Орлин Баев

Така е, правилно сте разбрала! Бъдете щастлива!

Съвсем нормален симптом е именно при повишена тревожност. Повечето хора, с които работя, го имат. Напълно обикновено и дори приятно преживяване е! В йога системите практикуващите дори се учат специално да изтеглят енергия в това място. В даоската йога се нарича "нефритената възглавница"...

В България засега психотерапията е лична инициатива, с която здравната каса няма финансови, правни или каквито и да било отношения! Просто споделям факт! Благодаря ви за доверието! Бъдете щастлива!

Първо, разберете ги! Второ, променете интерпретацията им и отношението си към тях! Трето, поработете по характера си, ползвайки методите на терапевта си! Моля прочетете тези статии: тази и тази Ako имате нужда, коментирайте и питайте след като добре осмислите посланията в текстовете! Желая щастие!

Привет! Това, което виждам в теб, е дълбока емоционална "дупка" в самото ядро на психиката ти. Орална "дупка", която е безкрайно жадна за любов, приемане, сливане и пълнота от сигурност и самостойна самоувереност. Като втори характеров пласт в писмата ти може да бъде проследен автоматичният ти, но маладаптивен опит през годините да 'пълниш" тази емоционална празнота чрез излишна саможертва, пренебрегване на себе си, поставяне другия на несъзнаван пиедестал и принизяване на себе си до нищожен задоволител на очаквания, с надеждата да получиш искрици одобрение, приемане и обич по този начин. Разбира се, това е най-сигурният начин да се превърнеш в очите на другите в маловажна и маргинализирана същност, без особено ярко присъствие и личност. Това пък обезсмисля този автоматичен, но дезадаптивен психичен акт по себепренебрегване! Този мазохизъм би бил и ядро на работата с теб и подсигуряване на добър и сигурен резултат в терапевтичния процес! Като най-външен психичен слой, след п.а. вероятно си сформирала силна реакция на напрягане, свръхконтрол, защитно ригидно мислене, уж предпазващи те от страха ти от провал (падане, припадък...) в собствените и на другите очи . работата с теб може да се фокусира в това междинно мазохистично мислене, чувстване и поведение. Приемайки себе си за най-важния човек в живота си и научавайки се на обич към себе си, от една страна започва запълване на оралната празнота, превръщаща се в самостойност и дълбинна самоувереност. От друга страна, тогава можеш с все по-голяма лекота да си позволиш нормален провал, излагане, предизвикване на мнението на 'важния' друг, падане, спонтанност, сваляне на ригидната маска. Това пък автоматично би стопило симптоматиката на GAD (general anxiety dosorder) до нормално психоемоционално и телесно функциониране! Това е посоката! Как? Чрез интегралността на методите на ефективен терапевт, проникновената му визия и силна енергия, способна да те вдъхнови и раздвижи промяната ти в посока фокусирана в решения резултатност!

Здравейте, Маями! Преживяването ви е типично за състоянието ви. От здравна гледна точка е безобидно. Дължи се на т.н. мускулни брони, стягания в тялото и плитко дишане, които покачват напрежение отзад в главата. Тези брони пък се дължат на характерови движения, върху които се работи в процеса на психотерапия! Пожелавам ви любящо смирение!

Да, преживявате типична соматоформна вегетативна дистония. Нищо повече! Развоят на състоянието ви също е типичен: преживени серии от панически атаки, пречупени през силна защитна контролираща реакция. Състоянието ви силно се припокрива и с критериите за генерализирана тревожност - разделянето е само в класификаторите на състояния, но на практика състоянието е подобно или същото, тъй като главният етиологичен фактор тук е характерът, който предопределя определено мислене, чувстване, телесни и поведенчески реакции. Разкажете за себе си, за характера, личността и възприятията си на този чудесен свят! Сумирайте и главното от разговорите за ранните ви години и миналото, които водите с терапевта си - сбито и накратко и заключенията за психиката ви, до които сте достигнали!

Ключовият фактор, който тук спира реалното случване на стабилна промяна, според мен представлява факта на харесването на начина на случване на живота ти от голяма част от теб самата! Как да постъпиш? 1) Развий все по-стабилно и цялостно ниво на метакогнитивно наблюдение. С времето ще осъзнаеш, че всички 'въртележки" на егото ти стават все по-малки на фона на все по-нарастващата връзка и сливане с безкрая на потенциала ти, с този Селф, истинското Аз! Такава промяна в центъра на себеидентификация се случва чрез редовната практика на съзерцание/ майндфулнес. Понякога отнема години, но тази работа по мое мнение в най-важното дело в живота ни! 2) От позицията на горното постоянно разширяващо се осъзнаване, наблюдавай случването на процесите в егото си - на мислите, чувствата възникващи от тях и на реакциите възникващи от чувствата. Осъзнавай директната връзка между тези случвания и интроектите на родителския ти модел в ума ти. 3) На фона на горните добре усвоени стъпки, практикувай когнитивно реструктуриране, падаща стрела, динамично съзерцание, цялата палитра от разнообразни методи, които психотерапевта ти ще ти предложи... Бъди постоянна в процеса на психотерапия! 4) Едва тук идва на ход ефективното случване на хипнотерапията/ визуализацията. Предните стъпки ще са подготвили ума ти за директното съприкосновение с подсъзнанието и тревожността в него. Тогава ще осъзнаеш, че не самият страх е бил страшен, а страхът от страха. Когато преобразуваш отношението си в обич към него, не на думи, а през тялото и чувствата си, той ще започне бързо да се разтваря и преобразува до смелост! 5) След известна когнитивно-афективна работа, можеш да пристъпиш и към поведенческо отработване на страховете си - това е най-решителната и мощна стъпка в промяната ти! Описвам горните случвания съвсем схематично и бегло, защото встъпването в детайли би означавало провеждането на психотерапия тук в това пространство. А неговата цел е по-обща и само насочваща! По моя преценка, чувствителни резултати би имала след само три-четири месеца такава работа, тоест 12-16 едноседмични срещи с психотерапевт. Цялостната промяна би продължила по-дълго, но след тези няколко месеца консултациите могат да бъдат сведени до два пъти месечно и по-рядко. Разбира се, това са само ориентировъчни предположения. Всичко в психотерапията е индивидуално и зависи и от двете страни, които я провеждат! Желая щастие и смелост в пътя ти!

Това, което практикуваш, е комбинация от наивен позитивизъм и отричане, борба/ бягство с/от тревожността си. Казваш си, че обичаш страха си, но интелектуално, докато емоционално преживелищно изпитваш огромен страх от допира до него в собствената си дългосрочна памет/ несъзнавано. Аз не говоря за София, а за тази... планета! Доктор на науките си, за бога! Естествено, че при сегашното ти подчинение на невротични психодинамики, авантюристичното тръгване без уредена работа и дом биха били голяма стъпка. Но, има интернет, телефони и ... евентуално актуално налично силно желание за промяна. Има ли такова? Или е само повърхностно заявявано, а огромна част от теб всъщност, зад логиката на съзнанието ти си и е твърде добре в сегашното положение? Тази преобладаваща част от цялостта ти ще продължи да те води за носа, докато не се научиш да общуваш с нея истински. Засега стоиш в плитчините на малкото островче на работната си памет/ съзнанието, интелектуализираш, казваш си, че обичаш океана, но с всички сили бягаш, когато дори леко наплиска нозете ти! За съпруга ти: какво като е на 70 г.? Аз съм имал клиенти на 70, които чувстват как онази старческа закостенялост започва да се настанява в тях и с всички сили търсят методи и начини за преодоляването и. Готови са на посрещане на нови и непознати предизвикателства, именно за да предизвикат случващите се в тях възрастови промени. Ако тялото позволява, се записват на танци, йога, плуване, туризъм и т.н. Но, най-важна е промяната на мисленето, мирогледа, цялостното отношение към живота, смъртта и другите. Една готовност за възвръщане/ придобиване на онзи младежки ентусиазъм, сега съчетан с мъдростта, извлечена от изживения опит! Ако разбиранията на съпруга ти са в несъзнаван егоистичен разрез с твоя собствен душевен и житейски просперитет, тогава кое е това, което ви задържа заедно? Той си има прекрасно извинение за поддържането на закостенелите си вярвания - физическото му състояние. Ако истински те обича, би ли спрял развитието на щастието, реализацията, добруването ти?! Не, с всички сили би те тласкал към тях! От друга страна, ето те теб - една доста орално зависима мазохистична психодинамика, която несъзнавано е доста добре задоволявана от ситуацията. Има чудесната възможност да се вкопчи, да зависи, да се постави на второ място, да страда, мънка и ридае мазохистично, без да променя нищо, тъй като всъщност извлича ползи от ситуацията. Да не помислиш, че виня някого - теб или мъжа ти или пък, че твърдя, че заедно ви задържат процеси различни от любовта? Нищо такова. Просто неутрално проследявам системни и причинно следствени отношения и взаимовръзки. Обич - да, но силно преплетена с въпросните не/полу/частично съзнавани динамики! Аз също съм учителско дете. И какво от това?! Моята майка също е изключително властно-ригидна и също мнението на хората е най-важното за нея. Правя това частично себеразкритие, за да илюстрирам пред теб, че след 18 год. възраст ние самите сме родители на самите себе си! Каквото било, било! Хубаво, не толкова добро или откровено неприятно - каквото и да имаме заложено от родителското си семейство, преподавателите, медиите, приятелите и средата, когато сме истински зрели индивиди, от позицията на метакогницията/самосъзнанието/ свободната си воля, можем да препрограмирме когницията си в посоката, в която ние самите изберем! Ако и в зрели години продължаваме да виним родителите си, да се вкопчваме във важността на мнението им и зависим от него, няма как истински да бъдем Себе си, да живеем призванието на душите си. Когато съумееш да скъсаш емоционалната пъпна връв между теб и мама, тогава ще осъзнаеш, че ти си най-важният човек в живота си. Ти като душа, като безкрай, не като его илюзии и физика. Тогава ще знаеш, че имаш право да си разрешиш здрава асертивност, с помощта на която, съзнателно градейки щастието си, можеш да светиш и на другите наоколо си! Относно посрещането на тревожността преживелищно - прочете ли тези ми статии и остави ли посланията им да проникнат от ума в сърцето и тялото, в чувствата, усещанията и поведението ти? Ето тези материали: Базирана на медитация (mindfulness based) психотерапия и самопомощ при паническо разстройство - Психотерапия и самопомощ при паническо разстройство - Самопомощ при генерализирана тревожност - Три стъпки за трансформиране на страха до смело щастие - парадоксално намерение плюс любящо смирено приемане - Фокусирана в систематична десензитизация практика на дишане при паническо разстройство и генерализирана тревожност - Другото лице на паниката - откъс от книгата на Петя Петрова

Извинения можеш да намериш много и повечето биха били именно рационализации - защита на невротична психодинамика! Аз нямам намерение да вземам решения вместо теб - само посочвам варианти. Детето и баба му? Виж следния възможен сценарий: живеейки в населено място, където можеш да имаш добра реализация и съответно прилични доходи, спокойно би могла да вземеш детето и мъжа си със себе си. Разкажи за отношенията си с тази баба!

Част от преживяванията ти са подсилени и от качеството на държавата ни. Не че е лоша, но от опит знаеш как стоят нещата в малките населени места. Казваш, мазохистично-ригиден характер... Казваш, чувстваш се в капан... Ами излез от капана си! Вътрешно и външно! Външно - заживей отново там, където имаш реализация! Така би била полезна на себе си, а оттам и на близките си! Вероятно би рационализирала "пречки", които те задържат там, в капана на малкия град. Има ли възможност те да са до някаква степен израз на мазохистична вторична полза, която задоволява нуждата от самопотискащо самопоставяне в ролята на жертва? Разрешаването на вътрешния конфликт ще разреши и външния!

Здравей! Какво научи за характера и маските си през приказкотерапията и психотелесната (неорайхианска) терапия? Какви са причините за тази ти психодинамика? Ако желаеш, щрихирай моля те накратко развоя на живота си досега - като сбита инвентаризация, в която правиш връзки между родителски стил, взаимоотношения, преживявания и това, което си сега.

Филм като този ни приближава до преживелищността на физическото присъствие на великия дух Беинса Дуно в тяло. Хубавото е, че връзката и общението с духа му не зависи от носителя, от "скафандъра" на духа - ползваното за временно обитаване тяло! Благодаря за запазването на този и други подобни филми!

Според мен, дишането е само инструмент, като всичко друго ползвано в психотерапията! Инструментът е добре да бъде качествен, но по-важното е кой специалист го ползва. Може да помогне, може да навреди - зависи от качеството на употребата му, количеството, момента и начина на приложение. Аз лично ползвам дишане в сесиите си постоянно. Като цяло, по отношение на бхастрика/ холотропното дишане - силен помощен инструмент е. При повечето хора има силен терапевтичен ефект, ако е водено качествено.

Знаете от опит, че няма как да спрете или трансформирате мислите, чувствата, телесните си усещания и поведенческите си реакции с помощта на медикаменти трайно! Психолог сте, имате PhD, запозната сте с методите на психотерапията. Какво ви пречи да ги приложите към собствената си личност и живот? Какво сте прилагала,колко настойчиво, систематично и продължително сте го ползвала? Сега какво правите, за да се промени възприятието, мисленето, чувстването, телесното ви благоразположение и поведението ви?

Помогни на терапевта си да ти помогне! Участвай активно в случването на осъзнаването, възнамеряването за промяна, насочването на мислите, възприятията и реакциите ти! Чувстваш глад за обич - събуди я в себе си. Можеш да започнеш от благодарност и оценяване на най-малките неща. Благодарността е любов в основата си! Да благодариш за дишането, за подскачането на врабчето по терасата си, за топлината, за водата, за цветето, което краси града, изникнало измежду две плочки, на ръба на бордюра... Осъзнай съпротивата си, която се ражда при терапията. Вероятно без да искаш, пренасяш негативно запечатани в теб отношения и образи от общуването си преди в него/ нея сега. Пренасянето на тези емоционални пълнежи е част от пораждането на състоянието ти - говори за това с терапевта си!

Здравейте! Докато ви четох, в съзнанието ми изплуваха психологични термини, като орално-ригиден характер, емоционална недиференцираност, несигурна амбивалентна привързаност... Те обаче на вас не биха говорили много, затова ще преведа на човешки език! За преживените от вас смърти на близки, несполуките на приятелките ви с децата и т.н. Всички преживяваме допир до смъртта! Всички! Въпросът е КАК реагираме, какво ни кара да я виждаме като нещо ужасно, вместо като естествена част от играта на живота?! Какви наши представи, визия за света и живота, характерови заложби и начин на мислене ни карат да се ужасяваме при вида на естествената смърт (тук изключвам насилствената, разбира се...)?! Ето страховете ви - от смъртта, от изоставяне, самота и провал, недоверие в живота, очаквания за катастрофи и злополуки, от които се защитавате с отчаяно вкопчване в его контрола на предъвкващо мислене, нащрек и напрегнатост, защитен според подсъзнанието ви негативизъм и черногледство, вина при преживяване на радост и самозабрана за такава - защото ако има радост, се губи псввдо-защитният контрол, което ви ужасява и съответно реагирате като зайче с наострени ушички, изцъклени очички, душещ за опасност нос, готово за бягство и непозволяващо си отпускане. Тоест външно пробвате да сте силна, да преборите сянката си, но за съжаление това е най-сигурният начин страховете в нея да нараснат още и още. Според скромното ми мнение имате нужда от промяна на стратегията. От анализ, осъзнаване на ставащото в ума си, от посрещане на страховете и приемането им, от допускане на факта на собствената слабост, което именно би ви направило силна... Имате нужда да се научите да пускате контрола и скачате в субективното си страхово чувство на провал и смърт, за да разберете, че именнно тогава политате творчески и се раждате за смелия си спокоен живот! Имате нужда да се научите да спирате препускащия си ум, при което страховете от подсъзнанието ви директно изплуват и започват да се стапят в безкрая на потенциала ви! Потърсете психотерапевт!

Стоите в автоагресивна позиция, в която оплакването макар и да облекчава, не върши много работа... Намерете спокойствието си! Направете го като вътрешно до известна степен се отдръпнете от мъжа си. Почувствайте собствената си емоционална независимост! Осъзнайте преходността на всичко в този живот. Мислено си представете различни опции, дори и такива, които ви плашат - разделени, вие живееща другаде, той другаде, вие с друг мъж, той някъде си с някоя... (това не означава, че непременно насочвате решенията си в тази посока. Просто вършите ментална работа по обособяване на относителна вътрешна самостойност, от позицията на която имате възможността да промените семейната си система). Приемете всички възможни развои спокойно, конвергирайки силата и спокойствието отново във вътрешната си независимост! Опитайте се за няколко дни, докато работите така вътрешно, да бъдете щастлива въпреки поведението на мъжа ви, да се наслаждавате на всеки чай, дишането на терасата, поливането на цветята, прегръдката на момчето ви... Съберете енергията си около собственото си вътрешно ядро на независимост на щастието си! Тогава, готова на всичко, с добронамереност, мекота и спокойствие, говорете с него! Дайте му да разбере, че сте много сериозна и готова на всякакви развои! Според реакцията му, спокойно и разумно вземете решенията си!

Тоест съпругът ви демонстрира двоен стандарт - за него може, за вас не... Ако сте в арабския свят или 150 год. назад във времето, би имал социалната подкрепа за поведението си... Не писахте нищо за останалите идеи, които изложих и какво смятате да правите, ако той въпреки всичко продължи по същия начин?

Лично за мен, докато няма намесен физически секс, всичко остава в сферата на общуването и няма как да се окачестви като изневяра. Това, което някои наричат емоционална изневяра, според скромното ми мнение е напълно нормална част от качественото общуване на една харизматична личност, ако тази личност не престъпва някои граници. Той може да бъде харесван и вероятно е харесван и in vivo. Но е с вас, обича ви, живеете заедно! Наистина неприятното в случая е отнемането на семейното ви време от неговото общуване, обсесията му от комуникацията с тези жени. Повечето нормални хора имат нормалното желание да получават внимание, уважение, да бъдат харесвани. Дотук добре. Когато той е пред компютъра обаче, той психически не е с вас, все едно е в ментално-емоционалната компания на тези жени. Ако е с мярка, добре. Мъжът ви очевидно преминава мярката и губи общуването с вас. На ваше място аз бих направил следното. Благо, но твърдо бих поставил ясни времеви граници колко време да отделя на този сайт. Второ, бих се включил като участник в този сайт, за да стана част от общуването и заявя ясно присъствието си. В съвремието участието в подобен виртуален сайт се равнява примерно на физическото участие в някой клуб по интереси. Приемете, че той има интереси към разискваните там тематики, включете се в дискусиите, станете част от този виртуален клуб, резонирайте с интересите му там, в разговорите в сайта, но и на живо. Но при спазено първото условие - за спазвани времеви граници, тоест ограничено време за прекарване в този сайт. Отделете време вечер само за вас двамата. Съблазнявайте го - не само чисто сексуално, но и емоционално и ментално, като хармонирате с вътрешните му потребности, обгрижвате ги, като получите достъп до дълбоките му душевни, нагонни и емоционални "струни". Излизайте повече - на кино, на йога, на общи лекции и семинари според интересите ви, планина, природа и т.н. Потърсете сътрудничеството на ваши приятели, виждайте се вечер по-често с тях физически. В случай на нужда, посетете за 1-3 сесии психотерапевт.

Така зададен въпросът ви звучи доста общо. Видео чат ли прави мъжът ви или само писмен чат, на сексуална тематика или просто разговори? Колко време дневно отделя за такива разговори? Те отнемат ли от семейното ви общо време и с какво ви пречат? Какво ви кара да ги окачествявате като изневяра? Някакви платени услуги ли ползва или не? С какви жени разговаря и как те му отговарят?

Здравейте отново! Наистина не разбрах, че питате за себе си! Отговорът е еднозначен: потърсете психотерапевт! Психологът има обща подготовка и няма терапевтични умения. Психиатърът също няма такива, но е подготвен единствено за психофармацевтично лечение. Във вашия случай имате нужда от работа по характера, мисленето, вземането на решения, себеотстояване, здрава самоувереност! Това можете да свършите с помощта на психотерапевт. Ще ви пиша на л.с. координати.

Аз не виждам в съзнанието на приятеля ви да съществува разбиране за проблем. Вие обаче определено задоволявате и подхранвате зависимостта му със собственото си мазохистично поведение. Вие не само, че не сте в позицията на психотерапевт и няма как да бъдете, но с това, че се държите с него като всепозволяващ разглезващ родител, вместо като зрял партньор към партньор, захранвате проблема му! Да не си помислите, че ви виня - в никакъв случай. Просто виждам причинно следствени и системни връзки и ги споменавам! Най-добрият вариант в случая според скромното ми мнение е той да поживее в общност за зависимости, където ще получи психотерапия, структура, режим, дисциплина и труд, докато вие успоредно работите по собствената си личностова зрялост в индивидуална психотерапия.

Станимир - това е теорията, която и аз споделям! Познавам я през теософията, адвейта... Будизмът от друга страна приема радикална гледна позиция за анатман, липсата на вечна индивидуалност, но наличието само на относително устойчиви струпвания (скандхи), които след като се разтворят чрез осморния път в нирвана, не остава и следа от какъвто и да е аз. Елена Рьорих съпоставя двете вярвания и казва нещо от сорта на "Гаутама е прав от позицията на преходността, на низшите тела, в които се проявяваме. Адвейта с вярването си за вечен аз е права от една по-висока позиция...". Чисто теоретично аз приемам и двете системи, както и посоката на мисълта на Елена. Въпросът е, че горните и много други теории са просто философски предъвквания... А важният е личният опит, придобит в съзерцанието, впрягането на нагоните, опитността с мислите, чувствата, приложението в ежедневието и разширяване на опита до още по-дълбоки вътрешни преживявания. Личният опит!!! Атман, Буддхи, Манас - добре.... Но премахвайки влагането на когнитивно афективни семантични пълнежи, които влагаме в тези понятия, осъзнаваме, че са просто ... семиотични знаци, лигвистични конструкти... Казвам го от позицията на съгласието си с теософската теория! Но твърдя, че ако само четем и философстваме, се оказваме в категорията на менталните гимнастици. С това далеч не отричам четенето. Нито приложението в малките ежедневни дела в живота, което приложение е може би важното. Просто ми се иска да акцентирам върху личният опит в преживяването на дискутираните феномени и процеси! Тук ми се иска да вмъкна познанието на когнитивната наука, което силно се доближава до това на будизма. Когнитивните невроучени установяват, че в мозъка няма централен интегративен център, около който да конвергират когнитивните процеси. Откриват, че чувството, което имаме за аз, когато е изчистено от социалните си паметови обусловености, се дължи на паралелна, интегрална и цялостна функция на целия мозък, тяло и нервна система... Пиша това, защото "каквото горе, това и долу...", а науката може да предостави добър материал за аналогии и вертикални разсъждения, макар и сама по себе си да работи хоризонтално и доста посредствено и ограничено материалистично и механистично. Дотук науката потвърждава по-скоро будистката теория... Моята лична опитност стига до способността ми да спирам вътрешния диалог. Преживява се субективното усещане за загуба на тялото, дишането почти спира. Работната памет, тоест вниманието престава да извлича и обработва паметови следи от дългосрочната памет. остава едно чисто свободно внимание, зрител. С опита в съзерцанието това състояние все повече се прехвърля в ежедневието, без да е нужно седящото неподвижно положение на тялото. Този зрител прераства в т.н. метакогниция, повишено самосъзнание, способността за осъзнаване на собствената менталност и емоционалност сякаш над тях. Зрител, който с течение на годините практика става все по-устойчив и силен. Центърът на идентификация естествено се прехвърля от паметовите следи на социалната принадлежност в този вътрешен център на самосъзнанието. Като чисто практическа опитност, извън вярванията, дали това преживяване се дължи на чисто мозъчна работа или е продукт на психоенергийната ми вечна същност, аз не знам. Не знам, но съзнателно избирам да вярвам, че е второто, тъй като така смисълът на съществуването ми придобива наситеност, обширност и ... безкрай!

Направете собствен рисърч относно състоянието си, прочетете научни статии за него (не и оплаквания из форуми обаче). Прочетете и статии от психотерапевти - тогава направете избора си на терапевт.