Орлин Баев

Желание, да - подходящо обаче. Съдействащо с благодарно приемане уроците, вложени в тревожността. Първо, какви са при теб и второ, известно познание и умение, отношение и метод, прилагани качествено!

Една обикновена деперсонализация е, нищо друго. Хапчетата (спират се по схема, дадена ти от психиатъра ти) потискат нерешените и изкривени програми в подсъзнанието ти, израз на които са външните симптоми. Симптомите са едно нищо - плашат само когато човекът се е зацепил, прилепил се е за статуквото на неадаптивните си възприятия, които именно имат да се променят. Когато потискаш с химия нерешените си програми и възприятия, едни симптоми ще се потиснат, но ще се процедят други. "Поставена ми е диагноза" - това означава, че човекът, при когото си била, си няма никаква идея как да процедира със ставащото в теб, няма нито намерението, нито разбирането, нито способността реално да помогне за ставащото. Защото вкарването в калъпа на диагнозата поставя мисленето ти в позицията на "аз съм болна, нещастна жертва", а локализацията на справянето извън теб, в чуждо за тялото ти вещество (хапче), сякаш си автомобил, на който му се долива еди си какво си. Такова натикване става част от хронифицирането на проблема, не и от решението му. Тревожните състояния присъстват в класификаторите за заболявания единствено като удобна класификация - нищо повече. Здрава си! Няма каквото и да е доказателство, което да потвърждава експлоатираната от психиатрите и фармацетвичните фирми хипотеза за серотонинов недостиг при неврозите. Погледнато през призмата на холистичната психология и психотерапия, тревожното състояние няма нищо общо с болест, а представлява благ и щадящ призив към хармонизация със законите на живота, с любовта и душичката. Преживяващият такова състояние никога не е бил и няма да бъде жертва, освен в ятрогенията на някого или в собствените несъзнавани и илюзорни вторични изгоди. Как да бъде решено състоянието? Тук в този форум има много подобни теми, в които насочваме към това как. На фона на химия, потискаща това, което е нужно да бъде решено, е невъзможно трайно справяне. Обаче чрез промяна на мирогледа, на мисленето за ставащото, чрез развиване на подходящо отношение, чрез виждане на една по-цялостна картина и малки спокойни стъпки, резултатите идват не след дълго. В темите тук или в тези статии в блога ми е описано много. Като почетеш, при положение, че пожелаеш да съдействаш на мъдростта на живота, проявяваща се през ставащото в теб, ослушай се, огледай се, опитай сама. Ако се получава, но извън самозалъгването на "аз сега ще се престоря, че така мисля, за да се махнат гадните преживявания!", добре. Ако ли не, потърси вещ психотерапевт, позволил си да учи шест години психология, още десетина психотерапия, съдействай му активно и всичко се променя.

Хипнозата при социофобия е добър старт и добра поддържаща терапия. Иска се и работа с мисленето, с базисните убеждения, дезавтоматизиране на мисловния процес. А след това психотелесна и поведенческа работа - делата тук са много важни. Те затвърждават менталната посока. Личната терапия е стартова. СЛед нея е нужно участието в групи: психологични, за говорене, за език и т.н. Вижте пътеката тук, както и цялата последователност, която при социофобия неизбежно води до стратегически устойчиви промени!

Да, силата е в нас, точно така! Остеохондрозата във врата може да има известна роля в замайването - нищо повече. Дори тази роля е само част. А всичко останало е психична реакция, тревожност, страх, който с хапчета няма как да се пеобразува трайно. Да, важна сте, но е нужно за себе си да сте важна, сама да се уважавате - колежката ви помага в тази насока, сигурен съм. Добре е също така личната психотерапия да се комбинира с посещение на пси група и периодични дву-три дневни пси работилници, желателно водени от същия терапевт. Ще се справите!

Остеохондрозата какъв подтип е, какво засяга в тялото? Изписали са ви ксанакс именно поради психичната същност на преживяванията ви. Това е транквилант, който успокоява именно психиката и няма много общо с осеохондрозата ви. От нея може малко умора да преживявате, но останалото е типична симпатикотонична реакция, причинявана и поддържана от страховете, а те от мисловните ви програми и убеждения. Въпросът е, че ако чакате на транквиланта, първо ставате наркоманка, второ сте поддържате ментална установка "аз съм болна жертва" , трето оставяте невротичните процеси да се въртят спокойно и подводно да ви управляват "за носа" необезпокоявано... Сърцебиенето, стягането в гърдите, замаяността, замазването в зрението, огромна част от главоболието са психогенни - всеки психотерапевт изслушва по много пъти на ден за същите симптоми, с малки вариации. Съответно справянето е отново през психиката. Във вашия случай, за известно време можете да замените ксанакса с бахови капки или хомеопатия, успоредно с ефективна психотерапия. Хомеопати в София: Деян Пенчев, Александър Папанчев. Хомеопатията е по-силна от ксанакса многократно, знаете това! За психотерапията - ако е само говорене, може, но ако е много харизматично и хипнотично говорене, с дълбоко разбиране, емпатия, вплитане в механизмите ви и хипнотично въздействие през самия разговор. Такова терапевтично говорене го могат неколцина в България - надявам се да сте попаднала при един от тези колеги. А отвъд говоренето, е нужна хипнотерапия, нлп похвати, психотелесно преживелищно въздействие, мощни разтърсващи и дълбоко повлияващи ви методи. просто казвам, а вие си знаете. Също - добрият психотерапевт задължително би ви насочил към връщане към спорта - активен спорт. Именно поради това, че самият спорт ви причинява усещанията, които сега ви плашат, плюс изгарянето на телесния корелат на страха, адреналина. След всяко спортуване, йога стречинг, дишане и медитация у дома. За водени медитации, вижте тук и тук: около 130 сесии досега.

Поставете му здрави граници - нека спи отделно в стаята с батко. Когато започне да прави драма сцените си, кажете му: "Ти си мъж, а мъжът преодолява и е смел!". Добре е да поговорите с бащата - когато е с него, да понамали глезенето и да правят повече мъжки дейности. Да го заведе на спорт (запишете го на карате киокушин примерно). Поговорете с бащата, че от него зависи мъжествеността на синовете му и че сега е нужно да им отделя повечко време,в което да излезе от ролята на "доброто ченге", а да закалява духа им, да ги води на планина, да им дава личен пример. Тогава синът смело си казва каквото му се прави или не, както и се съобразява, когато е нужно, без женското драма куин поведение.

Наркотиците, дори по-масовите като марихуаната, а още повече по-тежките, са чест тригер на панически атаки. Един масов развой при п.а., особено когато се чака само на химия, вместо на психотерапия, е пеминаването им в обща тревожност, хипохондрия и натрапливости. Така че, наистина нищо кой знае какво не се случва при теб - терапевтите го наблюдаваме ежедневно в кабинетите си. Ако разчиташ на химията, временно ще потисне, ще облекчи, но в стратегически план единствено ще хронифицира. Затова, решението е психотерапия. В нея постепенно спираш химията и разчиташ на Себе си, а така справянето е стратегически устойчиво и сигурно! Важно е обаче психотерапията да е водена от наистина можещ и знаещ какво прави колега! Успехи!

Бащата къде е? На осем и спите със сина - вече не е подходящо. "Гласчето" идва, когато не му се прави нещо или му се иска да направи нещо, но не му стиска - тоест, собствен негов импулс е, минаващ през мисълта му, която той обаче регистрира като чужд глас, тъй като цензурира. Вероятно е, както казвате, "добро" дете, прекалено добро дете. Как го възпитавате? Когато си позволи нормалните детски глезотийки и пакости, цензурата изчезва, съответно потискането на импулса също, което свежда мислите му до нормални. Сега, потискането ги кара като под тенджера под налягане да бушуват, което ги прави гръмогласни исякаш чужди.

Наистина добри насоки от Арни!

Да, кризите станаха много - на детето на 2.5 по поставяне на граници, на 3 и 4 по себеналагане, на 5 по харесване, на 7 училищна, на пубертет, криза на двадесетте, на тридесетте, на средната възраст, на късната възраст, на всяка възраст. И разбира се, за всяка криза, тимостабилизаторче, антидепресантче и транквилантче. Първо, кризите до огромна степен са натрапени, създадени са изкуствено от западната психология. Един вид, чупим прозорци и после идваме да слагаме стъкла... Второ, самото проблемно мислене става част от проблема, докато всъщност няма кризи, а нормални житейски етапи и предизвикателства. Георги ти е дал добри насоки: известно отдръпване. Защото иначе храниш състоянието ѝ, а тя влиза в несъзнавана манипулация към теб. Майка ти сама дава някои идеи - да заживее с човек, да продаде това онова и да попътува. Това плаши ли те, какво те кара да мислиш, че е нереално? Майка ти е личност и наистина иска да преживее остатъка от живота си качествено. Да бъде с партньор, това е чудесна идея. Като цяло, преживяването от мама е често срещано. Да, била е вкопчена в работата си. Сега, когато я няма, няма ги и социалните контакти, няма го и чувството за нужност и реализация. Няма го дори дневния режим. Хората не съзнават, че една от основните мотивации да ходят на работа не са само парите, а усещането, че са част от общност, че преследват цел, зададена им от някого, дори интригите и клюките и напреженията и търканиците са им нужни... Искам да ти дам пример с двама мои клиенти. Единият, мъж на 72, собственик на заведение. Идваше, защото както казваше: "Чувствам, че мисленето ми някакси закостенява, а искам да имам младо мислене и емоции, не искам да съм мрънкащ дядко!" - поработихме. Препоръчах му курсове, среда, обучения. Започна да ходи по туризъм с групи, записа се на език и танци. Върна се към четенето на книги - започна да чете класиците, нещо което беше искал цял живот, но все е няма време... Това на фона на активните социални контакти покрай заведението му. Сега е жив и здрав е, с дух на младеж! Другият случай: жена на 76 год., с деца големи и внуци. Живееше при майка си, в къща. Майка ѝ на 98 и също жизнена и активна. Оплакваше ми се, че майка ѝ я будела рано да ходят да се занимават с градината... Заявката на тази жена беше: "Знам, че имам да живея още поне 25 години. Вече не съм на работа. Искам обаче да живея активно. Помогни ми да видим какво да правя, в какво да се вложа!". Една силна заявка. Намерихме подходящи социални дейности, наситени с много алтруизъм - помощ на деца, животинки, активно общуване, книги, културни дейности. Една от целите ѝ беше да "си хвана партньор". И си хвана! Сега ходят заедно с него по планините, четат автори, ходят постоянно на театри и концерти, ползват активно интернет... Жената дори се чудеше дали да не запише психология - пита ме дали има огранчение във възрастта. Няма ограничение... Не записа, но я насочих към книги... Включи се в духовна група също така. Какво искам да кажа с горните примери? Живеем, докатосме живи. На 60 човекът не е много по-различен, просто тялото се е посъсухрило, но отвътре човекът има нужда от общуване, приемане, контакти, приятелства, ангажименти, хобита, работа. Много баби компенсират тази нужда с грижи за петте си внучета примерно - има ли ги? А ако не, може би е добре да помогнеш да ги има!

Съжалявам, но ще е след месеци... Затова, по-добре потърси добър колега. Георги Балджиев е такъв добър колега. Успехи от сърце!

"росто страха ти се превъплъщава с различни лица, за да може да те уплаши. Че какъв страх би бил иначе, ако не може да ти изкара акъла. Почвай да се плашиш качествено и не търси успокоение, защото успокоиш ли се, страхът ти ще измисли друго. " Това е много ценно! какъв страх е, ако не ти изкара акъла от страх?! Така де! Страхът си има цел, добра цел. Вселената е мъдра, а страхът е част от тази мъдрост, Огромна загуба на ресурс би било страхът да се случва ей така, защото да се гърчим безпредметно. Ами не - предметно гърчене е, с цел е. И въобще, гърчене е, докато се превърне в осъзнат, в кооперация с посланията по характерова хармонизация труд. Осъзнат труд, който постепенно се превръща в по-високо ниво работа по синхронизиране на социалните ни личности, характер и житейска съдба с призванието и мисията, с които сме дошли тук като души. Та, вместо да търсим успокоение, бягайки от уроците си, нека се плашим качествено. Тоест, да научаваме уроците си по смирение, доверие в съдбата и себе си, в живота, Бога и разумността на вселената, уроци по смело себезаявяване, адекватна връзка с холистичната реалност,следване на силни цели, идващи от вечността на призванието ни. Нека като се плашим, да е качествено, като е гарга, да е рошава!

Да, хубаво е да се изчака момента. Чакането продължава средно статистически 345 живота, със стандартно отклонение от медианата плюс минус стотина. Аз отивам да чакам..А докато чакам, смятам да поживея този си живот силно! Имах период в живота си, в който за две години работех сладкар при чичо ми.:) Когато бях нов, в някоя малка почивка съвсем сериозно ми казваше: "Я, докато си почиваш иди да пренесеш десет чувала брашно и още толкова със захар!" ...

"желанието да го направя е много силно и мисля че ако съм сама ще го направя. Четох в нета за техники на преодоляване като раздуване и присмиване, но при мен не работят, защото засилват желанието ми да се самоубия още повече. Благодаря ви, за краткото успокоение, дано успея да издържа до часа с психотерапевта ми." Естествено, че за теб не работи. Та ти вероятно си специална. Едва ли има някакъв щанс да си разбрала каквото си прочела отчасти, а да си го направила на една стотна от нужното - едва ли... Както и както сама пишеш, желанието ти е огромно, Нищо, че го пишеш, след като ти обясних, че първо, не е желание и второ, не е за самоубийство, нищо...

Влизаш в хистерична въртележка, която цели засмукване на внимание - както виждаш, нямаме намерение да ти я задоволяваме! Писахме ти, че в мсилите ти стои желание за живот, че това което ти се струва като импулс/ желание за самоубийство, е начинът на подсъзнанието да крещи: "Живее ми се!". С психолога ти виждате какво има да се "бутне" в мисленето, целите, посоките, живота, характера, работите и директно по мислите поведенчески, хипнотично, нлп, медитативно. Това долното не се отнася до теб. Казах го на една моя клиентка със същия казус като твоя: "Всъщност обаче, ти както казваш, надали ще изкараш до тогава... Горката, оххх, ахххх, милата тя, нещастна жертва, ааааххх, защо, защооо, отиде си младото момиче, още ненаживяло се, още невидяло свят, несрещнало истинската любов... Еххх, отиде си! Отиди и си приготви дрехите за погребението - да не искаш хората да те гледат с някакви дежурни, от майка ти навлечени дрехи сега. Разпечатай и некролозите си, с добър стих, снимка на фотошоп барната. Запази и гробно място - иначе се гавриш с родителите си - недей, отиди, направи каквото трябва, запази си гроб, огледай го. Поръчай си и гробна плоча и я плати, моля те! Разлепи некролозите си сама! Или организирай кампания по разлепяне! Напиши речта, която баща ти да прочете на гроба ти! Организирай кетъринга на манджата за почерпката за Аллах да прости! същност, няма защо да се притесняваш - смъртта е полезна за здравето. Лягаш си - пълно спокойствие, няма свобпдни радикали повече, няма кислород, който да те изгаря отвътре, супер си е! Пък и какво да го живееш този живот, той е труден. Да намериш смисъл, цели, любов, партньорство, ее, това е трудна работа. От друга страна да си умреш е толкова лесно - гътваш се и няма усилия, няма цели, няма творчество, няма любов... Няма нужда да разбираш как тези мисли са толкова добри и готини и всъщност ти се живее, две не виждаш! Нали знаеш за зайо байо и мечката. Върви си зайо байо с букетче маргаритки брои. Едно, три, четири, пет, едно , три, четири, пет. Баба меца го слуша, слуша, па го запитала> Абе, зайо, защо броиш така, че прескачаш две? Зайо казал. Ами, бабо мецо, е../живее ми се, две не виждам!... " Та, горното не е за теб, не го чети, да не вземеш да се отпуснеш и довериш вродената мъдрост на подсъзнанието си, сакън недей. Нали знаеш, че ако сега се отпуснеш и довериш, се срещаш челно с това усещане, с този импулс,който сякаш ти казва да ритнеш когата, камбаната, да гушнеш маргаритките... Е, ако го посрещнеш, би ти се наложило да се отпуснеш и да му се довериш, за да видиш само, че всеки страх си отива и остава само една смелост, радост и спокойно вдъхновение. Е, да ама то не е ли опасно? Тогава как ще теглиш внимание хистерично? Ще е нужно здраво да си го заработваш чрез стабилност, смисъл, щастие, приятелсска настройка на пълноценност и дълбока самоувереност... не знам струва ли си, не е ли по-добре да се страхуваш, толкова много носи, сякаш спасява, пък и имаш извинения за какво ли не да не направиш, пък и си специална сякаш така, сякаш всеки миг ще полетиш от прозореца и са ти длъжни да са ти наоколо... Еееххх, какви сладки ползи са това, потрило ръчички подсзъаннието... Или пък можеш да прочетеш всичко от тук и тук. Ама помисли си, преди да прочетеш тези около триста страници за няколко почивни дни. Ако ги прочетеш, връщане няма - тръгваш в посока самоувереност, смелост, смисъл, дълбока зрелост, което обаче налага изоставяне на горните илюзии. Не, няма да се самоубиеш и мислите и това, което ти се струва като желание за това, нищо общо няма с реално самоубийство или дори с реално желание за това. Точно обратното е, жажда за живеене, за секс, за купон, за смисъл, за любов, за дивеене, за куфеене, за силен живот е!

"Има и кръвен тест за установяване на БАР. Но, приложението му е възможно, само след определена възраст.За жените тя е 112 години, Понеже, мъжете живеят по-малко , за тях изследването може да се направи и сред сто и петата им година, Аз от сега съм си планирал и ще си го направя, веднага, още на първият ден след навъртването на сто и петата си година.Току виж, съм живял цял живот с БАР. Ужас! Напрано не ми се мисли какво ще стане ако теста го покаже. " Ха хааааааааааа

Блис, много се смях! Супер интелигентно, преживяно, напатено, силно мнение! Благодаря!

Психотерапевти много - имаш интернет. Какво те кара да заключаваш, че натрапливите мисли имат нещо общо с реално извършване на реално действие? Имала си п.а., които са те подтиквали към някакво научаване, някаква промяна - каква е тя, знаеш ли? Имала си тези мисли, вероятно сега имаш същите - когато са натрапливи, са просто жажда за живот. На езика на подсъзнанието преведени, означават: "Живее ми се, живее ми се, живее ми се!" (точно като псевдонима ти). Тоест, имат общо със самоубийство, колкото Чарли Чаплин с филми на ужасите. В някои случаи в такива мисли има и хистеричен елемент - тоест несъзнавано служат за привлиане на внимание, за завъртане на другите около нас... И в двата случая или в комбинация от тях, в каквато вероятно си, реалното самоубийство е шанс по-рядък от печелене от лотариен билет...

Възстановява се бързо, от дни до няколко седмици, когато е свободен от мастурбацията. Дайте му да разбере,че знаете, че го прави. Не с обвинения, а със спокоен разум, му дайте доводи и оборете обичайните аргументи и отричания. Отричанията със заключението за чувствителността (липсата ѝ), а аргументите му от сорта на "е, знаеш, нормално е, това е мъжка работа...",за това вижте в тази статия. Насочете и него към нея. Ако продължава да упорства в отричането и не желае да се справи, запитайте се, искате ли съжителство с пристрастен човек? Имайте предвид, че този навик има тенденция да се самоподдържа и задълбочава, когато не е разрешаван. След време започва силно да влияе и върху потентността.

Уау, каква чудесна мисъл, изразяваща работата с парадоксалното намерение в психотерапията! Само искам да вметна че е метод, практически постижим за мнозина, по наблюденията и опита ми. Супер е, че се справяш! Радвам се, че насоките и аудио сесиите ми са полезни! Честито рождество Христово! Да се ражда и живее смелата обич в нас!

Агора.

Добра идея е да отидеш на психолог, да! Вероятно, колкото и да ти се иска да си силен, раздялата на родителите ти, а и преди това търканията помежду им, дава отражение в теб. Виж се с психолог!

С добавка казано, че познанията в колибата за джунглата обхващат едва една хилядна или по-малко от цялостното опознаване на тази джунгла. Докато директният качествен опит стига до много повече. Науката обаче извърля всяка преживелищно качествена методология, като аргументите или по-скоро липсата ѝ на такива са, че представа си няма как да проследи такива вътрешно преживелищни качествени познания чрез поведенчески ориентираната си, количествена методология. И просто отхвърля, както слепец отрича съществуването на светлината, но нарича обективна топлината и нищо повече...

Всъщност, заглавието на темата е твърде резонно. Действително огромна заблуда е да вярваш сляпо на науката, такава каквато е сега, по отношение на човешката душевност, дух и потенциал. Ако по отношение на точните науки, учените действително развиват човешкотто познание, по отношение на психиката няма как да пренесем доверието си в цялостния научен прогрес. Такъв пренос би бил вид когнитивна заблуда, т.н ореол, при който качествата на даден човек или социална система по отношение на дадени способности автоматично се пренасят и към други домейни. Да, математиката, физиката, механиката, изкуственият интелект се развиват чудесно! По отношение на човешкото психе обаче когнитивната наука практикува сляп редукционизъм, така кастрирайки самия Човек, вътрешния Човек като такъв. Постиженията на когнитивната и поведенческа наука са чудесни и когато човек притежава холистичен мироглед и себепознание, много може да научи от тях. Но сами по себе си приравняват човека до биологичен процесор, примат и толкова. Няма по-цялостна реалност, няма закони на Биието, вътрешните методи за психическо познание са отхвърляни. Ясновидските и лечителски способности на гениални провидци - от тях науката просто отвръща глава, а ако въобще се спре, намира обекти, чрез които да нагоди хипотезата си към редукционизма си и свързаните с него примитивни методологични, единствено количествено ориентирани прийоми за изследване. Да, действително, шарлатаните са много, а реалните гении в по-широките когнитивни способности са малко - но ги има. А науката мълчи за тях или както казах, нагласява заключенията си, пренебрегвайки очевидности... Споменах как науката ей така някакси си решава и отхвърля вътрешните феноменологични методологии за психично познание, с което изхвърля с водата на плитката си количествено ориентирана, поведенческа методология и бебето на изследвания си обект, психиката! Разбира се, тясното съзнание ще иска да нагоди безкрая на океана към малкия напръстник на грубо материалистичната си локвичка. Няма как да кажеш на гъсеницата, че може да бъде пеперуда, няма как да ѝ обясниш, че има по-широк, разумен свят и живот. Нужно е да го преживее. Дотогава диалозите са безпредметни! Просто нивото на съзнание е действително различно.

След този рест отиват на хотел с любовница номер 3 примерно... Отвъд шегата, разбираш че те насочвам към приятелка! Успехи!