Орлин Баев

Заменянето е метод, но работещ при незначителни проблеми, тъй като в един миг се превръща в част от опитите по потискане на старите мисли и емоции и "избутването им под килима" на съзнанието. Би могла да прочетеш за когнитивното реструктуриране - то работи със самите мисли, преобразува ги, като премахва когнитивните изкривявания в тях. Писали сме за това в други теми тук - потърси ако имаш желание. Ето в тази статия можеш да видиш и ядрото на метода - когнитивните изкривявания. Разбира се, има много други методи, но ти питаш за самопомощ, а те са доста майсторски и е добре да бъдат водени от специалист. Спортът, да. Но не само. Има цели направления в терапията, които работят "през тялото". Включват дишания, работа с биоенергията, ролеви игри с вживяване и т.н. Мога да ти загатна за това и според реакцията ти, да те насоча към някои достъпни за самопомощ, а-б методи, но едва ли повече. Дискутирали сме вече защо. Поведението всъщност е най-мощният инструмент за промяна, когато човек вече има известна готовност в ментално-емоционалната си промяна!

Здравей! Браво за спирането на ритуалите - това е пътят! Сега остава да посетиш няколко пъти опитен психотерапевт - примерно д-р Първанов! Разпечата ли материали по темите, които споменах по-горе и даде ли на родителите си да прочетат? Сигурен съм, че дори само няколко посещения ще ти помогнат наистина качествено! Пращам ти най-сърдечните си благопожелания!

Здравей! На л.с. ми писа, че след посещението ти при психиатър, си се почувствала много по-зле, отколкото преди това. За какво си говорихте, как се опита да те разбере, да ти покаже "светлина в тунела" на преживяванията ти? Как за Бога успя да ти подейства така? За психотерапевт от твоя град - предполагам, че има... В същото време обаче наистина много хора от там са идвали при мен, като специално са пътували всеки път до София, а това са доста километри... Това говори някои неща. По някои причини, в столицата са концентрирани наистина успешните терапевти. С това не те агитирам да идваш при мен - избягвам да работя с хора под 21 год. Мога обаче да ти посоча наистина добри терапевти. Тодор Първанов, който също пише тук, е един от тях - той освен това приема и в Плевен, освен в София, а това е по-близо до града ти. Майка ти вероятно е жена на около моите години - би трябвало да е достатъчно просветена относно това какво представлява психотерапията, каква е разликата между психотерапевт, психолог, психиатър... Вероятно си и обяснила за ОКР (както писах, преживяванията ти са в тази посока) и че не бива дълго време да остава нерешавано. Ако не е запозната, което въпреки че би било странно, е вероятно, моля те, намери материали в нета по всяка от споменатите теми, разпечатай и я помоли да прочете! Важно е да започнеш да посещаваш вещ психотерапевт! Тъй като си под 18 год. (ако не се лъжа), родителите ти са тези, които е нужно да осъзнаят нуждите ти и да ти помогнат!

Това, че имаш повишена тревожност в определени социални (при общуване) ситуации, в семейството, в работата, в майчинството, не ти лепва етикета социофоб. Той нито е нужен, нито би ти помогнал с нещо! Питаш как се работи с тази вътрешна несигурност чрез самопомощ. Чрез всичките три звена от споменатото "виенско колело", на което си се качила и които са свързани с въпросното 4-то звено на несигурността - предизвикват я и я поддържат! Тези три фактора са мислене, тяло и поведение! И трите са пряко свързани с емоциите ти! Помисли върху това и отговори, моля!

Ох, наистина блесвам като го прочета! Паневритмия в един от най-красивите градове, в Канада, страна която обожавам! Хората там са много отворени - сигурен съм, че дори само с присъствието си и танца на светлината, ще привлечете много хора! Благодаря за тази инициатива! :)

Продължавам отговора си на цитираните по-горе питания! Не, нямате депресия! Клиничната депресия представлява нещо коренно различно от описваното от вас! Имате повишена социална тревожност, която достига връх в плашещи ви ситуации. Тревожността ви освен това се е автоматизирала в типичния кръг от негативно мислене/ възприятие -> повишена тревожност -> известна емоционално и телесно изразена депресивност -> поведение, целящо отбягване на ситуации, сблъскващи със страха ви -> още повече контролиращо и напрегнато негативно мислене... Депресивността тук няма нищо общо с клиничната депресия, а се явява само "опашката" на нерешаваната тревожност! Тоест, основният проблем е именно тревожността! Повърхностно изразено тя се поддържа от описания порочен кръг, а дълбинно от автоагресивни тенденции в характера ви, за които споменах в горното си писмо. В психотерапията би било добре да се започне първо работа по изход от капана - въртележка, като се промени мисленето по отношение на тревожността, а след това да се продължи с терапия на характеровата пасивна агресия. България е държава с размерите на град - почувствайте кой е вашият терапевт и започнете терапия! Изход има, ако вие сте силно мотивирана и терапевтът ви знае истински какво прави и накъде ви води! Спокойно можете да питате! Ще ви отговоря с удоволствие, ако е в скромните ми възможности!

Привет отново, Калина! Ще копирам питането ви от другата тема, за да мога самият аз да систематизирам ставащото във вас и да ви отговоря въз основа на по-цялостна визия за процесите, случващи се в живота и ума ви! "Имам нужда от мъдрост. От помощ. Ще пиша, пък каквото излезе. И Ако излезе. Живея с тревожност вече 10 години. От 10 години претеглям всяка ситуация, всяка новина от гледната точка на страха си. И много, много искам живота си обратно. Решена съм на всичко за да го имам такъв, какъвто искам – спокоен, ведър и радостен. За пръв път получих паник атака /тогава не можех да идентифицирам усещането/ преди 10 години. През призмата на сегашната ми информация едва ли е била класическа атака, по-скоро наподобява момент на много интензивна тревожност и последващият страх от това, което се случва с мен. Замайване, студени тръпки, мравучкане по крайниците и главата, учестен пулс...Беше свързано помня с конкретна ситуация – на другият ден трябваше да кумуваме на сватбата на наши приятели и явно това ме е притеснявало. По това време кърмех първото си дете /много, много се тревожех, че ще ми прилошее точно преди да го нахраня и няма да съм в състояние да го сторя, ужасяваше ме мисълта, че няма да мога да се погрижа за него/, медикаментите бяха невъзможни, консултациите не съвсем полезни и в крайна сметка това състояние отшумя. До другата пролет, когато отново кумувахме. Разказвам Ви всичко, за да добиете представа за механизма, който задейства симптомите, за мислите свързани с тях. Бях уплашена, спрях да се храня, спрях да спя, да се смея, да живея... Страх от страха. Абсолютната класика. След няколко седмици мъки ми беше предписан Ципралекс. Антидепресанта ми повлия добре, но след спирането му симптомите се възобновяваха с натрупването на плашещи ме ситуации. Не отникъде, разбира се – страхът от тях си беше останал. Беше останал и навикът /сега знам, че е точно това – навик/ да се притеснявам от определени ситуации. И резонно – тялото отговаря. Ситуациите са много „избистрени” след толкова години. Обикновено са весели – предстои ни море, а аз се треса от страх, че ако не се чувствам добре ще съсипя почивката на семейството си и съответно не я съсипвам /поне не изцяло/, но пак не се чувствам добре; предстои ми командировка, а аз се тревожа, че ще ми прилошее в колата, че ще трябва да потърсим помощ и че ще проваля пътуването на останалите хора с мен; предстои ни празнуване на някакъв повод – пак така. Страха, че ще проваля нещо, което за мен и съответно за хората, които обичам, е важно. Ще ги разочаровам, ще се изложа...Страха да оставам сама с децата си, защото, ако паниката ме стегне, ще ги изплаша, ще ги притесня, ще ги накарам по някакъв начин да се срамуват от мен...Смислено ли Ви се вижда?! Тази пролет – отново. Това, както разбирате разклати много силно увереността, че някога ще преодолея случващото се, че имам сили да го сторя...А можете да предположите без вяра как е... Изминах много път през себе си, но все още изпитвам чувството за нещо липсващо, за някакво малко детайлче, което ми се изплъзва, а е най-същественото. Сякаш има някакво зрънце, до което ако се добера, всичко ще се окаже съвсем лесно и простичко Когато човек си даде сметка, че сам е създал страха, създал е навика да се страхува и съответно може да ги унищожи, чувството е окриляващо, но и плашещо. С душата си разбирам, че всичко е в умът ми, но така, лутайки се сама губя увереност, че мога да го изкарам от там. Близка ми е теорията за фокуса. Съзнавам, че обективът е един и през визьора ще видя точно това, към което съм го насочила. Аз съм много сетивен, интуитивен и вникващ човек и когато се чувствам комфортно, балансирано и светло, съвсем очаквано вниманието ми е насочено към красивите, радостни и светли неща, не ми е трудно да ги откривам, не ми е трудно да се радвам на мъничките неща. В моментите на страх обаче не мога, не зная как да се откъсна от мрака. Прочетох Вашите доводи, с които се опитвате да разграничите ПР от социалната фобия, да речем, и за пръв път поставих под съмнение, това което са ми казвали лекарите и това което сама съм казвала на себе си. Много ще ми е полезно да опитате да направите това и за мен. В града, в който живея няма психотерапевти. Сама съм. Ще съм благодарна за всяка идея за самопомощ и самопознание, за всяка информация или просто надежда." По думите ви смятам, че преживяванията ви нямат много общо с пароксизмалната (неочаквана) тревожност, която е същността на паническите атаки. Симптомите, които преживявате наистина приличат на тези при вегетативна дистония (генерализирана тревожност). Но се засилват само при очакването ви за случване на определени социални взаимодействия - тоест повишената тревожност и свързаната с нея вегетативна симптоматика се явяват само връхната точка на социалната ви тревожност. Разбира се, това е психологична оценка само въз основа на писмото ви. Тъй като обаче съм сигурен, че сте искрена и обективна, съм уверен в разсъжденията си! Казвате "чувствам нещо, което ми липсва, нещо много важно". Да - това сте ВИЕ! Поставяте себе си на второ място. На първо е 'важният" друг. Да не забележат, че се притеснявате, защото видите ли, сакън да не повлияете на почивката им. Да не ви видят и усетят нормалната естествена тревожност при кумуването, защото той, тя, те са твърде важни, а ВИЕ можете да преглътнете всичко в себе си, да потъпчете чувствата си в опит за контрол над себе си. Автоагресивно себепотискане, "за да не кажат хората нещо"... "Важните" хора... Вие къде сте в това уравнение на живота си? Оставате номер две. Когато значимият друг е задоволен, тогава през неговото одобрение и въпреки самопотискането си, си позволявате преживяване на чувство за "нещата са наред' и спокойствие. Къде е автентичното ви АЗ в тази психодинамика? Потиснато под пасивна агресия и външно наложена социално желателна маска! Къде е собственото ви щастие, автентичност, самоприемане и спокойно присъствие на спонтанната ви искреност в моментите на социална интеракция, които приемате за важни? Подобен емоционален мазохизъм си има предистория и най-често се залага в ранните години. Добрата новина е, че със силата на осъзнаването, възнамеряването и методите от психотерапията всичко може да се промени! Когато човек осъзнае, че за да дава щастие на другия, е нужно той самият да бъде щастлив през автентичната проява на АЗА си в живота, тогава разбира, че "Аз съм номер едно в живота си!". Когато осъзнаете, че имате право на щастие и здраво самоотстояващо присъствие във всеки един миг, тогава автоагресията се превръща в самоприемане, в обикване на Себе си ведно със слабостите си. Тогава идва самоувереността, която струи от приемането на "слабостта' си - дори на страха и вината. Тогава те изчезват, а преглътнатата навътре дотогава психична енергия се насочва към здраво себезаявяване в хармония с вътрешната ви цялостност, с АЗА ви! Разбирате, че "във вода, която е твърде чиста, няма риба" и се обиквате с всичките си "несъвършенства"! Тогава 'рибата" на талантите и вдъхновението заплува в живота ви! Когато си разрешите да грешите и се проваляте, виждайки грешките като нормални долинки в житейската си пътечка към още по-високи върхове, осъзнавате, че няма грешки и провали, а само обратна връзка и учене! А сме тук в това земно училище, за да се учим - цял живот! Когато осъзнаете, че за да давате обич на някой друг, първо е нужно да я давате на Себе си, тогава полярностите на разбирането ви аз - ти (другият), се обръщат и вие ставате най-важна в живота си! Както казват в Дзен, когато осъзнаете, че е глупаво за огън да дирите с огън, яденето вече ще е сготвено! Когато съзнаете, че поддържането на вътрешния огън на щастието ви е необходимо и достатъчно условие за хармоничното ви и силно присъствие в живота, тогава ще знаете, че няма нужда да дирите огъня на одобрението в очите на "важния" друг. Този друг сам ще желае да ви обсипва с огъня си - защото ще се възхищава на вашия огън! Когато се поставяте на второ място в несъзнаваното уравнение на психодинамиката си, можете да давате на другия от нещастието си... Така сте като малко дръвче, искащо под малката си сянка да подслони прекомерно важния за него друг, а всъщност така търсейки одобрение и признание... Когато искрено се обичате и приемате заедно с всичките си плюсове и минуси, се превръщате в могъщ дъб, под който другите искат да отдъхнат. Но дъб, който естествено дарява отмора и прохлада, без да привързва никого към себе си и без да се привързва към никой. Както дърветата приемат вниманието на птиците, подслоняващи се в клоните им, но спокойно приемат отлитането им, непривързано разчитащи на корените си от автентичност и влагата на обичта, идваща от извора им, така и мъдрото и смело сърце дава от излишъка, а не от липсата си!

Употребената вода нали отива пак в системата от земни води, филтрира се от земята и съответно пак се ползва... Как като пестим вода ще има повече вода на земята в сравнение като не пестим? Ето - пестим и количеството световна вода е същото, но просто по-малко минава през човечеството преди да циркулира отново през реките, земята и океаните и пак да се ползва. Ето, не пестим и по-голямо количество вода преминава през човечеството, но пак се влива във водната система. Наистина не ми е ясно!

Доколко е обективно чувстването ти? Казвали ли са ти, че ходиш или се движиш или говориш като гей? Ако да, те доколко обективни са били - понякога някой просто иска да нарани друг. Ако никой не ти е казвал това, откъде знаеш, че би се държал като гей? Ако невербалният език на тялото ти е хетеро, какво би накарало другите да те мислят за гей? Според теб няма ли някакъв шанс всичко да е само в главата ти? Чувал ли си, че мислите, че може да си гей и че другите може да те мислят за такъв обикновено се дължат на комбинацията от повишена тревожност плюс обич към жените/хетеро нагласа? Когато имаш нужда от жена, но по някаква причина си без приятелка и това ти липсва, е естествено да се роди тревожност и собственото ти подсъзнание да произведе нормални защитни мисли за хомо нагласа. Не защото си хомо, а именно защото не си, но имаш нужда от жена и подсъзнанието, което работи на огледален принцип, произвежда подобни нормални мисли. целта им е да те защити, да те подтикне да си хванеш приятелка! Това са абсолютно нормални мисли. Ако обаче ги приемеш за ненормални, ги проектираш върху другите по механизма "четене на мисли" - струва ти се, че те четат мислите ти, а ти техните, което е пълна илюзия... Помисли по горното...

Чудесно! Остава само да намерите начин въпреки пътуванията съпругът ви да посещава опитен психотерапевт! Дори да е рядко, когато срещите са качествени, мотивират и посочват подходящата посока за намиране на вътрешния баланс! Бъдете щастливи!

Обичате ли мъжа си истински? Какво ви прави щастлива с него? Какво ви задържа да бъдете заедно? Какво би станало, което може да "прелее чашата" и да ви накара да се разделите? Знаете ли какво точно искате от живота си в дългосрочен план - като цяло и професионално? Задоволява ли ви ролята на домакиня? Какво бихте реагирала, ако емоционалното състояние на мъжа ви не се промени още няколко години? Вярвате ли в промяната на мъжа си и искате ли тя да се случи? Моля отговорете на въпросите един по един!

Усеща се по какво? Ти телепат ли си? Или другите са такива?

Писах ви на л.с., че ще променя личните данни, които сте изложила в писмото си, но след като се зачетох в цялата поредица от градове, име, държави, промених мнението си - твърде много са... Вие сте зряла жена и сама решавате кое да оповестите и кое не. Принципно в този форум би трябвало питащият да публикува информацията така, че да изложи принципните проблеми на казуса си, а не да представя лични детайли без позволението на замесени други страни от казуса си. Но, тъй като сте зрял човек, оставям писмото ви както е. Психиатъра, при който сте ходили, ви е казал маниакална депресия. Това е старото име на биполярно афективно разстройство (БАР), да. Поставянето на диагнози в психиатрията обаче е силно субективна дейност и често се прави с цел основание за изписване на лекарства. Да, в поведението и емоциите на мъжа ви личат модели на нестабилност, на променливост, на спадове и подеми. Биполярността обаче има по-рязко изразени депресивни сривове, както и маниакални "подеми". При мъжа ви тази цикличност е далеч по-лека. Циклотимията, за която пише д-р Първанов по-горе, също е колебание в емоционалността, но в по-поносима амплитуда. Изразено на разговорен език, означава просто емоционална нестабилност, вариране на настроенията. Това е едно почти нормално състояние, често срещано. Според мен по-важни са не толкова диагнозите, а решаването на проблемите и постигането на щастие, в случая в семейството ви! Мъжът ви изглежда интелигентен човек. Сигурен съм, че ако започне да се вижда с психотерапевт, да спортува, да се занимава с йога, да медитира, ако разшири кръгозора си, относително бързо ще намери баланса си! Когато се научи да наблюдава спокойно емоционалните си амплитуди, но да запазва връзка с центъра си от спокойствие, тогава и амплитудите ще станат далеч по-малки и нормални, а поведението му по-стабилно! Възможно е! В психотерапията той би видял живота си като на длан - собствените си ментални модели, мисли, чувства и действия. Би осъзнал защо се чувства длъжен на родителите си и има ли нужда да продължава да поддържа това чувство. Би осъзнал страховете си, които го подтикват към нови и нови връзки, вината си, моделите на тъгата си - с помощта на себеразбирането си, с придобиването на здрав вътрешен център, в процеса на психотерапия той за няколко месеца само може да освободи излишните емоционални товари и придобие здраво психично ядро от щастие и вътрешна сигурност! Когато отговорите доколко според вас мъжът ви се вписва в описанието на циклотимията, д-р Първанов може да ви предложи как да го мотивирате, за да започне психотерапия с цел придобиване на емоционална стабилност!

Така, както Канел е задал въпросите си в анкетата, се получава или/или. Всъщност нещата са по-всеобхватни, поне според мен. Никак не са наред нещата на малката ни красива земя. Има и много благини за душата и сърцето ни -има доброта, има радост, има приемане и прегръщане с безусловна Любов, има оценяване на красотата външна, но и тази във взаимоотношенията и помежду ни, и с другите братя, обитатели на планетата ни! Има! Заедно с обичта и хармонирането с по-широките закони на Вселената обаче, сякаш вратите на "долния свят" (както гласи метафората) са се отворили - наблюдавам едно все по-откровено заливане с егоцентризъм, жестокост, откъснатост от Битието, алчност, разврат и похот, безлюбие и безбратие... В благодатни времена живеем. Защото можем да бъдем проводници на Любовта, а калта наоколо да ползваме като "тор' за израстването на душите си. Оттам доколкото е по силите ни, да помагаме и на другите души! На въпросите на автора на темата: Кой, според вас, управлява непосредствено света? Природата, Бог, князът на този свят, ние хората, някой орден... Природата е над всичко. За мен тя е идентична с Бог. Етимологията на думата Бог идва от Бхага (санскрит) - централен разпределител. Ние хората сме процес, който включва както най-божествени потенции, така и най-диаболични такива. Бидейки такъв процес, според мен основната ни задача тук е да умеем да съвместяваме тези противоположности в себе си. Да прихващаме соковете на низките си нагони, демони и страсти (защото силата ни е заключена в тях) и да ги канализираме нагоре към безкрая си, в захранване на Божественото в нас. Ние управляваме - хората - със свободната си воля! Тя може да бъде манипулирана и очевидно е. Но може и да ни възвиси - защото в ядрото на тази свободна воля е Божествеността ни, а тя сме НИЕ самите! Говори се за световна конспирация - дори фактът, че се говори за това, означава че такава няма. Няма, не защото няма манипулация и контрол над заспалите съзнания - има и още как! Няма защото се допуска откровено и открито да се говори за това - тогава манипулацията вече не е конспиративна, а очевидно диаболично психопатна... Понякога имам чувството, че земята ни е в нещо като информационен и енергиен похлупак, откъсната от безкрая на космическото братство и единство. Не съвсем, разбира се! Любовта, сърдечният разум, братолюбието, алтруизмът, свободната воля, благородството преминават спокойно през този "похлупак" и хората, съумяващи да провеждат хармонията, са проводници на космическото братство - въпреки всичко! В края на краищата - НИЕ управляваме съдбите си!

Вярвам в онова недуално дълбинно добро в човека, което е същината на Човечността му! Добрият път за промяна би бил отвътре навън и тя се случва в много, много хора. За съжаление обаче като цяло в недостатъчно хора, а планетата ни е ръководена от наистина болни мозъци - през икономически и сугестивни манипулации и т.н. Затова наистина ако не се случи някакъв глобален катаклизъм да ни разтърси из основи, ние сами ще си го причиним с екологичната катастрофа, която водим със съществуването си... Пиша това без грам фатализъм, но дори с оптимизъм - просто спокойно се оглеждам и съвсем рационално предполагам на база съществуващи социални и природни факти. Дано не съм прав!

Можем да ти помогнем да си помогнеш! Разкажи повече за себе си - на колко си години, какви преживявания имаше в последните месеци и години? Колко време си в това състояние? Как се определяш като характер? А другите как те определят? Разкажи повече за празнотата - какви чувства усещаш в нея - по-скоро потисната тъга или по-скоро тревожна празнота? Можем да те питаме, общуваме, можем да те насочим към психотерапевт. В краен случай и хапчетата са опция ... Просто разкажи, за да можем да общуваме!

Когато за пръв път преди около две години гледах филма "Земляни", просто се смазах... Осъзнах в каква касапница се е превърнала планетата ни - благодарение на демографския бум, варварски негодни за съвремието традиции и ниското ниво на сърдечна интелигентност. Филмът показва много факти и извръщането на съзнанието от тях би било неадаптивен защитен психичен механизъм, заравяне на главата в пясъка. При вида на това как същества почти с нашата интелигентност и чувстване биват живи драни, пърлени, вивисектирани "научно", плаках... Когато видях как в Япония влачат живи делфини закачени на кука по асфалта или в Англия масово ритуално ги убиват, в духовното ми сърце сякаш се заби една от онези куки... От друга страна обаче филмът умишлено филтрира фактите, като показва само най-ужасните и жестоки човешки деяния, пропускайки цялата картина. Във филма не се показват действията на милиардите емоционално и природно интелигентни люде, обичащи и свързани с майката природа, красотата създавана от тях, мира и баланса, струящ от тях! Да, ставаме все повече и това е нужно да се спре - с разширяване на съзнанието, образование и лична отговорност. Да, старите традиции като лова, месоядството и свързаната с него грозно - жестока индустрия не резонират вече нито с енергията на съвремието ни, нито с икономическите, социални и морални течения, свързани с развитието ни като вид. Ако преди време животните са били естествено отглеждани на паша, слънце и с обич, то сега за да насмогнем да напълним търбусите си с бифтек, превръщаме отглеждането на телата им в невиждано чудовищна индустрия... Ако преди години човечеството е било няколко милиона и е съжителствало в относителна хармония с останалите видове, то сега очевидно нещата са различни. Дори самото наричане процеса на отглеждане на чувстващи същества продукция, говори за откъснатост от интелигентността на Вселената. Не, не е продукция - касапница е! И не е само филм, а жива реалност - в момента в България тече международно ловно състезание... Мъжаги с пушки се състезават кой да претрепе повече братчета - животинки, при положение, че Българската фауна вече си е жива пустиня... В съвремието подобна практика може спокойно да се определи като природопатна гавра. Защото ако преди столетия ловецът се е свързвал с духа на животните и природата и е молел за разрешение за отнемането на живот с основателна цел, то понастоящем душите на високо интелигентни същества са смятани за страничен продукт на телата им, като подобна дейност се нарича спорт. Това е пряко диаболистична, преобърната гледна точка. Същото е отношението към душите на животните, гледани на конвейр, далеч от прородата и естествените им условия. Тела насилствено раждани, насилствено отглеждани, насилствено убивани... Убийства, задоволяващи психопатно - диаболични низки его интереси. Филмът показва истини - но не и цялата картина! Имаме вътрешен ад от егоизъм, откъснатост от законите на Природата - все повече го проектираме социално - икономически, включително и в отношението си към по-малките си братя - животните! Имаме обаче и божественост - състрадание, съпричастност, обич и свързаност с цялото. Имаме и двете - както на индивидуално ниво, така и в глобално социален план. Моята теза е, че няма нужда да скриваме главата си в пясъка на наивния позитивизъм, но и не бива да се свръхфокусираме в черногледа проекция на страховете, живеещи в сенките ни в така или иначе съществуващи нелеки факти като обсъждания. Нелек е сблъсъкът с ада на жестокостта - има го, факт е. Само допирът до Любовта, до тази спойка на доброто в живота може да спомогне за обяздването на собствения вътрешен ад. Само будното развиване на съзнанието до свръхсъзнанието може да освети тъмнината на подсъзнанието! Когато се допрем до сърдечното познание, тогава в самите себе си можем да укротим и впрегнем нагоните на животното в нас - да превърнем егоизма, алчността, страха, гнева, похотта, в алтруизъм, общност, смелост, творчество, обич. Тогава, променяйки себе си, можем да променяме и света наоколо си - всеки в областта в която практикува призванието си!

Ха ха, така е! Фризьорките, масажистите, добрите продавачки и въобще търговци, барманите, проститутките, дори таксиджиите... Навсякъде качествените професионалисти работят преди всичко с психиката и през печеленето и предлагат съответната си услуга много по-задоволително за клиентите си! Остава обаче да можеха да лекуват обсесии, компулсии, паника, вегетативна дистония, клинична депресия, зависимости, хипохондрия, хистерични конверзии, фобии, психози...

Да, така е! Хората, при които ходя на лична терапия, приемат по максимум 4-5 човека на ден, два-три дни седмично. Останалото време творят, пишат книги - нещо, което ми е "набъбнало" отвътре много силно, а нямам време... Накратко, в психотерапията реда на развитие е от сорта: 1) Индивидуален прием на пациенти - това първо ниво е със сравнително най-малък доход, най-голяма отговорност и лично влагане. 2) Групова терапия - сравнително по-висок доход, в известна степен по-обща и с малко по-ниско ниво на отговорност работа. 3) Обучение на учащи се в дадена школа - най-ниска отговорност и най-лека работа, за сметка на това най-доходна. Тук на това трето ниво обучаващите, които наблюдавам (без изключение), са "захапали кокала" здраво и не пускат. Не пускат метафоричния кокал преносно, но и буквално не допускат до ниво обучител, като последното, което се преценява, е реалното ти ниво на можене, знаене и правене в терапията. Гледа се колко плащаш и колко мазохистично навеждаш глава при наблюдаваната от теб обучителна финансово пирамидална пародия! ... Както и да е...

Минаваш през възраст, в която бушуват хормони, социалните взаимоотношения са сложни и шарени. До голяма степен преживяваш емоции, присъщи на възрастта ти като цяло. Да, по-тревожна си, имаш някои особености на характера си и програми в него... За това може много да се говори... Относно социална фобия - нямаш такава! Тя е много по-тежко състояние. Не се диагностицирай сама - гугъл знае много, но не достатъчно... За преживяванията ти на рутина и сивота и т.н. От една страна се дължат на нормалната за един тийнейджър нужда от разнообразие, интересни преживявания... Но не само. Втора причина би била обуславяне на тези преживявания през периодите, когато си била в по-тежки състояния, а сега при вида на целия контекст на тогавашните ти преживявания, задействане на неприятни емоции. Третата причина обаче е най-главната - тя би могла да бъде тази, че страховете ти не са напълно асимилирани, а просто избутани в подсъзнанието ти от характерната ти борбена реакция... Това обаче е автоматично и временно решение, което психиката ти предприема несъзнавано и което работи за известно време... В по-продължителен план обаче изтласканите (repressed - виждам, че четеш английски добре) когниции имат тенденция да се завръщат - в твоя случай като натрапчивости... Затова насоките ми са - сподели с родителите си за трудностите си и премини няколко сесии с опитен терапевт! България е малка страна, а парите за такава помощ са символични! Това, което виждам в теб, е силен интелект, добро сърце, човек със заряд и бъдеще. Препоръчвам ти работа с психотерапевт не защото си зле (не си), а защото можеш да бъдеш още по-щастлива и да разгърнеш потенциала си на още по-голям процент! Винаги можеш да пишеш тук - с радост ще ти отговорим!

Здравей! Аз също не мисля, че безкрайното ходене по психолози е решението. Нито пък, че във всеки случай са нужни хапчета. Да, права си, проблемът е в мисленето. Мисленето обаче е продукт на характера. Ти сама знаеш, че с доста ранима и чувствителна и не само... Неприятните ритуали (да, в посока окр са) и страховете ти идват от този по-тревожен характер. Него е нужно да заздравиш... В твоя случай не мисля, че има нужда от хапчета! Определено обаче би ти помогнало да се виждаш отвреме на време с психотерапевт! Отначало малко по-честичко, а след това все по-рядко. Той може да ти помогне сама да си помогнеш! Чела си, че окр е нелечимо... Няма такова нещо! Такова е, ако е развито в много силна степен - при теб това въобще не е така! За духовните учения - те са нещо чудесно, когато обаче човек е здраво стъпил "на земята", когато е стабилен и устойчив психически! Специално относно преживяванията ти и духовните учения - засега можеш да забавиш леко интереса си към тях или поне да ти бъдат разяснени от човек, преминавал и през тях и познаващ механизмите на страховете ти! Пиши спокойно какво мислиш! Ще ти отговорим от сърце!

В някои държави е въведено, но насилието дори се е увеличило! Това е наистина интересно предложение. На фона на казаното в горните мнения за пряката корелация между асоциалното и параноидното личностово р-во и насилието, носителите на подобни характерови черти според вас би трябвало да са в психиатриите. Как да стане това обаче, ако те обикновено нямат когнитивен дефицит, силно манипулативни са и понякога и власт имащи?! Би трябвало доста голяма част от политиците и бизнесмените да бъдат в лечебни заведения... Доста психиатрии би трябвало да бъдат построени... Мдааммм... Някой беше казал, че отвръщането на злото със зло води до още повече зло...

Ще копирам заключението от социо-демографско изследване относно връзката между психичните заболявания и насилието. Всички четем английски: " CONCLUSIONS Several general conclusions are supported by this brief overview. First, mental disorders are neither necessary, nor sufficient causes of violence. The major determinants of violence continue to be socio-demographic and socio-economic factors such as being young, male, and of lower socio-economic status. Second, members of the public undoubtedly exaggerate both the strength of the relationship between major mental disorders and violence, as well as their own personal risk from the severely mentally ill. It is far more likely that people with a serious mental illness will be the victim of violence. Third, substance abuse appears to be a major determinant of violence and this is true whether it occurs in the context of a concurrent mental illness or not. Those with substance disorders are major contributors to community violence, perhaps accounting for as much as a third of self-reported violent acts, and seven out of every 10 crimes of violence among mentally disordered offenders. Finally, too much past research has focussed on the person with the mental illness, rather than the nature of the social interchange that led up to the violence. Consequently, we know much less than we should about the nature of these relationships and the contextual determinants of violence, and much less than we should about opportunities for primary prevention. Nevertheless, current literature supports early identification and treatment of substance abuse problems, and greater attention to the diagnosis and management of concurrent substance abuse disorders among seriously mentally ill as potential violence prevention strategies " Цитираната в по-горен постинг статия на д-р Узунов почива единствено на субективността на заключенията на автора и нищо повече... Както виждаме, обективните изследвания сочат взаимовръзка между насилието и употребата на вещества - алкохол, дрога, психостимуланти. Също и между следните фактори: младост, мъжки пол, нисък социално-културен статус. В заключението се казва, че да, наблюдавана е взаимовръзка между менталните р-ва и насилието, но не е изследван социалният контекст и динамика на възникването на това насилие - в смисъл, че то нерядко е породено от неразбирането, злоупотребата и стигматизирането, чиято сянка лежи върху ментално болните. Според собствения ми опит, менталните разстройства, корелиращи с насилие, са (цифричката обозначава градацията на вероятната корелация, като 1 е най-висока, а 5 най-малка): 1) зависимостите, 2) асоциално личностово р-во, 3) параноидно личностово р-во, 4) биполярно - маниен епизод, 5) параноидна шизофрения... Бъдете здрави!

Не мисля, че думите на една журналистка, търсеща сензации на гърба на уязвимите и слабите, значат каквото и да било... Гледах това предаване преди време - след него имаше отзиви в сайта на бтв, под клипа на предаването: http://www.btv.bg/sh..._i_smartta.html Ако има някаква връзка между реално завишена криминалност и параноидната шизофрения, то тя е наистина много силно преувеличавана. Хората, страдащи от тази болест имат нужда не от ужасната стигма, която им бива "залепяна" автоматично с диагнозата, а от милосърдна помощ, психологично и психиатрично подходящо лечение. Лечение, което няма как да се случва единствено зад стените на психиатричните клиники. Темата е важна и социално значима! Но параноята от параноята само засилва параноята, не я решава... Всъщност далеч по-висока корелация има между криминалните деяния и употребата на алкохол и дрога. Както и между някои психопатии като параноидното и антисоциалното личностови р-ва... Според мен върху това е нужно да се акцентира!

Наблюдавайте мислите, чувствата и телесните си реакции, когато ви се иска да се обадите на някой бивш. Осъзнайте протичащите в този момент мисли ясно и спокойно, дайте си сметка за тях наблюдавайки ги сякаш са един вътрешен филм и реплики. Осъзнайте и емоцията и импулса за обаждане, които следват от тези мисли. Осъзнайте, че вие сте сценарист и режисьор на вътрешния си филм! Практикувайте като тренировка следните стъпки: 1) Спомнете си хубавите моменти с бившите си партньори - вижте ги обаче отстрани и постепенно отдалечете образа на така представяния филм в главата ви. Вижте го още по-отдалеч, с все по-лош образ, черно бял, безцветен. Когато отдалечите достатъчно филма и стане неясен, представете си, че завъртате едно копче за белота -завъртете го и залейте образа на филма с белота, докато се стопи. При отдалечаването на екрана, усетете и охлаждането, намаляването и неутрализирането на емоциите. Правете това спокойно, на шега, без очаквания. 2) Спомнете си всички лоши и неприятни моменти с бившите си партньори. Вижте ги като на филм пред себе си, пред затворените ви очи. Нека филмът стане все по-наситен с цвят и реалистичен. Усетете неприятните емоции. Колкото по-неприятно става, толкова повече приближавайте екрана - все по-голям, цветен, реалистичен и неприятно емоционално наситен. Влезте в преживяваното, преживейте неприятните моменти още по-силно и постойте в преживяваното. 3) Представете си ясно живота си, свободна и вървяща напред. Почувствайте колко по-леко ви е, колко емоционално пространство се освобождава за щастие и творчество. Вижте ясно целите си и как стъпка по стъпка стигате до тях. Ако се появи пак желание за свързване и образи на бивши партньори, простете им, простете си, отпуснете тялото си, дишайте спокойно и дълбоко и насложете образа на себе си като свободна и самостойна, радостна личност над този на бившите. Колкото повече наслагвате новия образ, толкова повече силата на стария ще се извлича и прелива в него и все по-рядко и трудно ще идва старият. 4) Повторете горните стъпки три пъти! Тренирайте горното упражнение два-три пъти на ден. Заедно с повторенията отнема 5-10 минути. Ще усетите промяната! Постигайте целите си - вървете смело и радостно напред в живота си! Ако има нужда от допълнителна работа, вижте се с терапевт!