Орлин Баев

Не съм запознат с медицинската термонология. Предполагам, че ако раждането е нормално, по позива на природата, и тогава жената или лекарят решат да изродят бебето чрез операция - поради страх от раждането на жената, или поради проблеми - тогава часът на раждане и хороскопът ще е точен. Но - ако жената, ил имедиците планират раждането предварително, като запазят уговорен час, без да се съобразяват с природния импулс на позив за раждане? А този импулс и раждане идват неслучайно в определен момент, предполагам. Тогава планетното и звездно съчетание отговаря на психоматрицата, която въплъщаващото се съзнание носи от предно съществуване, отговарят на кармата му! И - ако този момент бива нарушен чрез планирано раждане с операция, при което няма родилен импулс - тогава за какъв хороскоп въобще може да се говори, за каква точност? Или - освен ако моментът избран от родителите или лекарите, или от "случайното" наличие на свободен час за раждане в дадена болница - ако този момент също влиза в неслучания кармичен план на идващата душа... Не знам, интересно ми е какво мислите по въпроса?

Мечтая да бъда човекът , когото си представям във въображението си - силен, хармоничен, спокоен, щастлив, балансиран! Само така ще мога да помагам и на другите! Мечтая да бъда ораторът на мечтите си... Хайде, залавям се на работа, тук и сега, за да се доближа до мечтите си!

Каква е точността на хороскопа, при положение, че детето е родено чрез секцио? Ако часът предварително е бил планиран от родителите, или тогава им е бил опресделен час в родилното? При това положение можем ли въобще да говорим за точен хороскоп?

Тепърва ми предстои да изучавам трансперсоналната психология. Това, което знам засега обаче, е че тя е бъдещето на психологията като цяло. Без да отрича останалите клонове и школи, тя ги обема и надхвърля! Освен това, Трансперсоналната Психология представлява свързващо звено между древното духовно знание и съвременната емпирична психология! Холотропното дишане е само една много малка част от възможностите на такъв тип психология! Станислав Гроф, който го създава, казва, че не открива топлата вода, а просто използва един от видовете йогийстки пранаями, като го адаптира за западния човек. Има широко поле за дейност в Трансперсоналната Психология! Някои я наричат духовна, или езотерична психология!

Мекота, много се радвам, че отвори темата! Аз буквално преди десетина дни се запознах с трансперсоналната психология. Прегледах общите идеи и постановки. Очарован съм. Явно, че досега не ми е давано да се докосна до Трансперсоналната Психология, по една или друга причина. А тя всъщност е това, от коет осе интересувам от много време. Холотропното дишане е само една от терапиите, или може да бъде елемент от цялостната терапия. В трансперсоналната психология се говори за формули, утвърждения, молитви, визуализация, медитация, различни дихателни похвати, физически упражнения. Например Карл Густав Юнг е смятан за трансперсонален психолог. Психоаналитиците, от друга страна, приемат школата му за психоаналитична... А тя включва и двете - започва с психоанализа, но не спира до там. Въобще, доколкото разбирам, трансперсоналната психология обхваща всички други клонове на психологията и ги надхвърля, издига разбирането и терапията на едно духовно ниво! Велико е!

Благодаря, Уандерфъл! Не си прозвучала грубо! Добре е да се провокираме отвреме на време, за да получаваме обратна връзка! Благодаря и за споделянето! Според мен, може да се споделя самият процес, без интимни подробности и имена. И тъй като сексът с любов е най-естественото нещо на тоя свят, мисля, че няма нищо лошо да говорим за това! Ако съзнанието ни е чисто, ако душата ни е чиста, сексът ще е невинен и по детски естествен и радостен! Аз се възхищавам на жените като цяло! За жената това става естествено! Жената винаги запазва голяма част от детското в себе си. Затова и така добре разбира децата и се грижи за тях. При мъжа сексуалните страсти са много по-силни, и обикновено са си доста първично нагонни. Така ни е направила природата. И точно в секса, мъжът много може да научи от жената. В практиките на даоската сексуална сублимация, в началото е нужно да бъдат усвоени някои техники. За мъжа това е важно, за да пренасочи енергията. При жената обаче, нуждата от усвояването на тези похвати е по-малка. Във висшите степени на езотеричния секс обаче, техниките вече не се мислят, те са усвоени автоматизирани. И - всичко става Любов! Чувстване, преживяване на Любовта, превръщането в Любов! За жената това е същността на секса от самото начало. А мъжът се учи на това - как да свърже нагона към Любовта. На по-висшите нива на сексуалнот осублимиране, разликата мъж - жена, изчезва. Защото и двамата са балансирани вътрешно, и защото се сливат един с друг в едно цяло. Това усещане на сливане е невъобразимо! Ясно чисто, блажено съзнание!

Няма сублимиране - няма път. Няма път - има илюзия! Колцина могат без секс? Малцина! А от тези малцина колко наистина са свободни от него и в мислите си? Още по-малко! А за тези, които не са светци и не могат без секс, както казвате, сестрички - най-добре е да се приеме безусловно положително отношение и свещена нагласа към него. Това ще бъде част от трансформацията му и от ограждането от въпросните същности! А на хора като Максим, които съзнателно или не, преживяват секса на едно по-същностно ниво, само мога да се възхищавам! Тъй като сме в темата за секса - споделете, моля, опитности - усещания, чувства на любов, сливане! усещане на енергията - собствена и на другия - хармонията, която се получава, блаженството от духовен порядък... Споделете - достатъчно теория! Или поне - такава, свързана с описание на лични преживявания и опитности! Нядявам се, отдавна сме извън средновековието и можем да говорим открито по въпроса! Без пошлости, но именно - духовната страна на секса! А също - тези, които преживяват секса на целомъдрено ниво - изключително много бих се радвал да споделят преживяванията си по въпроса. Такива като усещанията си - нагнетяване, стабилизиране на енергия и емоции, спокойствие. Каквото и да е - ще е интересно и ценно за тези, които нямат лична опитност в тази посока - наистина интересно и ценно! Обичам ви всички!

O, мерси за милостта към мен, заблудения натрапник... Приятен секс, братчета и сестрички!!!

Ахммм... Исках да кажа: Жената, която не кърми детето си по нарцистични причини, създава предпоставки за бъдещи психически проблеми у него! Такава майка обича имиджа и бюста си повече от детето си. Типичен случай на "студена майка". А такава майка залага много проблеми в детето си за в бъдеще - психични и соматични.

Веднъж преди години бях на такова дишане. Водеше го Мариан от Варна - той сега от два месеца е председател на асоциацията по трансперсонална психология, в чиято терапия се включва това дишане. По същество то е йогийсткото дишане бхастрика - духало! Мисля, че трявба да се прави с усет, така че да не се получи насилване на мозъка. Когато тогава го правих около час и половина, почуствах енергията около цялото си тяло. Реално усещане за енергия, каквото рядко съм имал. А при задържане въздуха като пауза между дишанията - се получаваше издигане на силата към главата и замайване. Както и клатене на тялото и шум в ушите ... Не съм сигурен дали може да го наречем насилие, поне ако е с усет и мярка.

Някъде да съм натрапвал? Благодаря за което ... Откога споделянето на опит и визия стана натрапване? Нима това, което излиза извън кръгозора ти е в сферата на натрапването? А нима не е полезно да научим нещо един от друг? Нима приказките н абяло сладко от общ характер са достатъчни? ... Бъдете здрави!

Не твърдя, че има черно бяло разделяне. Не само, че не го твърдя, но и не го внушавам нукъде с думите си... Добромир много добре е отразил различните мнения. Общо взето всеки изразява себе си, без да се опита да разбере другия! Личи си в постингите. Това за астралните твари - хм., не мисля че има някакво значение на кого му пука и на кого не. Това, че не виждаш вируса в сладкия сок, не означава, че няма да те зарази. Не съм ясновидец, но съм убеден в съществуването на нефизически същности от различен порядък. Тук се доверявам на авторитети. Никъде не отразявам негативно отношение към секса. Стремя се към обективност и реализъм. И говоря от личен опит. Както обясних, има генерални различия в светоусещането и когницията на мъжете и тази на жените. Но - едната допълва другата, както единият полюс на магнита е неизменна част от другия. СЪщо така, очевидно е, че освен общите предпоставки на понятието човек и елементарните полови дискриминации, има и перонални диференциации, тоест всеки човек, от един или друг пол, възприема и преживява нещата индивидуално, през призмата на генома, пренаталното и след рожденото детско възпитание, средата, образованието, и най-вече на кармичните компоненти и тяхното съчетание, които има. В резултат на това, личността пречупва преживяванията през призмата на собствената си енергетическа структура и емоционално - ментални съставки. Аз например винаги съм имал силно привличане към секса, още от възрастта преди половото съзряване. Какво може да значи това - може би съм изостанал дух, жалък роб на секса? Възможно е - нека съм такъв! Това съм, което съм! Както и всеки един от вас! И на базата на това, което имам, правя най-доброто, което мога! Ако можех да бъда като Максим, така естествено да преобразувам секса, единствено чрез заетост на съзнанието и тялото във външни и опосредствено ангажиращи ума дейности, щях да съм друг тип личност, с друг темперамент, характерови диспозиции и когниция. Но - тогава това нямаше да е Орлин, личността, която сега пише в това виртуално пространство. Понякога се наблюдавам отстрани -с всичките си слабости и добр страни - и съзнавам какъв театър е всичко това и колко е нереално... Алхимията... нека е моя страст... Нека е пристрастяване - част от мен е, както и съвкупността от желания, страсти, стремежи, нагони, чувства, нежност, любов, радост, раздразнение, пороци, състрадание ... Относно секса - отразявам опита си, както и вие! Ако е различен от вашия, опитайте се д аме разберете. Аз опитвам същото с вас! За сексът и сублимацията по време на секс. Такива мигове и часове на сливане и хармония, каквито съм изпитвал по време именно на секс, не съм изпитвал в никоя медитация и целомъдрено влюбване. Но - на алхимичен секс, различен от обичайното търкане на два епидермиса. ПОнякога имам чувството, че като споделя нещо, то минава през всякакви огледала, огледалата на умовете на хората, които го чуват(прочитат), и когато получа обратна връзка, сам се учудвам - аз ли съм казал нещото, за което ми говорят и изводите, които е породило... Може би се изразявам неправилно, или прекалено многоаспектно и всестранно ... както и да е!

Сексът е вълнуваща тема!!! Наистина темата за секса е една подтема на "Мъжете и Жените". Защото сексът е водещ фактор за разбиране на мъжкото и женското възприятие и модели, заложени им от самия живот и на емоционално, и на ментално ниво! Много силно е мнението на Донка, че "Състоянието и развитието на духовноста определя какъв ще бъде сексът!" Така е. И за двата пола, но най-вече за жената. Жената не губи сила при секса, за нея той е нещо напълно естествено. Защо да има противопоставяне на духовност и секс? Няма смисъл! Това е типичен женски светоглед, изхождащ от женската енергетика, която диктува и женската психика! Най-важното за жената в секса е да обича. За нея той е продължение на Любовта - и то съвсем естествено и така и е заложено от Природата. Поне докато е чиста и непокварена. Да обича мъжа, да му се възхищава, да го обгърне не само с вагината, но и със сърцето си. Ако мъжът дава етерна енергия през долния си център, жената интензивно излъчва емоционална или любовна енергия през сърдечния си център. Там тя е емисивна, положителна, даваща. Жената, дори и да е стремяща се към духовност, трудно разбира процесите в психиката на един мъж, диктувани от енергетичните движения на либидото му! Освен ако може интуитивно да влезе в кожата на мъжа и да усети енергийния поток и процеси в него. Тези процеси определят и мъжката психика. Мъжът по време на секс приема емоционалната топлина на жената, той се нуждае от нея. Приема и чистата Любов (Буддхи), поне ако жената е чиста и може да му я даде. Жената се нуждае пък от вниманието на мъжа и от пълнотата, която получава от него - на етерно, ментално и духовно, атмично ниво! На етерно ниво получава чувство за сигурност и стабилност, на ментално, чуство за подкрепа, обгрижване и внимание, и на атмично - воля! Наистина сексът е обмен не само на физическия, но и на душевен и духовен план. Енергиите на двамата са като двойна спирала, която се слива в едно. Но - както казва Донка - преживяването на секса зависи от изфинеността на съзнанието на двамата, от способността им да Обичат въобще, да се обичат един друг истински, да умеят да се извисяват над ума. Но - наистина да се извисяват над него, а не да се валят под него, в безумието на страстта и похотта! А, за да го правят, е нужно да могат да сублимират похотта. Да я издигат до Любовта. Те са от едно и също тесто. Сублимацията е алхимичен процес на рафиниране на похотта до чистото и състояние на Любов! Жената обикновено го може много по-лесно. Защото изначално е свързана именно с Любовта - с Будичното тяло, което при нея е емисивно. Разбира се, тук не говоря за чисто инстинктивните самки, които често срещаме наоколо. Мъжът, от друга страна, е представител на другата линия на космическата спирала- на Волята, на Разума и на Силата. Подходът на мъжа е друг - мъжът има нужда да се бори, да си поставя препятствия и да ги преодолява. Така е устроен. Това му диктува силата в него. Силата на духа. Тази сила, проявена на физическо и етерно равнище при него има нужда от известно обуздаване, от обръщането и към Източника. При жената това вече е така. Жената затова и не се стреми кой знае колко към духовност. Тя по природа си е духовна, или по-скоро - душевна. Или поне принципно е такава. Липсва и само елементът на духа, на висшата воля и сила. На мъжът пък му липсва тази, висшата Любов - затова я търси в секса. Чрез него той я получава по един непосредствен, но груб начин, във вида на кондензирания и субстрат - страстта и сетивното удоволствие. Няма смисъл да отричаме визията на противоположния пол - по-добре е да я разберем и усетим. Сексуалното сливане, когато е правено с искрена любов, всъщност е едно от най-силните преживявания достъпни на физическия човек. Поне теоретично, сексът би могъл да бъде естествена част от Пътя на търсещия развитие човек. Но, тъй като планетата ни не е нормална, а е обсебена от мрак и невежество, това е трудно осъществимо. Затова, дори и най-влюбените двойки, дори въоръжени с най-добрите сублимационни техники, биват смукани от енергийни вампири. Това се усеща директно от мъжа, поради устройството на организма му и излъчващата му функция по време на секса. И когато мъжът не успява да извиси съзнанието си до висшите региони на битието по време на секса - или поради нежелание, неумение, или поради невъзможност поради тежката психична атмосфера, която не може да пробие, тогава чрез него, през него - в жената проникват астралните ларви, елементарии и елементали. Мъжът става техен проводник - и те цапат жената. Това са реалности. Жената най-често не чувства съзнателно тези влияния. Но - така толкова по-лесно те работят в нея. Максим - за планината писах като за свято място, чисто от кошмарната аура на планетата, където сексът може да бъде чист, невинен и непорочен. Той си е такъв всъщност. Но състоянието на планетата ни, ръководена умишлено така, че да се поддържа човешкото невежество и да се раздухват до максимум животиснките прояви в човека, изкривява действието и резултатите от този свещен акт! Не всичко зависи от малки хора като нас. Затова и сред търсещите са възникнали методите за целомъдена сублимация, за брамачария. Защото те, макар и неестествени, при съществуващите психични условия, са по-сигурни. Но - със сигурност са неестествени! Казвам го, въпреки че съзнавам действеността им. целомъдрието е като изнасилване. Изнасилване на изначалната ни природа. Но, респективно на психо -кондицията на глобуса ни - вероятно едно оправдано изнасилване, по причините, които изложих по-горе. Нещо като горчиво лекарство. След време човек свиква с лекарството то действително му носи излекуване. Ако го прилага правилно! При целомъдрието нагнетяването на либидото е голямо и тази сублимация, която се извършва при алхимичния секс естествено, при целомъдрието става с голямо напрежение. При целомъдрието жената търси опората, сигурността и закрилата, пълнотата, от която се нуждае, от вътрешния си противополюс, Анимус, Бог в нея. Мъжът търси блаженството и радостта от вътрешната жена в себе си - Анима, Богинята в него! Всъщност, за някои целомъдрието не е толкова страшно. Познавам много такива хора. Ти, Максим, си един от тях. Възхищавам ти се! Ако обаче състоянието на нещата във физическия дом, в който живеем беше нормално, нямаше да има нужда от целомъдрие... Сексът е наистина едно цяло с Любовта! Разделението е изкуствено. Но, не сме ние тези, които са го инициирали... Зависи от сили, много по-големи от нас. Нека Божията Любов царува в Света!

Хубави въпроси, Крис! Духовният човек има пълно спокойствие, хармония между емоции и мисли! Има мощна воля, безгранична Любов! Има Мъдрост, която качествено се различава от знанието, с което обикновено боравим! Духовният човек е търпелив, не се дразни, разбира, изслушва, смирен е! Такъв човек свети, буквално, енергийно, и емоционално! Излъчва радост и мир! Духовният човек знае неща, които е разрешено да се знаят след тежки изпити в това, което се нарича духовен Път! Духовният човек е силен. За него болката е нещо незначително! Такъв човек е истински човек, за разлика от спящите съзнания около него! Кръгът на познание на подобен човек е неизмеримо по-обхватен от нашия! Сексът не пречи. Той е нещо прекрасно. Ако се прави с Любов, ако човек е верен и го прави с един човек, ако двамата се обичат истински, това е красиво! В тази дисциплина, за която често пишем тук - духовността, има цяла наука, която учи, как да се съвмести духовността и сексът. Как да се прави така, че да е красив, чист, със светли мисли и чувства. Как да развива красотата и интуицията в теб! Това е част от тази наука. Тя обаче казва, че сексът може да се преживява и на по-вътрешно ниво, и така силата на радостта да бъде още по-мощна и да продължава безспир, да не се ограничава само до самия акт. Но, това е едно по-високо ниво и то се достига след известни усилия, радостни жертви и устрем! Нищо лошо няма в секса. Просто има различни нива на преживяване. И човек трябва да знае какво иска. Какво иска не личността му, а душата му!

Според мен майките, които не кърмят, за да си пазят хубавия бюст, са престъпници! Много се радвам, като видя такива чудесни постинги като вашите!

Това е изключително интересна тема, която силно ме вълнува! Бих искал да пиша когато имам време! Приятна еволюция на всички евоюлиращи!

Защо го свързвам с духовността ли? Сексуалната сила е силата на Любовта, идваща от най-фини измерения на живота. тя екондензирана любов, която се проявява през носителите на съзнание, в които живеем, в телата на животински бозайници. Сексуалната енергия е тази, която поддържа живота в нас. Тази сила може да се употребява директно, в суров вид - като удовлетворяване на нагона, или да се преобразува в умствена дейност, физическа активност, изфиняване на чувствата и развитие на интуицията. Така е и при мъжа, и при жената. При мъжа акцентът в този процес е чисто енергиен. При жената е преди всичко свързан с чистотата на съзнанието и. Съвсем прави сте в горните две мнения. За духовността и нейното развитие... Ако не можехме да се развиваме, какъв смисъл щеше да има личната воля, която притежаваме? Прилагана само в хоризонтално направление, тя винаги води до отклонения - интрапсихични, а оттам и социални. На изток сексуалната енергия се нарича кундалини. И - според опита на мнозина практици, определено много може да се направи за нейното овладяване и развитие. А развитието и е директно свързано с развитието на съзнанието! Моите наблюдения относно пола и отношението към половата енергия са следните. Мъжете обикновено след известна възраст започват да чувстват директната връзка между нивото на сексуалната си сила и качеството на съзнанието си. Защото загубата на тази сила с възрастта води до промени в съзнанието. Жените, от друга страна, в долната част на тялото си са рецептивни и загубата на сила е много малка. Но - при женския пол при акта става отпечатване на матриците на мъжката енергия, с всиките им характеристики на подсъзнателно ниво. Затова и за една жена, която има някакво отношение към езотериката, към трансперсоналната психология, е толкова важно този акт да бъде изпълняван с подходящ мъж. Защото този мъж се отпечатва в нея с всичките си характерови черти, кармични енергоинформационни заложби и модели. Затова и не е добре броят на партньорите на жената в течение на живота и да е голям - защото става силно смесване на енергиите на всички мъже, които са били с нея - на подсъзнателно ниво. Механизмът при мъжа е различен - тъй като в долната част на тялото си е емисивен, положително зареден, той губи психична сила по време на акта, но затова пък няколко дни след това (да речем пет-десет дни, по лични наблюдения) той автоматично изтласква енергията на жената с която е бил. А за такова освобождаване от енергоинформационните матрици на мъжа на жената са и нужни около седем години (тук се доверявам на мнението на авторитети). Ето защо свързвам секса с психичното и духовно развитие. Защото няма възка и свързване, а са едно цяло! При мъжкия пол отношението към въпроса е енергетично. При женския - информационно, в смисъл на чистота, на подсъзнателни заложби, получени от мъжете през живота и. С горните твърдения в никакъв случай не преувеличавам или намалявам ролята на нито един от двата пола. Просто имат противоположен, допълващ се един друг механизъм, процес на функциониране. На практика, изводите до които съм стигнал по отношение на секса и развитието на човешкото психе, както и на етапите на преживяването му в семейната двойка, са следните: - В една двойка, мъж и жена, тръгнали реално по духовния път, или поне имащи отношение към него, е добре да бъде надрасната полигамията и промискуитета - това е основа и за двамата. Когато сме се свързали с един човек, това не е случайно. Ако преди брака сме имали различни връзки, това е в реда на нещата, но след това, човек е желателно да осъзнае космическата роля и универсалност на брака, и докато е свързан по този начин с даден човек, да бъде само с него/нея сексуално. - Семейството преминава през етап на "нормален", така както се разбира от масите, секс - създават се деца, нещата са на мястото си - Когато децата са вече създадени и ако интересът и стремежът към езотеричната психология, към духовните науки, е налице, двойката преминава през етапа на сублимационния секс. Нарочно не го наричам тантрически, или даоски, защото това са чуждици, а процесът на такъв тип сексуално общуване няма отношение единствено към тези традиции и нациите, от които произхождат. По този въпрос може много да се говори, не само за механичните предпоставки, за да бъде осъществяван такъв тип общуване, но най-вече за психо-духовните преживявания на съзнателно ниво, до които той води! - Прехвърляне на секса на по-фина плоскост, преживяването му на вътрешно ниво. Когато всеки един от двамата постигне по-тясна връзка с противополюса вътре в себе си, с божествеността в него - а тя е винаги противоположна на физическия пол, тогава сексуалното общуване в двойката вече няма нужда да се преживява на обичайното физическо ниво. И да го правят понякога, такива съпрузи нямат желанието, страстта, които заставят и подтикват хората да извършват сексуалния акт. Този нагон е все още в тях, разбира се, но е изтънчен, трансформиран до по-фина вибрация, при която двамата се сливат на енергийно равнище и преживяват вибрациите на Любовта много по-мощно, директно и непосредствено. Защото са по-близо до източника и. Такава двойка не губи радостта от секса. Напротив, преживява го в неговото изначално, най-чисто състояние, като непрестанна бързовибрираща Любов и сливане. Сливане с мъжа или жената вътре в себе си. Като проекция на това сливане, отношенията с външната жена/мъж стават наситени с Любов, радост, красота, хармония, разбиране, чистота, приказност! Второто ниво на преживяване на секса в брачната двойка, на теория би могло да бъде осъществявано до най-фините степени на осъзнаване и съвместен растеж. На практика обаче, опитът ми говори, че в условията на тотална замърсеност на психичната атмосфера на планетата, такава възможност остава по-скоро хипотетична, освен в единични изключения. Например, сексът може да бъде лишен от голяма част от негативните последици за мъжа и жената, съответно - загуба на сила и подсъзнателно замърсяване, ако се практикува на по-големи височини, в планината. Там психоатмосферата е много по-чиста и излъчената о тдвамата електромагнитна енергия прониква до по-фини региони от сферите на живота. И съответно тогава сексът за мъжа се превръща в достъп до висши области, с които взаимодейства, на които отдава енергията си, и съответно получава нейните вибрации, които го зареждат и многократно възнаграждават. Жената, когато преживява секса с такъв мъж, на свято място с чиста атмосфера(психична), бива отвеждана на приказно пъешествие. Отпечатъкът на такъв мъж в аурата и, не само че не се превръща в задържаща я несъзнавана психо-матрица, но в един вид ангел хранител за нея. И от нея зависи доколко съзнаван ще бъде процесът, доколко несъзнаван. За съжаление, живеем в градовете, които са обвити с оловен слой атмосфера, не само от автомобилните газове, но и от психичните отделяния на хората. Тази атмосфера е свързана със същества от низш порядък, които имат интерес да я поддържат и да се хранят от грубите животински мисли и емоции на хората. А страстният секс и отделяната от него енергия, е основната храна за тези енергетични, астрални същности. Дори имолитвата и медитацията трудно ограждат от тези същества... Това ми говори личният опит! Впросът е, че съзнанието расте бавно, и сексът, така както е масово разбиран, е основна част от психо-функционирането ни. Аз самият не успявам за дълго време да го преживявам на това, безкрайно по-блажено и изпълнено с хармония и щастие ниво, за което говорих. Може би по-нататък ще поговорим за преживяването на секса като духовна опитност. . .

Секс !!! Ех, този пусти секс! Отърване няма от него! И в пещера да иде човек, от съзнанието си и от либидото си не може да избяга! Така ни е направил Господ! Сексът наистина е силата зад всяко действие, мисъл, чувство, емоция, инстинкт. И зад най-висшите, и зад най-низшите. Либидото, кундалини, това е психическата енергия в нас - Агни, огънят! Важно е на какво ниво го изживяваме. Един по-висш секс е сливането с вътрешния противополюс в нас самите! Това е чистият път на Ученика. Но - там ли сме? Можем ли го? Такъв секс е много по-мощен, постоянен, ежесекунден и даряващ радост и спокойствие - нещо, за което всички жадуваме, съзнателно или не! Но - колко от посещаващите този форум успяват да се задържат дълго на това ниво? Аз не успявам, колкото и да се стремя, както и да се опитвам! Колкото и както и да се опитвам да се трансформирам, а не да се боря, пак не успявам за дълго ... И, тъй като реалностите са такива, каквито са на дело, а не във въображението ни, нека бъдем (за себе си говоря най-вече, да не си помислите, че ви чета морал ... ) реалисти и докато сме това, което сме, да се приемем без преструвки, и да работим с това, което имаме и което сме! Предлагам ви, да споделим опитности по свързване на секса с духовността! Кой както го разбира и може! И жените, и мъжете! И двете позиции и подходи, и на двата пола, са много интересни!

Всъщност, за базата на целомъдрието - по -скоро предчувствам, че е така! Най-продължителният срок, през който съм успявал да практикувам целомъдрие, е бил един месец, и то само веднъж, преди доста години. А, когато се опитвам сега, най-често стигам до 3 седмици... Така че, емпиричният ми опит е много малък. Просто не успявам, кокото и искрено да се стремя. Защото наистина нагнетяването е голямо, и не успявам да го понеса. За съжаление - защото така само тъпча на място... Еххх, живот...! И тъй като трябва да живеем според възможностите си,а не според мечтите си, колкото и правдиви и правилно насочени да са те, по-добре ще е да спра да подскачам като пуканка и да бърборя колко велико е въздържанието! А когато действително успея да постигна реални дела в тази област, тогава да пиша, а не да се фантазирам напразно... Отдавна бих искал да направя три месеца, но ... еееххх... А пътят си е там - само за силните и успяващите!!!

Да, разбира се, въпрос на изказ и семантично влагане в думата! За целомъдрието - наистина, не е добре да се обобщава. Защото е голямо изкуство да си наистина целомъдрен. Особено за западния геном е трудно постижимо. Всичките описания на житията на светците са пълни с описания на мъките при опитите им за целомъдрен живот! А при индийците, да речем, не е така. При тях трансформацията става съвсем плавно и леко, без големи вътрешни борби и сътресения. Замесени са от друго тесто - дълги хилядолетия там духовността е била на изключителна почит! Работил съм с индийци - изключително спокойни са както емоционално, така и сексуално - въобще не им е проблем да останат няколко месеца без секс. Ако сублимацията се превърне в потискане, наистина води до извращения, неврози и лудост. Затова всеки трябва да си даде сметка не само какво иска, но и колко може в действителност да сублимира.Колко му позволява не само стремежа му, колкото и да е огнен, но и телесните му предразположености! Ако в Русия, да речем, вицовете са на тема водка, то тук са на тема секс. Този акцент върху сексуалността е не само психически залаган от векове в нашия народ, но е станал и генетично закодирана предразположеност на телата ни. Трудно се справяме без него. До една степен, процесът на сублимация може да се извършва и със секс. С един одухотворен, поне доколкото позволява състоянието на планетата ни, секс. и с него могат да се преживеят много силни и чисто духовни състояния. С техниките на даоската или тантричната йога, донякъде е възможно "пътят" да бъде вървян и със секса. Преживявал съм чисто духовни състояния при такъв сублимиран секс. Състояния на огромно блаженство, екстаз, на долинен оргазъм, сливане, директно преживяване на енергията на двамата. Състояния на сублимиран нагон и страст, които свързани с Любовта и духовната Воля, се превръщат в гориво за чиста медитация. Такъв процес се превръща в съзерцание на божествеността между двамата, а разликата ти* аз - изчезва. Техниките стават автоматични, а процесът се прехвърля на едно по-високо ниво. Каналите се отварят максимално, сензитивността след това е много силна. Дотук добре. Ако земята ни беше нормално чисто психически място, всичко това би било най-нормалното нещо на света. Проблемът е, че домът, в който пребиваваме, не е чист, а е доста обсебен от ниски елементи. И затова и най-чистият и сублимиран акт от такъв род се превръща до голяма степен в храна за някои същности. Може би, под закрилата на напреднъл учител не би било така. Възможно е - никога не съм имал такъв! Освен това силните преживявания водят до пристрастяване, което трудно се преодолява при поемането на друг път, при смяна на посоката... Тук, в този форум, освен за да разсъждаваме и развиваме ума и знанията си, пишем и за да обменим личен опит - честно и откровено. Има ли полза от маски, има ли полза от лъжливи фасади? Всичко се знае - всичко скрито става явно... Пиша това, за да споделя, че личният ми опит в процеса на сублимация говори, че най-силният и сигурен начин е целомъдрието! Но - както казах, човек трябва да знае какво иска, защо го иска, и колко са му силите и реалните възможности, за да изпълни желанията си. Лекарството за един е отрова за други. Опитът ми говори, че при нагнетяването на психична енергия, което става при целомъдрието, молитвата става истинска, силна. Формулите от елементарно повтаряне на фрази, се превръщат в силни чукове в пространството, които оставят следите си. И не само в пространството, но и в съзнанието. Само тогава молитвата и медитацията се превръщат от думи и релаксация в мощни инструменти. Но, тогава и настъпват трудни моменти. Човек се чувства като копаещ нов канал. Сякаш пред него има стена, която той, със силата на търпението, смирението, с голямо психическо либидно напрежение и стремеж, с инструментите на формулите и медитацията, бавно и мъчително прокопава. И това е тежък труд и няма нищо общо с пропагандираната профанизирана медитация за здраве, релакс и ... его гъделичкане! И тъй като каналът не е прокопан, и напрежението е голямо, тук настъпва опасността от избиване на либидната енергия в нежелани посоки. И затова е толкова важно смирението, търпението и устрема. И - Учителят. Сам е много трудно. Когато си сам - паданията са много. Ученето е единствено от личен опит, а той е болезнен и продължителен процес. Но, може би това е процесът на подготовка за получаването на Учител. Предполагам, надявам се, че е така. Всъщност, сигурен съм, че е така! А паданията - може би са добър повод да ни научат на покаяние. Покаяние, в основат ана което стои смирението. И на решителност за промяна! Опитът ми говори също, че когато пътят наистина се върви, когато човек успява да прокопава зоните на непознатото в себе си, тогава уважението и приемането на другите нараства, толерантността към слабостите и грешките на хората става голяма. Човек започва по един естествен начин да се радва на другите, да ги обича. Защото се е доближил поне мъничко до Любовта в себе си, а тя е състояние. Всъщност, точно в моментите на най-голямо психично напрежение, щастието е най-голямо. Тогава и кармата, която иначе би се проявила в по-груби и конкретни действия, бива преживявана и отработвана на психично ниво! За съжаление, твърде рядко и твърде за кратко съм успявал да се задържа стабилно в този път. Но - това е правилната посока - поне за мен! Къде в този процес стои семейният живот на такъв човек? Ако целомъдрието е основен ингредиент, база и фундамент на пътя, за което говори опитът ми, колкото и скромен да е той - тогава какво? Всъщност - истината както винаги е в умереността. Прекаленото форсиране води до отклонения... Така че, всичко си е на мястото... Всяка жаба да си знае гьола. Товарът на слона ще размаже магаренцето. Е, аз съм си малко магаренце. Ако в този ми живот успея, с помощта на Небето, да стана поне малко по-силен, за да мога да поема по-голям товар, ще съм доволен! Да бъде Светлина в света!

Смисъла? Да станеш господар на сбе си!

Максим - думите на Рави Шанкар са много точни! Именно пълното преживяване на стреса, без бягане, и надживяването му, с обикването му - водят до преодоляването му! Благодаря ти!

Още нещо интересно: "Разрушителните психични и физиологични въздействия на стреса върху индивида са обект на анализ на много изследвания. Най- често посочваните симптоми при преживяване се разграничават на три нива: - емоционални симптоми - лошо настроение, възбуда, тревожност, депресия (включително чувство на безпомощност, отчаяние, суицидни мисли), ниска мотивация, раздразнителност, фрустрация, гняв, необичайна агресия, пристъпи на паника, чувство за загуба на контрол, обърканост, сънуване на кошмари, импулсивно поведение, отдръпване от другите хора, намалено удоволствие от работата, социалните и семейни дейности, загуба на сексуален интерес. - поведенчески промени - тракане или скърцане със зъби, истеричен смях, често потропване с крак или барабанене с пръсти, невротично поведение, слаба концентрация, трудности при вземане на решения, хронични закъснения и отсъствия, намалено социално взаимодействие, семейни конфликти , увеличена консумация на кафе, цигари, алкохол, лекарства или наркотици, загуба на интерес към физическия облик, невъзможност за въздържане от ядене или пък гладуване, внезапни промени в социалните навици. - физически - главоболие, болки в челюстта и лицевите мускули, пресъхване на устата или гърлото, трудности при преглъщането, трудности при говорене и заекване, намаляване или увеличаване на апетита, напълняване или отслабване, пробождания в сърдечната област, студени ръце или крака, силно потене, инсомния или прекалено спане, алергии, чести простуди и грипове, тикове, умора, отслабена имунна система, болки в гърба, мускулно напрежение, стомашни заболявания, високо кръвно налягане , сърдечни заболявания и други сериозни болести (Goliszek, 1993)."

И още: ". Съществуват различни типологизации на стресорите. Еvans, Cohen (1987) предлагат следното разграничениецитат по Russell, Arkkelin, 1994) 1.Всекидневни неприятности ("daily hassles") - те включват онези хронични и повтарящи се проблеми, които се срещат в ежедневния живот, и обикновено не са свързани с прекалено големи адаптивни затруднения. Всекидневните неприятности се отнасят до по -слаби стресори като въздействие, но с повтарящ се характер. Към тях се отнасят такива като неудовлетвореност от работата, ежедневни проблеми със съседите, неяснота в социалната роля, понасяне на въздействието на постоянен шум и др. 2.Катаклизмите, се отнасят до внезапни, уникални и силно въздействащи единични събития или групи от произшествия, въздействащи на много хора, например - различни природни бедствия. 3.Големите събития в личния живот се отнасят до силни преживявания, предизвикателство към адаптивните способности на човека. . Тези събития са могат да се класифицират на:  смърт на съпруг, съпруга, дете;  смърт на близък член на семейството или приятел;  заболяване или контузия;  заболяване или контузия на член на семейството;  големи промени в отношенията между членовете на семейството  годеж;  женитба;  временна раздяла (след конфликт);  развод;  нов човек в семейството (зет, снаха);  значителни промени във финансовото състояние;  смяна на работата;  пенсиониране;  промяна в местоживеенето;  значителни промени в начина на живот;  дребни нарушения на закона;  промени в работата (работно време, служебно положение, по- голявма отговорност) и др.(Meichenbaum, 1983) 4.Към стресорите на средата се отнасят претоварване в работата, бедност, конфликти в семейството , замърсяване на околната среда Като стресови характеристики на работната среда могат да бъдат посочени: - трудовото напрежение и спешността при изпълнението на задачите като доминиращи в работната среда; - отсъствието на яснота т.е. работещите не знаят какво могат да очакват в ежедневната си работа, неясно и двусмислено се предават и поставят задачите и изискванията на ръководството; - силния контрол и използването на формалните правила за държане в подчинение; - липсата на иновации или на разнообразие, промяна и нови подходи в работата; - отсъствието на автономност т.е. работещите не се насърчават да вземат самостоятелни решения, свързани с работата им." Физически стресори: Стресори на средата горещина, студ, влага вибрации, шум хипоксия (недостатъчен кислород), дим, отрова, химикали инфекциозни агенти физическа работа силна светлина, тъмнина, мъгла Физиологични стресори: недостатъчен сън, дехидратация недохранване лоша хигиена мускулна умора отслабена имунна система свръх използване или недостатъчно използване на мускулите болест или нараняване Когнитивни стресори: информация- твърде много или твърде малко сензорно претоварване или сензорна депривация неяснота, несигурност, изолация недостиг на време или чакане непредсказуемост организационна динамика труден избор или липса на избор признаване на лошо функциониране Емоционални: заплахи от нараняване, болест, болка провал, загуба предизвикващи страх и тревожност загуба на близки предизвикващи тъга и печал фрустрация, заплаха, загуба или вина придизвикващи раздразнение, гняв и омраза загуба на вярата или духовна конфронтация междуличностни чувства "

Същият източник: "Различието между този, който става жертва и който не, е в начина на отговор на имунната система. Този, който преживява повече стрес е с по- голяма предпоставка към развитие на рак. Тази корелация между имунна система и стрес става особено важна, когато става дума за връзката между СПИН и стрес. Редица изследвания доказват, че стресът е главен фактор при скока от HIV инфекция към развиване на болестта (Goliszek, 1992; Segestrom et al, 1997). И все пак стресът е неизбежна последица от живота, най-малкото за това, че раждането е вероятно първото стресово събитие. Без стрес не би имало живот. Но така както и вредният стрес може да причини заболяване, така и позитивния стрес може да увеличи човешката продуктивност. През 80-те години руският спортен физиолог Юри Ханин (1983) допуска, че двигателната активност е свързана с едно оптимално ниво на възбуда. Когато е под това ниво, човек се чувства отегчен, апатичен и е загубил съревнователния си дух. Обратно - прекалената възбуда води до свръхбезпокойство, объркване и загуба на увереност. Тази теория, възникнала в спорта, е възприета от много психолози, които смятат че това, което важи за спортната площадка, е валидно и за офиса, заседателната зала, завода. Оптималното ниво на възбуда е различно за всеки човек. Метафоричен израз на този възглед са струните на цигулката. Ако са прекалено отпуснати, няма да може да се изсвири и една вярна нота и звукът, който ще се получи, ще бъде глух и скърцащ. А ако са силно опънати, звукът ще бъде остър и пронизителен и струните могат да се скъсат. Единствено при точно необходимата сила на опън струните създават хубава музика. Същият баланс е валиден и за стреса (Lewis, 1994)." Надявам се да ви е интересно!