Орлин Баев

Не можеш да го махнеш, сякаш е грип. Нормален механизъм и работа на ума ти е, срещ който си почнала да се бориш, да се страхуваш от страха, да се "пазиш" с ритуално миене не от бацилите, а от сянката си. В психотерапия се учиш да осъьзнаеш срещу какво се бориш, да обичаш, приемаш сянката си, да обясняваш мислите си качествено, да се шегуваш, обичаш и знаеш, че си повече от мислите и мозъка си.

Ако сте в това състояние много дълго време, усилено сте работила по себе си психотерапевтично, но въпреки това не успявате, да. Като цяло обаче, не. Разчита се на психотерапията, първо и предимно на нея, а успоредното започване и на двете, гарантира не успех, а хронифициране.

Не сме много в България, които се справят с окр. За себе си не е добре да се говори, би било самохвалене - работа на доволните клиенти е да препоръчват. Успехи - Георги ще направи най-доброто възможно в случая за вас!

Изходът е в живот, в който иска и стиска, в живот в който творчеството е изобилно проявявано, а любовта давана. Тогава е и получавана. Силен живот от душа и сърце!

Само да не е сластната прегръдка между двете ви хистерична, че дефиницията при нея е искам, но не ми стиска и симулирам липсващата ми възбуда сексуална, житейска и смислова през невротично симптомообразуване, къде фантомно, къде приличащо на поп фок п.а. или друго...

Деси, прочетох началото на темата ти. Родители, които не показват обич помежду си, няколко връзки, но дали съм обичала, не съм сигурна, по-скоро не... В същото време робия на сигурното, не твърде обичана, но удобна работа, много трябва над страхове от безпомощност, загуба, самота... Има страх, докато няма любов. А паниката - учи на любов, твърдя го. Учи да се отдаваме, да се предаваме в неконтролираната безпомощност, превръщаща се в спокойно, смирено доверие в Себе си, Бога, живота, съдбата, творческия си потенциал. Отдаване на творческия си заряд, провеждането му. Евентуално способност за смяна на приоритетите - от залагане на социално, невротично сигурното, трябва потискащото автентичността, на жадуваното от душата и сърцето занимание. Паниката учи на такива отдавания, доверявания. Е, социалното умче си е там, разбира се, преценяваме си, но любовта става водеща. Интересното е, че като я пуснем да тече, се появяват освен желаещи да пият от нея, животът дава шансове и за сърдечни отношения. Каквото повикало, такова се обадило...

Чак сега видях писането ти... Взел си решение в твоя полза, осъзнаваш мазохизма, страховете, вече градиш самооценката си съзнателно. Ако за една мускулна маса трябват годинка-две, то и тук. Важна е посоката. Вече я следваш. А хубавото е, че когато веднъж вярванията ти бъдат прихванати от новите, връщане назад няма - залага се все повече самоувереност. Идва момент, когато вече не градиш, а виждаш как просто разкриваш дълбоко присъщи качества. Тогава истински прощаваш - дотогава е било пожелателно. Прощаваш и ползваш "въглищата" на базисните вярвания. Една малка част от тях остава, но само за да напомня и дава стимул за непрекъснато развитие и творчество. Появява се обаче много любов, вяра, свързаност с Бога. В Пловдив има терапевти, но - избери си ти. Докато те четях, почувствах те - имаш много потенциал, силен заряд, ум, добри качества. С малко повечко самоуважение, което вече се ражда в теб, тепърва ще живееш все по-силно и красиво - знам го!

Ахам - бахриврути змарандула или изкуствоо да акаш с кеф. Ей така - напъване, смарандула миризмичка, ама нали си е нашето, приемаме си го. Още напън, излазя. Почти л. самадхи - мула, удиана и жаландхара бандха автоматично се задействат и сушумна се активира в трансцедентно блаженство и мъдрост. Още напън и и екстаз, пада. Наместо да си го носим - свобода. Тогава брахма нади почва да тананика за зайченцео бяло и става едно такова детско хубаво, а Жизъс изрича "Бъди като дечурлигата, мой!" Докато отворът на тоалетната чиния издърпва органичната протоплазма, клапанът към небесното царство засмуква малкото съзнание и даунлоудва божественото. В този момент Санчо Панса открива величието на дон Кихот, легенът на главата се превръща в изящен шлем, а Сервантес рязко променя курса на писане и заминава на ексчейндж програма в Бихар школо по йога, а Сатянанда преподава крия на Санчо, седнал върху обратната страна на легена. Е да де, ама цяла флотилия от анунаки избълва совалките си и каца в студентски град, за да търгува амрита срещу студентска красота. Един анунаки обаче остана свободен и се шляе като мотащ се електрон из Витошка. Разправя, че бил на 500000 години, ама че като бил млад и идвал насам да кърти златце, генетично мутирал местния примат, ама се изсекнал и добавил мукус в епруветката. Седнал на едно барче, опъва наргиле с грозде и вика копелето: "Ей, квот горе, таквоз и тука, все сополи..." А баба Керана доеше единствената си кравичка сабахлян и баш внимаваше, щото знаеше, че целийо Космос резонира и много се кефеше. А заквасеното от вчера породи няколко галактики от мъгляво съсирен тип, докато ангелите тананикаха на ангелиците "Хип хопът миъ и мноу по-донър от хип копът тиъ..."Господ се проявяваше през аватара си Чък и направи блог с котки - в психодиспансера пуснаха wi fi... ..................... В превод: всички сме пълни с л. - като си ги видим ясно, можем да наторим с тях съзнателно градения си живот. Баш квант, отвсякъде. Квот вътре и отвън... п.п: горното е шегичка, без лична насоченост.

Нещата са простички. Книжки, синхроничности, големи приказки - има ги, ама кел файда от празни приказки... Има синхроничност, има привличане. Не да искаме от нямане обаче, а да даваме от излишък от любов, чар, светлина, енергия, ум, самостойно присъствие - тогава нещата идват на мястото си. На дела, отвъд бля бля. Когато видим, че има огромна разлика между искане като малко хлапе, защото нямаме и между преливане от качествата, които сме искали, започваме да ги откриваме у себе си. Не толкова ги градим, колкото разкриваме. Те винаги са били там, просто са им пречели страхът, вината, унинието, обидчивостта... Осъзнавайки липсите си, ги прегръщаме с любовта. Тогава сме пълнота. Вместо искащи черни дупки, ставаме на слънца. Мнозина искат да се топлят на лъчите ни. Можем с тях, можем и без тях, но щастието и смисълът вече са в нас и светят! Та- осъзнаване, обичане, дела. Както се казва, да бъдем това, което искаме светът и другите да са!

Не можеш да полудееш, нито да се нараниш, защото си жадна за живот, това показват мислите всъщност. Виж статиите ми за окр!

С тези мисли се работи адски лесно, но не със замяна, а със разбирането на първоначално добрата им природа и намерение, парадокс, медитация... Също, успоредно с окр работата, наложително е в кабинета и извън него сама, систематично да "скачаш" в състояния близки до п.а., за да приемеш страха и го преобразуваш в смелост. Така преработваш и заздравяваш сърцевината на характера си ядрено. Е, плюс много други помощни методи и насоки... Ако този терапевт ти е помогнал и вече си е сменил кабинета, какво ти пречи да продължиш при него. Възможно е неговите методи да са различни по-плавни, но много пътища водят към Рим...

Бравооооо!

Отначало подкрепата, заедността, получаването на цел и фокус, уж водещи към смисъл и любов, дава това усещане за намиране и сигурност. Докато се окаже, че предаването не е смирение на егото, а примиренчески мазохизъм, нагаждащ се към допусната поради собствена незрялост и несигурност чужда манипулативна система. А разликата между смирение и примирение е огромна. Смирението е стихване на егото, за да премине свещения трепет на Бога, даващ обаче вътрешна самоувереност, независимост, свободна воля не от его, а от на Духа си позиция. Дух, единен с Бога, дух който е собствената Христова/ Буда природа, не нещо привнесено външно. Нищо лошо в това човек да се стреми към общност, съпричастност, взаимопомощ, сигурност идваща от дадено учение и личност. В будизма се говори за трите стълба на Буда, Дхарма и Сангха, тоест за водача, учението и общността, като за изключително важни. Привидно при зрялото следване на духовна пътека и сектанството нещата са подобни. Разликата я има. Адекватната духовна пътека води към лична зрялост, намиране на Аза, самоуверена вътрешна незаввисимост, допускане и дори стимулиране на себезаявяването като един от аспектите на проява на любовта, ведно със смиреното доверие. Доверие, но не сляпо, а първо на собствената вътрешна зрялост, любов, мъдрост и творческа свобода и истинност и след това, към всеки друг. Доверие, което никак не изключва здравия разум, но дори стимулира адекватната и резонна скептика. При сектантската пътека, манипулативно се стимулира зависимостта от системата, откъсване от пречещото на тази зависимост, подхранва се мазохистичното примирение спрямо подаваното, представящо се за смирение, докато всъщност е автоагресивен мазохизъм. Крушка е, защото не води към слънцето на собствената любяща мъдрост, а е единствено поведенческо обуславяне (conditioning), хранещо зависимото нагаждане към външния авторитет, вместо намиране на своя собствен вътрешен такъв (на Бога, Аза, Селфа, Буда природата). Тоест, поддържане или развиване на детска зависимост от големия външен друг, вместо порастване към зрелостта на вътрешния авторитет. Гяволъкът е в подробностите, както се казва. На пръв поглед в сектата получаваш общност, учение и ужбог (умишлено така го пиша, защото не е никакъв бог). Всъщност обаче наместо да бъде поощрявано реалното намиране на реалния вътрешен Бог (Селф, цялостна личност, Аз), биваш откъснат от Него чрез създаването на безлюбна, зависима инфантилност и автоагресивно нагаждане, защото така решава манипулативният значим друг, водещ блеещото стадо. В зависимостта са травмите от самота, изоставяне, залепналата празнина, тъгата, когато големият важен проповедник не одобри и затова, за да не се случи, влизането в конформистко психично "надупване", развиващо травма от унижение, представяно за смирение, но всъщност представляващо самонараняваща, виновна автоагресия. Не, дават се илюзии за достигане, не и реално такова, поради бариерите от психичен регрес в инфантилни невротични травми. Всъщност имаме отдалечаване. Защото Бог е любомъдра истина, докато манипулативните сектантски стратегии водят към зависимо смачкана лъжа. Има все пак два варианта, относително водещи сектанта до някакво приближаване към Бога... Първият, ако е много примитивен и манипулативните стратегии просто няма за какво да се заловят в ума му поради глупостта му, а дори има нужда от такива външни окови, поради собствената си неразвитост. Вторият когато човекът въвлякъл се в секта, въпреки нея има собствено актуално преживяване на Бога при донякъде характерово обусловено по-слабо влияние от вина и зависимост. Отново ще бъде сектант, пак ще бъде залепнал и нагодено виновен, но по-малко и преживяането на Бога все пак, въпреки всичко, може да се процеди, поне донякъде - въпреки. Наложително е да присъства. Да, има вяра, но има и знание и те не си противоречат. Вярата без знанието се превръща във фанатизъм и фантазъм, а знанието без сърдечната вяра и обич, в слуга на властовата психопатия. Същото себеунижаващо, виновно нагаждане, поради страхливата зависимост от мнението на големия друг и изоставянето му. Една клиентка, ходеща на курсове по актьорско майсторство, даде пример за подходите на двама от преподавателите ѝ: "Единият ни учи да бъдем лоши негови копия, а другият да намерим собствения си творец, стил и подход." ... Не само ти е заприличало на пси работа. Има такава и при зрелите духовни подходи и при сектите. Първите водят към собствения вътрешен Творец, през индивидуалните особености и склонности към вяра (бхакти), разум и надхвърлянето му (джнана), медитативен транс (раджа), сетивност и действеност (карма) и комбинацията от тях. Сектите не само създават лошо подобие на всъщност отсъстваща вяра, любов, мъдрост и истина, но на практика отглеждат фанатизъм, вкопченост, отхвърляне на собствената автентичност както характерова, така и вътрешно божествена, социална и психична неадекватност и срив в здравия разум. Нищо не проговаряш. Проста психотерапевтична техника е, която се ползва за намаляване на невротичния контрол, проявяваща се през умственото бърборене и циклене през думите. Просто се позволява на мозъка да компилира уж фрази, думи и изрази, приличащи на език. В евангелистките църкви обаче, тази проста техника се ползва не терапевтично, а мозъчно промиващо, като видите ли, присъствието на светия дух. Не за освобождаваща загуба на невротичния контрол, стапяне на страхове и намиране на автентичост, а за поробващо сугестиране в съгласяващо автоагресивно нагаждане към другите. Евангелистите ползват масирано и сценична "хипноза", като принципът е същият - събореният на земята човек просто се подчинява на правения театър, за да не загуби одобрението на пастора. Несигурно е това сектантско уж спокойствие, защото никога не е било мир, а е невротична глътка въздух от поробването, представяно за освобождение. Илюзия е, когато се говори за духовност, да се има предвид някаква фантазност, откъсване от живота, сексуалността, социалното включване и бизнеса, професионалните постижения... Това не е духовност, а бягство. Реалната духовност се проявява в света, кариерното развитие, партньорските отношения, като състояние на съзнанието, което прави живота божествен, но и приземява Небето в ежедневната рутина. А механизмът на сектантска манипулация поощрява откъсването, давайки сурогат на спокойствие, докато всъщност отнема дълбоката вътрешна сигурност и истинско спокойствие. Според мен въобще не изчезва, дори и при най-постигналия самадхи, просветление и Бога. От наскоро проведен разговор: Въпрос: Интересно ще ми е да видя един Медитативно Ядосан Човек с Какво се Различава от Един Обикновенно Ядосал се Човек .Предполагам, че Медитивно ядосалият се човек не изразява гнева си навън нито го задържа в себе си а просто го неутрализира чрез Безпристрастното му своевременно ПриХващане и МироСъзнанийно Осветляване, докато гневът се превърне в нищо или в някоя позитивно зареждаща емоция,сила, драйв. Е Орли - Самообяснението ми покрива ли се и доколко с твоето лично схващане по въпроса ? Отговор: Не мисля и не го чувствам така. Човекът си е човек. Ядосва се, яде му се, прави му се еди си какво си... Най-естественото нещо е да има Бог в човека и да живее през любовта - дали ще го наречем тиха молитва или медитация, все тая. Това е вътрешен център, средоточие на мисли, чувства и поведение. Образът обаче на някакъв свръхспокоен медитатор си е чиста проба розово бонбонен идеализъм, натрапен от романи и холивуд, - разбира се, това са мои заключения само. Ако базисният темперамент на човека е холеричен или меланхоличен, дори и след известен психологически и сърдечен процес да осъзнае това присъствие на Бога/ Аза си и да го постави като ядро на живота си, темпераментът и базисните характерови импринти си остават такива, каквито са. Да, извличат се позитивните им потенциали - избухливият холерик влага темпера си в интуитивна готовност за мигновено вземане на добри решения, решителност и пробивност, меланхоликът прихваща тъгата си, а любящото присъствие на Бога я превръща в смирена мъдрост. Въпреки това обаче, избухливостта или известно потъване пак си ги има в споменатите примери, но просто човекът през сверяването с любовта много по-бързо прощава и извлича потенциалите от гнева и тъгата. Същото е с надлежащите характерови структури - не изчезват, но се вадят позитивните им потенциали. Накратко, социалната персона и егото са си до голяма степен същите, но част от егото умее да замлъква и провежда любовта. Магарето си остава магаре, но се появява ездач, знаещ накъде го води! Най-добре служиш на Христовата си природа, когато си социално включен, провеждаш присъсътвието си на Бога във всяка житейска сфера и превръщаш ежедневието си в постоянна молитва и богослужение. Не толкова с повтаряне на молитвени думички, а чрез мъдрото си, обичащо сърце, спускащо царството Божие в малката рутина. За книгата "Мъдро сърце" на Корнфийлд - чудесна е. Въпросът е, че каквото повикало, това и се обадило - самореализираща се прогноза, несъзнаваното самовъвличане в дейности, задоволяващи присъстващи в човека подсъзнателни вярвания. Когато в човека вече присъства страхливост и неувереност, се привлича към манипулатори, които да я експлоатират. В по-редки случаи, хора със склонност към манипулация също се привличат от сектите, защото им дават поле за изява. Именно до дълбоко доверие в Себе си води истинният път към любовта. Има го.

Симптомите могат да са най-различни, да се местят, преобразуват в други. Всичко идва от преактивиран симпатикус, зад което стои страх. Спортът частично спомага и е важен. Но това, което наистина стапя страха, е осъзнаването му в дълбочина, с любов. Технологиите за това са много, а степените на случването му далеч надхвърлят едното казване. Пробвай сама - ако става, добре, ако не, работата с психотерапевт е подходящата насока! Това че практически възприемаш готините симптомчета като нападащо връхлитане, означава, че приемаш паниката за нещо заплашително, че се дисоциираш от нея, че отношението ти към нея не е на сприятеляване и учене на загуба на контрола, смирение и извличане на даровете, които ти носи, а на битка. Тоест, прочела си някои неща от нас, но между прочитане, дълбоко преживелищно осъзнаване и прилагане, има разлика и нива в случването им.

Каквото било, било - имате си чудесно и здрав детенце. Характерът ви е типичният залепващ, обсебващ и зависим, треперлив характер, който най-често води до п.а. Не външните тригери, а именно характерът ви е причината и по него е нужно да се поработи. Въпросът е не да страдате от страха, а да растете благодарение на него. Аз бих ви посъветвал да се насочите към терапевта, който ви е помогнал отново. Нормално е да има сърдечна, междучовешка близост (не и повече, разбира се - но тук такова няма) - през нея именно се получават добри резултати. За да имате стратегически добри резултати, походете повечко на лични сесии, групите и работилниците му. Той ще се постарае да разграничи склонността ви към залепване от нуждата от по-цялостна и постъпателна работа по характера. Така и посрещанет на стреса ще е вече през стабилност, вместо през страхливост.

Няма проблем - ще го приема Шибендо. Нека покаже мотивация и ще му запиша личен час...

Да, какъв лекар, какви пет лева - ако соматичните механици са започнали да "лекуват" амбивалентна несигурна привързаност, изразяваща се в драма куин хистрионни личностови черти, свиркай - с кеф бихме им пращали тълпи от народ... От психотерапия при стабилен, знаещ и можещ психотерапевт имаш нужда. Колко продължителна - зависи от ученето ти, колкото толкова. Между другото или съвсем на място, докато те четях, си казах: Тази жена е уцелила шестица от тотото с такъв стабилен партньор, който спокойно съумява да не се поддава на хистерията ѝ. Тъй като е достатъчно стабилен, за да "не ти вървят номерата", вече съзнаваш нуждата да поработиш с психотерапевт - за да си по-щастлива ти самата, детето и евентуалните ви бъдещи деца, партньорът и да правиш земята по-добро място, като надраснеш детинската си хистеричност до добрите ѝ потенциали!

Вече съзнаваш, че любовта въобще не е само мекичко и лекичко, а диалектично и с учене израстване, понасяне на трудностите благодарно без отбягването им, както и неприлепване за хубавичкото. Скицирай и сподели синтезирано тук крия техниките на Шибендо за работата със страховете, моля - ще е интересно да се прочетат насоките му.

Много добра и твърде вярна по отношение на екзотеричните религиозни вярвания и системи. Има обаче езотерично разбиране, съвпадащо с адекватната, автентична и приземено приложна духовност. Думите на Елеазар - красота!

Реагирай му с молитва и любов и ще отминава бързичко.

Да не вземеш да се отпуснеш и се довериш на неслучайната мъдрост на симптомчето си, водещо те към пускане на невротичния свръхконтрол и доверие в живота и себе си? Или така по дифолт дълбоко уважавайки се, накъдето те води това доверяване, да се заявяваш, да не си оставяш магарето на здравата асертивност в калта на себепотискането си? Недей, моля ти се! Никакво отпускане - борба, стягане, контрол и още контрол, битка, на война си - със сянката си. Малко се бориш, повече, повече ТРЯБВА да контролираш - можеш. Ами ако се отпуснеш и довериш на посоката, в която вече те води дереализацията, както правят примерно йогите, които сами си я причиняват и ѝ се кефят силно, тогава ще ти се наложи да бъдеш автентична, да си казваш и каквото ти на сърцето, да ти е на устата и в делата. Сакън, н"дей тъй ся, кво ш:кажат орътъ?! Не, табу, карай си по познатия начин, свикнала си си, то магаренцето на егото само знае пътя към къщи,в оборчето на себепотискането и невротичния свръхконтрол - малко боли и сърби, ама си е привично... Никакъв спорт, дишане, медитация, доверяване - табу! По-добре изчети на всички световни езици форумите с ревльовците и ревлите - та ти знаеш колко кошмарно сериозно е положението, нали?! Помни - никакводоверие в себе си, тялото си, в мъдростта на живота и Бога, никакво, това са глупости! Потисни се, внимавай какво казваш, шшшшшшшшш!!!

Оф и аз имам - сигурно е симптом на преживящото свободно време дизийс или на баничковиден синдром - помоооооощщщщ!!!!!!

Прилича на лек рефлукс - но нека д-р Първанов каже по-добре, възможно е да бъркам, психолог съм. Ако е това, но дори да не е - дишай през корема диафрагмено дишане, като се стремиш умът да спре и от сърцето към корема да се спуска водопад от любов - обичай клетките на стомаха, на коремния си мозък. Те са мъдри, имат собствена интуиция и телесен разум. Осъзнай, че сприятелявайки се с тях и стапяйки тревожността им с любов, дълбоко дишане и редовна медитация, ти отвръщат с усещане за все по-дълбока сигурност, а уригването първо, не те притеснява и второ, се случва все по-рядко и безобидно, докато отшуми!

Ако си над 21 год., кажи на родителите си да спрат да те дундуркат и вземи живота в ръцете си - ако те не спират, осъзнай, че са ти нужни трудности. Така се възмъжава. Едно време е имало ритуали по инициация на момчетата за превръщането им в мъже, сега се налага сам да си създадеш нужните препятствия и да ги преодоляваш по мъжки, охотно. Трудности като липса на пари, за да ти се наложи да започнеш работа, с която да си плащаш наема и ученето в университета, липса на храна, за да започнеш да си вадиш хляба, липса на сготвено, за да свариш един боб и на изпрано, за да си изпереш и изгладиш дрешките - не в пералня, защото е лукс, а на мивката, с парче сапун и студена вода, в апартамент в който ти се налага да плащаш наем, заедно с още двама-трима приятели, които ще ти се наложи да търпиш, учейки се на колективизъм, споделяне, но и няма да имаш възможност да следваш някои от старите си навици. При такива условия, които сам си създадеш, ходейки на усилена работа и вадейки хляба си сам, а вечер след това въпреки умората, спортувайки и ходейки на различни хобита и курсове, тогава ще осъзнаеш нуждата си от систематична психотерапия. Когато сам си я плащаш, тогава и ще я оценяваш и ще си вземаш максималното от нея, като от всичко направено от горното, си готов да издържаш на житейско напрежение и съответно, да учиш уроците си от психотерапията бавно, без да бързаш, но затова пък славно, защото знаеш, че характеровата ти промяна е най-важната в живота ти. Така следвайки препоръките ми, не след дълго би имал куража и мъжествеността да бъдеш с приятелка, докато продължаваш да хармонизираш възприятието си. Това е!

Хубаво е да си слаба - на това се учиш. В това е най-голямата сила! Смирена сила, сила на вяра и любов. Колкото по-"силна" си, повече потискаш страхове, които не искаш да видиш и повече стрес поддържаш подсъзнателно. Когато си позволиш да си на слабостта нищото и на провала размазването, тогава си най-естествено силна, а тревожността изчезва, съответно и дереализацията. Това е накратко. Иначе пси обяснението през защитните механизми е малко по-дълго, но в крайна сметка казва същото. Довери се на урока по смирение, виж какви страхове в себе си имаш да осъзнаваш и гушкаш - гушкай с доверие в готините им послания и ставаш не като преди, а много по-щастлива и смислена, сега! Прочети Дао дъ Дзин на Лао Дзъ Виж и това, това и това