Орлин Баев

Чела ли си статиите и гледала ли си клиповете ми на тази тема?

В мислите, които споделяш, Пеев, стои желание за живот. Така работи подсъзнанието, защитен механизъм му е да роди нещо наобратно, за да ни защити и тласне към силен живот. Това, че приятелката те напуснала, супер - отварят се възможности. За нови гаджета. Но и за поглеждане навътре, осъзнаване какво те кара да пречупваш живота тревожно депресивно и преработката му. Има два типа хора. Едните виждат житейските баири като нежелани тежести. другите - като възможности. Бъди от вторите!

Споко, човек -фактът, че се притесняваш, говори че е просто мисене на глас. Нищо особено. Няма нужда да се плашиш от това. Просто когато се случва, го осъзнай, пошегувай се със себе си - за малко го продължи, виж се в огледалото, осъзнай, засмей се, вземи се по-малко на сериозно. Тогава се отпусни, усмихни се, приеми се и нека премине наум. Нищо особено не е. Аз си спомням, като работех на Витошка, няколко пъти се осъзнавах, че си ходя по оживената улица и си мрънкам, дискутирам си нещо на глас... Спокойно, правят го много хора, дори и супер интелигентни. Има го и като научен метод - мислене на глас. Важното е да не е постоянно, да осъзнаваш като тръгваш да го правиш, да се отпуснеш и пренесеш вътрешния диалог на вътрешно ниво, а дори и да го забавиш, да овладяваш ума си. За тази цел има много сесии медитации в интернет. Още нещо - по-често имаме склонност да си разговаряме и мислим на глас, когато в социалния ни живот преживяваме ситуации, които ни пораждат конфликти в нас самите и когато осанем сами, н се иска да преиграем ситуацията... Затова, вижда се какво товари, какво събужда в теб и се работи с него. Тогава на мястото на напрегнатостите се появява спокойствие, удовлетвореност и тласъкът за мислене сам на глас странно как изчезва. Виждат се и евентуалните липси в социалните контакти, в любовния живот, в професията, в приятелските отношения и хоби кръгът, или пък напреженията, преживявани в някои от тези сфери, поради характеровите модели. Накратко, всичко се стапя лесно, когато има какво да се стапя, а като цяло, е безобидно!

Закон вероятно ще има, а регламентацията за хилядите обучителни часове я има и сега, но неприета законово. И въпреки това, в държавите в които има такъв приет закон, съществуват и т.н. краткосрочни подходи, които незнайно как привличат терапевти с описаните по-горе качества и затова често са десетки пъти по-ефективни. Тоест и да се приеме закон, вратички има винаги. Говоря го от позицията на терапевт с много хиляди обучителни часове зад гърба си - въпреки тях, твърдя, че не те правят психотерапевта ефективен, а личният му тежък и качествено преодолян житейски път, любовта му, огромната му мотивация, упоритост, емпатия и разбира се, познанията. А, както писах и по-горе, от прочитането на десет добри книги, реално се получава колкото от десет години ходене по психотерапевтични пирамиди. Балансът е важен - в разбирането, познанието, практиката. Има защо да има доста часове обучение, лична терапия, супервизия, ако действително вършат работа, вместо да са проформа, прикриваща алчността на водещите. За фройдистките желания на приятелката: повечето тръгваме от подобна позиция. Включително моя милост. И това е добър старт - анализата дава дълбочина и широта на познанията, неизменно полезни в работата. В нея обаче, когато след доста сесии отговаряне на въпроса ЗАЩО, човекът попита КАК да разреши казусите си и КАКВО да прави като малки стъпчици, терапевтът представа си няма как да реагира ефикасно, така че да бъде не част от проблема, а от решението му. В психотерапията, ако човек не владее хипноза, нлп, фокусираните в решения подходи, задоволява фантазност собствена, вероятно през стадното мислене, на обучителна система, нямаща общо с реално действеното помагане, а единствено с поддържане на самата себе си структурно и финансово... Както казах, анализата е прекрасен старт, но остане ли терапевтът там, е такъв само на хартия. Просто разяснявам през вече 12 годишния си опит в психотерапевтичната практика. В резюме - приятелката е добре да си изясни: "Искам да бъда ефективен и резултатен психотерапевт, разчитащ на уменията и познаията си или искам като малко дете, на всяка цена да се нагодя към "големия друг"? Балансът е по средата. Желая ѝ смислена мотивация. Пречки ще има - времеви, финансови, неуспехи, всякакви. Ако мотивацията и идва от целостта ѝ, вместо от социално обусловена и временна его прищевка, ще премине през всичко, за да пратикува тази благородна професия. Защото е нещо повече - призвание е!

Има много школи, а 1200 на година е оптимистично. Бил съм в школи, при които с личната терапия, семинарите и т.н., идва над 3000 лв. годишно. 4 години - казва се 4, но реално са повече, поради многото платени часове супервизия. А повечето психотерапевти преминаваме не през една, а през няколко школи. Питаш за съкатени варианти - има, примерно хипнотерапията засега е с 250-на часа общо в срок от една година и обща сума малко над 1000 лева. А при завършена магистратура по психология, гарантра право за практика на психотерапия, тъй като е една от модалностите. Пиша това в качеството си на преподавател по хипнотерапия в БАХХ и международен секретар. Ще споделя опит: аз минах през доста обучения. Като се обърна назад, виждам че отвсякъде съм взел зрънца, но повечето ми познание идва от самостоятелно прочетените книги, личния ми житейски опит и самата ми практика на психотерапия. Ако сега, с тези си знания тръгвах, не бих преминавал през всички тези школи, а само през една. Защото това, което прави терапевта успешен, не е плащането на много места и тапиите, а личната му добре смляна прежвелищност, любовта му към хората, упоритостта, структурираността, смелостта му... Та, не плащането прави терапевта такъв и никоя школа не може да гарантира успешността - собствените му качества могат!

Здравей - моля те, копирай писмото си в своя тема в "психотерапия онлайн" рубрика. Там отговаряме!

Променяйки перспективата си, виждаш че си безсилна пред захвърлянето на дрехата на тялото - това е така и е супер, защото не си тялото си, а искането да го ползваш много дълго, е като желанието до безкрай да караш една кола повече от няколко години. Аз предпочитам да ги сменям... ВИждайки нещата както в действителност са, в същото време знаеш, че ти самата си вечна, безсмъртна душа си - знаеш го преживелищно. Да, сега циклиш натрапливо в невротичен сън. Когато се научиш да прегръщаш и стапяш страха чрез работа с мисленето, парадокс, молитва, майндфулнес, чрез поведение по всякакъв начин хвърлящо те безопасно към загуба на его контрола (това се прави и учи в психотерапия) - тогава натрапливото предъвкване се стапя, тъй като се научаваш да се доверяваш. На Себе си, на непознаваемото от ума, но на вече живяната от сърцето и душата през смирението обич. Сега си един конфликт от съмнение, борещо се със страх. Колкото повече борещо се съмнение, повече страх. Интелектуалната работа тук е само стартова, както споменах по-горе. Тук този сайт е предназначен по-скоро към насочване, не толкова към терапия. Работи с ефективен терапевт, който познава поведенческата, през тялото, хипнотичната, нлп и медитативна работа!

Пиша на л.с.

В обучението на всяка школа по психотерапия, едно от главните изисквания във взаимоотношенията с клиента/ пациента, е конфиденциалността. Малки изключения: в терапията има градация в характеровата преработка - личната терапия преминава в групова и в периодични работилници. В груповата терапия и работилниците, съществена част от преживяването, е искреното и напълно открито споделяне пред трети лица, като отново едно от груповите правила е, че всичко, което се случва в междуличностовата динамика, остава в защитеното групово пространство. Друго изключение: терапевтите, дори и тези с богат опит, понякога имаме нужда и дори имаме известна задълженост, да споделим подходите си и случващото се в терапевтичния ни процес, с трета страна - супервизор. Отново правилото е, че първ, споделянето се отнася до подлежащия личността казус, не и за социалната му персона, както и правилото за терапевтична тайна важи с пълна сила. Та, когато третите лица са хората от груповата терапия и уъркшопите, споделянето на личните тайни е важна част от преодоляването им. Нужно е обаче те да останат в защитеното просранство на терапията! А някои и не достигат до по-високите етапи на психотерапията - груповата и работилниците, при което личното споделено служи единствено като материал за преработка и си остава конфиденциално. Относно описването на случаи - терапевтът, дали в статия или книга, описва психичните съдържания и процес на характерово преобразуване, не и личните данни. Последните умишлено се заменят с псевдоним, неяснота и т.н. А описваните казуси са колкото уникални, толкова и съдържат маса жалони и шаблонности, характерни за невротичното състояние или работената характеропатия, което изключва нарушаването на тайната, освен може би в страхови проекции, в които реалност липсва. Внесох ли яснота?

Супер точни думи по темата: "Привет на всички. Тук няма да откриете интелектуални напъни и свръхмодерни теоретични разработки. За това има изписано предостатъчно. Иска ми се да синтезирам някои изцяло практични неща, които имат реален резултат. Също и мотивация-движещата сила на всяко начинание.И така...ето за какво иде реч...Преди дори и да си помислиш да излезеш и да се захванеш със Пикап и заговаряне на момичета, знай че това ще те промени завинаги! Мнението ти за самия теб е това, което излъчваш и жените улавят мигновенно. Промени ума си и ще промениш излъчването си.Общуването с момичета е естествен процес, който не зависи от кашоните с книжки, които препрочиташ, а от емоционалния ти интелект! Запомни го!Когато наистина започваш да излизаш и да заговаряш ( Нямаш друг избор. Това е единствения начин да стигнеш до някаква промяна на мисленето. Собствен опит. ) трябва да оставиш егото си на закачалката в къщи.Значи между ЕГО и САМОЧУВСТВИЕ има огромна разлика. Егото е фълшиво самочувствие и се определя от, това което другите мислят за теб. Ако 100 човека кажат, че много те харесват, ти ще действаш много по-самоуверено. Но в крайна сметка, не може всичко, което правиш да се хареса на всички. Поради една или друга причина ще ти казват, че вършиш тъпи неща(дали защото не те харесват, дали защото засягаш интереса му - сега или в миналото, дали защото не им е на кеф в момента или просто някой цели да ти блокира играта). И тогава самочувствието ти (тип ЕГО) се срива. Хората градят его, защото ценят мнението на другите повече от собственото(било ти и на много близки хора). Егото се гради върху представата на другите за теб. Искаш ли другите да диктуват живота ти и самоличността ти?От друга страна ако имаш ясно изградена представа за това кой си, какви са твоите ценности, какви са твоите добри(и лоши) страни, за твоите преимущества, независимо какво вършиш ще си убеден от него и никой няма да може да ти скапа самочувствието. Истинското самочувствие се изгражда на мнението ти за самия себе си. Може и да не си най-добрия в очите на някой си...важното е да си достатъчно добър в собствените си очи.................Когато вече се запознаеш с мадама и излезете на среща започни отрано да я докосваш. И гледай да е естественно и небрежно ей така между другото. Не просто безцелно докосване. Ако няма причина за докосването, момичето си мисли "Сега пък защо ме докосна", "Прекалено много се натиска, значи ми е много навит", което веднага я кара да си мисли че искаш само секс(което е лошо) от нея и веднага вдига бариера и започва да се държи по-дръпнато. Освен това когато не ти идва от вътре си личи, че го правиш на сила.Не много бързи движения, не и бавни. Плавни. Все едно вършиш някаква ежедневна рутина. Изключение прави движенията, с които искаш да предизвикаш страст, възбуда. Те трябва да са изпъленени с енергия. Ако не си толкова добре с разговорите - екшьн среща. Билярд, боулинг, театър, нещо друго, където има действие и където не се налага през цялото време да говориш. С течение на срещата ще посвикнете един с друг, ще се отпуснете и разговора ще върви сам. След това я водиш на разходка/кафе и там натискаш повече. Чакате се на предварително уговорено място! Идваш и й казваш на момента къде ще ходите. Ти определяш мястото! Избираш уютно, малко кафенце със сепарета, където не ходят твои приятели. Изтупани дреги. Нищо кичозно и крещящо. Максимално стилизирано и семпло. На втората, обаче се обличаш по-екстравагантно - по-ярки цветове, повече аксесоари(но отново нищо прекалено кичозно). Хигиената и подръжката на лицето мисля да не ги коментраи. Прическата ти трябва да е стегната, да се вижда че е поддържана. Ако не можеш да се прецениш за външния вид, събери мнения от хора на които вярваш, да ти кажат какво можеш да коригираш, без да те жалят!! На първа среща причините момче да не се справи, са няколко, и те са такива защото ДРУГИЯТ СЪБЕСЕДНИК НЕ ТЕ ПОЗНАВА И СЪБИРА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ТЕБ ПО КОСВЕНИ ПРИЗНАЦИ - това са облеклото, хигиената, чувството за хумор, усмивката, погледа, и сходство в интересите. Тези присъстват ЗАДЪЛЖИТЕЛНО всеки път. Регулирай усмивката си, и погледа си, гледай се в огледалото, ако се научиш да ги използваш добре, може да се каже че се разкрасяваш в огромна степен. Слушай смеха си и го направи приятен. Момичетата знаят за теб единствено това, което показваш и това, което казваш.От всичко най-важно е състоянието, в което се намираш. Трябва да си абсолютно позитивен, усмихнат. Ако ти каже нещо гадно, подминаваш с усмивка/базик или се правиш, че ти е минало покрай ушите. Помни, ти си мъж със самочувствие. Знаеш кой си и това кой какво мисли за теб или кой какво казва за теб няма да промени мнението ти за самия себе си. Напълно наясно си със мирогледа си и си абсолютно убеден в него. Никой не може да ти скапа настроението. Трябва да я заразиш с доброто си настроение. НЕ забравяй - каквото чувстваш ти, чувства го и тя. Ако се чувстваш добре, комфортно с нея и я предразположиш и тя ще се чувства добре с теб. Почувства ли се веднъж добре, сигурна(не в опсастност) си на една крачка от секс/връзка.В кафето сядате на сепаре, един до друг, поръчвате, като ви донесат, каквото сте си поръчали, заставаш с лице и гръден кош към нея, а със стомах и крака напред. През по-голямата част от времето в кафето трябва да си разказвате шеги(РАЗКАЗВАТЕ, помни ти не си там за да се правиш на шут и да я забавляваш). Когато дойде кулминацията не историята/шегата ще се наведе напред и към теб(ако й е станало смешно), наведи се по същия начин към нея. Отпиваш от чашата си, когато и тя отпива, след няколко пъти започваш да отпиваш ти първи. Ако отпие с теб - супер. Ако не - продължваш по стария начин и пробваш пак. Гледаш в очите когато ти говори и когато ти й говориш. След няколко минутки трябва да сте опрени крак-в-крак. Когато преполовите срещата можете да започнете да говорите за нещо по-сериозно - какви са плановете, мечтите ти, нейните. Когато я почувстваш по-близка и двамата сте си 'оголили душите', се обръщаш изцяло към нея и слагаш ръка на коленете й(не за прекалено дълго!). След известно време се връщаш на шегите, но не прекаляваш. Редувате се. Ти казваш нещо, след тя. Не се връщаш на вече задмината тема. В края на срещата ставаш сериозен, показваш намерениеята си(показваш! не казваш) и ставате. Плащаш сметката и на двамата. Ако се дръпне, казваш още веднъж, че искаш ти да платиш. Ако се дръпне втори път си разделяте сметката. В случай, че я платиш ти, казваш че тя е наред да черпи. Целувка по устните при раздялата. Ако ти даде бузка - няма проблем, целуваш без да се притесняваш. Следващата среща започваш отново с целувка!Ако усетиш, че срещата не върви - оставяш пари за поръчката, ставаш и си тръгваш. Без мелодрами, без караници, без сърдитни. Казваш нещо от сорта 'Май нещо не върви, а?' и ако отговора й не те задоволи си тръгваш. Или просто казваш 'Аз май имам работа', с нужната интонация и изражение на лицете(да й стане ясно че си тръгваш, щото е тъпа пръчка) и си заминаваш.Връщали са ме от вратата със молби да остана, гонили са ме навънка, тичайки и още какви ли не куриози. Ако това се случи и на теб казваш, че не ти се стои там и ако иска да се поразходите. Рязко смаляш времето на срещата. Максимум 30 минути. По време на разходката се държиш почти надменно и студено. Пускаш хапливи забележки и се държиш все едно си над нея. Внимавай да не прекалиш, обаче! На раздяла и кажи, че може и да й се обадиш някой ден.(имай на предвид че ако ми се случи срещата да не върви и все пак се излезем на разходка, в повечето случаи правим секс на същия ден) Ако прецениш можеш да й се обадиш след 4-5 дена и да й предложеиш да те придружи някъде, да ти уплътни времето(ако вече сте правили секс, повече никакъв контакт, тотален игнор поне 2-3 седмци. Ако продължава да те търси излез на чисто нова среща и бъди позитивен). Ако обаче не тръгне да те гони си излизаш и не се обръщаш назад. Ако се видите някъде след време третираш с усмивка, една-две безубидни шеги и не й обръщаш внимание повече(не знаеш как могат да се обърнат нещата, и това ми се е случвало). Общо взето - бъди позитивен! Също така Като за начало даже не си и помисляй да започваш да "сваляш" момичетата с тъпия ФБ. ФБ и Скайп са най-прекия път да си изкопаеш провала. Запомни го. Излез навън. Когато излезеш с момиче, недей да мислиш много. Мисленето остави на тях. Ако ти анализираш, каква е нейната роля? Ако я научиш да си внимателен и заинтересован, ще трябва да си такъв винаги. Замисли се как би изглеждал живота ти с нея след 3 месеца, сякаш вече си спал с нея милиони пъти. Тогава ще си спокоен и ще си вече на ниво общи планове и приключения. Излизай с това чувство и се прибирай с това чувство. Те ще удещат ерекцията ти още при първото ти заекване и сега държи топките ти в ръкавица. Момичетата масово излизат с филма "той за мен ли е", "смел ли е","справя ли се лесно с живота си" - а тази информация я подаваш Ти, Ти, Ти !!!Не говори много. Ти не си приятелката й, с която да си дрънка за незначителните простотии, с които си запълват времето. Просто се дръж човешки. Няма какво да я питаш? Мен, момичетата са тези, които трябва да се притесняват дали ти се харесват или не. Ако имаш въпроси дали се получава добре, значи НЕ се получава добре. Жените са адски приспособими същества...трябва да си уверен и да водиш, за да те следват. Ако от началото си мек и се наместваш така, че на нея да й е комфортно, след месец ще си на същото място. Момичетата постоянно подават ключови думи по време на диалога. От небрежното "Какво прави днеска?"-"Ходих в мола, за да си търся пола" -> тук тя ти подава "мол", "пола". Схващаш идеята. Разговора трябва да върви с лекота. Много силно работи и ясно да показваш в какво си съгласен и в какво не, без да предизвикваш конфликти, или да изпадаш във възторг.Когато излизаш с мадама, никога не си задавай въпроси от типа на: Какво има предвид, защо, ама как, това знак ли е ? - кой го е грижа!? Жените манипулират дори само с цел да си начешат егото. Половината жени просто играят. Ако няма желание за скъсяване на дистанцията, когато си себе си, значи просто не е за теб...не драматизирай, 3 милиарда жени са на тази планета. Давай нататък... Просто се запитай дали се чувстваш добре с нея и дали си заслужава.И пак ще повторя, Никакви Интернет контакти с путките. Ще ги свикнеш само да ти говорят глупостите си и накрая ще се чудиш какво не си направил както трябва.Ако си себе си през всичките ви срещи, а все още само се целувате по бузката, по-добре се оттегли, качи няколко левъла и тогава се върни.Отдели си едно 600-1000лв и си обнови гардероба напълно. С един гол характер и отношение ще стигнеш само до прегръдките. Каквото и да ти говорят, ти трябва да си най-красивия мъж, който тя ще вижда, излизайки с теб. Това ще ти улесни играта многократно в две посоки - тя ще е по-благосклонна, а ти ще се чувстваш по-добре. Ако си по-красив от нея, а все още се цункате като първолаци, или си безперспективен в нейните очи, или не си ти в мислите й.Разговори? - Ако излизаш с момиче и след 2-3-5-10 срещи все още не си спал с нея, тя е или от онези "Бори се за мен векове наред пък ще видим", или "Абе не си за мен, но поне си интересен", или е "Не знам дали съм на неговото ниво". Ако не си се постарал да е последното, по-добре фокусирай там, но гледай да няма фалш, когато го демонстрираш. Момичетата търсят скрити знаци в начина по който гледаш, когато говориш за нещо, както и в тона ти. Очите ти трябва да са пълни с доверие и спокойствие. Научи се да можеш да изразяваш десетки различни емоции с лицето си и да ги контролираш. Ако имаш съмнения, че не излъчваш това, което искаш, по-добре мислено я отпиши и качвай нива - НАУЧИ СЕ ДА РАЗКАЗВАШ УВЛЕКАТЕЛНО...пътувай из планетата, израствай в кариерата, планирай финансовата си независимост и задължително СПОРТ ! Много СПОРТ! Спортът внася мислите в ред. Дори с 10 мин на ден ще имаш мега напредък в емоционалния си баланс. Ако се изкъртваш здраво. Ефектът е мигновен, направи 10 серии клек до изнемогване и ти гарантирам, че утре няма и за миг да анализираш какво, защо и как. Това е капан, в който всички сме попадали и никой не е излязъл победител. "Какво казах, той как го прие, той какво си мисли, дали ми е видял бенката" - това е нейната роля, а не твоята.Момичетата в България и по света са едни и същи, с разликата, че нашите са доста по-емоционално повредени. Те найстина нямат вина. Хубавото е, че емоционално стабилните мъже вземат по-големия пай. Ако си емоционално стабилен, в контрол и устремен, можеш да водиш срещата както си поискаш и ефекта винаги ще е добър. Разкажи й кариерата си и ЗАЩО ти харесва, или за това ЗАЩО ненавиждаш това или онова (тривиални неща, срещу които всеки би казал "яко съкс" - да споменаваш срещу какво си против е също плюс, просто се обосновавай така, че да е увлекателно), за това ЗАЩО харесваш това или онова (трябва да са точно нещата, на които се кефиш - иначе я подвеждаш и променяш поведението й по начин,който няма да ти пасне на природата). Тя ще те слуша и ще й е много по-интересно, отколкото ако питаш или говориш за ФАКТИ. На нея не й пука дали си градинар или бизнесмен, а ЗАЩО си избрал да си такъв. Хората масово страдат от емоционален пробив и когато срещнеш човек, който живее с вълнение и влага авторски смисъл в ежедневните неща, човек неусетно влиза в комфортната зона с такъв събеседник.Запомни, сега ти си устремен мъж с много амбиции, много много амбиции, финансови схеми, 100000 идеи за добре прекарано време, добри и верни приятели (задължително я запознай, това е супер плюс). Ти ядеш полезни храни , ненавиждаш гадната изкуствена храна, обожаваш да спортуваш, мразиш заседналия живот, обожаваш интересните хора, ненавиждаш хората които драматизират или се предават, но и осъзнаваш , че те просто имат кратък период на емоционален катарзис, след който ще построят живота си малко по малко и накрая ще имат, каквото желаят. Разбираш ли посоката ми? Демонстрираш по натурален начин какво обичаш (обясняваш ЗАЩО), също и какво не харесваш - по ТЕЗИ НЕЩА момичето разбира как да се държи с теб и какво да показва от себе си.Например, когато кажеш колко обожаваш "чистата" и екологична храна (супер тривиално, кой е против това!?), тя веднага ще се съгласи с теб на глас и освен това ще спечелиш огромна точка - нещо, което ви свързва плюс информация, че се грижиш за себе си и внимателно подбираш това, което е добре за теб. Така в едно изречение ти показваш част от себе си, тя харесва тази част, и се настройва да ти реагира по определен начин. Ако й кажеш , че се дразниш на тъпи хора , които само изглеждат добре, но не могат да вържат две приказки, тя ще приеме това перфектно, и ще се постарае да не те ОТЕГЧАВА толкова много. Жените подсъзнателно искат да се грижат на мъжа да му е добре. Те търсят в думите му нещата, които могат да го направят щастлив. Ако наблюдаваш внимателно, можеш да видиш как и момичето се старае да задържи нишката, в която откривате все повече общи неща. Когато те направят мил ход, и мъжа го забележи и реагира положително, за тях това е абсолютен факт, че нещата помежду ви вървят много добре. Ако не си искаш нищо, не получаваш нищо.Като излизаш на среща изясни си какво искаш от нея и защо. Не забравяй , че тя е човешко същество. Тя има сърце и трябва да уважаваш този факт. Жемите могат и да са нещо повече от красиво лице плюс дупка, в която да го пъхнеш. Тя ще бъде човек с теб, само ако ти си човек с нея. Показвай палитра от емоции и нека тя вижда как се справяш. Тя вижда начина, по който си поръчваш в ресторанта, също и лицето ти, докато шофираш, забелязва и емоциите ти, докато споделяш истории от миналото или планове от бъдещето си. Тя ще прочете всичко това точно както го правим всички. Гласът и погледа привличат жената като магнит.Не знам дали тези неща ще ти вършат работа, в моя град и в моята среда работят добре. С приятелката ми, тръгнах на втората среща по естествения път, както хората се опознават - правиш различни неща с нея, споделяш какво харесваш и какво не, и ЗАЩО (това е най-важното в целия ми пост - ЗАЩО - добрата обосновка дава чувство за добро обмисляне и увереност в тезата, което навежда на мисълта за човек, който знае какво прави и защо го прави). Това плюс добър външен вид, здравословни навици, ведро настроение и искрен интерес към събеседника, е всичко, което ще ти трябва някога, за да си добър в общуването в този живот.Разбери, няма трикове. Момичетата не са тъпи. Ти можеш да усетиш, когато някой преиграва, така че и тя го може. Ако си напрегнат, по-добре й кажи ЗАЩО и накрая кажи как мислиш да се справиш. След това смени темата с някоя весела история. В 99% от случаите момичетата на тази възраст не искат революционер, боец, капитан Планета или Супермен Искат човек, който да бъде пример с живота си и с изборите, които прави - балансиран мъж, с който тя да бъде естествена, желана и разбрана." Източник: http://pickup-project.net/forum/index.php?topic=1780.0

Много ценно!

- Чети интелигентни книги - класиците, но и психология, философия - важно е, тъй като освен, че обогатява лексиката ти, дава познание, широка култура, докосва до умовете на авторите и резонира с тях, като издърпва собствения ти ум по-близо до тях. - Пиши в някой достатъчно действащ форум, като разискваш, изразяваш мнения и дискутираш по различни, интересуващи те теми - така желанието ти да говориш спокойно пред хора, вече се случва в теб на идеационно и невропсихично ниво, както и в медията, в която пишеш реално, макар и в писмен вид. В мозъка ти обаче такова творческо писане идва от същите зони и умения, нужни за вербалното говорене, така че е прекрасен подстъп за него. - Развий паметта си - намери теми, неща, хобита, професия и въобще, посоки, които силно те интересуват - чети за тях, участвай в активности около тях, стани добър експерт в тях - тогава ще осъзнаеш как паметта ти без специални усилия се е развила, водена от насочваното от интереса и въодушевлението ти внимание. В София има и добри курсове специално трениращи паметта: интелектуални тренинги ЗЕНОМ. - Блокировките ти се подлежат от страха ти от общуване, от "какво ще кажат хората" - ако можеш и искаш, премини сама по установената пътека на справяне, а много по-добрият вариант е да потърсиш гайд, който да те води. Пътеката е следната: лична терапия, групова терапия, теренна работа, максимално участие в групи, свързани с публична реч и умишлено търсене на такива изяви. Виж повече за пътеката в тези 14 статии. Горните стъпки изразяват стратегическа посока. Мънички, оттук оттам съвети мога да ти дам, както и който иска може да го направи, но успехът им ще е добър, когато следваш въпросната цялостна посока.

Допълвам думите на Георги от различна перспектива, която не си противоречи, а обхваща в целостта двете позиции. По мое мнение животът е препълнен със смисъл, прелива просто от смисъл. Смисълът произтича от любовта. Тя освен чувство, е и принцип, сила, жива мъдрост, от която следва вътрешно познание, жива етика и естествена нравственост, даващи ясни отговори на какво съм, накъде съм, кой съм, защо съм... Любовта, мъдростта и творческата свобода всъщност да висшите принципи в нас. Индусите ги наричат със свои думички: Буддхи, Манас, Атман. Любомъдрият творчески потенциал си ти, Човекът. Само така познавайки Себе си, можеш автентично да придадеш смисъл и поемеш живота в ръцете си. Дотогава стреляш в тъмното напосоки от позицията на идентификацията със социалното его, персона, тялото, нагоните, малките си характерови сценарии, приемани за аз. Но си повече от това и само когато малкото его съумее да притихне, светлината на Аза започва да свети, да носи радост, да осветява ясно мисията и посоката ти в този кратък биологичен театър в скафандъра на това тяло. Когато така се познаваш, виделината на любовта стапя страха от смъртта и живота. Защото са двете страни на една монета. Докато търсиш Себе си обаче, ти остава да определяш целите, решенията и начините си на живот от позицията на его относителността. Да придаваш смисъл през все още непознаването си на актуалното преливане от смисъл. И двете гледни точки са валидни и нужни. Психотерапията е неизменна съставна част от кой да е път по себетърсене и себенамиране, бил той бяло братство, интегрална йога, даоизъм, будизъм и т.н. Виж тази ми статия: Йога психотерапия.

Има нещо важно при безсънието - страхът от него, битката с него. Самият страх от него се явява главен фактор в поддържането му. Когато не ти пука, защото можеш да се довериш на неконтролируемото, нещата се нормализират. Забележи, доверие в това, което не можеш да контролираш. Главната трудност на невротика, междувпрочем... Защото при безсънието човек започва да се опитва да контролира нуждата от загуба на контрол за потъване в съня, което само поддържа нащрек състояние, само по себе си спиращо съня. Та, парадоксално намерение, приемане, молитва и медитация. Парадоксално - "Хубаво, няма да спя колкото е рекъл Животът за мен. Колкото толкова"... За молитвата, медитацията и безсънието. Във ведите се казва, че 4-6 часа сън са достатъчни, иначе се появява инертност и страст. Живял съм известно време в йога ашрам (в България) - режимът е следният: ляга се нормално - 10-11ч. Ставането обаче е в 3. Започват се практики, бхакти, джапа, дишане, асани, медитация... Шивананда силно препоръчва това ранно ставане, с идеята че сутрешните часове са най-силни за себепознание, менталната атмосфера е най-чиста. Но и овладяването на съня и заменянето му с медитация е основна част от процеса на йога. Тибетските йоги въобще спират да лягат да спят по нормален начин, а остават седнали с прав гръб, поддържано осъзнаване дори в съня, който става осъзнат и превърнат в част от тантра йога практиката (северният, ваджраяна будизъм е тантричен), но и в дълбокия сън без сънища. Дълбок сън без сънища, в който когато се запази съзнателноста, се получава нейното разширяване до ... Бога, до себереализация. Сънят се превръща в осъзнат транс (което е същността на раджа йога), водещ към самадхи, сливане със Себе си, с духа. Мнозина йоги спят по нормален безсъзнателен начин едва по час, докато останалите нощни часове превръщат в медитативна практика. Подобна гледна точка в мисленето е нужна при появило се безсъние. Защо говоря за йога, тантра, молитва и медитация ли? Дали за всеки важи това? Важи за невротизирания човек. Само преди 20 години неврозата беше поне десет пъти по-рядко явление. Но в съвремието ни става масово - поради срива в ценностовата система, социалната безчовечност, но и поради силното покачване нивото на вибрация на глобуса ни, което ускорява процесите. Ако неврозата се парира с химия, разширеното осъзнаване, животът от позицията на смелостта и любовта, които като послания са заложени в нея в процеса на разрешаването ѝ, биват просто отхвърлени, а симптомите изкуствено замазани. Слаб подход. Материалистичната психотерапия е чудесна в едно 30 % от случаите, но при по-тежките и упорити състояния на невроза се проваля.Тогава работи холистичната психотерапия, която включва ортодоксалната, но интегрира в себе си мъдростта на древните учения за себепознание, както и вижда цялото случване от една цялостна перспектива, от тази на потенциала. Та, затова говоря за йога в психотерапията - защото самото преживяване на невроза вече насочва и неотклонно води човека към себепознание от подобен вид. Та, когато се събудим в 3 или 4, можем само да благодарим, да превърнем часовете в молитвени и медитативни, в мантра, работа с вътрешната енергия, овладяване на осъзнатия транс. С искрена благодарност и доверие в случващото се. Така се променя менталната установка, променя се отношението, приема се неконтролируемото. А такова безсъние се превръща в благословия свише - буквално! Разбира се, за съзнателния човек - който иска да мрънка, да се самосъжалява и приема за жертва, сам избира жалкостта на невежеството. Избори.

Чрез поведение на умишлено излагане и промяна на мисленето. Диди те насочи към посоката на новото мислене, ти също цитираш добри разсъждения. Иска се мъничко работа. Чел си за тревожността като черта (trait) и състояние (state) ли? Двете не се взаимоизключват. Но за какво ти е тази теория, сложена в кутийките на някой си - не помага с нищо, освен да кара човека да се самосугестира и самовкарва в менталните си чекмедженца. Твоята тревожност е относително слабо изразена - просто имаш нужда да поскачаш в страховете си като една добра тренировка по претръпване, работа по възприятието, мисленето и градене на стабилна самооценка.

Сега прегледах новия ти сайт, Георги. Добри и свежи материали, браво. Успехи в този колкото нелесен, толкова и благороден и сърдечен път!

Да, от малък са заложбите. Но, по-важно е как да ги промениш. Сам виждаш, че логическото знание не достига до подсъзнателните базисни вярвания. Обаче логиката все пак има мястото си, когато чрез трансови методи (хипноза, медитация) и предизвикващо поведение тези вярвания изплуват активно. Тогава, наместо обичайното невротично бягство или дразнене (борба/ бягство) ги преобразуваш. Как? На мястото на раздразнената борба и невротичното бягство поставяш спокойното им осъзнаване, любящото отношение на смиреното им прегръщане с приемане. Така символичното подсъзнателно дете в теб с присъщите му страхови вярвания бива лекувано, успокоява се, става спокойно и смело. Накратко, елементите на процеса: чрез медитация и хипнотерапия, достигане до маладаптивните базисни вярвания. Чрез предизвикващо поведение в социални ситуации, умишленото им експлициране и работа по тях - и с логика (когнитивно реструктуриране), но преди всичко, директно емоционално десензитизиране чрез отработваното в хипнотерапията и медитацията отношение (mind frame) на любящо, с благодарност и обич приемане. Тогава все повече работата директно се фокусира в залагането на самоуверени, пълни с обич към себе си, с доверие в живота и дълбинно доброто в другите убеждения. Сам е между 5 и десет пъти по-бавно, при това само ако имаш неотклонно висока мотивация. С психотерапевт е между 5 и 10 пъти по-бързо, като част от работата е поддържането на високата ти мотивация за продължаване на процеса по преобразуване, а нерядко и през външна дисциплина и комбинация от двете. Това е.

"Здравейте, Имам въпрос, който не е много по темата за храната, колкото за хранителните добавки. Напоследък ми се случва да попадам на информация, че почти всички болести в човека са резултат от задръстването на тялото с паразити. Рак, псориазис, мигрена, дистония, психични проблеми и други. В много сайтове /дори и тук/ изкачат обяви за прочистване от паразити, потресаващи снимки с червеи в сърцето, стомаха и мозъка. Предлагат се всевъзможни таблетки и тинктури, като Тройчатката например, които са изцяло на билкова основа. Съставът й е: зелени орехи, карамфил и пелин." За черволяците: В един от епизодите на Стар Трек, пълничкият доктор инопланетянин, умишлено се беше самозаразил с форма на тения от еди коя си звездна система и планета, за да свали килцата. Миличкият - така добре го разбирам, ееехххх . Когато олекна, изпи нещо и тенията си отиде по живо по здраво. Ама, хайде да се спуснем от фантастичния филм, до майката земля. На наш'та планета такава функция имат глистите - поне така съм чувал. Нали като видим някоя хубава жена, която си хапва прекрасно, без каквито и да е ограничения, а е слаба и готина, казваме: "Тая е глистава!"... Разбира се, най-често това не е така, а тук просто насочвам към размисли. Отвъд горните ни в клин, ни в ръкав, или наполовина в крачола, наполовина стърчащи странно примери, чини ми се, че бумът от картинки на паразити, експлоадиращи навсякъде, цели добри комерсиални изгоди от закупуването на поредния илач или плацебо, на принципа на пожелателното мислене действаща машинка, продавани чрез насаждания страх. Глупав страх. Глупав, защото през милионите години биване на човека като вид, винаги е живял заедно с животните и ако е бил опаразитен, е бил стотици пъти повече в сравнение със съвременната полустерилна и невротично контролирано постоянно проверявана чрез разни скенери среда и телесност. Ама е оцелял човеко и сме тук. Оцелял е и дали черволяците са винаги врагове, или са донякъде и естествени спътници, независимо дали наистина ги носим или не?! Червеи, змии, рептилии. Като се вгледа човек, ние сме в основата си змиевидни, с опаковка от по-горни еволюционни пластове. Имаме рептилски мозък, гръбнакът ни, заедно с мозъка, е змиевиден, с добавката на мозъка на бозайник. Но в основата си (само базисно) сме змийчета, а другото, включително и крайниците ни, са еволюционен ъпгрейд. Е, на чисто биологично ниво де. Самите ни черва са червееви същности. Етимологията на черво идва от черв, червей. Мозъкът ни, без извинение, е също така не друго, а черво, навито в сложни извивки с много функции. На френски мозък е серво (черво) - червей... Главната ни жизнена енергия, кундалини, е описвана като змиевидна не на шега. Между другото, паралелите между змията и жената надхвърлят вицовете - една от етимологичните трактовки на кунда-лини е "силата на вагината". На чешки и др. славянски, индоевропейски езици, кунда и досега обозначава женски полов орган. Лингвистично, през историята преобразувано до вулгарно значение, но в изконната си същина, всъщност свещено понятие (на български същата дума се е изменила от кунда до шунда, означаваща същото). А всички се раждаме (е, телата ни де) от същия женски черв. Какво излиза? Излиза, че от черво/ червеева структура се раждаме и телата ни естествено, като част от анатомията и физиологията им, са съставени от и действащи посредством червееви структури - червата, мозъкът, гръбнакът... Естествено, че е добре да спазваме правилата за хигиена - донякъде, че иначе ставаме окр Монк-ообразни (филмът Монк...). Един симпатяга, д-р Хамър, казва че сите вирусчета и бактерийки не са ни врагове, а са естествена съставна част от нас. Ако някои се задействат видимо враждебно, то се прави холистична връзка между пораждащи причини и видими следствия и се вижда, че болестните симптоми направо говорят, идват за да насочат към лечението. Лечението, което по правило винаги започва от душата. Тоест, има какво да се лекува и то коренно е по правило психично и духовно отклонение от диалектичните закони на Живота. Та, ако това важи за болестите въобще и в частност, както казва Хамър, за микроорганизмите, вероятно също важи и за паразитите. Сергей Лазарев в изследванията си дава много примери за различна организмова реакция при излагането на едни и същи стимули. Няколко човека са поставени в заразна среда. Някои въобще не се заразяват, други да, а трети се заразяват, но организмът им бързо преболедува и сам ограничава болестта. Лазарев коментира, че акордирането по висшите закони, високото ниво на енергия буквално изгаря заразите! Та, докато си мием ръчичките и внимаваме какво ядем, както и докато се лекуваме, когато наистина има от какво и защо, да не се превдивосваме параноично, както целят индуциращите продажби реклами на съмнителни лекарства и уреди с нисковолтови батерийки, маскирани зад изображения на паразити, а да си повярваме повечко.

Целите статии или само насочващите текстове от заглавната страница? Линковете водят до отделни статии.

- Вдишване, задържане на дъха и преглъщане при задържан дъх. При вдишване и задържане, енергията в тялото се повишава цялостно, вдига се нагоре и освобождава, отпушва блокировки. Друго, което тук би работило: - Практика на осъзнаване на гърлото, на преглъщането, като целта е промяна на отношението от страхуване, в приемане. Свързано е с практиките на дишане, осъзнаване, визуализации от нлп... - Пълно йогийско дишане (биоенергийно дишане),като фокусът е в гърлото, с любов. Първоначално, се фокусирай в сърцето, почувствай любовта. След това дишай и чувствай гърлото си. Можеш при вдишване и издишване да издаваш лек гърлен звук, който се получава от фини присвиване на гърлото (дишане уджай). Най-важно, заливай гърлото и усещането си за стягане, с любов. Дишаш през тръбичката на гърлото, като заливаш със свтлината на меката и приемаща любов. Не гониш усещането за стягане, а го приемаш - така то без дори да искаш, се отпуска и стапя, нормализира се. - Дъвчи дъвка - дъвчейки, постепенно осъзнаваш как цял ден си преглъщал без дори да усетиш. Така разбираш, че стягането е наистина изцяло психосоматика, безобидно е, както и се получава естествено разобуславяне на свързването със страх, претръпване и нормализиране. - Практикувай сесия нидра/ хипноза/ нлп, фокусирана върху промяната на отношението ти към преглъщането, по преобразуването му от страх в обич. Такава сесия може да приготви терапевт или дори и сам (доколкото и както...)... - Практикувай кундалини тантра йога практики (крии) - това е работа с вътрешната енергия, центрове, канали, дишане, осъзнаване, работа с енергийното тяло, коетое пряко свързано с психиката, която пък причинява глобулус хистерикус (за който говорим). - След горните практики, парадоксално умишлено стягай още повече гърлото си, като настройката е "Да бъде както е нужно, ако ще да продължава още хиляда години и да е сто пъти по-силно, добре, да бъде волята Божия!". Стягай и отпускай няколко пъти, като при отпускането практикувай отработеното отношение на смирено любящо приемане и горните дишания и практики по доверяване. - Моли се върху гърлото си. Това е фокусиране в центъра на гърлото с любящо приемане и простичка молитва. Както винаги, молитвата не е искане, а учене, прошка, смирение, себезаявяване, работа с психиката при присъствието на Бога, на безкрая. Например така" Господи, нека се науча да обичам това усещане, да го приема с любовта Ти, да смиря съпротивата си и се отпусна с благостта ти в творчеството на смиреното себезаявяване във всяка една сфера в живота си! Амин - Дишай пълно йогийско (биоенергийно), леко и приятно, като усетиш как през цялото ти тяло минава канал от енергия и светлина. Насочи се в гърлото, като осъзнаваш целия канал. При вдишване енергията се вдига нагоре, при издишване слиза надолу. При вдишване си казвай "Господи", а при издишване "помилуй". Господи помилуй, Господи помилуй, Господи помилуй - усещай как сякаш Небесен мехлем се спуска и лекува, стапя. Може да бъде Господи помилуй, но и Со Хам или Шиво Хам или друго, към което имаш афинитет. - Запитай се, какво не мога или не искам да преглътна в живота си, какво и на кого не мога да простя, живея ли силно, асертивно, творчески? Какво задържам в себе си автоагресивно, како е нужно да пусна, да си кажа, да проявявам себе си в дадено отношение и към дадени хора и ситуации?

Здравей, слънчево момиче! Разбира се, че има надежда и справяне. Не само, че има, но са закономерни и естествени. Ти си момиче с много заложби и потенциал, които чувствам през редовете на писмото ти. Потенциалът ти сега, както сама знаеш, е спънат, вързан е за страхове, които поддържат живота ти сив и далеч от възможностите ти. Възможността да живееш своя живот, вместо да продължаваш да се стремиш да задоволяваш изисквания на други, превърнали се в твои собствени окови. Всеки от нас, хората които тук отговаряме, работи през собствен стил, има си начин на работа. През себе си, мога да ти повторя, че имаш способности за справяне и прогнозата за това е много добра, когато работиш упорито с помощта на психотерапевт. Това, че се връщаш в България, е възможност да извървиш пътеката по превръщане на социалния си страх в социална смелост и самоувереност. Сама също може, но много по-бавно, с повече падания и вероятности за отказ и буксуване... Затова с терапевт е по-интелигентният избор, който си струва всяка стотинка. Защото въобще не е до финанси, а до това да попаднеш на подходящ за теб човек, който знае как да те предизвиква и води силно, упорито и целенасочено. Граденето на социална самоувереност си има общовалидни стъпки - можеш да прочетеш тези ми статии, трасиращи пътеката. Анализ, осъзнаване, мислене, когнитивни грешки и промяната им, работа с базисните вярвания, хипноза и автохипнза, медитация, поведенческо предизвикване, мотивиране, отработване на събудените преноси... Има и лична, специфично насочена към промяна на личната ти история работа. Лична история, заложила психичните ти наличности, които сега ти пречат. Разбира се, не само тях - имаш прекрасни дадености и възпитание, а когато се преработи излишното, остава само доброто и то се свързва с потенциала ти. Тази лична работа се върши по много начини, а всеки терапевт си има предпочитания: хипноза, нлп, парадокс, психотеатър, поведение и т.н. При споделените от теб страхове, по правило индивидуалните сесии с терапевта ти, е добре да се комбинират с груповите му занятия. Справянето е сигурно. Просто почувствай човека, на когото можеш да се довериш напълно и поработи с него! Респект, Орлин

Има едно българско казване, че като отиде човек горе, не го питат колко е страдал, а какво е научил. Адът е добра школовка, добро налягане подсигурява, за да превърне графита на невежеството ни в диаманта на себепознанието и любовта. Седим в тревожния "ад", докато буксуваме, отбягваме или въобще не сме започнали усвояването на уроците, вложени в тревожната симптоматика и нея самата. Някои си стоят цял живот, поставяйки локуса на контрола извън себе си, във вярването си за случайна несправедливост, болест, нещастна жертва и т.н. Има и други обаче, които с благодарност поемат отговорност за смиреното научаване на уроците, така чудно дадени им от мъдрия живот чрез състоянието им. Виждат ги, вземат си изпитите по характерова хармонизация, а същата тази мъдрост ги поставя на по-високо ниво в играта на живота. Ниво, пълно с радост и смисъл. Творчески смисъл, до който ги е довело преживяването на същото това тревожно състояние. Та така - избори. А за безполезен гърч при отбягване на учене и растеж медали не дават нито тук, нито в коя да е реалност - дори и тиквени... Събрах двете ви теми в една. Прочетохте ли книгите, към които д-р Първанов ви насочва? Спортувате ли интензивно? Ходихте ли при добър психотерапевт 6-12-24, колкото е нужно сесии? Изпълнявахте ли домашните по работа с мисленето, чувстването, поведението? Работите ли с дишане и медитация? Учите ли се да предизвиквате страха си, да осъзнавате, че той и мислите, идващи от него, са само едни мисли и нищо повече? Развихте ли вяра в Бога, в мъдростта на Живота? Какво въобще правите систематично, отдадено и последователно, за да учите уроците си, които явно имате да учите? Видяхте ли, осъзнахте ли характеровите си кривотийки, дисониращи с любовта, свързахте ли добрите симптоми и тревожността под тях с характеровото си учене, или още се мислите за жертва?

Случката е била сама по себе си травмираща, както и е събудила вече съществуващи характерови наличности и ги е нахранила. Поради липсата на адекватен подход за справяне, а именно психотерапия, страховете са продължили да се самозахранват, да нагаждат възприятието ви, да се капсулират зад невротични механизми. Влюбването е потушила ставащото. Когато е намаляло, се е върнало, тъй като никога не е било решено, а само изместено. В депресия сте влязла, поради това че тревожните подсъзнателни схеми не са били решени. Писали сме много пъти за това как, когато с тревожността не се работи чрез промяна на възприятието, мисленето, чувстването, в даден момент тя автоматично депресира, за да свали частично поне тревожното напрежение. Това е чисто неврален, защитен механизъм. Където има тъга, няма толкова голяма тревожност, поне е притъпена донякъде. Адекватният в стратегически план е психотерапевтичният подход. Хапчетата, както сама виждате, замазват докато са пити, а докато така замазват нерешените психични наличности и невротични механизми, последните не само че не изчезват, а дори се хронифицират. Но, вие нямате пръст в случилото се. Хората, от които сте потърсила помощ, кой знае защо, са решили да се отнесат с вас подобно на механизъм, на който трябва да му се сипе нещо в системата, вместо да се отнесат с вас като с човек, на когото е нужно да се помогне сърдечно, психически и цялостно. Именно. Трябва ви психотерапевтична помощ. Тук и да разкажете всичко, можем да сглобим много от пъзела ви, но активната работа по справяне няма как да свършим. Можем да видим и назовем точно характеровите програми, с които имате да работите, но за да се справите с тях, е нужно да поработите с колега. Отчасти от депресирането, отчасти поради химията, И двете имат такъв ефект. В психотерапията със силно работещ терапевт е нужно да намалите и спрете химията. Един от признаците на това, че психотерапията е ефективна, ще бъде временно връщане към тревожността - защото е предходното, предизвикало депресията ниво. Тогава се работи с причиняващите тази тревожност програми - директно върху възприятието ви по станалото с тази жена, но и с характера ви зад него. Защото такива неща се случват постоянно и на много хора, но тревожно-депресивно състояние се развива само когато вече са били налични маладпативни характерови програми и слаби механизми за справяне със стреса.В психотерапията, след началното опознаване на въпросните програми, се работи активно по преодоляването им, както и се създават ефективни механизми за стрес мениджмънт. Работи се лично, а не след дълго и в групата на терапевта ви. Всичко се преодолява за колкото е нужно време (6-12 или малко повече сесии, зависи доколко и докъде искате да стигнете), като от вас се изисква активна работа по себе си. Още от сега започнете почти ежедневен натоварващ спорт, като го комбинирате с практика на йога, дишане и доколкото и както можете, медитация, най-добре с водени сесии. Резултатите от такъв подход обаче са стратегически устойчиви - терапевтът не ви дундурка до безкрай, а ви научава сама да си бъдете психотерапевт. Успехи!

Отговори, има смисъл - ще прочетат много други, за които ще е полезно, ако е смислено.

Благодаря ти! Имам доста статии в блога си и записи с водени медитации - можеш да намериш някои отговори там, както и практика. Бог с теб!