Орлин Баев

Наистина се радвам, че помагаме!

Моля те, отдели време и прочети всички теми в "психотерапия онлайн", посветени на паническо разстройство, панически атаки и здравна тревожност/ хипохондрия. Така проявяваш мотивацията си за реална помощ. Ако го направиш, пиши след това тук в темата си какво си научила! Надявам се да си пишем пак, но вече на база прочетеното и наученото от теб!

Превключването говори за това, че си повечко зависим от външни стимули, а имаш да градиш вътрешен център от въпросното спокойствие, чрез преработка на страховете си. Това, че сега си спокоен говори, че като си прочел постинга ми, той временно ти е подействал, успокоил си се чрез посланията, вложени в него. Въпросът е сам да изградиш постоянно присъствие на такива разбирания и отношение, което автоматично да преобразува страховете ти до мотивираща смелост. А тя е дълбоко свързана със спокойствието, за което говориш, не е някакво кипене.

Иване, здравей! Колегите са ти дали прекрасни отговори - наистина. Силни са и са много правилни и верни. Това, което ще ти напиша, по никакъв начин не противоречи на прошката, смиреното и от висока позиция на мъдрост приемане на слабостта си и показване на зряло отношение на "по-умният отстъпва". Просто ми се иска да кажа, че те разбирам - гадно е да бъдеш потискан и заплашван, Гадно е да се чувстваш безсилен, слаб, наранен, обиден, предаден и на крачка от унижението, смазването, болката телесна и емоционална. Гадно е. Един вътрешен подход е да видиш, че да - много ме е страх, да видиш ясно страховете си и си ги признаеш. Познавайки ги, можеш да ги стопиш, чрез въпросното смирено приемане, което колегите предлагат къде явно, къде като смисъл скрит в думите им. Да си кажеш - "да, много ме е страх, признавам си, че ме е страх, че съм смазан, слаб, пребит несправедливо и размазан, унижен и захвърлен в бездна от несправедлива болка. Да, страх ме е и виждам страха си, приписвайки го навсякъде, където има несправдливост, правейки информацията за такава да експлоадира в огромна собствена болка, синхронирайки със собствената ми болка и страхове...". Виждайки ясно и смело страховете си, можеш и да ги минимизираш, да работиш с тях съзнателно. Има методи, но всички те работят на фона на налична съзнателност. С това не ти казвам, че няма насилие по селата или че България е прекрасна страна. Казвам ти само, че виждайки, че в страха ти сега е заложена смелостта ти, можеш да си я извлечеш от него и така да виждаш външното насилие по-адекватно. Да, има го. Когато обаче вътрешно си спокойно - смел, първо го виждаш много по-леко и второ, реално виждаш какво можеш да направиш за него, какво реално можеш да промениш. Защото, със страха си не променяш нищо, а само правиш света още по-тъмен... Същото е и по отношение на ситуацията ти. Можейки да видиш и прегърнеш страховете си със смирено приемане, първо те се стапят в огромна степен и се преобразуват до спокойна смелост и второ, се ражда доверие в смисъла на ставащото и в това, че то е ситуирано в един по-голям от теб, мен и агресорите ти контекст - разумната неслучайност на Живота, в който "и космите на главата ви са преброени". Говоря за вътрешно отношение и работа. На фона обаче на така смело преобразуваните до мъдра смелост страхове, в контекста на такава смирена (не бъркай смирението с примирение) смелост, външно правиш най-доброто, което зависи от теб. Ако действаме на фона на страхове, често правим глупости, за които можем после да съжаляваме и цял живот. Когато обаче действаме в контекста на мъжествено и пълно с доверие в разумността на Живота и в нас самите като част от него, доверие в това, че ситуацията ни не е случайна и ни учи по най-добрия за нас начин и ще се случи всичко както е най-добре за нас, ако се учим от ставащото, тогава действаме разумно. Себезаявяваме се разумно. Смирено се заявяваме. Заявяваме се смирено. Смирено означава с мир. В мира живее мъдрост, разумност, идваща от порядък много по-висок и цялостен от този, който възприемаме като обективна реалност чрез сетивата си. Имайки такава мъдрост, знаеш, че неслучайно сега са активирани страховете ти и неслучайно преживяваш тази ситуация - за да растеш като душевност, да стопиш страховете, да живееш мъжествено. Защото мъжествеността се появява само когато има страх, но умеем да работим с него, да го топим чрез любящата си, сърцата смелост. Надявам се, споделяш донякъде думите ми! Имайки такава сърцата смелост, правиш най-доброто, на което си способен, но разумно, спокойно, от позицията на истинската си вътрешна сила. А силата е сила, именно когато приемаме слабостта на страховете си. Чувал си тази мисъл - вярна е. Защото отричайки ги и правейки се външно на много смели, само ги подхранваме и те растат. Виждайки ги смело, признавайки си ги, прегръщайки ги със сърцатата си мъдрост, със смирението на любовта първо към себе си и после към живата разумност на Битието, тогава страховете ни се преобразуват до смелост,. Тя не е безстрашие, а приет и преработен страх. Тоест, страхът е необходимо условие в уравнението на мъжествената смелост. Другата съставка е сърцатото му прегръщане. Пак казвам, това приемане на страха не изключва външните адекватни действия. Но, само на фона на такова любящо, смирено приемане на страха, той се преобразува в смелост и външните действия са адекватни. Тоест, сега съзнавайки страха си, е нужно да се научиш да го преобразуваш до мъдра смелост - имаш всички нужни условия за това - неизвестност и страх. Защото това са условията, в които се изковава мъжествеността. В контекста на наличната сърцата и мъдра смелост, за която говоря по-горе, какви адекватни действия да предприемеш? Бих ти препоръчал ММА тренировки, обграждане с кръг от добри и смели приятели, сприятеляване с нови смели и сърцати приятели. В залите по бойни изкуства има много подобни млади мъже. Защото 99% от тях, дали го съзнават или не, тренират бойни изкуства поради много подобни на твоя вътрешен конфликт. С времето тренировка, човек осъзнава, че не може да победи винкела в тила си, нито куршумите или бухалката. Но, развивайки вътрешната смелост чрез преработване на страховете си, човек става далеч по-разумно спокоен. Съответно и дава такива послания на околните. Защото подсъзнанията ни са свързани като с wi fi връзка - дори без една дума да каже човек, другите чувстват несъзнавано наличностите му. Ако имаш вътрешна смелост, спокойствие и сила на духа, дошла от смиреното прегръщане на страховете, другите чувстват това! И не смеят да нападат. Нападателите са обикновено хора с много подобни страхове, които обаче са се научили като маладаптивна компенсация, мачкайки и ранявайки други със същите страхове, да парират собствените си такива. Когато имаш смелостта, те бягат от нея като вълци от огън, дори без да кажеш и дума. Защото подсъзнанията им чувстват този огън директно! Та, за полиция знаеш и сам. За други, според мен адекватни външни действия, споменах. Но, каквото и да правиш, нека е на фона на спомената вътрешна работа по прегръщане и преобразуване горивото на страховете до огъня на истинската ти сила! Нищо не е случайно и ситуацията ти точно отразява вътрешните нужди на теб като дух, учещ се през телесността ти! Така мисля аз - ако не резонира с теб, подмини... Орлин

Същото е. Едва, когато видиш, че натрапливите мисли всъщност са добри, проява на обич са, но проявена през естествени, еволюционно обусловени защитни механизми на подсъзнанието ти, когато видиш страховете си, от какво именно те е страх и се научиш да ги виждаш просто като страхове, да ги префръщаш и обичаш, не да ги бориш, като една малка буболечинка, детенце в теб, което си ти, да го прегръщаш и успокояваш... Едва тогава работи медитативното отношение просто да пропускаш мислите, знаейки, че са само едни мисли. Защото вече знаеш с цялото си тяло, че са добри мисли, но проявени през защитния език на подсъзнанието ти. С горното не ти казвам обаче, че има нужда от безкрайно анализиране - в никакъв случай. Има нужда просто от поглеждане в подсъзнанието. Сама казваш в първото си писмо - "...направих нещо, от което ме е срам и започнах да потискам страха, а външно да се държа като много силна и нахакана...". Това се вижда в първата среща с психотерапевта и още от нея, най-много от втората, започва да се работи, дали чрез класическа хипноза или чрез разговорна и поведенчески методи като десензитизация и излагане на стимули с превенция на отговор и прерамкиране на възприятието и отношението - да се работи с вече смело извадените и виждани право в очите страхове. Тогава те се стапят. Тогава и отношението към мислите като "просто към моите натрапливи мисли", чрез медитативното им пропускане, става лесно и напълно приложимо. Опитът ми показва, че да - медитативният току що споменат подход е най-правилният, но изисква и известна подготвителна работа. Тя също може да се върши чрез медитативен/ хипнотичен подход (чрез споменатите поведенчески/ краткосрочни прийоми), в зависимост как прецени терапевта ти. А в дългосрочен план, именно медитацията/ майндфулнес/ дзен/ махамудра/ дзогчен/ исихия..., са това, което променя нещата устойчиво постоянно. Споменавам различни думички за медитацията, тъй като през различни школи, се нарича различно, но е еднаква зад привидните външни разлики.

"много властна и критична майка, която не зачиташе мнението и желанията ми и вечно трябваше да внимавам да не се изложа пред хората. Тя просто решаваше вместо мен как да постъпя и аз се съобразявах с решенията й и изпълнявах задачата. Когато пораснах и започнах да споря и да не изпълнявам, започнахме да се караме, а тя пророкуваше, че ще съжалявам." Намираш се в психичната комбинация, която някои наричат каторжник. Силно себепотискане и себенезачитане - дори и съзнателно да искаш да промениш нещата, това себенеглижиране е така дълбоко установено в дългосрочната памет (несъзнаваното), че общуването с автоматичното му самоподдържане и промяната му е нелесна. Над тези дълбочки характеристики, носиш персона, посветена на едно голямо "старая се, стремя се да са наред нещата, да угодя и да не разочаровам важния друг". Разбира се, съзнателните ти усилия, в контакт с тази динамика, рационализиращо разбират различно, извиняват, интелектуализират, но дълбокото себемразене и себе-неуважение продължават да си стоят. Жертва на собствената си психика, която докато е такава, неминуемо провокира, на принципа на самоизпълняващата се прогноза и преноса и в значимия друг - случване на реални житейски обстоятелства, в която да бъдеш неразбирана, отхвърлена, потискана и неглижирана жертва, от която единствено е изисквано механично подчинение. А когато такива външни обстоятелства се случват (като развода), самомразенето, страхът от непокриване на жестоко вдигнатата летва (за да бъдат наред нещата) и виновната автоагресия при непрескачането и, водят до активиране и задълбочаване на ... себе си. Тоест, вътрешният ти пси механизъм се самоподхранва и самоподдържа. Разбира се, възможно е да бъркам за всичко... Вторична печалба? В началото на залагане на динамиката ти, се е налагало да се подчиняваш, потискайки автентичността си, пред възпитателката (бих казал, в конкретния контекст, по-скоро дресьорка...) си. Трябвало е да смазваш, да унижаваш себеизявата на собствените си нужди, нагон, желания, цели, потребности, за да бъде задоволен значимият друг. Постепенно това отношение, първоначално заложено от мама, е започнало да се пренася към другостта като цяло, към хората. В даден етап си протестирала, но не мисля, че протестите ти са били особено дълбоко проникващи в собствения ти механизъм. В края на краищата самосмачкването пред другия, се е превърнало в интернализирано самомачкане пред собственото интроецирано отношение към другия, в морала, в суперегото ти. Когато си започнала да работиш по себе си, си осъзнала това, но усещането ми е, че сякаш стоиш като самотен и зъзнещ наблюдател в ъгъла на собствената си килия. Наблюдател, схващащ устройството на резето на затворническата си врата, но безсилен да я отвори - засега. Безсилие, породено първо от недостатъчно знание какво точно да правя, за да отворя този механизъм и напусна килията си (методите, за които питаш, но и интензивността на правенето им), а от друга, самоподдържащата се вторична печалба. Каква печалба? Първо, навикът - status quo, ефект на експонацията - склонността ни да продължаваме да избираме болезненото и маладаптивно познато, просто защото е познато. Дълбоко си свикнала с автоагресията си - боли, гадно е, но за несъзнаваното ти, това е основният познат му начин на преживяване и оцеляване. И тук стигаме до другата част от тази печалба: дълбок страх от истинска, актуална промяна - както когато си реагирала вътрешно, когато майка ти ти е казвала, че ще съжаляваш, когато си пробвала да се заявиш - проследяваш връзката, нали?! Трета част от несъзнаваната печалба - чувствам се виновна (а вината е емоционалният израз на автоагресията, мазохизма), ако действително се променя. Виновна вече не толкова пред външния друг, а пред собствения интроект в суперегото ти, изобразяващ отношението ти към другостта, към "ти обекта". Четвърта част от тази вторична, несъзнавана печалба, обобщаваща другите, но и надхвърляща ги, както сборът от съставните части надхвърля тях самите в различна цялост, е несъзнаваното: "Забранявам си да бъда щастлива!". Самият дълбоко заложен в теб механизъм на автоагресия, се ужасява пред опитите ти съзнателно да пробваш да бъдеш здраво егоистична, щастлива и автентична - за него щастието на автентичността ти, на живеенето ти от душа и сърце, е равно на смърт! Как се правят и разширяват процепите в този механизъм ли? Преди всичко, е важна целта и посоката. Ако с теб направо се работи за смирено и любящо приемане, несъзнаваната ти психодинамика автоматично би транслирала опитите за смирена обич, в примирено самопотъпкване. Говоря това през опита си в терапията с такива пси-наличности. Основната посока тук е ... агресията! Да, агресията - това не е мръсна дума, когато тя е здрава. А когато е такава, агресията е просто канализираният, така или иначе присъстващ деструктивен нагон (част от дихотомията мортидо-либидо) - канализиран в себезаявяваща се, огнена мотивация, воля да бъдеш Себе си, да Живееш истински, хъс, воля за живот. Казваш, че не съдиш майка си, че си простила? Никак не съм сигурен в дълбочинната истинност на такава прошка. Не знам защо (казвам го само като маниер на говорене), но ми се струва, че това е евтина прошка. Копирам ти моя статия по темата: За вратите, които се затварят и тези, които се отварят „Мнозина страдат от проблема, който аз наричам „евтината прошка“. При първото си идване при терапевта заявяват: „Знам, че детството ми не беше идеално, но родителите ми направиха всичко, което им беше по силите, и аз им прощавам.“ Но когато терапевтът ги поопознае, открива, че изобщо не са простили на родителите си. Просто са си внушили, че са го сторили. При тези хора първата част от терапията се състои в това да изправят родителите си на съд. Това изисква много труд. Изисква подготовка на обвинението, подготовка на защитата, после обжалвания и контраобжалвания, докато накрая се произнесе присъдата. Тъй като този процес е много трудоемък, повечето хора избират варианта с евтината прошка. Но работата по истинската прошка може да започне само след произнасянето на присъдата „виновен“: „Не, родителите ми не направиха всичко, което им беше по силите. Можеха да се справят по-добре. Те извършиха престъпление спрямо мен.“Не можеш да простиш на някого за престъпление, което не е извършил. Само след като бъде обявен за виновен, може да има опрощение.“ Морган Скот Пек Можеш да простиш истински, когато си се заявил. Защото не заявяваш егото, а любовта, която тече през теб. Често смирената прошка се бърка с примиреното, мазохистично себепотъпкване. Но, както казва Морган, това е евтина, плитка прошка. Когато човек погледне в дълбочината си, открива преглътнат автоагресивно гняв. Когато този гняв бъде изявен по градивни начини в здраво себезаявяване, само тогава прошката е дълбока и истинска. Тогава, в даден момент, себезаявяването и смирената прошка се сливат в единна проява на потока на любовта. За това говорят и християнството, и будизма и индуизма... Когато обаче пътят към тази дълбинна, смирено себезаявяваща се прошка не е конкретно познаван, се случва автоматичното и бъркане с мазохистичното примирение. Тук идва на помощ психотерапията, черпеща познание както от съвременната наука, така и от извечните системи за себе/ бого познание! Всеки притежава товар от характерови страхове - ако са непреработени в психотерапията на житейските битки и вътрешното израстване, си ги носим, както костенурка носи корубата си, която предполагаемо и носи печалба - но я прави тромава, мудна, бягаща в свят на илюзорна и пасивна сигурност, от чиято позиция житейските орли още по-лесно могат да я разбият в скалите на предизвикателствата и възможностите, в случая преживявани като ужасно злодейство... Каква илюзия... Когато човек смело погледне страховете си в зениците на очите им и ги преработи с куража на вибриращото в ритъма на вдъхновението си сърце, тогава житейските трудности разбиват корубата на невротичните защити, но инициират израстването на крилете на вдъхновението. Тогава разбираш, че ограниченията винаги са били в теб, а това, че си позволявал да бъдат подхранвани от житейските хищници, е било твой страхлив избор. Възлюбил страха си, осъзнаваш, че горивото му чудесно подхранва огъня на духа ти! Само тогава живееш, гориш, а не тлееш! Избирам да виждам отварящите се врати на възможностите! Какво са старите ръждясали вратички? Емоционални и поведенчески патерни, каращи ни социално да прилепваме към зловредни за нас хора, поведения, системи и неефективни избори. Прегради в ума, които разчупени, водят до възможности за надрастването им. Лесно е да се каже: "Виж възможностите, вместо да се вкопчваш като бебе в майчината цицка на старите си вратички - привички!"... За да го може човек обаче, е нужно да преработи страховете, които го карат да се вкопчва и спират визията му за безкрая от възможности! Когато затворя врата зад гърба си, паля огън зад себе си и дори не мисля да поглеждам назад. Защото някои привични "врати" всъщност са невежи трапове, а възможностите са наистина безброй, когато съзнанието на любяща и себепознаваща се самоувереност присъства! Когато истински можеш да се заявяваш и прощаваш, осъзнаваш, че и двете са част от потока на любовта в този груб свят. На едно по-фино ниво, няма бариери, няма различия за любовта. Тя обединява, свързва, слива, провежда единството, което винаги сме били, сме и ще бъдем като чувстващи и съзнателни същества. Слушайки и чувайки законите и, вече сме жители на Вселената. Откъсвайки се от нея, вече сме в тъмницата на невежеството! С уважение, Орлин

Занимава се, да.

Хареса ми осъзнатостта ти. Мислила си - сама даваш ключовото отношение, което е заложило този убийствен и самоподдържащ се (включително с полусъзнавана вторична "печалба"), депресирал те мазохизъм в теб - майчиното ти възпитание. В даден момент от живота ти мазохистичните заложености отново са започнали да се проявяват все повече, отразили са се на семейството ти, на живота ти като цяло. Такъв именно възпитателен стил и заложености са най-прекрасната психична база, предпоставяща депресията, в която се намираш. Пиша ти умишлено сбито... Мога да ти дам техники, стъпки... Но това, което виждам е, че имаш нужда от работа с психотерапевт, който да съумее освен да изясни заложеностите ти (което става бързо), да те раздрусва много силно (през емпатия, разбира се) всяка сесия, така че да ти помогне да направиш "процепи" в сега стабилно случващия се автоагресивен патерн. Процепи, през който да промениш мисленето си в асертивно, да събудиш мотивация и здрава агресия, насочени навън. Умишлено не се спирам на ползваната технология в психотерапията - това е работа на човека, с когото ще извървиш пътя си. А път има. За да е резултатен, е нужно както ти, така и терапевтът ти, да се борите със зъби и нокти, да проявите много усилия и целенасочена настойчивост. Когато те четох, почувствах в теб един много разумен и макар и притиснат от собствената си автоагресия, мотивиран човек. Засега прикрито мотивиран, но с мотивация, която чака само да обърне вектора на посоката си! Благодаря ти, че ни се доверяваш! Можем да си пишем. Това, което обаче истински ще те "извади от ямата", е работата с много мотивиран и лично приел случая ти терапевт! Поздрави най-сърдечни!

Какво ми е мнението за хапчето, което очевидно не ти действа? Мнението ми е, че е добре да предприемеш мерки по отношение на ОКР-то си. Както сам виждаш, преди е било наистина просто израз на страх, но с времето става все по-силно и самостоятелно, прави пътечки в мозъка. Ако искаш да прекараш живота си красиво и добре, започни поведенческа терапия. Намери терапевт, който знае какво прави. Ако е нужно, ще дойде във вас няколко пъти, за да ти помогне да издържиш страховите стимули, без да им отговаряш с ритуали, като те учи на променено отношение към страха - не на борба, а на прегръщането му. Поведенчески терапевт, който разбира и от хипнотерапия. Намери го и се справи!

Според мен посоката на справяне не е "да нямам изпотяване", а работа за преработване на страховете. Тази работа включва и ползването на симптомите като терапевтичен инструмент. Например изпотяването. Аз бих ти дал за задача да се изпотяваш нарочно и да не сменяш блузата си. Тогава почваш да осъзнаваш страха си зад симптомната фиксация и рационализирани извинения, които правиш. Съответно започва работа по страха. В случая вероятно процесът е: "Не контролирам тялото си -> страх ме е от загуба на конрола -> провалям се пред самия себе си и в очите на хората -> аз съм looser... Външно поведението ти е натрапливо контролиращо и рационализиращо извиняващо постоянната битка против изпотяването. Всъщност битката обаче е срещу споменатите страхове. Колкото повече се фиксираш обаче в изпотяването, вместо върху предизвикването, приемането и преработката на страховете, те се поддържат и вегетативното, симпатикотонично изпотяване си седи... Подобна е и динамиката на натрапливостите, които ако споделиш по-подробни какви са като мисли и ритуали, можем да дадем насоки.

"Аз разбирам всичко, но ми е ужасно трудно, защото никога не съм преживявала такова мъчение." Пишеш във форум, свързан с Петър Дънов... Той категоризира човешките усилия така: - Мъчение - свързано е с липса на осъзнатост, вярвания че трудностите са случайни, а преживяващият ги приема себе си като жертва на сляпа съдба, сякаш по някаква досадна и болезнена за него подробност е като че ли на погрешното място, в неподходящо време. Иска му се колкото с еможе по-леко и меко просто да махне гадните преживявания и обстоятелства, които приема за ужасни и зли... Тогава човекът наистина е в собствения си ад. Но, ад дезайниран и поддържан от липсата му на съзнателност... - Труд - човекът вече притежава известна осъзнатост за неслучайната закономерност на преживяваните от него трудности, за това че те го учат и развиват. Но, все пак, върши нужната и изисквана от синхроничната неслучайност на съдбата си работа с неохота, от немай къде. Разбира, но в него присъства и от старата неосъзнатост. -Работа - присъства осъзнатост, проникнала преживелищно във всяка клетка и всеки квант от съзнанието на човека. Човек знае, че преживяваните от него трудности са добри и щадящи го, не повече от колкото може да преживее и носи уроци, дадени му от мъдростта на живота и съдбата му, така че да фасилитират развитието и порастването му. Вижда уроците си не като препятствия, а като възможности за растеж. Тук смирената благодарност и с готовност приемане на уроците и доверие в тях, са искрени и сърдечни! .......... Писали сме доста за тревожните състояния тук във форумите. Аз имам доста статии по темата. Както и за мислите "за самоубийство", индикиращи всъщност жажада за живот и щастие! Прочете ли? Като цяло, това което виждам от написаното от теб е, че състоянието ти се случва, за да те накара да посрещнеш и прегърнеш вече съществуващи в теб страхово наситени програми за нараняване, безсилие, безпомощност, слабост, неизвестност, неподкрепеност... За да се научиш да ги посрещаш, прегръщаш и преобразуваш до една пораснала, дълбоко стабилна, обичаща трудностите, предизвикателствата, различието жена. Пиейки хапчета, явяващи се част от неразбиращото изтласкване на страховете, вече действаш през позицията на мъченица, на нещастна жертва, която споменавам по-горе. Сякаш си болна - нали тогава се пият хапчета. А ти не си болна - зрава си, просто имаш работа за вършене. Психотерапевт във Варна: Диляна Колева Успехи от все сърце!

Посока на справяне, както аз я виждам: 1) Психотерапия - работа върху мисленето, себепознанието, себепредставата и самооценката. В психотерапията се учиш да осъзнаваш и променяш мисленето и комплексите си интенционално. Осъзнаваш, че никога не си бил нещо застинало, а си процес и можеш да насочиш този процес накъдето реши волята ти! 2) Ако живееш с родителите си - откъсване от тях, самостоятелен финансово и емоционално живот. Тоест, прекъсване на "пъпната връв". Дори чуването по телефона, скайп и пр., много по-рядко. Това е важна стъпка. Дава послания на ума ти за приемане на трудностите, самостойност, мъжественост, развиване на вътрешна мотивация. 3) Активен спорт, най-добре комбинация от боен спорт плюс фитнес, грижа за тялото, дрехите, косата, външнния вид. Тази грижа се превръща в макар и външен, но един от начините за промяна на самооценката. 4) Спиране на мастурбацията и порното - така се нагнетява тестостерон, мотивация, амбиция, здрава агресия и воля, готовност за преодоляване на трудности и посрещане на непознатото. 5) Курс по НЛП и пик ап - тук се учат умения за общуване, още по-качествено общуване, харизматично общуване. А пик ап (свалки тренинг) - това е нещо, което аз недолюбвам, но все пак, от него могат да се наваксат някои стартови умения и принципи за междуполово общуване, макар и по един доста механичен начин... 6) Много по-малко време прекарване в къщи сам и много повече навън, в компании, подходящи за теб и интересите ти - има добри групи като "Същност", "Инсайт", групи за медитация, психологически групи за личен опит, туристи, клубове по интереси, танци... След преминаване на горните стъпки, в тази със сигурност се появява приятелка! 7) Поддържане на новия начин на живот и себепредстава, докато станат теб самия! Опс, сега видях, че имаш още няколко теми... Не съм ги чел. Моля, фокусирай питанията си в една тема. Иначе ни се налага да търсим и кликаме и четем пет различни теми, което е слаб вариант и за теб и за нас!

Попитали един дзен учител какво представлява медитацията. Учителят грабнал меча си и с един замах отрязал главата на плашилото за птици, поставено в двора на манастира, за да гони пернатите от градината. Казал само: "Медитацията е състояние без глава!". Да си без глава, разбира се, не означава да си тъп или само усещащ през тялото и нагона. Да, в медитацията, между тази и другата мисъл, ставаш по-сензитивен, но и по-интуитивен. Събужда се същински човешкия, недуален разум, едно по-високо ниво на когниция. Свързана е с осъзнаване единството на всичко, на законите на Битието, Дхарма... Парадоксът на "състоянието без глава" е, че един от страничните му ефекти е повишеният интелект, при това с доста единици. Но, интелект подвластен на духовния разум, слуга, а не господар!

Започни работа, живей самостоятелно, плащай си наема, храната, осъзнай как се вади хляба за известно време, отделно от родителите си. Тогава ще знаеш искаш ли да учиш и какво искаш да учиш! Засега си свързан с тях емоционално, ментално, финансово, а взетите решения никак не е задължително да бъдат твоите такива!

Писах ви на л.с.

Благодаря ти сърдечно!

"Избор на психотерапевт" - статия по темата, в която споделям размисли по въпроса.

Статия: "Всемирното бяло братство и психотерапията".

Ако питаш за осъзнатото сънуване, има много книги, както съвременни, така и от древността. Една добра книга на тази тема, която може да те насочи към други, е на Ивайло Станев: "Изкуството на осъзнатото сънуване". Като НЛП технологии, ти препоръчвам: - "Изгради живота на мечтите си" - Р. Бандлър - "Транс-формации" - Р. Бандлър - "Трансформиращо НЛП" - С. Уилямс Има и много други НЛП книги, включително и в интернет, на различни езици. Един добър пътеводител в архетипната символика на личното и колективно несъзнавано, което се превръща в съзнавано, когато сънуваш осъзнато, са и книгите на Карл Юнг: "Психология на кундалини йога", "Психология на златното цвете", "Психология и алхимия", "Психология на източната религия". Това, че сънуваш осъзнато, е ценен инструмент в "ръцете" на свободната ти воля! Ползвай го внимателно, но и умело и смело! Кошмарите са нещо чудесно - с тях психофизиологията ти сама прилага поведенческите и нлп техники на излагане на стимули и погасяване на страховата реакция, дисоацияция и асоциация, преобразуване чрез автоматична, а когато сънуваш осъзнато и интенционална намеса в съдържанията на психиката си. Относно страховете ти - споменаваш, че ходиш на психотерапия. Би трябвало терапевтът ти да ти е дал набор от инструменти, с които сама да работиш с мисленето си, да изисква от теб активно себепредизвикване и излагане на страхови стимули и пр. Слушай човека на когото си се доверила и успехи!

Отворил си N на брой теми... Аз лично, когато отговарям, ми се иска да имам представа за човека, а тук в този формат я придобивам от писаното от него. Не ми се иска обаче да търся десет теми - затова не ми се пише, макар и да имам какво да кажа по конкретния въпрос. Надявам се колегите да ти отговорят, ако преценят.

В София: Алексей Бъчев, Камелия Хаджийска, Андрей Ганев (ученик е на Алексей). Разбира се, има много колеги, но аз бих се доверил на тези. На прав път сте в мисленето си за спиране на химическите патерици и справяне с помощта на свободната си воля и смиреномъдри усилия. Забелязал съм, че колегите, които наистина се справят и психотерапията им е призвание, на ниво невроза работят на чисто, без хапчета (с изключение на тежко окр и преди почване на ефективна психотерапия). Това, че колегата твърди, че единственият изход са медикаментите, почива единствено върху собствените му предразсъдъци, подкрепени от фармацевтично-медицинския бизнес, но не и от твърда наука, както и на очевидното му неумение и непознаване на психотерапията. Не знам при кого ходите и честно казано, не ме интересува, но такъв подход е меко казано, слаб и неефективен. Нещо повече, превръща се в част от проблема, вместо от решението му, тъй като несъзнавано мозъкът ви разчита на химията, не и на съзнателните усилия, през призмата на една по-широка визия за житейска мъдрост и учене. Писали сме по темата доста... Изходът: - работа на чист мозък, без психофармация, явяваща се част от потискането на страха; - промяна на мисленето, отношението и визията за ставащото от болестно и от жертва, в резонен и благ житейски урок и благословено учене и душевен растеж; - себепознание - характер, психодинамика; - активни и сърцати, последователни усилия, насочени в нужната ви, преработваща характера ви посока, търсена от душата ви.

Медитацията премахва външните характерови брони и защити, а тишината на потенциала, на свръхсъзнанието, слиза до подсъзнателните наличности и ги лекува. Самият естествен сън, се явява своего рода невро психичен програмист, който лекува. Принципно не се препоръчва медитация директно преди сън при начинаещи, тъй като повлиява съня. При хора практикували медитация дълго време обаче, целият им живот се превръща в медитативно, осъзнато живеене от позицията на потенциала, на вътрешната божественост. Това, което ти се е случило е, че в медитацията си извадила подсъзнателни наличности, но не се е получило свързване с потенциала на безкрая. Затова сънят е поел естествената си функция на лечител. Това, че проникваш в него осъзнато, е добре, когато можеш да ползваш това си умение. Според мен, добра идея е да се запознаеш с основни принципи и техники за визуална работа (автохипноза, нлп, будистки медитации и др.).

В период на преживяване на раздяла сте и това ви прави чувствителна. Някои жени се опитват да се справят чрез безразборен секс, но дали това е удачният избор. Не това искате вие обаче и то с право. Поведението на мъжа, за когото разказвате, говори че вероятно би искал само неангажиращ секс. А вие имате нужда от разбиране, топлота, обич, резонанс с душичката ви. Тогава и сексът е супер, нали?! По скромното ми мнение, добре е да изследвате моделите си на мислене и партньорско поведение, да извлечете мъдро опит от ситуацията си. Защото няма случайности, но учейки се, съграждаме зрелост и мъдрост, чрез които живеем далеч по-хармонично и привличаме качествени хора и обстоятелства в живота си!

Примирението е мазохистична автоаресия, овчедушно себепотискане. Смиреното търпение е качество на мъдролюбието!

Стрес, нищо повече!