Орлин Баев

Не знам какво си чела, но си личи, че отношението ти към ставащото е далеч от това, което води до реално справяне. Все още виждаш страха като кошмарен, вместо като благодетел, дошъл за да те научи на силни и красиви уроци. Все още виждаш симптомите като ужасни, вместо като добри пътеводители, които на техния си език, вече ти посочват нужните насоки и характерови промени, които имаш да осъществяваш. Все още се приемаш като жертва, каквато никога не си била, тревожността си виждаш като лоша и искаш да я махнеш, което само я увековечава. Защото тя никога не е била лоша, а винаги е била добра учителка по смело доверие. Няма случайности, Аника. Преживяваш тревожността си, защото имаш да се учиш на доверие в Себе си и живота. Вместо да се стягаш, бориш, бягаш и с малкото си его да контролираш, имаш да се учиш да отпускаш този смешен контрол и да прегръща страха си. Да оставиш душата ти, която сега си потиснала с мъничките си когнитивни механизми, любящо да обгърне страха ти. Защото той винаги е бил само един чудесен ангел, благодетел, посланик на разширяването на съзнанието и растежа ти! Искаш ли да растеш и се учиш, или искаш да се оплакваш и приемаш като жертва? Искаш ли да бъдеш смела или искаш да бъдеш жена, бягаща от сянката си? Как искаш да възпитаваш детенцето си - като вярваща си и обичаща се жена, която му предава със самото си присъствие и излъчване тези послания или като страхливка? Ти избираш! Какво си чела досега? Спортуваш ли? На какво според теб те учи състоянието ти? Жертва ли си или ученичка в пътя на живота си? Обичаш ли се, вярваш ли си, включително и на страха си, като част от теб и знаеш ли колко добър учител е той и на какво иска да те научи?

А ти описваш семейството си, както те помолих, или си гризеш ноктите (образно казано), проектирайки безплодните си (както описах вече) страхове в неутралните ми и нямащи нищо общо с изкривяванията в страховете ти мои питания?! И не - привързаност към майка си могат да имат широк тип характерови типологии, както и този факт да води до немалък спектър от поведения, включително и дон жуановско. Тоест, страховете ти са безпочвени - през негативен психичен филтър нагаждаш казаното така, че да отговори на очакванията, скрити в страховете ти - но това няма нищо общо с нещата, каквито са.

Здравейте. Някакси не съм сигурен ,че циклотимия се лекува с антидепресант SSRI, който дори и да стабилизира депресивната фаза, може да спомогне за влизане в хипоманията. Принципно се пият тимостабилизатори - те са друг клас медикаменти. А тенденцията е вие самата, чрез стабилизиране на ума си, с помощта и на телесна активност и на ментална практика, да намирате все повече баланса си, като с времето все по-малко разчитате на хапчетата! Бих се радвал и д-р Първанов да се включи по темата за медикаментите при циклотимията (ако е вярна диагнозата...).

Не, не си луд. Но си провокирал известна параноичност, тригерирана от веществата, които си приемал. Ако в рода ти около теб няма случаи на психоза, случилото се е единствено и само "благодарение" на приема на вещества, без наличен генетичен фактор, предиспозиция, увеличаваща шанса за отключване на същинска психоза. При маса хора марихуаната и други вещества събуждат параноичност, която обаче отминава сравнително скоро, ако не присъства обсъжданата предразположеност - така е станало и при теб. Но, станалото говори, че отсега нататък е нужно да се пазиш от тези вещества "като от огън", включително и от алкохола. Е, чаша бира или вино отвреме на време в компания, да - но не повече. Защото събуденото свръхагресивно поведение е само зловредна, уж защитна, но всъщност болна и свръхмерна реакция на активирането на комплекси/ базисни, наситени със страх вярвания. А те в огромна степен се разминават с реалността, карат те да я пречупваш и виждаш като прекалено заплашителна. Препоръчвам ти едно много стабилно хващане за реалността и логиката при работата ти с автоматично възникващите в теб мисли. Тези мисли идват от споменатите базисни вярвания/ програми в теб, под въздействие на стимули от средата. Когато се научиш да ги осъзнаваш и наблюдаваш, имаш възможността да ги преобразуваш/ реструктурираш във вътрешния си диалог, чрез методите на психотерапията, но като основа на това преобразуване, чрез стабилна връзка с реалността/ логика. В този процес се учиш да осъзнаваш когнитивните изкривявания и психичните защитни механизми, присъстващи в мислите ти и да ги преобразуваш до здраво и адекватно на реалността мислене. Тази работа ще ти даде основа, върху която можеш да надградиш и медитацията и т.н. Тя е като стабилна основа на психичната ти сграда! Ако те интересува, питай, за да те насоча.

Защото хипотезирам силна емоционална свързаност с нея, която би могла да подлежи ставащото. Разкажи и за баща си и семейството си въобще. Хубави дни!

Здравейте, Рикарда! В България терапевтите сме относително широко специализирани. Примерно, ако на запад някой е специалист по паниеско разстройство, а друг по обсесивно компулсивно, трети работи основно със социална тревожност и т.н. и т.н., тук не познавам терапевт с толкова тясна специализация. Примерно д-р Първанов и аз се справяме добре с целия спектър от тревожни разстройства, плюс работа с лична проблематика, семейна терапия и т.н. Някой друг се фокусира основно в зависимостите, но за разлика от колегите на запад, не в една, а в целия им диапазон... С това искам да ви кажа, че аз не познавам в България терапевт, който да работи основно и само със синдрома на раздразненото дебело черво. Това не означава обаче, че не може да ви се помогне, напротив. Аз споделям мнението, че терапевтите в България, Русия и въобще изтока, сме далеч по-гъвкави, широкообхватни и работещи от душа и сърце, в сравнение със западните си колеги. Не визирам само пишещите в този форум, а говоря общо. При синдрома на раздразненото дебело черво разговорната психотерапия има мястото си, но само "околовръстно", като част от целостта на себепознанието ви. Това, което истински и ключово работи тук, е хипнотерапията, базираната на медитация психотерапия, нлп, а донякъде втъкани в цялостната работа и методите на краткосрочните психотерапии. А над методите, по-важен е човекът - така че, изберете си психотерапевт, който е вещ в практиката на нлп, хипнотерапия, познава и други методи, умее да работи с тревожните и стресови състояния. Започнете редовна психотерапия. Много важно е да осъзнаете, че посещенията ви при психотерапевта могат да бъдат като "насочващи жалони" по пътечката на личната ви практика на релаксация, визуализация и медитация, активен спорт, йога и дихателни практики. По отношение на този носен от вас две десетилетия синдром, е добре да вникнете в метафората: скокът на костенурката. Тоест, спокойни, но целенасочени и постъпателни усилия, следвана упорито практика, на фона на себепознанието и себеразбирането ви! Нищо не е случайно и това ви преживяване се явява част от пътя на душата в живота ви!

Привет, Диана! Диди ти е казала много ценни неща. Ето какво виждам аз. Още от три годишна, си прекарвала много време с баща си, възпитавал те е преди всичко той. Това е създало много дълбока връзка с него. Връзка, през която ти си била отворена за бащините му съвети, наставления, доброта и насоки. Връзка, която обаче е била болезнено прерязана, когато си била на 12 години. Ето факторите: дълбока свързаност с татко, възпитаване от негова страна, болезнена загуба. Подсъзнанието не следва разционална логика, а работи символно, директно. Несъзнаваната реакция тук е била силна болка от загубата на опеката, грижата и сигурността на татко. Автоагресивна болка, в която несъзнавано е присъствала и частичка вина, сякаш по някакви неведоми причини, аз съм виновна за станалото. Напълно нелогично, но така работи несъзнаваното в нас. Накратко, заложени са били семената на преживяваните сега от теб базисни убеждения/ програми: "Готова съм да претърпя всичко, за да имам наставленията на властен мъж. Това ми харесва и така няма да го загубя!"... Не че баща ти е бил като мъжете от връзките ти - вероятно не. Но просто случилото се е резултирало в програмите, които те тласкат и сега. Те са се свързали и с базисните ти нагони, със сексуалното ти и емоционално привличане - тоест, привличат те именно мъже, които имат склонност да те командват и доминират. Сякаш, като си така доминирана, по странно изкривен и невротичен начин, нещо в теб си мисли, че си връщаш подкрепата и закрилата, сигурността на татко... Но това въобще не е така!

Питаш нормално ли е? Нормално е за теб, за това, което си не само съзнателно, но и като програми в несъзнаваното ти. Наказанията и лишенията като малък са създали в теб вярвания, че ако не си непременно много справящ се, се проваляш, че ако не си свръхконцентриран и знаещ, си глупав. Черно бяло мислене. Разводът, а вероятно и отношенията на родителите ти преди това, както и честата смяна на местожителство, училища, среда, комбинирани със споменатите вярвания, са добавили още несигурност, неувереност в собствената стойност. Посегнал си към дрогата... Знаеш, че не всеки го прави и извинението "Ами те и другите наоколо вземат..." е само разионализиращо извинение. Всъщност не се е случвало просто ей така, случайно. Бутали са те описваните програми - компенсирал си ги, но по такъв много маладаптивен начин. А те, както знаеш, се активират едва ли не "от полъха на вятъра". Каже ти някой нещо и реагираш, тънкообидчив си - защото през въпросните вярвания и ниска самостойност филтрираш негативно и свръхпреувеличаваш, приемаш прекалено лично, катастрфизираш... Когато са се поуталожили, се будиш спокоен, когато обаче са се разбъркали по някаква причина (може и сън или нещо несмляно през деня и т.н.), се събуждаш кисел и напрегнат. Накратко, имаш да се опознаваш, да работиш върху мисленето си, възприятието си и дълбоките си програми зад тях. Разбира се, тази работа се върши на фона на чист от алкохол и наркотични вещества организъм! Всъщност, спирането на всякакви компенсаторни вещества е важна част от постигането на баланса ти! Друга важна част от самостоятелната ти работа извън психотерапевтичния кабинет, е редовната практика на спорт, дишане, стабилизираща тренировка на ума чрез медитация. Прогнозата ти за стабилизиране и преработка на страховете ти е добра, ако съзнателно, търпеливо и целенасочено се захванеш с тази работа като приоритетна! Защото ум царува, ум робува, ум патки пасе. От качеството на психичния ти живот, зависи коя да е сфера на социалния ти живот. Знаеш, че е така, нали?!

Привет! Преценявам те така. Толкова харесваш жените, че ти се иска да се слееш с жената. Оттам идва и това желание понякога да облечеш женски дрехи, да се опиташ да почувстваш женското възприятие, тяло, емоция, мислене - сякаш отвътре. Но това наистина няма нищо общо с гей ипмупси. Просто истински се възхищаваш и обожаваш жените, това е! В случая самото поведение е о'к. Не е о'к тълкуването, което му поставяш. Това е породило вътрешен конфликт, битка между перфекционистичния ти морал и страха ти "да не би да съм гей...". Потиснал си страха си, което след време е породило натрапливите мисли, които преживяваш и сега. Отново, по отношение и на тях - нужно е, първо добро разбиране на случващоо се в теб, на динамиката на пораждането им на нива подсъзнание, съзнание, разбиране на излишната и обречена на провал и мъка битка между морала и страха ти. Второ, променяне на тълкуването на мислите, тренирано до случването на нов навик по осъзнаването и виждането им като безобидни.Това се прави чрез методите на психотерапията - когнитивно поведенческа, краткосрочни, нлп, медитация базирана терапия и т.н. Кажи няколко думи за възпитанието си! Какви са емоционалните взаимоотношения между теб и майка ти сега и какви са били когато си бил малък?

Съзнаваш ли, че не те наблюдава никой, а всичко се случва като проекция на собствената ти психика?

Описваш спирането на ривотрила и споменаваш натрапливостите си. Предлагам ти посока - медитацията. Отговор по въпроса?

Имам чувството, че чуваш единствено себе си...

Кое е твоето истинско решение и каква е твоята упорита работа?

Какви бяха взаимоотношенията между майка ти и баща ти? Как те възпитаваха? Каква беше и е личността на баща ти? А на майка ти? Имаш ли братя и сестри, какво се случваше и се случва между теб и тях?

Пълнолетна си, можеш да работиш и заявяването "нямам финансова възможност за психотерапия" се явява не друго, а рационализация на неоценяване ползата и нуждата от нея, както и на вторичната печалба или ако щеш, навика ти по самоподдържане на психомеханизмите ти. Както и на страха ти от това, както сама осъзнаваш. Човек може и сам да промени негативната си самопредстава, чрез активна самостоятелна работа, но през много болка и подхлъзвания и много повече време. Самият живот, с малко съзнателна помощ, се явява най-добрата психотерапия, но в продължение на десетки години. Когато лично желание за работа, осъзнаване и целенасочени усилия липсват, промяна така и не настъпва и човек цял живот си кюта със заложените асоциални програми и живее на 5% от потенциала си. Ти си умно момиче, мислиш, питаш, тоест известно самосъзнание присъства, което ти дава добри шансове. Какво очакваш от питането си в този форум?

На прав път си! Добави и ежедневна практика на медитация. Тя е нещо, което се практикува доживот. Кара мозъкът ти да работи цялостно, като натрапливото процесиране на информацията през изградените невронни пътечки постепенно силно се минимизира. С времето на практика достигаш до едно мъдро и ведро себепознание, което разкрива мозъчния ти (душевен) потенциал в огромна степен! За справка, виж mindfulness based cognitive behavioral therapy.

Мислите са нормални. Вашето тълкуване на смисъла и посланията им е изкривено - просто не познавате езика на подсъзнанието си. Той може да бъде парадоксален, огледален, защитен... Някои от импулсите вероятно преживявате неслучайно - би трябвало да се учите, вместо да пробвате да налагате старите си разбирания върху даваните от Живота през състоянието ви уроци. Няма нужда да искате да наливате ново вино, тоест отношение разбиране и съзнание, в стари мехове, тоест навици (като месоядството...) и начин на живот! Успехи с терапевта и ученето в школата на живота ви!

Клипчето е наистина добро! Потвърждава и моите заключения на 100%: статии за самостоятелна работа с тревожността. В момента слушам как психоложката Кели Макгонагал (от клипа) обяснява физиологичните процеси при два различни начини на възприемане на стреса. При първият стресът е виждан като враг - при това ментално отношение адреналинът с лекота тригерира отделянето на кортизол, кръвоносните съдове са силно стеснени и ригидни, което действително води до повишен риск от кардиоваскуларни проблеми... При второто ментално отношение, на приемане и увереност, че стресът е добър приятел, физиологичната, биохимична и психична картина се променя драстично. Кръвоносните съдове са релаксирани, дори и при ускорена сърдечна дейност, подобно на състоянието на изпитване на кураж и вдъхновение. В мозъка се отделя допамин, аеквивалентът на мотивацията. Новото, което научих от клипа е, че се отделя и окситоцин, хормонът и невромедиаторът на съчувствието, състраданието, безкористната любов, на преживяването на свързаност с другия и живота. Ценен клип. Оказва се, че научните изследвания потвърждават тезата ми за преобразуването на стреса в смелост, за която говоря в книгата си "Психология на смелостта". Думите на Кели, но преди всичко личният ми опит потвърждават за хилядократен път наблюдението ми, че в процеса на преодоляване на едно тревожно състояние, човек преобразува личността си и разтваря в себе си качества като смирено съчувствие, сърцата човечност, смелостта да прегърнеш "слабостта" си, разширява мирогледа и съзнанието си до по-обхватни хоризонти... Затова, ние хората, които сме помагачи на менталното здраве, сме истински благословени да съучастваме в тази промяна в хората,с които работим!

Като преобразувате страха си в смелост - тогава ще се храните нормално. Когато тревожността е повишена, някои хора започват да си хапват повечко, други като вас, обратното, намаляват храната силно. Две различни компенсаторни реакции на едни и същи тревожни импулси. По-трудното преглъщане, това че ви се струва, че ще повърнете, също са вегетативни симптоми на повишена тревожност - безобидни са, особено ако положите усилия в посока трансформация на страха си. Най-добре това се случва в процеса на психотерапия, като терапевта, когото изберете, е хубаво да е вещ в работата с тревожни състояния и да ползва широк кръг от методи. Изключително подходяща в случая е комбинацията от хипнотерапия и нлп, дихателни методи, когнитивно-поведенчески, краткосрочни и психотелесни прийоми, интегрирани в самата личност на терапевта ви! Потърсете такъв, не се бавете, важно ви е, както сама знаете. Да чакате състоянието да отмине само е руска рулетка - може да отмине, може и да се задълбочи. Във всеки случай, във вас вече се случва известен процес на промяна - ето, спряла сте месото, просто тялото ви не го иска. Съзнанието ви вече расте, стреми се да се синхронира с любовта, смелостта, смисъла. Помогнете му в процеса на психотерапия!

Беше силно, наситено и чудесно, благодаря ви, приятели! Почувствах ви много близки. С братска обич, Орлин

Знаеш какво искаш, когато се познаваш. Себепзонанието преминава през разума, но в даден миг и го надхвърля в медитативния полет. Себепознанието обаче е постепенен процес. Докато се случва, правим проби, грешим, опитваме, сменяме посоки. Това е част от нормалната житейска опитност. Колкото повече резонираме със Себе си, толкова по-добре познаваме призванието си. Останалото е реализацията му, целенасочените и мотивирани усилия по селдването му.

Кръстът принципно индикира проблеми със самооценката. Започнала е плаваща тревожност, фонов стрес, който се лекува с комбинация от психотерапия и начин на живот. В психотерапията се учиш на промяна на мисленето, на себепознаване на характера си и акордирането му с хармонията на Живота, на психотелесна/ поведенческа работа по париране на стреса, на релаксация, медитация, чрез правената ти хипноза се учиш и на съзнателна автохипноза. Терапевтът ти ще те насочи и мотивира към ежедневна физическа активност (спорт), практика на йога и дишания, овладяна и хармонична сексуалност и т.н. Аз не знам как ципралексът и ремиртата, освен да забавят реалното ти справяне и промяна, към която те бутат симптомите ти, могат някакси да помогнат. Когато за пореден път ги спреш и замазващият им ефект им започва да отшумява, се обърни към психотерапевт. Пиша ти на л.с. колега от Стара Загора, който надявам се може да бъде ефективен в случая! Успехи!

Това е начинът ти да пораснеш, да имаш одобрение преди въобще да има нужда да го имаш. Да го имаш от самия себе си към самия себе си. Случило се е по трудния начин, но е за добро! Болката освен това те тласка към разширяване на мирогледа, към осъзнаване Себе си и Живота като нещо далеч по-цялостно и мащабно. Да, баща ти сега е с теб много повече от когато е бил във физическия си скафандър - тялото. Сега е свободен от ограниченията на невроните си, свързан е с Любовта и Мъдростта на Битието и единственото, което иска за теб е ти също да почувстваш това любомъдрие. Не бързай, изживей болката си, но и я ползвай като гориво за растежа си. Единственото, което дава дълбока вътрешна сигурност, е именно тази свързаност с Любовта на Бога. За да се разтвори, е нужна непривързаност - сега тя се култивира в теб. Вървиш по пътя на Духа си и това е чудесно!

Разбирам те чудесно! Нищо не може да замени живото общуване. А нет мрежите буквално го отнемат. Просто при теб се е получило негативно обуславяне. Донякъде е полезно. И все пак, може би балансът е в едно умерено ползване на интернет - все пак има и ползи от него. Наблюдавай реакциите на тялото и ума си, когато влезеш в нета. КОгато се появи негативното усещане, отпусни се в него, залей го със сърдечност, почувствай енергията на усещането - завърти я в противоположна посока, добави и цвят, аромат и мелодия, които харесваш. Поиграй си! Намери баланса си.

Рона е права - в конкретния случай няма общо с гранично личностово р-во... Тодор Първанов е дал чудесни и много верни насоки, за съжаление нечути от питащата, поне по времето, когато е отговаряла. Тук типични за подобно автоманипулиране са цял куп когнитивни изкривявания: нагаждане на хипотезата, тунелна визия, субективно потвърждение, дисквалифициране на твърдения, различни от сугестираните (и автосугестираните) вярвания...