Орлин Баев

Качествен процес е, не количествен - затова няма точни срокове, не е механика. Зависи от готовността ти да посрещаш и преработваш страховете си, както и от годностите, опита и уменията на психотерапевта ти. Имал съм случаи, при които една-три сесии са били достатъчни. При други със същите състояния, няколко месеца, при трети, до шест месеца, по-рядко и малко повече.

Ами ясно си е. Получаваш п.а., но изтласкваш зарядите им и поради това не изчезват, а преминават в обща и здравна тревожност. Нужно е обръщане на процеса - работата с общата тревожност вече води до разтапянето ѝ в голяма степен, до известно доверяване на себе си и живота. С тази работа се маха "тапата" от изтласкващо потискане, което несъзнавано си поставила в опит да угодиш на егото си, ревящо, че е страшно и трудно. Всъщност п.а. са благословия водеща те пряко към характеровата ти несигурност - учат те на загуба на невротичния контрол, поглеждане на страха очи в очи, претръпването при приемането му. Когато при известна околовръстна работа по генерализираната ти тревожност и нейните "връхчета" от интрузивни негативни мисли, тревожността понамалее, в кабинета терапевтът би ти предизвикал няколко пъти състояния, които силно приличат на п.а., без да са такива - след подготвителната работа, вече имаш смелостта и доверието да "скочиш" в тях, което преобразува страха ти във все по-дълбока смелост. Разбира се, говорили сте за характера и маските ти, за динамиката ти от защитни механизми и когнитивни изкривявания... Има си закономерни алгоритми в успешната психотерапия. Без тях продължава твърде дълго...

Процесът в терапията е обратен - работи се с хипохондрията, стапя се, с тревожността, докато отново започнеш да получаваш п.а. - не много, но поне няколко, вече с различно съзнание, че те водят директно към страховете ти и преработката им. Не след дълго си свободна и смела! Това, че п.а. са изчезнали, но се е появила обща тревожност, а о нея хипохондрия, говори, че не са изчезнали, а страхът е потиснат, "разстлал" се е в г.т. и поражда здравно тревожни мисли. Можеш да си помилсиш - ама как така п.а. - ами така, целта не е да се потиска страха, а да се слуша мъдростта на тялото и природата, дали ти напреженчески вентил (п.а.), водещ те право към характерова преработка към по-устойчив, стабилен, здрав и обичащо-смел човек! Терапевтът ти ще те преведе!

Правилен е!

Нужна е преживелищна, през тялото, поведенческа, плюс хипнотична работа. Само с говорене не се получава или ще отнеме много... Има и разговорна хипноза, да - но отново на фона на много преживелищност. "хвърляне" в страха с променена ментално-емоционална рекация и отношение.

Няма как да си успешен терапевт, ако на ниво невроза поощряваш приема на антидепресанти. проследено е в практиката на качествените терапевти! Няма как, пиейки химия, потискаща страха, да се работи с него истински преживелищно и ефективно...

Преди всичко, проговори това с терапевта си. Ще се окаже, че просто пренасяш в него и терапията собствено отношение и процеси, идващи вероятно от възпитанието ти. Оттук насетне е важно в работата с терапевта и в групата му, да се предизвиква активно тази ти неувереност във вземането на собствени решения, за да създадеш здрава себеоценка, граници и самоприемане. Сега ти се струва, че ако не се съобразиш с мнението на значимия друг, той ще те отхвърли/ изостави. Съответно залепваш. Вътрешен твой мит е, но те държи неуверен. Напротив, когато се себезаявяваш спокойно, посрещаш страха си от отхвърляне, изоставяне, необичане, излагане в очите на другия и ти се налага сам да се обикнеш, приемеш, утвърдиш в собствените си очи. Тогава даваш и масирани подсънатени послания на другите за уважение и те уважават, но вече не ти е толкова важно, тъй като самият ти се уважаваш спокойно, просто защото те има и дишаш! Сподели с колегата и го проработете. А за дължината на терапията - зависи и от него и от теб. Качествен, не количествен процес е. Колкото повече усвояваш това здраво себезаявяване и в следствие на това, самоприемане, терапията се разрежда умишлено, преминаваш все повече в групата на терапевта си, докато не след дълго нямаш нужда и си живееш живота. Защото, както винаги повтарям, животът не е за психотерапия, а за живеене! терапевтът сам ти предлага това разреждане на сесиите, преминаване в групова терапия и спиране, когато види, че смелостта ти нарасне и процесът в теб си върви!

Въпреки, че както казваш, ти харесва специалността, правиш нещата от глава, от трябва. В малка степен е о'к, но колкото повече си в такъв режим и по-дълго радостта, привличането към правеното намаляват, изчезват и става все по-насила. Съответно, колкото и да подразбиваш на малки стъпки и планираш отново от глава, по хамерикански деня и ученето си, все повече не ти се иска да учиш. Решението е в това да правиш нещата, да учиш от сърце, да ти харесва да го правиш. А това идва, като това ТРЯБВА се разчупи с работа по страха от провал, слабост, излагане зад него. Имам много ютюб сесии с такава работа, силни са поведенческите експерименти (виж в блога ми, на бутона социална тревожност, има три статии с такива експерименти), но работата с психотерапевт ускорява нещата с пъти.

Прочете ли "Не си своя мозък" на шуорц?

Е и какво от това, че са те уволнили? Нормална ситуация е, когато работиш по себе си вътрешно с психотерапевт,а външно не спираш да се поставяш в предизвикващи те социални ситуации и отново да преработваш мислите иизвадения страх. Колкото повече го преработваш, толкова повече социална смелост и самоувереност се появяват. А те си ходят заедно с едно "знам какво искам да правя в този живот". Тогава ставаш много добра в нещо, ама супер добра, така че да си класи над стадото в областта. Тогава ти самата избираш къде, как и ского и колко да работиш! Споко относно уволнението. Спомням си, бях супервизор на кораб, но имах силни социални страхове и трудно се справях - нещата отивах акъм уволнение. Съответно се самоуволних, за да не ме уволнят и от Генуа хващах влакове и автобуси до Венеция, а оттам през пет държави, до София. Спомням си, как работех сладкар в една фирма във Варна, но ми даваха да правя все неща, които не бях правил. Дри не си спомням какво точно беше, но беше с мая, бях ги оставил да втасват прекалено дълго и бяха станали на дупки... Та, уволниха ме както се изхвърля мръсно куче (милото, гадно сравнение). Спомням си поне още десетина пъти, в коитса ме уволнявали или съм се самоуволнявал, но въпреки силната си тревожност, за дни съм почвал друга работа. Направи и ти така. Както ти писах, когато работиш по мисленето си с психотерапевт, ситуациите работят за изваждане и преработване на страха ти за теб и смелостта, самоувереността ти! Баща ти - явно е лош пример и не е нужно да го повтаряш. Когато минеш по пътя на осъзнатата прошка, можеш да живееш своя си живот, все по-силно и смело! Път е, вървиш ли го с колега?!

Не са безсмислени и никой не те съди. Просто страхът иска уверения и задоволяване на съмненията му - ако се вържем на тази игра, ставаме част от него. Вместо това ти предлагаме да обърнеш посоката - вместо да го слушаш, задоволяваш и бягаш от него, да се обърнеш право срещу него, с разтворени обятия. Тогава той ти показва истинското си съдържание и подаръците, които е приготвил за теб: смирена сила, мъдро доверие, обич и вълшебството да живееш истински, като душа! Това не може да се разбере от позицията, в която си - нужно е да се преживее. Вярваме в теб - извърви пътя си!

Самата работа с хипохондрията и натрапливите мисли, вече води към базисните, тревожни вярвания в характера ти, към преобразуването им и смелостта ти. Книгата на Шуорц става. прочети и тези статии за окр и хипохондрия. Ако схващаш и имаш находчивостта да прилагаш посланията и до няколко месеца чувстваш значимо преобразуване на страхливостта си, чудесно. Ако ли не, непременно поработи с психотерапевт. Засега - спри четенето за болести и хистеричното реване по форуми. Не си болна, не си жертва на ставащото, не се полудява от това - напротив, обичащ човек си. Но и страхлив...

Има ясновидци. Всеки човек с малко повечко труд, сублимиране на енергиите си и доколкото му е дадено и нужно, може да разтвори до някаква поне степен ясновидство. Защото е просто по-плътна връзка с душата, със Себе си и виждане от тази по-същностна перспектива. Поне качественото ясновидство. Макс Хайндл (ако не се лъжа за името, цитирам го по памет), говорейки за розенкройцерството, разделя ясновидството от медиумството (спиритизма, т.н. в съвремието ченелинг). Блаватска също ги разделя, като поставя здрави граници в разбиранията си и препоръчва същото и на читателите си, по отношение на медиумството. Та, според теософията и розенкройцерството (споделящи много подобна теория и космогония), при ясновидството енергийните центрове се завихрят по различен начин, изисква дисциплиниран, чист, отдаден на Бога живот, следване на духовна пътека смирено-безкористно, известна целомъдреност и влагане на либидото в любовта, дълбоко самообладание... Медиумството (спиритизмът, ченелингът) от друга страна, е най-често в далеч по-голяма степен даденост, при това нито изискваща кой знае каква чистота, нито дисциплина. Споменатите автори постоянно предупреждават относно медиумизма - наричат го продаване на трошички полузнание. Казват, че при него центровете и аурата не се развиват чрез конвергиране около Аза, а се пропукани патологично, което позволява проникването най-често на низши астрални същности - ларви, елементали и елементарии. Ако елементалите са природни духове, то елементариите са астрални трупове на починали, вече преминали в по-горни планове. Трупове, които поради естеството на по-тънката астрална материя, запазват известен облик на бившия си съдържател и в разложението си, когато медиумът се свърже с тях, черпят сили от него и потърсилите го. Затова често около ченелинг средите направо си намирисва емоционално, ако човек има усет за това. С медиума може да се свържат и други същности, отново не особено лицеприятни, но най-често представящи се за учители, гурувци, ангели. докато са по-скоро обратното... Ани Безант и Чарлз Ледбитър например, посочват автоматичното писмо като явна медиумистична проява и ясно го разграничават от съзнателното ясновидство, изискващо много труд и качества. Ясновидството като сиддха (способност) обаче и да се получи, се приема за страничен ефект, нежели като самоцел. В йога индийска, будистка и даоска, се предупреждава, че е закономерен страничен резултат от медитативния път, но ползването му за задоволяване на хорските битовизми, продаването му, намесването на гордостта и усещането за специалност, силно се препоръчва да се избягват. Огромна част от "ясновидците" всъщност са медиуми. Разликата споменах. Както пише и Александър по-горе, важно е да разграничим ясно мотивите си защо търсим подобни услуги. То е като при ползването на астрологията или хюмън дизайна. Дават прекрасни ориентири, могат да спомогнат на себепознанието, когато човек живее активно от позицията на свободната си воля и вяра в Себе си, в Бога. Може да се видят главни ориентири, помагащи за себепознанието на същностната природа (слънцето, бащиния образ и архетип), емоциите (луната, майчиния архетип и психичен образ), заложбите от минали животи (опашката на дракона), посоката на основната мисия в този живот (главата на дракона), характеровите особености (домовете, планетите, тригоните, секстилите, квадратите, опозициите...) и т.н. Оттук насетне обаче е активното живеене, не и проверяването на транзитите и хорарите всеки ден, което изнася локализацията на мотивацията и контрола на живота навън. А той е в самия Човек. Същото е с търсенето на ясновидец. Първо, едва ли ще е ясновидец, а по-скоро и далеч по-вероятно, медиум. Второ, о'к може да се чуят добри неща даже от такъв, но според мен не бива да се разчита прекалено на това. Просто насока, сверяване на "часовника", не и твърде силно разчитане от его позиция. Основният акцент е дълбоката вяра в Себе си, в Бога, а не патерицата на външния човек. Един добър ясновидец на това и би учил, а не би задоволявал его питанки.

Обикновено препоръчвам да се сподели искрено, когато родителят има когнитивен капацитет и емоционална интелигентност и би разбрал. Ако според теб би разбрала, сподели. Важно е да се разбере, че това не е прекъсване на отношенията, а напротив, повече спокойна обич, при отрязване на емоционалното закачане, което няма общо с обичта.

Евангелие от Матей 9 - следвай ме (Тематична извадка от текста от линка по-горе): 21. Друг пък от учениците Му рече: Господи, позволи ми, първом да отида и погреба баща си. 22. Но Иисус му рече: върви след Мене и остави мъртвите да погребват своите мъртъвци!“ Остави мъртвите да погребват своите мъртъвци – върви след мен! Мъртви, погребващи мъртви. Илюзията на т.н. смърт, присъстваща само в съзнанието на отцепения от вечния живот, заровен в илюзии и откъснал се психопатно от Бога двуног примат. Но, юдейският психотерапевт казва нещо още по-интересно. Не телата, полагани в земята, имат нещо общо със смъртта – в тези тела души няма, а същинският Човек, син Божий, смърт не познава. Душелечителят нарича мъртви тези другите, привидно живите и мърдащите, но прерязали връзката с душите си примати, живи мъртъвци, ходещи трупове.

Евангелие от Матей 8 - пътят (Тематична извадка от текста от линка по-горе): А нагорният път… В началото страдален, труден, но и пречистващ и подготвящ за светлината горе, не след дълго се превръщаше в спокойно и стабилно вървене по билото на сливането със Себе си, там където от позицията на любовта и скръбта и радостта се единяваха в единството на противоположностите. А, когато стигнех билото, сядах взрян в безкрая на непостижимото, там където невъзможното за малкия ум се превръщаше в реална същност и живян факт за мъдростта. Китайците казват: „Не спирай правещия невъзможното за тълпата!“

Евангелие от Матей 7 (Тематична извадка от текста от линка по-горе): Любовта е всичко. От нея произлиза естествената интуитивна мъдрост и свободата на творческия потенциал, смисълът, призванието, знанието за това кой си, какво правиш в този свят, как да живееш, накъде си се запътил. Защото любовта е вечна. В основата ти си любов, част от мащабния космически организъм, от разумен живот, от който биологично човешкото световъзприятие се явява само една от първите степени на проявата на съзнателността. Карма и Дхарма. Причинна следственост и абсолютна трансцедентна първичност, иманентно проникваща и задвижваща всичко в бинарната материалност. Да изучиш законите на Дхарма, бидейки подвластен на автоматичните кармични взаимовръзки. Да спуснеш царството божие на тази грешна земя, вадейки гредите от психичните си очи, за да можеш да помагаш и на ближния си да извади своите сламки, когато е поискано да помогнеш. А когато не е, самото ти присъствие, провеждащо безкрая, вече лекува и облагородява малките мигове в ежедневието ти, толкова важни, колкото експлозията на всяка свръхнова.

Евангелие от Матей 6 - първом търси царството Божие (Тематична извадка от текста от линка по-горе): Нямаш ли любов, нищо нямаш. Имаш ли я, в теб заживява естествена нравственост, познаваща законите на Битието. Ориентирите са вътрешни. През теб протича творчество, мъдрост, смисъл. Мъдър смисъл, виделина осветяваща те отвътре. Светло ти е, топло и красиво ти е, обичаш, твориш, свободен си, а в същото време се чувстваш и чрез мъдростта си знаеш, че си част от всеобемащо цяло. Жител на космоса си, а визата ти за страната на щастието е разпечатана. В нея си! Тогава целите ти в земния живот са различни. Съзнаваш, че дори тялото ти не е твое – на Живота е. Знаеш, че си тук, за да облагородяваш, за да превърнеш земния чертог в една приземена, коренна част от светлия, творчески, силен и любящ свят-дом, в който вече си вътрешно. Магията на битието е с теб и всичко се подрежда по най-добрия за теб начин, така че да вървиш в посока на светлите си цели.

Евангелие от Матей 5 - Отче наш (Тематична извадка от текста от линка по-горе): Същностна молитва Възлюбена същност от света дом, от който дойдох. Възнамерявам да живея по законите на любовта, мъдростта и истината ти. Да дойде твоето любомъдрие, да бъде твоята воля, да се спусне любовта ти от свръхсъзнанието, в ежедневието ми. И днес ми дай вдъхновеното, благодарно доволство, дай ми спокойната наситеност с творческия ти поток, о естествена природа в същността ми, Господи Боже мой. Нека, Боже, докато твоята любяща прошка присъства като смирено състояние на съзнанието ми отвътре, когато е нужно външно, здраво да се заявявам и поставям граници на психичния си и социален живот. Защото доколкото през вътрешното си смирение провеждам любовта ти, мога и външно социално да те заявявам и прощавам истински. Нека се науча, Боже, не да боря лукавия в страстното изкушение, а с помощта на любовта, мъдростта и истината ти, да обяздвам енергията му и я канализирам в посока безкрая ти от творчески потенциал. Защото твое е царството на любовта, силата на свободата и мъдрата светлина на славата ти. Амин, да бъде!

Евангелие от Матей 4 (Тематична извадка от текста от линка по-горе): „1. Гледайте да не проявявате своята праведност пред човеците, за да ви видят; инак, няма да имате награда при Небесния ваш Отец. 2. И тъй, кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерците по синагоги и по улици, за да ги хвалят човеците. Истина ви казвам: те вече получават своята награда. 3. А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната, 4. та милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. 5. И кога се молиш, не бъди като лицемерците, които обичат да се спират по синагоги и по кръстопътища да се молят, за да се покажат пред човеците. Истина ви казвам, те вече получават своята награда. 6. А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. 7. А кога се молите, не говорете излишно като езичниците; защото те мислят, че в многословието си ще бъдат чути; 8. прочее, не бивайте тям подобни; защото вашият Отец знае, от какво имате нужда, още преди да поискате от Него.“

Евангелие от Матей 3 (Тематична извадка от текста от линка по-горе): 38. Слушали сте, че бе казано: "око за око, и зъб за зъб". 39. Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата. 40. И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха. 41. И който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две. 42. Томува, който ти проси, давай, и не се отвръщай от оногова, който ти иска назаем. 43. Слушали сте, че бе казано: "обичай ближния си, и мрази врага си". 44. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят, 45. за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни. 46. Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите? 47. И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците?“

Евангелие от Матей 2 (Тематична извадка от текста от линка по-горе): Този качествен скок в съзнателността се осъществява в молитва и медитация, на фона на относително чист и дисциплиниран живот. Когато съзнанието за себе си се прехвърли от тялото, емоциите, рационалната когниция и социалната личност в Себе си, тогава си истински щастлив човек, тогава си реално богат на любов, смисъл, принадлежна свързаност с един далеч по-мащабен от малките човешки разбирания Живот. Само тогава си истински велик, голям човек. Дори социално да живееш в колиба, отвътре си огромен, махатма си, велика, широка душа си. Когато си принадлежен към по-голямата реалност, съзнаваш, че няма как да бъдеш отхвърлен, изоставен, предаден, унижен несправедливо и истински. Съзнаваш мъдрата разумност и неслучайност на миговете си. Свързан си, едно си с живата природа. Осъзнаваш прегърнатостта си от любовта, познаваш преживелищно разумността на Битието и законите му. Тогава и само тогава си истински велик. Но това е величието на смирението. Социално-биологичното его се е научило да притихва, да се прекланя пред Аза, пред Бога извътре.

Спомням си, 92-ра година, тъкмо бях излязъл от казармата. Отидох за малко при маминка и дядо в Добрич. В казармата се бях вдъхновил от Беинса Дуно, от една книжка с мисли. Купих си и няколко книги за тибетска йога и на нощните караули правех техниките, размишлявах, потапях се в транс, в едно особено молитвено, ресурсно състояние... Та, в Добрич вече имах този импулс към духовното, Попаднах на библията. Стария завет опитах, но вероятно не бях готов за него. Обаче новият - пренесох се в един различен свят. Четях го навън, в градската градина на Добрич и по пейките на центъра. Сякаш докато четях, реалността наоколо ставаше ефимерна, полуреална, а думите на Йешуа насищаха всичко с особена виделина, любящо присъствие идещо не от мира сего. От четирите евангелия най-силно ме грабна това на Матей. Не знам защо - просто резонирах повече с него. Миналата година написах няколко текста по него - надявам се да са полезни някому: Евангелие от Матей 1 (Извадка от текста от линка по-горе) “8. Пак Го завежда дяволът на твърде висока планина и Му показва всички царства на света и тяхната слава, 9. и Му дума: всичко това ще Ти дам, ако паднеш и ми се поклониш. 10. Тогава Иисус му казва: махни се от Мене, сатана! защото писано е: "Господу, Богу твоему, ще се поклониш и Нему едному ще служиш". 11. Тогава дяволът Го оставя, и ето, Ангели дойдоха и Му служеха.” Дяволът е малкият его обусловен ум, откъснат от източника си. Каквито и метафизични и космогонични вярвания да има човек, това което действително му върши работа, е именно това разбиране. То поставя локализацията на контрола в самия него, а изборът на свободната воля се оказва от централна значимост.

Често п.р. се появява на орална (или орално-мазохистична, с ригидна силно самоналожена маска) характерова база, на фона на една прекомерна свързаност с мама, непрекъсната емоционална "пъпна връв" и вторична (или не толкова вторична...) автоагресия, когато се наруши това отношение. Интересно, когато човекът разрешава тревожността си и се научава да се обича, приема, заявява повечко, през тази пъпна връв неврозата започва да се преживява от другия ѝ край. Затова първото, което казвам, проследявайки характеровата база и такива несъзнавани отношения с родителя, е рязкото намаляване контактите. Защо? Защото се появява разбиране, че взаимната зависимост не е любов, а автоагресията при прекъсването ѝ не е състрадание, а болно и ненужно съжаление. Когато така неврозата се прехвърли, ако родителят приема прекомерните грижи на "детето" през "аз съм жертва", това е акт на несъзнавана манипулация и отново несъзнаван опит за връщане в старата съзависима конфигурация, всъщност поддържаща невротичната характерова база в "детето". Изходът е в здраво себезаявяване, отдалечаване от родителя емоционално (което няма общо с обичането, което продължава, но в чист вид), себеоневиняване през осъзнаване на споменатата динамика и разбирането, че "имам право да живея своя живот смело и със здрав егоизъм, невинна в това си себеотнасяне, дадено ми от самия Живот!"... Разбира се, има нюанси, говоря общо... Можеш да и помогнеш, както казва Василена, с книга, насочване към четене, психотерапия, не и съжаление или емоционално зависимо залепване, Това е!

Няма когнитивна или позитивна или псителесна и т.н. терапии - има годности на терапевта, умението му за повлияване, както и собствената висока лична мотивация, интелект и готовност за промяна на потърсилия помощ. Защото терапевтът помага на самопомагането. В България, под каквато и "шапка" на дадена терапия да работим, познаваме поне десет направления, при това добре - пенкелери сме. Всяка терапия е аналитична, когнитивна (ментална), социална, поведенческа, интерперсонално взаимоотношенческа, емпатийна, екзистенциално-психодинамична, фокусирана в решения и възможности, медитативно-духовна и цялостна, когато терапевтът е цялостен.