Орлин Баев

Ходил ли си упорито и мотивирано на лична и групова психотерапия при ефективен терапевт, толкова продължително, колкото е нужно?

Когато искате на 100% да ги няма "гадните" п.а., това означава, че приблизително същия процент си нямате представа каква е причината да ги получавате и на какво искат да ви научат, което предопределя и сносно добри перспективи за продължаване на случването им... А да бъдете "старата аз" - това е да искате да заповядате на мъдростта на живота да се подчини на илюзиите на егото ви - невъзможно е. Можете да бъдете "новата аз", която си е научила добрите уроци.

Има здрави компромиси, когато човек жертва нещо безполезно в себе си и се учи качествено от другия. Но има и болни, мазохистични жертви, диктувани от страхове и болка.

При 30-на % п.а. отшумяват сами, ако човек не им пречи с излишния си страх от самите тях... Това, че тревожността ви продължава вече осем месеца, говори че е добра идея да промените тактиката си за справяне. Може да пробвате сама след като сте прочела подходящи указания за промяна на мисленето, отношението, практики на дишане, медитация, задължителен интензивен спорт и т.н. Ако до два месеца обаче не се получава, потърсете ефективен психотерапевт!

Какво да направите? Уважавайте се! Като сглобя болезнената ви раздяла с мъжа ви с уж хиперсексуалното ви поведение, виждам, че в корените му се крие много страх от изоставяне и самота, унижение и болка. А самата (уж)хиперсексуалност е само опит за компенсация на страха. Да, страхът и болката действително могат да стимулират либидото, както се е случило при вас, но автоагресивно, на цената на себепотъпкване. Един вид, страхът и болката от самотата стимулират сексуалността ви. Но дали това е хармоничен тригер и дали това сте вие? Никой няма вина в случая - вие просто искате да сте с човек, който ви обича и когото обичате. Той пък има силен нагон, другата девойка с леко поведение наистина го възбужда много, но и следва глобалните внушения за разврат, идващи от порно културата. Между другото, на гръцки порна означава проститутка... Никой няма вина, да - но дали посоките ви се припокриват или се разминават очевидно?!

Тревата не е причина, но е отключващ фактор, спусък. Основната Причина се крие някъде в характера ти... А има и ред други спомагателни причини - живот в социална система с тотално преобърната ценностна система; повдигане вибрацията на цялата планета в посока духовност. Когато характерът е склонен да пречупва ситуациите стресово, когато няма дълбок синхрон със заливащата ни вълна от любов (а тя е както блага сила, така и "огън всепояждащ"), когато липсва истинен смисъл, поради следване на социалните внушения, съдържащи неадекватни по отношение на Любовта послания, се поражда невротичност... Но е за добро - тласък към развитие и акордиране със законите на целокупния живот е!

Каузата в съвременната война е една - пари и власт... Парите и властта на шепа бездушници, проектиращи безсърдечния си ужас в целия свят наоколо си. Струва ли си такава робия на мамона?!

В Плевен е д-р Първанов, един прекрасен специалист именно по проблематиките, които преживявате. Той също пише тук - просто се свържете с него и започнете терапия. Всичко е решимо! С най-сърдечни пожелания за обич и смисъл в живота ви, Орлин

Пиша на л.с.

Доводите са част от логиката. По-горе уточнихме, че логиката не може да познава това, което само мъдростта знае. Никога няма да видиш баща си какъвто го помниш или виждаш на снимки - факт. Искаш да промениш законите на битието? Безсилен си, но нужно ли е да си силен, ако знаеш с Аза си, че смърт няма?! Любовта какво общо има с привързването?

Супер !

Там е работата, че логиката не знае... Прав си, че може да се свърже с някоя система от познание и да се убеди, но дори тогава не знае, защото няма достъп до такова ниво на когниция. А личността наистина се губи безвъзвратно. Остава това, което през преживяванията на личността може да се прибави към това, което не се е раждало и не умира. Има различни теории - будизъм, езотерично християнство, теософия, бяло братство, веданта и т.н. Едните твърдят това, други онова... По опита ми обаче всички теории са вятър работа, ако липсва личният преживелищен опит на директно познание на ... наречи го дух, потенциал, дхарма, дао... Когато опита го има, чисто емпиричен и личен, тогава знаеш, че си част от цялото, че е невъзможно да умреш, защото не си се раждал ,а само се проявяваш през телесата си за малко, при това частично. Познаваш и неслучайността на всеки миг и смисъла на играта на Живота... Говоря за това, което някои наричат медитация, други съзерцание, трети и четвърти сърдечно познание, махамудра, дзогчен и т.н. Но, това не се говори, живее се, познава се!

Моите най-искрени благопожелания за добруване на душите на близките ти - от моето сърце в тяхната безсмъртна сърдечност, там в по-добрия свят! Има смърт. Има здраве и болест. Има обаче и психични състояния, към които ако се подходи като към враждебна болест, само се хронифицират. Защото така липсва едно по-глобално разбиране за смисъла, вложен в случването им. Преди време започвах да убеждавам човека, че всичко е наред... Заменяхме мисли, реструктурирахме изкривявания... Като да наливаш вода в продънена каца е такава работа. Само искам за пореден път да кажа, че няма "като преди", а има учене на уроци и вземане на житейски изпити, неслучайно случващи се точно на теб! Ако човекът ги учи, състоянието се стапя като бучка лед на карибското слънце на Любовта - но с прекрасни дивиденти! В годините практика с изненада забелязах как когато състоянието на тревожност, когато беше ползвано като тласък към заложената в самото него промяна, преобразуваше целия човек дълбоко. Хората неизменно ставаха много по-сърдечни, добри, хармонични, благодарни и мъдри! Не е нужно да разбираш съзнателно - несъзнаваното ти прекрасно знае за какво говоря!

Не, не си ми досадила, в никакъв случай! Питаш много ценни въпроси! Ако аз съм ти прозвучал твърдо, не е към теб, принципно е. Не говоря за знание као теория, а като сърдечно познание... Диди е много права за новините. Аз лично от 20-на години поне не гледам новини. Това не ми пречи да научавам фактите - например в интернет, където всяка новина може да бъде прочетена през поне няколко възможни гледни позиции, далеч по-реално от това, което се поднася в тв новините. Поднася се избирателно негативна информация, при това не такава, каквато е, а каквато някой иска да бъде видяна и чута. Точно по темата днес обмених следното с приятел: Приятел: "Не мога да повярвам! От 20 минути новини по Нова слушах само за ....убииство на дете, мотрето изхвърли труп на момиче, тежка катастрофа в Пловдив , още една тежка катастрофа , побои над лекари от Бърза помощ.......и т.н. Как е възможно! Какво целят тези хора? Има толкова добри новини, които могат да ни съобщят по новините! Моля ви ,приятели не пускайте телевизорите си , пък да видим какво ще стане като им паднат рейтингите! Потресен съм!!!!!!!!!!!!!" Моя реплика: "Като се замисля, в последните 20-на години от живота си, съм off с новините, Понякога гледам по телевизията някой филм. Но все по-рядко - заради рекламите, заради това, че чакаш някой да ти пусне нещо когато той реши и колкото той реши - откъде накъде?! А новините каквито са, са си чиста проба сугестивно програмиране. Заложи му на човека насилие - или ще го направи, или ще претръпне към него и няма да реагира, когато се случи, или ще се травмира и ще стане невротик. Тоест - програмиране в посока социопатия, невроза, тъпа безчувственост. Ето така се създава болно потребителско общество, заместило липсващото си щастие и човещина със страх и агресия. Телевизия, дясната ръка на една икономическа система, зад която стоят много болни мозъци, самите те бягащи от ужаса на бездушието си във властовата невроза - управлявай, разделяй, владей... Ама свят, а! Обаче има и много светлина! Имаме избор! Имаме силата да погледнем над нещата!" Орлин

Като те чета и в ума ми възниква образа на твоя "бог" - кажеш ли "скачай" и той скача. Сякаш си хванала вселената в шепите си и я стискаш, както на твоя ум му се иска. Дали имаш познанийната позиция да го правиш? Защото говориш, сякаш познаваш личната карма на всеки и спокойно можеш да съдиш за всяка причинно следствена връзка, да проследиш всички нишки на съдбата и обозреш всяко натрупване на мисловни, емоционални, поведенчески и социални заряди на всеки, както и евентуалния развой на всичко за в бъдеще... Случвания от този род са отдавна обяснени в езотеричните системи за познание и не те са страшните. Човешкият избор на насилие, идващ именно от прекъсване връзката със законите на целокупния живот, е кошмарът. Той се отнася до божественото така, както изборът да ходи брадясал на онзи човек, минаващ по улицата пред бръснарницата: "Един човек отишъл на бръснар. Докато седял на стола, бръснарят започнал да му се оплаква, в какъв лош свят живеем, колко зли са всички, как няма правда никаква, а Бог няма, защото има толкова мъка и болка по света... Човекът слушал спокойно. Когато бръснарят свършил, той станал, платил си, а като отворил вратата, видял нещо ,спрял се и казал" "Бръснарю, виж този човек с неподстриганата грива, сплъстената брада и коса, немита от години. Дали ти не съществуваш и затова той е такъв?" ...

Никой не е виновен за нищо. Нито ти, нито баща ти. Ти си искал да общувате, да се сближите, той се е затворил в проблемите и болките си. Може би така е искал да те защити, но и те е отдалечил от себе си. Но не е виновен, Ти също. За всичко спомагат и разстоянията и съвременния привнесен от запада модел за отделно живеене от родителите. Напоследък все повече се замислям, колко предимства има моделът на изтока, общото живеене, колко по-естествено е, когато хората притежават относителна зрялост. А нямат ли я и хиляди километри раздяла не помагат... Нормално е да имаме известни трудности при общуване с родителите си, както и е нормално да ги израстваме и така да порастваме и общуваме с тях с все по-чиста обич и благодарност - дори и само за факта, че сме на този свят благодарение на тях! Но и това е пожелателно мислене - хора сме, слаби сме, дразним се, страхуваме се, робуваме на всякакви модели... Нормално е да тъжиш, да липсва. Да, както ти е писала Диляна, преминаваш през някои фази на скръбта... Да се виниш, означава, да се гневиш на себе си, че не си поел отговорност за нещо. Дори и наистина да не си, може би не ти е било позволено или не е била искана помощта ти. Ти не можеш да накараш някого, пък бил той и баща ти, да насила да бъде човек с отворено сърце. Той е бил и е такъв, какъвто е (не вярвам в смъртта) - невинен е, дори и през всичките си криви и прави реакции. Ти си такъв, какъвто си. Не си съвършен - а кой е?! Но не си и това, което излишната вина ти казва, че си - човек си! Когато силно се виниш, се ражда тъга. Нормално е да тъжиш, но да се виниш няма смисъл - каквото и да е било, човек си, нормален човек, не си могъл да предвидиш всичко, да реагираш перфектно, да си някакъв идеален син - никой не е! Виниш се, защото потискаш обвиняване и към баща си - струва ти се, че си някакво чудовище, ако сега го виниш. Но си човек, просто човек. А когато загубиш обичан човек, на подсъзнанието му се струва, че е изоставено и ражда защитен гняв, който често се потиска от морала и се проявява като автоагресията на вината. Нормално е да те боли от загубата и да ти се иска да е тук. Нормално е и да си му ядосан, че така си е отишъл, нормално е и да натикваш този гняв като вина и да не го виждаш... Нормално е да си несъвършен човек...! Поставям откъс от книгата на Фабио Воло "Кътче от света". С някои факти твоята история се разминава, н ос други, надявам се ще намериш припокриване и утеха. Но, дай път на чувствата си - осъзнавай, но не ги спирай: "Здрасти, татко, как си? Пишейки ти, забелязах, че никога не съм го правил. Дори, за да съм по-точен, никога не съм го правил като възрастен, защото в действителност в училище на празника на бащата винаги пишехме картички с „Поздравления, татко, обичам те”. От доста време отсъствам от дома и реших да ти напиша два реда, за да ти кажа как съм. Много неща се промениха в живота ми и това писмо е плод на тези промени. Колко е трудно да ти пиша, татко. Не си го представях. Още нищо не съм казал, а страницата ми изглежда вече запълнена. Бих могъл да започна с „обичам те”, както в картичките в училище, но не мисля, че е добра идея. Че те обичам, си го знаем. Напоследък не сме си говорили много. Не беше лесно. Животът ни изправи пред големи изпитания за преодоляване и може би някои са били твърде тежки както за теб, така и за мен. Трябваше да се защитаваме, за да преживеем. Ти, за да не си по-зле, се затвори в своето нещастие и в своята самота и ме остави вън от тях. Не ме доближи вече до сърцето си, не ми даде да почувствам топлината ти. И аз преминах живота си сам, отвъд прага на твоето нещастие. Остави ме да тропам, за да ме пуснеш да вляза, за да ми дадеш възможност да бъда до теб. Исках да бъда там с теб, а ти ми попречи. Повече не ми отвори, татко, навярно не чуваше виковете и силата на моя плач. Престори се, че не ме чуваш. Мразех те за това, защото винаги си бил неспособен да ме чуеш и да ме разбереш истински. Никога не ме погледна в очите, не надникна в дълбочината им. Никога не си знаел кой съм всъщност. Ще ти кажа още нещо: често си мислех, че предпочитам аз да бях умрял вместо мама. Но това може би си го желал и ти. Мразех те главно, защото никога не се погрижи за своето щастие. Даде ми един нещастен баща. Така ми попречи да бъда щастлив, понеже да бъда такъв ми се струваше предателство, караше ме да изпитвам вина и ми навяваше мисълта да се отдалечавам все повече от теб. Това ме караше да се чувствам различен. Струваше ми се, че така ти помагам, че правя по-лек живота ти. Преди всичко отказването от моето щастие ми даряваше илюзията, че съм ти полезен. Като че да бъдем зле и двамата можеше да ти помогне да си по-малко сам. Да бъда нещастен ме приближаваше към теб. Накара ме да се чувствам предател, когато напуснах дома. Много ли беше да искам помощта ти да стана мъж? Ти не позволи никога никакво съпоставяне. Съпоставяне на нашите идеи, обмен на мненията ни. С теб това не бе възможно, защото като интегралист се барикадира и се затвори в убежденията си, превръщайки всяка възможност за съпоставяне в обикновен сблъсък. В този период мислех много за моя живот и си изясних доста неща. Аз се съборих и се построих наново, като стара къща. Не можех да продължавам напред с малки реставраторски работи. Трябваше да срутя всичко и да строя наново от основи. Все пак оставих нещо, не всичко беше за изхвърляне. Нещо важно, което научих, беше да си прощавам, но най-вече разбрах, че искам да бъда щастлив. Открих, че винаги го бях мислил, но без да съм го искал обаче, никога не съм го търсил наистина. Струваше ми се, че не го заслужавам. Както, според мен, не заслужавам ласките, които не ми даваше, и прегръдките, които ми отказваше. А сега зная, че заслужавам всичкото щастие на света. Това е така и защото малко се освободих от теб. Не възприемай тези думи като някакво разтоварване, като преценка и още по-малко като обвинение. Познавам твоя живот дотолкова, за да знам, че повече си жертва, отколкото палач. Твоите родители и братя са те принудили да се затвориш, за да преживееш. И ако се върнем назад, вероятно същото се е случило с дядо, с прадядо и с прапрадядо, с баща му и така до безкрай. Пиша ти това писмо, за да счупя веригата. Това, което най-после знам със сигурност, е че те обичам. Чак дъхът ми спира, когато мисля колко много те обичам. Но, за да мога да те обичам така, трябваше да те унищожа, трябваше да изтъкна отговорностите ти, трябваше да те видя такъв, какъвто си. Вълшебно. И болезнено. Знаеш ли, че имаше моменти като малък, в които исках наистина да те убия? Исках да те убия, защото толкова те обичах, че не издържах на мъката и ти да си отидеш някой ден, както стана с мама. Страхът да не те загубя неочаквано беше толкова голям, че не ме оставяше да живея спокойно. Убивайки те, щях да престана да изпитвам този страх, който ми пречеше да живея спокойно. И аз също поех вината си. Разбрах, че съм носел тегобата на света на раменете си, мислейки се за жертва на събитията, които се случваха, но в действителност бях отговорен за тях; аз бях избрал да бъде така, сам си бях създал това положение, никой не го беше поискал от мен. Аз сам си бях придал тази важност и накрая се бях привързал към тази роля, която не беше резултат от положението ми на жертва, а може би плод на суетност. Моят начин на съществуване беше просто чист нарцисизъм. Сега всичко е ясно и постепенно започнах да слагам малко ред в нещата. Не си ме разрошвал скоро, татко… Помниш ли, че когато бях малък, слагаше ръка на главата ми и ме разрошваше или гъделичкаше? Помниш ли как си играехме и се борехме. Или когато те побеждавах на „канадска”? И не казвай, че ме оставяше да победя. Не знам колко ще остана тук. Нямам планове, освен да си изясня добре представата за това кой съм и какво действително искам да правя с моя живот. Искам да те видя. Да мисля за теб, ме кара да желая да съм при теб. Мечтая да мога пак да играя и да се смея с теб. Искам да ме разрошваш и да ме прегръщаш. И ще поискам реванш в „канадската”. Ще ме заведеш ли на сладолед? Обичам те, татко, истински те обичам… До скоро! Твой син Микеле" Откъс от книгата на Фабио Воло „Кътче в света”

За страха - така е, когато го осъзнаеш спокойно, без да бягаш от него, когато видиш, че е в теб, но ти не си той, от позицията на наблюдателя, тогава можеш и да боравиш с него. Да си позволиш да плуваш в него без съпротива, а с любящо приемане. Точно когато приемеш, че си страхлив, вече започваш да ставаш смел. Когато приемеш, че си слаб, силата вече се ражда в теб. Страхът се преобразува в кураж! Наскоро разбрах какво значи думата кураж на френски - да следваш сърцето си!

Здравей, Вес! Сега виждам писмото ти. Минала си през началния стрес от "не знам какво става, ще умирам ли, ще ме бъде ли...", Осъзнала си излишността на хапчетата, попаднала си на добър психиатър, започнала си психотерапия - всичко е чудесно. Въпросите ти можете да обсъдите с психотерапевта ти. Той те познава. Има обаче и друго. Не това, което ни се случва, поражда стрес, а това как го пречупваме през ума си. Възможно е и работата и връзката да ти носят или не стрес, но е възможно и ти да ги виждаш пречупено, изкривено, да преувеличаваш, да проектираш и т.н. Та, с това искам да кажа, че да, възможно е да има външни породители, но по-важните са вътрешните!

Здравей! По същество, д-р Първанов ти писа основното - вместо ритуали, тикове, обсесивно мислене, които правиш уж защитно, за да бягаш от тревожността си, посоката е точно противоположна - преобразуване на страха ти в самоувереност! Не бих казал, че това, което преживяваш, има смисъл да бъде поставяно в границите на диагнози - просто имаш страхове. Да, в посоката на окр са, но по-скоро като принципен психичен механизъм, присъщ на ума на всеки човек, а при теб малко по-проявен - нищо повече! Като съм писал, че онанирането черпи неврохимичен ресурс - това е така. Но е вредно само когато се превърне в ексесивно проявяван навик. Иначе - човешко е, случва се... Сам си стигнал до извода, че това действие дълго време ти е било друг начин за бягство от тревожността ти в света на метаудоволствието. Това е удоволствие, което човек изпитва по директен начин - мастурбация, алкохол, дрога, компенсаторно пазаруване, хазарт и др., без да преминава през социално включване, реализация, просперитет и успехи. Метаудоволствията съществуват и са част от културата ни. Но, когато са търсени като компенсация на страх и практикувани продължително и прекалено, пречат и на тялото и на ума и на обществения живот... Когато си намалил мастурбацията, ти се е наложило вместо да бягаш така от страха си, да го посрещнеш, да се справиш с него вече адаптивно, чрез самоувереността си! Стигнал си и до друго наблюдение - увеличил се е и потенциалът ти, нараснала е мотивацията ти, хъсът ти за живот, творческият ти устрем! Нали така?! Д-р Първанов ти е препоръчал психотерапия и е прав. Моите наблюдения за ефективността при справянето с натрапливите мисли и поведения, са следните. Всякакъв тип психотерапия е полезен - анализата, семейните констелации, изследването на генограмата, ранните години, са нещо чудесно - но са само подготовка. Работата с вътрешния диалог, с когнитивните изкривявания и защитните механизми, е една стъпка напред, но все още се явява "околовръстна". Това, което истински работи в дългосрочен план тук, по моите наблюдения, е медитацията, подкрепена от поведенчески техники и социални умения. Като казвам медитация, имам предвид преди всичко онова състояние между мислите, в което присъстваш ти, духът. Но и в известна степен и хипнотични/ нлп/ будистки/ йогийски/ нидра визуализации, водени от терапевт (по-силният и персонализиран вариант) или слушани на запис (както правиш ти). Тези визуализации подготвят ума и тялото ти за самостоятелната медитация, която споменах. В различни школи се нарича дхяна, дзен, дзогчен, махамудра, випасана, сърдечно безмълвие... В съвременната психотерапия медитацията навлиза под обобщаващия термин пълносъзнателност (mindfulness). Като цяло, поздравления за усилията ти в точната посока! Орлин

Воля, именно воля е нужна тук, така е! Воля, подплътена от разбиране, себепознание, обич и вяра! Браво!

Благодаря ти и аз за това, което си, Василена. За доброто ти сърце, за споделянето и красивата ти душа, която виждам в теб! Писмото ти ме наведе на размисли. По тези въпроси можеш да научиш много от мъдрите книги на Беинса Дуно, великите откровения на този съвременен нам аватар на онази добра светлина, която сянка не хвърля... Ти си права, напълно си права - на добрите хора много по-често, отколкото на другите им се случват беди и нещастия. Така е! Това е отдавна наблюдаван факт, присъстващ като познание в народната мъдрост, но и в законите на Живота. Светът е бинарен - единица и нула, мъж и жена, ден и нощ, доброто и неговата сянка, злото. Това е балансът на този свят. Когато се увеличи доброто в света, автоматично се увеличава и злото. Това звучи като парадокс, но е факт. Когато обаче и злото е много силно, точно толкова силно е и доброто. Това наблюдаваме сега в очевидно деградиращата социалност на глобуса ни. Злото е огромно, но и доброто е така светло и силно, както едва ли е било нявга в еоните на развитие, дори и в предходни периоди (атлантида, лемурия, хиперборея...). Сега злото е не някакво стихийно, а осъзнато зло - това е неговият най-силен вариант. Но и доброто е така мощно, както никога! Освен в световен мащаб, играта добро-зло, се случва в индивидуалната психодинамика на всеки човек. Когато, поради опити за компенсация на травми и под силната социална сугестия някой оформи психиката си в социопатна посока - е избрал злото. Когато човек избере справяне със собствените си болки и житейски трудности с помощта на Човещината си, неделима част от Божествеността, тогава е избрал доброто. В този свят, какъвто е сега, психопатията и по-специално социопатията, буквално се култивира. Примитивните цели, свързани с елементарен материализъм, с "аз и мое", с чудовищните престъпления на властовата невроза и психоза, оправдават всички кошмарни средства за постигането им. Мнозина в този свят правят този избор - сугестии в тази посока са навсякъде в медиите, в самия начин на функциониране на икономическата система, в култа към силата и т.н. По-малко, но по-качествени хора правят другия избор - на човещината, на живата връзка с Бога и следване на законите на Битието (Дхарма) в живота си. Защо обаче по правило животите им са наситени с много перипетии, злополуки, трудности?! Защото, както казахме, когато се увеличи добро, се увеличава и другото в живота му. Ако даден човек е добър, но не познава злото, тоест сенчестата си страна, колкото е по-добър, толкова повече тази сянка ще се стоварва върху му. Защото е "хоризонтално" добър, част от дихотомията добро-зло. Когато обаче осъзнае и прегърне и престъпника и убиеца и мутрата и лъжеца и т.н. в себе си осъзнато, с любов и приемане, тогава положението се променя. Не че става лош, не. Тук идва ред на метафората с ботаническата присадка, давана от Учителя Беинса Дуно. Когато едно плодово дръвче се присади върху дива подложка, върху диво дръвче, то става здраво, не боледува, силно и жилаво. Соковете на дивачката под него са силни, но сега служат за образуването на красиви цветове и сочни плодове. Същото е в човека. Когато човек осъзнае и прегърне злото в себе си, то не изчезва, но подхранва със соковете си доброто в него. Това обаче вече е едно различно по качеството си добро - добра светлина, пораснала, обхванала и противоположността си. На по-високо ниво вече няма добро и зло, а само плюс и минус, слети в единство. Няма борба между противоположностите (каквато има на "хоризонтално" ниво), но има сливане, въздигането им до нещо трето, до цялостност! Когато човек така познава себе си, с обхващане и приемане и на злото, с прихващане на соковете му, тогава нивото на съзнание е съвсем различно. Иначе, когато е просто добър, винаги има борба, отричане на злото, било то в собствената му сянка или в света, което неизменно го стоварва преживелищно в живота му! С уважение, Орлин

Имали сте неразбория с леля си, цупели сте се взаимно. Човешки неща са това. Колкото ти си можела да се обадиш, толкова и тя на теб, но не го е сторила. Но, виж - ти просто не си знаела за състоянието на братовчедка си. Ако знаеше, разбира се, че щеше да бъдеш до нея! Просто няма връзка между нормалното сдърпване между теб и леля ти и автоматичните ти, но неверни заключения, които те карат да се чувстваш виновна, Излишна вина е, ненужна... Знаеш ли, аз лично приемам, че смърт няма, а само преход. Приемам, че когато човек напусне физическия си носител, просто продължава играта на живота, на друго ниво. Ако сърцето пулсира в ритъма на мъдростта, човек винаги може да комуникира със сега невидимия за очите, но сега дори още по-близък до душата му човек. Ако не го може сам, съществува водена медитация/ хипноза. в която това се случва. Питаш, защо има болести и ранна смърт? Има логика и причини, винаги има, макар и не винаги ние, като малки хора, да можем да ги проследим изцяло. Човек носи кръста си, както се казва, носи личната си съдба. А тя се проявява по най-подходящ начин в определено семейство и неговата енергийна динамика. Тук обаче не само тялото, а преди всичко е важна душата и нейното здраве. Ако за спасяването и е нужно тялото да боледува, болестта се явява лечител, преподавател по житейски уроци. Ако за лекуването на душата е нужен известен "рестарт" и започване "на чисто", тогава идва и т.н. смърт. Защото смърт няма, просто няма, освен в малките ни човешки илюзии на краен и сляп материализъм. Случва се и напусналият тялото да понася последствията от тежки емоции и действия от близките си, хората с които е свързан - роднини, партньори, близки познати, дори колеги... Както четеш, пиша ти през призмата на една широка психология, обхващаща Човека в неговата цялост. Само през такава висока гледна точка може да се отговори на въпросите ти! Няма някакъв бог с бяла брада, бил той добър или лош - това са единствено детински проекции на очаквания, страхове и желанието за протекция. Има обаче закони на целокупния живот, Дхарма. Законите на една велика Любов, Мъдрост и Истинност, които са наистина съвършени, когато можем да ги преживяваме през животите си, поне в някаква степен. И ако не можем да виждаме директно енергийно действието им, можем поне да ги преживяваме през чувствознанието на мъдрото си сърце и логиката на ума си. Но тук логиката се явява само слуга, изпълнител... Според скромното ми мнение, много биха ти помогнали следните книги: - на българския мъдрец Петър Дънов (Беинса Дуно) - книгите на Сергей Лазарев - "Болестта като път" и много други книги на подобна тематика. Благодаря ти, че ни се довери! С най-сърдечни поздрави, Орлин

Как се е случило, разкажи моля те - злополука ли е било? Мир в пътя на душата и!

Точно това е! Браво!

Ако чакаш нещата да са както при психиатър, да пиеш хапче, което да махне "лошия", видите ли, страх, няма как да помогне. Може да ти помогне, ако знаеш, че през всички тези години си бягала от учене на смелост, смирение, доверие в Живота. Ако осъзнаеш, че страховете ти са само преподаватели, стремящи се да те научат на тези качества и ако си готова да им асистираш, тогава ще ти се помогне да си помогнеш. Защото в психотерапията това се прави - помагаме ти да си помогнеш! Зависи и от терапевта - ако само си приказвате за миналото ти, без целенасочена работа към справяне СЕГА, трудно нещо ще се промени. Във всички случаи, от теб се иска разбиране, интелект, мотивация, готовност за осмеляване, за скачане в страха още и още, за промяна на отношението и мисленето ти...! Питаш дали е променима ситуацията ти? Абсолютно да, при положение, че ти самата го поискаш истински! Искаш ли го или само говориш, че го искаш? Правила си аборти заради страха си - каквото било, било. Сега е нужно да си майка първо на себе си, на тази част от теб, която изпитва страх, да я обикнеш, вместо да бягаш от нея. Как? С майчината любов, която досега си спирала. В нея има много жертва - но здрава, добра жертва. Жертва на егоистични фиксации в илюзорни модели, себепредстави, погрешно мислене... Положи тази жертва на олтара на Любовта си!