Орлин Баев

Тодор Първанов, Георги Балджиев, вероятно и други неколцина, занимаващи се с поведенческа и хипнотерапия, за които обаче не съм твърдо сигурен по отношение на окр.

Ползвай техниката на говора с издърпване на ударената гласна. Говори релаксирано и малко по-мелодично. Останалото е психика - социален страх. Виж, че на никого не му пука за твоето заекване, освен на теб самия. Затова позаеквай дори нарочно, като се учиш да ти е все тая - приеми страха си, смири се в него, махни битката. Тогава техниката започва да работи, когато самочувствието ти е на мястото си. Прочети статиите ми за това от блога ми, гледай клиповете ми за заекването! Всичко ще отмине, когато му позволиш!

Радвам се, че съм полезен! Успехи!

Пишем в сайт, посветен на Петър Дънов. Той говори за три основни принципа: любов, мъдрост, истина. Основна е любовта. Първо тази към Бога - Бога в себе си, Бога в ближния, Бога е живота въобще. Доколкото тази любов е присъстваща в нас, дотолкова имаме какво да даваме - оттам и сме искани и търсени обекти. Защото любовта се проявява като мощна радиираща енергия, привличащ чар - ментален, емоционален, телесен и сексуален чар. Когато имаш такъв любящ чар, си заобиколена от тълпи обожатели и изборът е широк. Георги по-горе ти каза, че любовта е преди всичко даване от позицията на имане. Ако имаш малко на сергията си, няма да имаш и желаещи да бъдат с теб. Имаш ли мощен, еманиращ, пронизващ, покоряващ, омайващ и обайващ чар - излъчваш ли го? Как се развива практически този богонравен, вълшебен чар? Любов, мъдрост, истина - в приземен, психотерапевтичен вариант. Мъдростта практически психотерапевтично се проявява като една добра връзка с реалносттта - реалността социална, вътрешно психична и божествена. Сега не си особено свързана с реалността - живееш в защитни компенсации от идеализъм, зад който се крият невиждани от самата теб страхове, рационализирани в уж вяра в Бога. Дълга тема - накратко, чистотата на лотоса расте от калта - не си слязла тук, за да се рееш отвъд земната "почва" в псевдо чистничество. Мъдростта включва и едно качествено рационално и интуитивно планиране. Когато се видиш ясно, съзнаваш че имаш да преработваш психични "буци", спиращи светлината ти - намираш терапевт, с когото да разтрошиш тези буци и действаш. Любовта е ключовият елемент - без нея мъдростта деградира до битове информация, нежели до светло познание. Психотерапевтично погледната, любовта има два аспекта - майчина и бащина. Майчината се изразява в умение за смирено, с доверие, разтворено и безусловно приемане. Бащината, в способността за поставяне на здрави граници, себезаявяване, уважение към себе си, а оттам и към другия. Когато мъдро познаваш страховете си, променяш мисленето си в посока преодоляването им и свързване с реалността социална и цялостна, умението да се доверяваш, смиряваш, приемаш потиснатите тревожни съдържания, е ключово за преодоляването им. Засега дори не ги виждаш... Когато овладееш способността истински да обичаш, при една добра връзка с реалността вътрешна и социална, през теб се проявява истинна харизма, слънчев чар. Ставаш магнетично средоточие, обект на възхита, привличаш обаятелно - защото си слънце, извор си и хората идват да пият уморени от пустинята на този свят. Това имаш да правиш - себепознание, връзка с реалността вътрешна и социална, преработка на защитните си механизми и когнитивни изкривявания, психотелесно и психодуховно развиване на смирено доверие и себезаявяване, за да заблести привличащият ти чар. Проява на любовта е! Любовта дава. Сега дори не мъждука през теб, тъмничко е. Имаш да се учиш да я пускаш не на теория, а практически през душата, тялото и живота си!

Виж поредица от ситуации, в които си се държала така и се върни към най най ранните, Без бързане, опитай се да приемеш тази част от себе си. Дай ѝ шанс също да приеме теб, сприятелете се. Да, кажи ѝ, че я обичаш безусловно, дай ѝ тази любов, гушкай я. После, нарочно промени ситуацията. Виж как си едно мега буйно дете, което нон стоп прави бели и пет пари не дава за реакцията на мама. Виж как мама отначало мрънка, а на теб не ти пука и си се обичаш, а постепенно те приема такава буйна и те обича безусловно. Осъзнай, че можеш да променяш всичко - това са твои спомени. Не променяш тези от реалното минало, нито познанието за какво е станало, а отношението. Защото сега ти си и настоящата и тогавашната и майка си и сестра си и баща си в спомените, с които работиш. Малко по малко преработи от най-ранните до по-скорошни спомени. Помогни си с методология от "Пренареждане на матрицата" на Карл Досън 1 и 2. Когато сама и с терапевтката поработите, в живота малко по малко ще е добре да поставиш здрави граници пред мама, да и казваш не, да заявяваш свое мнение, дори понякога да не и харесва. Визуалната и през тялото работа (в кабинета на терапвтката) тук се допълва от когнитивна по мисленето. Колежката ще те насочи. Успехи!

Честита 2018-та година! Да творим, да обичаме и сме обичани, да намерим волята да живеем по Волята Му! Нека сме богати на сила и здраве, да се смеем повече и се радваме на миговете!

Може би прочитайки за пътуването с колелото, си мислиш; ами това са само три хиляди километра. С колело сто на ден е едното нищо, а за месец се минава всичко... Да, принципно едно 6 годишно хлапе ще мине с велосипед това разстояние без да се задъха, така е... Само че става дума за човек с тежко белодробно заболяване, който се задъхва от няколко стъпки! Аз самият съм с орязан дроб и знам как е. Научих за това рядко заболяване преди около 4 години. Ходех в една школа по психотерапия - една от колежките, около 26 годишна, уникална красавица, нещо кашляше и се задъхваше. Препоръчваха и дихателни практики, търсеха пси причините... Оказа се, че е с това заболяване. Жива е, справя се и смята да гледа внуци! Защо говоря за това? Защото депресията е подобно задъхване, само че душевно. Имаш нужда от въздуха на смисъла, съпричастността, любовта, смелостта, упоритостта, търпението в постоянните усилия идващи не толкова от воля, колкото от приемане на потиснатото задъхване и действие заедно с него, вземайки сили от привидното му безсилие. Всички ти казваме психотерапия - така е. Правят се серия от помощни жалони - на удоволствието, на планиране на деня, разбиване на задачите на по-малки, работа с мисленето, задачи по активност, постоянна активност, при която няма битка със сътоянието, а приемането му и извличане на мъдрост от смазването... Медитативно се учиш на промяна на мисленето по отношение на ставащото от "аз съм жертва", в "уча се и раста благодарение на преживяването ми". Ходиш и на групата на психолога си, получаваш подкрепа, виждаш, че нито си сам в това, нито пък си най-тежкият случай, нито пък че е вечно, а че е решимо! Почва се на чисто, без химия. След около три месеца лични и групови сесии, се "сверява часовникът" - ако има нужда от хапчета, включват се. Ако няма, което е далеч по-честият и вероятен вариант, тогава вече сам знаеш, че вървиш към все повече светлина, оптимизъм, лекота и все по-силно прокрадваща се мотивация и радост. Малко те е страх да я изпитваш, да не би пък да не се върне потиснатостта, но постепенно и се доверяваш отново, вече с дивидентите от непривързаност, изстрадана мъдрост. Ударил си дъното, приел си да си долу, което ти дава способността в много по-голяма степен от преди да бъдеш по все по-високи житейски, социални върхове. Не заради някакво си постигане, а защото ти харесва гледката от тях - защото виждаш, че след преживяното в теб се е събудил много творчески потенциал, висока визия и обич, искаща да се проявява. Не е нужно да ми вярваш, когато ти казвам, че твърде добре познавам това състояние, когато дълноко в себе си знаеш, че то те води към преобразуване в житейската лаборатория, от което излизаш по-цялостен и щастлив от преди. Забележи, не като преди, а по-смислен! Накратко, път има, пред теб е - последвай го, намери добър, наистина добър психотерапевт и тогава пътят започва да те превежда през себе си.

Андрей Филипов, Георги Балджиев, Алексей Бъчев...

Споко, нормално е по пътя към съзряването да се погневиш, да изкараш автоагресията навън в защитена среда - чак тогава идва прошката и към тях и към себе си. Никой тук не те вини - показваме посоката. Чудесно е, че ходиш на психотерапевт! За наркотиците - да, нужно е да останеш на чисто, за да се случва въпросното преобразуване. Не е лесно, но малко по малко става все по-лесно и смислено! Другият "вариант" - когато употребяваш дрогата, за малко уж е о'к, но с времето става все по-гадно. Затова, нужно е да останеш свободна от тях. Да не помислиш, че те виня или назидавам - нищо такова. Без да съм осиновен, имам всички травми, които имаш и ти и също съм склонен към зависимости... От опит ти казвам, че преработката на всички тези страхове е напълно възможна! Колегата ще насочва стъпките ти по пътя. Искрени пожелания за успех от мен! п.п: Колегата по-горе е писал за способността за оттегляне, за отстранено наблюдение на собствените мисли, емоции, спомени, усещания. Тази способност се изгражда не толкова с интелектуализация, а с медитативно/ майндфул присъствие на зрителя, на Теб самата като потенциал.

Осем години - нищо работа... А от друга страна, доста време. Животът минава бързо, миговете се нижат, а когато вместо обич и творчески дух , провеждаме страх, тъга и вина, вместо да горим, тлеем. Според мен, добре е да походиш на психотерапия при ефективен психотерапевт - лична, групова, на работилниците му... Влязла си във въртележката на генерализираната тревожност (вегетативната дистония), с "букетни" социофобични и хипохондрични "връхчета". Когато тревожността не се решава, стъжнява живота, потиска, депресира. водеща обаче е тревожността, страхливостта ти. Не е до изнасилването - и преди него си си носела предразполагащи тревожна симптоматика характерови черти - то ти е било само тригер. Докато те чета, в мен се заражда едно усещане за теб, като за човек с ниска самооценка, с автоагресия, привличаща си агресорите. Когато изчистиш таи си психична установка, ситуацията се променя - започват да те уважават. Защото ти самата се самоуважаваш и цениш. Не ти говоря за говорене, а за излъчване. Когато се цениш, самоуважението и обичта към себе си се излъчват подобно на wi fi и подсъзнанията на другите дори и да не сте си казали и една дума, се държат с теб както ти със себе си - уважават те! Когато в психотерапия се научиш така да се уважаваш, отпада както страхът от самота, така и ригидната маска и напън за справяне с изцъклени усилия. Уважавайки се, ти преодоляваш страха си от мнението на другите, защото се самоприемаш и обичаш безусловно. Тогава вътрешното усещане за празнина изчезва, пълна си с любов към себе си, света и другите, като обаче можеш и смело да се заявяваш, отказваш и бъдеш себе си, вместо да пробваш на всяка цена да се харесваш на другите. Именно тогава те харесват - когато ти се харесваш ,приемаш, обичаш и цениш присъствието си в този свят. Тогава с тялото си знаеш, че няма нужда от свръхнапъна на себедоказването, идващо от битката с вятърните мелници на страха от неприемане, излагане, изоставяне. Живееш от душа и сърце! Не питай как да постигна това, а насочи усилията си към силен в работата си психотерапевт, който да те преведе по пътеката към самоуверената ти смелост! Уважавахки се, вярвайки си, започваш да привличаш купища желаещи да бъдат с теб - тогава имаш чара, харизмата и самоувереността да поставиш границите си пред нехаресваните от теб, както и смелостта да допуснеш и се довериш на подходящия! П.П: Още нещо - направи ми впечатление, че говориш за дистонията като за някаква медицинска диагнозза. Не е такава. Начин е неврологът да ти каже: "Няма ти нищо, тревожна си!". Това, което невролозите наричат вегетативна достония, психиатрите и психотерапевтите назоваваме генерализирана тревожност. Не е болест, за да се лекуваш от нея, а е израз на нерешени характерови убеждения, пораждащи твърде стресово възприятие на живота, себе си и хората. С това ти казвам, че не в медицината е спасението ти, а в психотерапевтичната работа, в която ти самата влагаш ресурса си от осъзнаване, разбиране, мотивирани малки стъпки, водещи до мащабни резултати и промени в живота ти. Весели празници! Успехи!

Хубава изповед. Млада жена с много късмет - да бъдеш осиновена, обичана, да ти бъде дадено всичко... Дотук супер. Е, да, мама и тати не са съвършени, имат си своите си бъгове. Естествено, кой ли ги няма?! Обаче истински те обичат. Обичат те, въпреки, че въпреки всичките им усилия да дадат най-доброто, на което са способни, получават, както казваш, много л. Да, въпреки осиновяването, си носиш психиката на отхвърлена и изоставена жертва - сираче. Лесно е да проектираш страховете си от неразбрано отхвърляне, безлюбно изоставяне и унижена жертва на родителите - уникално лесно е. Да, мама си има нейните си тревоги, да "бърсала" ги е в теб, но и е давала най-доброто, което е можела, при това с искрена обич. Наистина е лесно хистерично да изнасяш отговорността за живота си навън и да намираш виновни... Лесно е за малко, но в стратегически план това изнасяне на отговорността само поддържа травмите ти. Всеки човек ги има - ти имаш своите си. Просто е нужно да бъдат ясно виждани, осъузнавани и преработвани с малки стъпки. Не само с говорене до безкрай, но и с работа през тялото, транс, лична и групова психотерапия... Никой не може да свърши тази работа освен теб. Когато обаче съзнаваш, че ти е важна, се намира и ресурс и мотивация за вършенето ѝ. Засега пречупваш възприятието за себе си през ниската си самооценка - знаеш го. А в нея присъстват вярвания за отхвърляне, необичано изоставяне, нараняване, унижение, неспособност. Нужна е систематична работа по тези вярвания - само тогава тези дълбоки характерови гравирания в теб могат да бъдат преработени до позитивните им потенциали. Когато се поработи по травмата от отхвърляне, постепенно тя се преобразува в една дълбока житейска мъдрост, в способност за поемане на трудностите и виждане на света от една по-висока панорама. Травмата от изоставяне се преобразува до емпатийно присъствие в теб и живота ти на любов - любов, идваща отвътре щедро и лееща се в света наоколо ти относително автономно, отвътре навън. Все повече си вярваш! Травмата от унижено излагане пред хората, се преобразува в здраво себезаявяване, в асертивност. Защото колкото повече те е страх от мнението на хората, толкова по-малко се интересуваш всъщност от автентичните тях, докато проектираш собствения си страх в общуването си. Когато обаче знаеш, че струваш, можеш да си поставяш здрави граници, но и да обичаш искрено и разкрито, сърдечно вълнувайки се от щастието и на другия - защото уважаваш своето си щастие. Колкото и време да отделиш за психотерапевтична работа по психиката си на отхвърлено и изставено, необичано и неразбрано сираче/ жертва, за теб си остава. Важна ти е тази работа - прави живота ти смислен, истински, силен, свързва с реалността, учи те на самоуверена смелост. Надявам се не мислиш, че кой знае какво преживяваш - нищо такова. Стига искрено да искаш, можеш да промениш заложбите си в градивни, да извлечеш позитивните потенциали от характеровите си черти. С помощта на психотерапевт би осъзнала, че животът е за силно и красиво живеене, когато ти го възнамериш такъв!

Да, досега сте бягала от себе си. Ако искате да сте като хилядите ревящи "Лошо ми е, жертва съм на гадничките симптомчета!", пиете си химията, замазвате страха донякъде, но заедно с това и смисъла и творчеството си. Искате ли обаче да живеете силно, смело, креативно и мотивирано, с помощт ана психоерапевт, чиста от зомбираща химия, виждате какво в характера ви причинява страховете ви, преобразувате го и живеете силно. Успехи!

Благодаря за доверието за книгата! Във Варна е Диляна Колева - тя може да помогне наживо. По прочетеното, виждам, че имаш ситуативни тревожни атаки, свързани с известна социална тревожност, на общ, плаващо повишен тревожен фон, откъдето идват и натрапливите мисли (тоест, въобще не е паническо р-во). За спорта, медитацията, отношението - браво! За мислите - според мен броенето може дори да стане част от проблема не след дълго. Имаш добро осъзнаване, вече си минала част от пътя - Диляна ще помоне за останалата! Успехи!

"Какво точно е социална фобия?" ................................................... - Ето какво е - статия. - Планиране пътя по справяне. - Самият път - страница със статии.

Силни разсъждения, Яворе!

Пишете му тук на л.с.

Познавам само един лекар, който може успешно да помага при окр в България -Тодор Първанов. Както и неколцина психотерапевти-психолози. Добре е да перифразирате питането си - това, което действително помага в стратегически план при окр, не е медицината, а психотерапията. Съответно, търсете психотерапевт. При това не вие, а съпругът ви, тъй като личната мотивация е от решаващо значение. Ако го замъкнете на лекар, ще го назоби с комбинация от невролептик и антидепресант, което за малко може и да замаже изкуствено напрежението, но в дългосрочен план ако се чака само на това, хронифицира, увековечава натрапливото състояние.Потърсете вещ психотерапевт, независимо дали е лекар или психолог като бекграунд. Ако ще е лекар, само един е. Психолог - двама-трима в страната се справят с окр.

Водиш монолог. Аз съм дотук. Радвам се, че поне насочихме към психотерапия. Гледай не просто да е някой удобен, а да е добър с натрапливите механизми. В България ако кажа, че пет човека са истински успешни при работата с натрапливости, вероятно ще преувелича. Като намериш такъв човек, не се щади. Давам ти пример със себе си - когато имах нужда от зъболекар, отначало ходих при удобни, близо до мен и т.н. Още повече разваляха зъбите, не чистеха канали, не ги пълнеха, ставаше по-зле след тях... Намерих добър дентист на голямо разстояние, в друг град - пътувах, отнемаше ми цял ден. Обаче направеното е изключително качествено и добро. Правя аналогия - чети я. Успехи!

Естествено, ти ТРЯБВА да знаеш надуто горделиво, трябва да подхранваш жалкия страхчец, като ровиш в нета и филтриращо четеш избирателно така, че да налееш мазна нафта в страхливото си мъждене - що не, нали тщеславно ТРЯБВА да се надуеш и свръхконтролираш на съмненията съмнителното пънене. ми да. Колкото повече ровичкаш из нета, толкова повече се самосугестираш и храниш мизерното си шубе. Избори. Защо пък да не научиш китайски, японски, корейски, арабски и да тръбиш като хистерично момиченце по целийо свет за видите ли, големийо си пробуем?! Хем ще имаш харен бизнес с китайска стока - добра идея, захващай се! Естествено, можеш да застанеш пред огледалото, да си кажеш: " Аз съм страхливец. Искам обаче да се науча да прегръщам шубето и стана смелчага!". Или пък можеш да откараш Н на брой годинки, съмнявайки се над страхчето в хипохондропотамо натраплива битка със сянката си, като самобит(н)о куче, пробващо да захапе опашката си. О, смяташ да живееш вечно, а? Той бодхисатва Йешуа намери начин за прехвърляне в тяло на славата/ дъгата, както и цяла плеяда други йоги мишоги - ама, подробността е, че сите знаеха, че смърт така или иначе няма, а и се бяха научили да бъдат смели... А ти, аз, той, тя , те - като телца ще пукнем. И още как! Не след дълго. А защо не сега или когато е рекъл Джордж на нибенциту, да е волята Му. Колкото и когато, а въпросът е не дали има живот след смъртта, а дали има живот преди нея. Защото живот има, а смърт така или иначе няма, освен в откъснатата илюзия на съвременния плоскоглав безбожник. А живот има, само когато във всеки момент си готов да умреш и затова живееш силно, смело и автентично, пуснал творчеството да проправя пъртини през пионерския ти дух в ледовете на невежеството. Не разбираш? Не е и нужно. Опитай да разбереш това по-долу! ................................................................................................................... Имаш съзнание, имаш и подсъзнание. Съзнанието ти знае нещата рационално, има си неговите механизми. Подсъзнанието съдържа спомени, както и древни механизми, целящи оцеляването. Един такъв еволюционно обусловен механизъм, е защитното обратно пораждане на мисли, образи и представи, целящо здраве, живот, оцеляване, продължаване на живота. В миналото, преди милиони години, когато в ума на човека се е зараждала мисъл, че ще го изяде големият звяр, ще го нападне врагът от съседното племе, ще го помете природната стихия, ще падне в пропастта, ще го завлече реката, изпапка акулата и т.н., човекът е вземал мерки, бягал е, спасявал се е, отдръпвал се е от пропастта, защитавал се е. Същият механизъм работи и сега в нас хората - но мозъчната ни кора, тоест съзнателното ни мислене, се опитва в много по-голяма степен да контролира нещата, отколкото тогава. Този факт, в комбинация с известна страхливост, неразбираща погрешна интерпретация на поначало нормалните и добри, защитни мисли и невротичният свръхконтрол и нащрек, пораждат натрапливостите. Как? Ето, човек прочита или гледа как някой се е самоубил. Този в началото неутрален стимул, се свързва с описвания древен подсъзнателен защитен механизъм. От него в съзнанието резултира абсолютно нормална, целяща живот, оцеляване и смислено съществуване мисъл: "Самоубийство!". Така работи умът при всеки нормален човек - когато ни мине такава мисъл, автоматично насочваме усилията си към справяне с житейските си трудности и просперитета си. Защитната мисъл може да е към нас самите или към обичани хора - защото е комбинация от любов и защита, изказана през еволюционния механизъм. Може да пресичаме улицата и виждайки приближаваща засилена кола, да проблесне мисълта: "Сега ще умра!". Или чакайки метрото, да изскочи мисълта: "Скачам под влакчето!". Ходейки на планината или пушейки облегнат на терасата, на всеки нормален човек понякога просветва мисълта: "Падам!'. Мисъл, наситена с онова сякаш дръпване надолу, представата за падане и ужасът от това. Съответно, смелият и разбиращ себе си, здрав човек, просто засилва темпото, за да премине колата, дръпва се назад по-далеч от влакчето, обляга се по безопасен начин на терасата и внимава в планинското си ходене така, че да оцелее. По същия начин еволюционно обусловеният защитен механизъм на обратно пораждане, се проявява и към хора и същества, които обичаме. На всяка нормална майка ѝ минава през ума как детето ѝ са го убили, как го е сгазила кола, как е паднал някъде и т.н. - само за да започне да се обажда, да го търси и вика, да защитава, да спре тръгналото към оживената улица бебе и т.н. Ако човек обича силно кучето си, а то тръгне да търчи нанякъде, е нормално в ума да прескочи мисълта: "Ще го захапе и удуши някое голямо куче!", "Ще го сгази кола!", "Изгубва се и умира!" и пр. Тогава човекът вика Шаро и го държи близо до себе си, за да го защитава. Защото именно защита цели този механизъм и от любов и за оцеляване идват тези първоначално чудесни и абсолютно нормални мисли. Самоувереният човек живее в позиция на смелост, от която спокойно приема естествените защитни мисли, като автоматично насочва вниманието си към силен и смислен живот. Не така действа обаче невротичният ум. Такъв ум е страхлив, неуверен е в себе си, в живота, в съдбата, невротично е откъснат от онази любов, през която протича познанието, че "...и космите са ви преброени" и всичко е на мястото си. Страхливият ум се съмнява в...себе си. Да, има здрава, научна скептика, практикувана на фона на самоувереност. Невротичното съмнение обаче има общо с нея, колкото трупането на пари и потребителството с живота от сърце и душа. Невротично съмняващият се ум не вярва на собственото си подсъзнание. Ето, сега обяснявам и предлагам качествено различна интерпретация на изначално чудесния еволюционно обусловен защитен механизъм и мисли. Ти ще прочетеш - за малко може и "да хване декиш". Не след дълго обаче на фона на нормалната защитна мисъл, целяща силен и смислен живот, се появяват безброй "ами ако", "ами дали", "ако тогава", "не съм сигурен, че", "трябва да контролирам", "не знам, а трябва да знам", "несигурен съм и трябва да съм постоянно нащрек, за да контролирам невротично страха - ужас, нараства до кошмар и трябва още повече да предъвлвам и контролирам все по-постоянно", "не си вярвам и трябва да мисля постоянно и да се стегна все повече, за да не се самоубия!"... Всъщност самият механизъм на преживяване на натрапливост вече изключва каквато и да е възможност за случване на обсесивните мисли. Защото поначало са били и в основата си са защитни, нормални, идващи от любов към себе си и обектите си, през напълно естествен механизъм. Нормални мисли, превърнати в натрапливи от страхливеца, неуверен в себе си, невярващ си и неразбиращ се човек, който през ригидната си морална цензура е започнал и поддържа безсмислена борба със собственото си подсъзнание. Борба със самия себе си, тъй като не си вярва, не се разбира, но и е несигурен в себе си, липсва му както цялостно себепознание, така и дълбока самоувереност. Ето го страхливеца: бие се със собствената си сянка.Плаши се от сянката си. Бяга презглава от естествеността ѝ и се бори с предъвкващото си ментално преживяне, потиска и пробва да се успокои чрез изолиращо изтласкване, дисоциация на страха и мислите си. Колкото повече така "се успокоява", тоест бяга от сянката си и се бори със себе си, страхът расте, което през нормалния подсъзнателен, еволюционно обусловен защитен механизъм, поражда още и още мисли. Неувереният страхливец чрез съмнението си започва още повече да се бори с тях, което още повече засилва страха и обсесиите. Справянето започва с едно качествено претълкуване и нормализиране на разбирането за естествеността на еволюционния механизъм и поражданите от него автоматични мисли. Пътеката продължава с все по-смелата игра с тези мисли, шегуване с тях, претръпване/ десензитизация и погасяване на страховата реакция при преднамерено пребиваване в тях, вече с променено чрез подходяща интерпретация отношение на спокойно приемане. На по-високо ниво в процеса на справяне значителна роля играе усвояването на състоянието на транс, визуално-хипнотичната работа. Всичко това е подготовка - защото при окр същинското справяне идва чрез способността за медитативно/ майндфул осъзнаване и безпристрастно, непривързано пропускане на мислите. Подготовката обаче е толкова важна, колкото и същината - без нея опитите за медитативна непривързаност са отново борба/ бягство под прикритие... Когато човекът е интелигентен и възнамерява съзнателно и мотивирано промяната си от страхливец до пълен с кураж, дори само няколко сесии при психотерапевт, знаещ какво прави, вършат чудеса!

Е разбира се. Ти не знаеш ли, че в мазето си държиш купища деца и животни, които брутално изтезаваш? Не, това не са едни готини натрапливи мисли, целящи защита и идващи от любов и страх по естествен еволюционен механизъм. Е как ще са? Ами че как може, те нормални ли са, как може да са? В никакъв случай не ги тълкувай качествено. Вместо това задължително ги вземай много насериозно и се стягай, повече се стягай и се бори - е как иначе?

Натрапливи са. Жажда за живот са.

Една обикновена натраплива хипохондрия. Страхлив си, не умееш да се доверяваш, да пускаш невротичния контрол и "скачайки" в страха, да трепериш с все п-нарастващо доверие в живота тялото, съдбата си, Бога. Имаш да се учиш на това, през алгоритъма за работа с натрапливости. Сам можеш да откараш много дълго... С психотерапевт десетки пъти по-бързо.

"Като че ли имам страх от тях. В момента, в който някое момче, което харесвам, ме хареса обратно, започвам да му намирам дефекти и даже се погнусявам от него." Чувам това постоянно. Когато има шанс да се получат нещата, вдигане на летвата и намиране на недостатъци. А за да не се получат, фиксация в невъзможни обекти. Какво ли се крие в твоя страх от сближаване? Лично е - изоставяне, нараняване, предателство, страх от собствена разкритост и доверяване... Когато видиш точно какво е, можеш да проследяваш механизмите на страха и да ги преобразуваш. Само на 21 си, имаш време - и все пак, имал съм клиенти на по 40+, които са били в същия механизъм и поради това са нямали интимност. Така че, обърни се към психотерапевт и в лична и групова терапия, за броени сесии ще се отключат вратите на силния ти и смел живот!

Държиш да имаш шизофрения - колко типично за нямащия шизофрения. А за човека с комбинация от личностови акцентуации, типична рационализация/ извинение (ведно с невротичните симптоми, връхче на айсберг), извиняваща нуждата от систематична и цялостна работа по характеровите черти. Весели да са празниците!

Много хора ти казахме, че е нормално отначало с ново момиче да има притеснение, което сваля инструмента, дори да кипиш от тестостерон и да си на 18. Притеснението изчезва, когато има доверие между двамата. Да, в теб самия също, което идва именно от приемане на провала, което е истинската сила, защото максимализмът не е сила, а пънене над страх. Но като цяло доверието не е само личен феномен, а споделено обектно отношение. Георги ти казва по-горе, че въпросът не е само психичен, а по-скоро социален. Доверието се гради във връзка в която има дълбочина. Няма как това да стане по порно сценарий в порно халтура, през преобърнати ценности, в които идеалът за жена е к..вата. Защото девойките, които описваш, се държат именно като такива. Не ги виня - просто социумът сега възпитава така, модерно е. Съобразяването обаче с нормите на болно общество, е противоположното на здравото поведение. Казахме ти многократно - когато си във връзка, в която освен вагина и член, има сърца и градено в изпитания, трудности и взаимни уроци дълбоко доверие, тогава проблеми с ерекцията няма. Защото при добро физическо здраве, ерекцията е равна на релаксирано доверие в партньорката и себе си. Та, вземи че промени разбиранията, и параметрите си за партньорски отношения с жена. Тогава ще осъзнаеш, че има и свестни момичета.