Орлин Баев

В антрето на къщурката на навика от установени възприятия сте, поглеждате навън през вратата към житейските бури и си умирате от страх... Текстът говори за излизане и смел живот. Засега се отнася към вас единствено с подканянето си да започнете да живеете. Защото доколкото ни е страх от смъртта, дотолкова и от живота!

Едва ли тук ще помогнем точно на питалата жена. Логиката е старт, заземяване. Нужна, но само отправна точка. Можем да и напишем притчи, можем да и дадем техники, да я сугестираме с хипнотични думи. ще ни благодари и пак ще бъде същата. Защото има нужда от вървене по пътеката си. Но, ще прочетат и други. Ето добри и силни думи от руска колежка. Думи за самостойността, другите, вината и срама, болката и предателството, изоставянето, самотата и несправедливостта, несигурността, гнева, страха и тъгата - тези инструменти по извайване на мъдростта. Защото дълбоко зад тях стои същият този страх от безпомощното безсилие, болката и смъртта. За превратностите на живота, които ни лекуват и преобразяват – споделено от руската психотерапевтка Аглая Датешидзе: Ако имате късмет, ще останете сами. Съвсем самички - до вас няма да има никой и ще ви се наложи да потърсите опора на земята и да повярвате в себе си. Ако имате късмет, ще дойде момент, когато животът ще ви удари, за да ви разполови като орех и извади наяве сърцевината. Ако имате късмет, ще почувствате болката. Толкова ще ви боли, че тая болка ще ви накара да умирате, за да може да се преродите отново. Ако имате късмет, ще плачете. И тези сълзи никой и нищо не ще може да спре. С тях ще дойде освобождението, а после – истинският живот. Ако имате късмет, ще бъдете уязвими. И няма да успеете да го скриете от другите. Тогава ще узнаете, кои са с вас, и кои – не. Ако имате късмет, няма да знаете отговорите на въпросите. И тогава ще се наложи да потърсите своята истина. Ако имате късмет, ще разочаровате от хора, идеи, учители и добри вълшебници. И преживявайки това, ще може да видите реалния свят. Ако имате късмет, няма да има от кого да поискате съвет. Съвсем от никого. И ще трябва да откриете вътрешния си компас. Ако имате късмет, ще ви бъде непоносимо, толкова много, че ще трябва да направите нещо с това или просто да се отпуснете и да позволите на света да направи нещо с вас. Ако имате късмет, ще губите, ще се заблуждавате, ще бъдете предадени и почти смазани. И това „почти” ще набразди лицето ви с бръчките на мъдростта. А опитът ще остане с вас за цял живот. Ако имате късмет, ще останете без пари. И ще се наложи да встъпите в истински отношения с хората, на които по-рано просто можехте да платите. Ако имате късмет, ще имате страшно много пари и ще стигнете дъното на отчаянието, когато се сбогувате с илюзията, че щастието е в тях. Ако имате късмет, далеч не всички ще ви обичат. И ще е нужно да настроите вътрешната си ценностна система. А желанието да се харесате на всички ще отпусне примката, стегнала гърлото ви. Ако имате късмет, някой много близък ще се отвърне от вас. А вие ще научите цената на миговете щастие. Ако имате късмет, ще се сблъскате с любимите лице в лице. И ще има две истини. Тяхната и вашата. И ще почувствате кънтящото пространство между отделни вселени, които едва се докосват. Ако имате късмет, вие ще издържите на всичко това. И ще откриете начин да се преобразите. Да преживеете онази вътрешна алхимия, която създава от болката красота, от гнева – смирение, от страха – постижения, от радостта – вдъхновяващ пример. Вината и срамът пречистват душата, както чистачът измита стария боклук. И белезите се превръщат във врати. Ако имате късмет ще дойде точният момент…

Никакво предчуствие не е, а грешка в мисловния процес, която поражда страх. Казва се нагаждане на хипотезата. Нагаждате суеверното си очакване и когато естествената случайност я потвърждава, субективно потвърждавате (друга мисловна грешка) хипотезата си, че познавате. Когато обаче предположението ви не се потвърди, автоматично дисквалифицирате разминаването с нагодената хипотеза през когнитивния филтър на очакванията си. Тоест, правите типични, обикновени грешки в процесирането на информацията, които имат общо с ясновидство толкова, колкото суеверието с точна наука... Разбирайки горното, имате да работите по смелостта си, по доверяването си на Себе си, на Бога и съдбата си.

Да, дълбок човек е! А в дълбочината виреят и дълбоките корени на дълбоки вярвания/ комплекси, които се активират от вашите просто предизвикващи го думи... А тази разлика у дома и навън, говори, че поведението му навън с другите е маска. Това не е лошо, просто показва, че е многопластов. Когато и ако изчисти страховете си, остава само дълбочината, чувствителността, фината душевност и стабилността на обичта му към вас. Да, прочетете му - анонимно е, вие пазите достойнството му, така че всичко е наред. Статиите също можете да му ги разпечатате - ако прояви готовност, разбиране и мотивация, разбира се. А относно готовността за споделяне с психотерапевт - забелязал съм, че когато човекът вече е поработил върху себе си, положил усилия, прочел, пробвал - тогава готовността да сподели слабостта си напълно оголено и разкрито се явява голяма част от справянето! С уважение и добри, приятелски чувства!

Аксиния Цветанова, Валентина Христова - добри колежки са.

Да, всичко с родителите му вече е о'к, имате дом, детенце... Като цяло, доколкото разбирам, се харесвате взаимно. Много точно сте забелязала погледите му, защитата му чрез детето, избягването на целувка и гушкане, тъй като могат да доведат до секс. Това не означава, че не ви иска. Сама виждате как ви гледа често. Просто нещо го спира и много е вероятно това да е страхът му, че няма да се представи добре, който пък идва като следствие от нарушената ерекция, поради злоупотреба с порното и мастурбацията. Можете да опитате да го насочите към тези ми статии: - От сексуална зависимост към свобода - Да подчиниш лъжата на истината - Психотерапия и самопомощ при порно и мастурбация зависимост - Холотропна/ свещена сексуалност - Зависимости - статии Ако осъзнае тежестта на ставащото и това осъзнаване проникне до искрената му мотивация за свобода, чудесно. В статиите има подходящи насоки. Можете да помогнете на мотивацията му, като спокойно, но решително и твърдо настоявате за разрешение на проблема. Защото е проблем. Ако сте твърде толерантна, ставате съзависима и мазохистична част от проблема, вместо от решението му. Ето, поставила сте здрави граници пред родителите му. Поставете ги сега и пред нездравото му поведение. Твърдо, но спокойно изискване за осъзнаване и разрешаване на ставащото. Започва се с тотално искрен. разкрит и емпатиен разговор. Засега той прикрива, не смее да бъде искрен. Когато си разреши да се довери на себе си, а оттам и на вас, тогава вече осъзнатата нужда от промяна води до такава разтворена, сърцата и смела разкритост. Оттам насетне, са нужни усилия - негови собствени предимно, а от ваша страна, разбиране, отново без прекалена толерантност. Да, добър старт за него е да гледа порно единствено с вас и никога сам. Дори само след няколко дни, когато не си прави сам, ерекцията се подобрява. А до месец-два допаминовите рецептори в мозъка се възстановяват и потентността се връща с пълна сила. Заедно с нея и желанието за интимност с вас и смелостта за това се появяват отново! Дотук хипотезирам, че проблемът се корени в порното и мастурбацията, сриващи потентността и смелостта му. Все пак, има малка вероятност да е нещо друго. Какво обаче, аз си нямам идея. Отново искреният, изцяло разкрит разговор е решаващ. Но, по-вероятно е това, което дискутираме по-горе... Ако обаче не разбира сериозността на случващото се, вече вие се налага да вземете решението си! Ако дори и то не го накара да промени нещата, то решението ви би се затвърдило. Ако прецените, че известна помощ от психотерапевт не е излишна, потърсете такъв, който да поработи с него, а и с двама ви в партньорски консултации. Успехи!

Какво ще стане, ако се самоубиеш ли? Георги ти е казал какво - ще поболееш близките си, ще направиш децата си сирачета без майка. Езотеричната наука твърди, че самоубиецът е нищо повече от беглец, дезертьор. Психологията казва същото - самоубийството най-често е бягство, а още по-често, опит за манипулация... Защо е дезертиране? Защото да, животът е труден, да, имаме вътрешни и външни препятствия. Както имаме и много радости. А задачата на това ни житие битие не е да преживяваме само удоволствие, ами да си учим уроците. Ние, душите, дошли тук за малко на училище. Бягането от час понякога (скатаването и мрънкането) е допустимо, но от училището вече не. Вътрешните науки казват, че самоубиецът не отива някъде другаде, ами остава невидим за другите тук, в етерно тяло, до определения му срок за пребиваване в тяло, но в психично състояние с пъти по-ужасно от това преди самоубийството. Зейва вътрешна празнота, тъга, жажда, липса и самота, които тогава, незамазани от физическото тяло, раздират. Разбира се, имаш свободна воля - можеш да дезертираш и да трупаш карма... Последиците споменахме. Можеш обаче и да се учиш. Как? Объркана си, грешила си - нормално е, всички грешим, а вината не само, че не помага, но раздухва старите мисловни, емоционални, поведенчески и социални модели. Казваш, депресия и тревожност. Депресията е следствие от тревожността, а тя пък от ментални криви програми, мислене, възприятие и реакции. Би могла да ги осъзнаеш и работиш по промяната им. Тогава тревожността и опашката ѝ, депресията, изчезват. Е, можеш и да се фиксираш върху симптомите, както маса народ прави и да мрънкаш до безкрай колко видите ли ужасни са те, докато всъщност оставаш сляпа как с мекотата си те са просто една аларма, която те тласка към споменатата току що психотерапевтична работа. Ако си една от многото безкрайно мрънкащи и седящи в ползите от случващото се, хубаво - избор. Ако обаче наистина дириш силен живот, смисъл, щастие, свобода, обич и съзнателност - намери помощник (психотерапевт), който да те подкрепя в искрените ти, силни и постоянни, устойчиви усилия по себетрансформация!

Поне можете да пробвате да помогнете, като бъдете изцяло искрена с нея. Ако го изтърпи, значи наистина сте приятелки. Ако ли не, никога не сте били, освен на кафенце и на приказки...

Прави се групова интервенция - близки, приятели, на които вярва и които уважава, се събират и буквално му отиват на гости, когато е трезвен. Тогава започват убедително, сърцато и приятелски да му говорят за красотата на трезвия живот... Споменава се дадена общност за зависимости (примерно "Феникс'), резонира се с него с любов и постоянно се насочва вниманието му към общността, трезвостта... Ако се получи, отива за поне три месеца в общност за зависимости, където през дисциплина, дневен режим, труд, йерархия, два пъти на ден групова и лична психотерапия получава силен старт за нов живот. След общността е добре да се вижда с добър психотерапевт, за поддържащи сесии, както и да посещава група за личен опит, да смени социалната среда с добри приятели, да работи активно, да има житейски цели, да намери смисъл във вярата в Бога, да спортува...!

Сиси, това е нормално преживяване - случва се в искрена молитва, в медитация, при свещена/ медитативна сексуалност... Когато съзнанието е отворено за свързаността и единството си с Бога, с красотата в природата, със съвършенството на Живота - тогава преживяването е прекрасно. Знаеш, била си в него. Чувство, но и мъдро, през един по-обхватен разум познание, че си свързана, едно цяло с Битието, с тъканта на любовта. Познание, че всичко е съзнателно, хармонично и точно на мястото си. Някога тази чудна съзнателност се разтваря бавно, друг път се случва подобно на пробив. При някои постепенният процес на духовен стремеж води към такъв пробив, докато при други внезапното вдъхновение събужда постъпателния и вече осъзнат духовен стремеж. При теб е било като пробив. В дългосрочен план това любомъдро свързване, тази връзка с Бога е не толкова екстатична, а по-фина, по-мека и постоянна. Поддържа се с права мисъл, молитва, медитация, дисциплиниран живот, устрем към Бога и прилагане на този досег с любовта в живота, в общуването, работата, в семейството... За пръв път имах такива преживявания като дете - в будно състояние сякаш имах визии за този свят, но един различен свят на братство, не на аз, а на ние, на виделина и хармония с тази мъдра светлина... После загубих тази връзка,засипана от социално тревожните ми, пелтечещо панически и генерализирано тревожни преживявания. Но присъствието на по-големия Живот намира странни начини да се прояви. Като вода е - преминава и през най-малките пролуки на иначе обикновените, битови процеси. Когато бях на около 16 год., започнах да се интересувам от бойни изкуства. Дисциплинираното усилие фокусира ума и освобождава пространство за по-цялостното съзнание. А в киокушин се практикува и медитация. започнах да се интересувам от дзен и да правя статична медитация... Самият спорт се превърна в път към Бога. По-късно този вътрешен стремеж ме отведе към йога, теософията...Някъде в ранните двадесет работех пазач в една банка. През нощта, както си седях с пистолета на кръста, почувствах нещо особено. Онази свещена топлина в сърцето - топлина, преливаща от любов, но и пълна с особен вид познание. Не интелектуално познание, но чувствознание, интуитивна убеденост и свързаност с един по-мащабен порядък, съзнателност, принципи, закрила, единство. Когато познаваш това преживяване, му вярваш, а когато му вярваш, го познаваш още по-добре. Науката ще го види като прилив на дмт, допамин, ендорфини и т.н. Но това са само корелатите на една холистична съзнателност, която напира да се прояви през теб. Когато се случи за пръв път, е като пробив на светлина в мрака. Светлината на огромен свят и живот в тъмнината на обусловеното ни невежество. Когато в права мисъл, молитва, медитация, дишане, физическа активност и добър живот култивираш тази проява на любовта, мъдростта и свободата на богочовещината, течаща през теб, поточето ѝ постепенно става на все по-пълноводна река. Но забележи - тиха, спокойна и дълбока река. Постепенно локусът на самосъзнанието ти се прехвърля от тялото, спомените на мозъка и социалните клишета, постигания и определители за стойност, в тази вечност отвътре. Дори да искаш да се върнеш към старото, дори да искаш да запушиш извора на доброто, бързо виждаш как сенките на вехтите разбирания, които преди са носели подобия на смисъл, сега стават кухи, ако са лишени от виделината на разширеното съзнание. Тогава смирено ѝ се доверяваш и ставаш служител на Бога. Всеки човек затова е дошъл - за да бъде такъв, за да въплъщава мъдролюбната виделина в телесния чертог. Започваш да познаваш съзнателността на живота, единството на тъканта на любовта, която свързва всичко. Книгата на живата природа се разтваря пред теб и очите на сърцето ти се научават да я четат с разума на душевната мъдрост. Тогава екстаз, дълбока възхита и благодарност носят погледа на животинче, усмивката на дете, полъхът на цъфнало храстче, песента на птичето. Красотата става живо, отвъд математическо, но естетическо преживяване, дълбоко слято с този Разум, с Бога. Разлика между просветлението, за което говорим и лудостта, има. При лудостта азовата цялост е сцепена, а връзката със социалния консенсус за реалност отсъства. При любящото, мъдро и свободно съзнание, при преживяването на Бога от друга страна, самосъзнателността, азът конвергира около Бога, ставаш цялостна, единна в средоточието на Разумността. При психозата се разпадаш, докато при Богопознанието се събираш, интегрираш се. Връзката с консенсуса на тълпата за реалност е налична, но вече осъзната през призмата на по-мащабната реалност. Толтеките наричат това осъзнато безумие. Безумието на алчността, невежеството, насилието, обсебеността от страстите, страха, лъжата... От позицията на любовта, мъдростта, свободата осъзнаваш робията на невежеството, в която тълпата пребивава, донякъде резонираш адекватно с тази стадна реалност, но правиш каквото е по силите ти да я издигнеш до божествената, както и да въплътиш божествената в социалната. Това, което пряко наблюдавам в годините практика на психотерапия, е че адекватното трансформиране на невротичните състояния води до ре-свързване с тази сърцата бого-човещина, с това всеобхватно съзнание. Наблюдавам, че тревожността се явява полезно, разклащащо статуквото на вехтите разбирания и визии гориво, което когато е възпламенено от смиреното доверие в мъдростта, разпалва огъня на любящата свобода да бъдеш съзнателен Човек! Пак казвам - няма някакви експлозии... Има фино, постоянно и устойчиво преживяване на Бога, до степен осъзнаване единството с Него. В даден момент разбираш, че не малката ти социална личност преживява Бога, а че ти, част от потока Му, само се проявяваш през тялото, мозъка, спомените, мисълта, социалността... Успехи в пътя!

- Как да избера психотерапевт - критерии - Добрият психотерапевт

" Аз мисля, че имам нужда от някакъв медикамент, който да тушира страха" Тоест, искате да се дрогирате наркомански? Да замажете страха си чрез химия, превръщайки я в част от отвръщането на погледа и бягането от него, вместо от разрешаването му... " Само с разговори едва ли ще се престраша, но може би има алтернативни методи, които не са медикаментозни - например хипноза? Не знам практикува ли се това, от какъв специалист и колко сеанса биха се наложили" При добрия психотерапевт хипнотично е самото му присъствие, както и хипнозата се случва в самия разговор, без да е казана и дума за нея. Да, има и ритуална такава, с която се занимават начинаещите, а дори и опитните понякога си позволяват лукса да влизат в ретроградното клише "отпусни се, затвори очи, бля бля..."... Питате има ли хипноза и хипнотерапевти в България? Има, при това добри. Виждам, че споделяте някои от заблудите за този процес, примерно че е пасивен. Нищо такова - хипнотерапевтът само фасилитира собствения ви потенциал, силата на разширяващото се съзнание. Забележете, не приспиване, а разширяване. Разговори, казвате. Интересно как, всеки ден от практиката си наблюдавам огромни и цялостни житейски трансформации - през разговори, но и с промяна на емоциите, през поведението, през тялото, дишането, транса, смирението, себезаявяването, реалността, чарът и магнетизмът и отново и пак, през словото, подкрепящо промененото мислене, чувстване, телесна реакция и действие. Говоря за цялостни умения за въздействие, които се проявяват и през думите, но не само. Думите са проявени мисли, а мисълта е сила - поражда емоция, задейства неврохимия, тласка към поведение и телесни промени. А психотерапевтичните прийоми, през словото или отвъд него, не бих казал че имат общо с разговора със съседката или с приятелка на кафенце... Успехи!

http://orlinbaev.blogspot.bg/2016/06/blog-post_68.html - статия психология на ревността. Аудио сесия:

Вероятно има много, но познавам само Росица Вакъвчиева ,,, Амбициозна и отдадена е! Успехи!

Да, твърде общо питате - ако искате по-добър отговор, задайте по-добър въпрос!

Питаш се дали лична или групова терапия? не е до или-или. Градация е. Груповата работи добре, когато си минал през лична. Седма година водя група и знам, че когато човек дойде направо на групата, без да е минал лична работа първо, не е готов, не успява да следва процесите, динамиката ѝ и съответно след няколко посещения самоотпада. Градацията е: лична терапия --> групова --> работилници (workshops), водени от същия терапевт. Ако е при различни, се получава смесване от методи и насоки, което обикновено обърква и забавя нещата.

Първо и най-важно, консултация с венеролог. С добър, опитен в лечението на сифилиса. Макар и след толкова години, при това заболяване е добре периодично да се консултира човек с лекаря си, да се изследва обстойно. Ако физиологичните причини са изключени и лекарят потвърди, че е чиста от спирохети, както и няма увреждания на нервната система, тогава остават психичните фактори. Съответно, ако приятелката ви има лична мотивация за работа по себе си, е добре да започне психотерапия при вещ колега! Ако липсва такава мотивация и осъзнаване важността на такава работа, антидепресантите също са вариант, макар и стратегически слаб такъв.

По-висока самооценка и връзка с реалността, да! А самооценката се гради през ясната връзка с реалността каквато е, себедоверие, спокойно и смело себезаявяване. Виж ситуацията си ясно. Мъжът ти неглижира и теб и децата, за да седи непрекъснато при проститутка. Роднинската връзка тук е само негово извинение, рационализация над съвсем други причини. Прочети отново, Мъжът ти: - прекарва огромна част от времето си с проститутка! - Неглижира теб! - Неглижира децата! Разбира се, това че е проститутка, незадължително я прави лош човек - но това не променя факта, че е проститутка, нито че мъжът ти е с проститутка през повечето от времето, през което би трябвало да бъде с жена си и децата си! Казва, че не се случва нищо между тях? Мдаммм - ако поставиш сто мъже с младо момиче- проститутка в една стая, при това повторяемо времево, при положение, че между тях цари разбирателство и протича химия (знаеш за каква химия говоря), поне 99 ще преминат платоническата граница, каквото и да твърдят и двете страни. Дали мъжът ти е в единия процент? Не знам, може и да е, сигурно е ангел Божи... С тези разсъждения подсказвам, че има голяма вероятност към горните свързващи с реалността тиренца, да дабавим както лъгане, такаи нещо още по-интересно. А именно - самозалъгване, лъгане с което ти самата лъжеш себе си. Ето ги другите две тиренца: - Лъгане от негова и нейна страна (хипотетично, но твърде вероятно) - Невротично самозалъгване, като част от мазохистично поведение, вероятно водено от по-дълбоки страхове от самота, изоставяне, ниска обща самооценка... Ето ти реалността! Аз винаги казвам, че всяка външна ситуация прекрасно отразява вътрешните ни наличности. В случая, благодарейки от все сърце на Живота за това, че имаш шанса да видиш мазохизма и страховете си зад него, можеш да поработиш върху себезаявяването си. То не е викане и тръшкане, а вътрешно себеуважение! Разбираш насоките, надявам се. Ако не успяваш сама, потърси психотерапевт! Струва си!

Фактът, че като ти изпишат било то медикаменти, било то алтернативни такива, временно се подобряваш, а после пак започваш да чувстваш същото, говори че симптомите са на психична основа. Приемът на дадено средство кара умът ти да се хване за него като за котвичка, но не след дълго нерешените психоемоционални напрежения се проявяват в телесните ти усещания отново. В стомаха и червата има много неврони, които сформират нещо като чревен мозък. Какво правят червата? Мелят! Не само храна обаче, а и емоции, житейски преживявания. Емоциите пък зависят от концепциите ти за света, от мирогледа, отношението към теб и другите, закодирани в когнитивните ти,,характерови схеми. Знаеш ли кое е най-хубавото? Симптомите ти, в сравнение с тези, които наблюдавам всекли ден, са наистина незначителни, меки, благи. Това ти дава уникалния шанс да опознаеш себе си в дълбочина, да поработиш върху възприятието си на реалността спокойно и радостно! Подсъзнанието ти определено е съгласно с мен!

Не мисля, че поведението ѝ е резултат от сифилиса. Както и частичната ѝ глухота - не тя, а отношението към нея вероятно е един от факторите, които повишават неудовлетвореността ѝ. Шопинг "терапията", прекаляването с кофеиновите стимулатори, раздразнителността, изглеждат като симптоми на житейска неудовлетвореност, емоционална дисбалансираност. Те пък идват от характеровото пречупване на житейското ѝ възприятие. Казано простичко, има си емоционални, в начина на мислене и социални казуси за решаване приятелката ви!

От сексуална зависимост към свобода - статия!

"Психология на смелостта" - има я в хеликон, доколкото знам...

Ако е само това, което описвате, вероятно е обикновена циклотимичност, емоционална лабилност, харакерна именно с постоянно променящи се леко депресивни и хипоманийни епизоди, ежедневно и ежечасно дори. Един неопитен или изцяло биологично ориентиран психиатър веднага би предписал тимостабилизатор. Според скромното ми мнение, човекът би имал качествени и стратегически устойчиви подобрения при редовна психотерапевтична работа - по мисленето, световъзприятието, по самосъзнателната си способност да се наблюдава и осъзнава, създавайки стабилен център, ядро, около което плаващите настроения постепенно се интегрират.

Свържете се с Мариета Игаренска, предайте ѝ моите поздрави и успехи!

Ясно, че нищо не е ясно... Чак съжалих, че употребих байтове...