Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Орлин Баев

Психотерапевти
 Моят Профил  Моята Активност

  • Общо Съдържание

    6027

  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    264

 Съдържание Тип 

Всичко добавено от Орлин Баев

  1. Орлин Баев
    Всяка ситуация е уникална и шаблонни поведения и решения няма. Какво би станало, ако дълбоко в себе си приемете, че вече сте го изгубила, намерите сила в себе си да приемете този въображаем факт и оттам да бъдете в общуването си с него повечко себе си! Защото когато се вкопчим в някого и се стараем да му се харесваме прекалено много, губим себе си. А така губим и харесването му към нас -защото той иска да е с нас, а не с някакво приспособено към него прекомерно и смачкало себе си същество. Това, което ви предлагам, е просто ментална работа - когато приемете загубата, сте готова на смело себезаявяване, здрав диалог и разговор върху преживяванията ви! Когато приемете провала, сте готова и за успеха! Когато приемете изоставянето, сте готова и за реално и адекватно, с уважение към собствената личност съжителство!Иначе страхът от загубата и напускането карат човек да трупа напрежение в себе си, това променя и поведението му, губи се чара му и съответно страховете стават реалност. Друга неприятна реакция тук би била болната преувеличена ревност - тя е защитна агресия, зад която стоят същите страхове. И в двата случая обаче подлежащите страхове биват задоволявани. Решението в подобна ситуация според мен стои в спокойното приемане на загубата и от тази смела позиция здраво вглеждане във връзката ви. Вглеждане в откровени и спокойни, интелигентни разговори и осъзнаване на реалното положение на нещата. Осъзнаване, но не с цел на всяка цена задържане на връзката, а със спокойно допускане и на раздяла. Само тогава, когато и двамата можете да бъдете зрели и честни към самите себе си и един към друг, можете да заявите посоките, целите си, емоционалните си припокривания и различия, битовите радости и сблъсъци, да видите в стратегически план искате ли да бъдете дългосрочно заедно и какво можете да направите, за да се случи това. Има компромиси, но ако са прекомерни и изискват загуба на идентитета на цялостната ви личност, биха били прекалени. Но известни нормални компромиси, разбира се, са начин за съвместно житие битие. Според мен добра посока е и двамата да намерите зрелостта да поговорите откровено за случващото се, с трезв разум, спокойно и относително свободно и невкопчено в другия сърце. Защото любовта не е вкопчване, а стабилност и вътрешна сигурност, които и другият може да споделя, но ако не го прави, не е фатално за обичащия. Поне зрялата любов, не и страстите на обсебената вкопченост, компенсираща дефицитите на страховете ни! В подобни откровени и честни разговори бихте могли да заявите ясно как виждате параметрите на връзката си! И вие и той! Параметри като граници на общуване, какво разбирате под вярност и до каква степен е важна за вас, какво искат нагоните ви и доброто им познаване и какво иска морала ви и дали са в хармония или както обикновено, в противоречие. Да осъзнаете характерите си, взаимодействията им, евентуалната нужда от лична работа и промяна - ако е реално желана, с обич и радост. Защото насила хубост не става! Ако ви е трудно сами да осъществите този процес, съществува семейна терапия!
  2. Орлин Баев
    Това е едно от най-безпристрастните, интелигентни и информирани мнения по въпроса с бездомните кучета и котки, които съм чел. Има закон, всички искат кученцата и котенцата да бъдат по домовете само. Къде проблемът и къде решението му? Проблемът, както се казва в мнението, е липсата не на закон, а на законност, на изпълнението му. Не се уточнява точно какви клаузи присъстват в закона обаче. Ако някой има достъп до него, бих се радвал да копира тук, за да прочетем. Според мен едно хуманно, но индиректно решение е хуманно извършената кастрация и връщането на кученцата обратно по същите райони, от които са били внимателно събрани. Това не решава нещата в ядрото им обаче. А ядрото според мен е в съзнанието на стопаните, които си позволяват да изоставят на произвола на съдбата кученца. А преди това да не упражняват контрол над развъждането на любимците си. Това развъждане в развитите страни отдавна е дълбоко залегнало не само като закон, но и като част от съзнанието на жителите на развитите страни. Просто съзнанието за цялостната верига, за процеса е по-цялостно и високо. Хората знаят, че ако позволят на кучката или котката си да забременее, ще е нужно да са сигурни в осигуряването на домове на потомството. Ако не са сигурни, просто кастрират домашния си любимец и го обичат не по-малко от преди, както и той тях!
  3. Орлин Баев
    "Tochno tezi uplasheni i bqsno saprotivlqvashti se i zashtitavashti se v izolacia ili agresia ego mehanizmi me pobarkvat. Istinski se umorih da se borq s tqh, ne uspqvam...Nqmam silata da se spravq, izgubih vqrata. Znam, che e golqm grqh no postoqnno mislia, che jivotat mi e bezsmislen. A finata mudrost, idvashta prez sarceto ne dostiga do men, qvno ne q zaslujavam. Trqbva da napravq neshto, no neznam kakvo. Dori chesto ne chuvstvam nishto, osven golqma tejest" Борбата подхранва механизмите, за които говорихме. Един предполагаемо знаещ евреин е казал приблизително наскоро "не се борете против злото"... Първата стъпка, на фона на която протичат всички останали, е ясното осъзнаване на случващото се в теб. Започва се от интелекта - разбираш, че в момента се пържиш в собствения си автоагресивен сос. Такова интелектуално разбиране е само старт. Ако то не проникне до съзнанието отвъд интелекта, до интуитивно и през чувствата и тялото осъзнаване, е плитко - но е старт. След като си осъзнала самопотъпкването, което правиш, се учиш да го осъзнаваш интуитивно, при релаксация и медитация. Виждаш се в ситуации и преживявания от постигнатото спокойно наблюдение на собствените чувства, мисли и реакции. Третата стъпка в осъзнаването е преживелищността - играеш себе си в различни ситуации в ролеви игри - преувеличаваш реакциите си. Влизаш в други роли. Отиграваш травмите си. Ставаш дори похитителя си - сега ти е странно, но при добро осъзнаване и вече известна безпристрастност, осъзнаваш че всичко в теб вече е театър и така само го екстернализираш смело. Така преживяванията се десензитизират. Разбираш, че в положението, в което си, сама е малко по-трудно да преминаваш през подобни стъпки. Те незадължително са точно тези, разбира се и точно в такава последователност - просто нахвърлям спонтанно в днешната утрин преди работа... Та, не става само с приказки. Вербализацията е част от терапията, но само част. "Ot edna strana saznavam kolko e neobhodimo da napravq neshto, koeto bi mi pomognalo, ot druga s vsichki sili se saprotivlqvam da si pomogna i si vtalpqvam kak vsichko e bezsmisleno i otnovo potiskam agresiata ili q nasochvam kum sebe si. Veche mi e trudno da si poema vazduh. Trqbva neshto da napravq, no neznam kakvo. Iskam da e pravilno. Kak da izrazqvam otricatelni chuvstva i emocii, taka che da se osvobojdavam ot tqh i sashtevremenno da ne naranqvam drugite?" Това са съпротивите на несъзнаваното ти силно убеждение, че поддържането на пасивната агресия, замълчаването и болката ще те спасят и защитят. Тази съпротива може бавно да се успокои чрез допир до нея и самите механизми - вербално, през медитацията и нлп, дишане и психотелесна работа. Тогава осъзнаваш, че всъщност си защитена, когато се научиш да се заявяваш ясно и на мига, смело и решително - с дипломация, но твърдо. Дори в живота си за в бъдеще да си под давлението на агресор и да се наложи подчинение, то вече би било само инструментално, външно, а вътре в теб би имала едно здраво ядро, идващо именно от смилане на сегашните ти преживявания. Така че, всичко е за добро! На първо време, хубаво би било да изливаш събраната агресия навън - има боксови зали, има гори с хубави борчета и храстчета за викане и ритане, има възглавници за удряне... . После идва житейският ти тренинг по здрава, насочена навън агресия - себезаявяване, асертивност. Учиш се да поемаш критика и да отвръщаш с помощта на логиката - повярвай, езикът кости няма, но кости чупи! Когато критиката е градивна, учиш се да я приемаш с благодарност. Учиш се да си искаш, да отправяш молба - с вярата, че заслужаваш да получиш и съответния словесен и невербален език, който изразява тази вяра. А когато получаваш НЕ - та - да отреагирваш спокойно, като "топката на увереността остане в твои ръце". И да даваш НЕ-та, когато знаеш, че е нужно - спокойни и без грам вина! Въобще - емоционалният израз на автоагресията е вината! А тя винаги е непотребна при съзнателния човек! Има нужда от прошка по презумпция, здрав разум и здрави действия по евентуално коригиране на реакциите. Но не и от вина - тя е нужна като коригиращ механизъм единствено при нискоосъзнатите индивиди! Бъди от първите - тези, които творят съдбата си смело - можеш го, знам го! "Kak da se svarja s ljubovta? V bolkata ne q sreshtam. Imam nujda ot radost, a tq za men e neponqtna. Koq e realnostta? Materiata iluzia li e? Kak da razbera smisala na sashtestvuvaneto si? I koq sam az?" Преживелищно можеш да се допреш до Себе си дори само след една добра сесия дишане. А по-дълбоко и цялостно, при редовната практика на пълносъзнателност (mindfullness, съзерцание). Там е и извора на Любовта и Радостта - и в това никаква мистика няма. Мистика (мъглявост) има в обсебеното полузаспало съществуване, в което повечето хора дремят.
  4. Орлин Баев
    Когато човек е на нова работа, е нормално за около месец да изпитва по-високо напрежение. Нови колеги и екип, различни задачи и усвояването им. Дори едното пространствено разположение на нещата е различно и докато се свикне, носи стрес. Нормално е, поне за повечето хора. Когато обаче стресът продължава прекалено дълго време, е показател за вътрешни процеси, към които човекът е насочван от алармата на тревожността си. Когато се осъзнаят тези вътрешни процеси и променят, виждате ситуацията си различно. Отпускате се, приемате задачите като приятен фокус за ума, който обаче можете във всеки момент да промените или изключите. Ум слуга, но не господар. Защото той е добър слуга, но лош господар. Ако работата е наистина много, какво би станало, ако потърсите разпределянето и между други хора - ако поговорите с ръководителя си за това?! Какво се случва във вас, когато си помислите за това? Ако пък работата е наистина за три години напред, какъв е смисълът от бързане? То е като ходенето по планината. Ако човек все гледа към върха, ще се спъва и наранява. Ако се радва на малките цветенца и хубавия въздух, ако оценява всяка стъпка от пътя си като най-важна в дадения миг и и се наслаждава, то след време като поспре и се обърне назад, пътникът вижда колко голямо разстояние е изминал - с тези същите мънички стъпчици, спокойно, релаксирано и с приятно темпо. Както се казва, ако ходиш на пръсти, скоро ще се умориш - ако работиш свръх силите си, скоро тревожното напрежение ще започне да те мъчи, а с това няма да си полезна нито на себе си, нито на работата си. Има една метафора - скокът на костенурката. Тя не скача въобще, за разлика от заека, но е спокойна, целеустремена, отпусната и хармонична, знае добре посоката си, прави малки стъпки, водещи я към целта и. И стига преди заека. Цяла приказка има за това. Какво ви кара да придавате толкова голяма важност на работата си? Пред кого се доказвате - пред кого в себе си? Може би някой в детството ви или по-късно, който сега живее във вас като психичен образ или кой знае? Какво би се случило, ако си позволите да забавите темпото, да вършите само толкова, колкото ви е наистина по силите, да се радвате на действията си?! То е като бягането на някаква дистанция - ако се юрнете да тичате прекалено бързо, скоро ще се задъхате и резултатът ще е силна умора и стрес. Ако обаче стратегически разпределите силите си за цялата дистанция, отначало ще бъдете по-бавна, но с напредването повечето ще останат зад гърба ви, а вие спокойно познавайки възможностите си, ще постигате целта си решително, но и с удоволствие. Какво би станало, ако си позволите да бъдете неперфектна в действията си, ако си позволите малки грешки, които са неизбежни и всъщност полезни, тъй като чрез тях получавате обратна връзка и се учите? Как бихте се почувствала, ако поставите себе си на първо място на стълбицата на важността в живота си? Но, вие като цялостна личност, която се познава, цени щастието си и съзнателно си го взема и отстоява! А ако си разрешите да погледнете в себе си, да опознаете добре характера си и да започнете с малки стъпки да предизвиквате промяната му към центриран и спокоен? Как бихте се почувствала ако се научите да спирате вътрешния си диалог в медитация и осъзнаете, че всъщност напрегнатият ум може да се успокои, а Вие сте нещо много повече от него?!
  5. Орлин Баев
    Ти си специалиста по своята душа! Който и да е друг може само да ти помогне да си помогнеш! Именно в доверието е ключът! В Себе си, в дълбинно доброто в другия, в мъдростта и смисъла на всичко, в погледа от една по-висока позиция. За да вярваме на другите, е нужно първо да вярваме на себе си. За да вярваме във всеобхватния смисъл на живота, е нужно едно по-широко съзнание, което може да се смири. Да се смири и признае малкостта си. Можеш да се смириш, да върнеш мира в душата си само ако отново си повярваш. Тогава идва и доверието в другите и живота. Да си вярваш... лесно е да се каже... На какво? На уплашените и бясно съпротивляващи се и защитаващи се в изолация или агресия его механизми? Или на фината мъдрост, идваща през сърцето?
  6. Орлин Баев
    Късметче, уважения от сърце! Диагнози... това ти го казваш, аз тук нямам пръст... ! С най-приятелски поздрави и пожелания за радостен ден! Една статия за котаците и бебоците: http://dete.bg/n/za-kotkite-i-bebetata.5400.html
  7. Орлин Баев
    Късметче! Разбирам те! Темата обаче не е за твой проблем и твоите сривове в протичането на информацията, а за добруването на участничката във форума пролетен цвят. Разсъжденията ти са в духа на "Ако има минимален шанс, докато летя със самолет, той да падне, трябва да се защитя, като изобщо не летя" или "Ако има някаква вероятност докато ям суши, да се заразя със салмонела, не трябва да ям суши" (грешка на ясновидеца, преувеличена катастрофизирана вероятност) или "Ако Иванка има котка и е имала токсоплазмоза през бременността си, дори и да не е сигурно дали е прихваната от котката или от салатния бар, то и Х докато е бременна, непременно ще има същата болест", "Ако всички цигани са индийци, то всички индийци са цигани" (непозволено обръщане) и т.н. Казваш, има логика в разсъжденията ти. Да, има - твоята. Но е пълна с когнитивни сривове във връзката с твърдата реалност. Преувеличаваш катастрофизирано вероятността от заразяване и скачаш към заключения на базата на предразсъдъчната си, наситена със сривове "логика". При това сама не осъзнаваш сривовете в разсъжденията си (сляпо петно). Пиша ти това наистина с приятелско чувство и сърдечни поздрави. Но и със здрава критика. Подфорумът е създаден не защото в него психотерапевтираме или дори консултираме, но все пак се стараем отговорите ни да са в тази посока. Когато темата е по-широка, като настоящата, допускаме отговори и от други хора. Но само ако са в духа на консултирането и в резонанс с терапевтичната насока на темата. При това имаме правило когато един терапевт "поеме" дадена тема, включването на други терапевти да се случва като допълване и резониране с насоките на вече започналия отговорите терапевт. Иначе "много баби, хилаво дете". "Психотерапия онлайн" не е място за спорове, но е с консултативна насоченост! С най-горещи пожелания към теб, Орлин
  8. Орлин Баев
    Диди ти дава много красиви метафори и в точната посока! Как да премахнеш топката в стомаха? като осъзнаеш какво съдържа, какви програми я причиняват и ги деактивираш. Когато осъзнаеш, че всъщност огромна част от случващото се с теб се диктува именно от тези програми - възприятието ти се нагажда според тях, оттам и реакциите ти на жертва дават сигнали при общуване и наистина ставаш жертва и преживяваш отново наситените с много страх, вина, мъка и агресия програми за нараняване, злоупотреба, предателство, лъжа и мачкане. Тоест, каквото било, било! Сега ти самата задвижваш ментални, емоционални, поведенчески и социални патерни на когниция и общуване, които идват от въпросните програми и ги поддържат, задоволявайки ги! Как да промениш нещата? Сама по-бавно и по-трудно. С помощ от "Анимус" (или друга подобна организация) и/или терапевт, много по-бързо. Отначало е важно да съумееш дистанцирано или по-скоро като от ядрото на ураган да се научиш да осъзнаваш собствените си програми и задействането им от външни социални и вътрешни мисловни фактори. Това се учи с помощта на будно внимание, идващо от ТЕБ, този Селф зад маладаптивните ти базисни убеждения (програми). Втората стъпка е активното тестване, предизвикване и неутрализиране на програмите чрез вътрешни и външни експерименти, здрава логика и връзка с твърдата реалност. Както се казва в Дзен, "Когато осъзнаеш, че няма нужда за огън да дириш с огън, яденето ще е вече сготвено". Когато осъзнаеш, че имаш капацитета и потенциала да твориш и променяш себе си, да моделираш и сътворяваш възприятието си на живота си, ще осъзнаеш че щастието винаги е било в теб! При добро ниво на осъзнаване, освен логиката, още по-силни методи са визуалните - работа с въображението - ползват се в НЛП, хипнотерапията, медитацията. Тогава ще си готова и за експерименти в реални ситуации, които предизвикват въпросните програми в теб - когато вече имаш различно възприятие, ментална и емоционална призма, през която пречупваш случващото се, тогава и реакцията ти и сигналите, които даваш на околните се променят коренно и съответно отношението им към теб също! Тогава осъзнаваш, че си се приемала за грозното патенце, докато всъщност си била през цялото време Лебед! Лебед, който когато развие здравината на крилете на вярата си, разбира, че размахът на чара му няма нищо общо с външните параметри на тялото му, каквито и да са те, но идва от съставките на харизмата му. А те са вяра в себе си, решителност, силна мотивация и ясна цел, приемане на трудностите с готовност, спокойно издържане на градивна критика и "махане с ръка" при неградивна такава, даване на здрава критика и себезаявяване на мига и на място, осъзнаване важността на присъствието си в този свят и на щастието си, което активно постигаш и отстояваш, без да чакаш някой да ти го дава. Спокойно чуване на не-та и спокойно казване на не-та, смелост идваща от прегръщането и приемането на страховете ти! Тогава осъзнаваш, че винаги си била голяма риба с големи зъби, но просто си плувала в мъглата на изкривените отражения на себе си. И виждаш ясно! И действаш смело! И обичаш първо себе си - тогава си номер едно в живота си и даваш обич и радост от преливането си!
  9. Орлин Баев
    Естествено, че се раждат с имунна система. Но Ивета е много права с факта, че тя се развива според средата, в която действа. Колкото в по-стерилна среда е, толкова по-предразположен ще е човекът в зрели години към болести, с вяла имунна система. Специално по отношение на астмата и алергиите е установена пряка и висока положителна корелация между препоръчваното до скоро почти стерилно отглеждане на детето и развитието на тези синдроми. Наблюдава се подобна корелация и по отношение на множествената склероза - в обществата, където животът протича в естествени условия, близо до природата, в контакт със земята, животните, растенията, МС практически отсъства. Имунната система на такива отглеждани в допир с природата хора се превръща в един вид 'Джигит", тоест върши си работата качествено и оптимално!
  10. Орлин Баев
    О'к, щом рискът от зараза с прословутата токсоплазмоза е по-голям от ядене на храни и котето живее само в къщи и за него се грижи лекар, къде въобще остава тук както здравата логика, така и човечността? Според здравата логика, по току що споменатите причини опасността от самото коте е почти нулева. Ако търсим никакъв риск, бременната би трябвало да се пресели в стерилен изолатор. Дали това е доброто решение, дали стерилността е гаранция за здраве както на майката, така и на детето? Не мисля! Всички бактерии, микроорганизми са около нас и в нас, част са от нас. От качеството на емоционалния ни, ментален и здравен живот зависи кога даден медицински факт се активира и кога не. Но логиката не е достатъчна в случая! Човечността ми говори, че ако даден човек е поел отговорност за дадено чувстващо същество - било то друг човек, коте или куче, хуманността му би говорила от негово име и подобен казус като разисквания въобще не би съществувал. Животинчето е част от семейството. Ползите от присъствието му са огромни за емоционалното състояние на обитателите на дома. Животинчето е неделима част от семейството, от емоциите му. То е личност, има характер, чувства, ментален живот, макар и от първичен тип. Ако има истински реална опасност, би си струвало разискването на този въпрос. Сега темата се превръща в проекция на безсърдечност, страхове от параноидния спектър и инфантилни фиксации, облечени в преувеличени катастрофизации и полулогични интелектуализации. Изследване - да, разбира се, че е нужно. Обаче акцентите, поставени в горното мнение, са наистина в различна от психотерапевтичната посока... Не толкова като факти, колкото като цялостна структура на тревожно сугестиране и дисонанс с цялостната насока на темата!
  11. Орлин Баев
    Промени нещата! От теб зависи! Искаш да спиш с жена - направи го! Компаньонките в София са по 50 лв. Разбира се - веднъж до три пъти по този начин, само като старт. Има компаньонки и в случаи като твоя имат мястото си -на 24 си, за Бога. Три пъти са ти 150 лева и за една седмица си готов за запознанство и излизане с нормални момичета, с или без помощ от терапевт! Или това е недопустимо за теб? По-недопустимо от мастурбацията всеки ден? Усети женско тяло, дай възможност на емоционалната си памет да има отпечатък на жена в тялото ти. Промени живота си - ти можеш да го промениш! Казваш, четеш трансърфинг - това са полезни четива, но само ако си много здраво стъпил на земята човек. Правило ми е впечатление как през годините пускаш теми с изключително дълбока езотерична насоченост, но някакси виждаш нещата твърде буквално, наивно, по детски. Друго, което съм забелязвал в теб, е оплакването ти - оплакване, лишено от действия по предизвикване на промяна! А действията са, които истински променят! Относно насоки в промяната ти - защо не приземиш интересите си и не започнеш да четеш вместо езотерика, психология. И то не отвлечени теории, а книги за самопомощ - Дейл Карнеги, Ричард Бандлър, Пол Макена... Имаш срамежливост при общуване - предизвикай я! Започни да говориш повече и смислено! Гледай хората в очите! Излизай, намери компании, с които да го правиш. Имаш страх от отхвърляне? Запознавай се интензивно и чувай не-та - приеми ги, за да чуваш и да-та! Чувстваш се неумел с жените - свържи се с пик ап коуч. Чети за това - премини през период, през който да сменяш жените - сега ти е времето за това. Трудно ти е сам да се справиш? Потърси помощ - в България тя е наистина на символични цени. И не ми казвай, че нямаш пари и т.н. - ако ти паднат зъбите или някой, не дай си Боже, ти смачка бъбрека, ще се намерят пари, нали, при това съвсем не малки суми... В България има много сърцати терапевти, които работят от душа и биха помогнали на собствената ти мотивация за промяна! Имаш ли я? Или само се оплакваш?! Промени нещата! От теб зависи!
  12. Орлин Баев
    Здравейте, ЛЛЛ! Бягайки от злото, от насилието, сега го носите в себе си и филтрирайки света през него, виждате всичко оцветено през болката си. Защото я държите във вас си. Глътнала сте причинената болка автоагресивно и мазохистично се мъчите и преживявате отново недоверието, нараняването, предателството, лъжата. Да, има ги! Но има и радост, има и светлина и обич, има доверие, има истински приятели, има хора с наистина добри и провеждащи любовта сърца. Не е нужно те да са роднини и обикновено именно роднините ни освен по кръв са ни по-чужди от мнозина други. Смелете нараняванията си! Запалете ги с огъня на мъдростта! Излейте болката си! Простете! Не заради другите, а заради вас самата! Потърсете помощ, моля ви! Днес е пасха, Великден. Христос воскресе! Нека Любовта възкръсне във вас!
  13. Орлин Баев
    Хомеоптаията, която Алекс би ти дал, може да ти помогне да си помогнеш. Да ти помогне да пораснеш. Не е нужно това дете в теб, което и ти виждаш, да се променя кой знае колко. То има и положителни качества. Чувствително е, а светът има нужда от добри и фини хора. То може да вижда света приказен и магичен и да пише стихове. То може да преживява красива сексуалност, да бъде искрено и откровено. Само някои негови черти е добре да промениш. Например това, че иска да бъде с някой по-силен и властен от него, за да е добре. Добре би било ти самата да имаш известна вътрешна опора, идваща например от заздравяване на вярата ти в Бога. Страховете ти можеш да започнеш да преодоляваш като свържеш любовта, идваща от вярата ти, с подсъзнанието си. Когато се научиш да посрещаш страховете си в теб самата, ще се промени и гласа ти и невербалния ти език, ще развиеш смелост, ясни цели в живота си, посока и здрава амбиция. Тогава и сигналите, които даваш, ще бъдат различни и слабите мъже, които търсят жертви, за да компенсират комплексите си чрез изнасилване, ще бягат надалеч от теб, като от огън! Какво, за Бога, млада жена като теб прави в това село-градче, какви опции за външно, но и за вътрешно развитие ти дава то? Външно като работа, учене, хоби. Вътрешно като подходяща компания от добри и светли хора, групи за личностово развитие, йога, медитация. Животът е най-добрият психотерапевт! Когато имаш ясни цели и ги постигаш с упорити малки стъпки, ти порастваш. Детето в теб се научава да преодолява трудности и дори да ги обича. Тези малки стъпки, фокусирани в цел, може да са учене, но и успоредно с това работа. Редовната практика на медитация и молитва пък те карат да осъзнаеш характера си, да спираш защитния си интелектуализиращ вътрешен диалог и да си в допир с тази дупка, липса, от която всъщност те е страх и която проектираш във външните си страхове. Допира с тази 'дупка" в душата ти в медитация започва да я стопява и запълва със светла радост, стабилност, ясен висок поглед. Когато общуваш с мъж нещо все ти липсва, защото тази емоционална празнота в теб дърпа, иска, но пълнене няма. Когато си с жена, просто влизаш в ролята на подчинено дете, а тя за теб несъзнавано се превръща в майка, дори да сте интимни. За подсъзнанието ти това е напълно възможно. Виж се как вегетираш в това село от градски тип. Виж как минават годините. Времето върви, а ти стоиш на едно място. А би могло да бъде другояче. Средата е важна - тя ти влияе, оформя те, повлича те. Когато си в компанията на силни и светли хора и ти самата ставаш такава. В София или Варна или Пловдив има прекрасни групи по йога, медитация, центрове на бялото братство. Присъствието в такива групи е или безплатно или на символични цени. Можеш да намериш приятели, опора, добри сърца. В твоя случай личността ти има нужда от такава външна подкрепа и помощ, поне в началото на промяната ти. Лесно е! Просто реши да промениш живота си, възнамери го и започни да осъществяваш промяната си! Запитай се: "Какво искам от живота си? Какво е призванието ми? Искам ли да продължа или да започна обучение за професионална квалификация? Готова ли съм истински да поискам промяна или само говоря?..."
  14. Орлин Баев
    Една медитация върху психичната сила: http://kaksepravi.com/kaksepravi.com/yoga/yoga%20nidra%2029.mp3
  15. Орлин Баев
    Всъщност тези, които наистина и интензивно пречат на спокойствието ви, а оттам и на забременяването ви, са родителите ви, с неуместните си опити за манипулация. Манипулация, имитираща грижа през опити за контрол на живота ви, комбинирана с невежество и предразсъдъци! Колко сте годишна? 12, 16, 10 - не мисля...
  16. Орлин Баев
    Ако са правени толкова много вътрешни изследвания и не е открито нищо физиологично, възможно е болките да представляват соматизация на повишен стрес/ тревожност. Много от пациентите с повишена тревожност имат стягания в стомашната област, болки, дразнимо дебело черво, колики или прекалено дефекиране и уриниране. Ако е така, което е много вероятно, решението е в създаване на навици, париращи тревожността - здрав оптимизъм, умение за психотелесна релаксация, визуализация и медитация, редовен спорт, осъзнаване и промяна в мисловните патерни и по-дълбинни програми...
  17. Орлин Баев
    Здравейте! Вие сама изберете терапевта си - не е задължително да съм аз. Почувствайте човека. Ако започнете и ако терапевтът е ефективен, ще ви поставя домашни задачи, ще изисква от вас и поведенчески опити и промени. За целта е нужна стабилната ви и устойчива като усилия и разпределение във времето мотивация, която е по-различна от едното моментно желание и ентусиазъм! Силна воля, да - но добра воля, с обич към себе си, себеразбиране и прегръщане на страха! За параметрите на терапията - всеки терапевт си определя - за това можете да видите в уеб страниците на терапевтите! Следвайте методите на терапевта си и бъдете щастлива!
  18. Орлин Баев
    Разсеяността, забравянето, кашата в главата - всички тези преживявания са симптоми на тревожност. Обикновена тревожност, дължаща се на характера ви, на несъзнаваните ви програми, през които филтрирате реалността. От тези програми произлизат негативни мисли и чувства, които пък стимулират производството на адреналин! Адреналинът поражда въпросните симптоми. Ставащото няма нищо общо с депресията, макар че носено дълго време, може да породи известна депресивност. На въпроса ви "Миалите ли, че само чрез психотерапия бих могла да се измъкна от този омагьосан кръг. Достатъчен ли е деанксита и трябва ли да взимам нещо по- серьозно. Попринцип съм против лекарствата но ако така ще изчезне разсеяността дори съм склонна са приемам каквото трябва." - Разсеяността и въобще тревожната симптоматика в случая се явява подтик за себеопознаване и развиване на вътрешна стабилност. Искайки да я премахнете без да сте осъзнали на какво идват да ви научат тези симптоми, към каква вътрешна работа насочват вниманието ви и без да свършите нужната психична промяна, в дългосрочен план би било лоша стратегия. Аз не знам какво общо имат хапчетата с напълно здрав човек като вас и как те могат да ви помогнат да трансформирате негативните програми във вас. Това можете да свършите с помощта на психотерапия. Хапчетата в случая биха се явили част от бягането от страха, вместо посрещането и превръщането му в смелост. Те могат да ви накарат да се почувствате добре временно, но ако в дългосрочен план разчитате само на тях, без да промените характера и световъзприятието си, които именно продуцират симптомите, това е един доста сигурен начин вместо решено, случващото се да бъде проточено... Разбира се, вие си решавате какво искате. Питате ме дали психотерапията е решението? Отговарям ви - да!
  19. Орлин Баев
    Писах ви на л.с Успехи! Можете да промените всичко в рамките само на няколко месеца, до година! Сигурен съм в това, което казвам!
  20. Орлин Баев
    :)
  21. Орлин Баев
    Здравейте! Имате обикновена повишена тревожност, която създава някои телесни, емоционални и ментални симптоми и няма нищо общо с полудяване или желание за самоубийство! Напротив, зов за живот, щастие и добруване е! Призив на душата ви е да се вгледате в чувствителността си, да осъзнаете ясно произхода и, да започнете да я заздравявате до стабилност и здраво спокойствие! Това се прави с аналитични, когнитивни, хипнотерапевтични и поведенчески методи! Какво мислите да започнете психотерапия за няколко месеца?
  22. Орлин Баев
    Здравейте! Наистина самопомощта ви има нужда от помощ! Булимията ви с вълчия глад зад преяждането и перфекционистичната автокритика зад повръщането се явява само външното видимо вкопчване в поведението ви, зад което стоят по-дълбоките динамики на характера ви, както и дефицити в световъзприятието и преживяването на щастие от живота! Според мен е нужно цялостно анализиране на характера ви, осъзнаване на развитието му, на инфантилините заложености зад външните съпротиви, прояви и поведения, едно дистанцирано обективизиране от ваша страна на характеровите динамики. Тогава, след такъв добър анализ и осъзнаване, ще бъдат ефективни и фокусираните в решения стъпки по справянето с обсесивната страст/глад и компулсивното повръщане! Има добри терапевти аналитици от психосоматичната (неорайхианска) школа, към които мога да ви насоча, ако желаете! Тази школа е известна с добрата си успеваемост именно при хранителни разстройства!
  23. Орлин Баев
    Психотерапия Психотерапията е път към свободата ти! Тя предизвиква окованите ти съзнавани или несъзнавани разбирания за нормалност, онези рамки и коловози на страха, вината, тъгата и гнева. Това същото несъзнавано, което вярва в нуждата от поддържане на тези емоции и свързаните с тях програми - убеждения, може да бъде настроено така, че да резонира в ритъма на блаженството и свободата ти! В психотерапията осъзнаваш, че "картата" на вътрешните ти вярвания не винаги отговаря на "територията", на здравата връзка с реалността. Когато стъпиш здраво на краката на логиката и обективната реалност, в един миг осъзнаваш обаче, че "картата е територията" - тоест твоето възприятие на реалността променя отношението ти към всяко събитие в живота ти! Тогава и в "рая" и в "ада" да си, ти самият определяш степента на щастието си, пречупвайки перцепцията си през стабилната си самоувереност и автентичност! В терапията осъзнаваш, че ако злото не идва само, то доброто идва групово, учиш се на рационален реализъм, но и на емоционален светъл оптимизъм! Тогава разбираш, че невъзможното не е факт, а само убеждение в главата ти, което спокойно можеш да промениш, осъзнавайки цялата вселена от възможности и варианти, която винаги е съществувала... В терапията разтваряш съзнанието си за преживяването на щастие! Щастие, което знаеш, че вече е в теб - Сега! Защото щастието не е дестинация, а състояние на увереност, че си на прав път, следвайки целите си - състояние, което съществува във всяко тук и сега, във всяка стъпка от пътя ти! Тогава спираш битката със сянката си, но прегръщаш подсъзнанието си със светлината на безкрая си - приемаш спокойно както дълбините, така и простора в себе си от позицията на разширеното си съзнание. И докато малкият ум се обърква в опитите си да реши проблемите и влиза в задънена улица, може да започне да се успокоява и да се довери на безграничността отвътре - тя е твоят най-добър приятел. Нещо повече, този сърдечен Разум си Ти - същинското ти свободно и щастливо Аз. В психотерапията се учиш на доверие в ... Себе си! Докато тук и сега съзнанието ти се учи на доверие, може да започне да се потапя и разширява навътре в несъзнаваното, което ражда точното за теб състояние, за да може съзнанието ти още и още да се отпусне в чувството на автентична спокойна самоувереност! Колкото повече и по-дълбоко навлиза съзнанието ти в това пътешествие към Себе си, толкова повече безкрая отвътре може да започне да те успокоява и учи на безрезервно доверие в потенциала си и те води към него! И докато съзнанието наблюдава и се учудва или се съпротивлява и ражда скептика, пътешествието във вътрешната приказност продължава, спокойно карайки съзнанието ти да се отпусне и изпълни със спокойствие. В психотерапията научаваш, че никой не владее истината като последна инстанция и че това, което приемаме за реалност, е просто социален или научен консенсус за такава. Научаваш, че има колкото хора, толкова и модели на света, а всеки човек живее в собствената си, създавана във всеки миг от когницията му реалност. Тогава разбираш, че няма нужда от вина, защото във всеки момент правиш най-добрия възможен избор, който можеш да избереш в този миг. В същото време разбираш, че сам си творец на реалността си, имаш всички вътрешни ресурси за разрешаване на трудностите си и сътворяване на щастието си. Когато се научиш да бъдеш Себе си, да се сливаш с океана от възможности отвътре ти, тогава си в допир и с призванието си, което ако правиш, цялата Вселена стои зад теб! Защото ако не знаеш къде отиваш, попадаш в задънена улица, накъдето и да си тръгнал...
  24. Орлин Баев
    Смешни приказки за егото (добронамерена позитивна самоирония) Забележка: позитивната самоирония представлява психотерапевтичен метод, който цели и постига отстранена дисоциация от преживяваната проблематика. В същността на метода стои парадоксалното намерение и рефрейминг през призмата на благ хумор. В по-долните примери някои от имената са променени. Ваня Да ... това съм аз. Имам всичко, което е необходимо за едно прекрасно съществуване - доста интелигентност, доста желание, доста ограничения, доста сигурност, доста задълбочено познаване на две-три важни причинно-следствени връзки около които съм оставила да кръжи животът ми... И най-важното - имам четири бързи крачета - моето упование. Аз не съм неориентирана мишка в трици... аз съм мишката, на която се възхищавате в онова колело без начало и без край. Невероятна съм, нали? Неуморна, бърза, целеустремена... тичам. Аз знам всичко - всичко за моята безкрайна клетка. За разлика от онази учудената приятелка в триците, на която се налага да прави избор на къде да тръгне, колко да хапне, дали има опастност за пухкавото и кожухче, аз съм вечно супер добре подготвена с отговори и реакции. При мен няма място за чудене - тичам, спя, ям. Правя тези неща с апломб, с отговорност, старая се никога да не разочаровам наблюдателя... В редките изблици на палавост тичам на три крака или назад... Забавно е за всички и безопасно...аз съм вътре, другите вън... просто малко шоу и имитация на лека загуба на разсъдък... И разбира се не прекалявам, не разстройвам и не притеснявам никого. В карйна сметка, в края на всеки мой миши ден, аз съм доволна от направените три милиона седем хиляди и шест успешни обиколки на моя безначален и безкраен свят. Мишките без клетки създават голяма паника и несигурност - щурат се наоколо без цел, плашат народа, рискуват си кожата и за какво.... за една идея повече... трици или нова непозната дупка в земята. Преди да намеря СМИСЪЛЪТ и аз бях една такава неориентирана шушумига. Бях слаба и страхлива, е... имах приятели, с които съм била по полета, мази, хамбари... така де - купони на гризачи. Повечето обаче си намериха по една прекрасна бяла орбита, като мен. Има две три все още неориентирани... Идват от време - навреме тук, стоят отвън и разказват странни неща за слънцето, земята, котките... Очите им са различни от моите...по-големи и по-отворени... Съжалявам ги, разбира се, и ме е срам от тях... Заради една идея повече, така да рискуват...и да ме излагат пред възхитените мои зрители... с техните недодялани обноски и претенции за безкрайна свобода. Ако нещо е без край - това е моят кръгъл свят. Олеква ми, когато си отидат... По някога сънувам... Бягам си аз и съм перфектна... обиколка след обиколка...напредвам в моя свят. И колко странно... клетката изчезва и аз продължавам да тичам по равното, напред. Не броя обиколки, а облаци, прескачам локви, цапам си козинката, падам, ставам, спирам, за да видя зеленото...топло е, тихо е, очите ми обхващат непознатото, мисълта ми бяга зад хоризонта... Изневиделица върху мен пада сянка и светът приключва в лапите на орел... Сепвам се и.... слава богу... Тук съм, в безкрая на моя сигурен свят. Зеленото е просто мираж, а аз съм си една интелигентна, разумна мишка, на която предстоят нови, изключително важни три милиона седем хиляди и шест смислени обиколки в клетката. ……………………………… Орлин Орлинчо заеква зиморничаво в зеещата социостазна автохипноза! Человеците имат огромни зъби и в съзнанието му го разкъсват милиарди пъти на малки парченца, докато болката от битката с жалкостта му пронизва грешното му невинно битие. Страданията грешного Орлина прокънтяват в обсебената му вкопченост, представяна за святост… Орлинчо буксува за трилионен път в хлъзгавите урви на слабостите си и пада окалян – отново… Свикнал е, прощава си по презумпция. Учи се да лети. Може го, знае, че го може, но му растат крилцата – бавничко… .................................................... Бонита Гащи (или „джаста-праста”) Пътувах много, работата ми беше такава, внедряввахме големи системи и командировките рядко бяха под седмица. Бяхме съвсем младо семейство и тези командировки не бяха най-желаното нещо, но...налагаше се. И така един ден се прибирам в семейното ни, наето под наем гнездо и вярна на манията си за чистота и подреденост след като се преобличам се захващам да подреждам и разчиствам. Съвсем логично и естествено за мен се насочвам към леглото с цел изтупване на завивики и подмяна на спално бельо. Хващам възлавницата и се вцепенявам – точно под нея ...розови бикини...малък размер...а аз такива нямам...хващам ги с два пръста и започвам да пищя... Дотърчава съпругът ми и гледа картинка – жена му пищи, държи в ръка някакви розови гащи и пищи, а той и идея няма защо пищя. Опитва се да ме попита, но аз продължавам като пристанищна сирена да вия... Не помяня точно как спрях да викам и кога попитах : - Какво е това?, а той абсолютно спокойно отговори - Идея намам защо държиш някакви бикини и пищиш. Това май ми дойде в повечко и едва не ме вкара пак в онези високи честоти отпреди малко, но явно се бях поуморила и с треперещ глас казах: -ами защото...защото...бяха под възглавницата ..и...и...не са мои... После млъкнах, нямаше какво да се говори, той твърдеше, че няма идея откъде по дяволите са се взели – ядоса се и отиде да пуши в кухнята. Понеже беше вечерта, а имахме уговорка с родителите ми да се обадя като се прибера, звъннах в къщи. Разбира се майка ми усети по гласа, че нещо не е наред и аз – страм не срам си признах.... И – ето я развръзката: - Каква беще възглавницата?, попита мама - Ами...онази ...от студентската ми квартира...малката...ти ми я беше дала - Оле...я спри да се кахъриш! Тогава ти замина толкова бързо, нямах възглавница да ти дам и набутах твои стари дерхи в една калъфка, нямах време и да ги режа, ей така – хванах ги и ги набутах и я заших.... Ама ти с твоето тупане и бъхтане явно си разшила възглавницата ...Ето откъда са паднали гащите ...твои са си, ама не ги помниш. Камък ми падна от сърцето. Отидох в кухнята и казах на мъжа ми откъде по дяволите са изпаднали розовите бикинки . Така сме се смяли, че дъх не ни остана. А той само повтаряше: -И тя не можела да пищи – ха-ха-ха ………………………………………………………………… Ванеса Ванеса бърза за срещата с Орлин, реставраторът на нейния проскърцващ психичен храм. На улицата тя поставя „защитните си черни очила” над натежалите си психични товари и комплекси и активизира бутоните за сигурност в своята душа. Рестартирането на сигналите за тревожност и безпокойство временно изглежда „мисия невъзможна”. Увереността, която обикновените и черни очила и дават, умело наподобява инфантилното поведение на любимия герой от култовия комедиен сериал - „Mr.Been”. Временно, никой освен нея,не може да разшифрова страховете и угризенията на собственото и Аз. А то неспирно нашепва: „ Грешиш, отново и отново грешиш. Изпускаш и последния „train” към „обетованата земя” на перфекционизма. "И сега накъде?" - нашепва Ванесиното Суперего. Стрелките на часовника се спират на 12 – и „Пепеляшка” , тоест „ sais moi” , се телепортира от двореца у дома... ......................................... :)
  25. Орлин Баев
    Сведенборг е богатство не само за западния свят, но и за цялото човечество. Докато масата от стремящи се, независимо през коя система за психодуховен подем, само се докосват до интуиции за висшите светове, Сведенборг ги преживява! При това с наситеност по-голяма от тази в този живот...
×
×
  • Добави...