Орлин Баев

Не я познавам лично, но предполагам, че е добър избор. Учила е психотелесна терапия, интелигентна жена е. Останалото ще си почувстваш ти. Успехи!

Не са два метода и не си противоречат, а се допълват в един по-цялостен. Аз лично ползвам част от подхода на споменатата книга, но и работя по своя си методика, включваща себеразбиране, промяна на интерепретацията, имплозия с прерамкиране, медитативен подход. В книгата се описва подход, включващ промяна на интерпретацията и елементи на медитативен подход. Промяна, но частична и много на сляпо, без себепознание и себеразбиране, както и подход, идващ от медитацията, но приспособен за западния човек, какъвто за радост българинът не е. В книгата липсва и имплозивното себешегуване с рифрейминг от смирение... основен е медитативният подход и в 'обсебен мозък" той се ползва. Опитът ми обаче говори, че предходните стъпки, които аз ползвам, ускоряват неколкократно действието, приложимостта, подготвят психичния "терен" за такъв подход. Книгата е добра и може да помогне на много хора, както и за мнозина никак не е била достатъчна. За мен не е водеща в работата ми с окр - ползвам своя технология. Който и метод обаче, когато е даван от опитен терапевт като д-р Първанов, работи силно и ефективно! Защото методът е вторичен, а влаганото в него доверие, зависещо от доверието в терапевта, плюс знанията и опита му, са тези, които помагат!

Добра теория.

Мхм!

За Бога, не знам къде си попаднала, но това което си чула и посланията, които си получила, противоречат както на контролираните изследвания на твърдата наука, така и на психотерапевтичното поведение... Д-р Първанов сигурно вече те е насочил към сърцати и ефективни колеги! Успехи!

Помага умората след спорт. Помага практиката на интензивно дишане, което само те въвежда в транс. Състоянието точно преди заспиване и след събуждане са естествени процепи между съзнанието и несъзнаваното. Когато някой те води, също се получава по-лесно, макар че сам е по-ценно. Но, това което истински помага, е практиката. Ако за едно свирене на пиано се искат десетина години обучение, колко мислиш са нужни за усвояване дълбините и висотите на съзнанието чрез медитация?!

За мизофонията - в интернет битуват много истории на хора, несправили се с нея. Както и има хиляди и милиони оплакващи се хора с тревожна и депресивна симптоматика, които никога не осъзнават, че състоянието им е неслучайно, не е мъка, а благословия, целяща не гърч, а растеж на съзнанието. С това само илюстрирам факта, че ако много хора твърдят нещо, по никакъв начин не означава, че то е вярно. В работата си постоянно индуцирам актуални промени и трансформации и наблюдавам друг тип хора - готови да се учат, правещи го смирено самоуверено, с благодарност към предоставения житейски материал по израстване. Дали мизофонията прави изключение? Дали е случайна и дали преживяващият я е произволна жертва на гадно състояние, от което видите ли, трябва да се отърве, като от въшки? Дали пък не е резултат от невротична психодинамика? Разбира се, тя е лична. Но, има и общи патерни. Ето, тийнейджърът със специфичния нему бунт и желание за откъсване от авторитета, сяда на семейната трапеза заедно с родителите си. Всичко външно е наред... По някое време обаче тийнейджърът странно как, започва да се дразни от звуците, издавани от родителите - звукът на въздуха при почистване на зъбите, примляскването, преглъщането, облизването с език, движенията на устните и звуците на слюнката... В някои семейства дори родителите могат да имат слабостта да се съобразят с неврозата на детето си и така всъщност да я подхранят - да се хранят отделно, да внимават да не примляскват и т.н. Но, така единствено делегират правото на невротичния тийнейджър садистично да потиска тях, проектирайки стремежа си да потисне ... страховете си. Потискайки ги обаче, ги изтласква и увековечава. Изтласква ги често до степен, в която е наистина неспособен да ги види, дори да е интелигентен човек. Неспособността му да види корените на страховете го кара да се фиксира в плитчините на уж защитното дразнене. Това късогледство обслужва вторични печалби. Несъзнаваното автоматично е приело, че така капсулирайки страха и насочвайки съзнанието единствено във външното, реално псевдо защитно, но от него смятано за реално защитно дразнене, страховете няма да се случат. През връзката с реалността погледнато ставащото, първо тези страхове са изцяло субективни и второ, капсулирането им подсигурява постоянното им присъствие и несъзнавано преживяване. Мизофония, в една или друга степен преживяват много хора. Ако обаче е наистина интензивно проявена, в човека се създава устойчив конфликт, каращ преобладаващата мотивация в живота да бъде дефицитарна, вместо битийна, да бяга от сянката си, вместо да бъде тласкан от потенциала си.* Какви страхове? Малко по-горе в същата тема писах. Някакси обаче съзнанието на мизофоника или странно как се плъзга около външната информация и въобще не я регистрира, водено от изместването на вниманието му от несъзнаваната вторична печалба на непознаване на капсулирания страх. Защото осъзнаването на информация, свързана с него, би насочило ума към декапсулация, което автоматизираният несъзнаван механизъм не желае. Или пък, когато все пак, с усилие на волята, вниманието е задържано върху въпросната психодинамика, се наблюдават отричане, проекции на страховете в неразбиращия и неспособен друг, защитни, отхвърлящи и омаловажаващи рационализации, целящи откъсване от нежелания допир до страховете интелектуализации, формиране на реакции, при които мизофоникът защитава каузи на свобода и неприкосновеност, независимост и правда, прикован към външна логика, но невиждащ дълбочината си... Пътят на справяне? През разговор за психодинамиката, когнитивна работа с вътрешния диалог и падаща стрела, през медитация/ хипнотерапия - възстановяване връзката между съзнанието и несъзнаваното, осветляване със светлината на съзнанието на капсулираните страхове, издържане допира до тях. За някои мизофоници това е труден процес. При други се случва далеч по-лесно и бързо, когато се прояви смела готовност. Имал съм единични случаи, при които несъзнаваната капсулация и вторична печалба са толкова силни, че вниманието на човека по никакъв начин не успява да постигне свързващо работната памет и дългосрочната памет осъзнаване, сякаш избутвано от описваните защитни механизми. Човекът продължава да пребивава в регреса на детски и не особено интелигентен бунт. Но, това са единични случаи. Въпросното разширение на съзнанието е задължителна предпоставка за по-нататъшната, вече поведенческа и действена работа. Липсва ли това осъзнаване, поведенческата работа се явява механична и недостигаща до реална промяна. ................... * Ейбрахъм Маслоу постулира тези два типа мотивация. Дефицитарна, при която стимулът за постигане и действие е липсата, страха. Битийна, при която стимулът е твирческото вдъхновение.

Ще съм честен. Като те чета, в мен се създава впечатление за известно "вземане насериозно" в теб. Разбира се, това е мое усещане, до което стигам на база прочетеното от теб, не и от виждането ти - затова може и да греша и ако е така, прости ми! Усещането ми е, че въпросното вземане насериозно се явява защитно фиксиране в "аз знам, аз мога, имам право", логични интелектуализации, биващи част от желание за прогес в живота, израстване, но и без да искаш, известно потискане на наличности. Но, може и да бъркам и дано е така. За мизофонията -много дълбоко нагонно преплетена е, затова не е лесна нито за осъзнаване в дълбочина, нито за промяна. По-късно ще пиша още.

Това, което си прочела, е вярно толкова, колкото е вярно, че чичо ти от Америка в момента пише наследството си, в което те споменава като главна наследничка на 118-тте му трилиона... Сама казваш, че от седем години преживяваш тревожни състояния. Фактът, че една упойка, обикновено замайване или дереализация така те плашат, говорят, че силно те е страх от загуба на контрола, не вярваш на тялото си, на себе си в дълбочина, на Живота и мъдростта му... Не искам да ти препоръчвам психотерапия, защото сама знаеш, че това е доброто решение, помагащо ти в стратегически план устойчиво!

Дали е логично ли? А нима животът, а още повече несъзнаваното, са математически логични? Утвържденията, които споменаваш, могат да са част от залагането на чара, но само част. Ако само с тях се работи, на принципа на Луиз Хей, се превръщат в един вид наивен позитивизъм - това е поп фолк, невежа психология. За малко могат да помогнат, но при непреработени и още повече, непознавани собствени наличности, е като да налееш малко водичка в пустинята. Как да придобиеш първо, дълбока самоувереност, която несъзнавано да предизвиква преклонение и уважение пред теб ( и от двата пола)? Както и как, на базата на тази автентична самоувереност, да надградиш чара си? Очакваш може би рецепта - метод този, метод онзи и ... готово, като в сайт, фокусиран в женска целева група, който обаче поради плиткостта си никога не върши работа. Не... Ще споделя някои принципни положения, както и конкретни насоки наистина да случиш промяната си! За да изградиш или по-скоро, разкриеш самоувереността си, е нужно да видиш какво я спира - защото тя принципно е естествено състояние. Да видиш ясно страховете, които сега те водят за носа. Да ги осъзнаеш и със смирена прегръдка да ги разтопиш - това е език на говорене, разбира се, метафора, а зад нея процесът се фасилитира от методология. Когато така смирено се довериш на посланията на страховете си и ги преобразуваш до дълбока смелост, имаш основа върху която привличащият, магнетичен чар започва да се задейства. На енергийно ниво той е реална, очароваща сила. А обяснен с думички, е умението да дадеш от каквото обектът има нужда, за да го спечелиш и насочиш към това, от което ти имаш нужда. Това е процес на естествена комуникация на високо ниво. Има го още в растителния и животинския свят, природно заложен ни е. Може да бъде манипулация, когато се ползва зловредно... Но в основата си е естествена, напълно нормална, но качествена комуникация. Дотук споменах принципни положения - но, как да ги постигнеш? С каквито се събереш, такава ставаш! Ето стъпките: 1) Няколко начални сесии при добър психотерапевт, не повече от 20-на, които впоследствие се разреждат до контролни и насочващи 2) Групова терапия, фокусирана в преработка на страхове. следващите две стъпки могат да се случват успоредно с горните две. 3) НЛП практик и мастър практик обучения 4) Школа за чародейки . Разбира се, в съвремието ни не се наричат точно така... От предлаганото в България бих ти препоръчал две такива школи - на по-плитко, но по-бързо даващо резултати равнище, тренингите на Наталия Кобилкина. Колкото и да я плюят някои колеги, има си качествата жената и умее да ги предава - което си е факт, факт си е. На по-дълбоко ниво и по-цялостно, неорахйианската школа. Никак не бих препоръчал начина им на работа за справяне с реални и нелеки състояния. Но, що се отнася до личностово израстване, за придобиване на асертивност и харизма, са добра школа. След няколко години жените и мъжете там се превръщат ако не в ефективни терапевти, то в ... чаровници. Което не е малко. Можеш да се запишеш там и за една година само, колкото прецениш. Не рекламирам, а съм изцяло искрен. Ако оцениш даваните насоки, след само няколко месеца вече ще бъдеш "чиста" от страховете си, осъзната, излъчваща съвсем различни послания. А ако продължиш по описаната пътека, споменах какъв е резултатът! Успехи!

Много си категоричен... Аз пък твърдя, че зад дразненето ти стои страх, който просто не виждаш. Споменавам по-горе някои насоки. Разбира се, радвам се, че имаш мнение! В такъв случай няма как да ти бъда полезен...

Чувал съм добри неща за Пламен Панайотов, макар и да не го познавам лично. Поздравете го от мен и успехи!

Поздравления!

Не съм чел другите ти теми и пиша на прима виста. Очевидно имаш проблем със самооценката. Нужно е да видиш много ясно страховете си и вместо да компенсираш с "дръпнато поведение", да се държиш асертивно, със самочувствие, не и отблъскващо. Когато се държиш самоуверено не като маска, а на фона на преодолени страхове, на мястото на които живее смирено доверие в себе си, тогава чарът ти нараства неимоверно. От една страна, с доверие в себе си заявявайки се, даваш несъзнавани послания за уважение към теб - ценят те колкото ти се цениш. Интерес имат към теб колкото ти имаш към себе си. От друга страна въпросната висока самооценка ти дава шанса да се превърнеш в чародейка, в жена, която умее да привлича, да "върти" мъжете и хората въобще около самоуважението и чара си. Да привличаш с все по-силния си магнетизъм, като употребяваш уменията си по съблазняване качествено, разбира се, не за манипулация, а за добри цели, далеч надхвърлящи сегашните ти казуси. Защото когато така преработиш психиката си, сегашния ти казус с мъжете ще ти се стори миниатюрно несъществен, в предвид тълпите от желаещи не само да спят с теб, а просто да бъдат около и с теб!

А съзнаваш ли страховете си зад външното дразнене и имаш ли смелостта да работиш интензивно с тях?

Предлагам да ти пишат по-широк кръг, не само психолози!

Учите се и това е чудесно! Единствено според мен е нужна малка промяна във фокуса, от "да нямам п.а.", в "готова съм да усвоя уроците по смелост, смисъл и мъдролюбие! Ако е нужно, нека идват хиляди пъти по-силни докато съм жива, приемам ги радушно и с доверие се уча от тях!" . Именно при такава дълбоко пропила се настройка на ума ви, п.а. не идват, тъй като вече сте истински смела, мъдра, сърцата и обичаща с онази Божествена Любов, от която винаги сте била част. Когато имате такава настройка, вместо страх от страха, вие го обиквате и сама си причинявате състояния, силно напомнящи паника, като обаче присъствате в тях със спокойно блаженство. Тази работа се върши на фона на личната ви психодинамика, характер и преобразуваща ги посока!

Здравейте! Моля, пишете в "психотерапия онлайн" - тук общият пси форум е замрял, аз лично почти не влизам, а и не сме модератори в него!

От същия автор, две книги по темата: - "Любов и сексуалност"1, "Любов и сексуалност"2

С теб се случва факт, който забелязах след първите примерно две години от практиката си. Приемах хора, които пият психофармация. Уж всичко течеше добре и се подобряваха. Когато обаче след време спираха хапчетата, цялата симптоматика, емоционални раздирания и страхове, се връщаха с пълна сила, дори с лихвите на отложеното и нежелано учене... В този миг човекът се пита - за какво ходих на психотерапия, след като се оказва, че цялото ми подобрение се е дължало на химията?! И е прав! Това констатираш и ти! Несъзнавано, а и чисто неврално и мозъчно, цялата му същност се е опирала на химическата патерица, като ученето, което психотерапията би трябвало да фасилитира, въобще не се е случило... От тогава, когато става дума за работа на ниво невроза, с редки изключения, приемам само когато човекът е "на чисто", без хапчета. Така моята отговорност е с пъти и пъти по-голяма, но и постиганите резултати са стратегически устойчиви, а човекът свършва работата, която Животът му е предоставил да върши с невротичното му състояние - да осъзнава, да расте в смелост, обич и сила. Както споменах, в някои редки случаи, например при свръх - тежко ОКР, наблюденията ми показват, че психотерапията на фона на психофармацевтични медикаменти, е допустима. Но, това са изключения. Какво да направиш? Потърси психотерапевт, който познава състоянието ти и може да ти помогне истински!

Уау, наистина добър подбор! Във връзка с мислите от Учителя и твърденията на психологията. Последната твърди, че гневът обикновено е израз на страх. Или на прикрита тъга, зад която също стои страх. Какъв е обаче праведният гняв, когато даден човек е умен, духовен, провежда божественият свят чрез осъзнаването му?! Такъв гняв не е основан на страх, а е променяща енергия, зад която стои стабилна духовна сила. Учителят сам казва - един на десет само може да има подходящ, по законите на живата природа проявен гняв!

"Лекарствата са започнати и ще ги пиете до започването на психотерапията.После терапевта ще ви насочи какво да правите." Отговорено ви е!

Здравейте, Гизела! Да, просто вегетативни процеси са, презадействана симпатикова система. Преактивирана е обаче от реакцията ви на борба, идваща от неразбиране. Сега си мислите, че симптомите са нещо натрапено, болно, зло и мъчително, което на всяка цена трябва да се премахне. Професорът ви е диагностицирал качествено. Но по отношение на справянето, начинът, по който е подходил, както казва и д-р Първанов, подхранва неразбирането, а оттам през неадаптивните психични механизми гарантира продължаването на психо-соматизирането и съответно хронифицирането на преживяваното. Не знам - вероятно се е объркал или в момента е бил много зает, за да се държи така - наистина недоумявам. Би трябвало, като човек, специализиран в менталното здраве, да познава етиологията, психодинамиката на психичните р-ва и въпросното вплитане на дрогирането в маладаптивните пси механизми на ниво невроза... Но, иронизирам... Маса колеги предпочитат да стъпят на недоказаните по никакъв начин и половинчати, но масово прокламирани от фармацевтичния бизнес хипотези, в резултат на което не решават, но поддържат проблема, така гарантирайки финансовите приходи на споменатия мега глобален бизнес. Грозен, но масов факт. С това дори не критикувам, а просто регистрирам факти. В л.с. ви насочих към терапевти. Много можете да помогнете на терапевта си, когато имате подходящото разбиране. Бих се радвал да прочетете последователно, внимателно и систематично тези материали: тук. тук,. тук , тук , тук и тук. Успехи!

Нямате шанс за полудяване - категорично! Но докато не преработите страховете си, с една торба хапчета да се тъпчете, животът ви ще е живян на малък процент от смисъла, силата и щастието. Имате да вършите доста работа по себе си. Може би добра идея е да започнете да четете качествена литература - книги за психология, себепознание, духовност. Ето списък с някои такива.

12 близки е доста... Но, от друга страна, всички губим близки, самите ние остаряваме и умираме, както и постоянно сме в контакт със смъртта, случваща се около нас. В един разумен свят, познаващ законите на Битието и функциониращ спрямо тях, смъртта няма как да е травма. Защото не съществува, освен в тесните понятия на идентифициращия се с биологичния си скафандър човек. Нормално е да страдаме - няма го човекът, не го виждаме с физическите си очи, няма ги думите, погледа, топлината му... Макар и като сърдечно и душевн присъствие да е много по-близо до собствената ни душевност и сърдечност, именно защото телесният процесор вече не пречупва и не ограничава любовта. Близо е, ако ние сме близо до собствения си сърдечен и душевен разум обаче. Не илюзията на смъртта, не и животът и случващото се в него, а това как го пречупваме във възприятието си, е това което предпоставя смисленото щастие или не. В психологията можем да намерим добра обяснителна база, върху която да стъпи разширението на съзнанието ни. Вижте тук за типовете привързаност и по-специално за несигурната амбивалентна/ съпротивляваща се привързаност. При нея отношението към авторитета е двойнствено. Когато човек търси приемането и добро взаимодействие с обекта, показва от агресивна нападателност, до неадекватна пасивностр. За такъв именно стил на привързаност е характерен бунтът към авторитети. Човекът има нужда от афекта на човека, но още от бебе е изградил маладаптивна стратегия за получаването му - от пасивност до нападателност. При пасивността човекът очаква да му бъде дадено отношение, внимание, обич, като другият някакси според него би трябвало сам да се досети за това - което, разбира се, при липса на съзнателно сребезаявяване, често не се случва. Тогава, а често и превантивно, дори и при налично добро отношение, несигурно амбивалентно привързаният човек автоматично изразява отношението си на привързаност и желанието си за близост чрез нападателна съпротива. Несъзнаваното очакване тук е повторение на инфантната ситуация, в която вниманието на другия така да бъде привлечено и той да прояви добро отношение и защита, въпреки нападателността. В живота на възрастния това далеч не винаги се случва, разбира се. Справянето се случва чрез всички средства на психотерапията, при много добър терапевтичен контакт. А ядрото на промяната се състои в разширението на съзнанието, в свързването на съзнанието с автоматизираните реакции, възнамеряване и съзнателната им промяна. Сега в живота си имате прекрасния шанс да практикувате такова осъзнаване и промяна! ............ Изгледах клипа, към който д-р Първанов е дал линк. Чудесен е, нали?! В него можете да видите трасиран пътя по преодоляване на тази вътрешна несигурност. Защото нападателността е резултат от страх. Страх от откъснатост, неразбиране, изоставеност от сърдечността и обичта, неодобрението, смъртта... Един викащ и плачещ страх, искащ да го обичат въпреки! Когато съзнателно се научите да се свързвате с този страх, да го признаете, да се сприятелите с него и го приемете, сега сама ставате родител на самата себе си. Когато малко по малко този страх се преобразува до вътрешна сигурност, тогава се променя и поведението ви. Можете да приемете авторитет, да чуете отказ спокойно, да си поискате на мига и на място, следвайки автентичността си. Защото, прегърнала страха си, във вас заживява дълбока самоувереност, обич, творчество и вдъхновение. Тогава нуждата от защитната нападателна или свръхконтролираща или твърда броня отпада. Тогава приемайки слабостта си и имаща смелостта да бъдете сърдечно оголена и пред себе си и пред другите, живеете искрено и от сърце. Обичате и можете да получавате обич истински. Да, така сте разтворена за нараняване, но и за приемане - защото вие дълбоко сте приела самата себе си. А парадоксът е, че когато така човек живее през сърдечната си разтвореност и самият себе си обича истински, получава същото и от важните за него други!