Орлин Баев

Прощавам си! Прощавам ти! Прости ми! Пламъче, Христо, простете ми! Съфорумци, моля простете ми!

Найтингейл, когато пиша, освен към питащия, насочвам написаното и към други четящи с подобни проблеми, както и към колеги, практикуващи терапия на тези проблеми. Не сте длъжна да разбирате - не всичко е насочено директно към вас. Посланието ми е кратко: опознайте се, обикнете се, бъдете щастлива. Това можете да постигнете като осъзнаете какво се случва с вас и на какво има да ви научи. Когато истински осъзнаете и разберете ставащото и целта му, ще имате и нужната мотивация за промяната му. В постинга си споменавам някои насоки за това себеразбиране и начини за промяна, достъпни за кой да е ум - стига да иска да погледне и чуе. Д-р Първанов спомена, че засега не сте готова за спиране на лекарствата - възможно ли е да има резон в думите му, как мислите? Относно разказаната от вас история на проблема и преживяванията ви, надявам се колегата, когото конкретно питате, да отговори. Бъдете щастлива!

Пиша на прима виста... Някои личностови разстройства могат да доведат до наистина ужасяващи дела... Например параноичното, социопатното, нарцистичното... Проблемът тук е, че не самият човек страда от поведението си (съответно не търси терапия и не смята, че има нужда от такава), а другите около него. Изброените по-горе р-ва далеч не винаги се диагностицират, а носителите на емоционалните и поведенческите им прояви живеят не другаде, а между нас...

Някой би казал, че имате някои особености в стила си на привързаност... Вероятно някъде в ранните месеци и години от съществуването ви има преживявания, способстващи за вкопчената ви орална привързаност в зрелите ви години... Казано по-конкретно, това означава следното: Желание за преживяване свръхблизост, до степен преплетеност и слятост с партньорите си, но често на такъв човек му се струва, че те неохотно или недостатъчно задоволяват нуждите му и не го оценяват и не държат на него толкова, колкото той на тях. Развиване на емоционална зависимост от партньора/ите, прилепналост. Висока нужда от внимание и грижа от страна на партньора. Страх от самота и преживявания за самотност, неглижиране и неразбиране при липса на задоволяване на нуждата от емоционално свръхвплитане. Според теорията на привързаността подобни емоционални тенденции се залагат в най-ранна възраст. Горното е общо описание на тревожно несигурната привързаност, но може би в известна степен се отнася и към вас. Вие кажете до колко и в кои отношения.

В случай на пароксизмални (неочаквани) п.а. техники, работещи през логиката, анализа и т.н. са безсилни. Това, което работи, е задвербалното, надмисловното ментално-емоционално отношение на смирено любящо приемане на страха! Сприятеляване с него, постигнато във визуализации, медитация, хипнотерапия, дишане, работа през тялото и съзерцание! Да, когато се преживява п.а., няма време за мислене, нито пък възможност за контрол. Тогава е нужно да се приложи вече оттренираното отношение на присъствие между и над мислене и пускане на его контрола! Отношение, практикувано от позицията на онова тихо смирено съзерцание, на духа, цялостта, дао в теб! Звучи някакси необичайно, когато не си била в допир до тази цялостност отвътре, с това спокойно и широко небе на свободно и безкрайно съзнание, с този сърдечен разум. Когато обаче имаш опитност в допира си до това мъдро сърце, преживяването на п.а. просто се влива в широтата отвътре и захранва смелото ти щастие! Стъпките за постигане на това, поне според моя скромен опит, са следните: 1) Правилно разбиране - физиология на п.а., психодинамика.... 2) Визуализации, хипнотерапия, нлп (медитации, молитва, йога нидра, силва метод...) - тук вече започваме да залагаме подходяото разтварящо и сублимиращо ужаса до обикновен атревожност, а нея в спокойна смелост отношение. 3) Дишане - коремно успокояващо, бхастрика предизвикващо подобни на тревожността състояния, др. 4) Поведенческо вживяване и отработване на допира до страха чрез ролеви игри или ин виво, в реални ситуации - тук много хора срещат трудности с ролевите игри - тази стъпка е опционална, но желателна. 5) Съзерцание (mindfulness) - при него мислене няма - има директна преживелищност, допир до безкрая отвътре. Няма его контрол, проявен през натрапчиво мислене, мускулни брони, нащрек. За да се случи съзерцанието, е нужно его контролът да се провали, вътрешният диалог да се стопи до интуитивния сърдечен и директно преживелищен Разум... Горните стъпки, според мен е добре да се осъществяват в контекста на едно по-цялостно разбиране за собствения характер, евентуални посоки и стъпки в промяната му, кратък структуриран анализ, интензивен спорт и т.н. В текста ви съм подчертал някои думи. Както виждате, горните стъпки стигат именно до загуба на его контрола.Тогава се ражда нещо друго. Преживяване за принадлежност, за част от цялото, за закрила и тихо мъдро знание, виделина и фина сила! Тези качества на безкрая ни с лекота засмукват и трансформират породения от его въртележките ни панически страх! Всъщност, оказва се, че той е най-добрият ни приятел и мотиватор на щастието ни! За бога, как да не му благодарим от все сърце и душа?!

За хапчетата сме писали доста - ще оставя сега д-р Първанов да ви отговори за тях персонално! За алкохола... Досега в практиката си съм имал доста случаи, при които след употреба на упойващи вещества като алкохол или канабис получават п.а. Това се случва, тъй като веществото срива защитния механизъм на свръхконтрол, така типичен за тревожните р-ва. Казано биологично, алкохолът потиска функцията на челните дялове в мозъка, където се осъществява висшата нервна дейност, потиска волевия контрол. При това акумулираният в старите мозъчни зони страхов заряд експлоадира в паническа атака. В психотерапията човек се учи на достъп до дейността на лимбичната си система, където се процесира страхът, да отпуска контрола и бидейки в допир със страха си, да "плава" в него, да го трансформира по един или друг начин, да го овладее и се оцялости! Ако имате нужда, питайте - ще ви отговорим с удоволствие! Бъдете здрава!

Здравейте! Не страдате - учите се! Учите се на уроците, които страхът ви носи - учи ви на самостойна смелост, допир до извора на Любовта, сила. Сила, но тази на смиреното его и разтвореното обичащо сърце! Учите се на спокойно плаване в това чудесно и мощно гориво, страха си! Учите се на прегръщане и сприятеляване с този мъдър и вдъхновяващ приятел - страха ви! Мъдър, защото с твърда ръка ви тласка към промяна и ... щастието ви! Вдъхновяващ, защото когато усвоите отношението на любящо прегръщане на страха си, биологичната му база, адреналинът, тласка производството на допамин и ендорфини! Последните са веществата на вдъхновената и заредена с амбиция и радост смела мотивация! Ако следвате борба/ бягство реакцията, адреналинът бив апоследван от синтез и отделяне на кортизол, който е телесният еквивалент на паниката... Един проблем не може цялостно да се разреши от същата позиция, от която е бил създаден. Нужно е д абъде надхвърлен, погледнат от по-висока и цялостна позиция, от друга дименсия. Дименсията на разтворения когнитивен и сърдечен потенциал! Учите се на релаксирано смирение. Смирение на пустата его гордост, битка и бягане. Смирение на илюзиите на малкото магаренце на личността, за да се роди цялостната ви личност, този безграничен и вечен вътрешен Селф/Аз! Магаренцето пак си е там, но вместо да се запъва на моста на конфликта си, се доверява на бездната от любов, мъдрост и истина, на която е препречвало пътя с гордите си битки, свръхконтрол и илюзии... Вземате анафранил за п.а. - "честито"... Това е стар тип антидепресант, небезобиден, с цял куп странични ефекти, подходящ при остри форми на обсесивно компулсивно разстройство, клинична депресия... Да, предписват го и при паническо разстройство. Но по тази логика би трябвало да се предписва и при мерак, уроки и когато църна маца ти мине път ... Знаете ли, от клиентите си съм се наслушал за абсурда около предписването на антидепресанти, транквиланти, че и антипсихотици при т.н. малка психиатрия, при разстройства на ниво невроза. Антидепресантите са подходящи при ендогенна клинична депресия, да. Там основният механизъм е чисто неврален и биохимичен. При тревожните разстройства обаче, мозъкът и биохимията са здрави, а предизвикването и поддържането им се дължи в огромна степен на психични механизми. Възможно е да има повишена чувствителност на амигдалата, но и така да е, дали тя се дължи на неврални механизми или на чисто психични, не се знае. А и кое е първо, яйцето или кокошката? Психиката не се ли случва в тялото, нервната система и мозъка и нима всяка мисъл, волеви импулс, внимание, процесиране на паметова информация, чувство не се случват именно в мозъка и не повлияват директно невралните връзки, биохимични процеси и мозъчни структури?! Моят опит с тревожна симптоматика пряко ми показва, че психиката има огромна роля както в пораждането на невротичните разстройства, така и в третирането им! Психотерапията обаче е наистина майсторска дейност и качественото и прилагане изисква много умения, отдаване и вещина! От друга страна колко по-лесно е предписването на вещество... Масовото предписване на психофармация при тревожни разстройства, както се практикува засега, почива единствено на ... хипотеза! Хипотезата за серотониновия недостиг и/или неусвояването му. Няма обаче никакви реални научни доказателства за потвърждаване на тази хипотеза при психична проблематика на това ниво! Съвсем друго е положението при психозите, да! При БАР, шизофрениите, шизоафективно р-во, психотична депресия и др., приемът на невролептици е задължителен или поне силно препоръчителен! При тревожните р-ва приемът на антидепресанти има мястото си, разбира се - за известно време, до започването на ефективна психотерапия. В редки случаи, например в някои упорити случаи на ОКР и успоредно с психотерапия, макар че така ефектите и се размиват... Тези невронни пътечки при окр обаче също са сформирани от погрешен патерн на мислене, от борбата между морала и естествената работа на несъзнаваното. Основният начин за промяна на случващото се отново е промяна в мисленето! ... Психиатрите са ви казали, че трябва цял живот да пиете хапчета, за да поддържате някакво ниво на шастие. През тяхната призма това е така. Ако се разчита само на хапчетата, без работа върху психиката, сякаш пациентът е биоробот, наистина ще се наложи постоянен прием на вещества. Защото самият прием се вплита в маладаптивния психичен механизъм по изтласкване и връщане през невротична симптоматика на страха... Тоест самите лекарства стават част от битката/ бягството от страха, което разцепва човека на две части. Съзнанието се бори против подсъзнанието, против сянката си, наместо да я асимилира, да сублимира страха и научи уроците, които той носи на социопсихичната личност! Д-р Първанов вероятно ще ви препоръча начин за спиране на анафранила по схема...

Няма нужда от магическо мислене - просто досег до ядрото на живота отвътре, Оттам през мислите, чувствата и делата - материализиране. Ето това имам предвид.

Да, ако всички хора осъзнаваме вродения си усет за красота и можем да рисуваме живота си с четката на свободната си воля, ако влагаме в него горещите багри на любовта с майсторството на мъдростта си и така раждаме житейската си истинна картина... Тогава Небето би било на земята!

Ако става дума за психоанализа и само за нея - по мое мнение тя не е толкова психотерапия, колкото ... съвременна секта в областта на психологията. Защото няма нито научна, нито ефективно действена терапевтична стойност. Понастоящем се е превърнала в обучителна пирамидална финансова структура, в която обучавали се обучават други обучаващи се, но в реалната психотерапевтична практика с около нулев или дори отрицателен ефект. Нещата се променят ако психоанализата се ползва в един по-широк психотерапевтичен контекст на съвременни терапевтични модалности като когнитивно поведенческата (схема фокусирана терапия), психосоматичната анализа и терапия (неорайхианска школа), гещалт, трансперсоналните терапии, позитивната терапия, хипнотерапията и нлп терапията... Говоря единствено от опит! Наситил съм се на пациенти, посещавали с години психоанализа и накрая осъзнали, че първоначално заявеният за терапия проблем си стои непокътнат или дори засилен, а маститият специалист отсреща им е кимал дремейки и хъмкал срещу 50-100 лева такса за час... Психоанализата, сама по себе си, е по-скоро психо-философия, не и реално действена психотерапия... Казвам го с добро чувство - просто такива са наблюденията ми. На базата на тези си наблюдения, житейския си и психотерапевтичен опит, мога да кажа следното. Изградените умения в областта на анализата и/или психотерапията не винаги се припокриват със сърдечност и човещина... Който има уши, чува...

Аз също обичам китайската медицина - дори исках да я уча преди време... В случая човекът ползва и техники за релаксация, плацебо техники, които евентуално прихващат и повлияват несъзнаваното като ТЕС... Това е добре. Във всеки случай няма да навреди и за известно време ще помогне - умът ви ще се "хване" за някои от предлаганите неща, ще му послужат за опора (котва) и помощ. Аз лично обаче съм скептичен за по-дълбокото и цялостно разрешаване на проблема с мизофонията само чрез тес, иглотерапия и дори само чрез обикновена релаксация, преподавана от неспециалист в хипнозата и психотерапията. Моят приятелски съвет е: имате нужда от психотерапия! Именно от това! И то не от пробване на такава, а от следване на процеса и в продължение на доста време - колкото е нужно! Психотерапия, водена интегрално! В случая аз лично виждам нужда от психоанализа, осъзнаване и свободно говорене за сега несъзнаваните и плашещи ви психодинамики, през когнитивни техники, нлп, поведенческа и хипнотерапия, през ролеви игри и дишания, работа през тялото, до съзерцание и стъпване на една по-висока и широка идейна и мирогледна платформа! Преминаването през всичко това е процес, който е нужно умело да бъде воден от широко скроен и интегрално работещ, успешен терапевт! Да не помислите, че рекламирам себе си - не, в никакъв случай. Имам достатъчно работа, а и не се смятам за достатъчно добър терапевт. Просто виждам случая ви и желая щастието ви! Ако се поразровите в нета, ще видите, че на много места в англоезичните сайтове, за мизофонията пише, че няма лечение... Същото пише обаче и за окр или поне, че в много случаи не се повлиява или трудно се повлиява. Така е, трудно е, но е възможно! Говоря от опита си. Всеки случай е една лична "битка" за промяна и щастие, която се води заедно с пациента! Затова, моята приятелска препоръка е: намерете добър специалист и започнете психотерапия при него! На л.с. ви препоръчах д-р Първанов. Можете да го помолите пак... Или да потърсите мнения от пациенти за терапевт от региона ви - защото те са показателни и добра обратна връзка за работата на някой! От душа ви желая успехи!

Здравей! Засмяла си се, когато сте говорили за сексуално - агресивните импулси към родителите ти? Това е абсолютно нормална реакция - някой си срещу теб е застанал във властова манипулативна позиция (каквото и да твърди), бръкнал е дълбоко в душата ти... Естествено, че можеш да имаш известен актинг аут, нормално е. Абсолютно нормално! Човек може да изпитва фрустрация при досега до импулсите на несъзнаваното си и цензурата на суперегото автоматично да се задейства в актинг аут чрез невртотичен смях. Нормално е - напълно. Нищо незряло. Зрялото тук е, че се осмеляваш да погледнеш в дълбоките кътчета на това "То", на животното в себе си, което не признава социално - моралните консенсуси за редно и нередно! Това е зряло отношение и напълно в реда на нещата е да има известна реакция, когато опознаваш сянката си! Актинг аут, особено във вида на малко невротичен смях, е нещо съвсем в реда на нещата при "разкопаването" на несъзнаваното! Една незряла реакция би била отричането и дисоциацията на разкритото, което ти не правиш! Да, нормална реакция е при всеки човек при динамиката съзнавано-несъзнавано. И да, може да бъде несъзнавана и автоматична - тогава е незряла реакция. Но може да бъде и съзнавана или поне частично съзнавана - тогава действието извън основният импулс евентуално отстъпва на осъзнатото овладяване и сублимиране на катексиса!

Накратко, това което истински би ти помогнало, са сесиите хипноза! Хипноза при хипнотерапевт, а самостоятелно ежедневно неколкократно практикуване на релаксация, визуализации, съзерцание! Лична практика, която постепенно да се пренесе като усещане за центрираност в целия ти живот. Спортът също е задължителна психотелесна база, осигуряваща изгарянето на адреналина и по-спокойно случване на залагането на психоемоционалните програми в хипно сесиите! Tи сам е нужно да избереш терапевта си! Успехи!

Ще дам примери от практиката си, тъй като невротичната динамика е всеки ден и по цял ден пред погледа ми. Ето човек с паническо р-во. Наместо да застане в центъра на страховия импулс и го сублимира до спокойна смелост, той обикновено бяга от местата, където е имал или може да има паника, дори до самозатваряне у дома - агорафобия. Ето действие покрай, около и извън актуалното отработване на импулса. Интелектуализацията, по мое мнение също представлява вербално действие покрай проблема. Истинското преживяване, вчувстване и трансформация на вложените в тревожно-гневното или страстно вкопченото преживяване катексиси бива изместено до индиректно, интелектуализирано ментално действие покрай допира с проблема. Както виждаш, споменавам и други защитни механизми - няма как, психиката е една, а разделянето на защитните механизми, когнитивните изкривявания и процеси е условно и преплетено в постоянно течащо движение. Или при обсесивно компулсивното разстройство. Наместо да осъзнае случващото се в цялостната му психика спокойно, натрапчивият индивид отрича и изтласква нежеланите от моралната му цензура импулси, чувства и мисли, като вместо това действа извън тях (покрай) със "защитните" си психични или поведенчески ритуали. Дори идващото от същата морална цензура сформиране на реакция може да бъде погледнато от позицията на актинг аут. Човекът се бори против дадени свои агресивни или удоволствено-страстни импулси и действа извън тях като създава противоположна на тях реакция. Например човек с висока агресия, неприемана от суперегото му може да стане пацифист или силно похотлива личност да се изявява като моралист. Да, това е реактивно морално движение, но също е извън, срещу и около актуалното отработване на несъзнаваната динамика. При здравна тревожност, вместо сринатата вяра в тялото, Себе си и живота да бъде възстановена, а страхът превърнат в спокойно доверие, човекът ритуално и натрапчиво посещава лекари, с което не само че не осъзнава посланията и уроците на несъзнаваното си, но подхранва тревогата си, действайки извън и около нея, свръхконтролирайки с когнитивното изкривяване "трябва". Разбира се, терминологията може да бъде различна, а пси механизмите се преливат от един в друг. Затова психиката се нарича процесна, динамична - защото като флуидна река тече и се прелива от процес в процес и от движение в движение. Ето пример за такова преливане - човек проектира собствените си недостатъци в друг. При това той застава извън собствената си психична динамика и действа покрай нея, прехвърляйки слабостите си в друг, държейки се обвинително, неглижиращо и т.н. обикновено като пример за актинг аут се споменават зависимостите. Човекът н еразрешав ануждата си от обич, сигурност и социално включване, но преяжда, повръща или употребява вещества. Често при мъжете алкохолът е действие покрай разрешаването на семейната динамика. Мъжът често пие и/или бие, за да заглуши обвиненията на съпругата си, вместо да разреши собствените си емоционални нужди, процеси и заедно с нея семейните взаимоотношения. Като цяло, в сравнение с жените, много мъже са алекситимични, не умеят да осъзнават и вербализират емоциите си в същата степен, както жените... За твоите актинг аут действия. Споменаваш майка си и баща си и свободното говорене за нормалните несъзнавани инцестни импулси. Хубаво. Въпросът е, че вербализацията може да бъде вид интелектуализация и рационализация, с помощта на които човекът да стои покрай истинското преживелищно сублимиране на дадена динамика. Ако искаш, сподели повече. Поздрави, Орлин

Здравей! Когато имам време, ще пиша по темата. Интересна е, макар и доста теоретична. В самата психотерапия няма голямо значение дали точно с този термин назоваваме процесите... Довечера или когато мога ще пиша. Благодаря за доброто изложение и чудесни въпроси!

Има резон и в това, което казваш!

На какво си готов, за да намалиш силата на лампичката, а оттам и тревожността? Осъзнаваш ли, че е добра идея да промениш ставащото преди да "се е бетонирало" в неврален праксис, процедурна памет, която автоматично задейства позивите все по-самостойно и често? Засега са минали само 5 месеца - не е много. Според мен е добре да предприемеш мерки по справяне със случващото се. Ти как мислиш?!

Нещо наистина интересно по темата: " ПСИХОТЕРАПИЯ ЗА ЩАСТИЕ Пари или психотерапия? Как да намалим стреса и да станем по-щастливи? Има хора, за които материалните неща не са от първостепенна важност. Има други, за които парите са приоритет и те се чувстват нещастни, дори когато имат, но не толкова, колкото биха искали. Според проведено през 2009 г. изследване, първото е по-близо до психичното здраве на човека. Кристофър Бойс (Christopher Boyce) от University of Warwick и Алекс Ууд (Alex Wood) от University of Manchester сравняват данните за промяната в благосъстоянието на 1000 души в резултат на проведена психотерапия и в резултат на повишаване на доходите им, било то от подобрение на заплащането или от лотария. Те откриват, че 4 месечен курс на психотерапия има по-голям ефект върху благополучието на индивидите, отколкото увеличението на месечния доход. При цена от 800 английски лири за провеждането на такъв курс резултатът от него по отношение на повишаването на личното щастие се равнява на резултата, който би се получил от получаването на сумата от 25 000 лири. Това им дава основание да посочат, че терапията е 32 пъти по-удачна, когато става дума за освобождаване от стреса и повишаване на личното щастие. Това изследване в значителна степен опровергава досегашното вярване, че икономическия растеж реално допринася за щастието на отделния индивид. Според двамата изследователи, повишаването на икономическия стандарт води до незначителни изменения в усещането за щастие на хората. Резултатите им дават основание да отбележат, че по скоро основа за лично щастие не е богатството, а доброто психично здраве. Бойс и Ууд представят и доказателства в подкрепа на своята позиция - въпреки значителния икономически растеж през последните 50 години в развитите страни, в тях не се наблюдава повишаване на щастието на населението им. За сравнение те посочват повишеното удовлетворение от работата и по-високото качество на изпълнението на задачите при посещаващите психотерапия. Освен това, ефектът от провеждането на психотерапия се оказва по-дълготраен от ефекта, който предизвикват повишенията на доходите. Двамата автори на изследването настояват за повече инвестиране в средствата за подобрение на психичното здраве на хората като осигуряване на по-голяма достъпност и по-голямо предлагане на услугата психотерапия. Те отиват и по-далеч като посочват факта, че засега компенсациите в съдебните дела са изключително парични и това не е удачен вариант за третиране на психичните травми на потърпевшите. Бойс завършва с думите, че способността на парите да доставят щастие е надценявана, а в същото време тази на психичната помощ – подценявана, и ако това положение би се променило, то облагодетелствани ще бъдат не само отделните индивиди, но и обществото като цяло." По: University of Warwick (превод Владимир Банов)

Силен творчески живот, живян на сто процента! Щастие в пътя на душата и!

Аз също ще се радвам да чуя насоките на д-р Първанов. Той е един от учителите ми в психотерапията, когото силно уважавам!

Това, че преживяваш позивите за уриниране само когато си в социална среда, а у дома не, ясно говори, че са свързани единствено с тревожността ти от общуване. Връзката между повишената тревожност и отделителната система е била винаги известна, дори има поговорки за това... "Напишка се (наака се) от страх...". Преживяваш нормален физиологичен механизъм, който е присъщ не само за нас хората, но и на животните. При повишен стрес много видове също отделят урина. Ние, бидейки високо развито социални същества с определени норми на поведение, контролираме позивите... Това, което се случва в случая, е следното: в определен момент човек преживява стрес и му се допишква. Ако умът на човека реагира силно негативно на възникналата ситуация, в дългосрочната памет (подсъзнанието) се запечатва връзка между стресогена и позивите за уриниране. Обикновено стресоген е общуването. Получава се т.н. в поведенческите науки обуславяне (кондициониране). Учил си за д-р Павлов и експериментите му с кучета и деца (сами по себе си антихуманни...). Той разделя рефлексите на безусловни, първични и на условни, вторично придобити. В контекста на обсъжданата тема връзката между повишената тревожност и позивите за уриниране съществува като нормален физиологичен механизъм - тоест по терминологията на Павлов рефлексите, причиняващи състоянието, са безусловни. Дотук добре - така е при всички хора, бозайници, примати, а вероятно и при други звена от еволюционната верига. Спомни си кучето на Павлов - всеки път, когато му е давал храна, е светвал определена лампа или е прозвучавал даден звук. След време дори без даване на храна при звуковия или светлинен стимул животното е започвало да слюноотделя. Сформирал се е вторичен, условен рефлекс - получило се е кондициониране между сигнала на звънеца и усилената дейност на слюнчените жлези. Руският бихевиоризъм далеч не се ограничава с работата на Павлов, но за онагледяване на ставащото в теб примерът е достатъчен. Ето човек на определена възраст в социална ситуация на комуникация. При много хора в такава ситуация има естествена нужда от по-често уриниране - първичен, безусловен рефлекс. При някой човек обаче, с по-високи изисквания към себе си, с повишена тревожност от себепредставянето си пред "значимия друг" и вярвания за негативна обратна връзка от този "важен" друг, се получава вторичен, условен рефлекс. В човека светва вътрешната "лампичка" на негативното мислене и чувстване по отношение на ситуацията на общуване, която засилва страха - повишава се отделянето на адреналин. Това пък задейства физиологичния механизъм на позив за уриниране. Колкото по-дълго тази вътрешна "лампичка" на негативното ментално-емоционално отношение към общуването светва при/преди/около ситуации на общуване, толкова повече позивите се автоматизират вече и при сравнително ненапрягащо и ежедневно общуване. Получила се е вторична, включваща психоемоционалността рефлексна дъга - условно кондициониран рефлекс. Пиши как възприемаш горното, за да продължим общуването си. Моята теза е, че ако е възможно, преди да се разреши даден проблем, е добре да се осъзнае причината за възникването му, ЗАЩО съществува той. Тогава, при такова по-цялостно разбиране, се намират и начините КАК да се разреши ставащото! Разбира се, някога потъването в аналитични спекулации няма каквато и да е научна стойност и представлява единствено загуба на време и средства за търсещият решение. Тогава се работи изцяло когнитивно - поведенчески, фокусирано в решение, медитативно, през тялото... Когато обаче връзките могат да бъдат ясно проследени, като в случая, отговорът на въпроса ЗАЩО спомага разширяването на осъзнаването и съответно по-лесната промяна на патерна на случващото се!

Ами питай я - може да има нещо "изпод щанда"... Не знам какво ли би било то - може би зайче в цилиндър... Но питай! С право питаш. В нормалните държави психотерапията се поема от здравната каса. Тук обаче не е така. И да се случи, едва ли ще се поемат повече от няколко сесии. А понякога, особено при ОКР, има нужда от доста работа... Преди 2 години имах нужда от зъболекар. Сумата, която платих беше над 5000 лева. Държавната каса поема две пломби годишно - стотина лева... Ако е същото положението и с психотерапията и "поемането' и от здравната каса в България, ясно е че както и при много други социални факти у нас, това би било бутафория...

Здравей, Студенте! Преди всичко, което мога да то кажа, е да продължиш терапията си при Тодор, като сега работите конкретно върху този проблем. Разбира се, ако той също желае това. Ще оставя аналитичните интерпретации за накрая. От позицията на невронауките, това което преживяваш, се нарича мизофония. Свръхреакция на специфични звуци - хранене, мляскане, чоплене на семки, гризане на ноктите и т.н., като дразненето е далеч по-силно от човека, който първоначално го е причинил, най-често родител или сиблинг (брат или сестра). Мизофонията е термин, прокаран от американците от руски произход Павел и Маргарет Ястребови. Друго наименование на състоянието е "Синдром на избирателната звукова сензитивност" (т.н. от д-р Марша Джонсън). Приема се, че в случая няма нарушения в свръхактивността на процесирането на звуковите сигнали, но на реакцията на тях в лимбичната и вегетативната нервна система. Тоест свръхемоционална и телесна реакция - тук разбира се няма как да не се намесят и психологични/ аналитични хипотези, които бегло ще спомена накрая. В научните среди има съгласие, че невро синдромът мизофония корелира пряко с психологичната проблематика от спектъра на обсесивно компулсивното разстройство, както и че вероятно споделя подобен неврален механизъм на проявата си. Това значи, че ако е нерешен дълго време, може да се затвърди - нали не смяташ, че решението е да отбягваш баща си до края на живота му?! Освен това, механизмът на проява на мизофоничните свръхреакции има склонност с течение на времето да започне да се пренася и върху други обекти. Повечето преживяващи мизофония по всякакъв начин отбягват източника на дразнене - в дългосрочен план това е стратегия, която засилва степента на преживяване на проблема. Има малки трикове, които могат да помогнат - като тапи за уши или слушане на музика със слушалки по време на общо хранене... Има неврален механизъм, който невролозите наричат мизофония, а психолозите обсесивно компулсивно процесиране на информацията - добре! Този механизъм обаче е сформиран от психологични реакции и съответно от такива може да бъде повлиян, минимизиран и до голяма степен анулиран. Какви са тези психични процеси? Виж подчертаното от мен в твоя текст по-горе! Когато към сексуалното табу у дома се прибави известна съпротива към бащата, резултатът в твоя случай е мизофония. Устата за несъзнаваното ни е силно сексуално наситен орган. Устните са като вагина (горната е умът, долната чувствата), езикът е като член. Разбиранията на несъзнаваното в нас са далеч от съзнателната логика... С течение на времето в теб породените от пасивната агресия на бащата (говоренето зад гърба за другите), от небезусловната любов и от дистанцираното му поведение (изоставянето сам) импулси на съпротива и агресия към него са се кондиционирали, "закачили" към примляскването му. Сексуалното табу в собствения ти морал плюс току що споменатата съпротива - ето това е евентуалната психо етиология на възникването на мизофонията ти! Някои биха добавили неразрешени едипови връзки и т.н. Разбира се, тук твърдото научно проследяване засега е невъзможно - науката няма достатъчно фини и гъвкави методи за такова изследване. Въпросът за милиони евра е КАК да промениш нещата?! Горе в текста ти съм подчертал някои казани от теб думи. Сам си забелязал, че при дадени обстоятелства дразненето ти намалява. Кога? Когато си обичан от баща си, когато получаваш грижи от него, когато ти самият обичаш баща си, споделяш с него, разговаряте, общувате свободно и открито на всякакви теми. Това можеш да постигнеш след терапията си - добре е когато си тръгнал при един терапевт, да продължиш при него! Всеки има свои си методи, подход, излъчване, стил! Тодор Първанов е прекрасен специалист и харизматична личност! Предай му поздравите ми! Успехи и най-добри пожелания за хармония! Орлин

Как стигнахте до извода, че ви препоръчвам антидепресанти? Разбира се, че по-добрият вариант е с помощта на собствената си психика да промените нещата. Когато човекът има желанието и волята да се справи без изкуствени средства, толкова по-добре! За черния дроб и скъсяването на живота - да, при прием с години и години... Споменавам антидепресантите във връзка с приема ви на транквиланта ривотрил - в смисъл, че предпочитате далеч по-вредно вещество, което спокойно може да ви превърне в наркотично зависима и води до един куп вредни последици в тялото и психиката. На фона на приема ви на бензодиазепина ривотрил, антидепресантът бледнее по степента на вредността си. Tова, че го спирате, е добра новина! Най-добре е да се прави психотерапия "на чисто" - ако сте готова за това и психотерапевтът ви знае какво прави, прекрасно! Действайте и пишете след два три месеца тук как се чувствате! Сега психиката ви е заплетена от противоречия - пожелавам ви успешно разплитане на психичните ви възли с помощта на терапевта и намирането на една цялостна, спокойна и хармонична душевност!

От някои антидепресанти от нов тип не се пълнее, докато ривотрилът пристрастява. Никой разумен лекар не би ви го препоръчал за дълъг период! Желая ви успехи в психотерапията!