Орлин Баев

Това е целта, да приемеш безсилието, смирено да се отпуснеш в него. Тогава битката изчезва, страхът за малко бушува, но все повече се разтапя. Махнеш ли битка/ бягство механизма, позволиш ли си да се довериш на страха, на уроците в него, той вече е започнал да се преобразува в смелост, стабилност, самоуверена самостойност. Не е нужно засега да ме разбираш, а просто да се довериш на тялото, душата, съдбата и бебчо, което също те закриля, минавайки през теб с чистата си душичка! Позволи си да бъдеш малка, довери се - тогава се ражда вътрешната ти голямост!

Да, когато сте в такава ситуация, в детето се поощрява едиповият комплекс, захващането му за теб и отхвърлянето на бащата. Ако нещата останат същите, се създават предпоставки за затвърждаването му след 6-тата година, което прави теб и сина ти несъзнавани партньори с маргинализирането на бащата... Така обаче след време би му липсвала истинна дълбока мъжественост, макар и да би бил добър в познаването на жените.Познаване, но с основна партньорка майката, ти, което винаги е дразнещо за партньорките му, тъй като в несъзнаваното му първа цигулка си остава мама, а това се чувства от тях и дразни... Сегашното ви разцепление с мъжа ти освен това създава в детето неувереност, залага двойнственост, а настоящата сформираща се коалиция между теб и него, за в бъдеще се прехвърля като склонност към манипулативност на фона на несигурност. Не е кой знае какво, но е добре мъжът ти да промени мисловните си модели по отношение на възпитанието, за да може синът ви да расте самоуверен и мъжествен! Но, не е само до мъжа, а и до теб. Да сте в консенсус. Ако ти искаш да възпитаваш прекалено либерално, също не е добре - детето има нужда от граници. (виж либерално възпитание - статия). Знаеш, добре е не само да показвате, но в действителност с мъжа си да сте едно цяло като мнение за възпитанието и правенето му. Детето чувства зад думите и външното чуване и виждане!

Няма нужда от страх. Има нужда от: здрав авторитет на бащата, уважението ти към съпруга ти пред детето, а и като цяло, оптимална дистанция (както си прочела) и прехвърляне, "поемане" от бащата към 6-7 годишна възраст. Какво поемане? Повече време с него - на мач, на мъжки разходки, на спорт и т.н., което цели интернализиране на мъжкия му модел! Това е. Всичко е абсолютно наред!

Кликни в нета "Едипов комплекс", прочети за него и сумирай насоките, които се дават за отношението към малкото момче. Опиши разбраното тук!

Пълен ми е графикът с месеци напред... Но, имам доста аудио сесии на медитации (йога нидра/ нлп и хипнотерапия) в интернет. Имам отворена група в сряда вечер, в която и медитираме. Всички подробности са ми в нета.

"Искам да имам любов!" - и Ошо ще ти го каже. Махни искам, махни аз имам, тогава остава любовта! Искането ти пречи! А мотивацията, тази творческата - тя е нещо различно. Тя е любяща, приемаща всеки страх от провал, малкост и "не ставам". Позволявайки си да си най-нереализираната не ставаща, тогава си Себе си, ставаща за всичко!

Радвам се - обаче е временно. Когато сама се научиш да пускаш его контрола в медитация, ще е почти постоянно с теб. Не пропускай психотерапията и книгите обаче. Психотерапията на приземено пси ниво развързва когнитивни възли, без което по-натам се буксува. Книгите разширяват мирогледа, но и мотивират стъпките по пътя към Себе си. Медитацията. В началото е нужно да имаш отделено време за това. Сутрин и вечер примерно. Ако спиш що годе нормално, добра идея е да посрещаш изгрева. Ако има морски бряг или хълм до вас, о'к, но и от терасата е същото. Има блок отпред - никакъв проблем - заревото пак е там! Ако е слънцето, хубаво, ако е свещ, добре. Ако е наблюдение на дъха, чудесно. В ранните деветдесет работех като въоръжена охрана в един склад с ценни стоки - през нощта наставаше мистична тишина и само една лампа се чуваше - силно жужене. Просто потъвах в звука. Сякаш ме водеше в един различен свят на обич, виделина, човещина и сърдечност... Та, имаш си време за своите сесии - 20-30 мин. стигат. Ако ще се запознаваш с йога, малко дишане, известна позиция на тялото, прав гръб... Но, може и по други начини. Състоянието е еднакво, а традициите, които водят до него, са много. Едно е слънцето, но много пръсти го сочат. Та, сядаш, успокояваш дишането, отпускаш тялото. Постепенно тялото сякаш натежава, почва да изчезва. Тогава ще забележиш или вече виждаш, че дишането се е забавило, последвало е отпускането, станало е фино, почти незабележимо, медитативно. В йога го наричат кайваля - дишането на медитацията. Да, тялото се отпуска все повече и кара и дишането да го последва. Дишането релаксира до медитативно и тялото още повече потъва в блажено доверие. Не е нужно кой знае какво да правиш - медитацията е да не правиш. Както си седнала, умът ще ти каже 1001 неща, ще ти напомни за чиниите, които чакат да ги измиеш, за сиропа на децата, за служебната задача, за онзи телефонен разговор, който трябва да проведеш или когато телефонът звънне, да скочиш и отговориш. Това е твоето време и както оставяш телефонът да си звъни и спре, така и всички тези мисли да идват и си отиват. Сега, когато се случва его незнанието, се вадят свързаните с него тревожно-виновни програми - изплуват. Тогава медитативният избор е да отпуснеш его защитите, с които си свикнала. Рационализациите, нащрека, предъвкването, потискането, стягането. Да, точно така, правилно чувстваш - да се отпуснеш, да оставиш да преминат - Let go! Заедно с отминаващите и разтварящи се защити, се топят и страховете. Няма кой вече да ги определя като такива, а и нищо не ги поддържа - случва се чудо, трансформация. Едно обемно пространство на обич, светлина и волност обхваща вехтите програми и започва да ги топи. Не е нужно с ума си да разбираш медитацията - мхм, никак даже. Можеш обаче или да го оставиш да притихне смирено, или да позволиш на его незнанието и загубат ана невротичния контрол да бъдат погалени от любящат амъдрост извътре. Просто се случва, естествено както слънцето изгрява, сега когато оставяш перестите облаци на автоматичните мисли, купестите облаци на предъвкването и слоестите облаци на дълбоките програми в теб да отминат, когато сега непривързано ги пуснеш. Непривързаност, да. не помни тази дума, тъй като дълбоко в себе си знаеш как свободата ти иска преживяването на смисъла ѝ в пълната ѝ естественост. Ако знанието е да трупаш битове информация, то в медитацията отпускаш, разрешаваш да не знаеш - за да се установиш в автентичната си мъдрост, която вече познава смисъла, любящата мотивация и радостта да живееш от сърце и душа! Спомням си в казармата, вътрешни войски в Нови Пазар, по време на нощните караули, вървях с малки стъпчици, с автомата на рамо, в хрущящия сняг. Тишината бе така наситена, че сякаш един друг свят проникваше в този. Свят на хармония, обич, безкрайна сила и преливащ смисъл. В медитацията, когато си потънала навътре, си в транс. Когато след време я живееш и сега четейки тези редове, вече сърдечно я предчувстваш и преживяваш, целият живот се оказва проникнат от този божествен свят, от медитацията. Тогава или сега вече не си в откъснат транс - той е само начален допир, стартов пробив - целият бит е насища с живота от сърце! В медитацията си здраво стъпила на земята, умът е тук. Просто съзнаваш, че не си този ум, а той свързан с консенсуса за социална реалност качествено, може да замълчи или да работи, когато Ти му кажеш. Съзнаваш, че Ти си много повече от ума, чувствата, телесния скафандър. Вечност си, която само з амалко играе играта на бинарното училище, земния живот. Наблюдател си. Когато отначало наблюдаваш дишането, молиш се, фокусираш се в мантра, идея, визуален или звуков стимул, вниманието се фокусира. След време започваш да наблюдаваш как вниманието на ума ти се фокусира, смирява се, отпуска се, прекланя с доверие в безкрая глава. А Ти - вече самосъзнанието ти е в зрителя, душата, вечността. Отначало е само усещане. Постепенно прераства в допир и сливане с цял един свят - с целокупния, божествен свят. Тогава си свързана. Тогава целта на религията (религаре - ресвързване) започва да се случва. Свързана и единна си с Битието. Започваш да осъзнаваш, че си част от разумен промисъл, че всичко е синхронично и няма случайности, че и космите на главата ти са преброени, но и че си сътворец на твореца, пламъче от огъня Му си!

Казваш, че си ходил при психолози, че си по-самоуверен. Писането тук в различни теми, в които разсъждаваш, би ти помогнало много да оформиш писмен изказ, който естествено се прехвърля в устно изразяване. Чел си пик ап стратегии и т.н. Това, което се прави в личната психотерапия, е: медитативна/ хипнотична работа за самоувереност, която постепенно започваш да правиш сам с аудио сесиите на терапевта си; да се поработи с изкривяванията в мисленето по отношение на запознаването и разговора с жени. Посещението на пси група пък ти помага силно да предизвикаш страховете си, когато се разкриваш и си искрен пред жени, да говориш пред жени (доста от посетителите на пси групи са жени), шлифоваш изказа си, претръпваш на притесненията си от мнението на хората, осъзнаваш, че не толкова тяхното, колкото твоето мнение за самия теб те спира. След няколко месеца такава работа, си готов за поведенческата такава. Защото действието тук е това, което истински променя нещата. Бидейки мъж, няма разлика дали си поставяш бизнес цел или целта ти е самоувереност при общуване с жените. И в двата случая, набелязваш подходящите, адекватни, постъпателни и упорито следвани стъпки, гъвкаво лавираш, но следваш целта си неотклонно. Тоест, имаш задача, цел за постигане - работиш по нея упорито, отдадено и резултатите неизбежно идват! С психотерапевта или с други момчета от пси групата се уговаряте, виждате се в някой мол или на централната градска улица и ... заговаряте момичета. Заговаряте и поддържате разговора. Отначало целта е нарочно и умишлено да се изложиш, да чуваш колкото се може повече не-та. За жалост, виждаш, че колкото и да се стараеш, на десет така заговорени мацки, колкото и дървено да се държиш и колкото и да си се препотил, няколко с охота си дават телефоните и приемат поканата за кафе/ бира, дори веднага. След десетина такива игри/ лова/ излети, почваш чувствително да претръпваш на страховете си, да говориш много по-свободно. Вече си събрал една камара телефони, звънят ти самите момичета и се чудиш какво да ги правиш толков амного. Но, играта започва да ти харесва. Вече си обръгнал на непринуден разговор още в пси групата, на улицата с умишленото излагане още повече и вече започваш да се наслаждаваш, да въртиш словото с удоволствие, да си по-отпуснат и чувстваш момичетата и четеш посланията им с все по-голяма лекота. Виждаш, че пик ап техниките са общо взето, твърде механични и дори ти пречат да бъдеш себе си. Защото нали искаш да си с момиче, което приема теб, а не скалъпена маска! Все повече самоуверен си, излъчваш сигурност емоционална, ментална, енергийна. Ако към това добавиш и професионален успех, известен адекватен финансов статус и се облечеш в нормални дрехи, както и когато качиш девойката в нормална кола, всичко си идва на мястото. Ето една моя статия: "Какво иска жената от мъжа?" . Пишеш за сайтовете... В тези сайтове всяка що годе нормална жена получава поне стотина писма на ден и шансовете ти са наистина малки - не само твоите. Освен това, жената за разлика от мъжа, преценява мъжа далеч не само по снимката и визията му въобще, както четеш в статията ми. Мъжът е по-често визуален, докато жената кинестетична, емоционална, търсеща силата, смелостта, пробивността, решителността в мъжа. Тази решителност, гарнирана с нормален финансов и социален статус, нормален интелект и самочувствие са, които жените обожават! Доизграждаш ги в самия процес, за който говоря! Някъде в ума на някои мъже вирее странната идея, че за да са интересни на жените, е нужно едва ли не да им свалят звезди, да резонират твърде много с тях, да ги забавляват. Да, но тогава се превръщаш в клоун, в радио, в сервитьор (слуга), нежели в мъж. Жената цени силата в мъжа и когато я има, сама се равнява по него и го търси! Като цяло, есенцията е, че възнамеряваш да пробиеш в тази посока, доверяваш се на мотивацията си и действаш. Действие често без да знаеш, често със скачане в непознатото - именно способността да поема риск отличава смелия мъж от треперливия. А смелостта не е липса на страх, а прегръщането му и действието ведно с него, сърцато! Може много да се разтягат локуми, но горното е есенция на един спонтанен дъх! Това е!

Според мен, казусът ти се свежда до два централни фактора: 1) Представата на другите в теб за амбиция, интернализирана като собствена такава. 2) Действително непознаване на себе си, от което следва реално безсмислие. Част от непознаването е свързано с горната точка. .................................... По първа точка: Майка ти е на висока обществена позиция и вероятно те е тласкала към амбицизна кариера ако не с думи или поне ако не само с думи и отношение, то със самото си поведение и пример. Красива си, а представата на хората за красивата успяваща по амбициозен начин жена също е в противоречие с това, което си ти. А това, че си чудесна майка, работиш, грижиш се за мъжа и децата си, вече никак не е малко. По-скоро влиянието на другите, което приемаш за свое, отколкото същността ти, те тласка към лелеяната от теб амбиция. Всъщност, амбицията е бягство от страха от провал и нищожество. Тя е изгаряща болезнено страст, подхранвана от сенчести страхове. Великите мъдреци винаги твърдят, че колкото повече страст (амбиция), толкова повече нещастие има в живота на човека. Защото задоволяването на амбициите единствено прехвърля щенията им в още по-амбициозна плоскост, а подхранващият целия процес страх става още по-перманентен и устойчиво силен. Амбицията е бягане от сянката. Ако сама или в процес на психотерапия осъзнаеш натрапените ти отвън представи за стойностен живот, свързани с амбицията и ги разделиш от Себе си, ще можеш истински да оцениш това, което си и вече се случва с теб. Тогава се доближаваш по-плътно до Себе си, познаваш действителните си потребности повече, което разтваря пространство и за още по-цялостно себепознание. По втора точка: ето някои насоки към по-холистично себепознание: - Психотерапия - в нея анализираш и осъзнаваш характера си, перцепцията през която пречупваш мирогледа си, присъстващите в теб модели. Осъзнаваш и че можеш да промениш това, което е добре да се промени, тъй като спира допира със същината ти, от която идва смисълът. Правиш го. - Четене на добри автори: Учителят Беинса Дуно, Омраам Микхаел Айванхов, Ошо, Оробиндо, Сергей Лазарев, Вивекананда, Рамакришна, Хегел, Патанджали, Сидхарта Гаутама и посветените на словото му множество сутри, адвейта веданта, исихастки правословни писания, тантрите, упанишадите и т.н. и т.н. Споменатите автори и школи са само податки. Четенето ти помага да се ориентираш, да потърсиш и намериш, но и да тръгнеш по собствения път към самата Себе си, както и те мотивира да продължаваш да го следваш. - Медитация - от водена вещо визуализация, до чиста медитация. В нея, през смиреното доверие, се свързваш практически със Себе си, с източника на любов, мъдрост, свобода и смисъл, с творческия си потенциал. Любящият смисъл, до който води медитацията, прелива от мотивация за проява. Тогава не си амбициозна, а си творчески мотивирана. Не можеш да не твориш, защото започваш да се пръскаш по шевовете. Да, разлика между его амбиция и вдъхновена мотивация има. Струва ми се, че търсиш по-скоро такава мотивация!

Блис! Ами, да - преди 11 години, когато намерих този форум, също като при теб ми помогна много. Дори тук оформих стил на писане, начин на изразяване и разсъждение - така че, разбирам те! Благодаря ти за благодаря-то най-сърдечно!

Споко, всеки ден общуваме с хора с твоята настройка - не ни писва лесно. Въпросът е, че не става с логическо разубеждаване. То е само старт. Нужен, но само старт. Ето, прочела си, но след малко пак ще се обади нещо и пак се появява "Дали не полудявам?, Дали не е някоя болест?, Лекарят как е сигурен?..." Става с осмеляване! Със смело "скачане" в липсата на убеждаване, директно в страха. Отначало меко, в медитация/ хипнотерапия, а след това все по-преживелищно, в поведенческа работа, психотеатър, умишлено себепредизвикване с различно отношение...

Ами, дерзай тогава в смелостта да прехвърляш самосъзнанието си от невротичния его контрол над страх, в доверието в Себе си! Не става с ходене по доктори, хипохондрясало четене за болести и знаене - с доверие в незнаенето става. Тогава идва фронтално страхът, тогава може и да се преодолее с помощта на смиреното доверие. Тогава се ражда любовта, идва помъдряването. Но, човек може да избере да се влачи с години и десетилетия в тревожността и менталния ѝ контрол и проверки, вярвайки в псевдо защитната ѝ печалба. Избори!

Блажена жено - благодаря ти за силните и свежи думи!

В контекста на психотерапията, като част от преработката, понякога даваме за домашна работа писмено обръщение - към симптомите, към страховете, към родителските фигури, към травмите и пр, в посока изграждане на ново отношение, гледна точка, себезаявяване, прошка и т.н.. Прави се, когато терапевтът прецени, че е на място и на време. Не е самоцелен метод, нито централен...

Според мен мотивация и дисциплина се допълват. Мотивацията е вътрешният подтик, а дисциплината поведенческото правене. Когато има изобилие от мотивация, дисциплината е песен. Понякога обаче, се налага да се наблегне на дисциплината. Тогава вдъхновената мотивация идва с времето. В тази статия авторът силно се фокусира в дисциплината - добра, приземяваща и подтикваща към действия статия е. Опитът ми показва, че да, дисциплинираното поведение създава нужното ментално и емоционално състояние. Обаче променената ментална нагласа също способства за емоционална настройка, подтикваща към действие или понякога не действие. Двупосочен път е. Тоест, авторът е прав, но е краен, едноканален е. Добра статия. Благодаря за благодарността ти, Енчо!

Потребности: Да се отворя, да се науча да общувам разкрито, да приемам и предавам любов. Спирачки: затворената саможивот, в основата на която е страхът от отхвърляне. .......... Вижда се биографията ти, заложените схеми. Пишат се писма, заявяваш се, викаш, тропаш, зъбиш се, през тялото се вадиш, променяш мисленето, работиш с базисните вярвания, прегръщаш пак и пак предизвиканите пак и пак срахове, едитираш, визуализираш, прехвърляш работата в група, в поведенчески експерименти и в крайна сметка, отработената смелост в живота си! Това е процес, който се случва в лична, групова терапия и периодични затвърждаващи уъркшопи. С колегите сме превели хиляди по този път! Обърни се към резултатен, смел и сърцат психотерапевт и поеми по този път!

Много готовност за смела и цялостна работа и промяна личи в думите ти! Ами, наживо работя... Преди време пробвах и онлайн, но осъзнах, че част от силата на въздействието ми се губи, а обичам да съм ефективен... Има колеги, които го правят - кои обаче, не съм сигурен.

Чета и се учудвам - ходила си при колеги, при това не един, доколкото разбирам. В същото време доскоро си си мислила, че отношението ти с приятеля ти е причина за п.а. ти. Не е, само спомагащ фактор е, а зад това стоиш ти, характерът ти и уроците, които имаш да учиш, но странно как и защо, досега не си го правила. Не и ефективно. Твърдиш, че страдаш от паническите си атаки, че те е страх да не се върнат пак с всичка сила. Говориш за тях като за натрапник, като за нещо външно, зловредно, като за неприятел, който ти проваля годините и живота. Да, със сигурност, ако отношението ти е като към враг, ако не свързваш неслучайността на получаването на п.а. с уроците, които имаш да учиш, ако го виждаш като ужасен неприятел, натрапващ се незнайно защо и искаш да ги изгониш, вместо да се довериш на посланията, скрито в тях, тогава със сигурност качеството на живота ти ще бъде по-ниско и ще ги получаваш. Най-сигурният начин да си ги причиняваш, е към всичко споменато току що, да ги отхвърляш, да не ги искаш, да се страхуваш от идването им - няма по-закономерен начин така да си ги поддържаш хронифицирано... Да не си помислиш, че те съдя - в никакъв случай! разсъждавам по казуса ти и теб зад него, нищо повече. Виждам, че си интелигентна жена. Това, че си осъзнала зловредността и ролята на хапчетата като увековечител на ставащото, е добре. Трябва ти малко, но показано от добър колега. Пожелавам ти да го намериш! Като старт - чела ли си статиите ми по темата?

Благодаря ти най-сърдечно! Оценявам тези искрени и добри думи и отново ти благодаря!

"Как да практикувам продължително нещо, което би ми изградило дисциплината, след като именно самото практикуване на това нещо изисква дисциплина от моя страна" Все едно питаш "Как да построя къща, когато я няма? Или "Как да направя торта, когато не е тук?". Има ги съставките обаче. Има ги тухличките и хоросана. Самото скачащо внимание е съставено от хиляди тухлички. Хоросанът е спокойното, с желание и обич усилие по слепване на тухличките в обща посока, в обща цел. без престараване. Когато веднъж вече са слепени известен брой, вече има промяна. Тогава става по-лесно. Препоръчан ти е психотерапевт - той ще помага в мотивацията ти, ще подкрепя дисциплината ти, ще ти помага да осъзнаеш, че тя не е трябва и гърч, а обич и радвам се на правеното.

Дисциплина и мотивация- липсват ти. Дисциплината е по-външен, поведенчески акт. Просто правиш еди си какво си. Мотивацията е вътрешен процес на интерес, тяга към постигане на цел. Дисциплината сама по себе си подхранва мотивацията, а мотивацията дисциплината. Казваш, пробвал си медитация. Да, но тя се прави с години, като в началото е само пробване, имитация, докато стане истинска. не става с пробване, а с упоритост. Мотивацията тук се подхранва от добри книги на тази тема, а правенето си е правене. Бойните изкуства - има значение кое. Киокушин, мма, bjj болят, много болят,а усилията са неимоверни. Правиш ги обаче заедно с други и те те повличат, дърпат те, палят те. Когато боли, когато е трудно, посланията предавани на психиката ти и проникващи дълбоко в подсъзнанието ти, са: мога, издържам, продължавам въпреки трудността, харесва ми трудността, приемам болката, обичам предизвикателството, мога още, мога повече, търпеливо следвам целта си, търся варианти и не се отказвам, търпя и следвам пътя си, мога, мога, мога, дисциплина, дисциплина, дисциплина... Преди време тренирах киокушин повече от седем години - останали са ми именно тези послания, дълбоко в дългосрочната ми памет. Затова ти препоръчвам истински предизвикващо и мъжко бойно изкуство. Но, дори едно тичане на 20 км. Посланията към подсъзнанието ти, когато е правено редовно, са: продължавам, издържам, справям се с напрежението и трудността, фокусирано се движа към целта си, колкото е нужно, разпределям усилията си според целта си, концентрирам се и намирам мотивация, извличана от харесването на усилието и напрежението, поддържам вниманието си еднонасочено в напрежението, което е на ръба на предела ми и затова умът ми просто изключва и фолусъ ми е изцяло и само е усилието... А това е само един спорт - посланията обаче са дълбоки и силни. Преди време ходех за няколко месеца на айкидо, а сега до кабинет ами има айкидо дожо - ами тези момчета само дето не заспиват, усилията са почти нулеви, а психичните послания, макар и добри, съвсем различни от тези, които са ти нужни. Когато така направиш известен пробив в дисциплината и мотивацията си, те се пренасят във всяка сфера от живота ти - в професията например, която за всеки мъж е важна област. Ставаш маратонец в живота си - можеш да следваш дългосрочни цели, които отнемат години и десетилетия за постигането си. Тогава, след такъв пробив с по-базисен метод като спорта, си готов за по-фините такива. Като менталното фокусиране, визуализацията, медитацията. А от по-житейско приземените - прочитането на класиците например... Живеем в свят, в който вниманието ни е грабвано от хиляди подскачащи образи в медиите, нета, игрите. Умът масово се превръща във все по-недисциплинирана, хиперактивна и с дефицит на вниманието, подскачаща маймуна. В огромна степен си просто продукт на съвременното общество... Можеш да промениш всичко обаче!

Нравствеността, моралът, суперегото, аз идеално - те са човешки хрумки. Глава са. Могат да бъдат добри помощници, ориентири, жалони, когато резонират донякъде с Бога, с безкрая. Но са само отражения, колкото и добри да са. Руският пророк Лазарев каза, перифразирам по памет: "Фиксацията в морала, в нравствеността, е фина агресия против Бога!" - защото божественото е любов, а любовта божествена не се съобразява с малките човешки рамки, дори и добри да са. Листата наесен не падат под 90 градуса. Суперегото е психична инстанция, присъща на всеки нормален човек, с изключение на психопатите, при които сянката е "схрускала" аза и свръхаза и се проявява директно в социалния живот без задръжки. Имаме морал, имаме нравственост. Това, което е добре да знаем, че са наши, човешки, колкото и чисти висши идеали да са в съдържанието му. Защото преживяването на Бога, единството с Бога не е ментална конструкция или нравствен идеал, идващи от луковицата над раменете, а сливане с Любовта, Мъдростта, Свободата чрез сърдечния разум. Имаме морал - балансираме го, доколкото можем, сверяваме го по пулса на космическия ритъм. Знаейки обаче, че е малък, мъничък и човешки, във всеки момент можем Ние, божественото отвътре да му кажем да наведе глава, гъвкаво да притихне, да се преклони пред Любовта, която надхвърля човешките критерии. Та да, нравствеността е о'к, когато е модерирана по безкрая, но съсредоточаването ни е добре да бъде в любовта, в Бога. А той не е морал, а е Любомъдра Истина, носеща свобода.

Ако ти кажем: хвани се на киокушин/ bjj , преброй един буркан с песъчинки, прехвърляйки го в друг, ще те насочим горе долу правилно, но през главата... Тодор те насочва към неорганизирания хаос на творчеството - защото то винаги надхвърля стандартите за ред и норми на съзнателния ум. Творчеството се намира при затихване на ума, в опитите за ментално съсредоточаване, а отвъд него, в медитативното литване в потенциала. Когато правиш нещата с интерес, подхранван от сърце и душа, тогава мотивацията идва естествено и е постоянно поддържана отвътре. Такава мотивация се събужда чрез себепознанието, идващо от доверието в творческия хаос. Това е по-силният път. Разбира се, дисциплината, за която споменах отначало, също не е за изхвърляне. По-скоро се комбинират двете! Ако не си ме разбрал, значи си на прав път!

А аз мисля, е цялата ти несъзнавана от теб психика крещи, излъчва подобно на wi fi сигнали за повтаряне на подобна ситуация, на подобна връзка. Цялото ти мислене, заключенията до които стигаш, са тотално пропити с незачитане на себе си, с поставяне на себе си в ролята на сервилна прислужница, угаждачка. А българските мъже обожаваме жени с такава психика - не се шегувам. Страхотно ни харесва да държим жената "на къса каишка", да я приемем за мебел, да се върти около нас като калайджийка, да ни дундурка, а ние да си правим каквото си искаме... С този неосъзнат и самоподдържащ се мазохизъм, дори с ангел да се събереш, малко по малко ще започне да те приема за даденост, собственост, да те маргинализира и поставя в ролята на "длъжна си ми". На съзнателно ниво се приемаш за добра, обичаща - това са рационализации. Всъщност описваш едно дълбоко неуважение към самата себе си, автоагресивен мазохизъм, който обаче е съзнателно приеман от теб за норма и замазван в разбирането за самата себе си като доброта. Никаква доброта не е това и никаква обич към партньора не е - закачена вкопченост и зависим мазохизъм е.

Това, което описваш, прилича на известно депресиране. На какво се дължи, не знам - споделяш, че животът ти тече нормално за възрастта ти. Би могло да преживяваш прекалено тежко раздялата с бившата си примерно... Това, че и преди се е повтаряло, говори за известна предразположеност. Ако състоянието продължи, се обърни към психотерапевт!