като състоянието ви в огромна степен се припокрива с това на много други преживяващи го, ще си позволя да ви отговоря с мненията си от тук. С времето ще добавям още към методиката за самопомощ! Сами пишете, че страховете са ирационални - така е! Ще полудея, ще умра, става ми нещо ужасно, разболявам се, получавам инфаркт, инсулт, провалям се, хората ме мислят за ... и т.н. Ако тук ползваме чистата когнитивна терапия, ефектът ще е малък - защото тя работи на рационално ниво и с рационални процеси. Добра е при социална тревожност примерно, но не и при пароксизмална тревожност или хипохондрия... Защото страхът тук е прекогнитивен, процесира се през директният път таламус-амигдала, вместо по рационалния и по-дълъг таламус-префронтална кора - мислене, асоциативни зони - амигдала. Стрелка се директно, за част от секундата - усещане добре познато на всички, които имаме или сме имали подобни състояния! Тогава основните методи за погасяване на такива прекогнитивни страхове би трябвало да засягат директно този пряк прекогнитивен път. Безкрайните вербализации на анализата имат мястото си, рационалността на когнитивната и рационално-емотивната терапии също - чрез тях се осъзнава, изяснява, отговаря се на въпроса "ЗАЩО се случва това с мен", разкопава се "психичната почва, подготвя се", установява се добра връзка между клиент/пациент и терапевт. Но тези методи работят през гореспоменатия дълъг невро-когнитивен път и не достигат директно до ирационалността на страховете ни. Както казва една жена, посещавала психоанализа 15 години с цел спокойно летене със самолет, перифразирам: "След 15 г. погребах няколко мои аналитици, самата аз станах аналитик, но все още не мога да летя със самолет...". Къде тъжно, къде жалко и смешно, но е факт, че ако терапевтът не владее една добра сплав от интегралност в терапията си и ригидно практикува само една школа, която в даден случай просто не е ефективна за дадено р-во, по-скоро вреди, тъй като единствено отнема времето и средствата на пациента си! Нека не бъда разбиран погрешно - уважавам психоанализата/ психодинамичния подход - когато е на мястото си. Уважавам и класическата когнитивна терапия - ползвам я постоянно - но когато има защо и на точното място и време за подходящия проблем и човек! Методите, които така да се каже, 'общуват" директно с прекогнитивните страхове, с подсъзнанието, са: - Осъзнато проникване в по-дълбоките мозъчни честоти (алфа и тета), където процесирането на информацията е както при съня - образно, метафорично, архетипно, ирационално, смесващо, преливащо се и приказно, преобразуващо и пластично. В такъв режим на работа разширената до по-широки области от личното несъзнавано свободна воля е в директен досег с механизмите на това несъзнавано, на ирационалните дълбинно-психични процеси. В юнгианската психотерапия такава работа се нарича активно въображение. Други школи я наричат осъзнато сънуване, хипнотерапия, медитация, водена релаксация, йога нидра и т.н. В състояние на мускулна релаксация сетивата се отдръпват навътре, изпитва се субективно преживяване за загуба на тялото (пратяхара) и моноидеистично фокусиране на ума (дхарана). Тогава терапевтът леко води човека в досег със страховете му, учи го на подходящото отношение към тях, погасяването им чрез трансформацията им в мотивация и смелост! - Работа през тялото - биоенергийни дишания, които имат свойството да освобождават телесния израз на страха - мускулните брони, както и да сблъскват човека със страховете, които изплуват навън и биват канализирани. Психотеатър и трансформиращи танци - тук богатството от методи е огромно. Аз лично тепърва имам да усъвършенствам уменията си в тези последните методи. - Поведенчески методи - наводняване с рефрейминг - визуално и вербално човекът се сблъсква със страховете си, умишлено говори за тях, като ги преекспонира до абсурд и пародия, поставяйки им нова рамка на възприятие (рефрейминг) от приемане, хумор, прошка, благодарност и т.н. За самостоятелна работа са подходящи автогенният тренинг, методът силва, слушане на аудио записи на йога нидра, ежедневният интензивен спорт. Важното е целта ти да бъде не борене, а прегръщане и приемане на страха! Така се учиш и на уроците, които той всъщност ти носи! И тук стигаме до по-цялостната работа, а именно, характерът на хората с тревожни р-ва! Страхът се явява само една добра и нужна аларма, която човекът наместо да иска да спре, би могъл да се запита какво има да научи от случващото се?! Потискаш ли, бориш ли се, за малко можеш и да успееш, но в дългосрочен план тревожността ти нараства, тъй като я трупаш отхвърляйки я в несъзнаваното си!

Въпросът е принципен за кого? Принципен в какво отношение? Принципен според кого? Зет ви и дъщеря ви знаят ли, че ги обсъждате в открит интернет форум, макар и под псевдоним? Упълномощена ли сте за това и имате ли одобрението им? Следят ли темата? Ако и двамата знаят, чудесно! Ако не, не съм много съгласен, че подобна тема въобще има място в това пространство. Ако знаят и са съгласни, нека се регистрират и пишат. Както писахме много пъти, това би променило нещата тотално! Това, че вие искате те да имат дете, е чудесно. Това, че те евентуално искат (не знаем точно) също. Това, което засега, докато не знаем мнението им не е на място, е обсъждането на личния им и интимен живот от трето лице. Нищо повече, нищо по-малко! Тодоре, подходът ти в описания от теб случай е наистина чудесен. Заключенията, които обобщаваш ("не бива да се остава без дете") обаче са лично твои - но ги представяш като тотално меродавни във всички случаи. За мен твърдението ти е вярно - децата са богатство и слънце в дома! Но това е мое, твое и на някой друг мнение. Какво е мнението на всеки от членовете на обсъжданата двойка засега не знаем - ако се включат, ще узнаем... Както и да е, не в това е разминаването, а в питането от трето лице, което провокира обсъждане на най-интимни въпроси без да сме сигурни дали имаме позволение за това.

Честито, Роси! Благодаря ти за присъствието ти в българското сърдечно и терапевтично пространство! Бъди щастлива!

Явно безсънниците сме далеч от добрите ученици. Но поне ни остава утешението да сме някакви ученици... "И тъй първото нещо – сънят, той е един важен фактор за ученика на Окултната школа. Не можете ли да спите спокойно, вие не можете да бъдете добър ученик, т.е. можете да бъдете ученик, но не и добър ученик на Окултната школа. Сега, за спането вие ще правите по възможност много опити. Например ще направите следния опит: като си легнете, за пет минути да заспите. Това вече не е дресировка, то е сила на волята – за пет, най-много за пет-десет-петнадесет минути да може да заспите. А сега някои от вас, след като са възбудени, легнат да спят и почнат да си правят планове в леглото какво ще правят утре. Така се изминава половин, един час време. И с това вие се ограждате с една нездравословна аура. Към 2 ч. след полунощ, станете, разхождате се, казвате: „Не върви!“ Сутринта станете, неразположени сте, онези неприязнени чувства ви мъчат и вие търсите да се скарате с някого, за да ви мине. Пък ако със силата на вашата воля можете да заспите след пет минути или най-много след десет-петнадесет минути, на другата сутрин ще станете бодър и весел, за да почнете работата си. Най-трудното изкуство е да спиш правилно – аз съм го изпитвал, то е едно от най-трудните изкуства. Може да вземате някои наркотични средства за сън, но целта е да се научиш да спиш правилно без тях. Като си легнеш на дясната страна, на сутринта пак да се намериш на дясната страна – то е изкуство. Или ако легнеш на лявата страна, сутринта пак да се намериш на лявата страна. А сега всички започват с обширните страни на окултната наука, с великите сили на Природата – туй да имаме, онуй да имаме, както в „Хиляда и една нощ“ с пръчицата. Онзи, който не се е научил да спи, не му дават магическата пръчица. Тази пръчица не е на физическото поле, тя е горе, в другия свят. А тази пръчица е вашата воля – това е волята, но не сегашната, обикновената воля, която имате. Аз казвам: онзи, който може в даден момент да задържи езика си, онзи, който във всички моменти може да задържи своята ръка, онзи, който може да задържи сърцето си или пък да отправи ума си от едно положение в друго, той е по-силен от онзи генерал, който е спечелил най-голямото сражение на бойното поле. И като четете в Писанието, и там е същият закон. Бялото Братство, Белите Братя винаги обръщат внимание на ония прояви на нашето въздържание. Не въздържание от страх, не, не, а въздържание от Любов. Въздържание от страх пред закона, това не е наука. Може да имате въздържание, да се въздържате от други съображения, но истинското въздържание и търпение е, когато вие можете да се въздържате по закона на Любовта. Сега разбира се ние ще учим, имаме време. Аз няма да ви говоря за Любовта. Тази Любов вие ще я проучите в нови краски, в нови форми. И може би тия Братя ще ви дадат възможност да направите някои опити. Тази вечер вървя с един приятел по пътя и му казвам: „Аз ще направя един опит.“ Аз се качих на тротоара, насреща ми върви един офицер така смело, ще се срещнем. Два начина за разминаване има в окултизма. Единият начин: аз мога да му заповядам да се отбие и той се отбива; друг път пък решавам в себе си: „Аз ще сляза“ и слизам от тротоара, за да му направя път. В това време и той слиза. Казвам: този е правият път. И тогава, за да му отворя път, аз се качвам, за да се разминем. Вие ще се учите да отстъпвате по закона на Любовта. Някой идва насреща ви – ще отстъпите, жертвата ще бъде от вас. Ученикът ще отстъпи – това е първото правило в положителен смисъл. Ученикът ще отстъпи в името на Любовта, той ще отвори пътя. Отвори ли път, и неговия път е отворен. „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери“ – закон е туй. Щом мерите със закона на Любовта, с тази мярка от Невидимия свят онези, които наблюдават, ще ви въздадат заслуженото. Но туй може да го придобиете само с доброто спане. Аз не зная колко от вас спят добре. Спането ще подобри положението на вашето сърце. Спането няма да подобри тялото ви – най-първо то ще се отрази в сърцето ви, във вашите чувства. А храната – и тя е необходима. Правилното ядене е това, което ще достави материала за съграждането на вашето тяло. И тъй, ако спането ви е било нормално и правилно, непременно и яденето ще бъде такова – и то върви по същия закон." Общ окултен клас: Три разряда ученици

Някакси по презумпция, идваща от западните сугестии, се смята, че младостта е желаното и щастливо състояние... Не мисля! Аз по себе си наблюдавам странни за масовите разбирания неща. Колкото по-възрастен ставам, толкова по-свободен, радостен и щастлив ставам. Като юноша и в двадесетте, дори в ранните тридесет, бях едно невероятно потиснато от комплекси същество. Смачкано от страхове, вина, мъка и битка срещу сянката си човече. С годините в мен все повече започна да си проправя път...Човекът, сърдечният разум. И още си го проправя и така и ще бъде. В християнството има традиция за почит към мъдрия старец. В целия изток я има също... Аз не съжалявам за един миг от живота си, за цялото преживяно напрежение и болка - те са налягане, нужно за обработката кристала на духа ми! За младостта - според мен тя е по-скоро вътрешно състояние на връзка с Любовта! Тази младост живее в сърцата на онези търсили цял живот Истината зад привидностите мъдри старци, които почитам! Такава младост е истинската. Другата, тази на тялото, така или иначе е преходна и следователно незаслужаваща вниманието ми! Относно пирамидата на Маслоу - не съм съгласен с нея. Като обърнат пентаграм е... Себеактуализацията, себереализацията би трябвало да са в основата на всяко поведение, мисъл и чувство. Пирамидата му би била актуална спрямо цялостта на Човека ако линиите се продължат до кръгове и центърът на осъзнаване е отвътре навън, от духовността към материалната черупка и потребности. Според мен всяка потребност е нужно да бъде изживявана от този център - там вече си щастлив, вече си актуализиран, няма нужда от битки и катерене. Ти вече си там! Единствено е нужно осъзнаване на това!

Ако тя е разговаряла с мама по въпрос, който касае единствено нея и съпруга и, това би означавало неподходяща по качество и количество зависима връзка с майката, която автоматично сформира семеен триъгълник, разтваряне на семейната система за трета страна през психиката на един от членовете и, характерна за по-ранен етап от когнитивното развитие. Казано шеговито, следващата стъпка тук би била мама да присъства в брачните покои и наставлява... Принципно това е така! Но ние не знаем как стоят нещата в тази семейна двойка и няма и как да знаем през мнението на трета субективна страна. Затова самото обсъждане на това "как и какво" вече представлява задоволяване на манипулативното, макар и облечено в добронамереност поведение на тази трета страна. Ако питането идва от самата семейна двойка, ситуацията се променя коренно! Диди, аз съм на същото мнение. Но ти тук изразяваш собствена позиция, която може да бъде или не споделена от реалната семейна двойка. Подобна насока на разговора излиза от терапевтичните насоки, защото представлява несъобразен с реалната семейна система изказ на авторитарна позиция по въпроса. Да, права си за всичко! Но самият факт, че обсъждаме двойката без да имаме правомощия за това, дадени от самата нея, вече превръща дискусията във всичко, но не и в терапевтична. В случая не само надничаме през ключалката, но направо събаряме стената на спалнята, при това без да сме молени за това от обитателите и...

Всъщност няма наистина никакво значение какво иска Виола по отношение на личния живот на дъщеря си и зет си. Често в България се наблюдават несъзнавани опити за манипулиране от страна на родителите, поставени в рамката на добронамереност и грижи! Много тъщи или свекърви наистина не биха имали нищо против предложения по-горе от Емил вариант. Те си искат внучето и "ЗНАЯТ" кое е добре за живота на дъщеря им или сина им - на всяка цена. Дори тази на разбито семейство или лично щастие... Не казвам, че Виола е такава тъща. Със сигурност мисли доброто на дъщеря си и я обича много - това се чувства в редовете и. Но намесата и в личния и семеен живот на дъщеря и определено не се вмества в зрелите и хармонични отношения! За Виола: запитайте се какъв е вашият смисъл в този живот, вашите цели, вашите удоволствия и щастие, вашите посоки и призвания. Ако отговорите ви тук са "Аз за дъщеря си живея..." и в този дух, това би значело, че опитвате да запълните емоционални дефицити, празнота отвътре с опитите си да живеете индиректно през живота на дъщеря си.

Здравейте! Не мисля, че е ваша работа да се месите в живота на дъщеря ви и мъжа и! Всъщност питате: "Как да манипулирам дъщеря си така, че тя да манипулира мъжа си, за да забременее и ми роди внуче?!" Не мислите ли, че така подценявате собствения и интелект? Или може би я смятате за дъщеричката-момиченце, на която е добре да и бъде казано как да постъпи? Ако тя или мъжът и имат проблем, биха питали те. Отдавна вече раждането на още и още деца е антиприоритет на глобус, на който хомо "сапиенс" буквално изяжда планетата с неконтролираното си размножаване! Дори дъщеря ви и зет ви да бяха последните живи хора на земята, какво да правят с гените си би бил лично техен въпрос. Не мислите ли, че бъркайки се в нещо толкова интимно лично, обиждате собствените им избори, приоритети, цели и въобще живот?! Отговарям така, защото питате вие, а не тя или той! Ако пита дъщеря ви или зет ви, нещата се променят тотално! Има опции всякакви!