Орлин Баев

Според мен имаш типични обсесивно компулсивни преживявания - всичко останало (тревожната симптоматика и евентуалната хипо/дистимия) е следствие. Хапчетата могат да те успокоят временно, но ако чакаш те да променят ригидността в характера, начина ти на мислене, няма как да се получи! Страх те е от хората, не вярваш в живота - това са само проекции на собствената неувереност. В характера ти автоматично са се затвърдили реакции, които уж те предпазват от страховете и вината ти - свръхконтрол и нащрек, многомислие, недоверие... Когато в един продъжаващ поне шест месеца процес на психотерапия се научиш да пускаш защитния контрол и в директен допир до подсъзнанието си да разтваряш, неутрализираш и стапяш вината и страховете си, тогава би научил урока, който носи в себе си състоянието ти! Накратко, това е!

Е, чухме се. Надявам се колежката, към която те насочих, да бъде от помощ! Но, помогни и и ти! Успехи!

Не мисля, че имаш нужда от четене и разсъждения заради самите разсъждения... В това вече си добър, но ... Можеш да прочетеш цялата философия, Фройд, Юнг, езотерика и каквото си искаш и това незадължително би довело до каквито и да е истински промени. Би имало смисъл единствено доколкото осветлява дистанцирания поглед над самия себе си. Вече ти дадохме подходяща обратна връзка. Ти си интелигентна личност и в немалка степен осъзнаваш ставащото с теб - но виждаш, че интелектуалното осъзнаване далеч не винаги е равно на емоционална промяна в посока смелост и спокойна решителност и поведенчески пипними житейски случвания, индикиращи вътрешните реални промени! Пиша ти това, защото чувствам склонността ти към интелектуализация, която в случая е чиста проба защитен механизъм, отдалечаващ те от реални усилия! Предложението ми е да пишеш, след като действително в теб се случат промени - с помощта на терапевт в по-добрия случай!

Част са от пътя - работят на принципа на самоизпълняващото пророчество. Тоест, когато чрез повторение или чрез по-интелигентния начин на трансовата работа вградиш в себе си вярване, подсъзнанието автоматично прави така, че то да започне да става реалност в живота ти. Простичко, но работи! На фона на осъзнаване и решимост! Както и да го извъртаме - ментално изразено през термините на мазохизма или емоционално през вината и страха от отхвърляне, имаш нужда да градиш здрав его център, а оттам и истинна връзка със Селфа си! Вече разбираш, че когато осъзнаеш, че имаш право на здравословен егоизъм, именно тогава ставаш самостойно стабилен, смел и радващ се на живота. Тогава разбираш, че досега си се старал да задоволяваш другия не от доброта, а като бягство от страха си от отхвърляне и вината си за нищожност. Предизвикай ги - чрез анализ, осъзнаване и разбиране, решителна мотивация за промяна, реструктуриране във вътрешния диалог в посока здрав егоизъм и оптимизъм, прошка на себе си като състояние на съзнанието, усвояване на чувството за невинност! ...

Като цяло посоката на работа на терапевтката ти е добра! Всеки си има подход и методи. А защо само два пъти месечно?

Преди може би месец беше писала някъде из темите тук, че си много доволна от хапчетата и се чувстваш спокойна! Сега продължаваш да ги пиеш, но всичко се връща, както виждаш. Защо така? Предполагам защото ключовият подход, който при теб би променил коренно случващото се, не е ползван достатъчно или никак. Говоря за промяна в разбирането, в себепознанието, а оттам и конкретно в отношението към въпросното премляскване. Това се работи в процеса на психотерапия. Разкажи моля те, какво се случва по време на сесиите, които провеждате. Тук би се изисквало и твоето много активно и мотивирано, интелигентно и решително участие във въпросната промяна!

Не чувствам така нещата! Точно когато махна всякаква себепредстава, заживява свободната воля. Губя се като его-представа, но се намирам като вечна същност! Интелектуално само конкретизирам, доколкото може да се предаде нещо, което истински се разбира единствено преживелищно. Отвъд ума ми преживяването вече не е божествено, така е! То е просто каквото е - естествено и спонтанно. Орлин, какво всъшност е сублимираната сексуалност? За да ти отговоря по силите си, би ли ми казал защо за теб е важно в контекста на разискваната тема да въвлечем сексуалността? Като цяло има резон в това, но защо за теб в този момент на дискусията възникна такава нужда?

Алексей Бъчев, Тодор Първанов, Мадлен Алгафари - тези наистина биха ти помогнали! Използвай мотивацията си и намери този, който чувстваш, че резонира с теб!

Със сигурност е свързано с механизма на ОКР състоянието ти!

Посети психотерапевт за няколко сесии - 1-6 сесии биха били достатъчни! Страховете, които преживяваш, са от натрапчивия спектър, а събирането на вещи, са компулсии. Ще спреш да го правиш, когато предизвикаш страховете си, че нещо ще се случи, ако хвърлиш неща. Когато осъзнаеш, че всичко е в главата ти, нуждата от ритуално пазене на вещи ще изчезне. Няма никаква връзка между задържането им и здравето и щастието на децата ти - никаква. Всичко е в главата ти! За да не превръщаш себе си и дома си във вехтошарска кофа, е нужно да станеш смела, да отнемеш силата на страха чрез активното му предизвикване, издържане и трансформация. Така ще се справиш и с по-дълбоките причини за действията ти - комплексите си за провал, нараняване, недоверие в себе си и живота и т.н. Посети психотерапевт за няколко сесии, в които ще преобърнеш живота си в светла посока!

В отговорите си заявяваш готовност за промяна! Остава да я направиш наистина! Тя започва от мисленето, но се конкретизира в действия. Имаш известна зависимост от родителите си, връзка, която е нужно да прекъснеш, за да остане само обич, не и вкопченост. Относно общуването - позволи си ти самият да бъдеш в центъра на нещата. Загрубей в здрава степен! Развий здрав егоизъм. Осъзнай, че докато не си позволяваш щастие, няма как да го даваш и на другите. Тренирай даване на отказ, получаване на отказ с лекота. Започни да предизвикваш страховете си от отхвърляне - позволи си да бъдеш отхвърлян. Можеш го, тъй като се учиш твоето самоприемане да бъде център на самоувереността ти! Развий смелостта си - сега тя се съдържа в потенциал в страха ти. Когато започнеш да го усвояваш, тя се освобождава! Всичко тръгва от промяна на менталния патерн, на вярванията ти за себе си, хората, света и начина ти на проява. Сега те са изкривени - загатнах в какво и накъде е нужно да се промени мисленето, чувстването и поведението ти!

Моята опитност говори за наличие на свободна воля. Според мен има относителен и променящ се аз образ на ментално, емоционално и физическо ниво. Когато човек се разотъждестви обаче от вкопчването на идентификацията си в тези проявления, вижда, че те са само инструменти, временни, променящи се, преливащи се от състояние в състояние и от форма във форма. На това ниво свобода няма и постоянен и стабилен аз не наблюдавам. Има относителна идентификация, приемана за аз, която постоянно се мени. Докато наблюдавам менталността, чувствата и тялото си, осъзнавам, че има наблюдаващ. Този наблюдаващ приемам за Аз и от неговата позиция упражнявам свободна воля. Този ми Аз чувствам, че е част от цялото, от божественото. Сега, пишейки тук, този ми Аз изпраща импулси, които транслирани през "ръкавиците" на менталността, чувствата, телесните усещания и моторика, се проявяват като докосвания на клавишите и съответно общуване. Това, което мога да направя, е с помощта на Себе си, да пробвам да хармонизирам, успокоя нагоните на тялото, емоционалните импулси, менталните си движения дотолкова, че да бъдат добри слуги на Аза ми. Но, определено чувствам наличието на Аз - едно сигурно, всеобхващащо, спокойно и мъдро присъствие, пълно с радост, красота и творчество присъствие на център в мен. Център, който е и периферия - просто от позицията на Селфа времевите и пространствени параметри губят определенията си. Според опита ми, прекомерната идентификация с его инструментите (тяло, нагон, усещания, емоции, конкретна мисъл) си е чиста проба гордост и откъсване от реалния извор, от Аза, или пък просто е признак на примитивизъм. Свободната воля за мен е факт! Тя е изборът между една или друга мисъл, емоция, действие. Свободната воля за мен е динамичното проявление на истинната ми природа, гласът на любовта, на бога в мен! Ако тази връзка се изкриви или прекъсне, а вс вета това често се наблюдава, това вече не наричам свободна воля. Воля е, но не е свободна. Свободата идва от божественото, от безкрая.

Нищо не знам! ...

Този дюд ще да е внук на Ницше Но е прав - знам, че нищо не знам. Имам аз, нямам аз, имам избор, нямам избор. Линейна или нелинейна реалност, смърт анихилация или смърт релаксация... Нищо не знаем със сигурност. Малката ни наука се е вкопчила като удавник за сламка в някакъв много плосък консенсус за реалност и като комплексиран тийнейджър, компенсиращ страховете си, претендира за единствено права... Благодаря за свободната необособена гледна точка!

Здравей! Въпросът на Диди е много резонен - какво би правил, ако един хубав ден се събудиш и си вече смел и спокоен, притежаваш всички вътрешни и външни ресурси? Още няколко въпроса: - Работиш ли? Какво образование имаш? - Какво те кара да мислиш, че искаш да се промениш? - Какво е теб задържа промяната ти? Какво ти носи поддържането на такъв начин на мислене и живеене? - Как тази част от теб, която приема, че настоящият начин на възприятие, мислене и чувстване носи ползи, може да получи нуждата си от сигурност и защита по адаптивни емоционално и социално начини? - Какво би станало, ако продължиш още много години да живееш по същия страхливо отбягващ начин? - Какво, кой, кога би те накарало да се промениш? - Колко силно от 0 до 10 искаш да се промениш (10 е максимум на желанието)? - Ако сега искаш да се промениш, след седмица или месец още ли ще го искаш? - Какви пречки би имал в промяната на мислите, чувствата и поведението си? Би ли се спрял, ако е трудно? А би ли продължил, въпреки това, следвайки неотклонно мотивацията си? Имаш ли такава, как мислиш, или просто практикуваш фарса на интелектоида? - Искаш ли да останеш голямо дете, което ужасно го е страх от този живот, бяга в интелектуализирането, но е човек лишен от стабилен вътрешен център и затова мазохистично се нагажда, към другия, за да избяга от страха си от отхвърляне и самота,но точно затова живеейки изоставил себе си, в самота с робията на страховете си? А би ли тръгнал към промяната си решително? Готов ли си да платиш цената - да нагазиш в непознати води, загърбвайки познатия, но много тесен остров на илюзиите на комплексите си? Ценно ли ти е да го направиш или ти е по-ценна инерцията? - Как се виждаш променен, свободен, смел, стабилен, щастлив - опиши тялото си, усещанията си, чувствата си, съзнанието си, действията си тогава! Още веднъж, какво би правил, как би живял тогава?! Моля те, копирай си въпросите и отговори на всеки един щателно, смело и искрено, от сърце, от телесна интуиция и сила - ако желаеш, разбира се!

В случаи като твоя, се учиш на релаксация, визуализация и съзерцание след спорт, когато адреналинът е неутрализиран. Как да се научиш - с постоянство. Релаксацията е чисто телесно преживяване. Визуализацията се тренира както мускулите - с времето става все по-ярка, наситена, динамична и жива! Съзерцанието е нещо, което се учи и практикува до живот! В случая ти ги ползваш с цел подобряване на психофизическото си състояние - но те не са хапче. Те се тренират с постоянство и упоритост, с радост и ежедневност, докато станат част от живота ти!

Честито рожден ден! Положителните емоции също могат да тласнат отделяне на адреналин. Той е нормален хормон и участва във възбудните процеси на цялото тяло и психика. Когато се научиш да приемаш усещанията, които той предизвиква, смирено да се отпуснеш в потока му в кръвта ти и обикнеш самото усещане, до което той води, ставаш смела! Бидейки смела, можеш да промениш и онези характерови черти, които сега ти пречат да си в любящ допир със ... себе си! И още веднъж: честито рожден ден! Пожелавам ти смело щастие и мъдрост! :)

Това означава, че информацията, която четеш, се плъзга по съзнанието ти, без да прониква до едно по-дълбоко и цялостно разбиране, а още по-малко до сърдечното и приемане и чувстването и "попиването" и през тялото! Причини за това могат да бъдат вторични печалби - примерно вярата, че състоянието има физиологична причина и затова страхуването от него е полезно, тъй като ще доведе до откриването на тази причина и съответно спасение. Или вярата, че си жертва на ставащото и всичко, което се иска тук, е премахването на симптомите. Това второто обаче е абсурд - дължи се на липса на дълбочина в разбирането на ставащото, на това, че то учи на уроци по разширяване на съзнанието, себеопознаване и известно премоделиране на характера си. Може би означава, че имаш нужда още известно време да поносиш тревожността си, докато тя те тласне към научаване на въпросните уроци, кой знае - от теб зависи! Това, което засега чувам от теб (поправи ме, ако се лъжа), е : "Как да направя така, че да махна гадните симптоми?". В това обаче няма никакво съзнание за случващото се. Мога да ти дам техники, но без осъзнаване ще работят механично! Казваш, чела си всички теми тук - какво научи, доколко разбра, до каква степен осмисли и прие прочетените отговори? Чете ли статиите ми тук - те са поне десет, ako не и повече?! Ако дълбочината на разбиране и осъзнаване бива спирана от съпротиви, дори въпреки това, какво от практическите методи, изложени в статиите правиш систематично, ежедневно, с отдаване и вяра?! Спортуваш ли ежедневно по 90 мин. интензивно? Тренираш ли усвояване на релаксация, визуализация и съзерцание - това е работа, която изисква много практика? По-специално в статите си съм дал няколко визуализации, които са подходящи за състоянието ти и правени редовно, с фокус, в променено състояние на съзнанието, залагат нужното разбиране и отношение, което променя всичко! Развиваш ли метакогнитивното си самонаблюдение (самосъзнанието), осъзнаваш ли възникването на мислите, учиш ли се да реструктурираш? Този метод съм обяснил в поне две от статиите си по различни начини. Всичко казано до тук, е общо. Не те познавам като личност и характер, не знам автобиографията ти и излъчването ти от срещи на живо. Това което чувствам през интернет е едно уплашено момиче, което обаче не иска да вникне в ставащото и просто иска да ги няма симптомите. Те обаче са само повик за промяна на малко по-дълбоко ниво! Уплашено момиче, което обаче доста ни ангажира тук... Бих те питал много неща, но поведението ти ме спира. Положи усилия в посока разбиране, осъзнаване, ползване на методи и промяна, дай ни да разберем, че ги правиш, тогава и ние с удоволствие можем да помогнем с каквото можем.

О'к. Моля те за следното: прочети статията, към която Елф е дала линк по-горе. Прочети всички теми за генерализирана тревожност, вегетативна дистония, паническо разстройство, които са във форума тук. Не бързай, помисли, съотнеси към себе си. Едва тогава пиши - но нека си проличи известно разбиране, осъзнаване и вчувстване в предавания в отговорите ни смисъл!

Здравей! Имаш отворена тема в "здравословни проблеми", където много хора са ти обърнали подобаващо внимание и са ти дали прекрасни насоки. В "психотерапия онлайн" също пита в някои теми същите неща. Изтрих тези ти питания, тъй като ги повтаряш и тук, в отворената твоя тема. На лични съобщения отново изказваш подобни загрижености, в които не личи какъвто и да е опит за осъзнаване, вникване, разбиране. Аз лично мога да се ангажирам да ти пиша само ако проявиш известно съзнателно разбиране по отношение на преживяванията ти, което да проличи в писмата ти! В противен случай, оставям казуса ти на колегите или на който иска да отговаря! Бъди щастлива!

Разреши вътрешно на партньора си да прави каквото си иска и спи с която си иска, колкото си иска и когато си иска! Така премахваш защитната броня на ревностната агресия и се допираш до страха си от малоценност, нараняване, провал, предателство и лъжа. Само когато си в допир до тези си страхове, можеш да ги неутрализираш - с помощта на здрав разум, прошка, обикване и приемане на самата себе си и покачване на самооценката си! Тогава, когато имаш такава висока и спокойна самооценка и щастливо себеусещане, всякакъв гняв и ревност ще бъдат разтворени до нищото! Така, отваряйки вратичката на "птичката", тя няма да има нужда да ходи в друга партньорска клетка, а с радост ще се връща постоянно в подслона на твоето щастливо и смело сърце!

Ето ключът към радостта ти, до който сама си стигнала: "се случи нещо странно - някакви момчета си говореха и се чудеха дали има наблизо компютърен клуб и аз просто се включих в разговора им и им казах. Може да звучи като нещо малко, но като го правех в мен имаше някаква сила и абсолютна липса на притеснение. Това премина, изненада ме, но го забравих скоро. По-късно вечерта майка ми както обикновено ме разпитваше разни неща и аз изненадващо и споделих нещо, което по принцип бих скрила - нещо лично. В душата си усетих все едно, че пристъпвам в някаква забранена зона - все едно, че опитвам смело от нещо, което преди не бих посмяла. И се отпуснах - чувството беше на страхотно облекчение, вече можех да си кажа всичко, на всеки, без срам. Вече не ми пукаше, че съм скоро на училище, не ми пукаше за мнението на съучениците ми. " Тази зона, която тогава си престъпила, са вътрешните ти автоматизирани вярвания, че трябва да угодиш на другите, за да бъдеш приемана и нормално общуваща. Така слагаш външната си житейско театрална маска на усмихната и "като другите", която тежи ужасно много и всъщност губиш себе си. Резултатът е, че докато поддържаш това вярване, сама отхвърляш себе си, даваш несъзнавано послание на другите за отхвърляне и наистина стоиш изолирана. Нужно е да обърнеш нещата, както си направила тогава, лятото след седми клас. Да угодиш на себе си, поставяйки самата себе си в центъра на важността и вниманието си, като ти е все тая за мнението на другите. Тогава отново ще престъпиш 'зоната табу" на вредното ти вярване и ще общуваш с лекота и свободно. Тогава ще си автоматично приела риска да бъдеш отхвърляна, но това няма да ти е толкова важно, защото ти самата ще си се приела и обичаща се! точно тогава пращаш несъзнавано послание на другите за своята важност и биваш желана и приемана. Тогава това не ти е така важно, но е просто спокойно общуване! Осъзнай, че ти си най-важният човек в живота си! имаш право на здрав егоизъм! Имаш право да се поставиш на първо място в живота си! Имаш право да казваш НЕ и да даваш отказ! Засега, в процеса на развиване на себеутвърждаването си, за известно време имаш нужда дори от доза наглост - за да намериш по-късно баланса си! Ти си важна!!! Хубава си! Имаш потенциал и много, много силни качества! Възнамери себеуважението си!

Това са напълно нормални преживявания, следствие на процеса по сприятеляване с тревожността, който осъществяваш! Повечето хора, с които работя, ги преживяват и са напълно безобидни и дори полезни за тялото ти! Задачата ти е да ги приемеш от неутрални до чудесни. Отпусни се телесно, фокусирай се в коремното дишане, нека всякаква ментална оценка да се разтвори във фокуса ти в дишането и релаксацията. Поискай още от ставащото, бъди смел! "Искам още, защото ми харесва!". Ако имаш нужда, направи за десетина минути бхастрика и след това се отпусни в кевали, с приемане и обич към случващото се! Спортуваш ли всеки ден? Практикуваш ли медитаця след сесиите спорт, когато адреналинът ти е стопен? Правиш ли опити да пренесеш медитацията в живота си?

Благодаря и аз за мотивацията ви за работа по себе си, придобиване на смелост, обич и самоувереност! Така превръщате света едно по-красиво място!

Здравейте! Лекът се нарича смела самоувереност! Постига се, когато издържате на несигурността дали сте извършила дадено действие, без да я компенсирате нито чрез ментално ригидно предъвкаване, нито чрез външни ритуални проверки! При окр това се постига с помощта на mindfulness based психотерапия. Всички останали методи тук са само спомагателни! Колкото по-рано потърсите добър специалист, разбиращ за какво става дума и умеещ качествено да ви помогне, толкова по-добре. Казвам това, тъй като мозъкът има качеството да си изгражда навици, да прокарва невронни пътечки, дори да са емоционално и социално неадаптивни. Засега при вас ставащото е "прясно" и на чисто психично ниво - обърнете се към психотерапевт, владеещ интегрална психотерапия и съзерцание/майндфулнес/хипноза и имащ добър опит и успеваемост в работата си с окр!