Орлин Баев

Здравей! Искаш нещо да ти даде сила. Това нещо вече е в теб - страха ти! Просто силата ти е заключена в него! От преживяванията ти нито се полудява, нито се умира. Безвредни са и за тялото ти. Искам директно да ти кажа нещо: животът е за живеене! Затова до няколко месеца би било добре да потърсиш вещ терапевт, който има опитност с работа с тревожни разстройства. В България познавам по-малко от десет, които истински успяват да проникнат в ядрото на механизма на страха на пациентите си и да въздействат бързо, трайно и качествено, променяйки цялостно възприятието им! Надявам се да попаднеш на един от тези 5-7 терапевта. Можеш да ме попиташ за това на л.с. С радост ще те насоча! От сърце желая щастието ти!

Опиши по-подробно мътините. Постоянно ли ги имаш или от време на време? Какво точно представляват? Местят ли се при промяна на посоката на погледа? Или са като светли точици, които танцуват наоколо? Просто опиши по-подробно. Разкажи и за симптомите на тревожността си, ако обичаш!

"Извинете Г-н Баев нямах достъп до компютъра и затова не ви отговорих..! Сега съм тук и мисля да споделя, че със съветите ви и със това да приемам страха и да не се боря с него а да приема нещата такива каквито са има ефект.. По-малко се страхувам вече, наясно съм, че ПА може да се появи по всяко време и не и обръщам внимание! Но от време на време напира чувство в мен, което не може да си го обесня не се страхувам ми просто ми е "нереално" и си мисля, че винаги ще съм така, че няма неща които да ме "надъхат" за живот, все едно съм човек без цел и посока и това ме плаши , струва ми се че забравям доста , че всичко което става все едно не става на мен.. пих леки хапчета глог, мента и валериан! Радвам се, че от известно време не ги пия дори като излизам не ги нося в себе си ! Това е добре защото не се страхувам от ПА страх ме е да не се появи отново да не ми се наложи да мина през същия "ад" - И искам да си живея живота нормално да имам щастливо семейство, обичливи приятели, и да познавам хора като вас ... Понякога се чувствам пак като във "филм" понякога съм си самият аз и не знам дали да се радвам за състоянието ми или да се притеснявам... Можете ли да ми дадете някакви съвети за това което ви обесних или поне дали е нормално за ПА и дали ще се оправи някога БЛАГОДАРЯ предварително !!" Радвам се, че успяваш да приложиш насоките ни! Не казваш нищо обаче за препоръките ми за психотерапевт, нито отговаряш на въпросите ми от по-горе... За дереализацията, която получаваш - напълно безобидна е! Когато се научиш да я приемаш с обич, тя започва да изпълнява мисията си - променя ума ти! От свръхнапрегнато контролиращ, го превръща в доверяващ се на мъдростта на живота, на тялото си, на духа си! Егото се смирява, за да заблести спонтанността на сърдечността! Тогава си смел, тогава си истински силен! Не с борба, а с обич силен! Тогава можеш много - потенциалът ти се е освободил, потекъл е като мощна река и залял страха ти в меката си любяща прегръдка! Тогава страхът е желан и обичан. Тогава той с епревръща в чиста сила, която захранва мощта на духа ти, проникновеността на интуицията ти, бляскавата радост на вдъхновението ти и радостта на сърцето ти! По-горе ти писах, че сам можеш теоретично - но много бавно, с много грешки и мъки, понякога в лутане с години... С помощта на опитен психотерапевт можеш да осъзнаеш посланията, които ти носят симптомите и тревожността зад тях, да научиш уроците си, наместо да се приемаш за жертва, както несъзнавано правиш и в крайна сметка, за много кратки срокове да преминеш през опит и трудности, които да те направят истински силен и преживелищно мъдър!

Илиана е права - сама реши към кого да се обърнеш! Може да е към някой от нас, но и към друг терапевт. Важното е да почувстваш, че резонираш с него, както и да знаеш от негови бивши пациенти, че е резултатен!

За да ти се помогне, трябва първо да си помогнеш сама, като осъзнаеш нуждата си от психотерапия и инвестираш достатъчно увереност в ползата и в стратегически план в живота ти! Достатъчно ли си мотивирана? Ако си, нищо не би те спряло през уикендите да посещаваш терапевт от друг град -България е колкото един мегаполис и като население и като площ! Казвам ти го от опит. Имал съм клиенти от Русе, Бургас, Варна, Златоград, Пловдив и ... цяла България. Просто избери терапевта си и започни терапия! Ясно е, че имаш специфична социална тревожност, която вероятно идва от запетани в теб програми/ интроекти от ранните ти години. Ясно е, че имаш нужда от добър анализ, разширяване на осъзнаването, работа с мислите, разграждане на стари и залагане на нови психични модели! Честно да ти кажа, не виждам как можеш да се справиш сама. Теоретично е възможно, но е нискоинтелигентен вариант - животът е за живеене, а не за десетки години спъване в несъзнавани програми и психични защитни механизми. Има опция да потърсиш терапевт за работа през интернет. Това е малко по-добра опция. Но все пак, личният контакт е незаменим!

Като цяло, насочвам се към отърсване от временния си допир с политиката! Такава, каквато се практикува в наши дни, тя наистина е откровено диаболична. Не става дума за частично отклонение - тотално преобърнати са нещата. По-долу ще публикувам откъс от статия на Едвин Сугарев, с който само ще илюстрирам наситеността с чернилка в българската ни политика. При това, изброените от Едвин факти са само капка в морето на политическия демонизъм... Усмихвам се, защото вече се връщам към Себе си... Ето откъса: " Парламентарната група на ченгетата и българското бъдеще Да припомня ли какви изненади ни сервираха в хода на прехода – както институционализираните си ченгета в парламента, в конституционния съд, в банковата система и къде ли не другаде – така и чрез подземните си такива – в “борческите” групировки например? Ето един непълен, набързо импровизиран списък: - Инфилтриране на новопоявилите се демократични партии и организации, организиране на разединението им и политическия им провал. - Създаване на мафиотските и “икономически” групировки – от кадрите и под ръководството на ДС. - Комплот срещу първото демократично избрано правителство на прехода – правителството на Филип Димитров – със съвместните усилия на подопечните им лидери на ДПС, Бригадир Аспарухов, разните сини мравки и... президентът Желю Желев. - Налагане на цяло правителство, което да обслужва интересите на създадените от тях и подхранващи БСП икономически групировки, в периода на югоембаргото, когато те натрупаха мускули и износ на петрол за Югославия – правителството на Беров, известно още и като “правителството на Мултигруп” – също поддържано от БСП. - Организиран рекет от страна на “борческите групировки” – който смаза дребния и среден бизнес – като унищожи шансовете да бъде създадена поддържаща демократичните промени средна класа – а с това и насъщното гражданско общество. - Ограбване на спестяванията на всички българи и докарване на страната ни до същинска национална катастрофа чрез източване на банковия капитал, култивиране на кредитни милионери, фалити на банки, финансови пирамиди и други инструменти – на практика всички важни за банковия живот постове по това време – включително председателя на БНБ – са заети от бивши сътрудници на ДС. - Схемите на тъй наречената “масова приватизация”, които създадоха нагли олигарси от типа на Николай Банев например. - Довеждането на Симеон Сакскобургготски, чиято функция бе да предотврати втори мандат на ОДС, да разруши двуполюсния модел и да корумпира тотално българската политическа система (помислете само кои финансираха неговото хождение на политически гурбет – това бяха хора като Илия Павлов, Васил Божков – Черепа, Атанас Тилев и особено Спас Русев – под вещото ръководство на червените генерали Любен Гоцев и Бригадир Аспарухов). - Окончателното корумпиране на съдебната система (особено на прокуратурата) и – при тъй наречената Тройна коалиция – превръщането на ключови фигури от подземния свят в посредници между държавата и мафията (Алексей Петров е най-яркия, но не единствен пример в това отношение). - Директно предаване на националните интереси в полза на руските такива – чрез договорености от типа на “големия шлем” на бившия президент Георги Първанов – известен още и като Гоце; днес впрочем същият процес на превръщане на България в “троянски кон” на Русия в ЕС продължава. И след всичко това: само 12 за лустрацията?! Останалите 228 – все едно дали гласували против, въздържали се или са изобщо забегнали (може би – от кумова срама) – съставляват най-стабилното мнозинство в този парламент – както и във всички останали парламенти на прехода. Парламентарната група на ченгетата, на техните питомци и помагачи. Как ще я караме оттук нататък? Ако все така – то да не се чудим защо народите, които отдавна са гласували лустрационно законодателство – са някъде далеч преди нас – и ние, въпреки че тръгнахме от същата стартова линия, днес само им дишаме прахта. Едвин Сугарев" Усмихвам се и с поклон пред Учителя, насочвам ума си към просторите на безкрая! Безкрая от творчески потенциал, възможности, хармония и сила! В преден постинг споменах, че в подобно отношение към политиката се крият известни психично-социални механизми... Но, спрямо политическия живот, какъвто е понастоящем, игнорирането му от човек Ученик на любовта, мъдростта и истината вероятно е конструктивно решение!

Ами освен да ви пожелая успехи в терапията на душата ви, не виждам какво друго мога да ви кажа! На прав път сте!

Здравей, Георги! Питаш доста общо - не казваш на колко си години, работиш ли, учиш ли и какво именно, имаш ли приятелка? Разкажи, моля те и за ранните си години - това, което си спомняш. Не става дума за някакви кой знае какви ексцесии, а за възпитанието ти, за това какви изисквания имаха вашите към теб, какво се случваше между тях...? Както и за преживяванията си като цяло досега, за ключови моменти, за твоето собствено мнение за самия себе си - какво мислиш, че представляваш като характер? За тревожността ти, най-общо казано - нужно е да работиш по трансформирането и в смелост, решителност, целеустременост, мотивация за постижения, активност, воля... Нужно е да погледнеш страховете си от позицията на благ господар на ситуацията и да започнеш да ги преобразуваш! Това се върши в процеса на психотерапия! Сам може, но много по-бавно, трудно - понякога отнема години и години. По въпроса ти за забравянето и повишената тревожност - абсолютно нормално е, да. Няма нищо опасно в това, но тревожността снижава капацитета на паметта. Когато я преобразуваш в процеса на психотерапия и лична работа, паметта отново ще бъде силна и услужлива!

Да, но нали проявяваме любовта в света! В света сме, без вътрешно да сме от него. Променяйки себе си и резонирайки с любовта, живеем в държави, ръководени от политика и политици. Ако ние не се занимаваме с тях, те се занимават с нас, искаме или не - със заплатите и данъците ни, с качественото си или психопатно диаболично управление. Аз съм съгласен с препоръката на Учителя за това, че ученикът от духовната школа в наши времена е добре да стои настрани от политиката! Напълно! Но не поради някаква дихотомия между любов и духовност и светски дела. Духовността не е нещо откъснато от света или самоцелно. Тя се проявява в света и така е нужно да бъде. Според мен причината за подобен добър съвет от великия мъдрец е друга. А именно - политиката, такава каквато се практикува в последните няколко хилядолетия (Учителя многократно споменава 8000 год.) е най-общо и "на едро" казано, диаболична. Хората, които застават на върха, го правят не за да поемат тежката отговорност на "царската корона", казано метафорично, а водени от чисто еготични подбуди. Понастоящем човек няма как да се задържи дълго в политиката и да поддържа в себе си човещина, духовност, алтруизъм, безкористна обич. Системата е такава, че ако не се подравни ментално и поведенчески с власт имащите, просто бива изхвърлян от политиката. Разбира се, това което казвам сега, е само бегло загатване. Но, за разум имащи хора като четящите този форум може би е достатъчно. Според мен деленето на духовност и светски живот, съответно политика малко прилича на щрауско криене на главата в пясъка. Казано психологически, осъществява се механизъм на отричане, изтласкване, изместване, дисоциация. При всеки с нюансите на психичните му движения. Това са психични защитни механизми - не особено адаптивни и в дългосрочен план неефективни. Но, въпреки това, при положението на социума и политиката на лесно проследим и слабо прикрит диаболизъм, препоръката на Учителя е на мястото си! В един по-качествен свят духовно и светско биха били едно! Както горе, така и долу! Засега обаче, духовният ученик действително е добре да дисоциира политиката от съзнанието си. Казвам го от опит. Никога допреди няколко месеца не съм се интересувал от политика, воден от съвета на Учителя. Покрай интереса ми към бъдещето на България и българите, известен интерес се промъкна. Това, което видях, беше наистина много кал, егоцентризъм, откровена социопатия и т.н. в управляващите. И още нещо. Процесите са глобални, свързани, не само на местно ниво и водени от не твърде белички центрове на власт, сила, икономика и съзнание! Възможно е отвъд откровения диаболизъм в политиката, нещата да се ръководят от много високо, а създаденото противоречие между ложите да се ползва като градивна сила. И все пак, това е временно положение. Когато човечеството е готово, разделение между светско и духовно няма да има! Засега обаче нещата са каквито са и съм съгласен с Учителя! Разсъждавах доста общо, но надявам се в духа на толерантността и благолюбието. Моля простете ми, ако съм засегнал ваши виждания!

Иска ми се в тази тема, в духа на учението на бялото братство, този добър форум и насоките на Учителя, да коментираме отношението към политиката, което се препоръчва на учениците! Учителят, доколкото знам, е препоръчвал дистанцираност и незаинтересованост към политиката, както идейно, така и практически. Какви са според вас причините за тези му насоки? Може ли някой да насочи към цитати от беседи с размисли по въпроса? Нека споделим мнения, но най-сърдечно призовавам те да бъдат наситени с блага мекота и резониращи с духа на великото учение на светлината!

Ами аз ти дадох насоки и то ключови. Нужно е да виждаш ясно, когато от базисните програми в характера ти се раждат дезадаптивни мисли. Мисли, които да променяш, да им привнасяш здрава логика, разум. Да обособиш ядро от стабилност в характера си! Този и други методи могат да ти бъдат преподадени в процеса на психотерапия. Но ти, струва ми се, питаш за по-механистични правения. За това много хора могат да ти помогнат, а и има безкрай много инфо навсякъде. Аз пробвах да те насоча към ядрото на проблемите ти! Използвай тези насоки - мисли върху тях. Осъзнай нуждата от качествена психотерапевтична помощ, с помощта на която можеш да заложиш устойчива промяна в себе си!

И аз искрено благодаря за твоето благодаря! Въпросът със самостоятелната практика е, че е възможно принципите да са недоразбрани... Затова аз ти препоръчвам работа със специалист. По скайп работи примерно д-р Първанов, който ти е писал по-горе! Успехи!

Казахме ти доста! Аз не виждам да вникваш обаче! Искаш да повтаряме, да носим вода от 999 кладенеца - можем! Това ще ти възвърне ли самоувереността обаче? Аз мога да ти кажа следното: приеми мислите за хомосексуалност! Когато не остане и следа от борбата ти против тях, тогава наистина ще видиш хетеро ли си, хомо ли си, бисексуален ли си? Сега, със страха и борбата си срещу тях ги подхранваш и няма начин истински да знаем това! Предполагам сме ти обяснили нуждата от психотерапия - в нея ще можеш детайлно да се взреш в автобиографичната си памет, да извлечеш ситуации, сформирали характера ти. Да осъзнаеш последния и се учиш да го поглеждаш отстрани. Ще се учиш да релаксираш, да влизаш съзнателно в транс, да визуализираш и съзерцаваш. Това вече е ключова и ядрена по отношение на състоянието ти работа! Просто започни психотерапия!

Има методи, да! Те се практикуват най-успешно, целенасочено и бързо в процеса на психотерапия! Ще онагледя с разсъждение на патрона на този форум, Беинса Дуно: "Ще ме питате: „Как можем да уякчим волята си?“ Ще ви дам един умствен начин за уякчаване на волята. Например страх ви е от мечка. За да се калите, не трябва да отидете в гората, да ви срещне някоя мечка, че да изгубите и ума, и дума, но ще си представите мислено, че мечката иде у дома ви. Вие ще си представите, че я гладите по главата. При този опит страхът, който се поражда естествено у вас, започва постепенно да се възпитава. После, направете друг опит. Страх ви е от сиромашия. За да надделеете този страх, представете си, че сте богат човек, че имате на разположение десет милиона лева, замък, къща, градина, но започвате постепенно да губите това-онова, докато станете последен голтак, без пет пари в джоба. При това положение стремете се да бъдете спокойни между хората, да не губите равновесие. Ако не можете да правите тия опити, тия маневри мислено в живота си, то като се сблъскате с действителния живот, няма да издържите, ще се уплашите. Военните правят такива маневри преди война, та като се отвори някоя война, да бъдат подготвени. Ето защо и окултният ученик трябва да прави ред маневри, за да кали волята си. Прави такива умствени маневри срещу това, от което най-много те е страх. Трети опит. Вие се гневите много. Как ще въздействате върху този гняв? Ще си представите мислено, че дохожда някой у дома ви и ви обижда. Вие сега ще се стараете да не се разгневите. Тия упражнения, тия маневри са много приятни. Вие ще ги правите, когато нямате друга работа. След като сте учили днес два-три часа и сте се уморили, ще иждивите двадесет минути или половин час най-много за такова едно упражнение. След това ще се почувствате освежен, като че сте придобили нещо. Препоръчвам тия упражнения на всички, защото те са много ефикасни. И без това в живота ви ще се явят много спънки и мъчнотии, а по този начин поне ще ги посрещнете по-спокойно. С тия маневри ще бъдете подготвени, та като дойдат тия случаи в живота ви, ще знаете как да постъпвате. Четвърти опит. Да кажем, че ви е страх от змия. Как ще премахнете този страх? – Ще намерите някъде една умряла змия и ще я хванете с ръка. Ще я подържите малко, ще я погладите, докато свикнете с нея. След това ще се опитате да уловите някоя жива змия. По този начин ще добиете известна опитност. Въпрос: Ами ако ни ухапе? Вие ще вземете един чатал, ще я натиснете с него по главата, ще я погладите по тялото и после ще я пуснете. Ще Ă кажете: „Аз съм малко страхлива, искам да се каля в страха, затова правя този опит.“ Тъй ще каже ученичката, която иска да се калява, но същото ще каже и ученикът – и той ще признае, че е страхлив. Този опит ще направите първо умствено, защото когато човек дойде до положителните опити, трябва да бъде много внимателен, за да не пострада. Змиите са много пъргави, затова и човек трябва да бъде много сръчен, за да се запази от тях. Змиите са хитри, но не дотолкова, колкото вие си мислите. Тия упражнения, които ви давам, действат благотворно върху човека и служат за каляване на мисълта. Някои от вас се плашите от паяк, други – от мишка, трети – от жаба, и т.н. Правете тия маневри, за да надвиете страха. Дойде ли ви някоя отрицателна мисъл, правете тия упражнения. ... Казвам: вие трябва да правите разлика между вашето естество и вашето съзнание, т.е. вашето Аз. В естеството на човека има много неорганизирана материя, т.е. много сили, управлението на които не зависи от вас. Има някои прояви, които са волеви и зависят от вас; има обаче някои действия във вашия организъм, които не са волеви и не зависят от вас. Как се наричат тия действия? Отговор: Автономни. Например биенето на сърцето не е волеви акт. Та когато кажем, че можем да направим някои неща, подразбираме, че те са волеви действия, а когато кажем за някои неща, че не можем да ги направим, подразбираме действия, които не са волеви. Например, ако ви кажа да пренесете Витоша от едно място на друго или да прехвръкнете от Земята на Месечината, тия неща са невъзможни за вас. Но в даден случай има неща, възможни за вас. При сегашните условия, когато говорим за воля, трябва да знаем, че има един кръг на действия, които са възможни – значи те са волеви движения. Но има и един външен кръг на действия, които засега са условни и не зависят от нас – те не са волеви движения. Тъй щото, когато говорим за волеви действия, разбираме тия, които са под контрола на нашата воля. А тия, които не са волеви действия, те са под контрола на чужда воля, под контрола на чужди същества, които седят по-високо от нас – и те от своя страна се подчиняват на други същества. Ангелите например, които седят по-високо от нас, разбират законите на растителното царство, но не разбират живота и законите на животинското царство. Един ангел не може да направи една коза например. Туй изкуство владеят архангелите. Тъй щото, всички същества имат свой район на действие според своята разумност и възможност. Разбира се, дейността на ангелите във връзка с тази на човека е по-обширна, но в сравнение с тази на по-висши от тях Същества е ограничена. Следователно, като завладеем всички волеви действия, всички сили, които са вложени в нашето естество, тогава ще пристъпим и към възможностите на външния кръг. В окултната наука съществуват ред разумни методи за проява на волевата сила у човека. Направление на енергиите, МОК, 4 януари 1925 г. " Тези думи на Учителя могат пряко да бъдат съотнесени към принципите на психотерапията. Въображаемият постепенен сблъсък с най-страхувани ситуации в терапията се нарича систематична десензитизация, а наситеният, наводняване или "излагане на стимул с превенция на отговор". Ползва се принципът на парадоксалното намерение, добре описан в различни школи на психотерапията - например в логотерапията на Франкъл, както и в краткосрочните терапии и поведенческата терапия. В началото се практикува въображаемо, във водена визуализация (хипнотерапия, нлп), след което ин виво. Колко преки аналогии могат да бъдат намерени в думите на Учителя. А ги е казал още в зората на съвременната психотерапия, при това не като резултат от обучение в психотерапия, а на базата личен опит и жива мъдрост! В твоя случай, имаш нужда да разобусловиш, да декондиционираш, да премахнеш котвата секс=стрес=липса ерекция=провал. Ако бях по-нов в психотерапията, бих започнал да разобуславям тази връзка чрез създаване на удоволствен стимул при секса, което евентуално да създаде усещане за смелост и съответно ерекция. Звучи добре и е част от психотерапията, но когато проблемът е вече на път да бъде преодолян, в един по-напреднал етап, след няколко сесии. Опитът ми показва, че в началото на терапията в случая има нужда от друг подход. Споменатото по-горе обуславяне може да бъде променено, както споменах и в предния си постинг, чрез пълно и безусловно приемане на провала, с обич. Приемането му като най-добър приятел, който те учи на ... успех, сила, смелост и потентност! Разбираш ли, когато приемеш провала, когато приемеш липсата на ерекция, имаш смелостта да се довериш на себе си дотолкова, че да спреш бягането от страха си, но да го прегърнеш! Така доверил се на себе си, със смирена приемаща обич към страха си от провал и безсилие, той изчезва! Приел си, че си се изложил, че си отхвърлен, че си провален и смачкан. Точно тогава се ражда едно смело, спокойно и мъдро смирение. Целия ти характер се променя в по-устойчив, силен, спокоен, стабилен и смел. Нямаш какво да губиш - затова и печалбата е напълно сигурна! Дотук ти говоря за вътрешен процес, който най-качествено се случва в психотерапия - чрез нлп, хипноза, психотеатър... Говоря за няколко сесии, не за някаква години продължаваща терапия. Когато се допреш смирено и с обич до страха си, вече си се доверил - на самия себе си! Тогава можеш да се довериш и на момиче! На качествено, емоционално интелигентно, с горещо сърце и много обич в него момиче! Да си напълно искрен с нея - тотално и докрай! Вече си се променил - приел си провала си, което те е направило по-смел и вярващ си! Затова можеш да се довериш и на нея! Да се разкриеш, което носи пълно отпускане, премахва очакванията за случване, води до взаимност на доверието! Тогава, когато си легнете, самото премахване на твоите собствени и взаимни очаквания, разкритата ти честност за процесите в теб пред нея, отменят напрегнатата битка срещу страха. Наместо нея има приемане, отпускане, доверие, спокойствие! Тогава именно от биването заедно в леглото се премахва напрежението и съответно блокировката я няма. Просто липсва! И тогава всичко се случва. Естествено, мощно, продължително, подплътено с обич, взаимна вяра, откритост, липса на очаквания, но прегръдка от сърце в сърце и радост! Чисто битово и технически, добре е да спиш с момичето по-често, ако не и да живеете заедно. Когато не сте на работа или лекции следващия ден, просто да бъдете заедно в леглото, да говорите, да гледате някой филм - голи, в прегръдка, с леко галене, без очаквания. В един момент ще осъзнаеш, че правиш чудесен секс! Малко по малко се получава обуславяне между нея и този чудесен секс - на несъзнавано, автоматизирано ниво. Само като я видиш и вече я искаш и получаваш ерекция - старото описано по-горе обуславяне се е разградило и се е получило ново. Обичана жена=доверие=ерекция и добър секс=успех, радост и сила. Това е! Както казва и Тодор Първанов по-горе, обърни се към опитен терапевт!

Да, това което представляваш сега, има пряка връзка с възпитанието и преживяванията ти през ранните години! Ако искаш, разкажи повече за него. Копирам по-долу размисли относно оралния характер. Той е типичен с това, че човекът, понеже е несамостоятелен и несигурен в решенията и изборите си, дори да започне някакво действие, лесно се отказва от него, особено ако няма някой, който постоянно да го подкрепя. Ключовите думи тук са зависимост, вкопченост, вярвания за изоставяне, провал, нещастие, интелектуализация и изместване като защитни механизми, постоянно искане на доказателства за обич без реална способност за даване на такава... Ето обяснение от психосоматичната анализа: "Генезис на оралния характер Аз - организмично е зависим, сляпо зависим от Ти. От Ти той черпи своята храна, чрез него той задоволява потребностите си на принадлежност и сетивност. “ Подчини се доверчиво на Ти “ - ВНМ приканва Аза. Азът следва Ти, защото само по този начин може да получи удоволствие= дистенция. Посредством Ти изучава вселената и храни своя интелект. Настъпва мрак. Ти го няма. Изоставен. Тревога. Къде е Ти? Това Ти, което храни и закриля? Изчезнал е. Тревожност. ВНМ пресъздава Ти и го фиксира в мускулната броня. Ти е малко мече, плюшена играчка или одушевен предмет. Новият Ти, създаден от интелекта, никога няма да предаде Аза. Оралност Защитният механизъм, който характеризира оралността е ителектуализацията. Интелектуализацията : неосъзнат механизъм, посредством който проблеми, тоест реалността, се анализират с интелектуални термини, чувствата, емоциите остават на втори план. Оралният характер се обуславя от “фантазни страхове от изоставяне”, които отговарят на: привързаност Þ изоставяне Þ тревога. Както казва Леополд Сдзонди (Анализа на съдба), оралният характер, независимо от реалната ситуация, се държи така, все едно вече е изоставен, което го води неизменно към една връзка Аз - Аз, като Ти присъства недиференцирано само във фона на опита. Ти се възприема с амбивалентни чувства, въпреки че е част от фона: от една страна става необходим обект за опора ( интелектуализиран, тоест афизичен ), от друга страна е източник на страх от изоставяне (физичност). От тази неприятна ситуация Азът се опитва да излезе чрез механизъм на изместване (изместване на интереса и силата на една представа към други обекти, които по произход са със слаба интензивност. Обектите са свързани предимно чрез асоциативна верига). Ти - за съотнасяне или Ти - подкрепа може да се пренесе в образа на божество (наука, религия, изкуство) или в хиперконсумация ( психопаталогия). Оралност - схема Морфология: астенична тенденция Фиксация : в интелектуализацията Психодинамична схема : зависим (от собствения си интелект) или от Ти-за съотнасяне, доминира тревогата да не бъде изоставен, страхът е компенсиран от чувството “всичко ми се полага“. Психически характеристики : типично за него е да се привързва, алчен е за удоволствия, създава впечетление за открит човек, жаден за забавления, егоцентрик, привидно безгрижен, тревога да не остане сирак, липсва твърдост в поведението му, изглежда несериозен. Сублимация: в хуманитарните науки и литературата. Илюзия : “ще компенсирам своите слабости чрез интелекта” Междуличностни взаимотношения : Аз - (Ти) - Аз, невярност (Ти е недиференцирано). Сексуалност : слаба, подходът е от пасивен към страстен. Нарцисизъм. Физически характеристики : астения, молещи очи. Блокаж : в оралния сегмент Енергия : протича от центъра към периферията. Слабо изтичане навън. Ерогенизирана контактна повърхност." Повече можеш да видиш в тази добра статия (клик) на колежката Мадлен Алгафари. Тъй като не предприемаш реални действия за справяне с психомеханизмите си, правиш т.н. регрес и фиксация в по-ранен онтогенетичен етап от психичното си развитие, т.н. шизоидност. Нека думичката не те плаши - виж за това в статията на Мадлен. Това е просто тип психика, при която като защита човек бяга във фантазията, в сънищата с отворени очи в опита си да отрече затрудняващата го реалност. В това нищо опасно няма - може дори да бъде стимул за талантливо творчество, писане на фантастика, поезия и проза и т.н. Все пак обаче е добре животът да бъде живян активно, в едно здраво асертивно общуване, завладяваща комуникация, здрава връзка с логиката и реалността! Това е, което имаш да учиш! Повече активност, по-малко разсъждения. Повече смелост, по-малко интелектуализации! Повече действие, по-малко фантазия! Повече екстравертност и дела, повече решителност и самоувереност!

"Не се страхувайте от състоянията, в които изпадате. Дойде ли във вас известно съмнение, запитайте се: „Защо се съмнявам? Защо не вярвам?“ Разглеждайте съмнението научно – като един елемент с неговите свойства и с условията, при които се явява, и т.н. Понякога казвате: „Това не мога да направя, онова не мога да направя.“ Запитайте се защо не можете да направите тия неща? Обезсърчите се нещо. Разгледайте обезсърчението научно, като друг елемент с неговите свойства: как се е породило, причините за произхода му, колко време ще трае, и т.н. Мислете върху всички тия въпроси и си давайте правилни отговори. Вие не мислите върху тях, но дойде ли едно от тия състояния у вас, като не можете да си отговорите, казвате: „Такава е Волята Божия.“ – Не, Волята Божия е ти да растеш, да мислиш, да чувстваш и да действаш правилно, да вършиш това, което е добро, истинно и красиво – в това седи Любовта. Казвам: като работите така върху себе си, вие ще можете по този начин да си помагате взаимно един на друг. Мисли ли всеки от вас правилно, ще може да си помагате взаимно. От вашата мисъл зависи дали вие ще си помагате взаимно, или ще си противодействате. Това е с всички ученици от един и същи клас. Насочвате ли мисълта си правилно, пътят, по който вървите, ще се оправя и пътуването ви ще се улесни. Най-важното " Има съвременна школа в психотерапията, при това една от най-научно обоснованите и уважавани школи, рационално-емотивна психотерапия. Авторът и, Албърт Елис твърди, че емоционалните невротични преживявания се дължат на липса на здрава логична връзка с твърдата реалност. В психотерапията се работи за възстановяване на тази връзка чрез осъзнаване и промяна на вътрешния диалог така, че да съдържа здрава логика. Премахват се когнитивните изкривявания, осъзнават се и се променят дотогава несъзнавано случващите се защитни механизми. Подобно, в невро лингвистичното програмиране съществува т.н. мета модел, който по същество представлява премахване на когнитивните грешки, вторична печалба и т.н., примерно чрез сократови въпроси/ диалог. Виждаме, че тези методи съществуват от римско и елинско време в западния свят. На изток в индуизма и будизма има изключително силен акцент върху логиката в пътя на обучение. Докато ученикът не докаже силна способност за следване на логически връзки, високо ниво на интелект и визия, не се допуска до медитативните стъпала на духовната си линия. Виждам пряка и пълна аналогия между думите на Учителя и съвременните психологични методи!

"В окултната наука се изискват от учениците няколко условия, сили. Най-първо той трябва да има не само силна воля, но и благородна, устойчива и разумна воля. Защо му е такава воля? – Няма ли такава воля, той не ще може правилно да прояви силите, с които действа; има ли тази воля, всяка сила, която ще прояви той, ще представлява един чук, употребен разумно на своето място и време. А вие знаете, че всеки чук може да произведе своя ефект само в една разумна и силна ръка. Иначе някой може да вземе този чук от ръката ти и с него да ти разбие главата. Чукът или каква да е сила в ръката на слабия човек е в негов ущърб. Ние виждаме това нещо и в съвременната култура. Мнозина хора, на които умовете не са приготвени, като добият малко знания, не могат да ги използват и това знание вече е в техен ущърб. Ето защо вие трябва да се стремите да разширявате съзнанието си и чрез него да калите волята си – да бъде силна, устойчива и разумна. Имате ли такава воля, вие ще я прилагате за изправяне на своите минали погрешки. Всички имате погрешки, лични и наследствени, които трябва да изправите. Някои от тия погрешки се виждат, някои не се виждат; някои се знаят, някои не се знаят. Вие трябва постоянно да работите върху себе си с волята си, както един скулптор постоянно работи върху своята статуя, защото от тази работа зависи благото на вашия живот. За да прекарате един разумен живот на Земята, за да бъдете по възможност щастливи, трябва да имате силна воля. Силна воля пък е разумната воля. ... Ще ме питате: „Как можем да уякчим волята си?“ Ще ви дам един умствен начин за уякчаване на волята. Например страх ви е от мечка. За да се калите, не трябва да отидете в гората, да ви срещне някоя мечка, че да изгубите и ума, и дума, но ще си представите мислено, че мечката иде у дома ви. Вие ще си представите, че я гладите по главата. При този опит страхът, който се поражда естествено у вас, започва постепенно да се възпитава. После, направете друг опит. Страх ви е от сиромашия. За да надделеете този страх, представете си, че сте богат човек, че имате на разположение десет милиона лева, замък, къща, градина, но започвате постепенно да губите това-онова, докато станете последен голтак, без пет пари в джоба. При това положение стремете се да бъдете спокойни между хората, да не губите равновесие. Ако не можете да правите тия опити, тия маневри мислено в живота си, то като се сблъскате с действителния живот, няма да издържите, ще се уплашите. Военните правят такива маневри преди война, та като се отвори някоя война, да бъдат подготвени. Ето защо и окултният ученик трябва да прави ред маневри, за да кали волята си. Прави такива умствени маневри срещу това, от което най-много те е страх. Трети опит. Вие се гневите много. Как ще въздействате върху този гняв? Ще си представите мислено, че дохожда някой у дома ви и ви обижда. Вие сега ще се стараете да не се разгневите. Тия упражнения, тия маневри са много приятни. Вие ще ги правите, когато нямате друга работа. След като сте учили днес два-три часа и сте се уморили, ще иждивите двадесет минути или половин час най-много за такова едно упражнение. След това ще се почувствате освежен, като че сте придобили нещо. Препоръчвам тия упражнения на всички, защото те са много ефикасни. И без това в живота ви ще се явят много спънки и мъчнотии, а по този начин поне ще ги посрещнете по-спокойно. С тия маневри ще бъдете подготвени, та като дойдат тия случаи в живота ви, ще знаете как да постъпвате. Четвърти опит. Да кажем, че ви е страх от змия. Как ще премахнете този страх? – Ще намерите някъде една умряла змия и ще я хванете с ръка. Ще я подържите малко, ще я погладите, докато свикнете с нея. След това ще се опитате да уловите някоя жива змия. По този начин ще добиете известна опитност. Въпрос: Ами ако ни ухапе? Вие ще вземете един чатал, ще я натиснете с него по главата, ще я погладите по тялото и после ще я пуснете. Ще Ă кажете: „Аз съм малко страхлива, искам да се каля в страха, затова правя този опит.“ Тъй ще каже ученичката, която иска да се калява, но същото ще каже и ученикът – и той ще признае, че е страхлив. Този опит ще направите първо умствено, защото когато човек дойде до положителните опити, трябва да бъде много внимателен, за да не пострада. Змиите са много пъргави, затова и човек трябва да бъде много сръчен, за да се запази от тях. Змиите са хитри, но не дотолкова, колкото вие си мислите. Тия упражнения, които ви давам, действат благотворно върху човека и служат за каляване на мисълта. Някои от вас се плашите от паяк, други – от мишка, трети – от жаба, и т.н. Правете тия маневри, за да надвиете страха. Дойде ли ви някоя отрицателна мисъл, правете тия упражнения. ... Казвам: вие трябва да правите разлика между вашето естество и вашето съзнание, т.е. вашето Аз. В естеството на човека има много неорганизирана материя, т.е. много сили, управлението на които не зависи от вас. Има някои прояви, които са волеви и зависят от вас; има обаче някои действия във вашия организъм, които не са волеви и не зависят от вас. Как се наричат тия действия? Отговор: Автономни. Например биенето на сърцето не е волеви акт. Та когато кажем, че можем да направим някои неща, подразбираме, че те са волеви действия, а когато кажем за някои неща, че не можем да ги направим, подразбираме действия, които не са волеви. Например, ако ви кажа да пренесете Витоша от едно място на друго или да прехвръкнете от Земята на Месечината, тия неща са невъзможни за вас. Но в даден случай има неща, възможни за вас. При сегашните условия, когато говорим за воля, трябва да знаем, че има един кръг на действия, които са възможни – значи те са волеви движения. Но има и един външен кръг на действия, които засега са условни и не зависят от нас – те не са волеви движения. Тъй щото, когато говорим за волеви действия, разбираме тия, които са под контрола на нашата воля. А тия, които не са волеви действия, те са под контрола на чужда воля, под контрола на чужди същества, които седят по-високо от нас – и те от своя страна се подчиняват на други същества. Ангелите например, които седят по-високо от нас, разбират законите на растителното царство, но не разбират живота и законите на животинското царство. Един ангел не може да направи една коза например. Туй изкуство владеят архангелите. Тъй щото, всички същества имат свой район на действие според своята разумност и възможност. Разбира се, дейността на ангелите във връзка с тази на човека е по-обширна, но в сравнение с тази на по-висши от тях Същества е ограничена. Следователно, като завладеем всички волеви действия, всички сили, които са вложени в нашето естество, тогава ще пристъпим и към възможностите на външния кръг. В окултната наука съществуват ред разумни методи за проява на волевата сила у човека. Направление на енергиите, МОК, 4 януари 1925 г. " Тези думи на Учителя могат пряко да бъдат съотнесени към принципите на психотерапията. Въображаемият сблъсък с най-страхувани ситуации в терапията се нарича систематична десензитизация. Ползва се принципът на парадоксалното намерение, добре описан в различни школи на психотерапията - например в логотерапията на Франкъл, както и в краткосрочните терапии и поведенческата терапия. В началото се практикува въображаемо, във водена визуализация (хипнотерапия, нлп), след което ин виво. Колко преки аналогии могат да бъдат намерени в думите на Учителя. А ги е казал още в зората на съвременната психотерапия, при това не като резултат от обучение в психотерапия, а на базата личен опит и жива мъдрост!

Здравей! Знаеш, че физиологично всичко при теб е повече от наред! Сигурен съм в това. Това, което блокира ерекцията ти, е именно страхът, стресът, тревожността. Страх от провал, от неуспех, от излагане, от отхвърляне, от емоционално нараняване, от емоционална кастрация, идваща от погледа и ума на момичето... Аз бих ти препоръчал следното: постоянна партньорка, на която да вярваш дълбоко, да обичаш, да се възхищаваш и чувстваш като вдъхновителка! Има различни жени с различни характери, енергия, излъчване! Има жени с т.н. в психотерапията кастриращи качества - за да докажат самите себе си на самите себе си, те поставят изключително висока летва пред мъжа във всяко едно отношение и когато не бъде прескочена (което е неминуемо), отхвърлят, така бягайки от собствения си страх от отхвърляне. опитвайки се чрез нараняването на другия да придадат моментна устойчивост на собствения си слаб аз. Неприятното е, че тъй като ти самият със собствените си свръхочаквания и страхове зад тях се самоблокираш, е възможно да се привличаш към споменатите току що жени. Защото в твоята собствена психика има много подобни процеси на току що описаните в тях, но насочени към самия себе си. Затова, насоките ми към теб са: отпусни се, позволи си провал, позволи си излагане, приеми се като слаб и като никой - точно тогава ставаш себе си, ставаш силен, ставаш потентен! Защото премахваш ядрото на самосаботирането си - свръхизискванията и страха от провал. Когато си позволиш да си изложен и провален, тогава нямаш никакви очаквания от себе си - тогава точно се разблокирваш и всичко е наред! Ще ти го кажа другояче, по-общо. Докато човек бяга от провала, няма как истински да успява. Докато се страхува от загубата, няма как да предприеме здрав риск и да постигне печалба. Когато приемеш "провала" като нормална част от живота, тогава и успехите не спират да идват пак и пак и пак! С тези думи загатвам работата по характера, която имаш да вършиш! По отношение на жените, ще се повторя. Не мисля, че бройките са това, което ще ти придаде самоувереност. Да, знам, че много от мъжете на твоята възраст, които познаваш, говорят за бройки. А и много от момичетата не им отстъпват. Светът все повече затъва в сексуална свободия, в откровен разврат, нямащ нищо общо със свещеността на секса като част от любовта. От любовта като духовна еманация и проява. Да, жените сега също масово са сугестирани от внушавания им разврат... Това, което би възвърнало задрямалата ти потентност, освен работата по характера ти, е залагането на един различен тип междуполово общуване. Взаимоотношения с момиче, които се базират на дълбока взаимна вяра един в друг, честност, мекота и благост, взаимно приемане и вдъхновяване! Не ти говоря за вечна любов и прочие романистични розови блянове, не... Говоря ти за доверие - първо в себе си, а след това в нея като в себе си! Ако/когато връзката се изчерпи, има други жени. Тоест, това което ти препоръчвам като пряко отнасящо се към психиката ти и разисквания проблем, е серийната моногамия. Една връзка може да продължава няколко години, две години, година... Но, когато си за относително по-дълго време с дадено момиче, енергията ти се нагажда към нейната. Става наистина дълбоко и цялостно сексуално-енергийно преливане помежду ви, сексът се превръща в част от любовта, радостта от общуването с пълно взаимно доверие е особено красива и вдъхновяваща! Такава връзка (и) можеш да имаш с жена, която е топъл човек, която излъчва толерантна мекота и блага, приемаща, женска енергия. Има такива жени - българките специално са едни от най-красивите, ако не и най-красивите в света процентно! А като дълбочина на душевността си, са несравними примерно със западните жени! Накратко: 1) Работа по собствения характер - развиване на толерантност и обич към самия себе си, сваляне на свръхизискванията към себе си, приемане на грешките, на провалите и загубите, което залага дълбока вътрешна самоувереност и разрешава на успехите да се случват. Сексуалността се отключва! 2) Решение за поддържане на моногамност или серийна моногамност, до преди семейното ти съжителство след години с брачната ти партньорка. 3) Партньорство с жена, която подклажда самочувствието, а оттам и сексуалността ти, вместо несъзнаваното привличане към кастриращи партньорки, което е възможно да се случва понастоящем. Кои жени повдигат мъжкото ти самочувствие? Приемащите, топлите, благите, любвеобвилните, вдъхновяващите те, които ти се възхищават и можеш да им се възхищаваш! Като казвам да им се възхищаваш, нямам предвид на някакви постижения или някаква кой знае каква красота, а на най-малките неща, действия, чувства, жестове, на самата нея!

Какво мислиш за идеята да походиш на психотерапия за няколко месеца? Това, от което според скромното ми мнение имаш нужда, е добър цялостен анализ на характера ти. Анализ, в който ти активно да участваш, учейки се на самонаблюдение и осъзнаване на процесите в ума си. Когато с помощта на анализа и директно, чрез mindfulness, осъзнаваш възникването на мислите, чувствата, реакциите си, а зад тях, ядрото на характеровите си програми, които ги пораждат, можеш активно да се намесиш в автоматизма на ума си. Вместо да бъдеш роб на характера, мислите, чувствата и поведението си, ти като свободен творец, можеш да започнеш да променяш нещата. Да оставяш някои мисли просто да протичат, без да се вкопчваш в тях, други да преформулираш, трети да насочваш в адаптивна посока. А от мислите следват чувствата ти. От чувствата следва поведението ти! Просто е нужно да се вгледаш в себе си, да дезавтоматизираш и промениш процесите, които съсипват живота ти. Да, вкопчваш се в другия, защото нямаш вяра в себе си, търсиш опора в него като част от самата себе си - но той не е. А такова вкопчване, колкото и да се харесва отначало, бързо започва да задушава, тежи и съответно бива отхвърляно. А един от централните страхове на характер като твоя е точно от отхвърляне, изоставяне и самота! Искам да кажа, че характерът ти, който поддържа тези страхове, нагажда когницията и поведението ти така, че те да се случват в живота ти! Да, стараеш се да бъдеш перфектна, като външна маска, която обаче тежи и е невъзможно, а и ненужно да бъде поддържана постоянно. Нужно е да погледнеш дълбоко в душата си, да видиш ясно характера си, пораждащите се от него мисли, чувства и поведения и активно да започнеш да премоделираш себе си! Когато станеш творец в живота си, същият този характер ще покаже своите положителни страни! Ще бъдеш способна на много дълбоко свързване с другия, но без вкопчване, с пълна взаимна свобода и ядро от самостойност. Наместо да предъвкваш постоянно ментално как да се държиш, за да не се провалиш и да не бъдеш отхвърлена, няма да ти пука от това, а ще ползваш добрия си интелект за съзидателност, в посоката, в която ти решиш! Да, нужно е да приемеш и обикнеш отхвърлянето, провала, самотата! Тогава ще осъзнаеш, че това са били само вярвания в теб самата, субективни, ирационални, но са те карали да се държиш така, че да се сбъдват. Когато ги прегърнеш, приемеш и обикнеш, парадоксът е, че те се стапят! Тогава си вярваш! Тогава имаш чудесни взаимотношения с мъжете, а и въобще социални контакти! Това се постига чрез методите на психотерапията - когнитивни, психотелесни, трансперсонални, поведенчески, фокусирани в решения и т.н. Само за една година можеш от пепеляшка да се превърнеш в принцесата, която всъщност си!!! Започни психотерапия при резултатен психотерапевт!

Можеш да се пребориш със самата борба - тогава, прегърнала страха си, ще си повярваш и мислите стават приемливи, което намалява силата им до нормалното! Това се осъществява в процеса на психологично консултиране/ психотерапия!

Здравей, Анонимна! Досега се колебаех дали да ти пиша - защото споделеното от теб чувам всеки божи ден в работата си от повечето хора, с които работя. Защото знам, че е безобидно! Защото знам, че не само няма нищо общо с някакво реално желание за самоубийство, но е точно обратното - силно желание за живот и щастие! Желание за живот, но изразено през огледалния език на подсъзнанието! То така те защитава - казва ти да защитаваш живота си, да го живееш, да изпитваш радости и удоволствия... Такъв е езикът на подсъзнанието - говори на обратно! И то не само при теб - при всеки човек е така! Аз също като застана на терасата и преживявам онзи импулс, който сякаш казва - скочи, сякаш дърпа надолу. Това точно е защитният механизъм на подсъзнанието, който ни кара да се отдръпнем, да не предприемаме прекален риск и съответно, да оцеляваме, да живеем и да бъдем щастливи! Тоест, случилото се с теб, се случва на повечето хора - твърдя го! Разликата при теб е, че ти не си вярваш и като резултат от това недоверие в себе си, се пренапрягаш и си прекалено нащрек, в контрол. Когато е дошла абсолютно нормалната автоматична мисъл, идваща от нормалната работа на подсъзнанието, ти си се усъмнила в нея, в себе си. Започнала си да се бориш с нормалната работа на ума си. Моралът ти (суперегото ти, аз-идеално), е почнал да отблъсква поначало напълно добрата работа на подсъзнанието ти (То, аз-организмично). Вследствие на това се получава "късо съединение" - невротична борба между две психични инстанции. Колкото по-напрегната е тази борба, толкова недоверието в себе си е по-голямо и съответно мислите по-силни. Следваш ли потока на мисълта ми? Ако да, можем да продължим дискусията. Във всички случаи, желая ти щастие! И още веднъж - преживяваните от теб мисли наистина нямат каквото и да е общо с реално желание за самоубийство, а са силен импулс за живот и щастие, но изразен през семантиката и механизмите на подсъзнанието ти!

Здравей, Тъкан! Какви са фибрите на твоята тъкан? Още ги градиш, заплиташ нишки в характера си, на 18 си. По писмото ти обаче виждам, че имаш елементи на зависимост, неавтономност, както и известно мазохистично поведение и емоционалност. Да си зависима от някой друг и когато го няма, да се чувстваш сякаш лишена от опора и център, за която да се хванеш, задължително се комбинира със страхове и вина от провал, вътрешна празнина, липса на уют, сигурност и радост, който се запълват с неопределен, недиференциран страх, че нещо лошо те очаква. Когато отвътре има липса на стабилен център от смисъл, стойност, сила и обич, човек търси да се вкопчи във външен обект - някой значим за него човек. Мнението на такъв човек може да бъде прекомерно важно за теб, да ти се иска да му угодиш, както си направила с марихуаната и приятеля ти. Или пък да манипулираш, наранявайки се и търсейки внимание и грижи по този начин. Казваш, става ти навик да бъдеш тъжна. Това е маска, която слагаш. Или избягваш общуване и така и вероятността да бъдеш отхвърлена, като същевременно задоволяваш по невротично - мазохистичен начин вярването си за "аз съм специална", самопоставяйки се в ролята на жертва, или манипулираш, търсейки внимание и енергия през съжаление при общуване с хора, склонни да ти го дават. Всъщност наистина няма нищо, за което да бъдеш съжалявана! Паническите атаки са едно много меко и приятно напомняне и насочване към процеса на себеразвитие, който имаш да вършиш! Друга маска, която вероятно слагаш, е на интелектуализирането, негативизма, желанието за свръхконтрол над себе си, като опит за отричане и изтласкване на страховете, идващи от липсата на здраво ядро от самостойност. Това са психодинамики, които при теб вероятно са или изцяло несъзнавани, или полусъзнавани, по-скоро смътно усещани. За пореден път се убеждавам, че марихуаната въобще не е безобидна. При маса хора, които имат страх от загуба на контрола и не са готови за директен сблъсък с подсъзнанието си, приемът и може да доведе до отключване на невротична симптоматика! Тук говоря дори за една единствена цигара или прием по какъвто и да е начин! На какво те учи състоянието ти? Учи те да се вгледаш в себе си, да анализираш умствените си наличности. Да осъзнаеш, че поддържането на мазохиостична или ригидна (контролиращо-интелектуализираща) маски правиш само като опит за бягане от работа по страховете в характера си. Тези маски е нужно да бъдат сваляни, да оставаш разкрита в допира до самата себе си. Да си позволиш да се отпуснеш, губейки невротичния контрол и да се допреш до страховете си. Да осъзнаеш, че никой не ти е длъжен с нищо, но и че си важна и има смисъл да се себеотстояваш смело и решително. Но, можеш истински да се отстояваш, ако се познаваш и ако знаеш какво искаш. Тук стигаме до ядрото на характера ти, зад маските. Там е важната работа, която имаш да вършиш - по характера си, който е добре да стане по-самостоен, решителен, смел, независим, обичаща самата себе си, а оттам и света и хората истински. Паник атаките свалят защитните ти маски и поставят съзнанието ти в директен досег с подсъзнанието ти. Можеш от сърце да им благодариш за това - не се шегувам! Промени отношението си към тях като към свой благодетел! Желай ги, обичай ги, радвай им се - така усвояваш уроците по смелост, приемане на загубата, изоставянето, отхвърлянето, самотата и придобиване на здрав център отвътре! Обиквайки паниката си, трансформираш страха от смъртта и живота, който се съдържа в тях - превръщаш го в мъдро сърцато приемане на преходността и осъзнаване на себе си като вечност отвъд нея! Чете ли внимателно тези ми статии?

Не знаех, че Екхарт Толе има свое учение - той твърди ли го? Когато го чета, виждам опит в съзерцанието, изразен разбира се, през неговата личност. Но, съзерцанието си е съзерцание. То е вечно, било е, е и ще бъде каквото е! Приемане, така е! Явно личната опитност на много хора води до аналогични резултати.

В терапията, ако личността на терапевта е трансформираща и предизвикваща те, ще се учиш премахвайки всякакво бягане от мислите, да скочиш в тях, да си позволиш въпросното случване спокойно. Тогава, когато борбата я няма, най-вероятно ще осъзнаеш, че постоянното ти опасение от хомосексуалност се дължи на самото... опасение от хомосексуалност. Тоест, страхът от това и стремежът ти да отхвърлиш тези мисли, повишава тревожността около този въпрос, поддържа постоянното му присъствие в паметта и съответно ражда още такива мисли! Когато вътрешно си позволиш страхуваното, приемеш го напълно спокойно, тогава огромна част от силата му се губи! Едва тогава можеш реално да видиш кой си, какво те влече и каква сексуалност имаш. Сега с морала си се бориш против базисната си неувереност, захванала се с неприемано от социалната цензура на "така трябва да бъдат нещата" предположение. Предположение, силата на присъствие на което в ума ти (не като социален междуличностов факт, а само в ума ти) затвърждаваш със самата си борба против него. Надявам се, проследяваш казваното! Браво за започването на психотерапия! Желая ти смело щастие!

Сподели сайта си! Разкажи за опита и начините за излизане от депресията, до които си стигнала, ако имаш желание да споделиш! Аз с удоволствие ще те прочета!