Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Орлин Баев

Психотерапевти
  • Общо Съдържание

    6027
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    264

Всичко добавено от Орлин Баев

  1. За телесните преживявания - има ги всеки нормално жив човек. Останалото е реакция на смъртта, въз основа на вече налични характерови предразположености. Препоръчвам ти две неща: 1) Психотерапия при силен в работата си психотерапевт! 2) Прочети книгите от 1-но до 6-ст "Опит в оцеляването" на Сергей Лазарев. Всичко ще е наред!
  2. Всички боледуваме. Аз самият едва не пукнах от рак неотдавна, имам си сума ти болежки, но буквално забравям за всичко това и гледам докато съм жив, да живея. Да живея и се уча, за което съм дошъл на тази земя. Учене, акордиране по Бога, по Любовта, ползване на всичко катъо опит - и скръбта и радостта по равно и напред, сега във всеки момент, към онова съзнание, от което извира всеки смисъл, вдъхновение, творчество и заряд, към Бога. Та, не знам някой да не боледува и да не страда. А хипохондрията е друго нещо... Поясни за болестите си и разкажи за страховете си, като пробваш да разграничиш двете!
  3. Предполагам питаш за психотерапевтична, не толкова за психологична практика. ще отговоря върху тази презумпция. Понастоящем в България няма законодателна база, регламентираща психотерапевтичната практика. Има проектозакон, но приемането му се очаква неизвестно кога. Според световните стандарти, които някога ще бъдат приети и тук, изискванията са магистратура по психология или медицина и психотерапевтично обучение в рамките на мисля, 1400 часа (плюс признаването на още 1800 от академичното образование) по психотерапия. 1400 часа теория, личен опит, лична психотерапия, супервизия. Вече всеки метод си доопределя броя лични сесии терапия и супервизии. Това, което се прави в България от терапевтите на свободна практика, е или откриването на фирма (еоод), или регистриране като самоосигуряващо се лице. Относно закона за психотерапията - от десетина години се очаква всеки момент да бъде внесен и приет... Това продължава и досега. Някога обаче, все пак, ще се случи, така че имай предвид горните изисквания. Успехи!
  4. Активацията на нервус вагус, а оттам деактивация на симпатикотонията и задействане на парасимпатиковото отпускане чрез дълбоко дишане, масаж, юмейхо, боуен, иглотерапия - супер, приветствам с всичките си ръце Вече споменах обаче, че с отверка трудно се развиват гайки, а с каручки не се пресича там, където има нужда от лодки и самолети. В предно мнение в тази същата тема споменах и за хипохондриастичното изместване и хистеричните вторични печалби, удобно търсещи външна причина, задоволяваща вярването "аз съм жертва" и завъртащи всеки наоколо във въртележките си. Няма как вегетативната симптоматика, идваща от обща тревожност и социофобия, няма как хистерично хипохондричните механизми да бъдат трайно разрешени с боуен, масажи и т.н. Те са чудесни методи и дори в някои психотерапевтични школи се включва и масаж и т.н., но само като допълнение на работата по мисленето, характера, разширението на съзнанието и ученето на уроците, дадени от Живота чрез невротичното състояние! Сами по себе си, правени за тревожни състояния, масажите, боуен, иглотерапията, юмейхо и т.н. методи могат да помогнат много както соматопсихично, тоест през тялото да въздействат на психиката, така и през вярата в тях (плацебо), да породят преживявания за подобрение. Уточнявам, че споменавам плацебо и физиотерапевтичните методи само с добри чувства. Също така обаче повтарям, че по отношение на неврозите те се явяват чудесни, но сателитни и спомагателни прийоми, подпомагащи централния метод, работещ с мисленето, характера и мирогледа - психотерапията! Само психотерапията тук може да има трайни успехи, стратегически устойчиво влияние.
  5. Да, добро момиче си, това се чувства и през буквите ти. Прекалено добро момиче. Държиш се с хората добре, като без да се усетиш, става твърде добре, което ги кара да започнат да те пренебрегват и нараняват. Разбираш ли, каквото повикало, такова се обадило. Не че не са останали готини хора... Фактът, че както сама си забелязала, повторяемо ти се случва "...използваха ме, забиха ми нож в гърба, злоупотребиха с мен, унижиха ме, изоставиха ме, пренебрегнаха ме...", вече говори много. Светът ни отразява. Ето какво виждам за теб: фино и чудесно момиче, жадно за любов и взаимност - дотук добре. жадно за обич момиче, което обаче няма достатъчно висока самооценка, достатъчно стабилен вътрешен център от самостойна любов към самата себе си. Тъй като нямаш тази обич към себе си в дълбочината си, започваш автоматично да се потискаш при общуване, да се самонараняваш - за да угодиш на другия, за да не бъдеш изоставена. правиш го автоматично и неосъзнато! Така потискайки се и нагаждайки се прекалено много, от една страна сама се мачкаш и проектираш в обекта си на общуване това си самомачкане като преувеличеното убеждение, че той те тъпче и наранява - " постоянно усещам че ме провокират". От друга страна, без да съзнаваш, поведението ти и подсъзнателните импулси, излъчвани към хората, са на жертва. Когато се общува с теб, отначало всичко е о'к. Малко по малко обаче, самата ти започваш да виждаш преувеличено и шегите и действията на другия като неглижиращи, неразбиращи, пренебрегващи те, но и той дехствително може да започне все повече да се отнася така с теб, тъй като, както писах току що, подсъзнателно даваш сигнали на жертва, а социално без да искаш, се държиш като такава. Каква е посоката ти на промяна? Поставяне на ясни граници, категорично себезаявяване, повечко твърдост и директност (отвъд вярването, че ти четат мислите и знаят какво искаш...). Когато така се учиш на себеаявяване, на асертивност, ти се налага в дълбочина да посрещнеш страха си от безлюбна самота и сама да го прегърнеш и разтопиш. Тогава в теб се ражда ядро от спокойна самоувереност, все по-висока самооценка, себеценене. Поставяш спокойно границите си, на фона на тази висока самооценка. Тогава в теб се ражда чар, заблестява харизма, появяват се умения за привличащо и магнетично съблазняване такива, че мъжете до теб си изпотрошават краката да искат да са наоколо, запленени от очарованието ти. Горните стъпчици в посока чародейството ти се вървят с помощта на психотерапевт! Когато осъзнаеш колко ти е важно, тъй като несъзнаванатаа ти психика определя изцяло живота ти на всяко ниво и във всяка сфера, тогава с благодарност би започнала и провеждала такава работа. Засега не те чувствам готова, а пиша това за други с подобни динамики, които ще прочетат. Пак повтарям - не осъзнаеш ли централната, огромна важност на преработката на описаните по-горе психични движения, присъстващи в теб, те неизменно движат живота ти за носа на автоматизирани механизми. Колкото и да обвиняваш света и другите, по-щастлива от това няма да станеш обаче...
  6. Прочети "Параноя на страстта" - както казва и д-р Първанов, влезли сте в болни отношения, в садо-мазо въртележка. Ти даваш повече, той мачка и неглижира още повече. Колкото повече се стараеш, повече се потъпкваш и даваш масирани несъзнавани сигнали на подсъзнанието му да продължи садистично да те пренебрегва, необича и унижава с поведението и емоциите си. А в теб, тъй като е тръгнал мазохистичен цикъл, е вероятно да се прояви т.н. стокхолмски синдром оправдание и защита на тъпчещия те под рационализираната илюзия: "Ама той всъщност ме обича, аз си заслужавам!"... Всичко друго е това, но не и любов - и от твоя и от негова страна. Случило ти се е веднъж, кривнала си - човек си, не си робот. Ако беше систематика ,ако серийно го правеше, би било друго, но нищо подобно... Невинна си! Каквото било, било. Съзнавам, че отговорите ни дисонират с идентифицирането ти с мазохизма, който напълно погрешно приемаш за любов - но, питаш, казваме! Ако написаното не ти стига, потърси терапевт, за да поработиш по мисленето си!
  7. Ти си прав, че акцентирането в кундалини няма голяма практическа стойност. Има обяснителна, в контекста на виждането на ставащото като призив за разширение на съзнанието. Познавам кундалини и през тревожността и през дишане и др. практики, та затова правя връзки.
  8. Спирайки химията, е добре да имаш добре отработени стратегии за справяне и сигурен подкрепящ те терапевт. Може и сама, ако го можеш...
  9. Ще дам друга, не противоречаща, а обемаща гледна точка Проблемът на избирането кой си е, че е его позиция. Едно несебе си избира друга илюзия за себе си. Звучи тактически добре, но стратегически... А Ти не си другаде, за да се избираш, а си под носа си, сега. Относно кундалини - Георги, самите тревожни преживявания са нейна проява. Не можеш да се занимаваш с кундалини след справянето с тревожността, тъй като самите и симптоми са кундалини, която вече се занимава с теб, а разширяващото се съзнание единствено е нужно да догони вече ставащото... За да съвместя диалектично двете позиции: избираш от позицията на малкото си его, докато намериш Себе си!
  10. Това е масово и ординарно преживяване. Когато човек пробра да релаксира, се махат защитните механизми на ума и телесните стягания, което отпушва поддържаната отдолу тревожност. Това не е нито гадно, нито лошо, а е изцяло закономерно и предвидимо. Наблюдаваме го ежечасно в кабинетите си. Ако тревожността е по-слаба, самото пребиваване в нея с променено ментално отношение не след дълго я погасява и човек потъва в медитация/ транс. Когато обаче е по-висока, правим парадоксални методи, рязко сменяме посоката, объркваме човека, вадим го многократно от зоната на комфорт, умишлено се гмуркаме в тревожността и вадим от нея, докато защитите паднат, а зарядът ѝ се изчерпи. Учим и човека сам да работи така със себе си. А съвсем простички методи, които вадят и минимизират тревожността и се правят преди медитация (извън специфичните психотерапевтични техники) са: 1) 90мин. интензивен спорт, 2) след спорта, предизвикващо дишане и едва тогава 3) работа с релаксация/ транс/ медитация/ автохипноза/ йога нидра. Такива ми ти работи... А като обяснение, извън физиологията на адреналина и кортизола: медитацията е поглед отгоре, от позицията на Аза. Това, че е само радост и блаженство, е мит. Любов е, която обаче обхваща и болката и удоволствието поравно и ги синтезира в учене от позицията на душата, на Аза.
  11. Доброто сърце няма общо с неспособността за поставяне на здрави граници и здравата агресия, проявена като мотивация. Имай си сърцето, но външно се дръж подобава. Песешкиян разказва една приказка: "Един вярващ яхнал магарето си и отишъл в храма да се помоли на Бога. Вързал му юлара на едно дърво отпред и влязъл, отдал се на молитви и съзерцание. Като излязъл, що да види, няма магаре, няма юлар... Започнал да се тюхка, да се оплаква, да обвинява Бога дори. Свещеникът видял както става и с добро сърце подхвърлил: "Виж сега. Чудесно е, че вярваш в Бога, но наглеждай си и магарето!" ... А за нивата - те винаги са условни и относителни... Това, което споделям обаче, няма много общо с философските разсъждения и идейните теории. Писах за преживелищни промени, които се случват благодарение на промяна на мирогледа и мисленето, но промяна бутана не толкова от четене на теории, а от преживяваното душевно страдание. Налягане, което както кара въгленът да се превърне в диамант, така и трансформира човека в свързан със същината му.
  12. Никой не е по-голям или по-малък, а аз също съм расъл в напълно атеистично семейство. Казвам само, че наблюденията ми показват следното. Когато човек започне да преработва страховете, а оттам и характера си, в хода на работата в него се ражда, разтваря се ново съзнание. Дали ще го наречем духовност или човещина, сърцатост, обич, няма значение. Но, когато се налага преобразуването на дълбоко заложени характерови черти/ страхове. схеми, без изключение се получава въпросното разтваряне за сърцата човещина. През нея човек оценява малките мигове и нещица, намира призванието и посоката си много ясно, вътрешно директно преживява свързаност с радостта и болката на всяко чувстващо същество, човек или растение. Дотук о'к, както и да го наречем, случва се, описал съм го в статиите си и твърдя, че при сериозни и дълбоки, комплицирани и здраво преплетени казуси именно това разширение е, което дава тласък за цялостно решение. Тласък, който и най-добрите, но материалистични психотерапевтични направления не успяват да постигнат - не че са лоши, но стигат до някъде и буксуват. Дотук добре. В психотерапията обаче съществува практиката на регресия. Аз самият я правя. Когато спомените на ума и свойството му да конструира паметови следи се наиграе, човек влиза в едно дълбоко, изцяло различно състояние, в което мозъчната дейност притихва, а спомените са различни, не от главата, а от душата идват. Както и да е....
  13. Да, компютърът също го прави, без да има грам човешко в него... Интересно ми е какво търсиш във форум за съзнателен живот, посветен на Беинса Дуно и разширяващото се съзнание, при положение, че както казваш, блокираш каквото и да е разширяване чрез живеещите в теб сугестии на двумерното квадратно мислене, които си приела за свои, каквито никога не са били... Още по-интересно ми е, че споменаваш реалността, при това наричаш реалност една трилионна част от спектъра на реалността и твърдиш, че тази миниатюрна част е реалността...
  14. В случая наистина адреналинът обяснява всичко. Обаче изказването ти за "глупостите" наистина е глупаво!
  15. "Боря се с генерализирана тревожност" - докато се бориш, ще има г.т. А хапчето е част от същата неразбираща битка...
  16. Ти досега вдяна ли нещо от това, което ти казахме или си се въртиш в приказване на себе си, без да ни четеш нито в темата си, нито да поогледаш другите теми? Какви, за Бога, ще ги дириш при психиатър? А и не забравяй да отвориш още на 37383839 места темите си, че белким многото баби да помогнат! А и всеки отделен въпрос в нова тема - суууупер... И все пак - какво според теб може да ти помогне един средно статистически психиатър?
  17. Страхът ти от страха и невротичният контрол препораждат симптомите, като избутват/ потискат страха ти. Повече се бориш, повече страх и симптоми. За самопомощ, чети тук из темите, както и в блога ми. Ако става, супер. Ако много се проточи обаче, България е малка, а добри терапевти има! Успехи!
  18. ТЕС е ок. А за медитацията - ето, сама даваш линк с описание за ползите от нея. Тя се учи с опитване много пъти, понякога с месеци и години, но дивидентите в стратегически план са за цял живот.
  19. Целият ни живот е тази трансформация и акордиране по същността ни. Това не означава до безкрай ходене на психотерапия обаче - в нея се дава ход, тласък на това акордиране, а трансформацията си продължава водена от най-добрият психотерапевт, живота! И все пак, сам е далеч по-бавно, което поставя душелечението, водено от терапевт на достойно място!
  20. Да, но животът е диалектичен. А какво е диалектиката? Това е виждане и на трудното и на щастливичкото отгоре, от позицията на учене и от двете. Ако прилепваме към желанието си за щастие, със сигурност поддържаме нещастието си. Прегръщайки с любяща благодарност страданието си, знаейки че е нормална част от земния учебен процес, извличаме от него бисерите на мъдростта. Тогава вместо да се залепяме емоционално към земното радване, сме през повечето време в обичането. Любовта обаче е нещо много фино, различна е от подскачащата обичайна радост и удоволствие. Тя синтезира и болката и удоволствието в единна система, учи се поравно и от двете! Пиша горното, за да кажа, че заявката "искам да съм нормална", когато идва от съзнание, вкопчено единствено в хубавичкото,гарантира продължаването на мъката. Заявката е валидна обаче, когато сме нормални от позицията на Себе си, живеейки като души и вършейки работата си на студенти в този земен живот!
  21. Първо се обади на този, при когото си ходил -именно поради страха си, предизвикай се малко! Най-вероятно ще те приеме!
  22. Говориш за лек социален страх, който също е част от букета от тревожност, която всъщност имаш да решаваш. Защото неврологично и телесно си здрава, каквото и да твърди изместващата вниманието ти хипохондриаза. Сега ти предстои съзнателно да промениш фокуса си в благодарна преработка на базисни убеждения и страхове, която те прави живеещ силно и смислено човек. Тогава симптомите отшумяват, защото са си свършили работата - но, не ги борим, а им благодарим от сърце. По-долу слагам извадка от моя статия на темата за кундалини и тревожността: Иска ми се малко по-описателно, приземено и преживелищно, не толкова през теорията, а през практиката и личния ми опит, да се спра на връзката между някои невротични състояния и симптоми и повика на безкрая към синхрон с една по-цялостна, да я наречем духовна визия, начин на живот, разбиране и съзнателност. Например, паническите атаки, дереализацията, деперсонализацията, "стягането" в гърдите и т.н. и т.н… Преди време преживявах силна социална тревожност, дълбоко свързана с говорната ми специфика - заеквах почти до невъзможност за говорене. Всеки път, когато ми се наложеше да кажа дори и дума пред някого, тялото ми мощно се сковаваше. Коремът ставаше "на топка", дишането плитко гръдно и учестено, в гърлото сякаш засядаше буца, налягането мощно се покачваше към главата. Почти неизменно, заедно с всички други симптоми, получавах силна дереализация и деперсонализация. Сякаш всичко ставаше като в мъгла, като насън, виждах хората пред мен като през тунел, а всичко наоколо бе размазано. Чувах заекващия си, силно накъсан глас, борещ се с всяка фонема, сякаш от метри разстояние - отстрани. Опитвах се да кажа една - две думи, докато сякаш не бях в тялото си. Да, можех да мръдна частите му, но усещането е сякаш си настрани, отгоре и извън него. Понякога се получаваше и едно усещане, сякаш твърдата реалност се размива, стените се накланят и ... сякаш всеки миг щях да падна и се изложа. Това падане никога не се случваше, но субективното усещане бе за едно вътрешно люлеене, разминаване между възприятията и консенсуса за реалност. Съответно гърдите притискаха, като че трудно си поемах въздух. Нерядко тревожността ми, особено когато трябваше да застана пред повече от един човек, стигаше до ситуативна паническа атака. Имал съм хиляди такива през тридесетте си години на пелтечещо съществуване. Докато получавах тези п.а., в тялото започваше вътрешен тремор. По-скоро вибрация, отколкото външно треперене. Пресичаха ме мощни вълни, преживявани като насочено движение на енергия отдолу нагоре. Понякога в ушите се появяваше специфично съскане, а в тялото освен фината вибрация и едно усещане за клатене - напред назад или покрай оста на гръбнака, наляво - надясно. Това клатене дори ставаше видимо, ако се вгледаше човек. Разбира се, на никого, освен на мен самия, не му пукаше за това и не го забелязваше... Самите физически симптоми мен самия никога не са ме плашели. Защото през практиката си на дишане, оттегляне на сетивата във вътрепсихичната феноменалност (пратяхара), дхарана (фокусиране), съзерцание (дхияна), хиляди пъти съм предизвиквал същите телесни случвания. Същото оттегляне на сетивата навътре, еднонасочена фокусираност, промяна в зрителното възприятие, вибрации (парестезии), дереализация и деперонализация, съскане в ушите, люшкане, промяна на перцепцията за реалност (транс), спиране на ума и т.н. Всички тези преживявания някои наричат "кундалини синдром" - когато са видяни през призмата на преживяване на тревожно състояние... При йога методологията обаче, тези случвания са желани, търсени и преживявани с благодарната умствена настройка на разширяване спектъра на съзнанието. Тук някои ги именуват не синдром, а "Кундалини ефект"! Тоест, реакция на задвижването на психодуховната, основна либидна енергия: кундалини шакти. В йога се твърди, че тази базисна сила, виря, се преобразува до духовна, оджас, благодарение на усилията по трансформация, свързани с психодховното разширяване на съзнанието. В даоската йога същата сила се нарича дзин, а в трансформиран, духовен вид, шън... Горните разсъждения естествено ме водят до заключението, че събудените през неврозата преживявания биха могли да бъдат видени и като повик за разширяване на съзнанието! Събуденият "Кундалини синдром" се преформулира като "Кундалини ефект" (виря, дзин) а оттам идва и назрялата необходимост от съзнателно "догонване" на този ефект от страна на цялостното разбиране и личност и метаморфозирането му до духовна опитност (оджас, шън)! Горното заключение по никакъв начин не оспорва невронаучните, когнитивно - поведенческите и аналитични факти и хипотези. Просто ги допълва, надхвърля, надстроява и обогатява с една различна, по-цялостна позиция на разбиране! След две и половина десетилетия преживяване на вътрешни катаклизми, реших да променя нещата. Имах дълъг опит в медитацията, но когато ми се наложеше да имам социална и речева изява, тревожността експлоадираше като озъбен рев на хищник... Започнах да се анализирам, да работя с мисленето си, Но, преди всичко, да се предизвиквам поведенчески. Правех всичко най-вече интуитивно, сам, без външна терапевтична помощ, далеч по-слабо структурирано в сравнение с начините, по които се води през коя да е психотерапевтична модалност. За сметка на това обаче имах огромна мотивация, неотклонно намерение, търпелива последователност. Всеки път, когато се поставях в предизвикваща ме ситуация, подсъзнанието ми буквално се сблъскваше със смъртта. Реално не умирах, да. Но се сблъсквах с ужаса от смъртта. Защото старите мозъчни структури, продуциращи страха, не правеха разлика между социалната ситуация и реалната заплаха. Съзнателно се само - поставях в предизвикващи ме ситуации почти ежедневно и ежедневно... "умирах". След всяка подобна ситуация, буквално приемана от мен за излагане, но и действаща през научно проучения механизъм на излагане на стимули и превенция на отговор (exposure and response prevention), попадах за няколко дни в "черната нощ на душата", депресирах се жестоко. Но и все по-бързо излизах, с помощта и на анализа, но преди всичко на допира до духа си, който имах от опита си в медитацията. Постепенно ситуацията се промени - поведенческите методи систематична десензитизация и наводняване се оказаха най-важни! Важни, но практикувани на фона на една дълбока вътрешна стабилност, криеща се зад външната социална уязвимост. Стабилност, разкрита в годините опит в съзерцанието. На практика, поведенческото ми предизвикване, подкрепено от анализ, служеше само като стимул за съединяване на тази дълбока вътрешна опитност, със социалната ми персона и характерова, социално обусловена структура... Отне ми няколко години, но тези години промениха живота ми. Отключиха се потенциал, творчество и фина радост, които извираха и извират от дълбочината на вътрешната ми свобода. Имаме пряка и двустранно зависима, двупосочно действаща корелация. От една страна, предизвиканите чрез психотелесни (йога и др.) практики преживявания, отключват непреработени маладаптивни когниции (комплекси, базисни схеми, програми) и невротизират. От друга страна, самите дезадаптивни, невротични базисни схеми/програми провокират телесни симптоми, аналогични на преживяванията при психофизиологичните практики на системите за разгръщане на човешкия потенциал. Такава корелация се наблюдава само когато системите за работа с потенциала работят на принципа отдолу - нагоре, bottom up. За bottom up и top down (отгоре - надолу) принципите на работа при практика на медитация говоря в тази си статия (в средата и): http://orlinbaev.blogspot.com/2008/04/blog-post_5873.html Ще разгледам корелацията и от двете и страни. Когато психофизиологичните практики извадят "на бял свят" комплекси, то преработката им чрез методите на психотерапията разрешава стремежите на търсача вече да бъдат прехвърлени на друга плоскост. Правените практики се превръщат единствено в катализатор на разгръщането на духа. С времето по-ниските, форсиращи и катализиращи нива на практиката стават излишни, като тя се превръща в top down, отгоре надолу случване. Потенциалът, безкраят сам разгръща себе си в носителите си: интуиция, ум, чувства, тяло, енергия и действия. В такъв случай, събудените чрез практиките тревожни програми всъщност стимулират вървящия по пътя (на дело няма път и вървене, а състояние на съзнанието, но метафората е такава) да преобразува събудените трудности освен чрез методите на ума (стандартната психотерапия) и чрез пълносъзнателното присъствие на безкрая си (т.н. медитация, съзерцание), тоест в хода на това преобразуване, да намери Себе си! Когато маладаптивните базисни вярвания събудят когнитивен дисонанс и причинят тревожност, водеща до физиологични симптоми, тогава се случва следното. Ако разбудените комплекси са слаби, човекът сам или с помощта на специалист по ментално здраве ги преработва чрез средствата на ортодоксалната психотерапия или чрез методи за самопомощ. Самите усилия да го направи, както вече споменах, събуждат в него духовни качества, независимо дали самият човек го разбира и съзнателно ги нарича такива. Когато обаче дезадаптивната психодинамика, травми и въобще, невротичност, имат по-дълбоки и силни характерови "корени", тогава не само, че личните усилия по самопомощ, но и конвенционалните психотерапевтични методи, прилагани от специалист, се провалят в опитите за помощ. Тогава идват на ход две възможности. Или цял живот прием на психофармация, която замазва, но не разрешава "подводните" характерови проблеми (а често дори и въпросното замазване не успява да постигне), или цялостна характерова преработка и личностов растеж (пак казано само като метафора) чрез методи, надхвърлящи плоскостта, от която проблемите са създавани. Такава различна плоскост, е погледът от позицията на метакогнитивния зрител, осъществяван в практиката на пълносъзнателно присъствие, тоест, най-грубо казано, т.н. медитация. В този случай от разискваната корелация, отново адаптивният вариант, е разкриването на същностната природа, на духовността. Ето защо твърдя, че и при единия и при другия случай, невротичността се явява само тласкащ стимул за себепознание от позицията на безкрая! Горните ми заключения са имплицитно вложени в предходните ми написани материали, както и в целия ми метод на психотерапевтична работа и личност. Чудесно е да знаеш, че страхът ти не е плод на злощастна случайност, нито си някаква илюзорна жертва, а неслучайно преживяваш най-нужното за разгръщането на духа си!
  23. Понеже видях, че си писала за кундалини и преживяваното от теб: има пряка връзка, да. Забелязал съм го при повечето си пациенти. Кундалини може простичко да се нарече "Силата на разширяващото се съзнание". Тоест, към такова разширяване те бута тревожността ти, а вегетативните/ неврални преживявания са просто добри и насочващи към това разширяване симптоми. Да, променяш отношението си към тях и виждаш накъде сочат. Иначе прекаленото фиксиране в тях те кара от сочещия пръст да не виждаш слънцето на уроците и духа си! Виж тук: - Психотерапия и духовност - Любовта, Мъдростта и Истината в психотерапията - Безжалостна любов - Всемирно бяло братство и психотерапия - Невроза и духовност (Роберто Асаджиоли) Мисля, че имах още текстове за кундалини и тревожните състояния, но не ми изскачат нещо. Имам и клипове по темата - по-късно ще сложа линкове.
×
×
  • Добави...