Орлин Баев

Дереализация/ деперсонализация и страх от полудяване, при вътрешна прекомерна чувствителност, компенсирана от невротична контролираща маска. Типична картинка. И нереалното усещане, и страхът от полудяване, са закономерни, чудесни, къртещо благотворни - откровен съм и не се шегувам. Защо така? Защото и трите сочат навътре, към нуждата от приемане на страха от загубата на контрола и доверяване. Доверяване на какво? На потенциала на малкото уплашено момиченце там в подсъзнанието. Доверяване на тялото, съдбата, Бога, синхронично случващи тези меки и щадящи, супер готини симптомчета и преживявания, за да те накарат да се обърнеш към тази детятка вътре в теб и с много обич и доверие в нея, въпреки треперенето ѝ и симптомчетата, които може да породи, да я успокоиш, като една мама на самата себе си. Така с благост, смирено приемане и безусловна любов да се превъзпиташ и там вътре да заживее едно пак фино и сетивно, но сега стабилно, вярващо си и емпатийно, провеждащо любовта подсъзнание. Любов, с помощта на която вече казваш НЕ, когато е нужно, но и спокойно се отпускаш в непознатото, разчитайки освен на малкия ум и връзка с реалността, все повече на онова дълбоко чувство за неслучайност във всеки миг от живота ти. Можеш да си купиш двете книги на колегата Карл Досън "Пренареждане на матрицата" и да поработиш с тях. Добра популярна версия на хипнотична регресия и работа с вътрешното дете са. Орлин

Пробвай да не работиш една съботя и неделя или три-четири дни само и виж какво се случва. Ако можеш да се отпуснеш, всичко е наред. Тогава една малко по-дълга почивка, но и оптимизиране на работните часове до нормалните, е достатъчно. Ако обаче през кратката почивка тревожноста продължава, значи първо, работиш толкова много защоо бягаш от нещо в себе си (извън финансовите причини) и второ, механизмът на напрягане над страха се е поавтматизирал и има нужда от психотерапия. Опитай, виж какво се случва. Ако нещата с апо първия вариант, просто намали работното време, намери време за почивка, постави себе си на по-важно място, забалвявай се повече и всичко е о'к. Ако обаче е по втория вариант, освен всичко току що казано, започни психотерапия!

Георги Балджиев. Успехи!

А може би е въпрос както на подходяща транслация, така и на по-голяма широта. Българите не сме американци и имаме нужда от резониращо ни представяне на подходите. Психиатърът, който дълги години беше председател на когнитивната терапия у нас и с когото сме приятели, в същото време е и неорайхианец (психотелесен психотерапевт) и ползва активно идеите и на анализата през схема когнитивната терапия на Джефри Йънг, която има преки аналози и в неорайхианските хатактери и в аналитичните постановки и в когнитивно поведенческите разбирания. Тоест, отново говоря за интегралност и холистичност.

Диляна Колева, Христо Райков - поздрави ги от мен!

Всъщност всяка действена психотерапия е когнитивна(работеща с мисленето), поведенческа (преживелищно, през тялото и социалността насочена) и в резултат, въздействаща върху емоциите. Така че, CBT е просто съкращение, служещо предимно за обособяване на поредната преподавателска бизнес пирамида. В България никой уважаващ се и държащ на ефективността си психотерапевт не ползва КПТ в чист вид, както се ползва в Щатите примерно - таблици, схеми и т.н. когнитивно счетоводство за лявомозъчни "дървета"... . Добавят се фокусирани в решение подходи, психотелесна работа, анализ като познавателен контекст за терапевта, хипнотерапия и т.н. и т.н. Въобще, наблюденията ми показват, че колегите, които се справят, са холистици - не само на думи, а като способността си реално да бъдат такива и да прилагат в действена сплав холистичността в познанието през интегрирацията около целостта си.

Силен е този, който побеждава другите, а могъщ е този, който владее себе си. Защото докато е млад, човек иска да промени света, после държавата, семейството си, докато едва на смъртния си одър, при това само понякога, стига до осъзнаването, че е трябвало да започне преди всичко от промяната на себе си. Започни от вътрешната си промяна сега! Когато знаеш и с всяка клетка на съществото си чувстваш, че стабилната самоувереност, щастие, смисъл и сила, които търсиш, идват от свръхсъзнателната ти, трансперсонална същност, частица от Бога, чрез работа с вътрешния диалог, молитва и медитация, можеш да задоволиш тези си нужди, черпейки от извора им. Влагайки удивителния, вдъхновено щастлив заряд, който заживява в теб, в силен социален, професионален и партньорски живот, знаеш че си способен да направиш това сега. Защото Ти като вечна същност винаги си го знаел, а преодоляването на страховете и вкопченостите ти и превръщането им в свобода, ги прави ценно гориво в огъня на все по-разгарящия се творчески пламък на духа ти! Тогава, разбирайки, че няма нужда със светлината на вътрешния си огън да търсиш външни мъждиви пушеци, които само дават илюзия за пламък – тогава яденето на силата ти вече е сготвено! Горното е извадка от моя статия. Но, не е нужно да четеш мен - книгата на живата природа говори през думите на мъдреците като Учителя Беинса Дуно. А когато ти самата имаш способността да я четеш, думите на такива мъдреци се превръщат само в нагледно описание на собствената мъдрост. Не става дума за възхваляване на страданието, а за учене от него, за виждането му като възможност при неотбягването му, през виждането му като стълбица към растежа. Както и никой не говори за отбягване на удоволствието, Напротив, ползваме го на макс, като обаче се стараем да няма прилепване. Тоест, поглед отгоре (линк към моя статия за това), от позицията на Себе си. Сполай ти!

Абе, те техниките първо не са техники, а цялостна нагласа и път и второ, не се седи, а именно в житейската активност се практикуват. Няма противоречие.

Страдаш от страхливо недоверие в себе си, това е. Д-р Първанов ще ти каже същото, със свои думи, разбира се.

" Въпросът ми, по- скоро, е как да "тренирам" душевното си присъствие, да бъда по- често в настоящия момент, по- често да имам моменти като този с презентацията? Очевидно не става опитвайки се да насоча вниманието си натам... но пък ако въобще не правя никакво волево усилие, как въобще бих тренирал това" В "Пътешествие на съзнанието" - книга, която препоръчвам по-горе, авторът обяснява чудесно как. Не пънене от позиция на невротизиращото, нащрек его, а през смирението му, провеждане на потенциала. Разликата е голяма и ти чувстваш ясно поне половината от тази разлика, а другата половина предусещаш и търсиш. Когато егото е в смирена позиция, провежданият потенциал преминава през умствените параметри, но вече с лекота. Умът става само проводник, слуга, нищо повече. Пак си правиш презентацията, много по-успешно дори, тъй като сега умът просто следва вдъхновение и мъдрост, свързвайки ги със социалната реалност, в конкретното действие. Трудно е за обяснение, лесно е за преживяване."Пътешествие на съзнанието" е добра книга и е точно в посоката ти! Успехи!

" Исках, човекът- терапевтът да ме усети и да не ме приема като поредния клиент. Може би гледам всичко така, романтично,преди дори повече...Може би не трябва, не знам. Исках наистина да усетя, че вижда там, където аз не смея или не мога. Ако щете дори, да му е интересно, да има желанието да види какво ще излезе от мен. Да е специално. Не че всеки случаи не е сам за себе си такъв, но...така го чувствах, защото не съм просто кипнала от много стрес. А беше толкова...обикновено. После трябваше да замина и нямаше как да продължа, но и не исках." Това, което казваш, е изключително важно. Именно това взаимно дълбоко приемане, това искрено вникване, интерес, внимание, обич и грижа - те правят терапията, те подлежат ефективността на какъвто и метод и каквото и да се ползва! Благодаря за това ти споделяне!

Писах ти за това, тъй като първо, е мой собствен опит. Второ, понеже споменаваш майндфулнес, awareness и т.н., а в психотерапията този подход е взаимстван от източните системи, предимно от будизма и горните стъпала на йога. Ако се откъсне от източника си, майндфулнес се превръща в механична техника, която в най-добрия случай може да има частична роля в стрес мениджмънта. Макар че, при лишаване от цялата, от холистичната картина за човека и мястото му в този свят, надали и толкова ще може да помогне... Та, фокусът в празнотата (шунята) е основен в махаяна и ваджраяна будизма - главна концепция отвъд концепциите (парадокс) е - в зен и тибетския будизъм. От личен опит споделих. Затова, четеш английски - ето някои линкове (намерих и на български): - https://bg.wikipedia.org/wiki/Шунята - http://www.rigpawiki.org/index.php?title=Emptiness - https://www.thoughtco.com/what-is-mu-in-zen-449929 - http://www.huffingtonpost.com/lewis-richmond/emptiness-most-misunderstood-word-in-buddhism_b_2769189.html - Махамудра - Dzogchen - koan ......................... Като книги, Ошо добре пише за медитацията (има го в http://spiralata.net ), за това естествено безусилно осъзнаване, на западните езици превеждано като нищо, но всъщност преживелищно изпитвано като пълнота от смисъл, обич, единство. Други книги: - Тибетска книга за живота и смъртта - Согиал Ринпоче - Концентрация, медитация... - Крисмъс Хъмфрис - Дзен - ум на начинаещ - Судзуки Шинриу - Шри Оробиндо или авантюрата на съзнанието - Сатпрем И много други...

Да, връзката между двамата е най-важната, така е. Без нея всичко е механично и не се получава. Нормално е да искаш да живееш, да си добре. Но, докато неспирно свръхконтролиращо вярваш на хипохондрично натрапливите си мисли, идващи от общо завишената ти тревожност, дали живееш качествено, е риторично питане?! Това свръхконтролиране наричам гордост -горда липса на доверяване в тялото, в Живота, в Бога, в себе си. Радвам се, че съм побутнал нещо в теб с думите си - защото това нещо е част от невротичния механизъм, който те държи в плен на състоянието ти. Разбираш ли - зад неврозата си, ти си съвсем друго нещо. Отвъд нея има смисъл, радост, обич, вдъхновение. Ти си тези качества. Докато ти и психотерапевтът ти жалите неврозата и нейните механизми, няма как да се разкрие тази ти автентичност. Казваш - 2 години. Аз самият съм бил 30 в такова състояние - така че, говоря ти през много преживян и изстрадан дълбоко собствен опит. Много от хората, с които работя, също са били твърде продължително време в каторгата на собствената си тревожна психодинамика. Невиждайки я през слепите си петна, човек измества фокуса си - приема се за жертва, търси спасение като от нещо външно, докато не вижда, че не с отхвърляне, а с много смела обич, себепознание и разбиране се случват нещата. Но се случват! Когато човек види, че именно свръхконтролът на натрапливото му мислене го държи надалеч от разрешаване на страховете му (с помощта на психотерапевт), започва да се учи да отпуска хватката му. Тогава разбира, че никак не се е познавал, а че тепърва започва да се сблъсква с подводни свои програми (страхове), от които е бягал в рационализациите си. На фона на много спорт, дишане, ежедневно практикувани сесии НЛП/ хипнотерапия. Това е общ стрес мениджмънт, но е важен като фон на психотерапевтичната, лично насочена работа. Спортът и дишането горят адреналина и причиняват симптоми (като при п.а.), като така спомагат за премахване на психичното бягство от сянката (изтласкване, дисоциация), на принципа на парадоксалното предизвикване, предписване на симптомите (вид техника в терапията). Трансовите сесии пък учат на загуба на невротичния контрол и преработка на събуденото и изплувалото от подсъзнанието по време на спорта и дишането. Правени трите последователно, имат прекрасен резултат. В личната психотерапия се вижда характера ти, свързват се "точки", тоест вижда се защо преживяваш това и на какво има да те учи. Писала си по-назад в темата си (слях ти три теми...), че не вярваш в случайностите. Да, не са случайни тревожните състояния - има отговори на "защо" преживявам това, на "какво" ме учи и най-важното "накъде" да вървя, "как" да се отнасям към случващото се и отново "какво" да правя ментално, емоционално, визуално, поведенчески и социално, за да фасилитирам неслучайното учене, дадено ми от живота. Не сме жертви, ученици сме! Ако не си случила на психотерапевт, намери правилния за теб. Наистина е важно да е силен в работата си и да му имаш пълно доверие. Както и той в потенциала ти! И обърни внимание, моля те - ако терапевтът ти жали страховите ти механизми, не жали Теб! ... Когато е резултатен, най-често е изключително предизвикващ, на фона на много любов и човещина...

Обясниха ти, че чувството на глад се дължи на тревожността така, както и всеки друг неин симптом, на който реагираш хипохондрично вкопчила се в гордостта на егонцето да опази животеца видите ли... А гладът, освен физиологична реакция на стреса, има и символичен смисъл - глад за сигурност, глад за смисъл, глад за самоуверено доверие в Себе си, живота, в Бога... А за да се случи това доверяване, се извървява пътечка. Някакси "бях с психолог" не ми се връзва със степента на осъзнаване, преживян смисъл, променена позиция в мисленето... Казвам същото: психотерапия при качествен психотерапевт, с много отдаване на процеса ѝ от твоя страна!

Подходът да се фокусираш в правенето на нещо моноидеистично (майндфулнес), при много хора води до дхияна, медитация. При теб не. При мен да, но заобиколно и по нелюбим начин. Защо при теб не се получава? Както сам пишеш, пробваш от позицията на егото да контролираш вниманието. Получава се напрегнато усилие и още усилие и още усилие, но от позицията на егото - и толкова. А това усилие е само стъпка при усвояването на медитацията - дхарана, фокусиране. Ако останеш там, ако се фиксираш в напрягането на фокусирането, медитацията не се случва. То е като при телесното отпускане. Ако преди него си ходил на фитнес, се получава по-добре. Или ако стегнеш и отпуснеш тялото няколко пъти, релаксацията се получава по-естествено. Но, забележи, ако след стягането, си позволиш да отпуснеш. На изток за този процес привеждат метафората за стрелбата с лък. Ако продължаваш да натягаш тетивата (фокусиране) на лъка (ума), няма как стрелата (възнамеряването) да полети и осъществи качествения скок от концентрация към медитация. Ако не пускаш, просто би продължил да си в alertness и толкова. В йога, зен, випасана, махамудра и другите разновидности на процеса, за който говорим, не обясняват как точно прехвърлянето от съсредоточаване в дхияна да се случи, а разчитат на личната емпирия на садхака (практикуващия). Когато човек прави майндфул фокусиране, обикновено съсредоточаването само се уморява, минимизира се и незабележимо преминава в разтвореното, но изцяло съзнателно състояние на медитация (дхияна), при което самосъзнателният център се прехвърля от его вниманието, в цялостната личност, в духа. Осъществява се качествен скок. Дотогава егото се концентрира, пъне се, опитва, фантазира си, но реална, от позицията на целостта (буда природата, същността, Душата и т.н.) самосъзнателност липсва. При много от практикуващите това прехвърляне се случва естествено. При някои, склонни към невротичен свръхконтрол обаче, не. Ето те теб... Какво да се прави тогава? Ще споделя опит, точно подходящ за разискваната тема и случване. Както казах, пънещото фокусиране никог ане ми е било любимо. Както и съсредоточаването в дишането, походката, тялото, външни обекти или звуци и т.н. Ползвал съм ги и понякога и досега също, но като страничен метод. Вместо това преди време, си поставих за цел да се фокусирам ... между мислите, отвъд мислите и мисленето, в самата природа на ума, отвъд всяко разсъждение. В будизма наричат това фокусиране в нищото, шунята (санскр.) Когато самият ум (между мислите) е обектът на осъзнаване, усилието е минимално. Защото парадоксалността на липсата на нещо за захващането му бързо обезсилва невротичното свръхусилие. Поставил си бях това наблюдение като постоянен фокус не само при седящите сесии, а през цялото ежедневие. Умът си е там, действията също, но съсредоточието на умствения вектор е в помненето на шунята между и над мислите. Отначало е просто едно помнене. Постепенно обаче и все по-често, въпросното качествено прехвърляне на самосъзнателния център в Аза (Селф), започва да се случва все по-постоянно. Тогава можеш да наблюдаваш (кой наблюдава тогава?) как вниманието на ума се съсредоточава между мислите, но знаеш, че ти не си вниманието, не си ума, не си тялото и емоциите под наблюдението. Себе си си. От тази позиция започва да се ражда едно обемащо, широко литване в пространство на любяща мъдрост, протича свободата на творческия потенциал активно. Появява се ясно осъзнаване за свързаност с всичко, за неслучайност/ синхроничност, за защита и доверие в законите и мъдростта на Битието/ Дхарма/ Бога. Въпросното фокусиране в шунята не е просто техника - цялостно преживяване е. Постави си за цел да бъдеш между и над мислите, докато в същото време живееш живота си, осъзнаваш протичащите когниции, нужни в ежедневието,в работата и общуването, но знаеш и преживяваш, че не си тях. Нищо, съдържащо всичко!

Хипохондрясъл си значи. Заповядай на групата ми в сряда от 19ч., за да се уговорим.

Парадоксалното намерение, за което говори Виктор - това е, което донякъде върши работа при безсънието. Ако се отпускаш интенционално, потискаш тревожността и съответно, вероятността да продължиш да не спиш, е много по-висока. Затова, пожелаваш обратното, четеш книжка, отдаваш се спокойно на дразненето, което често се ражда отвъд всякакво съдене. Постепенно зарядът му се изчерпва, преминава в спокойно смирение, появява се благодарност, проявена в с думи или тихо сърдечна молитва. Тогава се заспива!

Да, както Саша казва, всичко е лично. При някого една сесия стига, при друг година е малко. И всичко по средата. Пътеката по справяне при социофобията е ясна като последователности. Изисква много настъпателност, постъпателност, упоритост, активно "скачане" в страховете, постоянно вадене от комфортната зона и влизане в зоната на възможностите! При социофобия се иска много предизвикване на страховете, като докато се прави, се ползва работата с мисленето и промененото,в хипнотерапия отношение. Личните сесии са стартови, а главната работа тук се върши в група/и и на терен. Прочети внимателно всичко от страничката ми за социофобията. В нея ще намериш 14 статии по темата, плюс още две като линкове.

Групите са важна част от тази работа, така е.

Повлиява върху емоциите през мисленето и през поведението. В когнитивната наука се казва, че емоциите имат когнитивни и телесни репрезентации. А когнитивно поведенческата терапия повлиява и през двете посоки. Когато мисловното възприятие се промени, променя се и емоцията: чрез логическа, но и чрез когнитивно хопнотерапевтична работа, както и чрез маса други способи. Поведението на свой ред активира емоцията и когницията. Обикновено избягващото поведение се преобразува в предизвикващо страховете, като с помощта на когницията отношението към тях се преработва и съответно емоцията се променя в адекватна. Една разновидност на поведенческата работа е т.н. през тялото, психотелесна такава. Дълги теми... А въпросът ти е твърде общ, както и благодарността ти особено лаконична...

Преодоляването на социофобията е сигурен, но постепенно постъпателен процес, изискващ упоритост, следване на определени стъпки отдадено, целенасочено, с малки, но ежедневни усилия. Помощни техники много, но илюзията за магически метод само пречи, тъй като човек не е болен ,за да махне гадното нещо, а е призван да го ползва в процес на преобразуване на страховете в смелост! Описал съм главните стъпки в този път в различните статии тук. При много висок интелект и мотивация, упоритост и разбиране, може и сам. Най-често обаче сам е с пъти и пъти по-бавно, трудно, дълго.

Коя да е зависимост, включително и споделената от теб, представлява предимно дефицит в партньорското, социално, приятелско и т.н. взаимодействие, липса на смисъл, на вътрешен център от обич. Живеем с други хора, заедно сме. Какви са дефицитите в твоя живот? 1) Не само, че не работиш обичана от теб работа, в която влагаш потенциала си, но не работиш въобще. 2) Нямаш приятелка. 3) Не учиш, тоест не се развиваш. 4) Имаш един по подразбиране приятелски кръг, който очевидно не спомага особено на цялостното развитие в живота ти. 5) Твърде си фиксиран в етническата си принадлежност, недовиждайки че отвъд нея си човек и хората биха съдели за теб по качествата, уменията, културата и човещината ти, отвъд какъвто и да било етнос. 6) Зависим си от родителите си. ............................ Това, което виждам при теб, е че когато промениш статуса на горните точки в живота си, справянето със зависимостта ти, с известно малко усилие, става естествено. Защо мисля така? Когато работиш и печелиш пари, виждаш, че имаш нужда да се развиваш, за да бъдеш по-проспериращ, преставаш да зависиш от родителите си. Така стигаш до мисълта, че по-високата образованост ти предоставя повече шансове в живота. Съответно започваш да учиш желана от теб специалност, като успоредно с това завързваш връзки с момичета, трупаш опит в общуването с тях, влюбваш се, разлюбваш се, разбиват ти сърцето, разбиваш нечие - което е нормална част от опитността в този живот. Когато след няколко такива връзки, докато продължаваш да учиш, работиш, спортуваш, зает си и активно си ангажиран постоянно - когато в живота ти не след дълго се появи момиче, с което и двамата си допаднете, тогава нещата вече са на мястото си. Защото тя вижда, че работиш, че си мотивиран, амбициран, че учиш и се развиваш, че "в теб има хляб" и можеш евентуално да бъдеш баща на децата ѝ. За всяка нормална жена е много важно мъжът да бъде амбициозен, проспериращ, здраво стъпил на земята, да се развива и ѝ дава сигурност. Тогава връзката с партньорката ти вече е силна, дълбока, а мотивацията, която така доверила ти се жена, която ти силно харесваш -мотивацията, която тя ти дава и вдъхновението, към което те води, те карат да положиш нужните усилия по справяне с пагубния навик далеч, далеч по-лесно, отколкото в ситуацията, в която си сега. Защото жената е вдъхновителка,мотиваторка, тласкаща муза за мъжа. Когато имаш такава муза до себе си, искрен си с нея и си готов на здрави жертви и усилия заради любовта ви, тогава менталната работа по разграничаване с автоматичните мисли и вярвания, автосугестията и медитативното фино усилие стават добри помощници, средство обличащо в работещ метод усилието, което полагаш поради любовта си към жената до теб. Защото общуването с жена освен добрия и мотивиращ секс, представлява и добра и вдъхновяваща любов, заради която си готов на много! Когато работиш, учиш, събереш се с приятелка, си готов за отделяне от родителите си. Това отделяне означава уважение, но и здраво поставяне на собствени граници и живеене на собствен живот. Порастваш! Тогава виждаш, че старите познайници не винаги са приятели, а че хората с които общуваш могат да те дърпат нагоре, когато са читави, както и надолу, когато са инертни и нехармонични. Тогава имаш силата да създадеш приятелства, които помагат на новото ти аз, което вече живее с партньорка, работи, учи, спортува, живее интензивно и силно, обича и е обичано. Виждаш, че да си циганин е толкова неутрален факт, колкото и да си българин, китаец или белгиец - виждаш, че ти, с мисленето, човещината и силния си живот определяш кой си! Това е - в горните редове има доста послания! Живей!

Здравей - пиша в подфорум психотерапия онлайн предимно, Сложи писмото си там, но моля, адресирай го и към другите терапевти, пишещи в сайта.

Поздрави! Познавам Кремена Станилова лично. Бих препоръчал работата ѝ на всеки нуждаещ се. Това, че работи в провинцията, я прави още по-ценна за хората от града и околностите му. Защото е професионалист с високи умения и качества. Както разясни д-р Първанов по-горе, това че Кремена ясно е заявила условията си за прием, единствено ѝ прави чест. Респект, Кремена!

Имам един списък, със събрани към 250 техники. Ако седна и го разширя, ще станат повече от 300... Това, което в психотерапията виждам е, че техниката в най-добрия случай служи за прихващане на ума на човека, като фасилитатор за предаване на принципите зад нея. А тези принципи, били те приемане, заявяване, връзка с реалността, доверие и т.н., се предават от мен. Тоест, техниката е вторична. Проходилка за бебета са техниките. Дори това сравнение не е точно, тъй като бебето има естествен импулс, който г онаучава да ходи, с или без проходилката. При възрастния невротик този импулс, или себеактуализиращата тенденция, присъства, но защитните механизми на неврозата го "затулват". Когато която и да е и колкото и добра техника, се ползва през динамиката на неврозата, се превръща в част от самата нея. Та, принципите отвъд техниките са по-важните. Ако човек има интелект, но и самосъзнателност да ги в-разумее, може и сам. Ако ли не, личността на терапевта е тази, която с присъствието си трансмитира тези принципи: любов, приемане, мъдра неслучайност, учене и т.н.