Орлин Баев

Смисълът и призванието се откриват и живеят в комбинация от два начина. Първият е вътрешният - в процеса на себепознание, в медитативна разтвореност, смисълът и целите на душата ви се разкриват. Вторият начин е външният - създаване на смисъл! Когато поне в някаква степен интуицията е работеща, което се случва след трансформация на страховете, тогава се изисква действеност по материализирането на смислените цели.

Различно мнение по отношение на кое становище и чия практика - твоята ли?

По-горе Тодор е изразил мнение за питащата. Аз също. Въпреки това обаче писах и след това, привидно водейки диалог. Още в началото се видя, че жената е абсолютно немотивирана и реално не търси терапевтична насока, а подкрепа за неразбирането и бягането от себе си. През цялото време обаче знаех защо и за кого пиша. За много хора в подобно положение, които вече са чели и ще прочетат думите ми, притежават здрав разум и желание за промяна, но просто не се познават! За хора, които ценят живота си и знаят, че е твърде кратък, за да се самосъжаляват и да живеят мъждукащо едва на няколко процента от реалните си възможности! За хора, чиято мотивация вече е налична и им трябва само насока и тласък към подходяща посока на обич и сила, разширяване на съзнанието и разкриване на потенциала! Орлин

Пратих капаро. В колата сме аз, Милкана, Мария, Илияна. Може още един, ама ще е тесничко - не е голяма машината.

Така си е. Преди не много време излезе една чудесна книга от Роси Георгиева: "Психотерапията на Роджърс". Точно по тази тема Роджърс е "в десятката". Да, тази сърдечна нишка е, която лекува - отвъд думите. Пълно, безусловно приемане, разбиране, обич. Защото това не е само лична, в терапевтичната диада връзка - нещо далеч по велико протича през нея... Каквото и да се върши, както и да се работи, ако тази връзка я няма, нищо няма... Когато я има обаче и най-простичките методи се изпълват с особен смисъл, живот и проникновение, а търсената промяна се случва осезаемо!

Не мисля, че имаш да се бориш с нещо. По-скоро се опознай. Сега говориш през фантазността си, но нямаш връзка с реалността, по отношение на сексуалността си. Ще я имаш, когато преживяваш реални интимни отношения. Тялото ти само ще ти покаже много неща. Това, че имаш желание да обличаш женски дрехи, може да говори нещо, но не задължително. Понякога става дума просто за психично желание за сливане с другия пол, за обожествяващо отъждествяване с него чрез дрехите му. А някога такова поведение сочи и други неща... Какво точно преживяваш и си, можеш да знаеш само когато започнеш да проявяваш сексуалността си реално. Разговор с психолог също може много да ти помогне!

Не ти трябва друга сила, освен тази на Живота - а тя е в преизобилие. Въпросът е, че ти е трудно да и се довериш...

Искате да живеете като сянка, като неосъзнат човек?! Вече го правите. Казвате, че не мрънкате, но всъщност го правите. Според вас комбинацията на този живот не е добра - създайте своята си тогава. Има два пътя. В единия, светлия, правите духа си любящ и силен, резониращ с безкрая. Тогава светлината и радостта са безкрайни, но и изпитанията и отговорностите големи. В началото на този път е трудно, но постепенно силата му заякчава "нозете" на свободата ви. В другия, тъмен път, загърбвате изцяло духа си, продавате го за шарените "мъниста" на този чертог на сенки, който в такъв случай нямате друг избор, освен да приемате за ултиматна реалност - защото така бихте се лишила от достъп до реалността на целокупния живот. Това дава известна независимост от законите на Живота и илюзия за сигурност в този свят- поне за малко. Постепенно обаче, следвайки този тъмен път, мракът става неудържим... Има и трети път, но той изисква огромно самопознание, познаване законите и на двата горни и вътрешна сила. Този трети път издига борбата на противоположностите до слято единство, променящо полярностите от противопоставящи се, в единно служещи на цялото. Сега сте хладка - нито гореща, нито студена и сте извън какъвто и да е път... Знам, че не разбирате. Но, все пак, пишем в портал за съзнателен живот! С добри пожелания, Орлин

Въпросът с "корена" е многостранен в психотерапията. Най атавистичните школи говорят за някакви минало, детство и влиянието му върху човека. Не че не са прави. Но истината е, че това минало не е някъде там си, а присъства СЕГА, с дългосрочната памет на човека. Затова едно изследване на характера СЕГА върши същата работа, както говоренето за миналото... Въпросът е, че освен инатливо - психопатния уклон в миналото на аналитичните школи, отказващи да чуят каквито и да е научни аргументи, съществува и естествена емоционална привързаност към автобиографичните преживявания в самия човек. Затова работата върху промяната дори и през аналитичните методи е възможна. Но отново е сега - работи се с паметовите следи. А те не са непременно свързани с породителите си - възпитатели и преживявания. Те са самият характер и човек - сега. Никой още не е установил къде е това его, бащини и майчини интроекти и образи, в коя зона на мозъка е суперегото и т.н. Всичко това са просто котви за ума. А те могат да бъдат най-различни, включително разговорни. Въпросното вглеждане в дълбочина дори не е нужно при някои разстройства. Но при други, като личностовите р-ва, както и при работа върху целия характер, определено е. Писал съм за това тук: "За психоанализата и други митични животни"

Не съжалявам за нищо в живота си. Ако можех да върна времето обаче, бих променил някои свои отношения и факти. Около 30 години от живота си бях роб на логоневроза, социална тревожност, панически атаки, натрапливости, тревожна депресивност и т.н. и т.н. Около 25 от тези 30 години бягах от каквото и да е справяне в глупаво самооплакване и самосъжаление, отричане, проекции, изтласкване на страховете ми и битка със себе си, избягващо поведение и самопричинена социална изолация. Останалите пет от споменатите тридесет години отделих за самостоятелно справяне - чрез автоанализ, поведенческа работа и медитация. Всички тези години ме правят това, което сега съм... Но, от позицията на настоящото си знание и разбирания, не препоръчвам никому да повтаря подобен път. Животът е твърде кратък, за да бъде сведен до половинчато съществуване, едва на няколко процента от пълния човешки капацитет... Ако още като дете бях имал подходяща помощ или пък по-късно самостоятелно я бях намерил, бих живял качествено през тези години. Не се оплаквам - приемам живота си и знам, че вероятно сам съм си избрал тези уроци още преди да се родя. Но, минал през цялото това себепотискане и с десетилетия чувствал се като вулкан или съд под налягане, врящ в собствен сос, сега мисията ми в живота е да помагам на човека да живее през налягането на потенциала си, вместо през страха. Защото само като лети във вдъхновението си, хомо невротикус се превръща в Човек! Но, съществува свободна воля...!

Да, в продължение на много време съм преживявал целия спектър от тревожно-депресивни р-ва и говоря от опита си - не само тук, но и във всяко свое писане на тази тема.

"противоречията спомагат за "побъркването " на хората" Това е "парниково" разбиране. В реалния живот, диктуван от жива мъдрост, противоречията са неизменна част от дуалния свят. Когато индивидът ги вижда и преживява от позицията на Човека, се издига по тях като по стълбица, по лествицата на мъдростта си. В по-високите нива на съзнание те се обединяват, сливат се. Ако обаче нехае невежо за смисъла, вложен в тях, един вид "слиза" до все по-груби и привидно раздалечени една от друга двойка противоположности. Махалото на двойнствената илюзия хвърля така бягащия от Смисъла и уроците човек във все по-ниски "плоскости" на разбиране и инфантилни психични механизми, уж защитаващи невежото му себе-непознаване, проектирано в света и случващото се като несправедливо... "Доверието е нещо , което е свързано с очакванията . Очаквам от теб нещо добро , градивно , положително , значи ти имам доверие . В противен случай не ." Така Каин убива Авел и брат брата до безкрай и за око око и за зъб зъб... - докато човек живее в такова старозаветно разбиране, разсъжденията ви са резонни. Има и други нива на съзнателност обаче и нещо в мен, въз основа житейския ми и професионален опит ми сочи, че именно към такова по-сублимно разбиране тласкат тревожните състояния. "Как може на всичко да имаме доверие ? Нали всеки греши , всеки се учи? Как да приемаме грешките с доверие , когато са "върху нашия гръб " ?" Кой освен вас в случая говори за все-верие?! Аз говоря за доверие в Бога, в Себе си като част от Бога и в законите на целокупния живот, в Дхарма, проявяващи се и през неслучайното случване на тревожността в преживяващия я и вложените в нея послания за себепромяна. Говоря общо. На дело, тази себепромяна започва през щателно себепознание на психичните наличности, динамики, характеро-анализ, когнитивен процес и дълбинни интроекти (вярвания, програми), през стабилна връзка със социалния консенсус за реалност... "Всичко е много трудно , заплетено , комплицирано и въпреки това трябва да продължаваме .Но става трудна борбата , когато вече имаме дефекти и факта , че 90% процента от хората са така , не ме успокоява никак ." Трудно е, когато човек е заплетен в куп незрели психични защитни механизми. Когато животът е виждан от позицията на сърдечния разум, всичко става много простичко и знайно, а интелектът единствено го превежда, бидейки в подчинена на светлата мъдрост позиция. А дефектът се превръща в ефект. Всеки сам решава в кои проценти да се впише... Бъдете щастлива!

Обезкосмяването според мен е въпрос на мода, свързана и с масовия бум на свободна сексуалност. Първо, е просто налагана мода, която хората следват като блеещи твари. Един вид, ако не си нагоден към внушението, си различен, в лошия смисъл. Но това е и овчедушно стадно мислене, конформизъм. А относно секс слободията и обезкосмяването - безспорно възбужда нагона по-силно, поне при мъжа, който като цяло е по-визуално ориентиран в тази област. Тоест, обезкосмяването в случая може да се види освен като неутрална модна тенденция и като продукт на глобалната порно култура. Лично мнение... Някой по-горе е споменал хигиената - за мен това е рационализация, в смисъл обяснение, което нагажда обсъжданата тенденция към донякъде рационални причини, докато причините са различни.

Аз ще съм с кола, от София - ако някой иска да се присъедини, да се чуем: 0878260634 (сутрин и вечер между осем и десет вдигам най-често). Тъкмо да ме насочва за пътя, че да не стигна в Анадола по погрешка...

А ако поставяте каруцата пред коня? Необходимото и достатъчно условие за преживяване на смирение, което разтваря ума за хармония, са именно разкъсващите трудности и противоречия. Смирението, между другото, е пряко свързано с доверието - в себе си и другия...

Кои материали сте чела и какво научихте от тях? Не казвате нищо за личната си психотерапия, която, надявам се осъзнавате, решава казуса ви, вместо да го замазва, както правят транквилантите.

Хубаво, в това писане вече личи известна готовност за себепознание. Какво научихте досега от общите принципи за преодоляване на п.а. и докъде стигнахте в работата си в психотерапията? Ходите на такава и сте чела всичко за самопомощ при п.а., надявам се?!

Само добавям към чудесния постинг на Диди - увереността, че си желана, обичана, уважавана и приемана от ... самата себе си! Само тогава се случва и зрялата обич с друг. Защото, каквото повикало, такова се и обадило! Но, човек се учи...

А в Холандия, освен легализираните наркотици бензодиазепини (ксанакс, транксен, ривотрил, лексотан, диазепам...), свободни за употреба са и ганджата и магическите гъби ... мдам...

Е как да станете по-смела, когато силата на смелостта е скрита в страха, от който бягате като не го искате? Аз това не знам, но вие явно сте компетентна...

Изключителен разказ - благодаря!

Гледам, че се клони към 4,5,6 юли. Аз съм зает тогава с обучение... А как ви е следващата седмица - 11, 12, 13-ти? Просто питам, ако става, става, ако не, здраве да е.

" Мъдростта излиза от Любовта. Мъдростта е едно състояние на Любовта – нищо повече." Учителят Петър Дънов Учителят често говори за трите качества на Божественото - любов, мъдрост, истина. Понякога човек се опитва да ги разбере и преживее през егото си - невъзможно е. Само когато то се смири, любовта протича. Но тя не е на човека - надперсонална е, божествена е. Когато това смирение присъства, любовта съдържа в себе си светлината на мъдростта, на едно директно, недуално познание и свободата на истината, на волята. Воля, но не его напъните, спирачки на ината, а волността на божествената природа. Тази волност, по преживяването ми, също е състояние на любовта и произлиза от нея. Волим - обичам... Съпреживявам тези истини и споделям във връзка с вътрешната работа по трансформация на невротичността - където няма любов, има само механика и съответно, мижави резултати. Ако при тревожните състояния любовта е антипод на страха, то при зависимостите, само тя истински може да "отлепи" от привързаността. Само мъдрата, изпълнена с волята на Бога любов, протичаща през смирението, има силата устойчиво да преобразува една зависимост в свобода.

Нормално е да преживяваш това чувство при детството, което описваш. Но, сам знаеш, майка си и баща си няма да промениш. Себе си обаче можеш. Осъзнат си, имаш капацитет за самосъзнателно поглеждане над собствените си психични движения. Да, в теб жривеят вярвания за нараняване, злоупотреба, липса на обич и подкрепа, отхвърляне... Те са силно наситени със страхове. Когато тревожността експлоадира, умът и мозъкът, за да защитят от огромното напрежение, превключват на депресивен, тъжен и потиснат режим, в който няма радост, но и тревожността е по-малка. След известно време депрерсията в теб е започнала да отшумява, но се е спряла в междинното положение на анхедонията. Живее ти се. Сякаш сега си показал носа си от депресивната дупка, но психиката ти несъзнавано не смее да излезе от нея, за да не се сблъска със страховете, а вероятно и с потиснатия ти гняв. Затова те държи там някъде, на ръба, ни навън, ни навътре - в анхедонирята. Тоест, за да се разреши трайно депресията, е нужно да се работи с корена на проблема - със страховите програми в основата. Как? През лична терапия, която постепенно да премине в групова. В личната работа се започва отдалеч, от когнитивните методи, докато се стигне до преживелищната психотелесност. А в груповите занимания се получава мощно отразяване на ума ти в другите, през подходящи опити, в атмосфера на пълно разкриване и защитеност. Не е лесно, но това е пътят! Аз самият продължавам да го минавам и едва ли ще спра да се уча и развивам. От опит споделям, че човек може да се промени - постепенно, с малки стъпки и упорита работа.