Орлин Баев

Симптомите не са лоши - те просто ти казват, че имаш нужда да организираш мисленето, чувстването и живота си!

Това са много области и много умения. Когато си истински добър в нещо, нещата се нареждат - търсен си, работодателите сами дори те искат и канят. Но, дори да не си толкова добър. всичко е възможно. Практикуването на масаж примерно, може да е много доходна и добра заетост, когато ти харесва и си качествен професионалист. Но, ще кажеш - телк, не може. Това е извинение. Ако предпочиташ да разчиташ на подигравателната сума от телк, о'к - можеш да започнеш работа като масажист (примерно, или другите професии) като старт за познати и приятели. Когато осъзнаеш, че си добър, много добър, ще се намери кой да те наеме - във фитнес зала или масажен салон, рехабилитационен център... Но, би ли чакал на телк, когато знаеш, че можеш да си наемеш една стаичка, да си направиш добър сайт, в който да представиш услугата си, да пишеш статии за полезността и широкообхватните ползи от масажа, да се снимаш в ютюб клипчета, в които обясняваш качествено чудесните ефекти от масажа... Когато започнеш с наистина ниска цена, желаещи ще има много. След време ще почувстваш, че не можеш да работиш така натоварено и ще повишиш цената и т.н. Това е само пример с една от изброените области, в които имаш опитност. Въпросът е в мисленето ти да заживее убеждението "Аз правя парите си!", вместо "Чакам да ме наемат и получавам заплата...". Това, което пиша, с свързано с работата, която вършите с психотерапевта ти - мотивация, ясни цели, връзка с реалността, работа с мисленето заземено, но и вдъхновено свалящо възможности от света на идеи. Когато мисленето ти е такова, възможностите са безкрай! Можеш, всичко можеш! Естествено е да се притесняваш, когато имаш семейство, дете, а чакаш на родители и на подигравката от телк, дирижирана от психопатите във властта... Промяната в мисленето може да стане с много методи - вътрешен диалог, визуализации-хипнотерапия, през тялото и пр., но психотерапията цели да събуди в теб личната ти, вътрешна мотивация, не да те успокоява подобно на хапче (не само...).

Добри статии и сайт - радвам се да видя колеги, занимаващи се активно с психотерапия.

Богомила Годинова е колежка, която работи с много сърце и душа - препоръчвам я искрено.

Какво можеш, в какво си добър майстор?

Ако помощта (телк) пречи, дали е адекватна помощ?! Познавайки възможностите си и знаейки какво можеш да работиш и че си добър в него, би ли могъл да откажеш телк и да започнеш на трудов договор? Ако наистина си сигурен в уменията си в дадена област, разчитането на телк не е ли само извинение, на фона на несигурност?

Питаш как ще се оправят нещата като ходиш при психолог? Имаш симптоми, които са на вегетативна основа, причинени от "нерви", тоест от страховете ти. При психолога работиш именно върху страховете си - чрез промяна на мисленето, себевъзприятието, отношението си към себе си, света, другите, нормализираш и успокояваш емоциите си. Така повлияваш и симптомите - от корена им. Но правиш нещо много повече - откриваш себе си и мястото си в този живот. Да, имаш намалено зрение. Но ако се извиняваш с него, това говори, че не познаваш себе си и мястото си в този свят. Защото неслучайно преживяваме всичко и се случва всичко. Когато се смириш и приемеш зрението си и опознаеш себе си, започваш да виждаш талантите си и да преследваш мечтите си, вече превърнати в реални, пипнимо постижими цели. Познавам напълно незрящи, работещи на високи административни постове, други като мотивацционни оратори, трети писатели или певци... Дядо ми беше такъв незрящ и имам личен пример за неотклонна воля, силен дух и тотално позитивно отношение към себе си, другите и живота в негово лице. Аз самият имам своите си еквиваленти на твоите зрителни дефекти, но превърнати в ефекти. Може, всичко в живота е възможно! Когато знаеш какво искаш и можеш, имаш опция да го практикуваш с или без телк. Защото и ти и аз знаем, че българският телк е подигравка...

Не ме разбрахте - не ви пиша, за да идвате при мен, а за да ви посоча път. Когато решите, мога да ви препоръчам добри колеги! България е толкова малка страна, че при достатъчна мотивация, идваща от разбирането за ценността на психотерапията, родните разстояния не могат да ви спрат.Благодаря ви за коментара ви в последния ред от десет думи, насочен към опитите ми да помогна... Бих се радвал да коментирате все пак - иначе се чувствам сякаш пиша във въздуха. Не че и това е лошо Успехи!

Bliss

Дереализация, да - като следствие на рекомерно силна, тревожна реакция на едни обикновени изпити. Но, днес изпити, утре друго препятствие - животът постоянно сервира всякакви блюда. Не е до тях, а до реакцията ти на тях. Симптомите, които описваш, са в резутат на преактивирана симпатикова вегетативна нервна система. Зад това преактивиране стоят страхове. Тях мозъкът ти се опитва да преработи насън чрез кошмарите - те са нещо положително, смилане на тревожност са. Симптомите са безобидни като цяло, но целят да те провокират да поработиш със страховете си. Да ги видиш и промениш до спокойствие, мъжественост и смелост. Хапчето, което пиеш, има мястото си, до започването на активна работа по трансформация на страховете ти,не повече, не и за дълго. Най-добре такава работа се върши с помощта на психотерапевт. А докато тръгнеш на такъв, а и докато ходиш, е нужно да изпълняваш общите правила за стрес мениджмънт: редовен интензивен спорт, дихателни практики, релаксация... Реално няма от какво да те е страх - здрав си, а симптомите ти посочват път по себепознание - работят за теб, не срещу теб.

Здравейте! Светът, в широк смисъл, си е такъв, какъвто си е, а конкретно е подобен на сегашния в последните около осем хиляди години. Не е до света, до града, до околните, до работата ви или ученето в университета, а е до вас, до вашето възприятие на света, пречупвано през когнитивните ви схеми/ модели. Дори от няколко реда писмо, вече могат да се видят доста страхове/ програми и следната психична динамика: "Сама съм, изоставена съм, неподкрепена съм, необичана съм и тъй като ме е страх от изоставянето на важния друг и неприемането му, мазохистично се потискам и се стремя да угодя (което трупа автоагресия/ напрежение), а външно поставям маска на весела и спокойна, но на цената на едно голямо ТРЯБВА да се държа така, иначе ще бъда изоставена от уважението и приемането на "значимия" друг..." Плаче ви се, тъжно ви е, защото нямате здраво психично ядро, а вместо това там живеят страхови инфантилни програми - сякаш дълбоко в себе си сте малко момиченце и имате нужда от много обич, много топлота и закрила и ако ги няма в такава степен (а в житейските бури няма как да ги има, ако от вас самата към вас самата ги няма, а чакате отвън и на другите...),започва да ви се струва, че сте самотно изоставена (това са несъзнавани процеси), започвате да се чувствате несигурна и влизате в маладаптивни компенсаторни поведения които споменах: "Трябва да се покажа способна, весела и силна (така потискайки се ), за да не бъда лишена от приемането на значимия друг." Как да се справите с тези си заложености? Разбира се, понякога може и сам... Аз обаче не бих си правил сърдечна операция сам на себе си... Според опита ми, съотнесен към случая ви, най-подходящият вариант за стратегически трайна промяна при вас би била лична и групова работа с помощта на психотерапевт. Лична, индивидуални сесии и групова, в групите и уъркшопите му. Всеки си има методи - в случая става дума за характерова промяна, не просто за минорно преодоляване на пси р-во. Една комбинация от когнитивно поведенчески, фокусирани в решение, психотелесни и медитативни методи би била оптимална. Започва се с лична работа по анализ, промяна на мисленето, възстановяване връзката с реалността, развиване на смелосъ и самостойност в предизвикващи ви поведения... Продължава се с групова работа, в която се работи по активното ви себезаявяване (здрава агресия), мотивация и себеуважение, доверие в себе си, а в по-напреднал етап - чаровна харизма, умения за магнетично привличане, на фона на вече присъстващите във вас себезаявяващо се доверие. Отнема време. Ученето е доживот, разбира се, но за постигане на устойчива промяна, която ще постави живота ви в руслото на дълбокото самоуважение и радост - от една до две години. Говоря реално, без пренамаляване или преувеличаване. Ако съзнавате колко важна ви е такава работа и какви огромни дивиденти ще имате от нея, не бихте се бавила и миг. Финансовата и себестойност е нищожна на фона на огромните печалби, които ще ви донесе във всяко едно отношение: себепознание, в личен план, партньорски, междуличностов, приятелски, мотивация, професионална мотивация и знание точно какво искате и т.н. и т.н. Казвам една-две години като срок, в който да почувствате една стабилна промяна, при която преобразувате негативните си характерови програми в адаптивни. Това не означава, че в този период се занимавате само с психотерапия или че ходите постоянно на такава. Личните сесии постепенно преминават все повече в групови, понякога пропускате, а след време ходите все по-рядко, като основна става личната ви работа, в живота ви! Както виждате, не ви успокоявам, тъй като върши работа за час. Предлагам ви път, който върши работа за цял живот! Ако решите, свържете се с мен, за да ви насоча към подходяща колежка в София. п.п.: питате защо се държите с околните така мило, а с мъжа си така нападателно. Защото партньора си приемате несъзнавано като близък, като част от себе си. Тъй като със себе си се държите автоагресивно, агресивна сте и към него. Както мачкате себе си в опитите си да се харесате на важните други, така ви се иска да мачкате и него. Здравият вариант е обратният - към себе си и партньора, близките и приятелите - мекота и приемане, докато към външния кръг от хора - здрави граници и здрава твърдост.

Богомила Годинова, Александра Заркова, Алексей Бъчев... Добри колеги са, можете да им се доверите. Имат координати в световната паяжина/ мрежа. Успехи!

Да, наистина имаш нужда от различни разговори и не само разговори. От себе - опознаване, от работа по преработка на активиралите се в теб програми. Паниката, която тогава си преживяла, е тук за да помогне, за да разтърси, за да те накара да станеш не каквато си била преди, а далеч по-цялостна и мъдра. Да, весела също, но вече по различен начин, с една качествено смляна опитност. Животът ти посочва път. Следваш ли го, всичко скоро ще бъде добре. не го ли правиш, се получава едно невротизиращо зацикляне... Този път включва разширяване на съзнанието както към подсъзнанието, към тези активизирани страхове, така и към потенциала ти от мъдрост, към свръхсъзнанието. Отвъд думичките, това се случва естествено, когато все повече осъзнаваш себе си като душа. Да, като душа и живееш като душа, планираш като душа, в една стабилна връзка със социалната реалност обаче. Връзка с реалността, включително и вътрешната ти реалност. Защото каквото е в теб, това е и около теб. Осъзнаеш ли и стопиш ли страховете си, виждането ти на живота се превръща в смело и радостно, започваш да виждаш много възможности и тъй като вече знаеш накъде вървиш, не се боиш да ги приемеш. Трудностите тогава са не пречки, а предизвикателства, които те вдъхновяват. Обидите пак жегват, но далеч по-слабо и бързо ги подминаваш, знаейки, че човекът всъщност ги отправя към собствените си неразрешени сенчести дяволизми, които автоматично приписва на теб. Тогава не приемаш лично, а се смееш и заявявайки се смело, можеш и да прощаваш! Така опознавайки и трансформирайки се, ставаш чаровница - чародейка в живота си. Ще питаш "Как да го направя?". Възнамери вървенето по този път и животът ще започне да ти предоставя възможностите да го следваш! Защото е мъдър и отговаря точно на нужното ни - но на нас като души, не като его-та, забележи разликата. Пак ти казвам - "потънали са ти гемиите" не за лошо, а за да се научиш да гио вадиш, укрепяваш, да си построиш нови, по-леки и синхрониращи с любовта и силата, да плаваш в океана на живота си като смел пътешественик, обичащ бурите и радващ се на слънчевите лъчи, които неизменно идват след тях!

Основно съзнателна работа!

Има добри колеги в София, които с радост могат да асистират пътя! Успехи!

"партньорът ми ходи по гайдата... урок, който не съм искала" - печалби от поддържане на състоянието и липса на истинско желание за растеж, който е потенциално вложен в него... Казваш, пробваш. Пътят е ясен, поне за терапевтите, през които са минали хиляди хора. Не става с пробване, а със системно приложение на методология, изоставяне на псевдо печалбите, на фона на учене от състоянието, усвояване на по-широк мироглед. В даден момент се преминава една граница и човекът започва да осъзнава, че преживяното е благословия, идваща от самия него като цялостност, като душа. Защото е станал сърцат, дълбоко обичащ, почувствал е Бога! Защото целта на неврозата е да ни ресвърже с целостта ни!

Нормално е - подсъзнателно си приела, че само когато си тревожна, ще бъдеш защитена. Един вид, искаш си тревожността, дори когато я няма, както и сама си я предизвикваш;.

Подкрепям - българи сме и ни има на тази земя засега, със своя си азбука, четмо и писмо. Нека се уважаваме! Видях писаното, но не го прочетох, поради шльоковицата...

Мислиш много, за да бягаш от страховете си, включително от страха си от полудяване. Позволи си да полудееш - тогава страхът изчезва. Защото е само страх, нищо повече. Разбира се, това е принципна посока - следването ѝ изисква постъпателно прилагане на методология.

Като се довериш на духа си. Помощни методи много - преподавани са от лечителите на души!

Правила си психотелесни опити за подчинение/ доверие. Надявам се, чувствала си това натежаване в тялото, като размазване. Пълно потапяне в безсилието, в провала, в слабостта, в безпомощността. В него има прегръщане на страха с любовта, идваща от душата ти, има преобразуване на тъгата, която се преживява в това смирение/ покаяние - в мъдростта на опита. Интелектуално казано,покаянието е да осъзнаеш с цялото си тяло грешките си, да си ги признаеш смирено пред себе си, Бога и другите - но и да ги промениш! Няма общо с примирението, със самосъжалението, с вайкането и оплакването... Покаянието е със смирено, любящо доверие да изповядаш пред Себе си, преживелищно през тялото и душата си, пред Бога слабостта си, да я прегърнеш и приемеш така, че да извлечеш потенциалите ѝ, да се поучиш от нея и промениш грешките в мисленето, чувстването, отношението и поведението..

Докато искаш да знаеш на всяка цена, няма как да се изградиш. развитието започва, когато си позволиш да пуснеш его контрола. да не знаеш със сигурност какво ще се случи - никой не знае, а всички живеем сега и с реакциите си сега градим бъдещето сега, във всеки момент. Когато сега се довериш на неопределеността на непознатото, ти вече си прегърнапа страха в несъзнаваното си. Тогава обичаш. Защото доверието е качество на любовта. Тогава само живееш, когато знаеш, че не знаеш, а в кръга на малкото си човешко познание поемаш малката, нужна отговорност за действията си, но нищо повече.

Когато си сигурна в Себе си, в Бога в теб, тогава различаваш и знаеш!

Нормално е да бъдеш смел, решителен, мъжествен, да обичаш и твориш. Тогава страхът е прихванат. Както водата във водната централа произвежда ток, така и той се превръща в смирена и любяща мъдрост! Това е нормалното положение на нещата! Как ли би се държал ако сега, представи си, една времева машина те пренесе преди няколко столетия или хилядолетия, окажеш се с меч в ръката и по средата на бойно поле? Да, можеш да умреш. Да, много наоколо умират пред очите ти. А ти искаш да промениш законите на живота и телцето да е вечно ли? Ти така или иначе си вечен, а в това тяло си длъжен, докато съществуваш в него, да живееш силно и смело. Когато воинът е готов да умре във всеки момент, няма какво да губи - тогава живее на 100%. Тогава и оцелява и продължава - решително, мотивирано, вярвайки на съдбата, Бога, Себе си като част от него! Воинът е метафора за вътрешната мъжественост. Градиш ли я? Опс... Сега като погледнах темата назад, видях, че пиша на жена. Псевдонимът обърква... Както и да е - всички имаме и мъжко и женско в себе си, а мъжествеността, за която говоря, не е полова характеристика, а качество на съзнанието, което се среща при жените дори по-често. Защото в основата на това качество стои любовта!

Ами, плаши се, твой избор!