Орлин Баев

Виж това мнение. Разликите са външни, а психичните наличности и движения са идентични. Не мисля, че проблемите ти са неврологични. Над нервната, ендокринната и имунната системи стои една царица - психиката. Ако кажа, че тя е на микрон разстояние от нервната, това ще е само маниер на говорене, защото всъщност тя задвижва невралните процеси пряко, въплътена, отелесена е в нея. Когато се научиш първо, да виждаш ставащото не като лошичкото и гадничкото, а ти като жертва, а като насочващ те фар към пълнота от себепознание, сила, обич и хармония, тогава, второ, можеш с благодарност да промениш отбягващото поведение в предизвикващо. Така се премахва изтласкването на сега капсулираните дълбоки страхове, към които симптомите (реакцията на вибрациите) сочат, измествайки вниманието в хипохондриастични фиксации. Това изместване отпада все повече, дълбоките страхове стават все по-видни и работата с тях все по-активна, съзнателна и любяща, тъй като започват като гориво да се топят в огъня на самоувереността ти. Повече тук няма какво да кажа -терапевтът ти ще ти каже. Само добавям: въртиш ли се хистерично в защита на илюзорни печалби, няма как да се получи. Първо, ясно се виждат тези печалби и придобоваш смелостта да задоволяваш добрите намерения в основата им вече по адаптивни начини. Отричаш ли хистерично, чакаш ли само на терапевта си, не става. Иска се смелост, кооперация освен на външния терапевт и на терапевта в теб, на душата ти (която си ти), спуснала състоянието ти с учебна цел! Хвърли едно око на думите на Саша, която измина огромен път за немного време: Здравейте, Иска ми се да развенчая една от големите заблуди на тревожното състояние. Никой и нищо не помага реално, ако нямаме силна мотивация за справяне. Отговорността за справянето си е само и единствено на всеки от нас. Разбира се, ако имаме мотивация, можем да потърсим помощ и подкрепа, защото понякога е трудно. Без лична мотивация, обаче няма как да се справим. Всяка терапия, без нея, е безсмислена. Терапевтът може да покаже посоката, но няма как да извърви пътя вместо всеки от нас. Това е път, който не свършва със справянето. Без мотивация няма как. Саша

Искрено и сърдечно!

В психотерапията, освен по заложените в теб семейни/ характерови схеми, имаш да работиш по мотивацията си за дълбоко общуване с жени. Виждат се страховете, работи се по тях когнитивно, медитативно, а не след дълго, на дело, поведенчески. Как? С терапевта ти отивате в някой ВУЗ/ МОЛ или на друго оживено място в голям град, където можете да сте анонимни и вършите поведенчески експерименти, които те предизвикват. Ако запознаването не ти е проблем, както казваш, добре, чудесно. Когато обаче събереш 20 телефона на 20 момичета и излизаш с доста от тях, ти се налага да предизвикаш страховете си от интимност и да приложиш отработеното вече с терапевта ти на ментално ниво. Виж тази статия. Относно терапевта ти - вероятно проектираш в него страховете си от отхвърляне и преувеличаваш. Ако пък не те приеме, колеги има, но е нужно да е силно работещ такъв! Стига приказки - действай!

Казвам, че по принцип (както по принцип говоря по-горе) физическото присъствие в родните места и общуването с възпитавалите ни хора със сигурност резонира с наличности в нас самите. Имаш тревожност. Тя не е нещо отделно от теб, а се получава през характеровото ти пречупване. А характерът е сформиран под влияние на същите тези възпитатели. Когато се работи по тревожността, се вижда какво в характера ти има да се побутне така, че да пречупваш нещата по-хармонично и спокойно. Всичко е свързано, както проследяваш вече. Терапията е важна и основна част от преработката на характера и оттам в справянето с тревожността - когато е водена от силен в работата си терапевт, разбира се. Ако преценяваш, че този,, при когото си ходил, е такъв, продължи при него. Емоция и либидо са директно свързани. Както потиснатата емоция се отразява на либидото, така и потиснатата сексуалност невротизира. Имаш ли приятелка, съпруга, партньорка?

Тоест, за да поставим коня пред каруцата, нека кажем, че вече отношението ти към тези мисли е различно, по-спокойно, вече са те научили къде волно, къде неволно, на известно себеприемане, познание и смелост. А за психоложката - вземи, че прояви една доза уважение и кажи, че и тя ти е помогнала! Била е там за теб, отделяла е от времето и енергията си, правила е каквото е можела! Така че, мъничко великодушна благодарност няма да е излишна!

Ако прочетеш тук из темите, ще видиш, че преживяваното от теб е типично. Да, за теб си е твоята си тегоба, а за нас, психотерапевтите, е нещо с което работим ежедневно. Ситуацията на употреба на марихуана и алкохол, служещи за тригер на тревожна "въртележка", е масово срещана. Отначало преживяванията, които си имал под въздействието на "чая" и водката, са били неутрални телесни ефекти, дори търсени такива от мнозина. Различна обаче е била реакцията ти на тях - уплашил си им се, почуствал си, че губиш контрола и това те е стреснало силно. Нещата са се поуталожили, но при препиването, както сам пишеш, същата страхова реакция мощно се е задействала отново. Оттам насетне, се въртиш като хамстер в това психично колело - телесни, симпатикотонични усещания --> негативна ментална реакция, пълна с катастрофизирани когнитивни изкривявания --> страх, в основата на който лежат нехативни вярвания за ставащото, подлежани вероятно от благоприятни за това характерови черти --> поведение на страхуване и тревожни опити за избягване на ситуации и места, в които се увеличават страховите преживявания --> още повече и вече дори автоматизирано поддържане на телесната симптоматика и т.н. и отново в същата въртележка, оттук до кривата круша и обратно... Докато не излезеш от нея. Това се прави най-успешно в процес на психотерапия, в който се променя менталното отношение, а оттам и емоционалната реакция. Работата по мисленето е както формално когнитивена, през промяна на автоматизираните когниции и вярвания рационално, но така и през тялото, преживелищна и през работа с транс, хипнотично. Поведението на отбягване умишлено се заменя с поведение на предизвикване - активен спорт (който предизвиква цялата ти симпатикотинична симптоматика), дишане, въртене, нарочни социални поведения, сблъскващи с тревожността... Самото вадене от въпросната въртележка нагажда и характеровите ти черти до резониращи с пулса на Живота, до по-гъвкави, до повече смелост, спонтанност, доверие в Себе си, тялото, съдбата си, до повече любов, харизма и творчески дух! Това е - намери успешен при тревожните състояния психотерапевт и поработи по себе си. Браво за осъзнаването на липсата на релевантност на хапчетата в процеса на справяне. Браво и за добрия ум и схватливостта, които виждам в теб. Ще се справиш бързо! Кажи на майка си и баща си за нуждата си от психотерапия, за да ти помогнат, намери качествения колега и всичко вече е наред!

" Искам да попитам на какво се дължи това, че всеки път когато съм в друга държава или друг град за по-дълго време в мен засилва едно чувство на незавършеност, което ме тласка обратно в родната ми държава и град, там където съм израснал?" Недовършени задачи – Блума Зейгарник, руски психолог - установява свойството на паметта ни да запомня по-отчетливо недовършените или прекъснати задачи. Колежката е изследвала чисто когнитивни, ментални процеси и задачи. Но свойството на паметта да събужда задрямали неотработености, когато човек общува с родителите, роднините, близките, когато е в родното си място, е свързана освен с контекстуалното припомняне и с други фактори. Тук вече анализата може да обясни по-подробно от когнитивната наука. Във всеки от нас, в т.н. суперего (аз-идеално), в тази психична инстанция в нас, в която се залагат нормите, ориентирите за живота, присъстват т.н. интроекти. Казано популярно, това са програми, заложени от отношението на родителите към нас през първите ни години, което се превръща в отношение на нас самите към себе си. Отношенията между родителите, се превръщат в собственото ни отношение към партньора ни. Тези програми живеят в нас несъзнавано, но до голяма степен определят възприятието ни за света, хората и нас самите. Често в тях присъстват травматични конфликти. Като се каже травма, човек си представя някакви мъчения... А всъщност по-сериозни са повторяемите, малки липси на обич, или прекомерното задушаване и протекция, предателствата и лъжата, несправедливото отношение, двойните стандарти, свръхочакванията, манипулативното обвинение, принизяването и мачкането с посланието "отхвърлям те, ако не се нагодиш към мен!", липсата на безусловна любов и ясно разграничение между поставяне на граници към действието, но пълно приемане на личността: "Ако не направиш това, ако не се държиш така, мама няма да те обича повече!", непредсказуемостта и неконсистентността в поведението, студеното неглижиране и липса на топлота, допир, сензорика и т.н. Родното място, улици, училище, миризми, родителите, близките, директно резонират със заложеностите в нас. Както с много радостни и уютни, така и с конфликтни и травматични. Истината е, че където и да отидем, носим себе си със себе си. Но все пак, контекстуално обусловената памет директно провокира и вади наяве всички наши дълбоки преживявания. Така, връщането по родните места и срещата с близките е силен стимул за вътрешна преработка!

Звънни на Валентина Христова, съдебен психолог и я питай. Поздрави я от мен. Координатите и са в интернет. Принципно психотерапевтът е като свещеника - каквото е споделено с него, си остава там, между двамата е, а целта е психичната помощ. Вероятно са възможни редки изключения от това правило, при съгласие на клиента и нужда от помощ. Но са изключения. Попитай колежката и сподели тук какво ти е казала!

Въпросът е, че за да ги оставиш да отминават (медитативен принцип) успешно, преди това е добре да се видиш какво става в теб. Обичаш жена си, обичаш семейството си - много. Винаги човек може да се влюби, хора сме. Влюбването обаче няма нищо общо с любовта. А девойката и реакцията ѝ - красотка, няма що, егоизъм до шия и над нея... Това, което виждам, че имаш нужда да правиш, е вътрешно, пред самия себе си, пред семейството си, да се заявиш решително. Каквото пиша, е на база проследяване на психичните ти движения, нежели да ти давам готови съвети - но, психика и социално поведение са свързани пряко и се взаимо обуславят. Та, вината към сладката девойка, която изпитваш, говори че имаш да се учиш на по-твърдо себезаявяване, да си позволиш известна мотивирана асертивност - невинен си! А станалото само ще сплоти семейството ви още повече. Най-добре, виж се с поведенчески хипнотерапевт, за да поработите за няколко сесии върху себезаявяването, освобождаването от вината и прошката. Това е подлежаща работа, която гарантира успех на директната работа с натрапливите ти мисли. А с тях се работи лесно, когато човек ги познава и знае как... Описвам известни общи стъпки в статиите си - надявам се да съм ти полезен. Едни средно статистически, ординарни и безобидни натрапливости имаш, нищо работа - за около 6 сесии при добър терапевт всичко може да бъде в голяма степен преработено!

Чуждо присъствие, разбира се... Излезте, демони, излезте! В името на христовата кръв, вън! Аз си знаех, че съм екзорсист, ама ти да видиш...

Горното мнение писах въз основа на постинга от тази ти тема, една от многото, които си отворила. Сега, след като писах, сякаш ти пиша за пръв път, което се оказа заблуда, видях, че имаш няколко отворени свои теми... Когато намеря време, ще се постарая да ги обединя в една. Моля, когато питаш за себе си, пиши в една тема - иначе се получава безсмислена загуба на рестартиращи и стигащи до кривата круша усилия и от твоя и от отговарящите ти страна, когато не е проследявано вече преживяното, казаното и наученото... .......................................................................... O'k - събрах темите ти, за да можем отговарящите да го правим на база повече информация! Моля, относно преживяванията си, пиши в тази обединена своя тема! Благодаря за разбирането!

На колко си години? Да, разбираме те, спокойно. Знаем за какво говориш - въобще не си единствена в това състояние, а в кабинетите си чуваме идентични с твоите думи често. Детството ти - да, има връзка с характеровите ти пречупвания на света и емоционални преживявания, които описваш. Знаеш обаче, че се раждаме в точно определено семейство и родители, които с родовите си, генетични заложености и травматични преживявания точно съответстват на собствената ни съдба, изградена от самите нас (знаеш, че не живеем само веднъж). Когато походиш на психотерапия при добър психотерапевт може да минеш през известно себезаявяване, поставяне на вътрешни и външни граници към родителите си, но стратегическата посока е прошка, през която знаеш, че сега ти си родител и възпитател на самата себе си. Иначе си стоиш малкото момиченце с травми от необичана изоставеност, застанали на мястото на липсващия вътрешен център от автономна любов, себепознание и самоуважение. Както сама казваш, сега би се държала по детски, с детски начини за печелене на внимание, грижа и присъствие. Сега, когато си в това състояние, движено от споменатата травма (в анализата се нарича метафорично орална празнина/ дупка), имаш шанса да промениш нещата. Защото сега са по-явни, но сама знаеш, че цял живот са тлеели в теб, а сега са просто по-силно проявени. Описваш влюбванията си, които обаче не са никаква проява на любов, а са един вид свързване с обекта на влюбване, към който закачаш емоционално и енергийно липсата си и черпиш от него сила и стабилност, един вид така получаваш изнесен, външен заместващ център, който невротично компенсира липсата му в самата теб. Такова поведение обаче се усеща от човека подсъзнателно като агресия, прилепващо смукане и закачане и е много сигурен начин за отблъскването му в дългосрочен план. За симптомите, които описваш - обикновена деперсонализация, дереализация, тревожна дисоциация и известно затормозяване на мисленето, като следствие от нерешената и изтласкана тревожност. Сами по себе си симптомите ти не са кой знае какво - не се плаши от тях. Те са просто "насочващи табели" или "мигащи лампички" на таблото на автомобила, насочващи към нуждата от осъзнаване и намиране на себе си! В това намиране е добре да се фокусираш - тогава и лампичките ще загаснат, тоест симптомите отшумяват. Химията единствено ще потисне симптомите, ще накара "лампичките" да светят по-слабо, но и ще потисне още повече празнината в теб и ще отклони вниманието ти от стратегически устойчивото ѝ запълване. Не че има лошо в хапчетата, но те само могат да те поддържат, докато пристъпиш към качествено решение в ефективна психотерапия при силен в работата си психотерапевт! Ако отлагаш тази работа, виж се с психиатър и пий хапчета... Ако искаш обаче да се довериш на мъдростта на съдбата си и научиш вложените в неслучайното преживяване на състоянието ти уроци, фокусирай се в намирането на качествен и ефективен психотерапевт и с всички сили съдействай на помощта му да си помогнеш! На мястото на тази вкопчваща се празнина в теб е нужно да заживее стабилна пълнота от любов, смисъл, творчески заряд, мъдрост... Като старт, силно ти препоръчвам от първа до шеста книга "Опит в оцеляването" на Сергей Лазарев, а впоследствие и останалите му книги. Не се плаши от заглавието - става дума за любов и вяра в Себе си! Ще се справиш - смисълът на преживяваното не е да се мъчиш, а да се учиш. Правиш ли го, ще се справиш! Вярвам в теб!

На прав път си. Малко споделеното засега звучи като опит да го приемеш в себе си, да стане част от теб, но все още е в голяма степен само посока. Добра посока обаче. Продължавай в същия дух и браво за постигнатото досега!

При юнгианците се говори много за сънища, анализира се, работи се по-меко и предимно разговорно. Психотелесният подход (другата колежка) е по-твърд и пробивен - според мен е по-добрият вариант за тревожността, която имаш да решаваш. Сега, препоръчвам на база лично познанство. За успеваемостта и резултатите, сама можеш да провериш. Успехи!

Епилепсията е единствено тригер, нищо повече - останалото са типични тревожни преживявания, нямащи нищо общо с нея. Докато се живее в поведение и мислене на бягство, докато сме в мислене "болна жертва съм", решението е невъзможно. Добре е, че в теб вече се промъква разбиране за благодарно, приемащо и с доверие учене, което вече те насочва към качествен поглед над ставащото. В Бургас препоръчвам Мариана Вълчева и Александра Найденова - първата е неорайхианка, втората по-меко работеща, юнгианка. Успехи!

Пиша на л.с.

Добри изводи! и все пак, само в линка към блога ми има над 200 стр. за четене, а тук във форума също са стотици. Така че, вероятно има още да почетете, да съотнесете към себе си. Не се отказвайте, направете го, ще е полезно за реализиране целта на преживяваното от вас.

Прочети внимателно тези 20-на статии (всяко заглавие води към отделна статия, а текстът отдолу е само извадка). Прочети и повечето от темите в този форум! Тогава пиши обратно какво си разбрала и според теб какво е нужно да промениш в мисленето, чувстването, възприятието и поведението! Няма нужда да пишеш по-рано - чак след като прочетеш всичко от линка и от този форум пиши, моля!

Изкуството на психотерапията иска жертви (на горди надувки) ... Ако нас, психотерапевтите, ни е шубе да предизвикаме собствените си страхове, как бихме помагали ефективно?!...

Отговорът на Диляна е много качествен и се надявам, че стига до попиталата. Казвам това, тъй като в самото ѝ питане си личи, че засега е далеч от подходящото разбиране и настройка, фасилитиращи справянето. Обаче форумът е насочен като цяло към хора с подобни преживявания, така че във всички случаи писането ни е ценно!

Има книги по книжарниците на български, както и кундалини йога и дао школи!

Както помага ривотрилът ли? Или като масажа? Не точно като тях, но помага, да. Първоначално се прави в кабинета на психотерапевта като психотеатър, а впоследствие в реална среда. Изпълнява се на фона вече отработена работа с вътрешния диалог, опит с променените състояния на съзнанието, които методи се ползват, когато при поведенческо-социалното предизвикване се разбунят подсъзнателните страхове/ програми. Ето статия за това, както и клипче. Не се препоръчва изпълнението сам, а само под супервизията на психотерапевт, когато психиката е готова за такава мощна работа. А една сесия социални експерименти заменя 10 сесии в кабинета - когато е на мястото си, с дизайн за съответния експеримент, направен специално за човека и решаваното!

Йохимбин като изключение, понякога само, час преди гушкането с приятеля ти, не постоянно! Разчитай повече на кундалини/ тантра йога упражненията!

Психотерапия, дишане свързано с психотерапията, йога за бременни, подходящите текстове, ежедневна работа с медитативни/нлп/ хипно сесии, поведенческо предизвикване, назначено от психотерапевта!

Светът би ти казал, че това е проблем... А може да се види като благословия, свобода от робията на сексуалните страсти. Зависи от гледната точка. А истината комай е по средата. Да посъбудиш малко либидото, както и да умееш да го живееш през любовта, а не самоцелно. Има чай от билката бабини зъби или тинктура от тях (продават се, виж в нета). Приемът на тази билка освен, че пречиства кръвта, подобрява паметта, нормализира кръвното налягане, активира производството на половите хормони. Приема се редовно около три месеца, след което се спира за няколко седмици или месец и ако има нужда, отново. Има и друго вещество - йохимбин. Това само ако искаш директно и бързо да почувстваш възбуда - по-рядко. Когато имаш оргазъм при секс, се получава естествено обуславяне, желание за правенето му. Дори да не е оргазъм, а просто приятно усещане, желанието се появява. Не бой се, маса жени са така, не си изключение, по-скоро съвременната цивилизация свръх раздухва сексуалността развратно... По-скоро ти си по-близо до нормалното, отколкото сугестиите на деградиращото човечество. Известна стимулация, да, но на фона на доверие в това, което си и винаги в честотния диапазон на любовта. За теб като жена е важна любовната игра - доброто вино, музиката, ласките, целувките, разговорът с разбиране и галене, погледът на партньора, уютната атмосфера и доверието, усещането за сила в партньора ти. Има и т.н. женска еротика, фокусирана именно в такова възприятие на сексуалността - тя също е силен стимулант. Има и йога/тантра/ дао практики - дишане, движения на тялото, мускулни заключвания и визуализации, раздвижващи либидото силно. Само внимавай да не го прераздвижиш - защото спокойствието по отношение на секса, в което си сега, е състояние умишлено търсено от мнозина, познаващи силата на обаянието му... Има книги по въпроса (дао, тантра), както и обучителни школи. Успехи в намирането на баланса!