Орлин Баев

Здравейте! Не съм лекар, психолог съм. Нямате шанс за полудяване, просто сте страхлива. Преживяла сте нормални житейски промени и проблеми, но през вътрешните си вярвания за нараняване, изоставяне, провал, лишеност от обич, грижа и защита преувеличавате и катастрофизирате, изпадате в натрапливо и хипохондрично мислене. Част от справянето ви би минало и през осъзнаването и на известната ви хистеричност - автоматично засмукване на внимание и грижа през "зле ми е, лошо ми е, жертва съм". Но не сте никаква жертва, нито пък някога ще имате шизофрения. Не, просто сте страхлива! Относно мъжа ви - да, нормално е под влияние на стреса от преработването да позабравя - няма му нищо, просто е нужно да цени повечко себе си и здравето си, удоволствието си, свободното си време и живота си. Състоянието ви подлежи на психотерапия - тя е стратегически стабилният избор. За това което сте и преживявате, ако търсите "козметично" успокоение, са достатъчни няколко сесии. За сериозна характерова работа ви е нужна поне година работа с помощта на знаещ какво и как го прави психотерапевт. Успехи!

Присъединявам се към мненията на Диляна за границите и на Тодор за слабия мениджмънт на фирмата. Аз също като теб мисля, че работата върви именно когато има разбирателство и лични, добри отношения, които обаче по никакъв начин не се бъркат в професионално-служебните. Това че проявяваш човешко отношение към въпросната персона, по никакъв начин не означава, че това има общо с позволяването тя да не си върши работата или да те самопоставя в йерархията където не ти е мястото. Като по-груб пример, който не се отнася към конкретната ти ситуация, но илюстрира отношението ми, бих казал - дори да спиш с нея, работата си е работа, а личните отношения, лични отношения. Споделям от личния си живот. Преди време работех като сладкар при близък роднина. Извън работата, както и като отношение към личността ми по време на работата, той се отнасяше към мен чудесно - разбиращо, приятелски и сърдечно. По отношение на професионалните ми задължения и дейността ми обаче, бе буквално безжалостен. И не само към мен, а към всичките си подчинени. Чудесно отношение към личностите ни, но що се отнася до работата - no mercy! Изискване за точност, бързина, качество, организация на няколко успоредно вършени дейности. Дори ходенето до тоалетната, при свръхнагнетения график и изисквания за резултатност, бе нелека за вместване във времето минутка. Но към нас като личности - дълбоко уважение и топлота. Ще споделя още от опита си, за да аналогизираме със ситуацията ти сега. След време работих като чистач на кораб, в гръцко - френска компания. Практикуваният мениджмънт бе вертикален, властов, с двойни и тройни стандарти, дискриминиращо лично отношение, дистантност. В резултат на това, цялата структура на обслужване едва се движеше. След няколко месеца ме промотираха като супервайзър на 40-на момчета от целия свят, като цялата структура на управление, както и лично директорите над мен изискваха от мен отношение към служителите въз основа на принципите на вертикалния мениджмънт, такова каквото споменах по-горе. Беше трудно и неефективно... След време работих за американска корабна компания, където мениджмънтът се случваше на съвсем друг, хоризонтален принцип. Шефът не е над теб, а е равен, просто си върши своята работа, както ти своята, а най-важното е да върви качествено работният процес. Няма властови позиции, говори се на малко име с когото и да е, а след работа си пиеш питието с шефа и другаруваш с него. Ти си Смит, той е Джон, всеки си върши работата по най-добрия начин и това е. Приятели сте, на пристанището можете да ходите на бар и по момичета заедно. Що се отнася до работата обаче, няма мислост. Там си да работиш, при това по най-добрия, бърз, организиран и ефективен начин. Ако работните задължения на Джон включват да прецени дадена ситуация и да помоли Смит да свърши това и това, тъй като му се явява началник, го прави. Няма властово държание, има меко и приятелско отношение, има обратна връзка, постоянно се организират брийфинги, така че да се изяснят нещата, но и за да бъдат мотивирани и обединени хората от съответния супервайзър. Работата обаче се върши безкомпромисно, при това с лекота и с липса на напрежение, каквото присъства примерно във вертикалния или неангажиран мениджмънт, пораждащи масирани прихологични съпротиви, опозиционни защитни механизми и хаос. Надявам се да съм ти полезен с това си споделяне и аналогиите между него и ситуацията ти. Явно ръководителите ти, поне засега, не проявяват нужните качества... При това положение можеш да реагираш по най-адекватния начин, което евентуално би задействало или колежката, или би провокирало директорите ти да я задействат. Ето предложение за действие. Продължи да поддържаш добро лично отношение към колежката, но решително го разграничи от професионалните ви ангажименти. Когато се налага да я помолиш да свърши нещо, спокойно и любезно, но и официално го прави. Ако тя не приема и не го върши, в никакъв случай не го поемай ти, нито го разпределяй на други колеги. Прави брийфинги на служителите си - събирания, на които изясняваш ясно ситуацията, правиш я достояние на всички, но и говориш и вдъхновяваш хората си. Останалите служители така ще се сплотят около теб и ако тя продължава в същия дух, ще бъде тотално изолирана. От време на време пиши и доклади до ръководителите си и си запазвай копие. Ако колежката не промени отношението си и не започне да си върши работата и да приема възлаганите и от теб задачи, ще започне да страда работата. Тогава емоционалният натиск от страна на колегите към нея би нараснал, докато в същото време мениджърите над теб биха сериозно се замислили дали да продължават със същото неактивно отношение към нея и самата ситуация би ги поставила пред избора дали да я уволнят или да я привикат за изясняване на мястото и във фирмата, евентуално заедно с теб. Има някакъв малък шанс, ако мениджмънтът действително е много жалък, да съкратят теб. Но, поне ще знаеш, че си направил най-доброто и си дал всичко от себе си, по най-точния начин. А ако управлението наистина е толкова зле, едва ли си струва да работиш там за дълго. Но, едва ли ще се стигне до там!

Благодаря ти на свой ред за добрите думи!

Мога, но той със сигурност неслучайно няма сайт и не се рекламира. Така тества мотивацията ви да стигнете до него, а по този начин и силата на намерението ви за промяна!

Мелодиите, натрапливото мислене, хипохондричните мисли - всички те са автоматичен опит на психичната ти система да се вкопчи в контрола и знанието, в нещо уж сигурно, като удавник за сламка, като борба със страховете в подсъзнанието. Страхове от несправяне, слабост, беззащитност, провал, изоставена безлюбност, неподкрепеност... Това са ирационални страхови програми и колкото повече близките ти угаждат и те подкрепят и пробват да те разбират, има вероятост да станат част от неврозата ти. В психотерапията се учиш да ги посрещаш очи в очи, като заставаш зад защитното мислене и се учиш да издържаш страховете си. Така те се погасяват, преобразуват се до дълбока вътрешна сила и смелост! Има много методи. Най-естественият е медитацията. Практикувана редовно, тя те учи на високо ниво на метакогниция/ самосъзнателно наблюдение, себепознание, разширение на съзнанието както нагоре до потенциала, така и надолу, до прегръщане и асимилиране на страховете, до трансформацията им в сърцата мъдрост. За колеги в Плевен - познавам само Тодор Първанов и съм сигурен, че той пак ще започне да приема. Може би той знае други... Но, той е един от броящите се на пръстите на едната ръка хора в страната, които ефективно помагат при тревожни състояния! Така че, ако няма друг, според мен е добра идея да настояваш за среща с него, дори и да е след няколко месеца!

Нормално е! Напълно нормална си. Просто си себе си и не е нужно да бъдеш като другите. Да, имаш си особеностите и те не са като тези на този или онзи, но затова си ти - неповторима и богата личност си! Въображението ти може не а пречи, а да помага, когато го канализираш в творчество или стратегическо мислене. Имаш и добра самостойност на самооценката си, което е чудесно. В огромна част от описанието на мисленето, чувстването и реакциите ти виждам един рядък и ценен характер, който в никакъв случай не попада в описанието на личностовите или каквито и да е разстройства, но е наситен с много, много богат потенциал, който чака да бъде разработен. Това се случва, когато негативите и страховете на такъв характер бъдат преработени до адаптивните им потенциали. По-долу копирам извадка от тази моя статия. В извадката е описана динамиката на т.н. в психоанализата шизоиден характер. Моля те, не се плаши от тази думичка - тя няма нищо общо с някакви психични р-ва (просто езикът на анализата е странен), а просто означава творческа насоченост и богат потенциал. Описанието е общо и не всичко се отнася до теб. Все пак, възможно е да се видиш в описанието на някои от основните черти и наличности. Иска ми се да ти кажа, че при теб негативните такива са изразени в слаба степен, позитивните са далеч по-застъпени, а въпросното преобразуване на малкото минуси е неизбежно и вече се случва в живота ти! .................................................................................. Схема фокусирана когнитивна терапия и терапия на петте движения (неорайхианска психотелесна терапия) - аналогии Принципно всеки опит за таксономично вместване на човешкото психе в дадени схеми/ характери, е условен и частичен. Разнообразието от човешки характери може да бъде разделено не на пет, а на пет хилияди петстотин петдесет и пет, които също ще бъдат недостатъчни да опишат индивидуалната психична вселена на индивида. Има много опити за подобни характерови описания, през различни психологични или популярни системи... Ще погледна успоредно системата за психотерапия на Валдо Бернаскони (терапия на петте движения) и когнитивно поведенческата терапия. Бернаскони предлага интересна последователност в комуникацията на индивида както със самия себе си, при пречупването на реалността през характера си, така и със социалната реалност – пет движения. Нарича ги през призмата на нарцистично-фаличния си характер, както следва: планиране, подчинение, агресия, съблазняване, връзка с реалността. Всяко движение е смислово свързано с даден невротичен характер, който пък се сформира в резултат от невротична фиксация (прекъсване, по терминологията на Бернаскони) в онтогенезата на човека. Планирането се свързва с шизоидния (интравертно фантазен) характер, подчинението с оралния (зависим, хистеричен), агресията със садо мазохистичния, съблазняването с психопатния (нарцистично – фаличен), връзката с реалността с ригидния (скован, ананкастен). Сформирането на даден характеров импринт се случва в следствие дезадаптивната реакция на детето на даден възпитателен родителски стил, през определен онтогенетичен период от развитието му като социален индивид (дадена фаза). Фазите са: 1. Нарцистична фаза - от 0 до 6 месеца 2. Сензорна фаза (фаза на сетивността) - от 4 месеца до 1 година 3. Фаза на Аза - от 1 до 3 години 4. Фаза на съперничеството - след 4-ата година 5. Сексуална фаза - след 5-ата година. Ще се спра накратко на схема фокусираната когнитивна терапия и преките и паралели с терапията на петте движения. В схема терапията, Джефри Йънг, нейният автор, говори за пет маладаптивни домейна и присъстващите в тях схеми. Петте домейна могат директно да се съотнесат към петте характера, постулирани от Бернаскони. В следващите редове предлагам някои взаимовръзки, произтичащи не от прочетени материали от някой автор, а плод на собствената ми способност за трансфер на дълбинна понятийност, отвъд лингвистичната семантика (mapping) при различни и отдалечени понятийни процеси и факти (тоест способност за правене на аналогии). Паралел между домейн разединеност и отхвърленост и шизоидния характер Домейн 1: Разединеност и отхвърленост Очакване, че нуждите ни за сигурност, защитеност, стабилност, грижи, емпатия, емоционално съпреживяване, приемане и уважение няма да бъдат удовлетворени по естествен начин. Индивидът произхожда от семейство с преобладаваща атмосфера на дистанцираност, студенина, отхвърляне, емоционална въздържаност, самота, непредсказуемост, експлозивност, злоупотреба. Схема 1: Отхвърляне / Нестабилност Чувство за нестабилност в отношенията и липса на доверие към хората, с които сме свързани и взаимодействаме. Включва усещането, че „значимите други” няма да могат да продължат да ни предоставят емоционална подкрепа, близост, сила или практическа защита, защото са емоционално нестабилни и непредсказуеми (гневни избухвания), не може да им се има доверие, променливи са; защото скоро ще си отидат или ще ни отхвърлят заради някой по-добър от нас. Схема 2: Недоверие / Злоупотреба Очакването, че другите ще ни наранят, ще злоупотребят с нас, ще ни унижат, измамят, излъжат, ще ни манипулират и ще се възползват от нас. Чувството, че другите ни вредят предумишлено или че сме жертва на незаслужено тотално пренебрежение. Убеждението, че винаги сме мамени и че късметът никога не е на наша страна. Схема 3: Емоционално лишение Очакването, че желанията ни за нормална степен на емоционална подкрепа няма да бъдат посрещнати адекватно от другите. Трите основни форми на емоционално лишение са: А) Лишаване от обгрижване: липса на внимание, емоционална връзка, топлина и приятелство. Б) Лишаване от емпатия: липса на разбиране, изслушване, откритост или взаимно споделяне на чувствата от другите. В) Лишаване от подкрепа: липса на получаване на сила, насоки или ръководство от другите. Схема 4: Дефектност / Срам Чувството, че сме дефектни, лоши, некачествени, нежелани, низши или увредени по отношение на важните неща; чувството, че при контактите си със „значимите други” ще бъдем отблъскващи. Може да включва свръхсензитивност към критика, отхвърляне и обвиняване; неловкост, постоянно сравняване и несигурност в присъствието на другите; усещане за срам за нещата, възприемани от нас като недостатъци. Тези недостатъци могат да бъдат лични (вътрешни): себичност, гневни изблици, неприемливи сексуални страсти, а могат да бъдат и публични (видими): нежелан външен вид, социална неловкост и т.н. Схема 5: Социална изолация / Отчуждаване Чувството, че сме изолирани от целия свят, различни от другите хора и че не сме част от никоя група или общност. Усещане за афизичност, липса на връзка с телесната сетивност. Тревожност при физически контакт. Бягство във фантазията. Домейн „Разединеност и отхвърленост“ има пряко съответствие със структурата на шизоидния характер. Разбира се, аналитичните хипотези както относно времевата определеност на периода на залагане на определен характер, така и на родителското поведение, довело до него, засега си остават ненаучни предположения, лишени от доказателствата на чисто научна методология. В такъв дух на разсъждения, както терапията на петте движения (неорайхианска терапия), така и схема фокусираната терапия, се явяват само практически помощни средства за случването на терапевтичен процес, без актуална емпирична обосновка, базирана на твърдо научен метод. Схема терапията ползва понятието „схема“, постулирано в когнитивната наука, но в контекста на тотално ненаучни аналитични хипотези. По подобен начин, Бернаскони заявява научност в хипотезите си, но една по-задълбочена проверка на емпиричната валидност в начина за постулиране на периодите за сформиране на характеровите структури, начина за изграждането им, връзката между даден цвят и характер и т.н., биха претърпели фиаско. В това си лирично отклонение от главната насока на разсъждение в тази статия, заявявам две неща: 1) Научната методология на когнитивната наука (както и на експерименталната психология), въпреки, че е доказателствено обоснована, разчита единствено на опосредствено, доста примитивно и твърде „сляпо“ изследване на психичния свят чрез поведенчески, измерими количествено резултати. Макар и твърдо проследим и повторяемо доказуем, такъв метод не прониква ни на йота във феноменологичния свят на интрапсихичния субект на изследване – мисълта. Засега научният метод просто не успява да следва реалното богатство, пластично многообразие и мултифакторна неопределеност на човешката психична вселена. Все едно слепец изследва светлината, единствено по топлината, която тя произвежда. Така и когнитивната наука „измерва‘ психичната феноменологична бездна единствено през поведението. 2) Приложната психотерапия, независимо дали базира практическите си методи върху строго научна парадигма, както когнитивната психотерапия върху когнитивната наука и експериментална психология, или върху аналитични, трансперсонални, хуманистични хипотези, е фокусирана върху психичното здраве на пациента. В такъв контекст на разсъждения, единственият определящ качеството на дадена терапевтична модалност фактор, е успешността му в промяната на маладаптивните когниции в хармонични и носещи смисъл и радост такива. Защо шизоидният характер, макар и заявен през различна терапевтична система, така „плътно“ може да бъде аналогизиран с домейна „разединеност и отхвърляне“? Нека видим накратко описанието на шизоидията, според психотелесната неорайхианска школа. Шизоиден характер (интравертно – фантазен) - Онтогенетичен период на сформиране: пренатален и след раждането, до четвърти, шести месец – нарцистична фаза. - Базисна травма – отхвърляне - Главни защитни механизми – отричане, в някои случаи стигащо до разцепване, фантазия, интраверсия, психично и поведенческо бягство, игнориране. - Цвят – черен (по Бернаскони) - Движение – планиране - Психична насоченост - интраверсия Отличава се с крайна интравертираност, живот в свят на фантазии и идеали, с минимално взаимодействие с околния свят и хора. Сексуалността се проявява предимно автоеротично, като мастурбация. Като цяло, либидото е слабо. Биоенергията е оттеглена от света, контрахиана. Тялото често е слабо, фино. Човекът присъства в социума маргинално или индиректно, чрез творчеството/ науката си. Емоциите са изключително насочени навътре, а при общуване с околните шизоидният характер проявява защитно безразличие. Богат вътрешен живот и беден външен. Интелектът може да бъде нормален.или дори висок. Наблюдава се разкъсаност между различните когнитивни "етажи", между мислите, чувствата и поведението. Сублимацията на шизоидността се осъществява в научна дейност, писане, индивидуални професии, работа през компютър, стратегическо планиране, духовност и др. Шизоидният характер се защитава от страха си от отхвърляне в самоотхвърляне, бягство от света и хората във фантазията си, в мечтите и мислите си. Шизоидният характер преживява субективните вярвания за изолация и непринадлежност към никоя група или общност, поради несъзнаваните му убеждения, че е дефектен, некачествен, нежелан и по-низш от другите. Тъй като силно вярва, че е отблъскващ за другите, той сам си причинява социална изолация. Шизоидният характер е остро сензитивен към критика, отхвърляне, обвиняване. Постоянно преживяване на срам/страх от негативна обратна връзка при общуване. Избягващият характер твърдо вярва, че другите задължително ще го наранят с критиката си и лишат от вниманието, топлината и приятелството си. Тъй като вярва това, той несъзнавано се държи така, че това да стане реалност. Истината е, че това е неговата субективна реалност, нямаща много общо с реалната такава. Когато такъв човек има капацитета за метакогнитивно осъзнаване на собствената си психика и взаимодействието и с обективната реалност, човекът е просто социално тревожен (социофобия), което с негово желание се повлиява чудесно от психотерапия. Когато обаче човекът няма такъв метакогнитивен капацитет, такъв характер е предпоставка за избягващо личностово разстройство. Ако споменатите страхове са преживявани в по-интензивна степен, шизоидията преминава в характер от параноидния спектър. Човекът с шизоидно - параноиден характер пречупва общуването си с хората през субективните си вярвания за нараняване, злоупотреба, унижение и предумишлена вреда. Струва му се, че другите всеки момент могат да го наранят или задължително зад маската им от нормално добронамерено общуване кроят интриги и планове за мамене и манипулация. Базисна трамва – отхвърляне. Такъв характер е база за параноидно личностово разстройство, а при по-силна загуба на връзката с реалността, на шизофрения. Както ясно могат да бъдат проследени, паралелите между теорията на Джефри Йънг и Валдо Бернаскони по отношение на домейн „разединеност и отхвърляне“ и шизоидния характер, са много. Преработка на шизоидния характер до адаптивните му потенциали: Съзерцател/ Стратег Когато един базисно шизоиден характер поработи върху себе си в процеса на психотерапия или при най-добрия от най-добрите психотерапевти, негово величество живота, с известно насочено навън усилие успява да насочи либидото си (психичната си енергия, биоенергията си) навън, към обективния свят достатъчно, за да се научи да се доверява здраво на себе си при присъствието си в този свят, а оттам и на другия, да се заявява спокойно, дори и да печели хората. Научава се и да препроверява реалността и препланира. При една негативна промяна, шизоидният характер често придобива елементи от ригидния. При качествено оцялостяване обаче, придобива хармоничен, относително организмичен характер, способен да ползва позитивите и от петте движения. Като основно ядро на структурата на съзерцателя обаче си остава естествената склонност към интравертирано потапяне във вътрешната субективност, сега обаче по градивен, творчески начин. Съзерцателят е чудесен писател, учен, сценарист, медитатор, стратег виждащ цялата картина... Човек, който спокойно и качествено, при здрава връзка със социалния и научен консенсус за реалност, умее да пътешества в бездната на вътрешния си потенциал от възможности, да твори активно и вижда ясно себе си, света и другите от позицията на онзи тих и спокоен зрител, който съдържа в себе си всички безбройни комбинации от идеи, принципи и естествени природни закономерности, трудно достъпни за екстравертните характери.

Обикновено агорафобично състояние, което се преодолява стабилно и сигурно!

Да, просто си по-чувствителна душичка, по-привързан към близките си, с известна нужда от стабилна и независима вътрешна вяра в себе си, център и самостойност на самочувствието си. Не, нямаш шанс за психоза, това е категорично! А хубавото е, че самата работа с натрапливите и хипохондрични мисли е пряк освързана с отработването на въпросната на самостойна самооценка и стабилност!

Алексей Бъчев.

При това натрапливости, с които се работи лесно, когато осъзнаеш еханизма на възникването им, промениш тълкуванието си към тях и видиш, че в основата им стои любов и доброта!

Миналата седмица ходих на българското черноморие... Позволих си да се отдалеча за седмица от ежедневието си, от собствените си бръчки под очите и грижи, мои и на другите. Осъзнах, че в огромна степен съм станал функция на професията си - по 10-12 часа на ден работа, която макар и да обичам, когато се прекалява, изпива. Осъзнах, че макар и да искам да отделям време за себе си, за творчество, спорт, природа, слънце, вода, не го правя. А това състарява. Споделям това, за да те питам - казвайки, че си лоша, добра ли си към себе си, за да можеш автоматично да бъдеш добра и към света и другите?! Следваш ли творческите импулси на душата си, позволяваш ли си грижи за самата себе си, за удоволствието и имиджа, за здравето и самочувствието ти? Спортуваш ли, ходиш ли в природата, правиш ли си козметични процедури, ходиш ли на масаж, общуваш ли с добри, позитивни и качествени, хармонични приятели? Имаш ли цели, идващи от теб като душа и следваш ли ги?! Поставяш ли собствената си божественост и уникалност на присъствието си в този свят в центъра на психичната си вселена, виждаш ли се като важна, вярваш ли си, така че да можеш да уважаваш и да се доверяваш ведро и разумно и на другите?! Осъзнаваш ли психичните си процеси, довели до намръщената злоба? От какво в теб, което не виждаш, но приписваш без да искаш на другите, уж те пази тази негативна гневност? Познаваш ли се?

О'к, какво имаме според редовете от писмото?! Базисна неувереност, зависими елементи в характера, ниска самооценка, причиняващи соматични симпатикотонични симптоми, плюс дразнимо дебело черво и склонност за вкопчване и ревност в евентуална бъдеща връзка. Имаме и реални социално - поведенчески липси - приятелка, споделена любов, сексуалност и взаимност. Последните липси отново се дължат на характеровата неувереност. По скромното ми мнение, това от което имаш нужда, е следното: - проверка на реалността и работа с вътрешния диалог, в посока стабилно заземяване, самоуважение и целенасочена самоувереност. - редовна практика на сесии медитация/ хипнотерапия, фокусирани в самоувереност и висока самооценка. Като страничен ефект, се повлиява силно положително и чувствителният стомах. - регулярно и постъпателно изпълнение на поведенчески експерименти и действия, предизвикващи страхово наситените ти програми - още и още и пак и пак и пак, до постигане в достатъчна степен на погасяването им и преработването им до стабилна самоувереност. Част от тази поведенческа работа би била и пик ап стратегии изучаване и прилагането им активно и интензивно на практика. В повед. експерименти ще се учиш да чуваш откази и дори умишлено ще ги търсиш, като се учиш да ги приемаш неперсонално и спокойно... Намери резултатен и фокусиран в справяне психотерапевт! Според мен, между десет и двадесет сесии биха дали добър резултат, при твоя силна мотивация да помогнеш на мотивацията на терапевта да ти помогне!

Вие на терапия заради нея? Не мисля. Тя е нужно да потърси помощ, да я иска и да желае да промени нещата. Ако не иска, помощта, която се опитвате да и давате, е натрапена и се превръща в част от проблема и. Да, разбираемо е, че искате да помогнете - мама е! Но ако тя не иска, това означава, че през болката от сируацията си, през невротичен механизъм, получава капчици удоволствие и изкривено усещане за специалност, плюс вниманието и грижата ви, които така стават част от състоянието и. Накратко - ако не иска помощ и Господ да иска да и помогне, няма как... Ето две решения в случая. Първото и по-доброто е да опитате да я мотивирате да започне да се вижда с психотерапевт, като я насочите меко и ненатрапчиво към такъв и материалите му. Вторият и по-слабият вариант са хапчетата. Тоест, ако не желае съзнателна работа по мисленето и живота си, е добре да посети психиатър. В рамките на няколко минути, получава рецепта за антидепресант и транквилант, пие ги и тревожната и депресивност изкуствено бива "замазана".

Въртиш се в мазохистичен модел, който вероятно имаш заложен отдавна. Интересното тук е, че несъзнавано той иска да се самоподдържа, тоест една немалка, но невидима за съзнанието ти част от теб смята, че има печалба от такова поведение, докато на съзнавано ниво изкривява виждането ти за нещата през "кривите макарони" на фалшиви заключения, рационализации и интелектуализации. Мислиш си, че обичаш, нали?! Аз никак не съм сигурен в това, но това е тема за личен и дълбок разговор. Добра идея е да се видиш с психотерапевт. В рамките на броени сесии ще осъзнаеш в дълбочина причините за поведението си и начина за разрешаване на ситуацията! Всичко започва от мисленето и програмите, заложени в теб. В промяната на мисленето е и решението!

Хубаво е, че преминаваш през тази несигурност. Защото истинската сигурност е да си сигурен в себе си, когато си в ситуация на неопределеност, несигурност и неизвестност. Ще вземеш изпита, ще се наредят нещата. Мислите, за които говориш, са като един вид спасителен клапан. Всъщност са наситени със жажда за живот и обич - знаеш, че е така, нали! По отношение на приятелката - бидейки сигурен в себе си, както казва Тодор, просто махни натиска върху и. Поговорете - на практика и двамата се обичате и искате едно и също. А нейната реакция - вероятно я е страх от собствените и чувства към теб. Дай и пространство, нека има свобода "да диша" ... Сигурност в несигурността!

Описваш класически метод от когнитивната терапия - работа с автоматизираните мисли и изкривяванията в тях. Принципите на Седона, които споменаваш, присъстват практически във всеки психотерапевтичен метод, който познавам. Добри насоки са!

Обратното на зависимост не е трезвеност, а свързаност. Оказва се, че когато човек обича и е обичан, когато подкрепя и е подкрепян, разбира и е разбиран, когато е социално свързан с приятели и добра среда, има цели, които обича и следва, тогава се случват чудеса! Тогава количества дрога, употребявана легално като болкоуспокояващо, не пристрастява. Както и когато се роди любовта, смисъла и социалната грижа и приемане, зависимостта просто отпада с лекота. Говорителят дава за пример Португалия - страна, в която отношението и подходът към зависимите е променен от дискриминиращ, в социално включващ, приемащ и емпатийно свързващ. Появи ли се любовта, няма нужда от метаудоволствието на зависимостта. Няма забрани, няма криминализиране - просто нуждата отпада. Оказва се, че неврохимическият модел на зависимостта е свръхпреувеличено надценяван. Той е само следствие на липсата на обич, смисъл, свързаност и живот, фокусиран в сърдечно любени и вдъхновяващи цели. Обич партньорска, приятелска, колегиална емпатия. От себе си бих добавил нещо, което лекторът не казва - обич към Бога и Любовта на Бога, чувствана, живяна и провеждана!

Продължавай да четеш - има много други теми за механизмите на окр и по-специално за гей натрапливости в този форум. Прочети и по-старите теми. Виж и писаното в тези статии - не са конкретно за гей натрапливости, но говоря за механизмите при окр. Докато бягаш от мислите и ги бориш, потискаш и гониш, те ще продължат да идват и да те депресират. Автоматично, тогава решаваш, че не се бориш достатъчно и започваш още по-усилено да изтласкваш мислите. Това обаче дава още храна на страха и съответно те интрузивно проникват ое по-силно, по-често и повече. На рационално ниво, дълбоко в себе си, през цялото си тяло ти знаеш, че обичаш жените. Знаеш и че гей мислите не са основата на проблема ти - просто за тях се е хванала неувереността ти, страховете ти. Да, не си гей. Но страхът ти от това, а зад него неувереността ти, са ирационални и колкото повече си доказваш, че не си, толкова повече подхранваш страха си, че си. Знаейки на рационално ниво, че не си гей - а ти не си, можеш да ми се довериш, е нужно да работиш с ирационалната природа на страха и изплуващите от него мисли, закачили неувереността ти за това, което за теб символизира провал, слабост и социална отхвърленост- хомосексуалността. Не че в действителност гейовете в съременното общество са отхърляни и провалени, но твоите собствени комплекси за провал и неуспех са се свързали с тези мисли. Това, че те ти минават, няма нищо общо с това да си гей, а както казах, със страховете ти, с комплексите ти, които са се "хванали" за тази тема и мисли, като символично обобщение на неувереността ти. Знаейки това, можеш да промениш тактиката си по отношение на изплуващите в ума ти гей мисли. Наблюдавай ги спокойно. Приеми ги! Да, приеми ги. Както ти писах, приемането им не значи, че приемаш, че си гей, а че приемаш описания механизъм на възникването им. Не си гей и няма да бъдеш! Колкото повече се бориш обаче против тези мисли, нямащи всъщност нищо общо с това да си наистина гей, толкова по-силно те идват. Затова, позволи си да се отпуснеш и телесно и ментално, докато възникват защото така всъщност прегръщаш неувереното момче в себе си, собствената си дълбока емоционалност и преобразуваш страха си в себедоверие и смелост. Има много методи и техники, но ги оставям на терапевта ти. Можеш да работиш с тези 108 НЛП сесии, като се учиш да релаксираш телесно и ментално и се доверяваш на духа си. Когато ги слушаш удобно и отпуснато седнал или легнал, неподвижен и все по-потънал навътре в съня, не толкова следвай гласа и посланията ми, колкото остави съзнанието си да потъне и се разтвори в потенциала зад него. Често говоря умишлено така, че да не можеш съзнателно да следваш казаното - това е особен модел на говорене, подобен на коаните в дзен будизма. Просто потопи ума си в онази бездна от потенциал, в която самоувереното себедоверие естествено залива страха и го преобразува до част от себе си. Когато почувстваш това, можеш дори да се шегуваш с мислите си - защото се познаваш и си вярваш, няма съпротива против тях, а спокойно присъствие и допускането им. Това отношение разтваря страха и съответно и тях. Умишлено се въздържам от по-конкретно описание на техники, а говоря само принципно, тъй като вече ходиш на психотерапия, а при това състояние личната работа е най-важната! Успехи!

Темите са в този форум, в рубриката, в която пишеш, "психотерапия онлайн". Просто търси и чети.

Прочете ли всички подобни теми в този форум, както и статиите, към които те насочих? Ако да, какво научи? Ако ли не, не мислиш ли, че си струва да го направиш, преди да питаш как да си поставяш зъбни коронки сам?!

Да, такова е мнението на повечето психиатри. Такова мнение представлява проекция на собствената неспособност за вършене на качествена психотерапия. Проекция на неспособност, изразена в рационализирано псевдо-научно извинение. Неприятното е, че такива хора сами не съзнават собствената си психодинамика, но вярват на скачането си към заключения. Моят опит е съвсем различен. Постоянно работя с ОКР с най-различни обсесии и компулсии. Вярно е, че работата не е лесна и се иска много точни, целенасочени, упорити и мотивирани усилия. Но резултатите са налице, не по-малко от при всяко друго невротично състояние! Нещата стоят като в онази притча: "Развалил се двигателят на кораба на един американски милиардер. Много майстори се опитвали да открият повредата и начина на отстраняването ѝ, но не успявали. Най-накрая повикали един прочут с майсторлъка си специалист, живеещ в отдалечен щат. Човекът почукал тук там, погледнал, опитал, тествал и след няколко минути поискал един чук. Дали му чука, а той отново похлопал лекичко тук там с пръсти и помолил да пробват да запалят двигателя. В момента, в който пробвали, той замахнал силно и ударил с чука на точно определено място. Двигателят заработил! Когато попитали за таксата на майстора, той казал: "Един милион!". Запитали го: "Ама как така? Вие само ударихте веднъж с чука, това нищо не е!". Човекът се усмихнал и отговорил: "Да, ударът с чука струва един долар. Останалите са за знанието къде и кога да го направя!"...

Прилича на хазартна зависимост, макар и да не знаете със сигурност. Възможно е и да се е забъркал в непознати за нас ситуации... Това, което знаете, е че ви лъже. Това, че е готов да се види с терапевт, е добре и първата стъпка към разрешаване на ставащото би била пълната му искреност. Защото, може да се помогне само през доверие. Второто условие е личното му желание за промяна - ако го има, всичко е възможно. За терапевт - повечето български терапевти работим широк спектър от проблематика, за разлика от западните си колеги, включително и семейно консултиране. Сами почувствайте терапевта си! Ако желаете, пишете какво се случва по-конкретно, за да помагаме с каквото можем през този сайт. Като цяло, ситуацията ви е трудна, но действате в подходяща посока - отделила сте се, търсите помощ, грижите се за себе си и дъщеря си, без да попадате в капана на съзависимостта - дори това ви поведение вече е немалка стъпка към едно по-добро бъдеще. Ако той желае да работи върху себе си, добре, прекрасно. Нужно е обаче мотивацията да идва от него, не да ходи на терапия насила... По-важното е вие да вземете подходящите си решения, при един или друг развой! Чувствам, че сте разумна жена и съм сигурен, че нещата ще се оправят - защото вие вече правите каквото е нужно и зависи от вас!

Имаш обикновени натрапливи мисли. Има много писано точно по тази тема тук във форума - прочети. Аз също имам статии по темата. Прояви мотивация и ги намери. Като цяло, препоръката в случая, след запознаването ти чрез подходящо четене по темата, е: обърни се към вещ в тревожните разстройства и конкретно с обсесивните състояния психотерапевт! Така ще си спестиш много лутане, а ставащото може да бъде решено за период от няколко седмици, до няколко месеца, в зависимост от нивото ти на разбиране и мотивираност и качествата на терапевта ти. Успехи!

Не я познавам, но терапевтите стават все повече, така че това нищо не значи. Питаш дали състоянието ти е ОКР? Нека не се вкарваме в кутийките на диагнози. Можем да кажем, че преживяването ти е на принципа на натрапливото мислене - това е достатъчно. Успехи!

На прав път сте с колежката. Освен ефективна стратегия за справяне със стреса като фон, според мен ключовият механизъм, който би помогнал, е разширяване на съзнанието в практика на медитация. Способността да осъзнаваш и наблюдаваш процепа в началото на натрапливите припявания. Да осъзнаеш, че песните тръгват като автоматичен псевдо защитен механизъм, като опит за потискане на тревожност. Чрез когнитивни и аналитични методи с колежката вероятно сте стигнали до това какви именно програми стоят в тревожността ти. Идеята ми е, чрез тази способност за осъзнаване (в когнитивната наука се нарича метакогниция) да останеш в процепа преди повторението на песента, като обърнеш вектора на посоката противоположно, към страховете си, като ги погледнеш право в очите, признаеш си ги, търпеливо се учиш не да бягаш от тях, но да ги издържаш, да плаваш в тях, смирено да се отпускаш и ги приемаш през призмата на сърдечното си доверие. Техниката, която описвам, се нарича излагане на стимули с превенция на отговор. Това, което я подпомага, както казах, е нивото на осъзнатост, развивано постоянно в ежедневни сесии медитация. Когнитивните и аналитични методи, които споменах, са добри, но само контекстуални в процеса. Основни са поведенческите, хипнотерапевтични/ медитативни/ майндфулнес способи! Само с безкраен диалог трудно би се получчило. Има нужда от конкретни действия - ментални, емоционални и поведенчески!