Орлин Баев

Родителите ти емоционално паразитират върху ти. Нарича се манипулация през грижа. "Грижа", протягаща паразитиращо смучещи и живеещи през чужд живот емоционални пипалца. Грижа, създаваща автоагресивна, самоизяждаща вина, огромно чувство за свръхдълг, страх от непокриването му и самобичуващо себепотискане... Родителите ти чувстват, че през финансовата ви самостоятелност изпускат обекта си на паразитиращо внимание (теб) и съответно засилват "грижата" си, отхвърляйки всякакви резонни аргументи чрез създаване на още невротична вина. Интересна льобоф. Чак да му се доповръща на човек - не от теб или тях, а от динамиката на такъв процес, представян за любов, каквато не е ... Емоционални липси на смисъл и истинска, здрава любов в манипулиращите е такъв процес. Родителите ти, препълнени със собствени невротични страхове, силно изкривяват любовта, превръщайки я във вкопчващо задължаване на приемането на грижата им. Емоционално тяхно вкопчване през създаване на вина, подсигуряващо им невротична компенсация за липсата на истински смисъл в живота им. Имаш да се учиш на поставяне на здрави, невинни граници - емоционални, социално-поведенчески и финансови. Така ще помогнеш освен на себе си и на тях. Ще им се наложи да потърсят за какво да живеят, лишени от обекта си на паразитиране. Сама може и да свършиш част от работата - поне поведенеската. За емоционалната обаче би имала нужда от психотерапевт. Потърси вещ такъв за няколко сесии!

Именно - смешно е да се прави връзка между диети, стречинг и йога. Както и директна такава между здраве и йога. Това и казвам, смешно е. Благодаря за нежеланието, а вероятно и неспособността за смислена дискусия, виждани в другия и приписвани така смело ... Дано в мен е причината - о'к. Благодаря и за провокирането, навело ме към свързването на когнитивни точки. Аз продължавам да съм отворен за разговор - досега не видях проявен капацитет за такъв, но принципно вярвам в хората. Ако желаеш, опитай - нарича се диалог.Такъв се върши обаче на база проследяване гледните позиции на другия, вникване в тях, съответни срещуположни аргументи, изпълнени с уважение, оборване или учене и съгласяване консенсусно или компромисно. Ако разбираш за какво ти говоря де - засега не си проявил такова ментално умение, но дори и опитите ти за ответ са насочени към личността (а не към мненията) и грубо стигащи странно как до заключения, наситени с изкривявания, проектирани в опонента, нежели с конструктивност. Умишлено не влизам в конкретика - проявявам сърдечно уважение. С най-сърдечни пожелания за здраве!

Тоест, споделяш, че нямаш желание за диалог, в случая правен чрез четене и писане. Въпреки това, че не си прочел, продължаваш да свързваш йога непременно със здраве едноканално, без да чуеш каквито и да е аргументи. Наричаш много говорене една уърд страничка - не е. Наричаш нищо казване смислени и подплътени със здрав разум, логика и опит аргументи, които дори не си си направил труда да прочетеш, но си позволяваш индуктивно да обобщаваш, очевидно на фона на собствения ти праволинеен ментален контекст, нежели на способност за взаимообменящ и взаимноучещ разговор. Правиш връзк между диета, сваляне на килограми и йога - което е скачане към заключение, нямащо нищо общо с йога. Здраве и йога - въобще не е еднозначна и праволинейна връзката, твърдя го. Разбира се, ако говорим за йога, не за диети, които могат да са чудесни или не.

Много добро осъзнаване психодинамиката на самобичуващата вина и на обвиняващото, изнасящо навън собствена отговорност при непоемането ѝ и оневиняване чрез спокойно поемане на отговорност. В този процес на невинно поемане на отговорност се сваля перфекционистичното ТРЯБВА, от което започва самообвиняването - чрез здрав разум и малки, спокойни поведенчески стъпки в сърдечно следваната посока. При обвиняващото изнасяне на отговрността навън, при което винаги се играе жертвичка, се поема здрава отговорност при разбиване вярванията "аз съм жертва" и авторска, творческа позиция на живота. Преодоляват се вторичните печалби от инфантилната жертвичка позиция. Тогава живееш като Човек, творец, съратник на Твореца!

Човек е стадно животно. Като ти казвам да се научиш да бъдеш сама, това не означава да живееш някакви години и десетилетия сама. Нито пък сама е равно на самотна и зависимо вкопчена - нищо общо. Говоря ти за самостоятелност, за емоционална самостойност. А че сме сред хората и е добре да общуваме, абсолютно. Когато имаш емоционална несамостойност, както сега споделяш и което всъщност е основата на проблема ти, наричаш зависимостта любов, а примиренческото, пълно с неуважение и към себе си и към околните нагаждане, наричаш смирение. Закачането поради вътрешни липси обаче не е любов. Нагаждането не е смирение, а автоагресивно примирение. Не се уважаваш, не се цениш, не си вярваш и правиш половинчати и слаби избори - защото те е безумно страх от самотата. Когато поработиш лично и в групата на психотерапевта си, за само няколко месеца ще се научиш да прегръщаш този зейнал орален (пренебрегни думичката - просто така се нарича в пси...) страх. а любовта да протича активно през теб. Имаш ли я, спокойно заявяваш позициите си, харсванията и нехаресванията си, с ясното съзнание, че здравите ти граници са добри за теб и за всеки наоколо ти. А сега те е страх да се заявиш твърдо дори пред самата себе си... Сякаш чуваш вече думите на другия как те изоставя и почваш да трепериш като трепетлика от страха си от безлюбна самота. Забележи, преодоляването му ти подсигурява и здрава решителност в искрената откровеност със себе си и всеки друг. И въобще не означава някаква изолация и седене сама - вътрешен процес е. Всяко оставане в медитация, ама със себе си, компания на самата себе си, вече те сблъсква челно с този ти страх, когато махнеш външната маска от его нащрек и предъвкване и потънеш навътре. Медитацията би те ужасявала, би те накарала да извадиш извинения как не е твоето и т.н., което са илюзии - точно това оставане сама със самата себе си среща съзнанието с подсъзнанието ти, в което живее едно сега потиснато, чувстващо се самотно и ревящо за обич бебе. Нужно е ти да се научиш да му даваш любов, да сприятелиш съзнанието си, разширено до ревящия страх в подсъзнанието ти. Да се научиш да гушкаш и обичаш този страх - защото е сериозна част от теб самата, не е нещо външно. Колкото повече успяваш в този процес, толкова повече се научаваш на здрава конфронтация, себеотстояване, житейска решителност, ясни цели партньорски, професионални , всякакви. В този аспект се работи с мисленето, с поведението, в групите... Всичко идва на мястото си - обичаш се. Затова и с любовта ти върви - защото я пръскаш като прожекторче наоколо си и вече не си просто момичето-сексуален обект, а жена, която излъчва мощна харизма, привличащ магнетизъм и обайващ чар! Имаш да се учиш на това - всички сме вълшебници, когато премахнем преградите пред осъзнаването, че сме такива! Такава си - просто ти предстои да го усетиш и почувстваш.

Нормално е. В бъдеще ще се изяви в някакво богато творческо умение.

Пиша ти на л.с. за терапевт в София.

Именно - страх ме е от самотата, затова автоагресивно търпя, нагаждам се и влизам в антипартньорски отношения. С този страх се работи двупосочно. От една страна, учиш се да се заявяваш активно. Тогава ти се налага да посрещаш страха си, че така ще бъдеш сама и да го прегръщаш, стапяш. Тогава осъзнаваш, че когато прекъснеш мазохистичния цикъл, ти самата си със себе си, даваш сигнали за уважение, обич към себе си и привличаш хора, които да те уважават и обичат. Както и имаш силата спокойно да дисквалифицираш от живота си другите, които естествено отпадат. Другата успоредна посока е тази на директното общуване и прегръщане на страха от самотно безлюбие - в трансови, медитативни сесии, в поведенческо-социално умишлено оставане сама за дадено време. Път има - върви го!

Къде си сега, в чужбина ли? Можеш през нета с бг терапевт или там с местен. Доколко обаче западняците са добри в пси терапията е въпрос. Вероятно и там има успяващи качествено и ефективно да помагат, макар и по-рядко и вероятно по-скоро емигрант и по-рядко местен. Чета те и виждам стандартна ситуация. Умен, амбициозен, достатъчно смел млад човек --> употреба на психоактивни вещества --> завъртане на порочна "въртележка" от уплах, негативбо мислене за спомена, страх, телесни промени, постепенно задълбочаващ се сублиминално до устойчив невротиччен кръг --> п.а. --> уж решени п.а., но всъщност до голяма степен постиснати и "разстлали" се до обща, фонова тревожност --> натраплива и хипохондрична идеация, връхче на тази тревожност... И това всичко, стартирало от едно екстази или цигара ганджа... Алгоритъмът за изход е ясен на всеки качествен психотерапевт. Ще се справиш лесно - имаш потенциал, умен си, мотивиран си, чувствам те през редовете. Трябват ти няколко сесии с вещ терапевт - ако си в България, по-добре на живо. Ако си зад граница, може и през нета, макар и да е по-слаб вариант. Къде си, за да ти препоръчаме подходящ колега?!

...И не само четенето за болести (което тук е забранено!), но и книги от рода на "Подсъзнанието може всичко" вредят. Защото са наситени с полуразбиране и бъркане на Същност с его прищевки, с които някаква кучешка вселена трябва да се съобразява, като и кажеш да скочи, лае и донесе пръчката на желанийцата ти. В такива книги-бози, писани от автори хабер си нямащи от психология и психотерапия, е вложено неразбиране на основни пси механизми - четенето на такива разболява, твърдя го през опита си. Нали казваш, че си се оправила - тогава каква шизофрения, какви 3 лева и 33 стотинки?

Те са искрени обаче, готиняци са, почувствах го. Сега, че гуруто им е предприемач със силно властови характерови черти, прикрити зад духовност, в случая върши работа - разпространява се добра практика. Казваш, че процесът може да се върши само индивидуално. Съгласен напълно. Обаче с уточнението, че и в груповата практика, процесът отново е личен, а другите наоколо просто дават общо генерирана мотивация за интензитет, количество на практиката и дисциплина. Качеството си е лично, да. К. Юнг (из Septem Sermones ad Mortous) : С текста на Карлитос засягаш много важен въпрос. Освен общата насока за баланса между уединена Самоувереност и общностно смирение, практически темата стига до следните прагматично-социални и икономическо-властови движения. А именно, доколко дадена духовна общност се явява среда за споменатия баланс и доколко за налагане на национализъм, език, национална култура, традиции, обичаи, ритуалност, облекло, понякога и на финансови интереси, прикрити под маската на духовността (за пари не ми се говори обаче). Ето, отиваш в някоя йога или будистка школа. Казват ти, че йога е като шперц, приложим към коя да е религиозна или научна нагласа (будизмът в същността си е една прекрасна и изчистена йога система). Казват ти, че не е нужно да променяш религията и кредото си. Дотук добре. Принципно е така. Постепенно обаче започват да се промъкват санскритски, тибетски, бирмански, тайландкси, цейлонски или каквито там са мантри, молитви, обичаи... Дори и висшите медитативни практики като Дзогчен/ Махамудра в естеството си са мега простички и изпълними, когато човек има натрупана опитност и прежвелищни заслуги от този и не само животи. Обаче, оказва се, че се налага между другото да се понаучи санскрит или тибетски, да се поживее десетина годинки в манастир или ашрам на школата, да се получат титли, твърде градирано-светско кариеро подобни и йерархично постигани къде със смирение, къде с примиренчески мазохизъм и допускане на затриване на собствена култура. Практиките умишлено се дават мега тегаво, първо се минават подготвителни, после тантрични, докато се стигне до същинските медитативни, които се оказва, че от началото си познавал отвътре си, но си бил спъван не от реална духовност, нито от желание за постепенен прогрес, а всъщност от индоктринирането на дадената деноминация. След години се оказва, че в твоята местна/ родна система, която някога си пренебрегнал, тези висши практики вероятно са присъствали същностно, както и че си по-скоро избягал от мястото, където съдбата те е поставила, за да гониш Михаля, вместо да се уважиш достатъчно и практикуваш качествено през школите, където Животът те е засадил от раждането ти. Оказва се, че дадени лами или гурувци нито са по-духовни, нито са по-напреднали, нито по-просветлени, а просто от деца са присъствали в дадените традиции, език, писания, култура, което им е дало силен старт. Старт и продвижение, неизменно силно преплетени с езика, културата, писанията, историята, традициите на дадената деноминация, нямащи нищо общо с евентуално провежданата през нея същностна духовност и транскултурална методология. Според мен, въобще не е нужно да обличаме будистки или хинду роби, да пеем техните мантри, да се идентифицираме с културата им. Добре е да вземем есенцията, същностната методология и духовна червена нишка, но да ги прилагаме през собствената си култура и духовни традиции.

Разговорът въобще не е до Венцислава Евтимов, този прекрасен популяризатор. До криви разбирания е, раздуващи мъничкото място, което система като хатха има, в глобално и централно, което вече е сериозно отклонение от актуалната йога. Има египтолози и теолози, твърдящи, че йога всъщност произлиза от Египет. Съдят по намирането на плочки и стенни изображения с хора в различни позиции. Да, но хората от цял свят заемат различни позиции и правят медитативни практики. Индианците също, както и ескимосите, шаманите и жреците от цял свят, азиатските, австралийски и т.н. народи. Та, да се каже, че йога е египетска, е като да се твърди, че слънцето е японско, защото изгрява от изток. Е, тя земята се върти, ама нечие съзнание застива и илюзията в такова заключение е достатъчно ясна. Да се върнем на хинду йогата. В най-старите текстове, като се говори за йога, се имат предвид пътищата за единение със Себе си, фокусирани в транса, емоцията, ума, делата и комбинация от тях. Когато въобще се споменава асана, се има предвид удобно сядане, фасилитиращо практиката на сливане )което значи йога) и ...толкова. Илюзия е да се мисли, че това което сега масово се приема за йога, а именно позициите на тялото, комбинирани оттук оттам с дихателни упражнения и приятничка релаксация, е автентична традиция - насаден комерсиален мит е. Да, има хатха йога. Но, това което се споменава в писанията ѝ, са отново няколко позиции за сядане, плюс обърнати, с по-силен фокус в очистителните процедури, дишането и работата с енергийните канали, транса и медитацията. Такава е оригиналната хатха йога и извън наименованието, твърде много прилича на една съвременна комбинация от раджа и кундалини, нежели на това, което сега се представя за хатха. Съвременната уж хатха йога, представяна на запад, е разпространявана така, че да пасне на око да види, ръка да пипне плиткото възприятие на западняка. Така, че да се продава. Това обаче я прави толкова йога, колкото футболът е йога... Йога е действително древна традиция. Но, това което винаги се е разбирало под йога, са медитативните практики, с по-ментален, поведенчески или емоционален подход (джнана/ раджа, карма, бхакти йога) - а най-често в комбинация. Спрямо старата хатха, нямаща много общо с това, което сега се представя за такава, отношението и на индусите и на по-късно присъстващите в Индия английски колониалисти, е било винаги като към низша, паразитна, плебейска практика, ползвана от неприкасаемите (извънкастовите). Имайки предвид, че оригиналната хатха твърде много прилича на комбинация от тантра, кундалини и раджа йога, нямаща общо с настоящата "хатха" или ащанга популяризация, може да се смята, че такова мнение е било по-скоро субективно. Тоест, тук изразявам приемаща позиция към оригиналната хатха йога. Забележи, към оригиналната, не към "краката зад главата" съвременно извращение, смятано за такава. През 19-ти, а още повече в началото на 20-ти век британските колонизатори решават да преобърнат социално политическия си курс спрямо индийските туземци, дотогава приемани за диваци. Започва се мащабен ренесанс на индийската култура, творчество, религия и изкуства, като част от този англо иницииран подем, е и мащабното реинтегриране на йога. На коя йога обаче? Започват да се превеждат веди, упанишади, тантри, сутри, пурани - но, бавно, много бавно. А през британското глобално влияние, през това време йога се представя на широката световна общественост основно като физически упражнения, повече приличащи на стречинг, фитнес и гимнастика, отколкото на сливане. В такъв мега извратен вид се въвежда дори в армиите, в училищата като физарядка и т.н. Разни факири, гълтачи на саби и лежачи на пирони тръгват на турнета по света, заработвайки добри монети, представяйки фокусите си за йога. Тъй като такава гимнастика е най-близо до старата хатха, извънкастова и неуважавана система, такива телесни гънения така и биват наречени Не че имат общо с хатха, но неспоменавайки стигмата около нея, за нароилите се гурувци-предприемачи, продаващи искрици невежество, представяни за истинни слънца, за такива бизнесът тръгва добре. Защото на западняка да продаваш медитация, не е печелившо (понастоящем е малко по-различно), няма достатъчно целева извадка и търговията не върви. А и медитацията не се търгува, а смирено и сърдечно се усвоява безкористно и без особена материална изгода и за евентуалните предприемачи "йоги - гурувци". А чекненето е вървежно - купува се от плиткостта на западняка. Ето, наричаме телесните пози със санскритски имена, твърдим, че са древни и стоката избушва пазара. Древни са няколко седящи и преобърнати - останалите са на не повече от 100-150 години, пазарен продукт за бедното на душевност, но богато на финанси невежество на западняка. Та, това което сега се представя за хатха, нито е хатха, нито е йога!

ентересен разгувур

И аз съм против дисцриминацията, просто съм българин, въпреки глобализма си . Според мен е свързано с комбинацията от личен егоизъм и липса на социално възпитавани родови и семейни цености, ама нейсе...

Много ценно! В тази връзка, скоро писах това за идеализацията, лотосовите нозе на гуру, лама и на мастера кафявите ивици по гащите, напоени с христовата благодат: "...Идеализмът и идеализацията, така типични за масата духовни системи, сами по себе си представляват регрес на психиката до инфантилно състояние, въздигащо големия друг или принципите му на пиедестал, за да бъдат интроецирани, интернализирани като собствени. Идеализмът е първи братовчед на перфекционизма, при който идеи са въздигани като свръхценностни. Не винаги идеализацията е деградираща (ползва се дори в Гуру йога и т.н.), но винаги е инфантилно регресивна. С лекота преминава във фанатизъм, когато "духовността" е байпасна... (N.B): Здравата духовност е като добрия мениджмънт – хоризонтални са. Няма по-висши и по-низши, а всеки изпълнява функцията си скромно и отдадено. Нито мравката е по-низша, нито ангелът по-висш – всичко е относително. Мъдрите казват, че всички сме ангели (и да не сме, ще бъдем и всичко е относително), слезли в тази земна бинарност, за да извлечем заряди от играта на противоположностите. Казват и че, за да се получи човешко въплъщение, отличаващо се със свободната си воля, на опашка се чака… Разбирайки това метафорично или не, здравата духовност ппознава относителността на горе и долу, знание и незнание, нирвана и самсара и вместо да поставя някого или нещо над, а себе си под, смирено усвоява нужното от равностойна позиция. Така и абсолютисткото позоваване на авторитет (вид когнитивно изкривяване) на фанатизма става невъзможно..." (из тази статия)

Няма магия/ въздействие, по-силна от любовта. Имаме ли я, всякаква магия става нищожна. Бог е любов. Тече ли през нас любовта, Господ е с нас. ПСАЛОМ 27 Псалом Давидов 1. Господ е виделина моя и спасение мое: От кого ще ся убоя? Господ е сила на живота ми: От кого ще ся устраша? 2. Когато приближиха при мене лукавите, за да изядат плътта ми, съперниците и враговете ми, те ся спънаха и паднаха. 3. И ако ся опълчи против мене войнство, сърдцето ми няма да ся уплаши; и ако ся дигне връх мене бран, и тогаз ще съм уверен. 4. Едно просих от Господа, това ще търся: Да живея в дома Господен във всичките дни на живота си, да гледам красотата на Господа, и да Го диря в храма Му. 5. Защото в зъл ден ще ме скрие в скинията Си; Ще ме прикрие в скришното на шатрата Си; Ще ме възвиши на камък. 6. И сега главата ми ще ся възвиши над враговете ми, които ме окружават и ще пожертвувам в скинията Му жертви на радостни викове. Ще пея и ще възпея Господу. 7. Чуй, Господи, гласа ми, с който викам и иомилуй ме, и послушай ме. 8. Рекъл си: Потърсете лицето Ми. Рече Тебе сърдцето ми: Лицето Ти, Господи, ще потърся. 9. Да не скриеш от мене Лицето Си, да не отхвърлиш с гняв раба Си. Ти ми стана помощ, недей ме отхвърля, и недей ме оставя, Боже, Спасителю мой. 10. И ако отец ми и майка ми ме оставят, Господ, обаче, ще ме приеме. 11. Научи ме, Господи, пътя Си и води ме по равен път поради неприятелите ми. 12. Да ме не предадеш на желанието на враговете ми; защото ся дигнаха против мене лъжливи свидетели, които дишат насилие. 13. Повярвах, че ще видя благостите Господни на земята на живите. 14. Чакай Господа. Имай дръзновение, и да ся укрепи сърдцето ти; Ей, чакай Господа. .................. ПСАЛОМ 23 Псалом Давидов 1. Господ е Пастир мой. Не ще бъда в лишение. 2. На зелени пасища ме упокоява, при тихи води ме води. 3. Възвръща душата ми. Води ме през пътеки на правда заради името Си. 4. И даже в дола на смъртната сянка ако ходя, Не ще ся уплаша от зло, защото Ти си с мене. Твоят жезъл и Твоя та тояга, те ме утешават. 5. Приготвяш пред мене трапеза срещу враговете ми, помазал си с елей главата ми, чашата ми ся прелива. 6. Наистина, благодат и милост ще ме следват през всичките дни на живота ми, и ще живея в дома Господен на дълги дни. ...................... Псалом 91 (по Слав. 90) Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогущаго. Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя. Бог мой, на Него ще се надея. Защото Той ще те избавя от сетта на ловеца и от губителен мор. С перата Си ще те покрива и под крилата Му ще имаш прибежище: Неговата Истина е щит и всеоръжие. Няма да се боиш от нощен страх, от стрелата, която лети дене, от мор, който ходи в тъмнина, от погибел, която запустява всред пладнина. Тисяща ще падат от страната ти и десет тисящи отдясно ти; но при тебе няма да се приближи. Само с очите си ще гледаш и ще видиш въздаянието на нечестивите. Понеже ти си направил Господа своего упование, вишнаго свое прибежище, няма да ти се случи никакво зло и язва няма да се приближи при жилището ти. Защото ще заповяда на ангелите си за тебе да те пазят във всите твои пътища: на ръце ще те подигат да не би да препънеш о камик ногата си. Ще настъпиш лъв и аспид: ще стъпчеш млад лъв и ламя. Понеже положи в Мене любовта си, за то ще го избавя: ще го туря в безопасност, защото позна Името Ми. Ще ме призове, и ще го послушам: с него ще съм, когато е в скърб: ще го избавя и ще го прославя. Ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си.

Като вникване в гледните точки на отговарящите и даване на смислена аргументация. Това не е дискусия. Напротив, сблъсък на аргументи, в който има силно противопоставяне, облечено обаче в качествен изказ. През личен опит, разбира се - само тогава излаганата теза е преживяна извън теорията, практически. Именно тук въобще не вникваш. В по-горния си пост съм представил социални движения около популяризиращата профанизация на йога на запад, водеща до опошляване и представяне за йога като фитнес стречинг, имащ общо с нея, колкото всяко друго занимание. Защото йога е сливане със същината. Хатха е валидна система, включвана в джнана, раджа, тантра принципите, в бхакти и карма подходите. Обаче е малка и странична, несъществена част от същностните йога системи. На запад се популяризира именно хатха, поради веществеността ѝ, резонираща с материализма на западното мислене. Това обаче опошлява цялата йога. Темата е коментирана - далеч не съм първият. Но твърдя, че е така. И тук почват едни твърдения като: асаните не са обикновени позиции - в тях се активират енергетични центриве и канали, положенията се изпълняват с фокусиране, дишане, представляват динамична медитация... и т.н. Отговорът ми е, че тези центрове и канали могат да бъдат осъзнавани през всяка друга житейска дейност. Трансът, Фокусирането, медитацията и себереализацията (пратяхара, дхарана, дхияна, самадхи) се реализират далеч по-целенасочено през практиката на същинските, споменати по-горе йога/ тантра системи. Не че хатха е невалидна. Невалиден е прекомерният акцент на западняците върху ѝ, при превеждането ѝ от маргинална в централна йога система, каквато никога не е била извън профанизацията на йога. Не от дълго - тридесетина години. ............. В горното си мнение писах защо корелацията между здраве и йога далеч не е пряка и еднозначна. Първо, йога не се свежда до хатха, а хатха е малка странична част от йога, но сама по себе си, както на запад се представя, никак не изразява същността и целите на йога, поне не и практикувана самоцелно и като централна система. Второ, продвижението в самадхи прави човека както единен със Себе си, така и далеч по-чувствителен на градските, съвременни емоционални миазми, което никак не работи в посока здраве и дълголетие. Ако се проследи статистиката за живота на повечето йога практикуващи, продължителността му е средностатистическа, че и по-кратка. Носят се слухове за живели по 300г., за други на по 700 или повече, но слухове се носят за всичко, а грузинците се представят за 160 годишни, ползващи документите на прадядовците си... Съгласен съм, че хатха може да е водеща към здраве, но когато се ползва орязана от същинските, фокусирани в нравствеността, медитацията, самадхи и мъдростта системи. Дори тогава обаче никакъв гарант за здраве не е, както показва животът на много практикуващи основно хатха, отвъд умишлено избирателните примери, ползвани с рекламно-маркетингова цел на "йога", представяна на социално икономическия пазар, която толкова е и йога... Писах и че един живот в планината, съчетан с добри гени, е много по-сериозен фактор, определящ дълголетие, отколкото йога практиката. Писах и че самото пряко свързване на йога непременно със здравето, вече е отклонение от йога. Защото болестите са уроци, неслучайно са преживявани. А ако душата може да научи повече от смъртта, за да изчисти нещо, смъртта също е нормална част от цялата житейска игра. Не че има смърт, но... Ако целта е непременно здраве, а средството е предимно телесно и физиологично (като хатха), откъснато от същността на йога и Живота въобще, първо вече не говорим за йога, а за изкривено подобие и второ, такава непременна цел спуска йога до някаква его налагаща магия, докато всъщност е процес на единение с вечната същност. Чудесно е да сме здрави. Казвам само, че на всяка цена фокусирането в здравето е като на всяка цена позитивното мислене. Нито е позитум (цялост), а е частично, нито е здраво, а по-скоро разболяващо, когато е виждано от позицията на целостта. По същия начин хатха, втренчила се предимно в здравето, откъсва себе си от същинските йога цели, като в крайна сметка не постига нито здравето, нито тези цели. .......... И нещо, вмъкващо светлинка в евентуалната дискусия. През призмата на същинските йога и тантра системи, световните духовни учения спокойно могат да бъдат видяни като йога. Не официализирано, разбира се, а в принципната същност на подходите им. Християно-юдейските подходи в същината си са бхакти йога. Четейки за практиката на монасите от Света гора на сърдечната молитва и съзерцанието, все едно чета бхакти йога практици от изтока. Никаква разлика. Будизмът сам по себе си е основно джнана/ раджа йога система. Самите будисти, за разлика от християните, знаят това и дори наричат по-висшите си практики именно тантрични и йога такива. Аналогиите между даоските школи и йога също са преки.

Просто казвах, че тестовете силно ограничават и вкарват в малки кутийки, докато реално пси богатството и нюансите са много повече. А разсъжденията ти за вътрешното и външно разбиране са много точни!

Ами чакаме на Волен да популира България тогава... А дотогава, някои мургави и друго говорящи етноси, спазващи законите на природата, не чакат!

Именно - от душевността, чувствата, естествената нравственост (не отвън наложената, но идващата отвътре), оттам мислите и поведението. В баланса е всичко комай.

Не е до страбизма - извиняваш се с него. Знам от опит - също имам свой доживотен недъг и мислех също като теб. Не е това, не е до очите ти, а до мисленето ти. До някаква степен кривогледството би ти било прекрасен филтър - която се плаши от него, проектира комплексите си в теб. Остават зрелите, точни момичета - направо си облагодетелстван, защото такива грам не би им повлияло. Оставаш ти обаче. Неуверен си, съмняваш се, недоверчив си, не си вярваш и проектираш тази си липса в другите, в момичетата. Не е до тях, а до твоята себеоценка и себепредстава. Тя не зависи от страбизма ти, освен във връзката, която правиш между него и комплексите си. Връзваш ги за него, но не са от него. Имаш да градиш самоувереност, човеко! Когато я имаш, да - някои ще реагират на визията ти със съжаление, ще те отбягват - супер, плявата се пресява сама. Остават ценните, истинските. Но, когато си вярваш, само можеш да се смееш на реакцията на някои комплексари. Предстои ти да превърнеш дефекта в ефект. Реалността е такава, каквато я възприемаме. Имайки стабилна самооценка, ще приемеш страбизма не като дефект, а като неутрална особеност, която при това те е накарала да изградиш желязна самоувереност. Сега я нямаш - имаш да я придобиваш! П.П: Събрах три твои теми ... Моля, пиши в тази!

Барман, синьо Джони за processus ! ... Благодаря ти!

Наистина егати "дискусията"... Аргумент, контрааргумент, вникване в другата гледна точка, взаимно учене - "чудесен" разговор...

Егати и перфекционистичният ти идеализъм, преувеличаващ яко... Наблюдавам йоги следващи индийска, будистка, даоска и т.н. йога от много време. Това със здравето е пожелателен мит. Ако някой от тях е по-здрав от обикновените хора, най-често се дължи на гена му и едва на не повече от няколко процента на диетата, дишането, физическата активност, енергийните практики. Обаче тези изключения на по-здрави йоги се рекламират силно, особено на запад, където за йога се приема нещо доста механично, все въртящо се около асани и дишкане, малко от всичк друго като релакс и толкова... Цялата профанизирана популяризация на йога на запад за западняците е в такъв псевдо вид и рекламното свързване на йога и здраве е част от тази пропаганда. Не съм забелязал обаче да е нещо повече от марйетингово нагаждане на нещата за по-добри продажбени популяризации - за да се връзват наивните през перфекционизма си, наситен между другото със сериозна доза неразбиращо съдене... Та, личните ми наблюдения върху йогите наоколо ми не показват кой знае каква връзка между практикуването ѝ и по-качественото здраве, освен в пожелателното им мислене. Масата йога гурувци трупясват на възраст или средностатистическа, или дори по-рано. В кнгите на Агни йога се казва, перифразирам: "Ако искаш здраве, яж си пържолата, пий си червеното винце и си живей живота. Йога те прави свръхчувствителен за фините енергии, много сърцат и обичащ, но и много раним!" . Между другото, хатха никога не е била уважавана йога, освен в западната популяризация, хващаща се за пипнимо веществеността й. Реалната бхакти, джнана/ раджа йога, включващи в себе си тантра кундалини криите, започва от оттеглянето на сетивата, продължава през съсредоточаването, преминаващо в медитация и самадхи, себереализация. В сутрите на Патанджали като се говори за асана, се казва просто удобна и стабилна позиция, която може да се поддържа продължително време, за да се практикува самаяма самадхи (обединителен на горните стъпки термин). В момента съм в едно родопско село, за последен ден, за съжаление... Масово тук живеят по над сто години. Продавачката в магазина на центъра ми разправя как дядо ѝ, починал на 112, като бил на 110, искал да се жени отново, пълен с енергия. Вчера, имаше събор на селото - поговорих си пак с баба Тяна - на 92, активна и пъргава повече от студентка от студентски град и положително поне триста пъти по-работлива. Всяка сутрин става рано, грижи се за животни, градинка, чете, учи се. Умът и бистър, свеж, чува и вижда добре. Викам ѝ, какъв ген имаш, бабо, какво нещо.... Отговаря, да сигурно има ген, ама и планината... На 62 започнала да се грижи за църквата и вече 30 години така - отваря я, затваря я, продава свещи, чисти, прави всичко. Викам си: ние си мислим, че на 60 вече сме за оня свят... А виж човека, на 62 започва нещо, поставя начало и го продължава 30 години. Седне ли обаче пред телевизорав бездействие, пиши го мъртъв... Идва брат ѝ Георги, малкото и братче, само на 86 години. Миналата година ми прави дръжка на косата, като за целта се отдели от активната си работа като дюлгерин. Има вид на 59, а е близо 30 нагоре... Снощи ни дойде на гости бай Тошо - бил агроном на три села дълги десетилетия - стар семеен приятел. Питам го, бай Тошко, на колко години си бе, човек? Очаквам да ми каже 60-на, на толкова дава вид. Жизнен, повратлив, очите му светят и заглежда младите момичета, дошли на събора с онзи заряд, който не лъже... Казва, 80, подкарах 81-вата - и отпива от третата стограмка ракия, докато хапва от вратната пържола с кашкавал върху нея, приготвена от жената. Питам го, пазил ли си диети нещо, смее се. Какви диети бе момче - от работа кога да се занимавам с глупости? Дълъг, отруден, много стресов при това живот, но приеман нормално. Та, ген, идващ от планината - дава много. И не само въздухът и чистата вода, а самата енергия на планината - излъчва стабилност, сила, дълговечност, усеща се. А в града не е така... Опитът ми говори, че йога и здраве, това свързване е силно митологизирано и преувеличено. Не е това целта ѝ, а когато се практикува на по-високите ѝ, определящи я като ЙОГА етажи, прави човека много оворен, вибрантен, което при живот в града, в съвременното безнравствено, свръхиндивидуалистично служене на мамона и примитивността, мори силно като житейски контекст... Никога здравето не е било целта на йога - евентуално страничен ефект може да бъде, но зависещ от много фактори, извън връзването на рекламите на псевдойогата, представяна за йога на запад. Целта е сливане с любовта, мъдростта, свободата на реалността. Ама сигурно случайно говоря за тези неща, сигурно нищо общо с присъствието на такива разбирания, привнесени в теб и вероятно просто дрънкам глупости.

Нагаждаш нещата според както ти се иска да бъде и да вярваш, че е така. Не може да бъде проследено нито емпирично, нито вътрешно можеш да си тотално сигурна за това поемане на негативното. Принципно котките поемат, но не умират от това, а дори се зареждат. Кучетата се жертват, обирайки нещица от стопанина си. А за твоето прекрасно и мило коте - скочило/ паднало е, защото терасата е била необезопасена и е било оставено само на такава тераса. Просто е било въпрос на време и се е случило сега. Другия път, когато си вземеш коте, добра идея е да сложиш мрежа на терасата, на която го пускаш и дори тогава, да си около него. А когато не си в дома, терасата да е затворена, а само прозорец за проветряване да е отворен, отново с мрежа. За прзореца, най-обикновен комарник върши работа. За терасата: купува се от бриколаж или баухаус и т.н. мрежа, "свински опашки" и пластмасови разтегателни пръчки за баня, от тези, на които принципно се слага найлоновото перде за ваната/ душа. Та,тези пластмасови пръчки се слагат вертикално на терасата, опират се от парапета до горната тераса и на тях се слага мрежата и се закрепя със свинските опашки. Не е дебела мрежа някаква - по-скоро е символична, но служи като психическа бариера за котето. Научава се, че има преграда и не я престъпва. Въпреки това, когато е пуснато на терасата, е добре да си наоколо. Така магичното пожелателно мислене става излишно, поемаш здрава отговорност, вместо да къдриш нагласени хипотези с изнесена във външни фактори отговорност. Съответно котето живее с теб поне 15 години - при редовни обезпаразитявания, нужните инжекции, прегледи при вет. Поне 15 години, че и повече, е част от теб, от емоцията, енергията, сърдечността ти. Сега просто си го гледала безотговорно по отношение на безопасността.,,