Орлин Баев

Присъединявам се към това чудесно мнение! Толкова тежък опит и изстрадана история имаме българите - това е безценно гориво. Все още ни задушава това гориво, но се чувства и засилването на пламъка, идващ точно от усвояването му! Търпеливи сме! Волеви сме - много! Жертвоготовни сме! Имаме много дълбока душевност, с огромен заряд от мъдрост и сила! Дълбоко в колективното си несъзнавано, зад всички характерови наслоения, имаме достойнство и много стабилна основа! Стабилна и психологически и духовно! учителят казва, че сме най-твърдият елемент измежду земното човечество. И това е така. Когато си бил извън България, още щом самолетът навлезе в територията ни и кацне, се чувства една различна , много нагнетена, тежка атмосфера. Тя идва от душите ни - особен елемент сме ние - тежък, твърд, силен елемент! Някой е писал за отношението на другите нации към нас. То е обобщаващо само докато опознаят теб, конкретния човек. Когато ти си качествен човек, вече градиш различен имидж и на българите като цяло. За гърците - имат известно право за отношението си. Отнели сме им от територията преди 1330 години. Работил съм за гърци и познавам надменното им отношение - но това си е тяхната характеропатия, която не идва от нас, а е проекция на тяхна изсмукана от пръстите болна гордост.

Патерици се ползват, когато човек си е счупил крака или изкълчил глезена... В случая предполагам, че сте си "изкълчил" (надявам се, проследявате аналогията в алегорията) мозъчната химия с приема на вещества. При някои хора употребата на марихуана и хашиш, дори и единични приеми, водят до подобни резултати. Старая се да имам центрирано отношение към психотропните медикаменти. Като цяло не съм им симпатизант. В някои случаи обаче употребата им е на мястото си. Във вашия случай предполагам именно биохимичен мозъчен дисбаланс. Пробвайте със спорт. Ако до седмица-две има подобрение, чудесно. Ако ли не, приемът на антидепресант за няколко месеца би бил добро решение!

Да, майка ви несъзнавано манипулира сестра ви през грижа. Да, без да го съзнава, част от нея желае поддържането и в зависимо състояние, при което да продължи запълването на собствената и липса на смисъл, но и задоволяването на нуждата от проекция на вина и контрол. Божидар е прав, че в по-добрия случай цялата семейна система в добре да участва в процеса на промяна. За съжаление това рядко се случва. В такъв случай, от сестра ви зависи дали ще осъзнае нуждата си от психотерапия, в която да разбере дълбоко себе си, несъзнаваните взаимоотношения между нея и мама, собствените си програми и негативни чувства следващи от тях. Тя има капацитет за промяна - остава да я поиска! Само тя може да я пожелае! Похвално е, че се грижите за нея. Можете да и предадете този разговор, да и споменете някои факти, до които и вие сам и с наша помощ стигнахте. Но, ако твърде много искате да и помогнете, без тя да го иска, ставате част от поддържането на зависимостта и!

Аз също мисля, че преди ставащото да се нарече психогенно, е редно да се направи всичко нужно биологично. Нямате опит в секса. Пробвала сте, но отдавна, имате по-специфичен химен. С елементарна безболезнена операция, направена от гинеколог, това може да се промени. Оттам насетне вероятно всичко ще бъде наред!

Не е изключено състоянието да е реакция на мозъка и тялото на приеманите в миналото вещества. Имал съм много случаи, при които дори една цигара марихуана води до тревожно-депресивни състояния. Това, че хашиша, ганджата и т.н. са леки и безопасни, е просто мит! Това, която мога да те посъветвам, е напълно да спреш употребата на подобни вещества, дори и да е рядко. Напълно! Плюс няколко месеца прием на антидепресанти - вероятно 3-6 месеца ще са достатъчни. Затова, виж се с психиатър, разкажи му за случващото се и се довери на медикамента, който ти предпише. Успоредно с това, можеш да ходиш и на психотерапия! В случая не наблягам на това, защото предполагам че главният фактор е соматогенен.

Много красиво споделяне, Деанна! Благодаря ти от сърце! За психолозите и психотерапията - мога д ате разбера напълно. Понякога осъзнавам колко пълни глупости се учат и как всъщност в обученията по психотерапия те учат не да помагаш, а на отвлечени, често глупави неща, преоткрива се топлата вода... При това срещу немалки суми.. В крайна сметка от всички обучения остават зрънца, не повече. Зрънца, които ако човек има силен ум, житейски и терапевтичен опит, може да извлече от самия си живот и от споделеното в писано слово. Знам за какво говоря и то е провокирано от твоето споделяне - макар, че съм от "другата страна", тази на психолозите... Истинската помощ, както и ти си забелязала и преживяла, се състои в събуждане на собствените ресурси на човека - на вярата, на духа му, на интуицията и мъдростта, на любовта на душата му! Това за съжаление не се учи в школите по психотерапия, а именно от сърце в сърце става реалната помощ и само така и какъвто и да е метод и техника стават ефективни. Иначе са сух, безплоден и безрезултатен пясък... Напълно откровен съм,.отвъд всякакви маски и роли. Отново ти благодаря за споделения опит! Да, преживяванията ни са чудесна школа. Когато го осъзнаем и спрем да мънкаме, тогава наистина знаем, че ние сами моделираме съдбата си! А може би можем да си кажем: няма безстрашие, а престрашаване, което се нарича смелост!

Премахни илюзиите, в които така си се вкопчила и които спират лъчите на вътрешното слънце на духа ти!

Бъдеще за България и българите! Горният линк води към текст, в който разисквам въпроси, свързани със съвременното потурчване, политико-религиозна и икономическа манипулация и пропаганда, която се упражнява върху българите мюсюлмани! ...

А сега, бидейки зряла жена, можеш ли да видиш, че този насаден страх е част от това зависимо, вкопчено в родителите си, в някой, в нещо дете, на което му е трудно да се заяви и порасне? Можеш ли да видиш, че в момента рационализираш (като защитен механизъм) поведението си, измествайки темата от вътрепсихичния си механизъм и сформирайки реакция срещу него, задоволяваш вторичната печалба на несъзнаваното си да продължи да бъде в същата ситуация?

Всяка ненавист е реакция на страх -често несъзнаван! Дали обърканите българи, забравили себе си и народността си и наричащи се турци имат пръст в преживяванията ти? Директно не. Но собственото ти възприятие за тях да. Както и малкия град, както и семейният "шахмат"... Ситуацията чудесно задоволява вече съществуващи вярвания за 'аз съм жертва", както и потребност от вкопчване и зависимост. Тежко, трудно, но в същото време именно невротичното състояние разрешава на подсъзнанието да останеш зависима жертва, да бъдат задоволени вече съществуващите програми... Така че, външното мразене се явява всъщност един вид изместване на погледа от собствената психодинамика (което и позволява свободно да те управлява за носа) и формиране на реакция. Формиране на реакция във вид на омраза към турския етнос, а всъщност мразене на себе си в ролята на подчинена, зависима жертва! Самото мразене, изместено от вътрепсихична динамика, във външно-социален факт, вече пречи на осъзнаване на причините и разрешаването им!

Благодаря ти за това красиво споделяне! Ето как партньорството може да бъде школа по вътрешно израстване! Защото точно това си направила! Освободила си се от зависима вкопченост, която си приемала за любов и си искала да получаваш по същи яначин любов, без да съзнаваш, че това е толкова патологично, колкото и прекомерната дистанцираност студенина. Научили сте много един от друг! Сега със сигурност си по-смела, самостойна, стабилна, истински обичаща, не с вкопчване, но със сърдечна спокойна любов! Радвам се за теб! Каква чудесна школа е животът! Разбира се, някога продължаването на една връзка задоволява само взаимен невротизъм - бил той от типа садо-мазо или зависимост-властен контрол, дистанцирана фантазност-студена ригидност, зависимост-студена беземоционалност и т.н. Ако обаче и в двете страни има учене, както се е получило при вас, партньорството се превръща в истинска школа!

Е, това вече си е етнофобия ... Или по-скоро изместване на вътрепсихичен конфликт във външно-социален факт...

Когато те чета, в мен възникват доста противоречиви когниции. Ще кажа обаче, че съм забелязал следното. Хората, от който и етнос да са, просто отразяват с отношението си собственото ти отношение към самата себе си и към тях самите. Психолог си, познаваш механизма на проективна идентификация. несъзнавано проектираш отношения, нагласи, емоции, хората също така несъзнавано, но директно го приемат, идентифицират се с тях и съответно променят собственото си отношение към теб самата съгласно посланията, които им изпращаш! Относно въпросите ми от горния постинг. Аз съм сигурен, че ако живееш по-дълго на дадено място, дори и в началото да ти се струва прекрасно, отново ще изплуват собствените ти сублиминални наличности, които пак биха пробудили невротичността... Човек носи сянката, анимуса и анимата си навсякъде. Външният различен социален и паметов контекст за ограничен период от време може да измести диктуваните отвътре преживявания (примерно при една-дву седмичните отпуски), но не за дълго...

Казали сте много по-горе. За незаконния лифт, поддържан от управниците ни мутри, за туристите, които качвайки се с него, не могат да усетят свещеното място в което попадат... За масовостта на посещенията, причинявана от същия този лифт. Преди време се бях изразил за построяването на лифта така: " С построяването на лифта се улеснява достъпа на хора с всякакво, включително не особено качествено съзнание. То е да превърнеш девствена весталка в крайпътна проститутка. Като да снимаш порно на олтара на свят храм..." Знам, че аналогиите, които ползвам, са специфични - но ги мисля. Простете ми ако накърнявам нечие съзнание. На фин план, ако нещо кредитира съдбата и бъдещето на тази държава, това е именно вибрацията, чистият живот, чувства, мисли, цели и посока на бялото братство, белите братя и сестри. Както и останалите не толкова масови дълбинни духовни учения, разбира се. Но, бялото братство е не само най-многобройно, но и най-резониращо с изконната българска душевност, дух и геном. Говоря за учението на великия мъдрец Беинса Дуно. То разбира се, резонира преди всичко с онова истинно бяло братство, на което ние сме само последователи. Но в същото време е дадено през тялото на българин, Петър Дънов и по начин, който много точно синхронира с българския дух, колорит, тоналност! Затова твърдя, че погледнато през призмата на смирение и донякъде на шега, искрените и сърцати бели братя и сестри, са "солта" на тази страна, хай лайфът и... Един различен възвишен живот, който по мое усещане и интуиция се застъпва за цялото бъдеще на тази държава! Ако белите братя нямат място в планината, кой има? Хората с джиповете и кебапчета, с порочната си или липсваща ценностна система, с малките си прашни мисли, цели и еготични страсти?! Да, те сега също имат достъп до планината! Ако го нямаше лифта, не биха имали мотивацията да планинарстват за два три часа и стигнат до светите места. Но сега имат тази възможност! Ако има някакви битови нередности, отпадъци, замърсявания - такива факти резонират по-скоро със съзнанието, а оттам и с делата на последните, не и с тези на братята и сестрите...

Аз пък като се наям и ми се доспива... Ужасно, вероятно инервацията на нервус вагус се задейства неправомерно и сигурно умирам. Може би ще изпадна в кататонен ступор... Ах, кошмар...Никой не ме разбира - лекарите казват, че нищо ми няма, но аз знам, че умирам. Не, не съм хипохондричен свръхвгледал се в тялото си и бягащ от страховете си свръхконтрольор... Нееее. Аз просто съм резонно загрижен зза здравето си. Ужасният живот ей сега ще ми стовари нещо ако не контролирам постоянно - ще се страхувам. Много, постоянно - така ще се спася! ... Мдааамммммм ... А вчера тичах в парка - пингала нади ми се задейства и цялата ми дясна част на тялото се зачерви. Когато се отпуснах после след душа, цялата ми лява част пък се отпусна и стана бледа - ида нади се активира... Ооо, трябв да ида на лекар... Но тези некадърници тук ми казаха, че си внушавам. Те нищо не разбират. Сега ще взема самолета и ще отида в онази клиника в Харвард! Тръгвам!

Въпросът с раждаемостта е много основателен - в глобален план. Земята наистина се задъхва, че и издъхва от хора. Количество голямо, качество, ниско... Разбира се, хуманните начини за контрол над раждаемостта са изискване на образование, финансов статус, ниво на интелект и култура. Всички тези социални случвания корелират пряко с някаква относителна съзнателност в битието-житието. Относно българина обаче всичко това не важи! Решително не важи. Защото сме останали около 4 милиона в собствената си държава и сме буквално превземани отвътре от турци и цигани. Нищо лошо в последните - не който яде баницата е виновен, но който я дава. Понякога фактите са факти - беземоционални, такива каквито са. Между другото - няма ли кой да преименува темата в "глобалната пренаселеност" или "хуманен контрол над раждаемоста" и т.н. ?

Изтласкването е несъзнавано. По-скоро изместване. А какво би станало с тревожността, ако си в най-чудесния град, в държавата на мечтите си, всред най-съзнателното и качествено общество? Когато няма в какво да изместваш автоагресията на мазохизма в садистична емоционалност, насочена навън, тогава как би пробвала да се държиш асертивно- самостойно?!

Божидар - добра тема, но начинът по който си я поставил, направо ...

Да разбирам ли, че майка ви преживява натрапчиво запасяване, вид обсесивно компулсивно състояние? Как да давате обич и прошка, смирение и радост ли? Като първо се вгледате дълбоко в себе си, простите на самата себе си, освободите и развържете някои психични 'възли" на комплекси. Тогава се освобождава пространство, през което протича светлина и любов -отвътре, от душата ви, към света и хората! Ето така! Бъдете обичаща!

Относно етносите, позволявам си да заявя, че положението е такова, каквото го описваш! Това са обективности. Слава Севрюкова беше предсказала отцепването на южна България от множащото се турско по генетичен фонд и с турско самосъзнание население... Ако ни се струва странно, можем да си спомним как в съвсем недалечно минало северна Гърция, западна Сърбия, че и Македония бяха част от България... До научни предикции за въпросното предстоящо с огромна доза сигурност, само след няколко десетки години откъсване, човек може да стигне на базата чиста статистика... Но, да оставим темата за геноцида и държавоубийството, практикувано от власт имащите бездушници и да се върнем към обсъжданата конкретна душа - твоята! Положението е такова каквото е! Държавата е каквато е! При тези факти, които ти едва ли ще промениш, защо не се опиташ да се фокусираш върху положителните страни на въпросния етнос и да промениш отношението си в мъдра обич, като към братя и сестри. Отношение, практикувано от позицията на душа към души, отвъд държавни, политически и етнически виждания! Може би такава промяна би била по-полезна за посокат ана вътрешно израстване от сега практикуваното отношение?!

Ради, радвай се на този бял свят! :)

Здравейте! Наистина обстойно разяснен проблем, със семейна история, с богато описание на клиничната картина и предприетите терапевтични действия. Прави ми впечатление, че използвате психологична терминология и имате много качествен изказ - моите адмирации за което! Ето как виждам аз картината. Основен етиологичен фактор в състоянието на сестра ви според мен е възпитанието, интернализираният в нея родителски модел и реакцията и на него (вие имате същите родители, но различна реакция). Много явно изразен садо-мазохистичен характер с ригидна маска. Маска, която дълбоко се е слепнала с ядрото на характера, а способността за махането и смяната и е практически загубена. Вторични фактори: вероятно има генетична предиспозиция за проява на невротичност - дали и колко ще се прояви обаче зависи от възпитанието и от личната реакция на детето на това възпитание. А тя, за разлика от вас, се е подчинила, пасивно е интроецирала предоставения и родителски модел. Трети фактор вероятно е проблемът с щитовидната жлеза - "Хашимото" - това ендокринно заболяване е свързано директно с проява на тревожно - депресивни симптоми. Ако има отклонение от нормата на хормоните, според мен е добре да предприеме медикаментозно лечение. Чувал съм от мои пациенти, че има и хомеопатични лекарства, които много качествено влияят на "Хашимото". Да речем, че по отношение на щитовидната жлеза са предприети подходящи мерки. Евентуалната генетична предразположеност бива носена от генетичната памет. Създадена е от мислите, чувствата и действията на предците ни. Чрез собствените ни мисли, чувства, дела, решения, следване на цели, хармония или дисхармония, възприятие на реалността, тя може да бъде повлияна и променена. Тогава най-мощният фактор в етиопатогенезата на невротичните преживявания на сестра ви е собственият и ум, а по-качествено изразено, характерът и! Чрез психотерапевтична работа по характера на сестра ви, продължаваща приблизително между една и две години, с нейна помощ и мотивация и с помощта на качествен терапевт, всичко може да бъде променено! По скромното ми мнение, най-точната диагноза, която са и поставили, е смесено тревожно-депресивно разстройство. Искам да призная, че докато четях, сканирах мислено състоянието и в съпоставка с различните диагнози - подминах личностовите разстройства/характеропатиите (макар, че основният проблем е във възприятието и на нея самата, света и хората, идващо от характера и), подминах психозите... Смесено тревожно-депресивно р-во, включващо в себе си симптоматика от генерализирана тревожност, паническо р-во, хипохондрия, окр, конверзионни прояви (хистерия)... Дали да приема хапчета при това си състояние? Според мен разрешаването на казуса стои в ефективната и в случая, достатъчно продължителна психотерапия. Освен това тя самата е наплашена от приема на медикаменти. Питате каква терапия? Според мен по-правилният въпрос е кой терапевт. Защото на практика, няма терапии, а терапевти. Представете си следния фантастичен пример. Ако сестра ви съществува успоредно в десет паралелни реалности и в десетте посети десетима различни терапевти, практикуващи под "шапката" на една и съща терапевтична модалност, които и приложат един и същ терапевтичен метод. Същата терапия, същият метод. Истината е, че в нашия хипотетичен случай ще има десет различни по качество, по количествено измерими показатели в посока промяна и по степен на дългосрочно въздействие резултати! Защото десетте терапевта ще са различни личности, с различни характери, с различна степен на интегритет, хармония, харизма, способност чисто емоционално да грабнат, спечелят и въздействат на човека. Повечето терапевти сме еклектици и интегрално работещи, независимо под каква модалност се представяме! Но, правилно сте се насочил към дългосрочните терапии! Ако желаете, на л.с. мога да ви насоча към добър терапевт! За допълнителни изследвания. В огромна степен съм сигурен, че дори и да минете fMRI, PET и т.н., няма да бъде намерена физиологична патология. Защото причините са във възприятията, емоциите, мислите, светогледа и, а ядрено, в характера и! Много добре ви го е казал един от психиатрите, при които сте ходили: "Един друг психиатър пък беше на коренно различно мнение и не искаше да и изписва нищо. Той каза, че сестра ми е страшно невротизирана и това обикаляне по психиатри, поставяне на диагнози и изписване на медикаменти само я влудява още повече и трябва да спрем, защото тя не може на тези години да живее като бабичка, в чийто живот има само болести и ходене по доктори!" Говоря за характера на сестра ви... Сам споменавате в писмото си за възпитанието и и за сформирането на психиката и през годините. Вие сте над средно интелигентен човек. До какви изводи стигате вие самия, правейки връзките и проследявайки процесите? Бих искал преди да ми отговорите, да прочетете по-долните описания. Мазохистичен характер При него човек потиска или въобще губи връзка със собствените си автентични желания и нужди в стремежа си да задоволи другия. Така обаче се превръща в изтривалка за комплексите на другите, тъй като такъв човек проектира мазохизма си в другия, с който той несъзнавано се идентифицира и автоматично започва да се държи по-грубо, неглижиращо и нараняващо с него. В опитите си да угоди на всички други мазохистичният характер отхвърля себе си, тъпче собственото си щастие и трупа пасивна агресия, напрежение, което повишава тревожността директно. Мазохистичният характер външно е усмихнат и в услуга на другите, освен към най-близките си, към които се държи по същия жестоко груб начин, както към себе си, тъй като несъзнавано се идентифицира с тях. Мазохистичният характер е базата за тревожната депресия, която е „опашката“ на дълго време носената и нерешена тревожност. На човекът с мазохистично поведение основателно му се струва, че собствените му емоционални нужди не са адекватно посрещани, което го изпълва с негодувание към хората, за които прави жертви. Самото му поведение и невербални послания обаче дават несъзнавани команди на другите за неглижиране, маловажност и пренебрегване. За емоционалния мазохист мнението на другите хора е далеч по-важно от неговото собствено. В стремежа си към нагаждане към това хорско мнение той губи себе си и често приема решения, които са чужди за собственото му АЗ и го водят в посокат ана някой друг... Емоционалният мазохист е силно убеден, че собствените му желания, потребности и чувства не са от значение за другите, което поведенчески той отреагира като прекомерна отстъпчивост. Това поведение натрупва пасивна агресия, напрежение, които периодично се освобождават в неконтролирани избухвания, психосоматики или злоупотреба с вещества. Прекомерна фиксация върху желанията, чувствата и нуждите на другите, за сметка на собствените нужди – с очакване за получаване по този начин на любов, одобрение, връзка с другите и избягване на негативни действия от тяхна страна. Обикновено включва само-потискане и липса на съзнателност за собствените чувства, потребности и импулси. Типичният семеен произход се основава на кондиционното възнаграждаване: децата трябва да потиснат важни аспекти от личността си, за да получат обич, внимание и одобрение. В подобни семейства родителските емоционални нужди и стремежи, социален статус и успех, са по-ценни от уникалните нужди и чувства на всяко дете. Чувството, че сме дефектни, лоши, некачествени, нежелани, низши или увредени по отношение на важните неща; чувството, че при контактите си със „значимите други” ще бъдем отблъскващи. Може да включва свръхсензитивност към критика, отхвърляне и обвиняване; неловкост, постоянно сравняване и несигурност в присъствието на другите; усещане за срам за нещата, възприемани от нас като недостатъци. Тези недостатъци могат да бъдат лични (вътрешни): себичност, гневни изблици, неприемливи сексуални страсти, а могат да бъдат и публични (видими): нежелан външен вид, социална неловкост и т.н. Човек се чувства принуден да се подчини на контрола на другите, обикновено за да избегне гняв, отмъщение и изоставяне. Двете основни форми на подчинение са: А) Подчинение на нуждите: потискане на собствените избори, предпочитания и желания. Б) Подчинение на емоциите: потискане на емоционалното изразяване, особено на гнева. Обикновено включва усещането, че собствените желания, мнение и чувства не са от значение или не представляват интерес за другите. Обикновено се изразява в прекомерна отстъпчивост, комбинирана с емоционална свръхчувствителност. Основно води до натрупване на гняв, изразен в дезадаптивни или невротични симптоми: пасивно – агресивно поведение, неконтролирани избухвания, психосоматични симптоми, емоционално напрежение, преструвки, злоупотреба с наркотични вещества. Ексесивно фокусиране върху доброволното задоволяване нуждите на другите в ежедневни ситуации за сметка на собственото задоволство. Мотивите обикновено са: непричиняване на дискомфорт у другите, избягване на вината от субективното чувство за егоизъм, поддържане на връзката с другите на всяка цена, остра сензитивност към чуждата болка. Понякога води до чувството, че собствените нужди не са адекватно посрещани и негодувание към хората, за които са правени жертви (което се застъпва с концепцията за взаимозависимостта). Преувеличен страх от надвиснала катастрофа, която всеки момент ще се стовари върху ни и няма да можем да я предотвратим. Страховете се фокусират в една или няколко от следните области: А) Медицински катастрофи – инфаркт, инсулт, СПИН и т.н. Б) Емоционални катастрофи, например страх от полудяване... В) Външни катастрофи – падане на асансьора, нападение и насилие от злодеи, самолетна катастрофа, земетресение и т.н. Прекомерно търсене на одобрението и признание на хората. Желание за вместване в стандартите за сметка на развитието на сигурна и истинска връзка със Себе си. Самочувствието зависи от реакциите на другите вместо от собствените преценки. Понякога включва стремеж към социални постижения, кариера, статус и пари, но не като средство за власт и контрол, а за осигуряване на внимание, възхищение и одобрение. Често се изразява в приемането на основни решения в живота, които са чужди на истинското Аз на индивида. Свръхсензитивност към отхвърляне. ................................................. ............................................................. ..................................................................... Ригиден характер Безмилостен перфекционизъм, свръхконтрол,критика и мощен негативизъм…Носителят на такъв характер се стреми да живее според изключително високи интернализирани стандарти, най-често за да избегне критиката и отхвърлянето от хората, но и като подчинение на интернализираните авторитети в суперегото си. Ригидният характер е невротично забързан, постоянно напрегнат и свръхфокусиран в цел, като по този начин практически губи мига, губи щастието от самия процес по постигане на целите. След постигането на всяка следваща цел и миг отдих, тя автоматично бива дисквалифицирана като недостатъчна и индивидът се впуска към нови и нови цели, несъзнавано обсебен от страховете си. Ексесивен фокус върху детайлите - "от дърветата не вижда гората". Едно огромно ТРЯБВА нещата да бъдат такива, каквито ригидният характер си мисли, че ТРЯБВА да бъдат. Перфекционизмът понякога се проявява като идеализъм и свръхвисок морал. Ригидност в превод означава твърдост, липса на гъвкавост. Ригидният характер критикува с агресивно дразнене всеки и всичко, което не отговаря на твърде високата му "летва", включително и себе си. Ригидният характер е изключително фокусиран във вторичните способности (по Песешкиян): ред, точност, дисциплина, структура, последователност, категоризация, чистота и т.н. Такъв човек доброволно потиска и кастрира щастието на сърцето и нагоните си, стреми се по всякакъв начин да изключи и неутрализира ужасяващото го процесиране на дясната хемисфера, което той никак не разбира (в социален план пример за такава двумерна ригидност е когнитивната наука). Човек-глава (при това единствено лява хемисфера ), лишен от връзка с тялото, сърцето, интуицията, спонтанността и ...самия Живот. Блокираната връзка със сърдечната и духовна интелигентност, комбинирано с компенсаторното емоционално потискане и гняв предпоставя липсата на толерантност и търпеливост, приемане на различието и други гледни точки, трудно прощаване и злопаметност, в някои случаи прерастващи в афективна или актуално поведенческа жестокост. Ригидният характер черногледо приема по презумпция, че ако само за миг отпусне контрола и свръхбдителността си, автоматично всичко ще се провали, а негативният изход би бил сигурен. Такава психика практически си забранява щастие - когато за миг се изкуши да го преживее, психодинамиката на характера му задейства страха, че щастието го оставя разтворен и релаксирано приемащ живота и другите. А това ужасява такива хора, струва им се, че губят контрола, провалят се и цялата бездна от ужас се изсипва върху им... Потискане на спонтанната изява на чувствата, импулсите и изборите. Ригидни интернализирани правила и очаквания за етично поведение и представяне – за сметка на щастието, самоизявата, близките отношения, здравето и спокойствието. Типичният семеен произход е тежък, потискащ, свръх – изискващ и понякога изпълнен с насилие: перфекционизъм, дълг, следване на ригидни правила, потискане на емоциите, избягване на грешките за сметка на удоволствието, радостта и спонтанността. Обикновено присъства силна тенденция към песимизъм и безпокойство, че всичко ще се разпадне ако човек не е постоянно бдителен. Проникващ всяко действие, чувство и мисъл песимисъм, постоянен фокус върху негативните аспекти на живота: болка, загуба, смърт, разочарование, конфликт, вина, недоволство, проблеми, потенциални грешки, предателства, страх, срам... Минимизиране или отричане на позитивните аспекти на живота. Обикновено включва преувеличено очакване спрямо широка сфера от дейности: работа, финанси, междуличностни отношения и т.н., че нещата ще се провалят, че този аспект, който понастоящем се развива чудесно, задължително ще се обърка и срине. Включва чрезмерен страх от извършване на грешки, които биха довели до: финансов колапс, загуба, унижение, попадане в лоша ситуация. Тъй като потенциалният негативен изход е преувеличен, такива пациенти се характеризират с хронична тревожност, свръх – бдителност, оплаквания и нерешителност. Прекомерно потискане на спонтанните действия, чувства и интеракции – обикновено за да бъде избягнато отхвърляне от страна на другите, преживяването на срам или загубата на контрол над импулсите си. Най-често срещаните ареали на потискане са: а) потискане на гнева и агресията б) потискане на позитивните чувства като радост, сексуалност, привличане, спонтанност и игривост в) трудности при споделянето на чувствата и нуждите си в) отхвърляне на емоциите и прекомерна фиксация в рационалността. Колебливост! Защото човекът с ригиден характер се ужасява от грешките, дори и при най-малкото ежедневно решение, той среща трудност при правенето на избор! Несъзнавано правило, че човек трябва да се стреми да живее според изключително високи интернализирани стандарти, поведение и представяне пред другите, обикновено за да избегне критиката им. Типичното проявление на това правило е чувството за постоянно вътрешно напрежение, невротична забързаност към постижения и свръхкритичност към себе си и другите. Предполага значими дисфункции в: преживяването на удоволствие, умението за релаксация и спонтанност, здравето, самочувствието, чувството за задоволство при постижения, установяването на хармонични връзки. Безмилостно високите стандарти обикновено се проявяват като: а) перфекционизъм, преувеличена концентрация върху детайлите, подценяване на качеството на действията си спрямо установените норми б) ригидни правила и „трябва” в много сфери на живота, включително нереалистично висок морал, етични, културни или религиозни предписания в) загриженост за повишаване на времевата ефективност, така че да бъде постигнато повече. Вярването, че хората трябва да бъдат жестоко наказвани когато сгрешат. Включва тенденция за гняв, нетолерантност, жестокост и нетърпеливост към онези (включително себе си) които не успяват да се вместят в очакванията и стандартите. Обикновено включва трудно прощаване на собствените и на другите грешки поради нежелание да се вземат предвид обективните оправдаващи обстоятелства.

Всъщност тези качества, които ненавиждаш в хората от града ти, мразиш в самата себе си... Малък град, зависимост от мнението на другия, прекомерно съобразяване, липса на промени, на реализация и мащаб на действието, примирение, но заедно с много критика... Притчата добре изобразява процеса на проекция в заобикалящия контекст и хора. Аз вярвам в промяната и щастието ти!!!

Здравей, пеперудена душа! Това, което виждам в теб, е следното: пробваш да си идеална, да се впишеш максимално добре във връзката. Започва добре. С течение на месеците обаче собственото ти поведение започва да ти тежи - желанието ти да се представиш като идеална започва да те смачква, да те задушава. Защото губиш автентичността си, спонтанността си, а оттам и радостта си във връзката. Сама го правиш - пържиш се в собствен сос. Понеже обаче преживяваш това с мъж, проектираш ригидно-мазохистичното си себепотъпкване автоматично в него, струва ти се, че той те смачква и унищожава и съответно мазохизмът прераства в другото си лице, емоционален садизъм, гняв, с който късаш връзката. Сама правиш всичко това. Защо го правиш? Това може да се проследи с кратко вглеждане в биографията и преживяванията ти. По скромното ми мнение, няма да е лошо да посетиш за няколко сесии психотерапевт, за да разплетете възлите в душата ти! По отношение на настоящата ти връзка: по мое мнение, по-добре бъди искрена още преди да е дошъл! ...

Можеш да четеш! Във всички постинги по-горе говоря именно за това "кое", "как" и "какво"...