Орлин Баев

Това, което ми прави впечатление в изложението ви, е че тревожността ви силно се е вкопчила в хипохондрични страхове... Аз не можах да изброя колко лекари сте посетил в последните години... Паник атаките сами по себе си са безобидно състояние, но справянето със здравната ви тревожност е доста по-трудна работа. Защо? Защото подсъзнанието ви силно вярва, че поддържането на страх от болести ще ви защити и спаси живота. От много лекари сте чул, че сте здрав, но дълбоко в себе си се съмнявате в това. Дори сега, питайки ни в това електронно пространство, долавям подтекст: "Какво се случва в тялото ми, каква е тази неведома и ужасна болест, която така добре се прикрива с тези симптоми? Каква е истинската болест в мен, която лекарите не виждат и ми говорят, че всичко било само от мисленето ми?"... Няма да говоря за паниката ви или за симптомите ви - за тях вероятно си говорите с психолога, който посещавате. Искам да кажа само няколко думи за смелостта ви, за вярата ви в тялото ви, в живота, в себе си и Бога. Tревожността ви може да бъде видяна като проблем - в такава перспектива обаче ще живее единствено невежество и откъснатост от целта на преживяваното. Може да бъде видяна и като възможност! Възможност за учене, себепознание и развитие! Страх ви е от болести - повярвайте в мъдростта на собственото си тяло, в съдбата си, в смисъла на живеенето ви в този така кратък живот. Повярвайте в ... мъдростта на смъртта си! На изток мъдрите казват, че най-силната медитация е тази върху смъртта. Казват, че смърт няма, а само връщане към себе си като истинна същност. Казват, че вие самият никога не сте се раждал и никога не можете да умрете - защото сте същество от сила, обич, светла мъдрост! Страх ви е от неизвестното? Тогава се научете да скачате в непознатото и осъзнайте, че непознаваемото е ваш роден дом! ... :) Има хора без ръце и крака, които водят мотивационни тренинги, има катерачи без крака, има парализирани гениални учени! Казват, че привидните трудности катализират креативност, която при цветущи условия би била дремеща... Moжете ли да приемете, че преживяването на повишен стрес присъства в живота ви като чудесно мощно гориво, тласкащо ви към допир до вродената ви мъдрост? Или си мислите, че можете да разрешите страха от смъртта зад здравната тревожност без допир до тази любяща мъдрост?!

Казвате, че страховете ви не са потиснати... В същото време се държите със собственото си подсъзнание, като жестока майка. Отхвърляте собствените си чувства на страх. Държите се с тях като с нежелано, наритано дете. Това дете обаче сте вие самата, собствените ви емоции. Докато се борите със страха си, наранявате самата себе си, съответно страхът расте. Както и да е... Относно усещането ви "няма смисъл". Знаете, че идва от недоверието ви към другите, което пък е проекция на недоверие в самата себе си. Дишането, отпускането - чудесни методи. По-важно от всичко обаче е нивото на преживелищно себеразбиране и осъзнаване. Тези способности се развиват в редовната практика на работа с вътрешния диалог, с базисните вярвания зад него, нлп визуализации, медитация и съзерцание! Питате за терапевт от Пловдив. Ще ви пиша на л.с. Успехи!

Разбирам ви напълно относно психоанализата. Ако само човъркаме и се фокусираме в проблема, няма начин той да бъде решен! Преди шест години, когато започвах с практиката си, работех единствено аналитично... Бързо разбрах обаче, че самото осъзнаване на даден факт не го решава. Нужно е, но не и във вида на класическата анализа, но само като прекъсване на битката между съзнанието и подсъзнанието, спокойно приемане на страховете, вината, наличните програми... Но това се прави бързо - понастоящем още в първата сесия насочвам човека към справяне, към намиране на възможностите, промяна на гледната точка, решения и систематична работа по промяна! Ще се повторя. При състоянието, което преживявате, външно приеманата химия има мястото си допреди започване на процес на ефективна психотерапия! Когато обаче вече сте в терапия, ако терапевтът ви е действително опитен, би ви поощрил да намалите постепенно и спрете антидепресантите и да разчитате на собствените си сили! Това е и един от критериите, по които пациента може да разпознае качествения терапевт. Такъв терапевт знае какво прави, защо го прави, умее да "улови" ставащото в ядрото му и с помощта на собствената ви мотивация и неговите усилия да преобразува страха в смелост! Разбира се, всеки има методите си и работи през собственото си излъчване и личност... Защо терапията на ниво невроза е желателно да се прави "на чисто", без хапчета? Защото мозъкът ви несъзнавано разчита на тях, вместо на терапията. Защото приемът им автоматично става част от битката с/бягството от страха - а в терапията се учим да прегръщаме, обичаме и трансформираме тревожността до смела мотивирана сила! Как да се случи това, при положение, че с хапчетата потискаме симптомите и самия страх!? В терапията не само, че не бягаме от стреса, но го предизвикваме с парадоксалното намерение: "Искам още, защото ми харесва!"... Аз не знам как при психика и мозък, закотвили се в потискането на тревожността чрез прием на хапчета може да се случи реален "плътен" досег с нея и да се изучи умението за преобразуването и... Тревожните състояния идват като добър вестител на житейската ни мъдрост - за да разширят съзнанието ни, за да ни научат на подходящите за нас уроци! Надявам се, сте чела всяка от тези статии неколкократно и сте приела посланията им дълбоко в ума, чувствата и тялото си?! На мнозина самото прочитане и собствените им подходящо насочени усилия са достатъчни. Ако при вас обаче не се получава, това означава, че невротичността с присъщите и защитни механизми ви кара да филтрирате по изкривен начин информацията... Потърсете успешен в работата с тревожни състояния терапевт!

Точно тогава, когато е най-трудно и страшно, точно тогава е моментът за изследване на любовта, мъдростта и истината! Но не умозрително и разсъдъчно, не през защитно интелектуализиране - бягство от страха си, не! Чрез смирено отпускане в страха, което ражда приемане на себе си точно такава, каквато сте в този момент - слаба, трепереща, ужасена, малка и уплашена. Точно в тези състояния на ужасяване се крият уроците, които имате да учите - доверие в себе си, тялото си, живота си, смъртта като част от живота, доверие в мъдростта и целесъобразността на случващото се с вас. Докато приемате ставащото като проблем, докато се виждате като жертва, докато се борите, бягате от реалното разрешаване на казусите, дадени ви от живота ви. Когато обаче човек промени мисленето си от фиксирано в проблема, във виждащо навсякъде и във всичко възможности и чудесни предизвикателства, бутащи растежа на душата му, конкретните уроци започват да бъдат осъзнавани и учени! Не си спомням аз лично да съм заявявал категорично мнение за непиене на лекарства при неврози. Те имат мястото си преди започване на ефективна психотерапия. В процеса и, ако е провеждана качествено, преживяващият невротично състояние осъзнава, че случващото се в него наистина има изцяло психичен корен и се дължи на собствената му психодинамика. Осъзнава, че "магическото" хапченце, за което е закотвил ума си като към спасителен пояс, всъщност се явява част от невротичния му механизъм по потискане, отричане, изтласкване на страха чрез защитна интелектуализация, изместване на актуално ставащото към удобни нему привидности - примерно към вярването за телесни болестни промени. Последното е невротичният защитен механизъм хипохондриаза. Разбира се, на съзнателно ниво човекът рационализира по удобен нему начин. Често се наблюдават и несъзнавани ползи от случващото се... Разбира се, че всичко е лично. Всеки си има лична история, характер, съответно и подходът е индивидуален! Има и общи факти, които се стараем също да изнесем, така че да бъдем полезни на повече хора! Енергията на живота наистина изтича във всеки миг, а смъртта идва задължително само след някакви илюзорни няколко или десетки години. Животът е за живеене, а не за робуване на невротични страхове... Конкретната мисъл за изтичане на енергията обаче на езика на подсъзнанието означава единствено: "Живее ми се, искам да бъда кипяща от енергия успяваща жена!..."

След като казвате, че се опитвате да се справите с четене и себеопознаване, пишете че пиете ципралекс... Интересно ми е, какво четете, какво опознахте в себе си и как стигнахте до извода, че е нужно да мачкате подсъзнанието си с хапчета? Ако сте осъзнала липсата си на доверие в тялото и живота си, как развивате вярата в любовта, мъдростта и дълбокия смисъл на този чуден дар-живота? Проектирайки недоверието в себе си в психотерапията, готова ли сте истински да се опознаете, да предизвикате страха си смело и го превърнете в смелост чрез активни действия, или голяма част от вас всъщност иска да продължи да се страхува, вярвайки, че така ще се защити от "лошия' живот и болести?

Здравей, Цвети! Благодаря ти за споделеното! Д-р Първанов ти е дал чудесни обяснения за разликата между следродилна депресия и следродилна тревожност, както и насоки за работа със стреса. Послушай го! Аз искам единствено да се спра на взаимоотношенията между твоето и родителското ти семейство, които явно представляват важна част от стресогенните фактори. Съответно, подходящото разбиране и освобождаването от вината и болката по отношение на общуването с родителите ти са важна част от трансформирането на тревожността (стреса) в теб! Ако се намирахме в 10-ти век или пък живеехме в азиатска държава, родителите ти биха имали право да наложат волята си, дори да е тотално несправедлива и носеща ти болка и унижение. За радост обаче, сме в сравнително цивилизована държава, в която от старите патриархални порядки са запазени само положителните ценности, докато безумното личностно потъпкване е захвърлено. Взела си собственото си решение и си имала пълното право на това! Ти естествено, знаеш това на съзнателно ниво, но зад съзнанието ти, на подсъзнателно ниво, очевидно преживяваш страх от неспазването на родителската воля, болка от неразбирането им и автоагресивно се гризеш, колкото и на съзнавано ниво да изтласкваш всички тези чувства дълбоко вътре в себе си, стремейки се да бъдеш силна... Според мен би било добре да си позволиш да осъзнаеш как самата ти потискаш чувствата си. Те са като едно малко дете в теб, ти самата като момиченце, което страда от неразбирането и отхвърлянето от майка ти. И страда с право... Но, с опитите си да бъдеш силна и справяща се на всяка цена, докато в същото време носиш в себе си страх и вина, самата ти на съзнателно ниво се превръщаш в един нараняващ родител на самата себе си, на дълбоките чувства в теб. Ако обаче видиш външната ситуация между теб и родителите ти през призмата на здраво разбиране и себезаявяване, докато в същото време си позволиш да извадиш чувствата си смело и спокойно, да се оневиниш и си простиш, тогава огромна част от тревожността ти ще се разтопи. Ще остане само физиологичният, нормално преживяван след раждане стрес, който бързо би се стопил, тъй като тялото си има естествени механизми за справяне. Обективно погледнато, без да познаваш човека, не можеш да изградиш мнение за него. Когато обаче властно, макар и през желанието си за добро на другия, проектираш собственото си виждане за това, кое е добро за него и изискваш той да се идентифицира с тази изключително незряла проекция и да и се подчини, няма как да мислиш обективно... Говоря за механизма на проективна идентификация, който майка ти стоварва върху ти. Тя вероятно дълбоко вярва, че знае, кое е правилното за теб и съответно, държейки се с теб, сякаш си 5 годишна, несъзнавано приема, че нейният избор на партньор в живота ти е добрият. Всъщност подобен срив в психодинамиката на майка ти няма нищо общо с твоята собствена психично емоционална реалност. Подчинението на подобно незряло доминиращо натрапване на житейски решения би те поставило в позицията на мазохистична жертва, което в дългосрочен план води до депресия. Тъй като ти обаче умееш да се заявяваш и си борбен тип, решително си отхвърлила налагането и/им. Моите поздравления за което! Ти имаш право да живееш своя собствен живот, а не този на родителите си или на който и да било друг! Зад външните ти действия обаче се крие нерешен конфликт между себезаявяването ти и страховете и вината зад него, за които споменах по-горе! Аз не виждам никаква здрава връзка между харесването или не на майка ти на твоите партньори и твоите собствени избори в живота ти! Такава връзка съществува, но единствено между доминиращо - манипулативното желание на родителите ти да проектират добри за тях самите избори (но тотално несъобразени с твоите собствени) в психиката на отдавна порасналата си дъщеря и твоите излишни невротични и симптомопораждащи вина и страх от несъобразяването си с тях. Тоест, въпреки двете години мълчание, си получила манипулация през вина. През собствената ти вина. Въпреки това обаче си отговорила достойно за съзнателен и разумен човек - с разтворени врати на сърцето си! В Япония съществува интересна традиция. Когато човек си купи сувенирна чаша и се прибере у дома, .... я чупи! Чупи я и сам залепва парчетата. Тогава чашата придобива специална, дълбока стойност - става много по-ценена и желана. С това искам да кажа, че "чашата" на взаимоотношенията също може да се залепи и тогава те да се превърнат в далеч по-качествени, с помъдряване и обич, разбиране и приемане на личната уникалност. За да се случи обаче въпросното взаимоотношенческо "залепяне", е нужно желание за разбиране и промяна и в двете страни... Не мисля, че е нужно родителите ти да бъдат чук, а съпругът ти наковалня. Още в еврейската книга от преди 2000 години пише, перифразирам: "Когато жена се омъжи, оставя зад себе си родителите си и става едно цяло с мъжа си...". Разбира се, това послание не се разбира буквално - става дума за емоционално "прерязване" на енергийната "пъпна връв" и запазване само на зрели отношения на обич... Какво би се случило, ако съпругът ти просто се появи в тях, седне спокойно и с много спокойствие и зрелост, чар и усмивка поговори с тях?! Ако те имат достатъчно здрав разум и оценят случващото се, ще променят отношението си към него и теб! Ако ли не, ти вземаш решенията си. Но, дайте им шанс все пак. Сигурен съм, че родителите ти се държат така, искрено вярвайки, че е за твое добро... Да, това са техни илюзии, така е. Но, все пак, дайте им шанс! Ако продължават с неуместното си упорство, те сами се дисоциират от вас - нещо, за което ти нямаш капка вина. Поздравления за зрелите разсъждения! Винаги сме на разположение при нужда!

Искате да сте като преди? Невъзможно е! Психиката ни е процес - тече и се променя, постоянно, като река. А една река никога не е същата в два последователни мига! С това само ви намеквам, че преживяваният от вас стрес се случва не защото е лош, а вие сте негова нещастна жертва, а за да насочи ума ви към себепознание и смекчаване на някои ваши реакции на трудности и напрежения, промяна на отношението ви към житейските предизвикателства и изпитания в по-релаксирано и гъвкаво! Погледнати през призмата на поведенческата парадигма, преживяванията ви се дължат на най-обикновено негативно кондициониране (обуславяне), което продължава да работи дори след премахване на първоначалния стимул/ симптом. То е нужно да се разобуслови в процеса на хипноза, специфични дихателни и др. методи, разбира се, в контекста на цялостно разбиране за себе си и евентуалната характерова работа и промяна. Мислите ви за "самоубийство" нямат нищо общо с реално намерение за такова и вие дълбоко в себе си знаете това! Това са нормални защитни мисли, идващи от подсъзнанието ви, които ви карат да потърсите щастието в живота си! Просто така работи то - наобратно. За това сме говорили много в други теми в този форум. Накратко - потърсете психотерапевт, боравещ вещо с хипноза за директна работа по ставащото с вас.

"Обичай ближния както обичаш себе си!", се казва в мъдрата книга! Можеш ли да обичаш ближния, ако не обичаш и уважаваш себе си? Това е невъзможно! С какво ще обичаш ближния, ако нямаш любов, с която да го обичаш? А любовта идва от връзката с Бога, с духа ти. Чувствам нещата така: първо правило е да възлюбим Бога в себе си. Всъщност това значи да обичаш себе си, защото ти си част от божественото. Когато тази любов преминава през теб, с нея обичаш и света и хората! Няма противоречие! Здравият егоизъм, за който говорим в темите, всъщност представлява един здрав съд, през който божествената любов може спокойно да преминава. Няма ли го, човек се невротизира, светът го смачква. Тогава съдът, през който божествената любов протича, е неустойчив, пропукан и некачествен... Здравият егоизъм е една външна дреха, която обличаме на егото и персоната си, за да съществуваме адекватно в този грубичък свят. Дреха, която при условията на живот, такива каквито са, позволява на същностната, божествена любов да преминава през нас и да се изразява и в общението ни с другите и в делата ни в света!

В по-горни писма ти споменах някои характерови черти, които вероятно са посети в детството ти. Но, това е нормално - всеки си има неговите си "нещица". Във всеки случай автоагресията и отричането не помагат никак. Според мен по-добре е стремежът ти да бъде насочен към себепознание - както на потенциала, но и на подсъзнанието. За това се изисква смелост, интелект, способност за осъзнаване "над себе си". Вината ти е уместна само дотолкова, доколкото искаш да поддържаш тези си чувства - защото тя ги подхранва. Вината принципно има мястото си само при липсата на съзнателност. Когато има съзнателна свързаност със законите на битието, имаме и способността да се взрем честно и спокойно и в най-големите си сенки и душевни ъгълчета. Тогава разбираме, че вместо да се виним, като по този начин увековечаваме конфликта си, подхранвайки го, можем спокойно да видим, че ние сме творци на себе си! Можем да претворим себе си в огромна степен - да изкореним, да заложим нови модели. Но, с невинна спокойна обич! Вината може да бъде захвърлена, когато имаме връзка с божествената си съвест и осъзнаем, че ползвайки инструмента на здравия си разум и воля за промяна, нужда от автоагресия няма! Тя единствено пречи - невротизира, депресира! ...

Има свобода, има и свободия. Има закони човешки и закони божествени. Това, че някой не е съгласен със законите на Битието, не ги отменя. Няма смисъл от фанатизъм, както и всякакви изключения са възможни. Все пак, следването на някои основни параметри на божествения морал създава предпоставки за чистота и приближаване на небесното към земното. То е подобно на вегетарианството. Създава предпоставки за по-чист и свързан със законите на мъдростта живот - но не е гаранция. Същото е с девствеността... Все пак си има и времеви параметри. Ако една жена не се е отдала изцяло на духовен живот, след 20-тата си годишнина няма смисъл да бъде девствена. Има и 50 годишни девственици, но ако не са поставили живота си в контекста на служене на безкрая, положението им е най-малкото странно... Отвъд въпроса за девствеността, мисълта ми по отношение междуполовото общуване стига до разврата. Доста години развратът е масово рекламиран. Идеалът за жена уверено се преобръща от дева в проститутка. Казвам го усмихвайки се, но го твърдя, наблюдвайки живота на глобализираното ни невротично общество. Не мисля, че развратът е добър инструмент за служба на духа в нас. Както и някакво маниакално въздържание - също. Истината отново е в златната среда на любовта!

По-долу разсъждавам относно телегонията. Ако модераторът реши, може да премести мнението ми е тема, посветена на телегонията. Всеки привежда доводи, които не толкова директно служат за доказване валидността на дадена хипотеза, колкото да задоволят несъзнавани убеждения в характера му! По този начин в даден постинг може да бъде ползвана като опора твърдата наука, а само след няколко дни в друга тема тя да бъде неглижирана и същият човек да се позовава на езотериката. ... Това важи и за пишещия тези редове, разбира се. Но и за семантичния развой на конкретната тема и поведението на някои от участниците в нея. В мненията по-горе са дадени примери и с бозайници и с двуноги бозайници на хомо сапиенс. Това са житейски експерименти, проследявани хилядолетия! В случая ако вярваме само на твърдата наука, бихме направили грешка. Подобни изследвания просто не са правени - тоест тя няма какво да ни каже по въпроса - невежа е! Съвременната наука силно се влияе в посоката на изследване и заключенията си от сугестиите на силните на деня - господарите на икономическата система. А техните сугестии от повече от сто години целят всичко друго, но не и чистота, хармония и резонанс със законите на битието. Конкретно визирам масовата пропаганда на разврат. Тя се прави умишлено от силните на деня с манипулативни цели, а пропагандаторите и нямат интерес от научни доказателства, опровергаващи пагубните им насоки. Това, че бабите и прабабите ни са били девствени до брака си е в пряк резонанс с науката на посветените - вътрешните познания, идващи от хилядолетия, а всъщност от законите на вечността!

Тук става дума за генетика, Диди! Твоите думи също са резултат от собствените ти вярвания...

Нищо извратено няма в тези ти мисли, това е ясно! По-скоро имаш известни садо-мазо елементи в характера ти. Това в никакъв случай не е нещо лошо, просто е факт, който ако се отнася единствено до сексуалността и е в степен на изразяване, в каквато е сега, е безобиден. Ако се разпростира в други сфери на живота ти и пречи на теб или на хората около теб, това би било друго нещо - но при теб случващото се е наистина невинно и безобидно, бъди спокойна! На колко си години и какво се случва в сексуалната и интимната сфера в живота ти?

Не мисля, че целта ти трябва да бъде махането на тези мисли. По-скоро можеш да се запиташ какво стои зад тях. Какви са психичните ти характеристики, които те тласкат към получаване на удоволствие при унижение. Вероятно за теб самата като момиче косата е много важна. Ти как би се почувствала, ако някой подстриже теб по начина, по който си го представяш? Възможно е някога в детството да си преживявала подобно подстригване, което се е запечатило като нараняващо. Или начинът на възпитанието и взаимоотношенията ти с родителите, сиблинги е бил свързан с налагане и подчинение или пък по-твърди правила. Само предполагам - във всеки случай, няма смисъл да се бориш, а да се разбереш. Ако желаеш, сподели по въпросите ми. Хубава вечер!

Благодаря ти за думите на Елиф Шафак. Наистина, когато следвайки външните си пътища, ги осветяваме с пламъка на сърцето си и вървим към светлината на духа си, стъпките ни се насищат със смисъл!

Е, как да не ти се зарадва човек?! Благодаря ти за това качествено споделяне!

Честно казано, колебая се как да реагирам на мнението ти, Лакримоза. От една страна, съм дълбоко убеден в многопластовостта на световете, в това, че възприемаме нищожна част, че сме само ученици в това времево-пространствено училище. Убеден съм в реалността на фините светове, тела и т.н. Пишем в езотеричен форум все пак. От друга страна, този конкретен подфорум е посветен на психотерапията, а от опит знам, че акцентирането върху влияние на същности и т.н. единствено би спомогнало за т.н. външна локализация на контрола по отношение на изхода от даден невротичен проблем и трансформацията му в полезна животоутвърждаваща и носеща мъдрост опитност евентуално би била затруднена. Под външна локализация в случая имам предвид, че ако приемем влиянието на външни същности, е вероятно създаването на вътрепсихичен конфликт - борба, отхвърляне, дисоциация в ума, което само би задълбочило невротичността. Затова, без да отричам феномена на съществуване на и взаимодействие с фини същности и дори силно вярвайки в разискваните реалии, предпочитам подходът ми да бъде свързан с допускането, че всичко е в ума и от собствената духовност, интуиране, мислене, чувстване, воля и поведение зависи и качеството на подобно евентуално взаимодействие. Така локусът на контрола е вътрешен, а човек сам е пълновластен творец на съдбата си! Истината е, че в социален план ролята, която преди време са играели шаманите, а по-късно свещениците, понастоящем изпълняваме ние, психолозите и психиатри - психотерапевти... Обяснителната рамка на невротичността е различна, разбира се. Ако преди се е свързвала с обсебване, сега се обяснява с психични механизми, неврални и биохимични процеси. Съвременните поведенчески, краткосрочни, хипнотични и др. действени прийоми в съвременната психотерапия обаче ползват принципи с хилядолетна давност и както се казва, всяко ново е добре забравено старо... Хипноза е имало винаги под една или друга форма. Поведенческите методи като досега и погасяването на страха са били известни от древността. Начинът на водене на ефективно мотивиращ и променящ ума на събеседника диалог са познати още от древноримската, елинска, източните култури... Същото се отнася и до ролевите игри и психотеатъра - макар и ползвани през различна обяснителна рамка, не са нищо ново. Символиката на страха, вината и т.н. още от древността е била обличана в метафорични персонажи, животни на силата, символни образи... Психодинамиката и субличностите са били изигравани и т.н. Само загатвам!

Благодаря и аз за добрите думи! Темата наистина е много интересна! Преди време аз самия често преживявах ситуативни панически атаки, със симптоми като дереализация и деперсонализация, бучене в ушите и съскащ шум, мощно нагнетяване на енергия нагоре към главата и вибрации. Всичко това провокирано от тревожност... Идентични преживявания обаче имах и при дихателни сесии, с ползване на психофизични заключвания (бандхи) и фокусиране на вниманието. И сега, само след минута дишане мога да накарам цялото ми тяло да затрепти, завибрира и да се получи онова типично вътрешно фино пулсиране на енергията, сякаш вътрешното тяло се отлепва от физическото и иска да се освободи. При това, ако нагнетя с помощта на фокусиране енергията нагоре, се получава специфично изключване на околния свят за десетина-двадесет секунди - дереализация, но в по-силен от обичайния вид. Както и деперсонализация, но в доста по-мощна форма - умът спира напълно, сякаш минава на нулева скорост, но самосъзнанието присъства с пълна сила, а осъзнаването става интуитивно. Човек сякаш съзнава всичко ставащо в този момент от позицията на новороден, с чист от семантични обуславяния ум, с поглед над себе си и ситуацията като страничен зрител. Говоря за съзнателно индуцирано състояние, в което отсъства всяка следа от страх. Разликата между предизвиканите автоматично такива преживявания и волево индуцираните е в активиращия стимул - в първия случай това е тревожността, в във втория свободната воля, стремежът към разширяване капацитета на когницията. Подобни на описаните от Стефи преживявания съм имал около събуждане, когато съзнанието все още е в съня и може съзнателно да го манипулира, да потъне навътре или да изплува в бъдно състояние по решение на самосъзнанието. Когато се учим да сънуваме осъзнато, въпросните усещания за вибриране се случват по-често. Те са един вид наместване или разместване на енергийното тяло. Някои стигат и до съзнателно и волево отделяне от тялото (ОИТ) - нещо, с което аз нямам съзнателен опит към момента на писане на тези редове, за съжаление . Според мен, подобни преживявания не бива да бъдат самоцел. Ако се случват като част от разширяването на съзнанието в пътя на живота ни, чудесно - утилизираме ги. Но, по-важното е качеството на човечността, божественият морал - съвест, сърдечността, за които се разтваряме и с които резонираме, както и въплътяването им в ежедневието като хуманност и правене на света по-добро място, според силите ни! По отношение на събудените подобни преживявания, тласкани от тревожни състояния - според моето скромно и никого неангажиращо с крайна детерминираност мнение, служат като подтик, аларма. Подтик към промяна, чистота, смелост, синхрон с душите ни! Защото нямаме души, но сме души, които за малко ползват тела!

Всъщност можеш да благодариш на преживяванията ти! Комбинацията от социофобия с конверзионни симптоми и натрапчиви представи идва, за да насочи ума, чувствата и поведението ти в посока спокойна смелост, здраво релаксирано себезаявяване, висока себеоценка, толеранс към собственото несъвършенство, развиване на спонтанност, сърдечност, допускане на нормални грешки спокойно, с лекота приемане на здрава критика и даване на такава! Да, медитацията е един от пътищата за научаване на тези уроци. Усвояването и обаче изисква години постоянни усилия - не е само техника, а по-скоро състояние на съзнанието, обособяване на връзка и сливане с потенциала, с божественото - преживелищно. Според мен успоредно с практиката ти на визуализация и съзерцание, добре би било няколко месеца да ползваш услугите на интегрален и резултатен психотерапевт. Терапевт, който може освен анализ, директно през чувствата и тялото ти да "грабне" и насочи процесите в теб. Терапевт с умения освен в стандартните аналитични и когнитивни терапии, да може и да хипнотизира, да води работа в транс, както и да владее поведенчески през тялото методи! Предполагам, че това последното ти звучи като на китайски - но за да го обясня, е нужно доста повече писане...

Здравей, Стефи! Засягаш интересна тема - за връзката между тревожните състояния и духовността. Има цели книги по въпроса - например на Роберто Асаджоли. Приема се, че невротичните състояния могат да бъдат подтик към разширяване на съзнанието, опознаване на себе си в дълбочина, събуждане за духовността! Голяма част от симптоматиката, преживявана при паническите атаки например, се припокрива силно със състояния, умишлено индуцирани и преживявани от йоги, мистици, медитатори, шамани, в молитвен екстаз и т.н. Описваните от теб вибрации, усещане за енергия и движението и, поривът и за излизане, се търсят и преживяват умишлено в кундалини йога, тантра сексуални или не практики, в дихателни (пранаяма) сесии. Тези преживявания имат и физиологични корелати и обяснения, поне донякъде. Дереализацията и деперсонализацията е позната добре на всеки сериозно и дълбоко занимаващ се с медитация. Разликата е, че тези състояния там са търсени, желани, идентифицирани са с промяна на гледната точка, мъдрост, повишено съзнание, обич и състрадание, а преживяващият ги е в пълен контрол над възникването и проявата им! При невротичните състояния тези състояния обикновено плашат, тъй като се появяват неочаквано, не са били умишлено индуцирани и желани. Явяват се обаче като стимул за себеразвитие, като импулс за промяна на визията, характера, осъзнаването на естеството на живота, целите, мястото ни в него - тласкат ни към по-стабилна и хармонична психика и дори към духовност! Приемането им като болест, на която сме жертва, би било грешка. Да, в диагностичните наръчници са - но все някакси е нужно да бъдат класифицирани, няма как. Всъщност невротичността не е нищо друго освен силен инструмент по оцялостяване, по сливане с бездните от потенциала ни! Как ти ще приемеш преживяванията си, зависи от теб! Според мен те тласкат към нещо - ти как мислиш?

Колегата съвсем на място те пита - каква е причината да споделяш? Търсиш място за оплакване, или се стремиш към решение?

Диди ти е казала и питала много качествени неща. Моля те, отговори и! Казваш, искаш да спечелиш вниманието на другите и за това се стараеш да се нагодиш към тях, да им се харесаш. Така обаче губиш себе си, както сам си забелязал. Губейки собствената си автентичност, какво в теб остава за харесване? Малко лакейство, малко шутовско подчинение, нищо друго... Правиш това нагаждане с презумпцията да бъдеш харесан, бягайки от страха си от самота, изоставяне и отхвърляне. Точно това ти поведение обаче кара хората да те пренебрегват, да се отнасят с теб като с човек "втора ръка', да не те харесват и те отхвърлят. Ненужно жертваш себе си, с илюзията че така ще бъдеш харесан, докато всъщност това е начинът със сигурност да бъдеш пренебрегван и нежелан... Осъзнай това! Оставям Диди да ти помогне с насоки за намиране на себе си - отговори на въпросите и!

Как да се успокоиш? Има много методи и способи... Какво ще кажеш за молитвата и медитацията?! Ето тук под тази статия има подбрани подходящи молитви. А относно медитация - в много от тези записи е втъкана работа по страха от смъртта и от самия страх. За по-цялостна промяна в психиката ти, можеш да посетиш психотерапевт!

Страховете, които описваш, могат да бъдат видени през различни призми. Обсебването, за което говориш, се приема за възможно в някои езотерични школи, в юдейските религии (юдеизъм, християнство, мюсюлманство). През погледа на други школи за познание на ума обаче, няма никакво обсебване! Както будизмът, така и съвременната психология твърдят, че всичко е в ума ти и зависи от собствения ти ум, начин на възприятия, вярвания, мислене, чувстване, воля, интуиция, внимание, хармония! Запознат съм добре и с двата подхода и знам че практически са същите... Когато се молиш и обичаш, ти се изпълваш със смелост, светлина и жива мъдрост, сила и спокойствие! Ставаш като фар - пътеводител в тъмнината за души, които не са се научили да палят светилника на ума си! Такава светлина, макар и невидима, е най-силната защита, която можеш да имаш. Дори не е защита, защото имайки я, ти не би се страхувала и пазила от тъмнината - тя сама би бягала от теб като нощ от слънце! Предлагам ти да се фокусираш върху подхода на будизма и съвременната психология - в случая те могат да те преведат през съмненията ти! Страхът ти е подобен на нефт, на гориво. Сам по себе си не е нито лош, нито добър - просто неутрално гориво е! Когато го обикнеш с топлината на любовта си, силата му се разгаря до огъня и светлината на една различна когниция. Когниция, свързана с божественото,с духа ти, с истинския ти Аз, от който извира потенциала ти за вдъхновено творчество и благуване в това така кратко пътуване - живот!

Много се радвам на споделянето ти, Вива Касели! Явно това е често срещан факт. Дори не го наричам проблем, защото както сам знаеш, не е, а е просто неутрален факт. Несъвършени сме, нормално е! Може би вместо лазер тук може да помогне естествената слънчева светлина - посрещане на изгрева, изпращане на залеза, развиване на светла чиста визия, поглед над света и себе си?!