Орлин Баев

Пси тестовете - за мен лично са твърде плитки, формални са, изпускат огромното витиевато лично богатство от характеристики и случвания, затова и не ги ползвам. Относно насочване към професия, писал съм и преди: - Себепознание - случва се при преодоляване на характеровите страхове, плюс следване на себепознавателна пътечка - йога, будизъм, вътрешно християнство, братство и т.н. Постепенно човек все повече познава Себе си, мисията и призванието си, това за което е "слязъл" в това пространство, за да изживее краткия жизнен цикъл. Все повече знае какво иска и как да го следва. - Проба-грешка - докато горният процес върви, човекът, макар и от ограничената си его позиция решава, че иска това или онова - работи го. Често се оказва, че не е точно неговото нещо. Сменя, пробва друго, позволява си да греши. Грешките са задължителна и нормална част от този индуктивен отдолу -нагоре път, съчетан с отгоре-надолу дедуктивния (първото тиренце) - Могат много да помогнат астрологичните и хюмън дизайн картите, правени от много добър професионалист обаче, който освен познанията си в тези области, е и добър психолог (формално или неформално) и те познава добре като личност и характер. Тук идват на мястото си и пси тестовете и кариерното консултиране. Успехи!

В ума няма време - всичко е сега. Миналото е сега. А мозъкът е невропластичен доживот. Няма значение колко време си преживявал натрапливостите. Има значение как го разбираш като благословен стимул по израстване и колко упорито и решително вървиш по пътеката към това характерово и социално хармониране, благодарение на работата по окр-то. Да, напълно възможно е!

Една е, виждана различно от всеки, според призмите на разбиране и съзнаване.

Умна си, амбициозна, многофронтова, борбена, справяща се, можеща, помагаща, нагнетяваща времето, успяваща, знаеща, правеща, контролираща положението - може би в повече. А какво ако дереализацията, водеща те към загуба на его контрола и владеене от позицията на духа ти, те води към приемане на спокойното забавяне, кухата лейка, избутана в сянката ти, радване на мига и процеса, вместо на целта, към допускане слабостта, загубата и провала, неможенето и веселото незнаене, гледането на собственото ти "д" малко повече, вместо самооценяване през оценяване от другите при помагане на всяка цена, при смирено доверие в тези послания вложени в самия симптом, водещ те право към прегръщане на тези ти сублиминални, а вече осъзнати с благодарност страхове?! Не за да бъдеш провалена куха лейка, зяпаща празно в точка в стената, а извличайки потенциалите от тези страхове/сенки, да заживееш още повече от сърце, спонтанно, творчески радостно, интуитивно, през силата на любовта, преминаваща през магистралата на смиреното доверие, което вече учиш! Знам, че разбираш, че не "махането на всичко това" е зададената от Живота имплицитно в ставащото с теб цел, а научаване на горните уроци - тогава и симптома, на който вече благодариш от все сърце, се стапя, но не това е целта, а хармонизирането, към което вече се движиш. Супер си, или по-скоро, приемайки, че си пълен провал, ставаш автентично суперска! Разумееш, сигурен съм! Приеми невиждано неприеманото, към което те води якото симптомче, за да станеш не страхуваното, а цялостна! Долното видео, по три пъти на ден, докато има нужда:

А когато се досещаме за правилните въпроси, практически сме близо или направо знаем и отговорите!

Не стига въздухът, когато си стегнат, напрегнат, поради това си вдишал плитко и гледаш да изстреляш думите насила. А си стегнат поради страха, над който слагаш спазматичното невротично желание за контрол над говора. За няколко думи работи измъчено, но в стратегически план поддържа самия страх, съответно и речевите спазми. Противоположното на горното - отпуснат, релаксиран, поради това дишащ отпуснато дълбоко, говорещ с мелодичната речева техника станала втора природа. Приел симптома на заекването, страха зад него, уважаващ се, с високо самочувствие и именно затова можещ отпуснато мелодично да говори човек. Път е!

Да, всеки си учи неговия си урок. Телесно заболяване, неврози, личностови разстройства, психози - все са пътеки. Телесното се вижда и сякаш е по-силно и тежащо, а психичното е някакси имагинерно, не можеш да го пипнеш. Но това съвсем не е повод за стигматизиране. Всъщност и от едното и другото искреният може да извлече много. А психичните състояния нямат общо със слабост или жалкост, когато преживяващият ги си взема скритите в тях бисери. Жалки могат да бъдат и преживяващите соматични и психични разстройства, когато се самопоставят в разбирането за жертва или оставят системата или някой си да ги постави там. Чудесна тема и послания!

Всичко е лично, да. За тялото няма как да съм съгласен - още на 16 е чудесно готово за майчинство. От една страна, по-нискокултурните етноси раждат и на 12 - наистина не е добра идея и за тялото. Едно 16 годишно момиче обаче кипи от сексуална вирилност и зачева с лекота, за която 30 годишната жена може само да мечтае. Това от страна на биологията. Психиката, друг въпрос. Действително, известно отлагане с цел съзряване, е добра идея. Но това съзряване при мнозина не се случва и на 90, при други се случва на 50+, при трети в 40-тте. Никога в човешката история майчинството и родителстването въобще не е било толкова товарено с очаквания за заучени познания и възпитание и никога не е било толкова неуспешно, колкото е сега масово. Винаги в човешката история жените са раждали първото си отроче след 16-18 год. възраст, а до 20 вече е имало второ, ако не и трето. Не казвам, че така трябва да е сега, но споменавам факти, които еволюционно адаптивно са докарали човечеството живо до настоящето. Та, в настоящето, между-20-25 години, максимум до 28, е добра възраст за първо раждане, за да не пълним инвитро клиниките във възраст, в която практически шансовете са ултра минимални. Иска ми се да попитам - жена, която преди да встъпи в партньорски отношения с цел раждане на деца, а преди това е съжителствала с безброй партньори, имала е маса еднократни, краткосрочни и успоредни полови контакти, какви психични заложби ще предаде на децата си? Ако нагонът зове още от 13-15 год., ако не и от по-ранна възраст, а преди време сключването на социалната институция брак е било нормално около 16-18 год. възраст, сега когато това се прави около и след 30-тте, след множество полови партньори, факторът енергийна и сексуална лоялност дали не е важен от енергетична гледна точка? А късното начало на съжителстване с цел семейство и деца, не способства ли както инфертилността, така и предаваното ниско качество в децата, но и продължаването на безразборния полов живот и след формалното съжителстване с цел отглеждане на деца, което в наши дни дори не се нарича семейство?! Психичното съзряване - някои са готови за родителстване и на 18, други и на 108 не са. Зависи както от собственото родителско семейство, така и от социокултурното отношение и вярвания във връзка с майчинството и броя деца. Когато в държава като България здравите социокултурни вярвания, резониращи със законите на Живота, отстъпват място на егоизма, мамона и нагона, резултатът е демографска катастрофа. Съответно, свободното пространство се заема от жизнените етноси.

Проспериращи в стратегически план са обществата, следващи глобалните принципи на Живота, в частност мъжко-женските полови роли. Мъжът подсигурява физическа, социална, творческа (на по-високо ниво) и научна стабилност на жената. Жената вдъхновява мъжа емотивно, сърдечно и интуитивно, бидейки в основната си роля на свята майка, матаджи. Разбира се, жените също учат и работят, когато имат отгледани няколко деца, както и мъжете проявяват сърдечност и обич, разбиране и фини умения за общуване, след като са вложили основните си усилия в социално-статусния, кариерния, научен и творчески план. Изключения има всякакви и те са добре дошли, когато преобладаващата част от обществото следва изконните, вътреприсъщи принципи на Дхарма. Общество, в което в семействата се раждат по две или по-малко деца, бива заличено от времето. Не че раждането е водеща директива в съвременния пренаселен свят - по-скоро обратното. Но, съществуват етноси, че и цели раси, при които въпреки социографския бум, числеността рязко спада. Такъв етнос е българският, а раса - бялата. От намаляването на бялата раса следва и маргинализирането на християнството, някога било най-масовата в световен план религия (Офтопик? Или не - може би именно забравянето на християните да бъдат такива се отразява пагубно и на популацията им. Липсата на следване на законите на любящата нравственост води до тактически разцвет, но стратегически упадък и смърт ма индивида и обществото.) Най-голямата радост за жената би трябвало да е единението с Бога и веднага след това, позицията ѝ на семейна съпруга и майка. Образованието и кариерата тук остават на трето място - важни, но подчинени са на първите две позиции. Това е здраво положение, подсигуряващо оцеляването на рода, етноса и расата. Най-оптималната възраст за раждане на тези минимум три деца? До 28г., казва медицината. Тук се появяват всякакви рационализации: от "още уча, нека се развия в кариерата" през "живее ми се още, ще мисля за деца след 35", до "не искам мъж и деца, пречат ми на личното пространство и интереси". Градация от извинения, в които образованието и кариерата, службата на нагоните и крайният индивидуализъм се поставят пред природния ред (Бога и Дхарма), семейството и майчинството. Вкратце, това имам да кажа по темата Приемам резонни контрааргументи, на които да отговоря с добри аргументи! Ще се радвам на такова здраво противопоставяне на позиции.

Лично предпочитание: комуто харесва и му е добре с брада и мустаци, супер. Негов си стил си е и толкова - на вкус и на цвету таварищи нету. Духовност: някои духовни водачи, препоръчват брада, мустаци, дълги коси, изнамират недоказуеми хипотези подкрепящи тезите им. Други препоръчват голобрадието, че и гологлавието. Не съм забелязал тези голобрадите да са по-малко или по-духовни, както и обратното. Първите, препоръчващите брадата Учители, твърдят че дългите косми са по-добри антени и дават известна мекота в характера и ума. Другите, даващи собствен пример с гологлавието и голобрадието, казват, че дългите коси провеждат повече емоции/ страсти, както и нуждата от грижа за тях, съдейства на суетата и тщеславието. Извод - няма пряка връзка между брадата, дългите коси и духовността. Мода: в огромна степен, човекът къде съзнавано, къде не, се води от социалните модни тенденции. До 2000г., че и десетина години след това, дори идеята мъжът да се епилира, беше смешна - правеха го само представителите на определена полова ориентация и някои спортисти, изтъкващи мускулатурата си. После, модата наложи все по-масова епилация, рационализирана с хигиена, красота и прочее удобни фантазми. А всъщност - мода. Същото е с брадата - имало е времена, когато мъж без брада е бил смятан за немъжествен. И сега има общества, в които мъжете масово ходят с бради. Въпрос на социално приети норми и мода. Донякъде е естествено социалният човек да се съобразява със социалните норми и модата - донякъде. Прекали ли обаче, това говори за социокомформна зависимост при липса на стабилен собствен център на себеидентификация, а оттам стил и предпочитания. В заключение: най-важни остават личните предпочитания!

Всички истински неща и преживявания са такива - неподправени, автентични, незахаросани !

ОКР сега е като тапа между възприятието и мисленето ти за себе си, другите и живота. Като се работи по него, тази "тапа" се стапя и протича радост, смисъл, доволство. Самата работа по окр вече се прави на фона познаване на характера ти и на какво имаш да се учиш. Техниките, ползвани за преодоляване на окр водят и до себепознание, съзряване на характерово ниво. В психотерапията се работи по поне три линии: - Директно през състоянието - тази директна работа обаче не е сама за себе си, а е свързана директно с базисните характерови схеми и вече ги преобразува до адаптивни. - През характера - успоредно с горната линия, се насочва към цялостно характерово акордиране, на фона на което и директният подход придобива цялостен смисъл, посока, контекст на благодарна трансформация. - Социална линия - насочва се към грижи за тялото, работа, социални контакти, култура и културен живот. Спорт, професия, взаимоотношения с колеги, приятели, развитие чрез различни социални дейности и общуване, четене на добри книги и т.н. Трите подхода се случват успоредно, като част от психо-телесно-социално-културалното единство на човека. Успехи!

Яка, много яка! Свети в мрака! Ама, някакъв бозав наивен позитивизъм над потиснати страхови и тъжни вярвания за себе си като злощастна жертва? Не! Истински позитивизъм, идващ от цялостност, прегърнала подобни вярвания и стопила ги до провеждане на творчеството на любовта. Бях гледал за някакъв дюд, пукващ от рачец = всеки ден правеше по 1000 лицеви, движеше бизнеса си до последно. Като го питат защо, нали си отива след броени седмици, казва нещо от сорта: Да, но за мен тези седмици са колкото десетилетия за теб, затова живея всеки миг пълносъзнателно, напълно. Не болестите са страшни - те са от Бога. Супер уроци са - ако оцелее телцето, хубаво. Ако не, рестарт, душата продължава. Когато си хванат за любовта, мъдрознаеш, че смърт няма, че си безпределен и вечен, че играеш малката ценна, но и весела игра на живота, учиш се на детската площадка, градина, училище, уни... Ако живеем, да живеем!

Това е - браво!

Георги ти каза много! Неспособността за здраво подчинение, идва от неспособността за здраво подчинение на собствените дълбоки нужди, равно на доверие в самата себе си. Тодор с няколко думи, относно парите за психотерапия, също ти казва достатъчно. В сравнение с глобалните, стратегически промени в живота и цялостното многократно по-високо ниво на смисъл, обич и радост, парите са смешни, символични са. До оценяване тази работа е! Има ли го, всичко си идва на мястото! Без психотерапия, статистиката твърди, че около 50% от хората в емоционална лабилност, в каквато си, в рамките на 10-на години подобряват състоянието си. С психотерапия, тези десетина години се "сгъстяват" до 1-2. Тоест, имаме 5-10-тократно катализиране, когато упорито и отдадено, с доверие и благодарност е следван психотерапевтичен личен и групов процес. .......................................................... п.п: събрах четирите ти досега отворени в психотерапия онлайн теми в една. Моля, пиши в настоящата!

Чудесно даже! Благодаря ти за това осъзнаване. А сега - просто ти трябва добър терапевт. Както помоли, ще бъда честен. Познавам неколцина терапевти от района ти, но подходящи специално за спецификите на преживяваното от теб - не. А според мен имаш нужда от комбинацияа лична, групова терапия и периодични работилници, водени от силен терапевт. Може би аз не познавам достатъчно колеги - разтършувай се за такъв и успехи!

Не си опонирал, както и не даваш признаци на осъзнаване - какво разбра от това, което ти казах?

Е, баба знае, баба бае. Кой съм аз, че да кажа... Тоест, говориш си едноканално, без да вникваш в посланията... При състоянието, което преживяваш, случванията от ранните години са само част от етиологичната картина. Характерът ти е натраплив, което не се определя единствено от случилото се по време на детството ти, а в голяма степен от генетични фактори (родова памет). В терапия се работи и с пренарежане на паметовата автобиографична матрица, но основно тук и сега. Успехи на теб и терапевта ти!

Имаш тревожност, идваща от натрапливо-невротичен/ тревожен характер, фокусиращ се периодично в едни или други обсесии и обекти на тревожността си. Тук дори възпитанието през ранните години е само част от причините. Има и генетика, родова памет. Пиша това, за да отговоря на въпроса ти за терапевт. Не казвам нищо за София, а за добър колега, искащ да те поеме и можещ да ти помогне да си помогнеш.

Слях темите ти - моля, пиши в една! Докато страдаме, ще страдаме. Когато си видим присъстващите вярвания в характера, които ни движат за носа и започнем активно и целенасочено да ги променяме, всичко става различно. При това не за дълго. В случай на обсесивна характерова структура, една и повече годинки отдадена работа с психотерапевт в лични и групови сесии, плюс работилниците му/ѝ и обсесивният (натраплив) характер вече е в далеч по-добрите си потенциали. Забележи, говоря за натраплив характер, не само за окр, явяващо се тук връхче на айсберг. През тези едва - две годинки се работи по много линии. Едната, директно през окр натрапливостите, което тактически ги минимизира, както и въздейства благотворно върху характера, Друга, по аспектите на характера (страховите и виновни вярвания, ригидният невротичен контрол...) - когнитивно, психотелесно, игрово, медитативно... Трета - поведенческа, при която се назначават предизвикващи поведения, експлициращи и погасяващи страховете, с помощта на менталните методи. Прави се всичко, което терапевтът знае и може. Включително анализа - но пестеливо, по малко, колкото за свързване на когнитивни точки, осъзнаване на защити, преноси и обяснителен контекст, даващ яснота в следваната посока. Многократно и на терапевта му писва от теб и обратното. Важното е да се продължи обаче - парите са нищожни спрямо житейските загуби, случващи се избирайки да не минеш по този път. Успехи!

Главната част от естествената функция на съня, е прработката, смилането на опита. В тази връзка, съзнателното навлизане, може да се намеси във вече присъстващата функция, като я амплифицира в посока, в коятп има нужда, като преработка на страхове или отказ от зависимости. Ако няма и човекът е напълно и изцял обезсрашен (хм...), ок. Та, препрограмиране, сигурен съм, че в никакъв случай не схващаш термина като повече от общ пренос от комп сфеата в човешкия процес, но като съзнателната, целенасочена работа по намиране на Себе си и през РЕМ съня. Акаша, база данни сънища - нищо такова, много повече. Акаша е част от отражението, самадхи е източникът.

Иска се здрава работа, за да изчезне това социално притеснение - много предизвикване на страха умишлено, пак и пак и пак, с промяна на мисловните изкривявания, връзка с реалността, приемане на страха и преобразуването му в социална смелост.

Сам съзнаваш, че мелят страхове, задоволяват желания. По-важното, осъзнаването може да бъде част от медитативния път. Тоест, работата с РЕМ сънищата е едно трансово нлп - когато е съзнателно, може да препрограмира, да залага нови модели. Но има по-високо ниво - навлизането осъзнато в съня без сънища. Това вече е самадхи.

Зависимостта е липса. Нямане и искане е. Другият полюс е любовта. А тя е преливане, вътрешна радост, смисъл, пълнота и оттам, даване. „Всичко, пред което се прекланяме за сметка на любовта, трябва да бъде загубено. Ако се прекланяме пред живота, ще го загубим. Ако се прекланяме пред вилата си, ще изгори. Ако се прекланяме пред любимия си човек, той ще ни напусне или ще умре. Това просто правило е непоклатимо.“ Сергей Лазарев, Оздравяване на душата, стр. 125 Привързаността не е любов, а липса на любов. Когато живеем от позицията на любовта, нормално е да имаме добри взаимоотношения, да се караме, да се стремим към професионално и социално-статусно развитие, да се проваляме, да се въздигаме, да изживяваме телесните радости и да ги влагаме в огъня на любовта, да страдаме и се дивим на красотата и чудото на Живота. Няма ли я любовта обаче, желанието ни за правилност, сърдечни взаимоотношения, социално налагане и удоволствия, се превръщат в компенсаторно бягство от безлюбни страхове. Божественият закон е такъв, че всяко нещо, което поставяме по-високо от любовта и заради което жертваме любовта, трябва да бъде загубено. Такова преобръщане се явява нарушаване на първите две Божии заповеди: единобожие и отсъствие на кумир. Когато се отречем поради нещо от любовта, вече в центъра на мотивацията и стремежите ни стои не тя, а моралът, фините чувства, парите, властта, удоволствията и т.н., които сами по себе си автоматично въздигаме в кумири. (извадка от тази статия) „Любовта е най-голямата сила във вселената. Тя трябва да е правилно ориентирана. Ако на първо място е насочена към Бог, ще дава разцвет и развитие. Но ако с любовта правим от любимия човек Бог, той или загива, или си отива. Любовта, превърнала се в привързаност, е смъртоносна.“ Сергей Лазарев, Опит в оцеляването 1, стр. 75 На изток съществува тантричната практика на обожествяване на партньора, виждан като проявление на великото, вечното, на безсмъртно богочовешкото. Обожествяване, винаги предхождано от доста продължителен самостоятелен вътрешен стремеж към Бога. Търсене на Бога в себе си и партньора, надхвърлящо телесния носител, егото и социалната персона. Обожествяване, при което един стремеж към Бога се слива с друг стремеж към Бога, на всички нива. Такова обожествяване е коренно противоположно на привързването. Привързването „обожествява“, тоест залепва собствената си несигурност за другия, поставя го на мястото на Бога – така увековечава тревожната си несигурност, а чрез зависимостта си от партньора прекъсва собствената си връзка с любовта/ Бога. Нещо повече, зависимо привързаният агресивно се стреми да прекъсне връзката с Бога/ любовта и на партньора, за да постави себе си на мястото Му. Каква гордост, често прикрита зад думи на любов, докато паразитната закаченост реално убива любовта. Тантричното обожествяване е изцяло различно. Един зрял индивид, преливащ от самостойна любов през сливането си с Бога, обича самостойната любов, обича божественото в друг зрял и поставил Бога на първо място индивид. Разликата е огромна! Естествено, че е добре да обичаме партньора си – прекрасно е. Казвам обаче, че любовта надхвърля несигурната привързаност. Любовта е да поставиш Бога на първо място в живота си. Тогава Го виждаш и в партньора и с Него общуваш в него. Да, такава любов не е привързаност, но не е и студ. Гореща е, огнена е, преливаща от смисъл е, обгръщаща както щастието, така и неизбежните трудности и болки е. Готова е във всеки миг да загуби партньора и затова преживява всяко мигновение с него на сто процента. Приела загубата е такава любов и затова е постоянно в присъствието на смисъла. Прегърнала е самотната изоставеност и затова е постоянно свързана с организма на безкрая, безкрайно далеч от каквато и да е самота. При привързването, представяно лъжливо за любов, една несигурност се вкопчва в друга несигурност, взаимно прерязвайки сигурността на Любовта. Едно шише пие от друго малко шише, игнорирайки океана от амброзия в невежеството си. При зрялата любов две цялости гледат заедно в общата посока на Бога! (извадка от този текст)

Преди 10 години Силвия (Шехина) предложи да направим рубрика за насочващи отговори, отправяни към хора с тревожни и др. душевни трудности. Админите оформиха визията и започнахме да отговаряме. В самото начало се включи психиатърът-психотерапевт Тодор Първанов, а Силвия изчезна нанякъде. Ние двамата продължихме. В течение на годините колеги психолози се включваха за малко и се оттегляха, но ние продължавахме. След време се ангажираха колежката от Варна Диляна Колева, а по-късно и Георги Балджиев. В момента пишат и Андрей Филипов, Лина Коцева, Василена Христова - надявам се да продължат в дългосрочен план! Десет години - не са малко... Почнахме като на шега, но постепенно да проверим "Психотерапия онлайн" и отговорим, се превърна в част от ежедневието ни. Защо го правим? Очевидно не за пари, нито за слава. Защото да помагаме, е част от призванието ни на тази земя - затова. Защото любовта, проявяваща се през нас и искаща да се влее в хората в нужда, го изисква. За Бога го правим - изцяло благосърдечно и алтруистично. Понякога да се отговори на питане, отнема по час или повече да се прочете и осмисли казусът и още два пъти по толкова, за да се даде качествен отговор... Рубриката е наречена от админите "Психотерапия онлайн" не изцяло точно - отговорите ни са в консултативна и психотерапевтична посока, но реалната психотерапия далеч надхвърля тези ни трасиращи, словесни щрихи. В българското нет пространство вероятно са се появявали и други подобни форумни платформи, но единствено тази се задържа устойчиво и продължава да се развива и помага качествено и неуморно. Вероятно защото сме искрени и го правим от сърце и душа, изцяло доброволно и непринудено. Без в "Психотерапия онлайн" да правим актуална психотерапия, спазваме етичните принципи в духа на едно качествено психотерапевтично консултиране, като се стараем да бъдем максимално полезни и обективни, доколкото форматът на обмен на писма го позволява. На снимките: Тодор Първанов, моя милост, Георги Балджиев, Диляна Колева, Василена Христова, Лина Коцева. Празнуваме десет годишнината на "Психотерапия онлайн" в италианския ресторант в Софарма бизнес кулите, София. Желая на всеки един от нас лични и професионални успехи, а рубриката :Психотерапия онлайн" - възнамеряваме да я има и върши чудесната си функция още дълго. Времето (с наша помощ), ще покаже! Орлин