Орлин Баев

http://orlinbaev.blogspot.bg/p/blog-page_194.html - Всичко съм описал в статиите си от този линк. Виж и плейлиста ми с клипчетата в него за заекването, особено клипа с черното яке: https://www.youtube.com/playlist?list=PL4Thvm2bZPcHdW93tPgoCb5OqqwKc7DNd

Имай предвид, че ако искаш да се занимаваш с психотерапия, медицинското ти образование и евентуалното специализиране на психиатрия, нямат общо с качествата ти на психотерапевт. Дори са минус, тъй като основната нужна познанийна база за психотерапията идва не от психиатрия и медицина, а от психология и когнитивна наука. Да, допускат се психиатри и лекари да учат психотерапия, но единствено под влияние на атавистично клише в социалното съзнание (статия). А наистина малко са психиарите като д-р Първанов, които съумяват да наваксат в психологичното и психотерапевтично познание, за да помагат ефективно. По отношение на тревожността ти и психотерапията. Огромен плюс е, когато обаче я разрешиш - разбира се, без зобене с химия, всъщност хронифициращо тревожността. Справи се, завърши няколко школи по психотерапия, една магистратура по психология (а по-качествено ,от бакалавър) и всичко е наред. Е, можеш и да си един стандартен замазващ проблемите при неврози психиатър, чрез потискането им с химия, или психиатър пазач при психози (не и лекуващ ги реално) в специализирано заведение... Ти си знаеш..

Това са към 400 страници - дано да е така, отвъд едното казване, но в реалното дълбоко разбиране, себеотнасяне, осъзнаване и прилагане, над жалкото себесъжаление, а в реалното учене!

А, мерси.

Зависи и от теб и от терапевтката ти. Спасение няма как да има, тъй като няма от какво да се спасяваш - здрава си. Имаш да учиш обаче, да усвояваш уроците в хипохондрията, зад която ми се чини, че стои една солидна хистерия. И ако с една обикновена натраплива хипохондрия се работо добре с логика, парадокс, объркване, предизвикване, хипноза и медитация, то когато е подлежана от хистерични несъзнавани механизми, се иска по-цялостно осъзнаване и порастване. Пак се получава, но е нужно психотерапевтът ти да е истински пробивен, силен такъв, както и ти да му съдействаш освен с класическите спорт, домашни, медитация и т.н. и с едно много искрено разширение на съзнанието. Пишеш тук отдавна - чела ли си тази ми статия? Както и всички текстове от тук и тук? С мрънкане и самосъжаление обаче не става друго, но едно чудесно задоволяване на хистерията, винене на вся и все, но никакво поемане на истинска здрава отговорност и като част от хистеричния механизъм, "побъркване" на всеки наоколо със засмукващото внимание мрънкане, през "длъжен си ми, на мен, нещастната жертва". ...

Е, благодаря, но слава Богу, четат и други и ще е полезно и на тях!

Сега попаднах на моя страничка, писана преди десетина години, за която бях забравил. Може да е полезна, слагам линк: сексуални дисфункции

Наистина добра статия. Едва ли е първа. Говорено е много. Но е добра. Благодаря!

В момента слушам музика от Учителя, на български и френски, от център идеал, където бях преди време за две години. Споделям днес на този светъл празник - Великден, защото тази музика е много силна, чиста, красива. На сайта http://idealsociety.org - най-долу пише (in English): LISTEN TO THE VERA CHOIR & INSTRUMENTAL ENSEMBLE ON WEB RADIO! - Там кликаш на някоя от иконките, в зависимост какъв плейър имаш и искаш да се отвори. Нещо като радио е - с музика от паневритмията, песни от Петър Дънов, Михаил Иванов, класика. Пробвай - велико е. С обич, Орлин

Севда ползва EMDR, когнитивна терапия, хипноза. Нужно е освен това известно поведенческо, психотелесно (преживелищно) предизвикване, при правилна ментална нагласа към ставащото, не като към лошичкото, а аз жертвичката, а като учене. Виждане на какво има да учи, характерова работа в тази посока, успоредно с умишлено парадоксално предизвикване на симптомите, при залагане и практика на приемащото отношение. Отношение, което свързва вектора на тази работа с характеровата в обща посока, каквато винаги е била, зададена от благите уроци, дадени ти от Живота в самата ти тревожност. Знам, че нищо не разбра... Не ми се обяснява обаче - правил съм го подробно в статиите си. Поздрави на Севда - прегърни я от мен!

Уникален случай? Нищо такова. По-скоро масово клише. По цял ден работя с хора с това усещане. Дължи се на подсъзнателно засилена тревожност, активираща симпатиковата нервна система, която пък на свой ред го причинява. Отива си, когато намалее тревожността. А тя намалява както с общ стрес мениджмънт, така и с известно себепознание, виждане на уроците зад симптома (характерови) и работа по тях.

Да, на 43 животът едва започва, когато имаш смисъл, цели, когато се познаваш и знаеш какво искаш. Това, което веднага се вижда в теб е, че имаш нужда да градиш самоувереност, самооценка, да се уважаваш, цениш, да поставяш здрави граници, да казваш НЕ, да живееш своя, а не на сестра си или на когото и да било другиго живот. Ако идваше при мен на психотерапия (не ти казвам да идваш при мен, просто говоря от свое име и трасирам посока), бих държал да започнеш спорт - с инструктор, който да ти "вади душичката" пет пъти седмично. Не толкова заради тялото, колкото заради мотивацията, която спортът дава и соматопсихичната му роля да те амбицира за психична и социална работа в посока "аз се уважавам и живея моя живот силно!" Бих изисквал от теб да се включиш в социална среда - групи за самопомощ като АА, групи за себепознание (има такива, не искам да ги рекламирам), психолоична група. На фона на лична психотерапия, разбира се. Психотерапия, насочена към преработка на пасивността, мазохизма, самосаботажа ти. Пиеш, защото нямаш смисъл. Докато работиш по себе си и намираш смисъла и радостта си активно, основна част от тази работа е спирането на пиенето. Както ти казва Диди, с помощта на бивш алкохолик, редовни сбирки в група за самопомощ и психотерапията - отново лична и групова, на фона и на други групи, които споменах. Така че, както виждаш - предлаганото не е психомасаж, а здрава работа и пълна ангажираност. Постепенно психотерапията се свежда до груповата само, спортният инструктор също отпада, тъй като знаеш какво да правиш и имаш посоката и инерцията си - съответно разходите намаляват силно. Остават обаче социалните контакти - за постоянно. За детето - чудесна посока! Дали си готова? Никой не е готов и ако чакаме да сме готови, трябва да имаме деца след първите си три хиляди години живеене... Така че, супер!

Хубаво е, че искаш да сте заедно, но остави я тя да си реши - вече е доста голяма. Виждате се често - това не е малко, оцени го, благодари на Бога, че имаш добра дъщеря, че сега като си подържаш дозата на медикаментите, си добре. Можеш понякога да споменаваш пред дъщеря си, че искаш да сте заедно, но спокойно, без прекалено настояване, което само би дало протвоположния резултат. Като цяло, моеш да се довериш малко повечко на нейното решение и да благодариш на Бога и живота, че всичко е наред. Оценяваш го, нали?!

Браво!

Ще кажа, че "много баби, детето хилаво!". Методите са вторични. Разбирането, преживелищността, пробивността, качествата на терапевта и твоето съдействане са важни. Ако чувстваш, че нещата вървят с психоложката ти, няма смисъл да я обсъждаш, а има смисъл да се довериш и вложиш твоята мотивация, разбиране и усилия. Ако не вървят, обсъдете го с нея искрено. Ако има какво да променяш в усилията си, направи го.Но сега така питайки, прозира една "хилавост" (както писах по-горе)... Пак повтарям, методите са вторични. Те са иснтрументи. С едни и същи инструменти, примерно музикални, един може да бъде виртуоз, а друг посредствен. Същото е с методите в психотерапията - терапевтът ти е който прави методите работещи, през твоята интелигентна мотивация и активно съдействие!

Релаксираното доверие е, което задейства ерекцията (физиологично парасимпатикуса, а оттам и нея). Първият път, както сам знаеш, се напрягаш, доказваш се на фона на известно несъзнавано или дори видимо от теб самия съмнение. А това активира симпатикуса и затруднява ерекцията. Как да се преодолее? Първият път забави. Кажи ѝ, че искаш само да поседите прегърнати, дори с дрехите като старт, само да се попрегръщате и погалите. И пред себе си и пред нея, покажи и реално бъди в настройката на гушкавост, на спокойно отпускане, дълбоко и бавно дишане, нежност. Дори задремете леко в едно отпуснато галене заедно. Тогава се получава. Тогава бавно махате дрехите, отново спокойно, без трескавост. Такова забавяне и отношение на "о'к, първият път съм готов да е само допир, гушкане, нежност!", дава огромни шансове да се случи още първия път добре. Парадоксално е, но е така. Шансът горното да не проработи, е малък, когато си наистина отпуснат и нагласата на нежност и доверие е истинска. Все пак, ако засечеш, просто бъди с девойката, кажи ѝ, че практикуваш тантра и искаш първо да прелееш енергията си в нейната и да почувстваш нейната в твоята, което се получава като преспите заедно голи, но без секс (наистина има такъв подход на изток). Когато заспиш с нея и си отпуснат, както сам знаеш, всичко е наред и през нощта по-късно или сутрин се получава без изключение - тогава действаш! Разбираш, че бързането, припряността, стягането е проблемът. Махнат ли се от теб и във взаимната ви уговорка просто за заедност, всичко е наред!

И добри попадения има в тази тема, както и много весели закачки... Оргазмът е хубаво нещо. Необходимо, но недостатъчно условие е за пси преработката. Безспорно липсата на оргазмен секс при човек с нормално либидо невротизира. Малцина искат и могат да сублимират в духовност, а и степените на това сублимиране са много, като съвсем не изключват сексуалността, прихваната от любовта. Случвало ми се е да мисля, че когато някой човек (с когото/която работя) вече употребява либидото си активно и всичко ще се нормализира. Уви, не е съвсем така. В съвремието народът е по-често потънал в секс и оргазми, но е все по-невротизиран. С това казвам, че и сексът и оргазмите си имат оптимална мяра, второ че освен количеството, има и качество и трето, че невротичната психодинамика може да персистира и при най-качествения секс, тъй като не зависи само от него, а от по-цялостни фактори. За преноса: има естествен и нормален пренос в психотерапията и в кое да е качествено общуване. В майсторската психотерапия, наричам такъв дълбок пренос на доверие хипнотичен. Само когато го има, резултатите се появяват. Липсва ли, всичко е кауза пердута. На фона на този дълбоко хипнотичен, изпълнен с доверие пренос, се случва и позитивния и негативния трансфер. И двата са нормална част от терапията - служат за осъзнаване на събудени психични движения и съдържания. Понякога позитивният пренос прераства във влюбване. Когато човекът, с когото се работи, има достатъчен когнитивен капацитет, отново се ползва - осъзнава се как проектира собствени очаквания за ти обекта в психотерапевта, които нямат общо с него, вижда се как такова влюбване идва най-често от дадени характерови незрелости, не е по-различно от кое да е допаминово надрусване и няма нищо общо със здравата любов. Един вид, "попарва" се леко случващото и фокусът се насочва отново към целите на психотерапията - характеровата преработка, подлежаща тревожното състояние. Дали психотерапията е нещо като платени срещи за разговор с приятел, нещо като отиване при пси проститутка? Ха ха. Де да беше - бих си реализирал неизпълнената мечта за дейно участие в сутеньорско-компаньонския бизнес... Тц тц, язък, няма шанс за това, ееехххх.... Психотерапията, която се практикува от ценящите живота си терапевти, няма общо с това по каквито и да е параметри. Защото отиди при приятел да ти помогне за обсесивно компулсивното ти р-во, за генерализираната ти тревожност, агорафобията, паническите ти атаки, тревожната ти депресия, социалната ти тревожност... Освен потупване по рамото и малко общи съвети, "стегни се малко" и бля бля, друго няма как да получиш, а страхът ще продължиш да си го носиш в пазвата, пу пу... Ефективният психотерапевт обаче знае и може да ти помогне как да си помогнеш мотивирано. В мига, в който види, че нещата вървят, разрежда и спира сесиите. Така че, психотерапията и проституцията - хм, в негативния пренос на пишещия, наситен с незнание и бърсане на собствени неосъзнати напрежения, сигурно. На дело, нищо общо! С обич не контрапреносна, а човешка, Орлин

Не, не се припада. Но подсъзнанието ти крещи като колено прасе друго... Или хайде да кажем по-меко, като папагал повтаря старата си песен. Затова ти препоръчахме действие, което стига до него - умишленото "припадане", тоест преструването, че се случва, като театър. За съзнанието е театър, но подсъзнанието не знае, че е такъв и когато го направиш няколко пъти, то се убеждава, че всичко е наред, че не умираш... Сега, идва ред пак да питаш и пак да кажем и така 990890000 пъти... Както казах, помага високият интелект - съкращава нещата. Прояви го и вместо да пълниш темата с празно бучене, действай.

Искаш баница без брашно и колкото повече я бързаш, повече се разпада... Ако имаш IQ над 150, способност за спускане на разбиране до вчустване и преживелищност, по-горе вече са ти дадени много добри насоки. В сайтовете си имаме статии, даващи ти още една камара отговори. Щом искаш без брашно и бързо, давай, ползвай брилянтния си ум, преживелищността и самосъзнателността си, които би трябвало да имаш, ако заявката ти от последното ти писане е нещо повече от подскачане на пуканка пред телевизора на живота!

Ей така, вземаш психотерапевта си под мишница, отиваш на централната улица, когато е пълно с народ и "припадаш" 20-на пъти. Тоест, правите поведенчески експеримент, в който се учиш да 'скачаш" в страха си. Преди това с терапевта ти преобразувате мисленето, след това също, хипнотизирате се и т.н. Но, поведението е решаващото. Грабвай терапевта си за яката и отивай!

Някой, на когото да се довериш, който същевременно да те предизвика по-силно, за да се научиш да губиш, да пускаш невротичния контрол, за който се държиш като удавник за сламка. Едновременно знаеш, че е сламка и че държането за нея поддържа давенето ти в неврозата, но и не го пускаш, несъзнавано уверена, че ако го пуснеш, ще се удавиш напълно, за разлика от гърчавото сега наполовина давене в страховете и живеене също наполовина. Истината обаче е, че когато се довериш на някого в това пускане на невротичния контрол, това доверяващо взаимоотношение се пренася в теб като доверие в самата себе си. А се оказва, че загубата на контрола, е намирането на самообладанието, вече от позицията на смелостта ти! Помогни малко на терапевтката си и ти с горното разбиране и преживяването му!

Да, страх - защото в основата на всяка вина стои страхът. Страхът, че не покривам летвата на трябва(ше), след което следва разклонение от две посоки. Едната е автоагресията на вината - както писах, в основата ѝ също е страхът. Другата посока е тази на съжалението и самосъжалението. Да съжаляваш, е да те е страх, че ти можеш да си в подобна позиция. Тоест, външният стимул активира собствени вече налични травми/ страхове. Да се самосъжаляваш, е да виниш нещо външно - съдбата, живота, някого, като така детински изместваш отговорността за живота си навън. Та, все е страх... Диляна ти дава добра препоръка - да осъзнаеш ,че това са само едни неверни мисли, в които няма никаква истина. И просто да ги игнорираш спокойно, без борба, без бягане, с убедеността, че са просто фалшиви мисли. Тогава те се стапят! Успехи!

Имам чувството, че като ни четеш, разбираш нещо от сорта на: Ахдико нкйхгуио охуъиоио виновна. Найопп уйхлл;;л евгенихупо, йодйхид, йедцхкгдц, йххииуги, ср! Виновна, гхдцкдгби, защото хедцгиигуедги, уигбеигуигуе, виновна, Аз гхдцудцгу, тя идуиггуъ, чужбина гдцгхгдц, тя, аз виновна, гхдцигиедгие, удицугиуггир! Защо дали виновна, не да гбуиудгуидцгуир, аз тя ! Та в духа на твоето вдяване, да попитам и аз: Йигуи когнитивен капацитет хидхидцигудциу кииб иохоо?

Хубаво е, че пишеш. Но не личи да четеш отговаряното ти, не личи да осмисляш, осъзнаваш, да свързваш когнитивни, а оттам и емоционално променени "точки" в ума си. Направи го, прочети ме пак, казвам ти доста. А ще ти пишат и други вероятно. Да,запали свещ, помоли се, това е о'к, добра социална формалност е.

Не можеш да се самолекуваш, тъй като не си болна. Можеш да се учиш - разликата е огромна. И да, ако добри автомонтьори има немалко, както казва д-р Първанов, то въпреки масовия бум на желаещи да учат психология и психотерапия, истински ефективните терапевти в малката ни страна се броят на пръстите на двете ръце (ако не и на едната...). Има професори, представящи се за терапевти, но всъщност преподаватели в университети. Има казващи че са и слагащи се в позицията на психотерапевти, но всъщност франчайз дилъри на някоя/ някои школи в терапията, здраво хванали финансовия кокал, но на дело с твърде слаба или никаква ефикасност. Има и мнозина опитващи се да бъдат терапевти, но с твърде слаби енергия, призвание, любов, харизма, пробивност и още много други дефицитни качества, които дипломите не могат да купят, а само качествено смленият и тежък житейски път и опитност могат. Защото това е истинският личен опит, извън илюзиите за предлаган и фасилитиран такъв в терапевтичните школи. Има терапевти, самите те прекалено слабо докоснали се до състоянията, с които се занимават, застават пред пациента от позицията на знаещи, като всъщност с тялото, с клетките си не чувстват в дълбочина преживяваната болка и динамиката ѝ, тъй като не са били в нея -а тази липса на лична опитност тук поставя такъв терапевт в позицията на сляп слепец да води. Има и бизнес ориентирани тв звезди с огромни такси, но ниски съзнания. Има и похвално духовни, но неумеещи да свържат духовност и наука в холистично цяло, в което да добавят и огромната палитра от необходими лични качества... А има и чудесни, преживели две и двеста, интелигентни, знаещи, можещи, отдадени на помагането на човека да си помогне, на събуждането на любовта в хората чрез собственото им пламъче. Но са огънчета всред много колегиален пушек и мъждене...