Орлин Баев

Не, никога не съм писал в пулс.бг. А за кореспонденцията ни преди години - спомням си я много ясно. Просто сте забравила. Това, което и аз и д-р Първанов ви казваме, е че имате нужда от продължителна психотерапия при успешен и добър терапевт, а не просто от опитване. Терапия, в която вие участвате активно в справянето си и чрез домашни упражнения, практика на медитация и дадени от терапевта практики и т.н. Когато е поддържано дълго време, ОКР наистина образува проследими със сканираща апаратура неврални пътечки. Това, което и аз знам е, че психотерапията не цели да ги промени, а да сформира нови, а старите постепенно да загубят силата на връзките си. Относно хапчетата и терапевт от Пловдив, нека ви отговори д-р Тодор Първанов. Пожелавам ви щастие!

С вас сме си писали не само сега скоро, но още преди седем години! Вероятно тогава съм бил някой от многото, към когото сте се обърнала за съвет. Сега, когато повторно ми писахте пред няколко седмици, бяхте забравила, че сме си писали. За последното ни писане - по мейл или фейсбук, мисля че ви отговорих, а и да съм пропуснал, просто съм загубил писмото ви сред многото други, които ме търсят през нета... Тогава, преди седем години ви писах, че имате инцестни проекции, превърнали се в натрапливи мисли поради отхвърлянето им от цензурата на морала ви. Можете да промените всичко, но ако ВИЕ го поискате. Сега подсъзнанието ви е силно убедено, че има полза от поддържането на ставащото, а вие на съзнателно ниво имате страх и силна съпротива от допир с това същото несъзнавано. Затова сте се превърнала в това, което в психотерапията се нарича пациент - турист: пациент, който обикаля от терапевт на терапевт със заявката "много съм зле, оправи ме". Пациент, който през интелектуализация, отричане и негативен пренос (отрицателна реакция към терапевта) издига съпротиви и напуска терапията щом истински се достигне до страховете. А как иначе да се работи с тях?! Възможно е да бъркам във всичко, както и да е - дано бъркам! В никакъв случай не ви виня, напротив, желая ви щастие от все сърце! Включвам се единствено, защото сте ме споменала в първия ред от писмото си! Надявам се д-р Първанов да ви отговори подобаващо и евентуално да се заеме с вас! Пожелавам ви спокойствие и хармония!

Да, може да ти помогне терапия, която работи през тялото. Има такава школа в психотерапията - психотелесна анализа (неорайхианска). Райхианска, защото е основана школата от аналитика Вилхелм Райх. А нео - защото е развита. В тази школа освен анализа, се работи с много психотеатър, биоенергийни дишания, ролеви игри, медитация, поведенчески експерименти... Ти прекомерно планираш - в медитацията би се учил да спираш вътрешния си диалог. Това би породило тревожност от загуба на контрола и провал - но точно допирът до страховете ти ще ги стопи! Ще се учиш да мислиш по-малко и на място, а да действаш повече - здрава агресия. Да обикнеш тялото си и телата на другите - да си в досег с недоверието и страха, който поражда близостта в теб и да ги трансформираш в базисно доверие и разтворена обич! Всичко това само с психоанализа и когнитивна терапия няма как да се получи - те нямат капацитета да достигнат до сърцевината на ставащото в теб! Затова пък психотелесната анализа, поведенческата терапия и хипнотерапията могат да бъдат стабилна помощ в промяната ти!

Според мен в ядрото на истинското лечителство е връзката на лечителя с Бога, която той предава на лекувания. Наречи го Дао или безкрай, но това е, което наистина лекува цялостно и стратегически. И следването на импулсите, интуициите на божествеността, на Небето! Извън горното лечителят може да е конвенционален лекар, психотерапевт или не. Да знае или не набор от методики. Но само Виделината, която лечителят провежда, лекува истински, не техниките! Те са опорни патерички, нищо повече! Горното е просто неангажиращо никого и без претенции лично мнение!

Няма за какво да ми се извиняваш. Опитвам се да ти дам обратна връзка. Очевидно сте в криза, в период на преминаване през трудности. Не знам колко трудно ме разбираш и защо - пиша ти с най-човешки думи. Сигурен съм, че имаш капацитет да осъзнаеш страховете си, които те карат да избухваш. Сигурен съм, че имаш капацитет да осъзнаеш семейните модели, които са ти били заложени и да промениш нужното! Същото важи и за жена ти! Пиша ти като мъж на мъж. Няма нужда от розови думички, особено към теб. Имате проблем, има начин за разрешаването му. Имате работа за вършене - не е лесна, но не е и прекалено трудна! Ти си волеви и упорит човек - когато решиш, можеш планини да обърнеш, нали така?! Сега можеш да насочиш качествата си навътре към собствената си душевност. Защото да се справяш професионално и социално е чудесно и ценно, но да се справиш със себе си е по-трудно! Същото важи и за съпругата ти!

В името на светата калинка - къде виждаш някой да взема страна? Пиша което виждам и за двама ви. Имате си минусите, имате и плюсовете си, учите се един от друг и това е съвсем на мястото си! Да се примиряваш? Моля те посочи ми как успя да пречупиш информацията така, че да стигнеш до такова заключение, наистина ми е интересно. Писах ти, че и двамата имате нужда от известно осъзнаване, от поливане цветето на любовта си! Защото без това цвете и милиони да пращаш всеки месец, нищо не струват! Тя е добра майка и домакиня, но ми се струва, че не се цени. Ти си чудесен и отговорен баща, съзнателен съпруг - но дали познаваш себе си достатъчно? А непознавайки себе си, как можеш да разбереш нея? Когато избухваш, тя провокира страхове, върху които имаш да работиш и чистиш - закон е, че зад всеки гняв стои неотработен страх. В това лошо няма, нормално е, всички сме хора, имаме си слабостите. , Не, не да отстъпваш, но не и да се налагаш! Да се разбираш. Да говориш за чувствата си - опознавайки себе си, би разбрал и нея. разбирайки я, би я обикнал още по-силно.Тя също има нужда да погледне в себе си и промени моделите си. Питаш ти и говориш повече4 за себе си, затова акцентирам на теб. Но и двамата е добре да поработите както индивидуално, така и заедно с помощта на терапевт няколко сесии! Как стигаш до тези заключения, които нямат нищо общо с нито един ред от думите ми, освен на базата на автоматично филтриране през защитно дразнене, с което бягаш от страхови модели? Никъде не съм ти писал, че само ти е нужно да погледнеш в себе си и осъзнаеш моделите си. Сега семейството ви функционира на модела незрял-незрял. макар и болезнено, това е предпоставка за устойчивостта на семейството ви. Ако само единият работи върху осъзнаването и промяната си, се получава връзка незрял-зрял, което е сигурен предвестник на раздяла. Затова се работи с двамата! Отношението към семейната половинка често идва от семейните ни модели, които сме наблюдавали през собствените си ранни години - това също може да бъде осъзнато и да се превърне в част от разширяването на осъзнаването ви! Всъщност, споменаваш някъде, че съпругата ти чете този форум. Нека се включи в дискусията!

Здравей! Съвсем по човешки пиша! Жена ти наистина се чувства потисната и незадоволена емоционално от теб! Не те виня, просто така ми се струва. Отчасти тя се чувства така поради собственото си държание - ти го наричаш двуличие. Психологията го нарича пасивно агресивно поведение. Пред теб премълчава, опитва се да ти угоди, да ти е добре. Така обаче губи собствените си позиции, личност, щастие и започва да и се струва, че ти си причината за това. Отчасти е права! Донякъде собственото и поведение на "гълтане" и жертване за теб я кара да се чувства така. Трупа напрежение, самопотискане и недоволство, но не смее да ги изрази пред теб, а само индиректно, там в онзи форум, като предпазен клапан.Ти обаче също имаш пръст в тези и чувства. Защото, както сам казваш, си доста избухлив, вероятно и малко по-твърд с нея. Нейната задача в случая е да се научи да отстоява себе си спокойно, решително, от позицията на здрава самоувереност! Да цени щастието, чувствата и собствените си цели и позиции! Ако обаче се промени само тя, а ти останеш същия, това е един много сигурен начин да се разделите. Защото новата и личност би те дразнила със здравия си и добър егоизъм, със здравото си, по-силно и решително его! Ако искаш жена - зряла личност, вместо домакиня, която робко мълчи и не смее да бъде откровена и заявяваща се искрено и на мига пред теб, промени се! Пробвай да се научиш да говориш за чувствата си, за нейните чувства, за вашите чувства- това е голямо умение и винаги ще ти бъде полезно! Можеш да се научиш да бъдеш по-галантен, по-разбиращ дълбоките желания на жената. По-горе поставяш нещата като противоречие - в смисъл, че или нахранена и облечена или прегръщана и обичана нежно... Няма такова противоречие! Двете спокойно могат да ходят заедно! Според мен и двамата е добре да походите и индивидуално и отвреме на време и заедно на психотерапевт - най-добре на един, който работи и с двама ви! Поздрави от мен и пожелания за семейни радости! Орлин

Status quo, ефект на експонацията – тенденцията към привързване и предпочитане към някого или нещо просто поради това, че сме били дълго време в досег с него. Желанието нещата да си останат същите, дори да са неприятни, защото са познати. При невротичните разстройства се изразява в привикване към тревожното състояние, което човекът несъзнавано преживява като болезнено, но познато и поради това автоматично предпочитано пред усилията на промяната. Субективно потвърждение, тексаски снайпер, селективност, ефект на очакванията на експериментатора – тенденцията да се търси информация или да се интерпретира информацията по начин, който потвърждава собствените ни предубеждения. Убедеността, че нещо е вярно, защото вярванията на субекта изискват то да бъде вярно. Субектът „вижда” съществуването на връзки между случващите се събития/ случайности. Избор или приспособяване на хипотеза след събирането на данни, така че да „пасне” на данните. Честното тестване на хипотезата в такъв случай е невъзможно. Изкривяване на свидетелства или данни в следствие на селективния начин по който са събирани. Когато експериментаторът желае определен резултат и несъзнавано манипулира експеримента или интерпретациите, за да получи този резултат. В разисквания в случая контекст на невротична когниция, съзнанието на преживяващия невротично разстройство филтрира информацията така, че да задоволи активираните в него базисни вярвания (комплекси). Невротикът несъзнавано се фокусира само в това, което резонира със страховете му и автоматично дисквалифицира и маргинализира светлото и позитивното. Фалшива дилема – когато два алтернативни избора/ решения на проблем са представяни за единствено възможните, докато всъщност има и други избори. Илюзия за избор – когато дадено внушение се представя по два различни начина чрез свързващия съюз „или“, което оставя фалшивото впечатление за наличие на избор, какъвто всъщност няма. Самоизпълняващо се пророчество – несъзнавано тласканото ни самовъвличане в дейности, водещи до изпълняване на сугестирано в нас или самовнушено твърдение. Например: човек отива при „ясновидка“. Тя „вижда“ в него, че след 10 дни, на еди си коя дата, като се събуди, в девет сутринта човекът ще има адско главоболие и евентуално, според „магьосницата“, инсулт. За да се справи с главоболието и да му се размине инсулта, врачката препоръчва закупуването на специалния талисман, струващ еди си колко стотин евро , отклоняващ злата съдба… Всъщност думите на „мага“ (ятрогения) и разтворената вяра на човека в тях залагат внушение, което бива прието от несъзнаваното. На съответната дата заложеното внушение се активира и в девет сутринта човекът наистина има главоболие, което „магически“ изчезва със слагането на амулета. Тоест задейства се заложено второ вярване, че слагането на предмета ще дезактивира първото вярване. Никаква магия, но чисти когнитивни процеси! Преувеличено намаление, липса на способност за отлагане и сублимация на нагона за удоволствие – тенденцията да бъде предпочетена незабавната изгода пред по-късната. Например при зависимостите. Или при житейски избори. Ирационална ескалация – тенденцията да се вземат ирационални решения или извършват ирационални действия на базата на предходни рационални решения или действия. Например хазартно зависимия взема рационално решение да направи само един - два залога или игри, но постепенно здравият разум се срива и човекът започва напълно ирационално, но обсесивно да залага още и още. Същото се наблюдава при всички зависимости, при наддаването при търгове, при залагането на хиляди и милиони човешки животи от болното его на някой силен за деня държавник по време на война…

Първична печалба – съзнателното облагодетелстване от и желание за поддържане на невротична симптоматика. Например доминираща и контролираща жена с избухлив характер има за партньор пасивен и обгрижващ мъж. След време връзката им клони към раздяла, като мъжът обявява жената за прекалено потъпкваща го. Тогава в жената се появяват симптоми на вегетативна дистония (замайване, дереализация, напрегнатост в гърдите и стомаха и т.н.). Тя канализира контролиращото си поведение в посока невротичните преживявания, а мъжът и с възкръснала отново обич започва да се грижи за нея отдадено. Това сплотява партньорите. Жената ясно съзнава, че симптомите и всъщност спасяват брака и, а при лична терапия заявява, че всъщност си ги иска, защото знае, че те отново са събудили топли чувства в семейството и. Макар, че външната им заявка за семейна терапия е работа по дистонията, всъщност скритата незаявена заявка са отношенията им. Например: Жена развива агорафобия. Омъжена е за мъж от друга държава – човек със студена емоционалност, когото тя не обича. В същото време ненавижда и държавата, в която мъжът и живее. Жената има силен страх от развод, заложен от развода между родителите и в детските и години. Това създава в нея силен конфликт. Състоянието и задоволява конфликта, като съхранява брака и, като в същото време и разрешава да живее в собствената си държава и сигурното присъствие на родителите и приятелите си. Съпругът също е напълно доволен от ситуацията и посещава съпругата си няколко пъти годишно. Жената съзнава, че състоянието и я „спасява“ от връщане в студените обятия на съпруга си и държавата му. Вторична печалба, Сляпо петно – тенденцията да не се осъзнават, признават и компенсират собствените невротизиращи грешки в разсъжденията, психични движения, защитни механизми, тъй като причинените от тях невротични симптоми носят несъзнавана изгода. Актьор – зрител; Фундаментална атрибутивна грешка - тенденцията чуждите грешки да се обясняват с преувеличаване значението на личните качества на извършителя им, без да се вземат под внимание средовите фактори. Обратното, при обяснение на собствените грешки се преувеличават факторите на средата, а не се вземат под внимание грешките. Например: жена със зависим, орален характер, среща трудности при поемането на отговорност в професионално отношение. Това я напряга изключително силно и задейства вече присъстващите в нея когнитивни вярвания за провал, празнота и неудача. Тогава започва да получава панически атаки. Те и дават повод да остане в дома си. Съпругът на жената е силно ревнив и присъствието в дома му на жена- домакиня, която прави всичко за дома и децата, но може да излиза само в негово присъствие, задоволява изцяло ревността му. Жената вижда себе си като жертва на „болестта“ си, но несъзнаваното и се ползва с пълна сила от случващото се. Изгода от случващото се има както личното несъзнавано на жената, така и взаимосвързаният процес на семейната система. Пример: при хипохондрия вторичната печалба се изразява в задоволяване нуждата на страховите комплекси (за нараняване, липса на вяра в тялото, Себе си и живота, в хората и доброто, в дълбинния смисъл…) от сигурност и защита чрез свръхнапрегнато взиране в тялото и при най-малките и преекспонирани от когницията на хипохондрика преживявания на „симптоми“, в ритуалното компулсивно посещение на лекари. При обсесивно компулсивното разстройство вторичната печалба за несъзнаваното се изразява в задоволяването на нуждата от сигурност на собствените проектирани в реалността вярвания за провал, нараняване, катастрофи и злополуки, болести и т.н. – задоволяване чрез свръхнапрегнатото и контролиращо мислено предъвкване, защитен негативизъм, ригидно нащрек и „трябва‘, продуциращи обсесивни мисли и компулсивни ритуали. При злоупотребата с вещества и зависимостите, несъзнаваното директно задоволява нагона си за удоволствие чрез „късото съединение“ на зависимостта, избягвайки нуждата от отлагане на удоволствието и задоволяването му по сублимирания път на успешното социално включване и успех (виж също „Преувеличено намаление, липса на способност за отлагане и сублимация на нагона за удоволствие„).

Илюзия за контрол – убеждението, че резултатът от случващото се може да бъде контролиран или поне да му бъде повлияно, когато такава реална възможност липсва. Присъства при оптимизъм, но и в магическото мислене. Лично влияние върху нещата – свързано е с илюзията за контрол и магическото мислене. Вярата, че собствените или на другите хора когниции директно повлияват изхода на нещата. Илюзорна взаимосвързаност – вярването, че определени когниции и действия, нямащи никаква логична връзка с целевия резултат, водят до определен ефект (магическо мислене, синхроничност). Хазартна грешка – допускането, че индивидуалните действия могат да повлияят случайните събития. Например: „С тази тениска ми върви. Като си я сложа, ще ме одобрят на интервюто!“, „Ако си сложа защитната муска, всичко ще бъде наред!“, „Сега пробождайки снимката (куклата) и, ще я заболи коремът!“, „Сега, като сложа капка от менструалната си кръв, държана една нощ на пълнолуние, в кафето му, той ще е вечно влюбен в мен!“, „Като сложа снимката и тези му косми в тази мърша с червеи и я залея с вода от мъртвец, той ще се разболее от смъртоносна болест!“ При натрапчиво мислене: „Ако не броя всеки път и не внимавам как точно стъпвам, близките ми ще умрат!“, „Ако си разреша да се отдам на радостта от удоволствието, ще се случи нещо лошо с баща ми!“, „Тази рокля много ми харесва. Сигурна съм обаче, че ако си я купя, детето ми ще се разболее!“, „Това, че ми минават тези ужасни мисли за бебенцето ми означава, че позволявайки си ги, привличам негативните неща да му се случат!“, „Тъй като имам панически атаки и ужасно ме е страх да не умра, сигурна съм, че привличам обстоятелства за смърт и наистина ще умра!“… При хазартна зависимост: „Ако сега докато дърпам ръчката, си мисля за три колонки с ябълки, те ще се паднат!“, „Ако си завъртя късметлийската шапка назад, ще ми провърви в играта!“, „Ако направя по-прецизно изчисленията по онази система, ще спечеля!“, „Сега преди да заложа на рулетката, ще направя щастливия си ритуал в тоалетната и ще спечеля!“, „Важно е да пускам редовно фиша си за тотото – това повишава вероятността за печалба!“, „Сега ще се фокусирам силно и ще повлияя работата на машината така, че като дръпна ръчката, да ми се падне джакпотът!“… Стадно мислене, ефект на изгодата – склонността на незрелите индивиди да приемат мнението и поведението на мнозинството, с цел да се чувстват по-защитени и да избягват конфликти. Тенденцията да правим или вярваме в нещо, само защото много други хора вярват в него или го правят. Свързано е с груповото мислене и стадното „овчеумно“ поведение. Например: Ето, колко милиони хора са прочели книгата „Тайната“. Чели са и гуру Кехоу – всички те му вярват. Той казва, че ако си мислиш за нещо, го привличаш. Аз колкото и да се боря, не мога да спра тези мисли за фатална болест на майка ми (обсесивно мислене, при което колкото повече контрол и борба за освобождаване от идващите мисли влага човек, толкова по-силни стават те) – следователно привличам нещастие към майка си!...“ „Всички мъже смятат Марина за невероятно красива и губят ума и дума около нея. Аз също. Може би трябва да науча някакви специални пик ап техники, за да съм успешен с нея…“ (всъщност всичко, от което Марина има нужда, е разбирането и като личност, като индивидуалност зад външната и имидж фасада…). Грешка на ясновидеца, позоваване на вероятност – „предсказването” (обикновено негативно) на събития преди да са се случили. Понеже нещо би могло да се случи, следователно то неминуемо ще се случи. Например: „Ако има някакъв шанс да спечеля от тотото, сега като си пусна фиша, знам че ще спечеля!“, „Ако има вероятност като пресичам улицата да ми падне метеорит на главата, то сега като отивам до магазина това ще ми се случи!“. Последните две фрази звучат нелепи… На същата липса на логика почиват обаче и следващите: „Ако има вероятност като летя за Ню Йорк самолетът да падне, то това непременно ще се случи!“, „Ако има някаква вероятност сърцето ми да се пръсне когато имам повишена тревожност, то това задължително ще се случи!“, „Ако има шанс това куркане на червата ми да бъде причинявано не от естествения ми глад или смилане на храната, но от тумор в корема ми, то вероятно имам тумор!“, „Ако има възможност всички 124 невролози, кардиолози и интерналисти, които посетих да грешат като ми казват, че съм напълно здрав, то те вероятно грешат, а аз имам неизлечима болест, както го чувствам! Трябва да отида до Франция в онази клиника с добрите специалисти!“, „Ако има някакъв евентуален и непрфедсказуем шанс детето, с което съм бременна, да има малформации, то непременно ще има такива!“, „Ако има някаква фиктивна вероятност да се заразя със СПИН от колежката, с която имаме флирт, то непременно ще се заразя. Затова по-добре да увелича емоционалната дистанция и да я отблъсна, за да не се налага да се стига до физически контакт!“, „Онези от HR отдела на фирмата, в която трябва да ходя на интервю със сигурност са гадове. Така и така ще ме дисквалифицират, така че по-добре въобще да не ходя!“ …

Илюзия за прозрачност и четене на мислите – надценяването на способността на другите да виждат вътрешния ни живот, както и нашата собствена способност да виждаме вътрешния живот на другите. Вярването, че мислите на другите могат да бъдат „чути” и те да „чуят“ нашите. Например: „Толкова съм напрегната и тревожна, когато трябва да говоря пред хора... Знам, че всяка моя мисъл, чувство и усещане са прозрачни за всеки наоколо. Чувствам се изложена на показ, сякаш съм аквариум! Чувствам се напълно провалена, изложена и отхвърлена – знам, че всички тези хора знаят за тези горещи и студени вълни. Знам, че чувстват напрежението и страха ми. Знам, че знаят за обърканите ми мисли и ужаса ми! Сигурна съм, че всички виждат и чуват бясното тупкане на сърцето ми!...“ Катя: „Искам Мишо да ме заговори – ето, постоянно му давам знаци, че искам контакт. Сигурно съм прекалено грозна за него и затова той стои настрана…“ (всъщност мъжката способност за прочитане на невербално поведение е с пъти по-слаба от женската и в случая Мишо представа си няма за подаваните сигнали…). Мишо: „Ех, тази Катя – толкова яка мадама е! Така ми се иска да я заговоря и поканя на кафе. Но има ли смисъл – ето, виж я какви чупки прави. Сигурен съм, че иска да ми каже, че не ставам за нея и да се разкарам! Я да си ходя аз…“ … Христина: „Тази сутрин цял час се гримирах, за да направя впечатление на Калин… А той само ме погледна и отвърна глава… Ясно, за него съм грозна крава!...“ Калин: „Уау, само като погледна Хриси и се изчервявам и изпотявам целия от желание! Е, тя не иска такъв страхливец като мен – защо ли въобще да я погледна в очите и заговоря... Така и така ме мисли за глупак и ще ме отхвърли като ненужен боклук…“ … „Шефът тази сутрин мина като буреносен облак, без дори да каже добро утро! Сигурна съм, че ме мисли за посредствена и ей сегинка ще ме викне, за да ми каже, че съм съкратена!“ Шефът: „Аман от тези скандали на жена ми – цяла нощ чоплене и ревност. Сега едва гледам… Сигурно колегите ми се досещат, присмиват ми се и си шушукат зад гърба ми! Я да се махам по-бързо в офиса, да заключа и дремна малко!...“

Непозволено обръщане – невярното заключение, че ако твърдението е вярно, то обърнатото твърдение също е вярно. Например. „Всички делфини са бозайници. Следователно всички бозайници са делфини.“, Всички цигани са индийци. Следователно всички индийци са цигани!“. Често се среща при хипохондрия, но не само – например: „Щом Иван има тумор в мозъка и го боли главата, от това следва,че тъй като сега мен ме стяга главата, имам тумор в мозъка…“. „Всички хора, които получават инфаркт, ги болят гърдите. Сега имам леко чувство за притискане в гърдите – получавам инфаркт!“, „Всички мъже, които изневеряват, закъсняват. Мъжът ми закъснява тази вечер, следователно ми изневерява!“, „Преди да получи инсулт, Иван леко му потрепваше окото. Окото ми сега потрепва – сигурна съм, че получавам инсулт!“… Свръхгенерализация – погрешна индукция на базата на отделен случай. Етикетиране – вид свръхгенерализация, при която специфични събития или поведения се причисляват към по-общи категории чрез етикетирането им. Например: „Ти се провали в изпита – затова си неудачник!“, „Тази сутрин е облачно – това показва, че времето е кошмарно!“, „Михаела се разведе и се омъжи за любовника си. Тя е лека жена!“, „Христо не ме поглежда и се залюби с Ваня. Никой мъж няма да ме хареса никога!“, „Днес се чувствам потиснато – животът е мъчение!“, „Вечерята е леко безсолна! Ти си ужасна готвачка!“, „Занимавате се с политика?! Аха, ясно - значи сте подмолен лъжец!“, „Асан е циганин – следователно е мръсен крадец!“, „Отказаха ми тази позиция в работата. Никога няма да получа повишение!“, „Излязла ми е стресница на устната – имам най-грозната уста на света!“, „Всички мъже са задници!“, „Всички жени са глупави!“, „В квартала е станало убийство. Хората са мерзки убийци!“… Скачане към заключения – допускане на негативни заключения без наличието на подкрепящи заключенията аргументи; скачане към негативни заключения без никаква междинна логика и връзка с реалността, но на базата на предразсъдъците ни… Например: „Замаяно ми е – полудявам!“, „Всичко ми е нереално, като в сън – хората ме виждат като откачалка!“, „Боли ме коремът – сигурно имам рак на дванадесетопръстника!“, „Тази бемка ми се струва странна – сигурно е начало на рак на кожата!“, „Ако не направя ритуала си, майка ми ще умре!“, „Ако остана сама в къщи, ще полудея!“,

Когнитивните изкривявания присъстват до степен загуба връзката с консенсуса за обективна реалност при психозите. В по-долните примери ще се спра само на изкривяванията и логическите сривове на невротично ниво. ТРЯБВА – ригидни правила по отношение на себе си, хората и ситуациите. Перфекционизъм към себе си и хората. Алберт Елис нарича това когнитивно изкривяване „Мастербация” – от господар и аналогията с мастурбация, тоест преживяване на задоволство само след удовлетворяване на авторитарната и свръхкритична властност – перфекционизъм. Свръхконтрол и постоянно чувство за нащрек. Ментално предъвкване. Всичко или нищо (черно/ бяло мислене) – мислене в крайни и абсолютни термини като винаги, никога, всеки, никой... Катастрофизиране (черногледство, негативизъм), дисквалифициране на позитивното, когнитивен филтър – фокусиране в най-лошия възможен изход от ситуациите или преживяването на ситуацията като непоносима, докато всъщност е просто некомфортна. Постоянното отхвърляне на позитивните аспекти на нещата в живота и фиксиране върху негативното във всичко.Фокусирането изключително върху определени, обикновено негативни или тревожни аспекти от някого или нещо и игнориране на другите аспекти. „Трябва“ и „катастрофизацията“ са типично характерово ядро за ригидния характер и честа външна маска при оралния характер. Присъстват и при пасивната агресия и автоагресията на мазохистичния характер. Например: „Трябва да се справя на всяка цена, каквото и да ми коства това – нямам право на грешки! Целта оправдава средствата!“, „Ако се отпусна дори само за миг и си позволя да бъда релаксиран и щастлив, ще се случи нещо ужасно – животът само това чака, да ми стовари всичко на главата!“, „Не мога да се доверя на никой – трябва да съм постоянно нащрек, иначе ще ме излъжат и предадат!“, „Ако се отпусна и спра да мисля и планирам постоянно, ще загубя контрол над ситуацията и тогава всичките ми най-кошмарни страхове ще се сбъднат!“, Апартаментът трябва да е перфектно чист и подреден – иначе сякаш хаосът ме изпълва, губя себе си и се провалям!“, „Ако не измия ръцете си поне триста пъти днес, сякаш мракът ме обгръща и бактериите задължително ще ме убият!“…

В момента преминавам обучение в неорайхианската школа (психотелесна анализа). Привлече ме творческата и аналитична насоченост. Надявам се действително да ми даде полезни за практиката на психотерапия знания и умения! Ако ли не - ще си ги взема сам!

Здравейте, Рона! Майка героиня сте вие! Кой знае, може би по някакъв неведом за видимото и знайното начин, гениалността на малката ви дъщеря е свързана и с цялото емоционално "заплащане", което сте дала с мъките си... А и мъжът ви... Знаете твърде добре, че след всичко преживяно вече не сте същата - всичко станало и случващо се е изключително силен опит! Опит, който е нужно да "смелите" така, че да захрани мъдростта ви! Причините за развитие на гранично личностово разстройство (ГЛР) не са твърде ясни нито на психологията, нито на медицината. Има хипотези свързани с т.н. разстройства на привързаността, които се формират между шестия месец и втората - третата година от живота на детето - ако желаете разкажете за детските години и възпитанието на децата си. Предполага се и генетична компонента. Каквито и да са причините,прекалено добре знаете, че да сте майка на две деца с ГЛР никак не е леко... Защото са импулсивни, имат склонност към самонараняване и посягане на живота си, с променливи настроения са, идеализират и отричат, имат свръхсилна сензитивност към отхвърляне и чувство за вътрешна празнота, която често проектират болезнено в околните, защото често са нападателни и агресивни, защото са склонни да злоупотребяват с вещества, защото понякога имат налудно мислене и емоционалност... Затова казвам, че сте майка героиня...! Добрата новина е, че подходящата и достатъчно продължителна психотерапия играе централна роля в подобряването и устойчивото хармонизиране на личността на страдащия от ГЛР. В случая са ефективни психоаналитичните школи: психодинамична, схема фокусирана (когнитивно аналитична), психотелесна анализа и т.н. В терапията се акцентира не толкова на техниките, колкото на междуличностовите отношения, на т.н. позитивен трансфер между терапевта и пациента. Понякога заедно с психотерапията се налага и хоспитализиране и медикаментозно лечение, както в случая със сина ви. Изследванията показват, че прогнозите за справяне в случай на провеждане на продължителна психотерапия и евентуално прием на малки дози антипсихотик са много добри. Това, че дъщеря ви посещава психоаналитик, вече говори, че вероятността в дългосрочен план състоянието и да се подобри значително, до нормално психосоциално функциониране, е голяма! Как вие да се държите с нея? Станете емоционално стабилна! Намерете начин да го направите! Ще ви отнеме време, затова бихте могла да се замислите за начините, по които можете да хармонизирате собствената си душевност! Например провеждане на ваша собствена психотерапия, спорт, редовна практика на медитация, четене на вдъхновяваща литература, общуване с компания от светли и сърдечни, емоционално зрели и стабилни приятели. Собствената ви зрялост и стабилност със сигурност ще повлияят и тази на дъщеря ви - отвъд думите. Просто самото ви присъствие ще и помага в собствената и вътрешна работа!

За страховете може да се направи много с психотерапия - директно и по-краткосрочно, с поведенческа. А в един по-цялостен и дългосрочен план - с аналитична. Сроковете за случване на успешна психотерапия при гранично личностово разстройство са поне две и повече години! С течение на годините, обикновено след 35, личността сама започва да се стабилизира. Ако ведно с помощта на медикамента и аналитичната терапия, се практикува и ежедневна практика на съзерцание (mindfulness), бавното но сигурно стабилизиране се ускорява и става неминуемо! Горното важи за дъщеря ви само в случай, че действително е диагностицирана правилно. Възможно е положението да е много по-оптимистично! Ако диагнозата е просто тревожно разстройство и дъщеря ви започне психотерапия при човек, който действително успее да я спечели, разбере и резонира с нея в промяната и,за броени месеци щастието би се настанило в живота и! Нищо не казвате за сина си - къде е той сега, какво се случва с него? А с третото ви дете? Сама ли гледате децата си? В държавата, в която сте, имате ли подкрепата на здравната каса за започване на психотерапия?

Тъй като явно много хора проявиха интерес към темата, я преместих от "психотерапия онлайн". Поради това и ще се въздържа от отговор. Пожелавам щастие на питащата!

Искаш да постигнеш, но отлагаш, сама си с две деца... Пишеш с маса недомлъвки - аз не съм ясновидец, за колегите не знам... - Имала ли си преди чести състояния на гняв, лесно ли избухваш по принцип? - Колко си годишна? - Сама гледаш децата, ок - но самотна ли си или не? Къде е бащата? А мъж около теб? - Каквo искаш да постигнеш, но все отлагаш? Отлагаш от колебание и страх или поради друго/ някой? - Доколко познаваш себе си, характера си - опиши го, доколкото можеш! - Има ли хора в семейството ти с психиатрична симптоматика? - Какви са характерите на родителите ти? - Какви са били взаимоотношенията между родителите ти преди време (когато си била малка) и сега? - Как си възпитавана - изисквания, правила, твърдо или меко, с или без ясни граници за поведение, с гушкане или без, с обич и т.н. и т.н.

Питате към кого да се обърнете?! Това, което аз мога да ви препоръчам е: към СЕБЕ си! Към благостта и щастието в душата си, към Любовта в сърцето си и мъдростта в Духа си! Защо ви пиша това? Защото сте здрава! Защото 'вегетативна дистония" на разговорен човешки език означава просто "разклатени нерви" и дори не е диагноза, а просто начин за обозначаване, изказ на: "телесно сте здрава и си нямам идея защо имате тези проблеми", казано от невролог... Проблемите със стомаха, били те колит, гастрит или дразнимо дебело черво, също са въплътяване на неадаптивни когниции и емоции - психосоматика. Какви са точно във вас, мога само да предполагам, не ви познавам. Наблюденията ми над хора с подобни преживявания говорят за характер силно напрегнат, нащрек, свръхконтролиращ в постоянна тежка битка със собствената си сянка... Сянка пълна с букет от страхове - от живота, от смъртта, от хората, от нараняване, недоверие, от лъжа и предателство и т.н. ... Специалистът, към когото човек с такива проблеми може да се обърне, се нарича психотерапевт! За разлика от соматичната медицина, работеща "на парче" и с фокус върху изолиран орган и симптоми, вместо върху цялостта - поне медицината на запад, лечението на душата е фокусиран върху цялостта ви процес. Изисква силна мотивация, желание, отдаденост от страна на потърсилия психотерапия. Изисква готовност за промяна, за полагане на усилия, за сблъсък със собствените страхове. Изисква интелектуален и емоционален капацитет - разширяване на осъзнаването, разбиране на "печалбите", които страховете и битката с тях досега са носили на несъзнаваното. Намиране адаптивни начини на мислене, чувстване и поведение, които задоволяват тези несъзнавани ползи, но вече по адаптивни социално, емоционално, професионално и междуличностово начини! Всичко това означава, че ако решите да се обърнете към психотерапевт, е добре да сте готова на сериозна работа, градяща стъпалата към щастието ви! Психотерапията не е хапче и не можете да подходите към нея с отношение на "ето тук съм, много съм зле, не заслужавам това да ми се случва - оправи ме..." - аз лично бързо отпращам такива пациенти. Защото нито сте болна, нито сте жертва - вие сте творец на настоящото си положение, вие сте тази, която може да го промени! Работата на психотерапевта не е да ви оправи - не! Тя е да ви помогне сама да си помогнете, така че в дългосрочен план да преживявате пълноценно и качествено живота си! Бъдете щастлива и здрава!

Сега е 12.30 през нощта - затова ще напиша съвсем накратко... Чел си литература - нлп техники, пик ап похвати и т.н. - добре! Но ти липсва истинско приложение! В случай като твоя, когато човекът е вече подготвен в голяма степен, бих процедирал по следния начин. Една-три предварителни сесии с анализ, работа с транс, мотивиране... След което ТЕРЕННА РАБОТА! Например с някаква уловка кратка листовка с няколко въпроса един цял уикенд запознаване, запознаване, запознаване! Заговаряне, заговаряне, заговаряне - у още и още и още! С всичките пик ап стратегии (отваряне, зона на комфорт, показване на превъзходство и т.н....), които знаеш или без тях - в даден момент ще осъзнеш, че не те са важните, а увереността, която започва да с струи от теб! Сигурен съм, че ако с терапевт или пик ап коуч или с приятел правите това дори само за ден, в края на деня ще имаш поне 50 телефона на момичета, които с удоволствие ще искат да излязат с теб! Самото заговаряне ще изиграе важна роля по преодоляване на бариерите ти. Колкото повече и по-често тренираш така - толкова по-малко страх и повече увереност ще имаш! Ще посрещнеш страха от страха си! Ще посрещнеш страха си от провал и отхвърляне и ще бъдеш отхвърлян многократно, ще чуеш много не-та и все по-малко ще ти пука! Но ще чуваш и все повече да-та! Само за седмица такава практика огромна част от страха ти ще бъде претопен, да не говорим, че ще имаш громен избор от жени! Когато страхът намалее, от тези доста жени можеш да пресееш няколко - как? Това си е работа като всяка друга - изисква време и усилия! В 9 среща с Мария, в 11 с Христина, в 13 в Михаела, в 16 с Ваня и т.н. Това ще постави играта на по-високо ниво - след първоначалното запознаване ще се учиш да посрещаш вече по-слабия си страх по време на създадената зона на комфорт - да практикуваш чара си по време на разговор и т.н. Оттам насетне следва и сексът... Типичната жена е готова за него след разтваряне на душата си - тоест стигането до секса минава през сърцето на жената... При нас мъжете често е обратното... Всичко споменато по-горе си е интензивна работа! За по-малко от месец можеш да промениш всичко! разбира се, по-голямата част можеш да свършиш сам и с приятел! Терапевтът или пик ап коучът могат да отделят един два уикенда, но едва ли повече!

Ум на начинаещ Начинаещ в смисъл разтворено съзнание! Начинаещ с или без натрупани битове знания, но с винаги отворено и преживяващо мига сърце. Защото "магаре, което носи куп мъдри книги, си остава магаре" - и тонове информация да имаш, ако нямаш досег до Живота на Любовта, нищо нямаш. Цялата мъдрост на съзерцанието е мъдростта на начинаещия! Знанието на главата е трупане и задържане, но на сърцето непривързано пускане, освобождаване. Когато имаш широкия, смирен и разтворен ум на начинаещ, Знанието на цялата Вселена минава през теб! Начинаещ в смисъл смирен, да. Начинаещ, защото надхвърляш пределите на малката си жалка и обикновена личност. Тя си остава грешна и слаба - но не го крие, а си позволява да притихне и смирено да се преклони пред полъха на безкрая, даващ смисъла! Начинаещ, защото признаваш малкостта си. Малкост, която може да е чела или не тонове книги, да има или не социални академични титли, но може да те доближи до пътеката към Себе си само ако се отмести от нея, позволявайки и да проникне в цялостта ти! Един начинаещ ум, който тихо да се проникне от молитвено съзерцание на нещата каквито са! Защото вечното на непреходното се отразява във всяка преходна капка роса - ако очите на душата са разтворени! Защо начинаещ? Защото няма какво да губиш и можеш да ходиш по острието на бръснача и скочиш по средата на огъня на директното преживяване на нещата в живота си! Защото напредналият продължава още и още да гони илюзии и бяга от страха си, че някой ще надмине напредъка му, докато начинаещият осъзнава с цялото си тяло и сърце, че вече всичко е постигнато! Просто се е разтворил за постижението на щастието, което винаги е било там! Защото в планината на постижението намираш само щастието, което носиш - а то винаги е там, вътре, сега! Защото като си начинаещ можеш да преживееш и осъзнаеш, докато като напреднал можеш само да обясниш и анализираш, стоейки настрани от преживяването като сух и студен мъртъв пън... Бидейки начинаещ съзнаваш реалността от измерение надхвърлящо дихотомното добро и зло, обединявайки ги до слята противополюсност, до любящо единство между мъжкото и женското в себе си! Когато си начинаещ, вече си постигнал! Няма нужда да бързаш, а можеш да бъдеш щастлив във всяко простичко действие. Тогава можеш да бъдеш слаб и да си го признаеш пред всички - защото знаеш, че силата стои в слабостта на смиреното его, в мекотата на водата, която пробива скали, в гъвкавостта на разтвореното си за промени съзнание. Гъвкав като слабо дърво, което се огъва при буря, но бързо се изправя след нея, докато "напредналато" твърдо и гордо дърво бива счупено... Начинаещ, защото тогава можеш да се радваш на всяка глътка въздух, да благодариш на всяка хапка храна, стъпка, усещане и ежедневност, превърнала се в чудо! Начинаещ, слаб и обикновен, защото тогава осъзнаваш, че имаш всичко и цялата Вселена е част от теб и ти от нея! Когато си начинаещ, можеш да си позволиш да не разбираш - точно тогава разбирането на Мъдростта има шанс да проникне в душата ти! Защото бидейки начинаещ можеш да бъдеш непривързан, свободен и летящ на крилете на вдъхновението си, умеещ да захвърля товара на знанията и напредналостта си. Когато си начинаещ, осъзнаваш, че няма нужда да търсиш навън, но че огънят на знанието и щастието е в теб. Знаеш, че наместо да търсиш със светлината на вътрешния си огън външен огън, който да стопли несигурността ти, можеш просто да осъзнаеш, че топлината на Любовта вече е в теб и просто можеш да се разтвориш за нея! Умът на начинаещия има огромно поле от възможности, докато този на напредналия е рамкиран в коловозите на някой си, бил той и самият Юнг, Буда или който и да е! Бидейки начинаещ, можеш да си позволиш да бъдеш Себе си, автентичен и нехаещ за сивотата на нечий консенсус за правилност! Тогава можеш да осъзнаеш ценността на тази потъваща към смъртта лодка - живота. Но и да приемеш с цялото си сърце илюзията на смъртта и така да живееш всеки миг от живота си на сто процента, смиреномъдро и щастливо! Да знаеш, че бленуваният социален "успех" няма много общо с Любовта и Смисъла, даряващи щастието! Дори тонове знания, пари и огради не могат да помогнат за намаляването страха на "напредналия". Когато с разбирането на начинаещия широк ум осъзнаеш свързаността си с всичко, тогава имаш всичко, а самоуверената сигурност на обичта живее там, непринудено и естествено. Когато любомъдрието на съзерцанието минава през теб, няма нужда да ходиш другаде - вече си там. Няма нужда да постигаш - ти съдържаш всичко. Тогава можеш да играеш живота си - като дете. Да бездействаш в действията си - да съзерцаваш живеейки. Докато не ти съзерцаваш, а съзерцанието съзерцава теб и живота ти и забравиш малката си личност - Анатман... Защото истината е точно там и точно сега, където си, а преживяванията ти са точно тези, които точно сега са най-подходящите за теб, за растежа и разширяването на осъзнаването ти! Ето защо начинаещ...

Снощи бях поканен на прием на ДМТ - "молекулата на духа"... Не отидох... Имам си я тази молекула в мен и твърде успешно си я отделям и без външно вещество - чрез молитва и медитация, дишане, свещена медитативна сексуалност, съзерцание... Има естествени начини за свързване с безграничното пространство от варианти! По-бавни са, но природни и истинни! А бързата кучка слепи ги ражда... При съзерцанието са нужни 20-на годинки постъпателна практика, при ДМТ или Аяхуаската минути... Съзерцанието обаче променя целия ти начин на живот, световъзприятие постоянно, превръща те цялостно в една по-хармонична личност, провеждаща небето... Докато приемът на вещество влиза в ума ти като бомба - може да помогне, може и да навреди, ако човекът няма подготовка и опит във вътрешната работа. Ако имаш практика и дълбоки преживявания във вътрешните методи, ще видиш че приемът на вещество всъщност не е нищо особено - защото си се научил сам, по естествен и полезен начин сам, с помощта на собствения си ум да синтезираш нужните вещества. Тези вещества в мозъка са биологичният корелат на духовни преживявания, така е. Но мозъкът ти ги отделя след години опитност и усилия, след стремеж към духовността, жертви, развиване на характера... Директният прием на вещество прилича малко на черно изкуство - чрез низшето контролираш висшето... Добрият път е различен...

Прекрасна инициатива! Успехи и на добър път!

На колко си години? Разкажи повече за майка си, за мъжа и, за баща ти, за миналото ти...

Аз не виждам синът ви да има проблем! Вие имате проблем с изборите на сина ви! Ако той има проблем, би питал той, не вие - но той явно е спокоен при решенията си... Питате как да го убедите, че висшето образование е ценно и е добра база, "гръб" в професионалната кариера през целия живот. Принципно е така... Въпросът е, че това е ваше и евентуално на много други хора мнение, но очевидно не негово. Звучите като една доста загрижена майка... Хубаво, но с грижите си и желанието си за участие в неговите решения, когато той е мъж на 20 год. от една страна поддържате в него детска психика, която си мисли, че "все що хвърчи, се яде", а от друга страна, причинявате в него съпротива и желание да прави точно обратното на това, което се опитвате да му вмените, дори и да сте принципно права... Според скромното ми мнение, нужно е да го оставите сам да си решава. Когато отдръпнете вкопчването си от него и го оставите сам да взема решенията си, както и когато му спрете финансовите постъпления и поддръжка, е много вероятно той да реши да започне работа, а след време и да учи! Но вече по собствено решение, когато е осъзнал, че на много работни позиции се изисква диплома за висше образование. Дори да не реши да учи, не е фатално - в сферата на компютрите дипломата наистина е по-маловажен фактор, а уменията са всичко! Просто отдръпнете менталното си залепване и финансовата си поддръжка от личността му и му позволете да живее неговия живот на самостоятелен мъж! Останалото зависи от него!