Орлин Баев

Директни съвети в психотерапията се дават рядко - иначе би било прекалена намеса в съдбата на човека. Добре е, че те оставя сам да стигаш до изводите си. Имате и добра връзка един с друг, а това е важно. Да, методите при следването на терапевтичната посока са нужни - просто през изграденото доверие помежду ви, можеш да я помолиш за такива. Като цяло, многото пробване е като в поговорката "много баби, детето хилаво". Всеки терапевт си има свой подход, методи, под каквато и "шапка" на дадени школи да работи - това зависи от личната характерова структура и темперамент. Ако все пак решиш да допълниш подхода на колежката, бих ти препоръчал Андрей Филипов и Георги Балджиев - и двамата работят и онлайн и са добри колеги. Успехи!

Оу, а защо не и сциентология, или масаж на стъпалата и строубъри маргарита?! Виж, хората те насочват към добри книги, намекват ти за невро научен подход. А ти питаш дали дядо коледа и снежанка ще ти донесат кукличка...

Винаги има и за и против. Интересна тема. Донка е права, че доброто произведение се вписва във вътрешния, в личния свят, а съответно волно или не, се дописва неформално в ума и поведението. Според мен, формалното дописване е качествено, ако много дълбоко, цялостно и качествено, дописващият познава и споделя стила, разбиранията, витиеватостта на оригиналния писател. Защото е художествено дописване, което се прави на фона на такова качествено разбиране и тълкуване на характера и стила на автора. Но, явно се прави, така или иначе и разбира се, ще има качествени и посредствени, както и нямащи нищо общо с първоначалния автор или направо изкривяващи го, дописвачи. То е като в музиката да се прави кавър версия с продължение. Понякога дори великите музиканти го правят - но го правят добре, за разлика от други папагалстващи. Така се получава ползване на идейна основа, но разработена до нещо ново. Така дописващият дори може да има съвсем различен стил, но отново да изразява главните мотиви, идеи, ценности на първоначалния автор. Та не е ли дописване всяко едно тълкувание на една книга? Една Бхагавад Гита има хиляди тълкувания, често така противоречащи си в интерпретацията не само едно с друго, но и спрямо оригиналния тълкуван текст...

Ех, че хубаво казано!

Да, неточна е аналогията. При медикаментите страховете, които трябва да се осъзнават и преобразуват до смелост, се потискат от психофармака, а т.н. "терапия" е пасивен процес. В психотерапията, от друга страна, страховете активно се предизвикват, осъзнават се, виждат се "бъговете" в тях, преодоляват се чрез мисленето, поведението, директно емоционално-медитативно. Тоест, процесът е много активен. От една страна, важно е терапевтът да е наясно какво прави, да мотивира добре, да обича клиента си, да е много настъпателен и упорит, макар и по фин и благ начин. Но, другата половина от процеса е в ръцете на самия справящ се и терапевтът няма как, а и не е добре той да свършва неговата част от работата. Та, 50/50% - терапевт-клиент. Представи си, че някой със страхове като твоите отива при ефективен терапевт - чул е добри отзиви за него, запознал се е с мнения на негови бивши клиенти и знае, че е пробивен в справянето с невротичността. Обаче, ако този някой чака пасивно на психотерапията, сякаш е хапче, ще ходи на психомасаж, нежели на психотерапия. След сесията би му било добре за известно време и после - пак същото. Защото психотерапевтичният час веднъж седмично е 60 мин., а до следващия има още 167 часа. 167 часа, които е нужно да бъдат много плътно уплътнени с подходящи усилия по справяне. С това искам да кажа, че всичко е до мотивация и дисциплина. терапевтът е длъжен да бъде много знаещ, мотивиран и дисциплиниран в процеса. Ако не е, е слаб терапевт - опитът ми сочи, че всеки отделен случай е една неповторима битка и самоувереността е нужно отново и отново да бъде извоювана. Макар и да има общи патерни, всеки е уникален. Или, ако вземем друга метафора, всеки терапевтичен случай е друга пиеса, която е нужно качествено да бъде изиграна. Терапевтът поема от клиента и променя сценария, режисира, включва се активно в ролите, заразява клиента с подхода, отношението и възприятието си. Но, самият човек е нужно да се научи да играе играта на живота силно. В Търново познавам Валентина Христова - сърцата е. За това дали може и иска да работи с теб, тя ще каже. Успехи!

Влязъл си в хипохондрия. Какво да правиш? - Спри четенето за болести и реването на народа по форуми. - Спортувай 4-6 пъти седмично комбинация от силова и кардио тренировка. - Прочети подходящи статии за пътя по преодоляване на хипохондрията. (аз имам такива, но предполагам и други колеги...) - Работи ежедневно със сесии самохипноза/нлп/ медитация - Чети силни книги. Евентуално понавлез в духовността. - Прочети начини за работа с мисленето, с вътрешния диалог и си води дневник, в който променяш нещата. - Научи се да се шегуваш, да се вземаш на несериозно. - Развий смирение, вяра в Бога. Нека медитацията, състоянието на боговдъхновено съзнание, ти стане привична. - Почувствай, че зад натрапливото преживяване и фиксация в болести, стои страха ти - минавай зад преживянето и се научи да прегръщаш, да обичаш страха си, да се довериш на доброто му намерение за оцеляване, но вече по нов начин - не с мислене, а със смелост, преобразуваща страха в самоувереност. Това се учи в процеса, описан по-горе. - Живей силно - работа, кариера, развитие, непрекъснато учене, цели, следване на кауза и смисъл.

Само когато сме добри към себе си, можем да сме и към другите истински. Понякога тази добрина е и отказ и твърдо НЕ, идващи от дълбоко себеуважение. Има ли го, посланията са ясни, а уважението на другите към теб е реципрочно на себеуважението ти. Това е здравият вариант!

Да, заедно с растежа на новия живот в теб, имаш да израстваш в новия живот на смелостта, живата вяра и любовта. В психоерапия, освен с обичайните похвати по промяна на мисленето, парадокс, хипноза и т.н., при хипохондрия се работи интензивно с молитва, с развиване на едно преживяемо чувство за доверяване на Бога, съдбата ти и неслучайността, определяна от присъствието на духа ти. Та, това присъствие имаш да намираш. Както са ти писали по-горе, четеш ли мрънканията на други мрънкачки, слагаш ли се в позицията на "мещо се случва, болна съм, ужасно е...", не е добър вариант. Подобно четене тук е забранено, за да се ограничи негативната самосугестгия. Успехи!

" Имаш нужда от жизнен опит с понятието за удоволствие " Прав си - в ядрото, зад диетите, проблемът ми е, че съм слабоволев лигльо, неумеещ да си постави здрави граници, а чревоугодничи. Иначе за манджите ми е ясно, ама това, че робувам и се прекланям пред удоволствието, това ми е главното. И не е само за храната...Трудно ми е да жертвам кефа в името на любовта, куца ми дисциплината яко... Ето, днес е петък и съм на вода - чувствам колко благотворно е това здраво волево усилие по поставяне на емоционална граница пред въжделението пред храната. Това, което чувствам е, че за да се получи при мен, е нужно да тренирам волята си редовно с такива ежеседмични постове. Ако не и двуразово, два дни в седмицата - веднъж на вода, веднъж на плодчета. Тогава ще се пренесе в ежедневието. Иначе, когато става дума за активни усилия и мотивация, съм куче - мога да следвам цел с десетилетия, с постъпателни усилия и още и още, търпеливо и фокусирано. Обаче, по отношение на ограничаването съм зле - съзнавам си го и имам да си тренирам здравоволието. Мотивация умея да поддържам, ама дисциплина труууудноооо... Тоест, когато нещо ме кефи, равен нямам в гоненето му. Ама когато е до тази казармената дисциплина, до твърдото НЕ, имам да уча много. Еми, да се уча, няма кво да мрънкам повече. Мерси ви за отговорите!

Само да допълня чудесния пост на Диди. Тревожна си. Когато заспиваш, падат външните ангажименти, в момента на унасянето умът ще не ще(понеже в тревожността контролът често трудно се отпуска) минава на друг режим и честота. Когато умът така отпусне хватката си, изплува потисканото от него. Ако е щастие и смисъл, те се вадят, Ако е страх, той. Ако има подсъзнателна тревожност, сънят е плитък, изпълнен с опити за преобразуването ѝ във вид на сънища (понякога се помнят, понякога не, от някои повече, от други по-малко). В сутрешните часове при всички започва да се повишава адреналинът. Когато човек е по-тревожен, това покачване става много ясно и чувствително и често събужда човека. Когато имаш тревожност, могат да се появят всякакви мисли и състояния. Основното е да се видят какви са страховете, от какво те е страх. Понякога са външни фактори, липси, тегоби, понякога субективни и вътрешни, или комбинация. При всички случаи, най-важно е как възприемаш нещата, как пречупваш виждането си за света, хората и теб през базисните си характерови схеми. Ситуацията те бута към осъзнаването на тези несъзнавани сценарии, които поддържаш, засега сублиминално и преработката им. Когато така поработиш по себе си, на мястото на страха се появява обич, смисъл и все по-ясно знание какво да правиш в живота си!

Спасение от какво? Сякаш ти, малката нещастна, отнякъде ѝ се е случила гадната болест. Да, ама си хистеричка, която нито е малка, нито нещо ѝ се е случило, нито е болна. Хистеричка си, мила. Хистеричка,която удобно измества базисния хистеричен конфликт: "Иска ми се да живея силно, красиво, творчески, да обичам, да бъда обичана, да прогресирам, да раста във всяка една област, да бъда виждана, да блестя - но не ми стиска". Изместване на хистерията, оттичане на конфликта в предъвкване за болести. Taka "милата, невинна жертва", може спокойно както да живее слабо, бягайки от страха си от силен живот, така и невротично да си има извинение за непоемането на отговорности. А и на така нещастната жертва на тежката "болест" всеки и е длъжен да се съобразява, да дава разбиране, внимание... Поне когато минава номерът... Хистерията е несъзнавана, капсулирана и най-често невиждана от съзнанието. Когато за малко бъде видяна, бързичко отново съзнанието, като шамандура бива изтласквано в повърхностното хипохондрично натрапливо мрънкане и ритуално доктороходене. Но хипохондричното преживяне и поведение в случая е само връхче на несъзнаван хистеричен айсберг. Разковничето тук е през един силен интелект, човекът да пожелае истински (защото при хистерията често заявката е пълен фалш, а състоянието несъзнавано искано) да проследява описвания механизъм, да общува с хистерията си, да я декапсулира и да започне смело да задовлява "печалбите" ѝ чрез деен, смел и силен живот, през обичане, кариера, поемане на отговорности, творчество, изява и още изява (защото всяка хистерия иска изява)... Това е процес, който се върви в психотерапия. Успехи!

Понякога преди залата вземам л карнитин - казват, че добре действало. не виждам резултат обаче, а и го вземам рядко. Не съм фен много на добавките. Купих си разни билки - имуностимулатори - котешка стъпка, мравчено дърво, разни там готини работи. И тях ги пия от дъжд, та на вятър... Май е поради факта, че съм си заложил от десетилетия програма в подсъзнанието, че тялото е добре само да се справя и не понасям нещо във формата на хапче - а тези добавки са такива и ме отблъскват... Някои си бият хормон на растежа - хем качваш камара мускули и озверяваш, хем, сваляш кила и ядеш трийсет пъти повече без проблем... Е, шегувам се, няма да го направя посмъртно, не съм това. Но пък, илюстрира факта, че с годините в тялото стават изменения. Преди ядях 10 пъти повече, без никакво пазене: бисквити, вафли, мазно, всичко, а бях 20 кила надолу. Сега една чинийка вечер ям и съм 103 кила... Зле, зле.... Какво да правя, не знам...

Как се сваля шкембе? От две години спортувам, но шкембето не мърда. Досещам се, че една от причините е, че ям вечер след работа и спорт, около 22ч. По цял ден почти не ям - нямам време, а и забравям. В сравнение с преди години, ям с пъти и пъти по-малко, но шкембето заплашително виси... Друга причина е, че съм труден с дисциплината при диетите. Обичам да ми харесва каквото ям и да усетя насищане и задоволство - харесва ми яденето и когато ям, не е за да си набавям вещества, а е заради кефа от това. Не е много, но въпреки това... Опитвам предимно салатки и протеини - вкусно, чудесно. Но, шкембето си стои. Тичам, тренирам, внимавам какво ям, но все същото. Обожавам бисквитите, сладкото, но от много време само по изключение и рядко ям сладко. Хляба - също, ограничих го до минимум, не ми и липсват тези неща вече толкова много. и все пак, шкембето си стои - като го отпусна, стига до средата на стаята, ще взема да изпочупя мебелите... Искам да сваля, ама не се получава. Чувал съм за мръсен ден, за разделно хранене (не го обичам, мега неестествено ми е)... Как се сваля шкембето? Май като цяло е от егн-то и забавеният метаболизъм. Това, което чувствам е, че тялото ми вече има нужда от наистина много малко храна в сравнение с преди. Но,обичам да си хапвам. Не е много, но явно и това е много...

Наистина силна настройка, Съни! Когато имаш такова отношение, всичко помага по пътя ти!

Психолог съм... Влязла си в типично тревожно състояние - с елементи на агорафобия, обща и социална тревожност. От гледна точка на нас, терапевтите - нищо особено, работим с това постоянно, ежедневно. Да, ирационални са страховете, така е. Да, добре е да излизаш, да продължаваш да живееш активно, да. Ако обаче го правиш насила, единствено с волево усилие, състоянието ще персистира. В кратък разговор, терапевтът ще види характеровата ти структура, наличностите и дефицитите в живота ти. Всичко това съпоставено с тревожната симптоматика вече дава сведения на какво има да те учи тази тревожност и симптомите ѝ. Без да те познавам, през редовете се вижда, че при теб някои от уроците, които имаш да усвояваш, са: умение за загуба на невротичния контрол, доверяване на непознатото и спонтанното, релаксация, забавяне на темпото и оценяване на мига, разширяване на мирогледа, опознаване на себе си, радване на малките неща, умение за прегръщане и плаване със страха, спиране на ума (медитация) и допир до творчеството. С качествен терапевт тези уроци се учат бързо (съответно и състоянието се разрешава), сама много по-бавно. Затова намери своя човек и поработи!

Иди пак и настоявай за изследвания - кръвна картина, хормони, щитовидна, захар, полови и т.н. Най-вероятно всичко ще е наред. Ако е така, значи просто си тревожен и симптомите ти са симпатикотонични, тоест идват от подсъзнателен страх. За това как се работи със страха, прочети темите тук.

При слушането - ползвай интуицията си кой точно да пуснеш от над 170-тте записа (към август, 2017-та). Стягането, което получаваш, се дължи на страха ти от "какво ще кажат хората". Прочети статиите от блога ми от раздел "социофобия". 1) Прочети на глас на войс рекордера на телефона си асертивните убеждения и си ги слушай често. 2) Чети си речите на Чарли Чаплин и Меръл Стрийп, докато ги запомниш и ползваш като собствени убеждения. 3) Пробвай да поработиш с вътрешния диалог във вид на дневник на автоматичните мисли - носи си дневника (една тетрадка) постоянно със себе си и преобразувай мислите през петте стъпки от статията. В статията има други две с когнитивни изкривявания и защитни механизми (авторска, преводна статии) - научи ги много добре - важна част от преобразуването на мислите са. 4) Прочети трите статии с поведенчески експерименти (1, 2, 3), избери си 20-на, степенувай ги по трудност и започни честичко да ги правиш повторяемо в градация към все по-трудните за теб, да се предизвикваш и стапяш страха си от мнението на хората (правят се в голям град, където не те познават и без ексцесии, внимателно дозирано. Преди и след експериментите се преработват мислите във вътрешния диалог). 5) Продължавай работата с аудиосесиите (плейлист 1 и плейлист 2), 6) Спортувай редовно, 7) Намери групи за реторика, дебат, ораторство, намери начин редовно да говориш пред все повече и все по-често пред хора, 8) След време или по-скоро, започни да си правиш клипчета в ютюб, по теми които те интересуват - говори увлекателно и завладяващо. Целта е да приемеш, че ще бъдеш слушан и гледан и това да ти хареса. Поработи така няколко месеца и тогава пак пиши.

Да, Георги е добър избор, Друг такъв е Андрей Филипов. И двамата пишат тук. Успехи!

Да, всичко е свързано. Симптомът води към минуси в характера, а те към собствени отношения към другите. От родителските фигури, през хората наоколо, до аз-аз отношението. Ето, в теб ясно се вижда една съпротива, недоверие срещу авторитетите, идваща от дразненето ти към баща ти. Ставащото в теб самия обаче, също е един вид авторитет - нещо, срещу което се противиш по идентичен начин. Ето за това отношение говорим, че е нужно да се промени в характерово учене и промяна. Ти дори казваш: В терапията знаем, че такова отричане поддържа неврозата. Не да ги няма, а да се уча от тези мисли, чувства и усещания! Тогава, както вече сам проследяваш, се вади целия ти живот, характер, съдба и имаш възможност да изпилиш зъбките на гордостта, да пораснеш спрямо отношението си към авторитета. Оттам натрапливата въртележка лесно се променя, съответно и вглеждането във фантомния симптом отпада. Има и визуализации, хипноза, но и по-цялостна работа. А зад методите, стои доверието ти от теб към теб самия, родило се при стапяне на въпросното недоверие към авторитета. Тогава и доверието в терапевта, методите му, както и към доброто в хората, вече е налице. Защото в другия виждаш не друго, а това, което не виждаш в себе си! Успехи!

Като създадохме "Психотерапия онлайн" и започнахме да отговаряме преди девет години, бяхме двама души: аз и Тодор Първанов. Доста години имаше опити от колеги да се включат, но се отказваха. Аз самият каних много хора - някакси се плашеха от отговорността, от нуждата от отделяне на време... Преди може би три години се включи Диляна Колева. Преди година или две Георги Балджиев, а наскоро и други млади колеги с перспективно бъдеще в психотерапията. Сега, когато чета мненията на колегите, сърцето ми се радва. Чувствам, че въпросите вече не чакат само на мен и Тодор, че има кой да поеме. А отговарящите тук са едни от най-справящите се, най-влагащите се в работата си психотерапевти в страната. По някакъв начин патронът на сайта, Беинса Дуно (Петър Дънов) присъства имплицитно като широта и холистичност в разбиранията и подхода ни на работа, което поставя психотерапевтичния процес на много по-високо ниво. Благодаря!

Под псевдоним си - няма каквато и да е нужда да се трие. Влошената памет при тревожност е един от най-масовите симптоми и прочитането ще е полезно на мнозина. Благодаря за разбирането!

Чувстваш това, което мислиш. Мислиш през базисните си разбирания за себе си, света и другите, през които автоматично филтрираш възприятието за живота си. Чувстваш се объркана, тревожна и потисната, тъй като мирогледът и разбиранията ти за света, за хубаво и лошо, за добро и зло, за Бог, живот и смърт, са объркани, непораснали. Може да се каже, че си в криза на смисъла. Добра идея е да се запознаеш с подходяща литература - такава като посочената по-горе, думите на Петър Дънов, Ошо, Оробиндо Гош, Евангелията, житията на руските старци (има ги в сайта на светогорски манастир зограф за сваляне), теософска литература (Ледбитър, Безант...), Щайнер и т.н. Успоредно с това, докато посещаваш холистично работещ и с широка визия психотерапевт, се научаваш да овладяваш мисленето си, да релаксираш, визуализираш и медитираш, да целеполагаш, приоритизираш и следваш силни за душата ти цели упорито и неотклонно. На фона на спорт, общуване с природата и добра приятелска среда, разбира се. Действай!

Много съвременни жени не биха имали нищо против поведението ти. Твоята, слава Богу, не е достатъчно подвластна на съвременното потъване в обезчовечаването и реагира нормално. Радвай се, че имаш точно момиче до себе си и вземи мерки. Да, работа с психотерапевт, в която ще можеш да приоритизираш ценностите си, да пренаредиш целите си, да вложиш мотивацията си в точните за теб цели. В Бургас: Александра Найденова. Силно ти препоръчвам и шестте книги на Сергей Николаевич Лазарев: "Опит в оцеляването".

Искаш да си щастлива, казваш. Заекването вече предполага наличие на цял подводен айсберг от страхове, които си носила дълго преди да хипохондрясаш. Какво да правиш? Работа със страховете - осъзнаването им и преобразуването им до смелост, това е което имаш да правиш. Как? С психотерапия, с психотерапевт добре познаващ както психиката зад заекването, така и натрапливата хипохондрия, в която си. Намери такъв и кооперирай отдадено в месеците взаимна работа!

Разказвай, споделяй - ще прочетем и отговорим. Засега - нямаш ясен смисъл. От смисъла произлиза познанието накъде да поема, как да живея, защо да живея. Потокът на Смисъла е спиран от криви разбирания, програми и убеждения. Когато те се видят и променят, смисълът потича. А в основата му стои Любовта. Не тази от човече към човечка само, а Любовта като принцип и състояние на съзнанието. Сега я нямаш и имаш да чистиш пречките по пътя ѝ.