Орлин Баев

Просто това, което причинява чревния ти проблем, а именно, тревожността, от прикрита в несъзнаваното, но нерешена, е станала видима. Към стомашните проблеми и страха от тях, са се добавили още симптоми, типични за плаващата, генерализирана тревожност: деперсонализация, дереализация, негативно мислене... Зад всички тези телесни, емоционални и ментални симптоми, стоят ... комплекси/ програми в ума ти, които е нужно с помощта на работа с психотерапевт да преобразуваш.

Именно, не става дума за никакъв хероин, а за недоверие в себе си и горделив свръхконтрол... Както умът ти се е хванал за хероина, може да се прикрепи за каквото и да е - страх от болести, страхувано поведение и т.н. Но не в това е ключът към решението, а в допускането срива на его-контрола и "прегръщане" на страха!

Заключенията ти не са на твърде верен път. Не "шапката" на терапията, а терапевтът е важен. не познавам успешен терапевт, който ползва методите само на една терапевтична модалност. Методи много, включително и когнитивно поведенческите, но важното е да преминават през опита и личностния интегритет на терапевта... Тоест, търси не вид терапия, а терапевт, който добре работи с твоите състояния!

"Тук е моята част на промяната. Останалото не зависи от мен. Надявам се нещата да потръгнат, но само времето може да ми даде шанс за стабилна и дълготрайна връзка. " Останалото зависи от него! Дано потръгнат нещата! Желая ви хармония!

"Понякога съм склонна да виня родителите си" Анализът на преживяното през живота ти е чудесен старт. не прекалено дълго и не за постоянно, тъй като той способства самопознавателния контекст, но нищо повече. В този анализ обаче няма обвинения - нито към другите и съответно съжаление на самата себе си, нито към теб самата. Просто неутрално, причинно следствено мислене, изясняващо взаимовръзки, отношения, това какво представляваш сега - характера ти. Разбира се, когато го правиш сама, има голяма вероятност да си "поставиш под воловете телета", тоест заключенията ти далеч не винаги да са верни... Дискутирането на ранните години и автобиографията ти въобще, е добър старт - но само старт. При това е добра идея, ако знаеш накъде да поведеш мисълта си. А именно, към осъзнаване и себепознание, без излишно "човъркане и чоплене", един невинен и смел поглед над себе си. Ако обаче се прекалява с анализа, той сам по себе си се превръща в част от проблема, в част от уж защитното, но всъщност безплодно ментално предъвкване... Имала си чудесен опит. За да се издигне човек високо, е нужно да се е осмелил да бъде ниско. Лотосът е дълбоко вкоренен в калта - затова разцъфтява така красиво в красотата си под слънцето. Както и няма мъдър човек, който преди това да не е бил окаян грешник. Страховете, които имаш, са прекрасна храна за развитието ти. Питаш как? Ето тук съм споделил моя опит: http://orlinbaev.blogspot.com/p/blog-page_194.html. Говоря за заекване. Но то е само симптом, зад който присъства твърде подобна на твоята психодинамика и наличности: "Какво ще кажат хората...не се обичам, ако не се представя добре... Трябва да покрия свръхвисоката си летва от изисквания към себе си... Виновен съм, когато не се справям... Депресирам се, когато ме видят слаб... Забранявам си слабостта... Мога повече... Не ставам... " ... Ако прочетеш материалите, като на мястото на думичката "заекване" поставяш "моите страхове", биха ти били полезни. Също така, тук има няколко статии, насочени към справяне с подобни страхове: http://orlinbaev.blogspot.com/p/blog-page_19.html . Имам още много да пиша - засега статиите са само уводни, опознавателни. Но все е нещо. Като имам време, смятам да ги продължа до цялостна методология. Не ме разбирай погрешно - не че имаш социофобия. Просто в тревожността ти присъстват "основен пакет" елементи в тази посока. Затова и пътят ти на справяне е в тази посока. Имай предвид обаче, че сама този път се върви доста бавно, с много подхлъзвания и болка. По-ценно е, но и по-бавно, много по-бавно. Орлин

Въпросните цикли в настроението ти, които описваш, се дължат на периодично активиране и дезактивиране на програмите, устойчиво присъстващи в паметта ти. Ето, изградила си що годе работеща стратегия за общуване - можеш добре да синхронираш с различни хора. Въпросът е, че го правиш на цената на потискане и изтласкване на страховете си, като голяма част от теб автоматично смята, че такова поведение носи печалба. Носи, справяш се в живота, но чрез много извръщане на глава от собствената сянка. Дори когато си социално успешна, тази същата сянка пак е там, просто дреме под добре представилото се его. Така обаче, в следващия момент, когато някой или нещо не ти позволи да си толкова бляскава или пък ти пречупиш ситуацията по-черногледо, както правиш през въпросните програми, се сриваш. Сриваш се дори когато не си в привичното си състояние на "нащрек" и социално одобрение на важния друг - нали както сега живееш и мислиш, от отношението, думите и поведението на хората към теб зависи в голяма степен самооценката ти... А тя, милата, сега е като разделена в две отделения. В едното, когато успяваш да заобиколиш сянката си, което с все сили се опитваш да направиш, си мечтаната от теб личност. Но, задържаш ли се много в това себе-отношение? Не, разбира се. То изисква толкова много усилия по бягство от дълбочината ти. Дори само оставайки сама и позволявайки си да се отпуснеш, дотогава потиснатите програми изплуват и те карат да влизаш в другото отделение на самооценка - това на себе-нехаресване, дори себе-мразене. Кажи какво мислиш за горното, за да продължим да си пишем, като се съобразя с разбирането и въпросите ти. Искам да ти кажа само това - път за справяне има! Казвам ти го през опита си на човек, загубил 30 години от живота си в аналогично на твоето бягство от себе си! Не повтаряй това, моля те! Животът е твърде кратък, за да живеем едва на ръба на възможностите си! Орлин

Да се градят уж научни заключения въз основа на субективни впечатления, наука ли е?

Именно -контролът на сърцето. За да го разгранича от его контрола на главата, който постоянно ми изсипва тълпи от невротизирани люде, с които работя, го наричам себевладеене. Или по-точно, както в предното изречение загатнах, че его - контролът е пагубен, ми се иска да напиша Себе-владеене с главно "С", за да загатна нещо. А именно, това че това владение идва от божествената природа, от целостта на човека. Когато малкото човешко его, робуващо на социалната персона, на невротичните интроекти на възпитателите си и кмпенсаторните си стремежи къде към психопатна власт, къде към ригидни "Трябва", мазохистично "себеконтролиращо" себепотъпкване, рационализирано като доброта, шизоидно бягство в интраверсия или зависимо вкопчване в другия -тогава се появява невротичен свръхконтрол. Контрол през непрестанно мислено предъвкване, до болезненост, негативизъм, който уж предпазва от зло-случване, перфекционизъм, нон-стоп гонещ илюзорен морков и все непрескачащ постоянно вдигаща се летва, но никога радващ се на мига и никога обичащ себе си и другия...

Да, тази зависимост може да остане дори и да си с жена, така е. Всъщност магическа формула за справяне няма. Има простички стъпки, следвани с много мотивация, дисциплина, търпение и смирено издържане на напрежението. Тогава не след дълго се разкрива огромен потенциал. Въпросът е да се задържиш там - защото в него си като на върха на планината. Виждаш надалече, можеш дори да летиш на крилете на вдъхновението си. Но, целият социум ти казва, че нормалното е долу, в прахта, в калните блата на грубата страст. Иска се много обич, сила и истинска личностова зрялост, за да бъде човек по-често в това различно състояние, творческо състояние на съзнанието...

Не, не се уважавай. Така може и да се самосмачкаш, но пък за сметка на това, всяко твое действие и дума дават карт бланш на партньорите ти да те тъпчат. О, нямай здрав егоизъм, недей. Така може да провокираш страха си от изоставяне, а той е наистина страшен, нали?! Е, така изоставяш сама себе си, очаквайки през евентуалното одобрение, внимание и грижа на другия, да се почувстваш поне малко важна. Е, когато се самомачкаш, даваш директни послания да те неглижират, пренебрегват, да се отнасят с теб като с даденост, като фон, който освен всичко останало е длъжен да се съобразява изцяло с важния голям друг. Нали ти сама така си го научила този значим друг?! Е, когато се държиш така, наистина няма начин да се случи нещо друго, освен да бъдеш тъпкана, а ти самата да мрънкаш, да бягаш в депресия, но отново да си препричиняваш всичко това с когнитивните си схеми и поведението си. Но какво от това - нали си си свикнала да бъдеш във връзка от типа "бий ме, обичам те"... Ако си позволиш да промениш мисленето си в посока смело себезаявяване, ще ти се наложи да прегърнеш и страха си от самота, да се обикнеш и да бъдеш щастлива - не знам, струва ли си труда, ти така силно си свикнала със самата себе си, че дори се идентифицираш с това, което си сега. А и, като си уважаваща се и щастлива, има риск и другия да промени отношението си към теб в уважително, да те обича и зачита. О, но така губиш грамотата си за "моем да носим" и удоволствието, получавано през болка, които така обожаваш... А щастието сякаш е опасно - и без това голяма част от теб приема, че не го заслужаваш и се държиш така, че всячески да го отхвърлиш... Забележка: надявам се, разбираш, че говоря наобратно. Правя го нарочно.

Хипноза и Невро Лингвистично Програмиране 61:Самоувереност 4 - Възнамеряване (33 мин.) (кликни на линка за стартиране на аудио сесията) Йогин, съзерцаващ реката си от мисли непривързано; Възнамеряване (санкалпа): Смелост; Mindfulness базирано реструктуриране на вътрешния диалог; Трансформираща молитва; Посяване семената на адаптивни самоуверени убеждения в психичната градина; Свръхсъзнание - ти като душа в небесното училище; Осветяване на "долната земя" на подсъзнанието с виделината на свръхсъзнанието; Хипнотични и НЛП техники за самоувереност: пренаписване на личната история чрез промяна в емоционалното възприятие към спомените, свалане на самоуверен модел, пренос на обич и доверие от обичащ ни безусловно човек, на когото вярваме, прегръдка и залагане на самоувереност във вътрешното ни дете, промяна на тембъра, интонацията и темпоритмиката на "гласа" на вътрешния ни диалог в самоуверено-решителен; Рев на тигър; Отвъд "проходилката" на техниките за самоувереност; Пренос на самоувереност от състояние в състояние, до ежедневния силен, смел и щастлив живот. Ключов алгоритъм: 1) Спомни си за медитативното състояние, в което си бил - в статичен, символичен акт на медитацията, която практикуваш ежедневно или пък в моментите на задълбочено четене на книга, монотонно шофиране или потъване в приказен филм. Пренеси психотелесния си спомен от тези случвания в състоянието си сега. Мислено се превърни в йогин, седнал на брега на особена река. Реката на ума. Реката на съзнанието тече и носи в себе си дървесни трупи, съчки и клонки - мисли. Тези клонки - мисли на свой ред завличат в прегръдките си всякакви преплетени въжета - емоции. Някои мисли - дървета са красиви, съответно около тях разцъфтяват чудесни цветчета - чувства. Други са прогнили или пък трънести и бодливи, а омотаните в тях емоции са груби, смолисти и тъмни. Трети са неутрални. Без да правиш разлика, просто наблюдавай и пропускай и тези и другите - непривързано.Няма битка с мислите, няма бягство от тях, нито пък вплитане в тях. Все пак, последното често се случва. Когато осъзнаеш, че известно време дадена мисъл те е "засмукала" в себе си и повлякла във въртопите си, спокойно и леко се отдръпни от нея, докъдето и да си стигнал в развоя и, колкото и тя да твърди, че е важна и трябва да я мислиш. Когато неприлепналостта ти към мислите, чувствата, емоциите и телесните усещания се установи, менталните съдържания постепенно намаляват и изчезват. а пластичността на съзнанието превръща менталната река в тихо и спокойно езеро, качествено отразяващо слънцето на духа ти. Сякаш си седнал по средата на това тихо и слънчево ментално езеро, върху малкото, красиво островче на вниманието ти. Колкото повече съзерцаваш тишината на мира си, започваш да осъзнаваш, че ти, слънцето на Духа, наблюдаваш как малкото умствено внимание наблюдава умиротвореното съзнание. Центърът на себеидентификация естествено се прехвърля в духа, цялостната ти личност, Аза ти. 2) От позицията на себесъзнанието, до която си достигнал, наблюдавай как на повърхността на езерото на ума ти възникват малките мехурчета на автоматичните мисли. Те на свой ред идват от базисните схеми/ програми от дълбините на менталното ти езеро, от подсъзнанието ти. Виж себе си в напрегната за теб ситуация в живота си, която поражда ирационални мисли в теб. Забележи как автоматичната ирационална мисъл поражда негативна емоция, която на свой ред напряга тялото ти. Скалирай силата на емоцията, като си представиш ярка вертикална скала, в която нула е най-малката, а десет, най-голямата сила на емоцията. Наблюдавайки слугата на ума си от позицията на духа и интуицията си, забележи кои когнитивни изкривявания са активирани в автоматичната мисъл. Нежно, безусилно ги преобразувай във вътрешния си диалог, като възстановиш връзката както с консенсуса за социална реалност, така и с реалността на духа си. Нека логиката бъде изчистена, лека и фина, спонтанно раждаща се от интуицията ти, служеща на безкрая ти. Когато мисълта бъде изчистена от "бъговете" на изкривяванията и защитните механизми*, забележи как силата на емоцията по скалата намалява чувствително с доста единици, а в тялото се пораждат спокойни и радостни усещания. - Повтори горните две стъпки неколкократно - толкова, колкото интуицията ти подсказва, така че силата на вътрешния метакогнитивен зрител, както и способността за регистриране на автоматичните мисли нарасне значително. * Статии: "Когнитивни изкривявания и защитни механизми": авторска и преводна

Хипноза и Невро Лингвистично Програмиране 55: Полет встрахотната смелост (34 мин.) (кликни на линка за стартиране на аудио сесията) Мигновена релаксация; Спиране на ума - музиката на сърцето, вибрацията на Бога; Сънни образи, архетипи и пластичното им преливане; Размиване на времепространството; Скок с бънджи или парашут - аналогия с вътрепсихичния "скок" в страха, трансформиращо го до радостна и смела мотивация; Доверие в Себе си - прекрачване границата на страха - осмеляване; Смирение - отваряне за потока на Духа на Живота; Призоваване на Хипнос; Метаморфоза във вътрешната природа - създаване на смели неврални пътечки и биохимия. Адреналинът тласка освобождаването на допамин, норадреналин, серотонин и ендорфини; Отпускане и сливане с Бога - ти като божественост; Полет в любовта, в прошката, във вярата; Обич към трудностите; Между мислите. Сливане с душата си - йога. Пренос на медитативното присъствие в делничния живот. Ключов алгоритъм: 1) Три пъти стегни и отпусни тялото си, като като задържиш мускулите си контрахирани при вдишано положение за няколко секунди, а после при издишването релаксираш. След третата поредица, отпусни всичко напълно. Дори и ума си. Когато идват вербални или визуални мисли, спокойно ги наблюдавай от позицията на безпристрастен зрител. Без да се привързваш към добрите, нито да гониш другите. Без да ги определяш или категоризираш, просто ги остави да протекат и изчезнат там, откъдето са възникнали - от самата природа на ума. Съзерцание. Когато умът ти потъне в дълбоко медитативно състояние, а мозъкът ти забави честотата си до алфа и тела вълни, обикновените мисли ще имат склонност да преминават в сънни, архетипни, работещи на принципа на съня мисли. Осъзнай тези сънни образи, поиграй си за малко с тях, като помниш, че това е само сън. Тогава остави и тази менталност да затихне, като разрешиш на съня да ражда представността си, но ти я наблюдаваш спокойно, от позицията на ядрото на духа си, на Себе си. Тогава умът отново стихва и потъва в съзерцание на чистата реалност, такава каквато е - вече на по-дълбоко когнитивно ниво. В това състояние осъзнаваш, че живееш в Любовта, дишаш Любовта, знаеш чрез Любовта, изпълваш се със смисъл, извиращ от Любовта, която сега насища всеки квант от съзнанието ти. Просто биваш Себе си - а какво си ти, ако не част от енергията на Любовта?! 2) Представи си, че стоиш прав на парапета на моста "Витиня", с вързано бънджи въже за глезените ти. 150 метра са зейнали под теб. Знаеш рационално, че въжето е абсолютно сигурно, както и че мъжете от специализирания клуб за предоставяне на екстремни услуги познават добре работата си. Въпреки това подсъзнанието ти просто крещи в паника. Не можеш да се хванеш нито за приятелите си зад теб, нито за парапета, нито за собственото си мислене дори, пометено от вълната на страха. Можеш обаче да се довериш, със смирено любящо приемане да позволиш на Любовта да прегърне ужаса ти. За миг си спомни преживяването си на любящо единство от предната стъпка - съзерцание. Тогава, освободил всякакъв его - контрол, просто скочи... в сянката си. Политаш. Умът няма време да следва каквато и да е тромава логика - празен и свободен е. Единствено взривът от паника и съзерцателното сливане са там. Като проблясък на мълния, в теб нещо се случва - осъществява се качествена промяна. Светлината залива тъмнината. При смирен, изчезнал ум, свръхсъзнанието прегръща подсъзнанието. Почувствай това или просто му позволи да се случи. Страхът пак е там, но много по-малко и някакси различен. Сформира се смелостта ти! - Циркулирай между горните две стъпки неколкократно. 3) След като неколкократно повториш горните две стъпки, потъни отново в съзерцание на Бога извътре ти. Тогава виж себе си дисоциирано, от позицията на спокоен наблюдател, във важни за теб житейски моменти на преживяване на тревожност: п.а., здравна тревожност, социална тревожност и т.н. От тази отстранена позиция, почувствай как ти, вътре в наблюдаваните сцени, сега реагираш различно - осмеляваш се да освободиш его - контрола си и "скочиш" в страха си. За малко остави ума си чист и свободен - нека за миг всичко се разтвори в съзерцателната обич. Тогава отново виж напрегнатата ситуация, но сега ти, бидейки самото любящо спокойствие, влез в нея и отново я преживей, асоциирано. Присъствието на Любовта залива жалкия его-контрол. Отпусни го, позволи му да се стопи в безкрая на светлината ти. Тогава тя залива страха и той метаморфозира до смирена смелост. 4) Едно различно присъствие се ражда в живота ти. Виж себе си в различни социални ситуации, които сега преживяваш от позицията на любящата смелост. Забележи как се движиш различно, със самоуверена и релаксирана осанка и език на тялото, как говориш със спокоен, уверен и завладяващ тембър, как светят очите ти, преливащи от светлината на силата на любовта ти! Живей силно и решително!

Човекът явно си има неговите си issues, които повторяемо се проявяват в партньорските му взаимоотношения и ги разбиват. Дори и той да се връща след всяко бягство при задействане на комплексите си (бягство от собствената му сянка, нямащо много общо с вас), то вие колко пъти и колко време бихте издържала на такова поведение? Другите жени в неговия живот преди вас не са го изтърпели и явно има защо. Аз вярвам в способността за промяна и в хората въобще. Затова въпреки казаното, при негово желание да поработи с терапевт върху себе си, както и при ваше немалко любящо търпение, има хипотетично бъдеще за връзката ви...

О'к, познаваш проблема. Сега го реши - поискай помощ за няколко сесии от качествен терапевт и живей живота си щастливо и силно след това! Защото животът е за живеене, не за робуване на травми и негативни убеждения!

Комбинацията тук е прием на медикаменти, предписани от психиатър, плюс психотерапия!

Както казва Тодор, важно е да бъдеш Себе си! За целта обаче, е нужно това Себе да се уважава, обича, да си вярва, да имаш висока самооценка. Когато я имаш, чуваш абсолютно нормалните (за Бога...) сексуални намеци и предложения на мъжете като най-естественото нещо на света. Да, мъжете си искат и сексът им е важен - факт. Сега пречупваш тези им щения през ниската си самооценка, филтрираш ги изкривено и ти се струва, че така те пренебрегват и използват... Докато всъщност хората просто искат това, което природата им заповядва да искат. С това не ти казвам да си лягаш с всеки, който си поиска. Говоря за това, защото го споменаваш, но вероятно и в много други моменти при взаимоотношенията ти, които не са свързани пряко със секса, в теб се активират същите когнитивни схеми. Какво би станало, ако на тяхно място в теб живее дълбоко самоуважение? Тогава спокойно би се заявявала, с много чар и харизма, струящи от теб. Би разбирала мъжките желания, без непременно да се съгласяваш с тях, нито да ги приемаш като лична обида... КОгато емоционално си пропита от доверие в Себе си, виждаш света на човешките взаимоотношения ясно. Липсват пречупванията, които сега правиш през комплексите си. Ставаш щастлива жена, чаровница, която пръска чара и радостта си около себе си естествено. Тогава и мъжете, на които неизбежно даваш отказ, го чуват спокойно (сега, през собствените си комплекси, нерядко ги караш да приемат "не"-то ти като отхвърляне, незачитане и пренебрегване на личностите им - тоест причиняваш резонанс между собствените си и евентуално наличните в другия комплекси), както и ти виждаш тяхното пренасочване към друга жена като нещо нормално. Обаче, когато си пропита от качествено доверие в Себе си, обожателите ти стават десетки и стотици, като са готови да претърпят много, за да получат дори само усмивката ти! Накратко, чистенето на комплексите и граденето на висока самооценка е това, което би променило всичко в живота ти!

"Искам да попитам възможно ли е паническото разтройство да е отключено от пушене на трева?" Много често ганджата е отклюващият стимул за тревожно разстройство, да!

Да, точно така!

Въртиш се в илюзорен кръг. Принципно целомъдрието е възможно, но първо, никак не е лесно и второ, дали мотивацията ти е наистина духовна или нежеланието ти за контакт с момиче се явява бягство от нещо в теб?!

Всъщност не става дума за реален стремеж към дрога и вие знаете това. Става дума за страх от загуба на контрола и провал. който поражда обсесивно, уж защитно мислене. Когато спрете да бягате от страха си от слабост и провал, тогава автоматичната компенсация в натрапливо мислене изчезва! Тоест, иска се известно смирение при собственото прегръщане и приемане на страха ви, на собствената ви сянка. Това се прави в психотерапията с хипнотерапия/ нлп визуализации, психотеатър и т.н.

9) Йога нидра 35: Царството на Морфеус (40 мин.) (кликни на линка за стартиране на аудио сесията) Релаксация; Трамваят на сънищата; Царството на Морфеус - богът на съня; Ти - творец, който моделира скулптурата на характера си; Молитва; Страна на блаженство - доверие, обич, разбиране, човечност, твоите специални места - пренос в силна и спокойна реакция в живота; Издигане на сексуалността до Любовта - сексуалност служеща на Любовта; Самоувереността на Духа - доверие в Себе си; Силовите линии на самоувереността; Съзерцание - успокояване маймуната на ума; Самадхи като състояние на съзнанието; Ключов алгоритъм: 1) Сякаш си в един особен трамвай. Той е уютен, спокоен, седялката в която си седнал, е учудващо удобна и някакси те тегли в спокойствието си, а потракването на колелата те кара да се унасяш в различно състояние на съзнателно отпускане...доверие в себе си и живота...приятен транс. Ето, в тази разширена съзнателност, можеш спокойно да моделираш, лекуваш и програмираш живота си в резонанс със силата на Любовта. Изрази творческата си благодарност в сърдечна молитва. Излъчи Любовта, която тече през божественото ти смирение както към Бога, така и към проявата му в ежедневния ти живот. 2) Странно, молитвата те отнася до един различен свят, до дома на душата, царството, което всеки квант от истината в теб живее. Свят на братска обич, хармония, светла мъдрост и съзнателност. В този свят няма нужда от полиция, съдилища, армии. Хората естествено резонират със законите на битието, вписани в природата на любомъдрието им. Можеш да се разходиш из тази райска земя, да поговориш с обитателите и, да оставиш морната си душа да почине в уханието на радостта му или в живите води на високата съзнателност на хората му - ангели. 3) Сега, наситен с аромата на Любовта на Дома си, пренеси съзнанието си отново в делничния си, ежедневен живот. Можеш да почувстваш как, живеейки, си постоянно свързан с Дома си - виж, усети и докосни силовите линии на любящата самоувереност, свързващи те с този чуден свят. Ето, тези светли нишки, излизащи от корема, цялото ти тяло, всяко живо същество и цялата ни планета, директно проникват в онзи вълшебен мир. Почувствай миг, в който емоционалната ти вплетеност в земното училище замъгляват или временно прекъсват тази жива свързаност. Когато успокоиш ума си в тиха, сърдечна молитва и медитация, свързващите нишки, през които протича Любовта, се появяват отново! Красив е животът, когато така, във всяко свое земно действие осъзнаваш и благодарно служиш на Бога!

"Отблъскващо ми действа и това ,че не си обръщаме достатъчно внимание на външния вид ,не е както преди ,макар че външно не сме се променили ..просто не се стараем да сме добре облечени ,в спретнат вид,а гледаме да ни е удобно . Може би звучи несериозно,но на мен това ми влияе.. " На всеки нормален човек това влияе. При мъжа сексуалността е в известна степен по-самостойна и нагонна, не толкова емоционално зависима, както при жената, но...и мъжът е човек. Така че, поговорете за това. И извън разговора, направете промени. Започнете от вас самата и ги изисквайте и от него. Поддържайте се - като килограми, визия, грим, обезкосмяване, маниери... Защото така преди всичко показвате уважение и зачитане на самата себе си. Казвам това, защото ми се струва, че липсата ви на желание основно се дължи освен на споменатите причини, на променената визия за самата себе си от изкусителна жена, в майка... До някъде това е нормална промяна, разбира се, но след първите няколко месеца след раждането, е съвсем нормално да възвърнете себевъзприятието си като за ЖЕНА, освен за майка. за това говори и подсъзнанието във фантазията ви: "нещо,което ми прави впечатление е ,че ако се самозадоволявам си представям как мъжът ми прави секс с момиче на около 20 години ,което му се възхищава.. " До голяма степен току що дадох насоки за тълкуване на тази фантазия. По-голямата част от ума ви свързва сексуалността с качествата на младостта, красотата, относителната свобода от големи отговорности, собствената изкусителност, но и известно преклонение пред партньора. Появата отново на това преклонение зависи и от вас и от него. От вас - освен грижите за външния вид и себехаресването, според мен в собствената ви психика е нужно отново да освободите пространство за себевъзприятие като ЖЕНА, освен като майка. Както и да намерите баланса с отговорностите за децата, да имате време за вас самата и за вас двамата - ако има баби, които да помагат, чудесно. Ако ли не, има бавачки и гледачки... От мъжа ви също зависи много - да се грижи за външния си вид, да ви ухажва и започва по-отдалеч с любовната игра. Как отдалеч? През погледа с любов, нежното докосване, малкото подаръче, липсата на бързане, повече акцент върху обичта и гальовността и чак след това върху секса... Та, от двама ви зависи...

Колегата е много прав! А моят отговор: причините са вероятно заложени някъде в процеса на възпитанието, изграждането ви като личност и израстването ви. Добре е да се видят опознавателно, но това не решава нещата. Решава ги работа с вътрешния диалог, промяната на мисленето, някои хипнотични и нлп визуализации, с които се подготвя психичния "терен", подготвят се вече осъзнатите програми/ вярвания и ума ви за промяна като цяло - като старт, като подготовка за същинската работа. А тя започва с поведенчески експерименти, които дизайнирате с терапевта ви: 1) Излагане. Да, излагане, в което се учите на смирено прегръщане на изплуващите комплекси. програми. Така прегръщайки страховете си, те се топят като айсберг на планета с парников ефект... 2) преминава се към поведенчески експерименти, в които вече се заявявате смело... Успоредно с тези действени способи, в кабинета на терапевта ви в лична, а след това и в групова работа, тренирате социални умения: даване и приемане на комплименти, чуване спокойно на отказ, невинно даване на такъв и себезаявяване, нлп печелене на доверие и водене и т.н. и т.н. За няколко месеца се свършва много силна и променяща ви работа! Успехи в терапията ви!

На прав път сте с хипнозата! Ако към нея се добавят и дихателни практики, известно изследване на това защо преживявате това и на какво ви учи, както и поведенчески и нлп обуславяния и назначена тренировка/ практика по самостоятелна работа с преглъщане, нещата бързо ще отшумят!

"...аз чувствам,че ще го изгубя от страховете си,че с други хора е по-щастлив отколкото с мен' Чувството си е ваше и няма нищо общо с приятеля ви. Дълбоко във вас стоят програмите "Аз не ставам, самотна и изоставена съм", които тригерират механизма на ревността ви. Парадоксът е, че именно когато вярвате на собствените си програми, които ви карат да ревнувате, причинявате изоставянето и самотата си. Защото колкото и да е добър един мъж, ако е поне малко мъжествен, в един момент или тотално би загубил идентичността си, смачкан от проекцията на страховете ви в него във вид на ревност (а вие бихте ли искала да бъдете с такова смачкано, под-чехлено и немъжествено същество?), или би събрал кураж и самосъхранителна решителност да ви напусне - за да опази това, което е останало от него... Колегата е прав - не обичате. Нито себе си, нито него. Променете нещата. Започнете процес на психотерапия, в който можете да преобразувате базисните програми, спиращи потока на любовта!