Орлин Баев

Здравей! Имаш преживявания от обсесивно компулсивния спектър... Прав си като казваш, че е нужно да погледнеш дълбоко в себе си и със спокойна обич да се взреш в наситените с вина и страх вярвания (комплекси, убеждения) в несъзнаваното си! Второто, което е нужно да осъзнаеш, е излишно твърдата, отричаща и свръхнапрегната морална цензура, с която се бориш срещу мислите. Така обаче те се засилват - получава се затворена въртележка, както кучето гони опашката си. Колкото повече се върти, му се струва, че трябва мъничко по-бързо и ще я хване... Така и ти - колкото повече гониш мислите чрез отричащата цензура, толкова повече в несъзнаваното ти се трупа тревожност и те растат. Вместо битка, е нужно със спокойно себеприемане да се взреш в сянката си, да осъзнаеш цялата илюзия на случващото се. Третото, което е добре с цялото си същество да осъзнаеш, е че това, което ти се струва като желание за навреждане на себе си, всъщност на езика на несъзнаваното е вик за щастие, радост и любов! Просто то ражда в съзнанието мисли наобратно - такава е защитната му функция. Писали сме за това в другите подобни теми доста. Всъщност ти се живее и то силно! Нагонът ти за самосъхранение/ обичта ти към себе си плюс повишената ти тревожност и вина раждат мислите, от които те е страх - всъщност са напълно безобидни! Моля те, прочети за този механизъм тук!

Вижте първия вариант от по-горе. Една властна и обсебваща анима в мъжа ви, залагаща несъзнавани вярвания за слабост и безсилие, компенсирани от съблазняващо поведение. Гледала ли сте сериала "Двама мъже и половина"? Вижте персонажите на по-големия брат Чарли и майката... Във вашия случай майката манипулира през пряко обгрижване, докато тази от сериала през дистантно и отстранено - но примерът все пак е достатъчно добър за онагледяване. Казано другояче - обсебваща вътрешна женственост и липса на мъжки модел. Тази вътрешна женственост и слабост не се виждат в такъв мъж, тъй като във външното си поведение с всички сили се стреми да се докаже и самодокаже като мъж пред властната жена в себе си, пред собственото си съзнание и пред социума. Ако сте важна за мъжа ви и притежава капацитета за терапевтична промяна, той би намерим мотивация да осъзнае психичните си процеси и поработи върху себе си, което се случва в процеса на психотерапия. Ако няма такова желание, вътрешните емоционални факти в него ще продължат да го тласкат към себедоказване, а той да смята "завоеванията" си за повод за гордост... Ако това е така, както твърдите, вие можете да си прецените... Как да ви бъде по-леко, докато сте в процес на изкристализиране на решенията и посоките си? Направете го ползвайки помощта на психотерапевт, който може да отрази подходящо чувствата ви, да ви помогне в себеразбирането и ясното осъзнаване на собствените нужди и цели!

Нямаш време или нямаш мотивация и не ти е достатъчно важно? Броенето ти е само връхчето на айсберга. Под него стои свръхконтрол и свръхотговорност, а още по-дълбоко букет от страхове! Ако искаш връхчето на айсберга (напрежението, мислите и ритуалите) да го няма, е нужно да поработиш върху цялостния си характер. Да го моделираш в приемащ нормалните грешки, провали и слабости! Искаш да бъдеш мегауспяваща социално - няма нищо лошо в това, разбира се. Неприятното в случая е, че амбицията ти е част от перфекционистичната характерова броня, с която се бориш със сянката си, с подсъзнателните си страхове... Птицата на щастието много рядко и за много малко каца "на раменете" на такъв характер, дори при най-значимите външни постижения... А нали именно щастието целим по един или друг начин - чрез вътрешна хармония или социални удачи... На въпроса ти - не, няма страшно ако отложиш с месец-два. Имай предвид и че несъзнаваното ти е свикнало да поддържа именно този ти характер и промяната му ще среща съпротиви, понякога ще интелектуализираш, ще отричаш, ще се гневиш на терапевта си, би могла понякога да пренасяш върху него недоверието си към "значимия" друг... Та, целта в случая не е само симптоматична работа по ритуалите и броенето - защото дори да олекне временно, айсбергът отдолу отново изплува в една или друга симптоматика. Та, по моя преценка 2-6 месеца психотерапевтична работа биха ти дали чудесен тласък. Това са 8-24 срещи, не е кой знае какво нито като честота и брой срещи, нито като времево натоварване, още по-малко финансово. Когато решиш, пиши ми, з да те насоча към действен и ефективен терапевт, подходящ за случая ти! Бъди щастлива! Желая ти го от все сърце!

Липсата на доверие в Себе си като цялостна личност и в себе си като подсъзнание, а оттам в другия и в живота въобще е основен проблем в етиологията на случващото се в теб! Валентина няма да ти предложи панацея, а разбиране, осъзнаване, помощ в себеизследването и себепромяната ти! Не очаквай чудеса, а бъди готов за сериозна работа! Успехи ти пожелавам и много радостни усмивки през 2012-та!

ДДЛД... Единствено поглеждането през дупката ме учуди. Иначе през такава "система" изводи няма как да се правят, а описанието на комбинациите си е доста като гледането на боб...

Съветът ми е: довери се на Валентина Христова - психотерапевт от Велико Търново! Не можеш сам да оправиш гангрената на зъба си, както и когнитивните си проблеми! Има си специалисти за това! Ако аз ти препоръчам някакви методи, първо е възможно да ги правиш по коренно различен от имания предвид от мен начин и второ, терапевтът с когото работиш, може да ползва други методи и това да бъде объркващо. Затова, просто започни терапия! Доверяването е част от процеса по справяне! Бъди здрав и щастлив!

Привет! Пиша на л.с. терапевт от Велико Търново! Успехи!

Беладона, привет! Като чета писмото ви, се радвам на добрия ви изказ, точна и силна мисъл, богат лексикон, известни психологични познания... Наистина ситуацията е масова! Нравите се промениха, а компютрите съдействат за установяването на глобалния разврат практически като норма изключително силно! Жените, особено по-младите момичета също не са същите както преди само 20г. - във всяка медия, в интернет, в почти всеки филм растящите момичета получават силни сугестии за свръхсвободно сексуално поведение. Свобода, която обаче в случая не отговаря на семантиката на думата, а всъщност е лавина от разврат. Ако преди време женската голота беше свещен обект на едно почти мистично и сакрално почитане, сега е евтина профанност, изложена на показ буквално навсякъде. Социалната цензура по отношение на секса, интимността, верността, която поддържаше юздите на нагоните ни и се стараеше да им даде някакво обществено приемливо русло, се срина. Семейството в момента е една много, много крехка социална институция, параметрите и границите на съществуване на която стават все по-размити и неясни. Загуби се типичната мъжка и женска роля. Еманципацията, по мое мнение, заедно с всички позитиви, донесе и огромни негативи за самите жени - защото тръгна да отстоява изконното женско право на свободна воля не по женския, а по мъжкия модел... Жените станаха по-мъжествени, мъжете по-женствени... Последното се случва и поради факта на все повечето разведени майки, отглеждащи синовете си без мъжки модел... Сексът стана за здрасти... Ако преди семейството се поддържаше от "полицията" на общественото мнение, а разводът беше не особено допустим морално, сега стана правило. Едно семейство в Щатите издържа средно три години... А ние по причина пасивно подчинение и нагаждане към силния за деня, копираме именно болните модели на тази псевдо държава - една съвременна деспотична римска империя. Понастоящем семейството не се крепи нито от социалното мнение, нито от отдавна загубилата поради тоталната си догматичност и неадаптивност влияние църква, нито от на практика липсващата държава и държавна политика. Липсваща, защото политиката в последните над 20г. се явява функция на бизнесите и банковите сметки на упражняващите я, а културата, социалните и семейни ценности, народен и държавен просперитет остават маргинализирано неизвестно в това псевдодържавно и легализирано мутренско уравнение. Преди време църквата е била наистина силен поддръжник на семейството. Била е и адекватна спрямо психосоциалната рамка. Това обаче е бил опреди столетия. Сега православието представлява една много ригидна и с твърде слаба връзка с евентуалните си реципиенти структура, без каквато и да е адаптивност към условията на глобализацията, информационната постмодернистка епоха и съвременна социалност. Поради това и думата на църквата просто заглъхва - не ползва подходящите семантични канали, застинала в изказа и разбиранията си... Семейството сега е поставено в контекста на глобалната порно и "гейша" култура. Милиони жени се радват на емоционалното внимание и финансови средства, предоставяни им от мъже и милиони мъже се радват на непосредственото задоволяване на нагона си от никога небивалият така лесен и евтин достъп до секс. Секс през уеб камери виртуално, но и секс предлаган почти без пари от милионите проститутки наживо. А е имало време, когато сексът е започвал едва с брака и е бил ограничаван единствено в пределите на семейното огнище! такъв вариант между другото далеч по-точно резонира със законите на целокупния живот, на Вселената ако щете. Защото нагонът в мъжа е неговото гориво, златната му валута, която може да сублимира и ползва за за социален и духовен растеж или директно да я пропилее за похот. Жената е с безкрайно по-големи сексуални възможности от мъжа. Но тя търси преди всичко емоционално внимание, разбиране и сигурност. Мъжът е с ограничени сексуални възможности, но нагонът му мощно го тласка към разпръскване на гена му... Какво крепи съвременното семейство, ако практически всички външни фактори работят против него, а устоите му стават все по-неясни и слаби?! Семейството може да бъде крепено и от т.н. карикатури на любовта: Ето някои форми на партньорство (по Носрат Песешкиян): Партньорството като: - Съюз - обединение срещу тегобите на света, икономически съюз, емоционален съюз, морален съюз срещу хорското мнение, съюз даващ сигурност при работата за обща цел... - На всяка цена - спазване на традицията, подчинение на мнението на родителските семейства и обществото. Семейно оковаване на всяка цена. Следване на дълга на традицията, родителските очаквания и т.н. - Избавление - бягство от трудностите на родителското семейство. Често след време избягваните, но интернализирани родителски характери, конфликти и поведения се проявяват в собственото семейство. - Двоен сляп опит - партньорите са привлечени един към друг от несъзнаваните си схеми. Получава се "кликване", разгаряне на привличащо влюбване. Когато проекцията на влюбването отмине, се осъзнава в по-голяма степен реалната личност на партньора. - Менторска помощ - например при отношенията между млад индивид от мъжки или женски пол и зрял такъв, по-възрастен. Получава се несъзнавано заместване на майката/ бащата с любовник/ ца или съпруг/а. Когато покровителствуваната личност израстне емоционално, се появява нужда от промяна в отношението и поведението и на ментора. Ако това не се случи, има опасност от разпад на връзката! - Сделка - много разпространена и често устойчива форма на партньорство, основаваща се на постигането на взаимно изгодни цели и интереси! Поради липсата на илюзиите, диктувани от несъзнаваните идеалистични разбирания за семено функциониране, личността на партньора бива приемана адекватно реалистично и в по-голяма степен такава, каквато е. - Наука - трудно постижими опити за научен психоаналитичен поглед на собственото семейно функциониране - обикновено частичен, изкривен, пристрастен и манипулативен. - Учтивост и благодарност - поради несъзнаваните си схеми за изкривено получаване на щастие през нагаждането към "важния' друг, личността встъпва в партньорски взаимоотношения като начин за изказване на благодарността си - чрез секс, угаждане, подчинение. Трудно казване на "НЕ". Могат да бъдат задоволявани родителски очаквания или собствените вътрешни интроекти на тези очаквания. - Желана мечта - изключително имагинерна форма на партньорство, в която изборът на половинка във връзката се прави в следствие на проективната идентификация, проецираща определени романтични очаквания върху партньора и очакването те да се случват. Ако личността не бъде анализирана и не осъзнае психодинамиката на случващото се, конфликтите и желанието за разделяне са сигурни! - Разтоварване и задоволяване на нагона - партньорът, обикновено от мъжки пол, встъпва в партньорството, намирайки в него сигурно според него място за периодично и постоянно задоволяване на нагона. Очакванията за връзката са нереалистично свързани единствено с разбирането за взаимоотношенията като носещи удоволствие, но не и отговорност и грижа. - Сигурност, защита, равновесие - човек вкопчва емоционално недиференцираната си и несигурно привързана личност в тази на партньора, поставяйки му свръхвисоки изисквания за внимание, грижа, присъствие, близост, отдаденост и емоционално вплитане. Губи се персоналната независимост и здрава проксемика - дистанция, лично пространство. Вкопчването, което в началото на връзката се харесва от партньора, с течение на времето натежава... Когато патньорът поиска лично пространство и здраво увеличаване на емоционалната и поведенческа дистанция, вкопченият партньор често реагира с психосоматизирана болест, която цели задържане, сближаване. - Собственост - партньорът се преживява като сигурно присъстваща собственост, винаги на разположение на прищевките на личността. Всички тези форми на семейно съжителство обаче са далеч от изначалната функция на семейството да служи като фактор за сливане на индивида със собствената му душа/дух (анима и анимус), на която отражение се явява външната му половинка! Тоест, функцията на семейството всъщност е да бъде инструмент за оцялостяването, одухотворяването, изграждането и сливането с неограничения потенциал на човека чрез общуването със собствената му противополюсност. Това сливане става чрез намиране и разтваряне за истинската Любов, която носи и светлината на Мъдростта и силата на Свободата. Това сливане наистина изисква някакви външни правила и моногамието или поне в по-голямата част от времето такова, е по-добрият вариант за осъществяване на тази същинска роля на семейството! Сега пишем за изневеряващ виртуално или не само мъж, но всъщност случващото се отнася и касае поравно и двата пола. Мъжът изневерява виртуално или на живо, защото нагонът му жестоко го тласка към това и е много зависим и податлив на съвременните мощни сексуални стимули, заливащи го през аудио визуалните стимули на компютрите. Жената изневерява поради директното стимулиране на онази базисна емоционална женска потребност от получаване на възхищение и внимание, финансова сигурност и закрила. Разбира се, има и много сексуални и нагонни жени, както и много женствени мъже. Но това, което в съвремието се случва е, че изневярата, полигамието, паралелните връзки с любовни триъгълници и многоъгълници, неангажиращият секс, проституцията, виртуалните изневери, самозадоволяването при мъжете и т.н. стават все повече и все по-уверено норма. Една все по-зле прикривана и все по-откровена норма... Развратна норма на болно общество! Болна норма, защото противоречи на целия смисъл на съществуването и развитието на вида ни - защото води до все по-голямо оскотяване и безлюбие! Развратът между другото е само част от откъсването на човечеството от Любовта, разпространението на егоизма, откъснатостта един от друг на "аз и мое" вместо духовното "ние и наше"... Нещата биха били съвсем други, ако не ставаше въпрос за зависимост, а за Любов или поне влюбване от страна на партньора. Понякога сърцето не пита... Ето в такъв социопсихичен контекст се случва и ставащото с мъжа ви и със семейната ви система! Съпругът ви изглежда да е интелигентен мъж. Ако иска да се справи, е нужно: 1) Осъзнаване, че има проблем, 2) Развиване на силно желание и мотивация за справяне с проблема, 3) Активна работа с възникналите желания и страховете зад тях, 4) Установяване на нови модели за получаване на удоволствие - чрез вас и през семейното добруване. Ако в него не присъства капацитет или желание за преминаване през горните стъпки, можете да вземете решенията си на базата на здравия разум! Във всеки случай, не го винете - това натоварва и вас, а и задълбочава проблема му. Дайте му да прочете тази тема и другите подобни тук! Всичко е възможно, стига човек да има добра воля и силно желание!

Присъединявам се напълно към мнението на д-р Първанов! Казвате, расъл е без баща, но с майка си и родителите и. Тоест мъжът ви няма ясно заложен мъжки образ - нямал е примерът на баща си. Дядото разбира се компенсира донякъде, но не е същото! Като прочетох сега писмото ви, ми се зароди следната картина - дон жуановско поведение с несъзнавана цел компенсация на липсващия отвътре мъжки модел. Вторият фактор за подобно поведение биха били взаимооотношенията му с майка му в ранните години. Растейки при нея, основният интроект (интернализиран родителски образ, психичен импринт) в него е на майката. В зависимост от характера и поведението и, би могъл сега да се държи дон Жувановски защото: 1) като опит за освобождаване от моралните изисквания на интроекта си и/или един вид отмъщение на тези изисквания. В този случай майката би била доста строга, взискателна, изискваща. 2) Копиране модела на майката, подобно описания от Тодор случай с медицинската сестра, но тук в мъжки вариант. Вярване, че си мъж само ако се самодоказваш, спейки с колкото се може повече жени. Този вариант съвпада с липсата на мъжки модел и компенсацията му със същото донжуановско самодоказване. 3) Комбинация от горните два модела Възможно е с горните си разсъждения да бъркам във всичко. Не познавам ситуацията, просто хипотезирам. Бих се радвал вие да разкажете повечко за родителското му семейство - за характера на свекърва ви, за възпитанието на съпруга ви в детските му години и т.н. Д-р Първанов е прав като казва, че тези модели не се променят лесно и с обещания. Защото са дълбоко несъзнавани и силни. Ако съпругът ви цени вас и семейството си, би могъл да започне курс психотерапия. Но по собствено желание и мотивация, идващи от осъзнаване на проблема му - поне донякъде. Собствена мотивация, която ще му позволи да бъде изцяло открит и честен в терапията и с помощта на терапевта наистина да върви към промяната си! Промяната е възможна! Казвам го от опита си - личен и професионален! Но се случва само през осъзнаването и силното лично желание на самия човек тя да се се осъществи!

Здравей, мила Мелинда! Това, което веднага се вижда от писмото ти, е че уверено градиш т.н. ригиден характер (клик)! Той често е менталната база при обсесивно компулсивно р-во... В началото на справянето, на едно по-симптоматично ниво доста работа може да бъде свършена с поведенческа терапия, нлп техники, медитация/ подходящи визуализации! Едно по-високо ниво на работа е психотелесната терапия (школа в психотерапията, основана от Вилхелм Райх и развивана от Валдо Бернаскони), която практикувана от добър специалист буквално би разтърсила цялото ти същество! Това е най-ефективната и интегративна школа, с която засега съм се сблъсквал в практиката си! Разбира се, по-важен е специалистът - той прави терапията, не "шапката" на школичката, през която практикува! Ако желаеш, пиши на л.с., за да те насоча към човек, който наистина би ти свършил работа, за да избегнеш лутането! В поведенческата част от терапията би се учила да се излагаш (exposure) на стимули, които те дразнят и предизвикват натрапчивото ти броене и ритуалите, да издържаш напрежението, което се поражда при спирането на компулсиите (ритуалите), да работиш с обсесивното желание за броене чрез медитация. На по-високо ниво на работа именно медитацията/ съзерцанието би ти помогнала да се освободиш от вкопчването в свръхконтрола, да си позволиш да летиш във вътрешната си необятност, да си в допир с непознатото в теб. Едно междинно ниво на работа е "през тялото", както условно се нарича в терапията - практически тук в твоя случай се практикуват психотеатър, биоенергийни дишания, поведенчески експерименти и т.н., които те поставят в конфронтация с несъзнаваните ти страхове от провал, нараняване, излагане и отхвърляне и т.н. при свалена защитна "маска". Свалена характерова и телесна броня от перфекционизъм, нащрек и контрол! Когато си позволиш да си спонтанна, сърдечна, в допир със страховете си при ролевите игри и т.н., те все повече се погасяват и превръщат в спокойна, непринудена и самоуверена сърдечност! Тогава и външната броня от защитен контрол, негативизъм и мислено предъвкване стават излишни! Разбира се, в работата се преминава и през кратък и структуриран анализ на биографията ти - но само като познавателна база за цялостната работа по промяна, без прекомерно задържане в миналото. Ако се работи с една сесия седмично, доста работа може да бъде свършена за 2-6 месеца! За това време, с помощта на задействаното ти намерение и все по-стопяващи се страхове в теб, би могла да се насочиш към: постоянна практика на съзерцание, дейности резониращи с родилата се в теб артистичност и спонтанност - примерно танци, театър, рисуване или каквото резонира със съществото ти... Като цялостна насока, имаш нужда да "слезеш" от главата в сърцето и стомаха (тялото си), да живееш повече преживелищно, отколкото аналитично, да чувстваш и интуираш повече и мислиш по-малко! Да се довериш на дълбинното си мъдро сърце, на смисъла на целокупния живот, на доброто в теб и в хората, което винаги е там, зад външните привидности! Да се научиш да бъдеш разтворена и разкрита, даваща и обичаща. Когато си разкрита, си ранима да! Но това е ранимостта на невинността, която самата Вселена пази и защитава, както тази на малко дете! Когато си разкрита, можеш да даваш и получаваш Любов свободно! Защото именно Любовта, а оттам и щастието е блокирана при характер като твоя! Добра идея в процеса на промяната ти, вече наистина на по-фино и напреднало ниво от работата ти, е разширяване на мирогледа, четенето на подходяща литература (библиотерапия), общуването с артистични, светли, интуитивни, сърдечно обичащи и творчески спонтанни люде и приятели! Надявам се да съм ти бил полезен с нахвърляните щрихи за пътя на промяната ти. Чувствай се свободна да коментираш, питаш и споделяш! Една сърдечна 2012-та година ти пожелавам! Орлин

Няма методи! Има хора! Каквито и методи да се ползват, те протичат през личността на човека, който ги употребява! Иначе и компютърна програма за психотерапия би вършела работа - но не би! Методите са само помощни средства, за които да се хване умът при процеса на промяна! Успешността на даден метод всъщност зависи от силата, умението и Любовта, която терапевтът успява да индуцира през собствената си личност в личността на пациента! Точно тук научните похвати за проверка ефективността на терапията се провалят напълно - защото измерват метода ( и то на парче, а не холистично), а не личността на терапевта, нито самият цялостен динамичен процес на психотерапия! Филмите са последната инстанция, от която можеш да получиш адекватна информация за психотерапията. Там се търси зрелищност, пикантност, внушават се заблуди умишлено... Нормално е да имаш съмнения. Мини през тях. Ако решиш да работиш върху себе си чрез психотерапия, знай, че там от теб се изискват сериозни усилия, осъзнаване, постоянство, разчупване на коловозите на статуквото ти и допир до непознатото в теб самия, сблъсък със страховете ти. Стратегически само психотерапията и промяната в начина на живот и мислене са това, което може да ти помогне! Другият вариант е да станеш наркоман на легализирана дрога - транквиланти и т.н. За малко няма лошо, но в стратегически план такава перспектива не се различава много от коя да е зависимост! Ти избираш!

Дали страдате или се учите, определяте вие! Ако приемете, че страдате, автоматично се поставяте в положението на жертва, с което бягате от това, на което ставащото иде да ви научи - известно себевглеждане и промяна! Всичко е в ръцете ви и точно случващото се е най-подходящото конкретно за вас в точно този период от живота ви! Как ще го приемете и дали ще си научите урока, решавате вие! Успехи в следването на житейския ви път!

При повишената генерализирана тревожност, която преживяваш, е типично подобно забравяне. Причинява го пренапрегнатостта на нервната ти система, защитното ти желание за свръхконтрол над процеса на извличане на паметови следи. Ако е само това, състоянието ти е далеч от психоза. По няколкото реда от писмото ти изглежда, че имаш добра връзка с реалността - тоест просто си по-тревожен, нищо повече. Все пак, добре е да вземеш мерки. Хапчетата потискат, не решават пъзела на тревожността ти! За малко, о'к, но като дългосрочна стратегия за справяне, са слаб вариант! Виж другите подобни теми, в които сме обяснявали подходите за справяне! Би могъл да прочетеш и тези статии: тук, тук и тук. Спокойна 2012-та година!

Здравей, Сан джи ! Очевидно реагирате прекомерно остро на нормалните външни трудности. Задействали са вече присъстващи във вас когнитивни вярвания в дългосрочната памет за провал, отхвърляне, нараняване и т.н. По няколкото реда от писмото ви не мога да съдя за характера ви, но именно той е върху който е нужно да поработите, за да можете гъвкаво и адаптивно да преминавате през житейските тегоби и радости! Може би се стараете да давате вид на силна, подредена, справяща се, докато отвътре живее доста голяма чувствителност, ранимост и уязвимост. Би било добра идея да заздравите тази дълбинна част от себе си, да я превърнете в по-спокойна, вярваща в Себе си, в Живота, В Бога, в доброто и Мъдростта на този кратък живот, в неговия дълбинен смисъл и цел! За съжаление в България психотерапията не се поема от здравната каса. Бихте могла да намериш много смисъл и Вяра в четенето на лекциите на българския мъдрец Петър Дънов - много от тях са в интернет, включително в този сайт. Можете да общувате с подходяща компания от светли хора, комуникирането с които повдига и носи радост! Писането във форум като този, в който сега общуваме, също може да ви помогне много - защото атмосферата е на толерантност, приемане на различията и братска обич! Относно работата: направете си оригинално и уникално св - нека е вашето, не в евро формат. Да грабне HR-ите веднага щом го видят! Вложете в него творчество и талант - сложете добра снимка, желателно професионално правена! Сега, какво значи творчество и оригиналност, е широка тема... Мотивационните писма - нека бъдат лично направени за всяка фирма, на която ги пращате! Недълги, но силни и точни! изтъквайте предимствата си, дори слабостите си представете като нормална човечност и опит - защото са такива и никой не е нещо повече от вас. Или по-малко. Пратете много, буквално стотици св-та до стотици фирми. Ходете на по десет интервюта седмично - не само за работа, която желаете, но и други - като тренинг по свободно и силно общуване по време на интервю. Както се казва, хлопайте и ще ви се отвори! Вашата работа е да хлопате! От много хора съм чувал: "Да, кандидатствах за работа но ме отхвърлиха и сега съм безработен..." - казва човекът. "На колко места кандидатства, на колко интервюта беше извикан от 1500-тте ти изпратени св-та и мотивационни писма?" - питам аз. "Ами аз съм пратил 30-на св-та и циркулярни мотивационни писма към тях... Викнаха ме на три интервюта, имаше много желаещи и не бях одобрен... Сега съм отчаян...". ... Бъдете активна! Пратете наистина хиляди св-та и персонализирани към съответната фирма и политиката и мотивационни писма! Във всяко изтъкнете с какво можете със силните си качества да допринесете за развитието на фирмата! Ще бъдете викана на много интервюта! Тогава от минати сто интервюта, ще бъдете одобрена на 5-10 позиции! От тях ВИЕ ще изберете коя желаете! ВИЕ, не някой си друг! Защото ВИЕ бихте искала да работите точно там и точно това и с удоволствието от работата си бихте допринесла и за прогреса на фирмата! Желая ти щастие и спокойна центрираност през 2012-та година! Орлин Баев

Това, което прозирам в писмото ти, е огромна загуба на СМИСЪЛ. Връзка със смисъла на живота отвътре, идваща от собствената ти цялостна и добре организирана психика и духовност и оттам проявявана в живота като призвание и конкретни цели! За да възстановиш тази връзка, може би добра идея би била да организираш целите, приоритетите си. За да стане това, от една страна е нужно да се получи ресвързване със самия източник на целеполагането в теб, с душата ти - защото социалните условности, медиите, родителите, никой практически не може да ти каже какъв е ТВОЯт смисъл, призвание и цели! От друга страна, след осъществяването на някакъв допир с този вътрешен организиращ център (Аз, Селф, цялостна личност), е нужно да се мине през интегриране на менталния ти, афективен и поведенчески живот около този Селф. Тогава и външните посоки и цели биха изкристализирали - но вече биха били твои, а не зададени отвън, както и следването им би ти носило дълбоко удовлетворение и СМИСЪЛ! Тогава тревожността, която сега те депресира, би се стопила в огъня на събудената мъдрост! Празнината, която сега чувстваш, би се запълнила от пълнотата на един живян през сърцето смислен житейски път! Път със сърце! Тогава и при общуването ще имаш преливане от сила и радост, което просто ще искаш да даваш, а самото общуване ще ти носи радост и доволство. Защото колкото повече даваш от радостта си, толкова повече тя преминава през теб! Питаш за психиатър или психолог - системата е следната. Ако наистина изнемогваш, няма лошо за няколко месеца да приемаш добър антидепресант. Такъв тип медикамент се предписва от психиатър. Но помни, че хапчето няма да реши дефицита в когнитивната ти система и няма да запълни липсата на любящ смисъл, за която говоря. Затова приемът му е оправдан само временно, като патеричка. Основната работа можеш да свършиш с помощта на опитен и добър психотерапевт, подходяща литература (библиотерапия), общуването със светли и с широка и висока визия приятели, редовна вътрешна практика на медитация, психотерапевтични методи и т.н.! Психотерапията протича като процес. В твоя случай е вероятно да имаш нужда от малко по-продължителна помощ - като подкрепа и подходящо отразяване и насочване на случващото се в теб! Ако аз бях на твое място, бих започнал с психотерапия и в зависимост от това как бих се чувствал, бих преценил дали да приемам антидепресант или не. Принципно успоредното започване на психотерапия и антидепресант не се препоръчва от добрите психотерапевти. Ако имаш капацитет за промяна, в което не се съмнявам, с помощта на личността на психотерапевта и методите му, би почувствал промяна не след дълго. Ако въпреки това такава не се случва, се започва с прием на медикамент успоредно с психотерапията! Като заключение: потърси твоя психотерапевт! Почувствай го и започни терапия при него. Ако някой, при когото отидеш, не ти допада по някаква причина, опитай при друг - но не се лутай прекалено! Когато сте минали през анализ, медитация, осъзнаване, целеполагане, предизвикване на страховете и работа с тях, тогава заедно ще прецените дали има нужда и от антидепресант. В по-добрия случай такава нужда ще отпадне! Не разбрах какво имаш предвид с това информиран-неинформиран... За марихуаната - имал съм маса пациенти, които след прием на марихуана са отключили нелеки състояния! Никак не е безвредна и в никакъв случай безопасна! при продължителен прием съдейства за психотични състояния. Дори след спорадичен прием може да отключи невротичност - нещо, което в практиката си наблюдавам пряко. Дори една изпушена цигара само влияе негативно няколко седмици след приема си на мозъчните зони, в които се извършва съзнателната волева и висша когнитивна дейност! Така че - намери мотивация да продължиш напред чист! За спорта - браво! Той наистина те крепи - на всяка цена продължавай с него! Радости през 2012-та година ти пожелавам!

Благодаря на всички, които са се сетили за мен! Оценявам го истински! Бъдете здрави и светли! Обичам ви, мили познати и непознати хора!

Ани, Мария, Честито! Здраве и щастие!

Молитва за самоубиец Господи, моля те бъди с (Име)! Господи Исусе Христе, единороден син на Бога живого, прости му и помилвай го с Любовта си! Всеопрощаващ и милосърден Боже, моля те всели се в душата на (Име), помагай му да ползва невидимите си дни на тази земя* за добруване и помощ на други души и въплътени хора! Научи го, Боже, да резонира със светлината и благостта ти, за да ползва определеното му време на тази земя за благодеяния и миротворство! Изпълни го с виделината на водачеството си, Господи! Прати му ангелите си да го упътват и успокояват душата му! Да бъде твоята воля за (Име)! Амин * Според окултните учения самоубиецът не преминава отвъд, а продължава пребиваването си в това времепространство, до свършека на определените му дни. Макар и невидим за повечето хора, той може да присъства в живота им чрез мислите, чувствата и сънищата им. Ако самоубийството е от мъка и като опит за бягство, душата често дори засилва страданието си... Според окултизма такива души понякога пробват да реализират нуждите си през поведението на въплътените - т.н. обсебване. Разбира се, тук твърди доказателства няма...

Молете се! Поддържайте връзка с Човека! Той не е мъртъв - смърт няма! Мъртъв е скафандърът на физическото му тяло, нищо повече! Молете се за него - свържете се с Бога и оттам предайте на Човека тази връзка и безусловна обич! Постепенно молитвата ви ще прерасне в тиха, сърдечна, безмълвна. В една жива вяра и доверие в процесите на Битието. Прочетете книги за живота след смъртта - има много такива. Един много полезен автор е Сведенборг!

Опитите с животни практически винаги включват изтезанието и убийството им. Целта, каквато и да е тя, не оправдава средствата. Опитите с животни, включващи насилие и убийството им, с цел изследвания, са част от съвременната бездушна наука. А тя пък част от съвременната бездушна политическа, икономическа и социална система, все по-лишена от хуманност, духовност и Любов! Снощи в една приятелска група си говорих с докторантка по микробиология и генетика, която работи в Белгия. Описа детайлно как мишките се убиват, като им се чупят вратлетата, а плъховете се въртят за опашките и им се блъска главата в нещо твърдо... Да не говорим, че опити се правят и с котки и с кучета и с маймуни. Разликата между тях и опити с хора е само в минимална количествена степен, не и качествена. Бездушна наука, която анализира режейки, тероризирайки и убивайки. Диаболична наука...

Зоран, привет! Просто продължавай да стоиш далеч от порното и мастурбацията. Сигурен съм, че до месец-два мозъчната ти биохимия ще се възстанови и всичко ще бъде наред!Можеш да си помогнеш с трибестан (бабини зъби)! Освен чисто телесните процеси, психиката ти също е необходимо да "превключи" от самотното фантазно занимание на любовен и сексуален акт! Ще ви бъде изключително полезно, ако двамата с приятелката ви посетите психотерапевт!

Животните имат права! Не е нужно те да го съзнават. Важно е ние да го съзнаваме. Имат право на живот. Имат право на щастие. Имат право на оцеляване и еволюция на вида си. Имат право на приятелство от страна на човека. В огромна степен с бозайниците специално споделяме същото телесно и когнитивно устройство. Нагони, емоции, чувства - дотук сме напълно еднакви. Имат дори конкретно мислене в някаква степен. Различаваме се по способността си за самосъзнание, метакогниция и абстрактно мислене и чувстване. Не е кой знае каква разлика от позиция на една по-широка и всемирна визия. Само една малка стъпка след тях сме. В интерес на истината, животните са много по-слети с природата, по-хармонични като цяло. А съвременното човечество все по-оскотяващо и ползващо малките си когнитивни предимства за диаболистично насилие и все по-голямо откъсване от извора на живота, от Бога... Не всички хора са такива, разбира се... Има все повече съзнаващи живота в цялостта му от позицията на сърдечния си Разум!

Писах ви на л.с. Успехи!

Би било субективно и пристрастно, ако препоръчам! Изборът е твой! Разгледай сайтове на терапевти, почувствай с кого резонираш, питай сърцето си и избери!

И с друг клип: