Орлин Баев

Що се отнася лично до мен - слаб съм и на теория, и на практика! Просто смъртен с всичките му слабости и копнежи! И нищо друго не твърдя че съм! Пиша тук, защото ми е полезно - да науча от вас, да споделя личен опит... Доста научих от сайта. Доста възможности ми даде да се замисля над различни теми, да оформя някакъв стил на изказ, какъвто преди нямах!!! А за силата и слабостта - аз съм слаб - слаб съм, защото съм смъртен, слаб съм, защото съм непосветен, слаб съм, защото знанието и силата ми са лимитирани! Приятен ден! Кали Мата, Ки, Джей!

Разбира се, че не са извън цялостния план! Просто извивки по пътя, който така обаче става болезнено дълъг! Всички сме едно! Ти си част от мен, аз съм част от теб! Благодаря ти за толерантността иза това, че не си се засегнал. Аз бих се засегнал при подобно отношение - голямо л. съм

Привет, Кристиян, В природата, в животинското царство, има и некрофилия, и инцест, и полигамия, и промискуитет, и изнасилване, и педофилия, и групов секс. Всичко това го има. Напълно прав си! В човека обаче, за разлика от животните, има и още една Природа, една висша безсмъртна същност, която е самият човек, който само гостува в тази, малката природа. Законите на тази висша Природа са различни! Проявена качествено през тялото на един въплътен човек, тази Природа обуздава проявите на животинската природа и впряга енергиите и за своите цели. А те са Любов като принцип и състояние, Мъдрост от качествено различен вид и Свобода. Свобода именно от робството на животинската природа, като Човекът взаимодействал с нея, е научил доста уроци при трудностите с нея. На боитово - социален план проявата на тази висша Природа се изразява в моногамие, хетеросексуализъм, нежна и вярна Любов към партньора, издигането на импулсите на животинската природа до вибрацията на Висшата. Приобщаването и - впрягане на енергията и. Съвсем прав си, е всичко може да бъде обяснено чрез секса - той е като семе, от което тръгва заложена програма на другите етажи на човешкото същество - чувство, мисъл, воля, поведение. Целта на секса обаче е известна - поне на духовните учения. Известна е и на трансперсоналната психология. А тя е - Любов! Целта на секса е удоволствие само за тези, които чуват единствено изискванията на животното в себе си. Именно удоволствието е, което се впряга и сублимира, за да се превърне в блаженство, сливане и идентификация с партньора, идентификация с вътрешния Аз - едновременно. Чувство за единство, пълнота, цялостност, неизмеримо щастие, които нямат много общо с привичния 20 минутен секс. Това е наука и изкуство. Да се спуснеш в гърлото на вулкана от страсти и похот, да не бъдеш изяден от акулите на нагона, да вземеш съкровището - бисера, скрит в похотта и да го изнесеш на повърхността. Този бисер е семето на Любовта, коет осе проявява като последна инстанция в похотта. Това е медитативно сливане. Такъв секс води до променено състояние на съзнанието, до висша радост и единство с всичко. Говоря от опит - всеки може да го постигне. Предполагам, че много от вас го правят. Когато мъжът и жената изпитват оргазъм по обикновения начин, в тях се задействат биохимични процеси. Тези процеси вече са изучавани от медицината. А на психологическо ниво те се проявяват като отегчение от партньора, появява се отблъскване спрямо него, дори гняв, отчуждение. Когато така се злоупотребява с години, се появяват депресии, понижен тонус, ахедония(понижено настроение). А в междуличностовите отношения, обичайният секс тласка хората към промискуитет. При мъжа това е по-явно, но и при жената съществува, по-плавно и незабележимо, но тенденцията е там - именно на незнаниет оза впрягане на секса и следването на природните нагоно. Да, природни, но на тази природа, в която сме само посетители. Психологията познава огромната роля на секса за психическото функциониране, междуличностовите взаимоотношения и социалните интеракции. Затова и знам, че хомосексуализмът е отклонение от пътя към тази, висшата Природа! Защото е резултат не толкова на самия хомосексуалист, но на отношенията в рода му, на родителите му, а той е само следствие от тях. Резултат е най-вече на безлюбието. А безлюбието е по-свързано с невежото употребление на секса, отколкото си мислим. Обикновеният секс раздалечава партньорите с времето, отдалечава ги и от вътрешната им Човешка Природа. Но - любенето, както се преподава в психологическите и духовни школи на изток, а сега вече и на запад - това любене външно не се отличава от секса. Но - вътрешно протичат коренно различнои процеси. Те, разбира се, зависят от качеството на психиката ни, от Любовта ни. Но има и чисто биохимични процеси, свързани с оргазма от един или друг вид, които диктуват и състоянието и способността ни да обичаме! Тук не мога да засегна темата подробно и рискувам да остана неразбран. Както и да е - говоря от сърце и изцяло добронамерено и добропожелателно! Но и съм сигурен в становището си! не виня хомосексуалистите - те са продукт на едно болно общество. Те са само следствието! Вендор - ако съм те засегнал, извинявай! Пиша това, което мисля и чувствам. Правя го чистосърдечно и искрено! Наистина мисля фактите, за които пиша. Не те обвинявам, в никакъв случай! Нямам нищо против да общувам с теб, имал съм вземане даване с хора с различна сексуалност. Има много точни момчета между тях!

Радвам се, че мислим. Не споделям мненията ви.

Не само не съм гуру, но съм малък и жалък човечец, благодаря за напомнянето! Колкото и да съм толеранен към гейовете, да ги приема за нещо нормално не мога. Защото не са. Те са болни. От позицията на обсебеното човечество, може би не е така, но от тази на Космоса - са! Подобно на един наркоман, геят може да се промени, но само ако го иска. Ак осъзнава извратеността си и желае да се промени! Но - колко от тях го искат? В психологията е известно, че дори психотиците(лудите) могат да се излекуват. Но - психопатите(характеропатите) - не! Те имат стабилно его, което упорито поддържа перверзиите им! Вярно е, че зад постингите ми в тази тема прозира зле прикрита агресия против гейовете. Ами, имам я. Простете ми, мене грешния! Но я съзнавам и никога няма да позволя да избие в действия против някой обратен. А си я държа и дори не я крия, защото такъв вътрешен протест идва от духа ми. Слабо ме интересуват стандартите на обществото ни. То е толкова далеч от Реалните стандарти, че мога да се съобразявам с тях единствено формално! Приятна вечер и достатъчно вазелин на всички желая!

Честито! Пиша неща, които чувствам. Други хора с по-развит сетива, обаче ги виждат! Изразих становище, което е доста толерантно към педерастията. Това, че животът ни се управлява от невежеството (като цяло - планетата) и че това води до всякакви гадости, не значи, че не трябва да ги виждаме. Да сме толерантни - да! Но не и слепи. Защо по тази логика да не приемем с леко сърце и отворени обятия наркотиците?Ами и те като обратните, са въпрос на личен избор - и тяхната употреба се ръководи от същите сили, за които говори Валентин! Или - защо да не приемем ей така, спокойно - убийствата? Защо не? Има ги, реалност са. Какво лошо в тях.И да обсъждаме духовните възможности на масовите убийци и тези на малки деца? Защо не? Има природни закони. И не само на тази, видимата природа. И те малко зависят от времето, било то средновековие или натсояще. Въобще - аналогично на убийствата и дрогите - педерастията я има. Да сме толерантни, о'к. Да ги приемаме - о'к. Вярно, при някои има генни заложби. Не само в мозъка, както пише Кристиян, но и хромозомно. Вярно е, че и причината за тези горните не е в тях, а в родителите им. Само с обич се оправят нещата, така е! Но - това не значи да сме слепи и да ръсим сапунени опери и розови приемащи балончета. Първата стъпка към промяна е осъзнаване! А педерастията не е била, и никога няма да бъде нормално явление в човешкия свят. Вярно е, че моногамността при животните е изключение. Вярно е също така обаче, че ние сме хора. Истинското ние. А телата ни са само приемници на това истинско НИЕ! Има чисто биохимични, медиаторни и хормонални механизми, които много силно влияят именно на моногмността и промискуитета. Свързани са с въпроса за секса. С незнанието за прилагането му! Загатнах за това в темата за търпението. Ще пиша още за това/ Да са живи и здрави геьовете. Да са живи и здрави раковите образувания и проказите ... Ако ги нямаше, какво щяхме да научим? Е, може би тогава уроците ни щяха да са на друго ниво, в друг клас... Живи, здрави мио амигос!

Някъде из темите има тема по този въпрос, спомням си. Много често се дублират темите напоследък. Но, това не е мой проблем ... За хомогенно сексуалните. Ами, като преодолея емоционалната си първична реакция - ите са хора. Винаги ги е имало. Науката казва, че поне известна част о ттях са хромозомно предопределени да бъдат такива. А, останалата част - тя се дължи на възпитанието през ранните години. На прекалено строг баща, или на липса на такъв. Визирам мъжете преди всичко, защото за мен мъжката еднополовост (хомо секс) е истинската хомосексуалност! Спомням си смътно, че съм го писал и преди: ако си в нужда и някой обратен ти помогне, няма да питаш на кого какво прави и как го прави, и какви емоционални модели има, за да се стремо да го прави ... Общо взето, така стоят нещата! Хомосексуалността е факт, има я! Също така е факт, че е противоприродна. Но, в нашия живот много неща са противоприродни - защото въобще съзнанията ни са далеч от Природата на нещата! Да, тези хора са всякакви - има между тях и добри, и не толкова добри. Опитвам се да ги приема, но го правя със усилие. Защо е така? Нико йне ме е възпитавал на това. Идва ми отвътре. Да се боря ли с това чувство? Не смятам! Но ида му се поддавам не става - какво, да си обръснем главите (скинхедс) или да наденем качулките на куклус клан и да тръгнем да трепем хората, които по някаква причина са различни от нас? Не е това начина! Какво тогава? Ами, да си живеят живота. Животът е шарен. Аз имам недостатъци също, и то немалко. Специално към тези, вродените хомо - трябва да имаме толерантност. Имал съм вземане даване с такива - мога да поддържам доброжелателни отношения с тях. Наистина са хора като хора... И все пак - малко на разстояние! За повечето от жените хомосексуалистите са нещо нормално. Жените като цяло са по-толерантни и приемащи. Една жена ще каже: "Какво значение има сексуалната му ориентация? Нали е човек?" Не е точно така - от гледна точка на изначалните закони, това е извращение - по вина на природата или на самия човек - но, не е нормално състояние! Казвам го така, направо, защото го мисля и не обичам сладките лъжи! Обаче, щом вече го има - има го - не можем да г опотиснем, трявба да го приемем, да потърсим причината му и да я осъзнаем. Според мен, наличието на хомосексуализъм в света, се дължи на безлюбието в отношенията между мъжа и жената. Между съпрузите. Разведените съпрузи автоматично създават предпоставки за развитието на педерастиа у децата си. А и да не са разведьени - щом не се обичат - те залагат у децата си силен конфликт междумъжкото и женското начало, което може да избие несъзнателно в отхвърляне на противоположното начало и превръщането в гей! Също така прекалено строгото възпитание на бащата кара малкото момченце подсъзнателно да се подложи на баща си, за да му угоди. Останалите стават гейове от любопитство. А за да се оправят нещата - защото това не е нормално положение - колкото и да пледират за това гейовете и да си създават партии и прочее - трябва да се научим да се обичаме. Първо нас самите, и после хората около нас! Това е голяма тема!

Хей, Уика, ако става дума за баща ти, за татко ти, това е чудесно. Аз си помислих, че говориш за нещо като молитва, нали знаеш, както се молят тези, църковно вярващите!

Да, чудесно е да благодариш на изтласкания си едипов комплекс, оформил отношението ти към авторитети! Успех!

Направо ме разбихте с някои ваши мнения - типично по женски ... Писах, писах едно дълго мнение, но се изтри - явно по-добре да си гледам работата!

В пълен акорд сме! Просто се изразявахме различно!

Променяме себе си. Да, Донка. А, не променяме ли себе си най-директно точно като помагаме на другите? На духа им преди всичко! После на психиката им, и накрая на тялото им. Определено имаме нужда от помощ - ние самите в определени моменти също имаме нужда! Единственото условие е - помощта да е искана! А за примитивите и делението: има го. Има примитиви, има хора на средно ниво, има и гении. В по-широк план - има камъни, има растения, животни, хора, ангели, архангели, престоли, власти, сили, тронове,херувими, серафими... Ние сме примитиви пред един Учител. В добрия смисъл на думата. Просто реалности! Аз самият също не се слагам в категория. По-скор осъм извънкастов - най-презряната човешка утайка. Помощ, Донка, помогни ми! Нима няма да ми подадеш ръка?

Да, преди всичко живеем своя си живот. Но - го живеем с други хора, нали? И имаме взаимоотношения с тях. И си влияем един на друг - енергийно, ментално,емоционално, чисто физически... За да помогнеш на някой, той самият трябва да иска съзнателно помощта ти. Но - дори ида я иска, винаги има подсъзнателна съпротива в процеса на промяната. Промяната към по-добро винаги е трудничка. Но - е възможна. Както и помощта между хората - ако е искана и ако съзнателно човек иска промяната. Астрологията дава много добър отговор за съдбата и взаимоотношенията. Разглежда проблемите холистично, цялостно - от миналите животи, през възпитанието през този, сложните характерови характеристики на всеки човек. Тези характеристики са наистина много индивидуални По-добър инструмент от Астрологията засега не съм срещал. Може би само ясновидството, разбира се! Един взаимен хороскоп - синастрия - осветлява нещата много ясно. Случайни неща няма и ако сме с някого, то това не е вй така, по прищявката на някаква игра на вероятностите. Математиката и малките и сухи теории да имат да вземат! Обикновено трудностите във взаимоотношенията в синастрията се индикират от квадратите и опозициите между планетите на двамата. А, всяка планета символизира психически свойства и процеси! Има един добре познат автор - Авесалом Подводни - днес попрочетох книжката му за синастриите - удивен съм - това е истинска психология! Той говори за степените на преживяване на една връзка. Нарича ги посвещения. Естествено, ако само единият е по-развит, а другият е примитив, взаимното израстване няма да е възможно. А този, по-развитият, ще се ползва по един негативен начин от дивотията и посредствеността на партньора си - като ги преодолява съзнателно. Мисля, че това е и опитът на Донка. А, ако и двамата са съзнателни - тогава трудните аспекти дават напрежение, отделят енергия, което само допринася за: - общата им работа(дейност) на ниво второ посвещение - общата им психологическа работа на ниво трето посвещение - и на ниво обща духовна работа на ниво четвърто посвещение Всъщност - противоречията в характерите, противоположните емоционални реакции и светоглед между двамата биват преживявани според силата, обхвата и тънкостта на съзнанието на двойката!

Благодаря, Таня, Много силни мисли - формули! Според психологията, търпението е толерантност към тревога! Устойчивост на стрес, на напрежение, на страх! Търпението е сила! Няма сила, няма търпение! Нетърпеливи са хората с невротичен темперамент! Това е просто факт! Лошата новина е, че той се предава наследствено, геномно. Каквото и да е генното наследство обаче, то може да се повлияе силно в деветте месеца пренатално възпитание! Това е период от изключително значение за бъдещето на човека! Ако майката се тревожи, ако е нетърпелива, страхлива, похотлива, раздразнителна, притеснителна, невротична - това се предава на детето о после бъдещият човек цял живот ще се мъчи от тези заложби, несъзнателно предадени от майка му. После следват първите седем години - на трето място по важност! И, оттам нататък, зрелият индивид, колкото и да е невротичен, разбира се, може много да направи за промяната на характера си! Йога, съсредоточение, развитие на волята, Любовта! Това парира невротичността, тоест нетърпението! На ниво телесна химия - нетърпението е пристрястяване към удоволствието, чрез веригата на възнаграждение на допаминовия трансмитер. Човек е пристрастен към себеугаждане - чрез секс, храна, дрога, хазарт, угаждане, удоволствие от всякакъв вид(нищо лошо в удоволствието, ако е издигнато до любов - тогава то зарежда - но, това се учи). Когато си угажда така човек, в мозъка се отделя голямо количество допамин, изпитва се удоволствие - чисто химически, и емоционално. овек е нетърпелив да получи удоволствието си - лишаването от него го прави нервен, неспокоен. След като го получи обаче, след краткото задоволяване, допаминът рязко пада, отделя се пролактин, който действа на настроението инхибиращо, депресивно, от типа на "предавам се", "не искам да видя никой, оставете ме сам"... Тогава човек отново е нетърпелив и не понася напрежение. И така - махалото допамин - пролактин, страст - омраза, се люшка цял живот. При мъжа тази верига се задейства много мощно от отделянето на тестостерон по време на "нормален" оргазъм. Липсата на тестостерон и усилието на организма за възстановяването му задълбочават действието на порочното махало. При жената процесът е същият, но по-плавно изразен. По-плавно, но затова пък по-продължително. Психологически тези процеси се изразяват в стремеж към върхово удоволствие от всякакъв вид, след удовлетворяването на което следва изпадане в депресивно настроение, с гняв, раздразнителност, злоба, тъга, депресивност, агресия. Спасението, както може да се очаква, е в Любовта. Когато събитията в живота ни се преживяват с по-фина радост, а не със стремеж към грубо върхово удоволствие, когато имаме Любов - към любимия, към хората, просто като състояние, в тялото ни се отделя окситоцин - хормон и невромедиатор. Хипоталамусът го предава на хипофизата, и оттам в цялото тяло. Окситоцинът, според изследванията на медиците, е материалният субстрат на преживяването ни на Любов и благополучие. Той дава толерантност към болка, тревога, напрежение, страст. Окситоцинът ни прави търпеливи и спокойни. Той носи блаженство, но не от върхов сетивен тип, а като състояние на съзнанието, цялостно, продължително, плавно, нежно, любящо. Окситоцинът регулира и балансира равнищата на допамин и пролактин, уравновесява ги. Кара астралното махало на страст - омраза да застине в центъра. Това става когато преживяваме живота си на по-фино ниво. Външно нормално действащи, но вътрешно виждащи нещата от едно различно измерение - това на любовта. Окситоцинът ни прави непривързани, независими, спира адикциите от дроги, храна, секс, хазарт, алкохол ... Сънят се подобрява, депресиите си отиват. Как обаче да продуцираме тази материална база за емоционален баланс и радост? Само с желание и думи за Любовта, стремеж към нея? Донякъде! Но - процесът си има и чисто биохимичен механизъм! Доказано е, че заедно с дрогите и други подобни силни усещания, най-силното задействане на веригата на възнаграждение (допамин), и мъка(пролактин/пролактинът не ограничава действието си само до млекообразуването/), става при сексуалния оргазъм. Оргазмът от обикновен тип. Силен, върхов оргазъм, след което следва спад и емоционален дисбаланс. При мъжете това е по-рязко изразено, и по-бързо възстановимо със спермогенезата, а при жените е по-незабележимо, но по-продължително. Пак стигаме до секса - начин на употреба. Малцината, коитоп могат естествено, без перверзии и репресия, да практикуват целомъдрие, уравновесяват организма си, махалото на хормоналната секреция се уравновесява, и стремежът им към вътрешната реалност води до стабилно отделяне(в нормални количества) на окситоцин. Жертвата на върховите преживявания на секса при такива хора води до преживяването му на по-фино ниво. Такива са някои монаси, аскети, учители, Ученици... Но - те са малко. И този метод не е за всички. Той е най-бърз и мощен, но е за малцина. А за всички, според мен, е методът на овладяване на сексуалния оргазъм, култивирането му, извисяването му до висша нежна Любов. Такъв оргазъм може да трае с часове. И той не изчерпва, защото се преживява на по-фино, трансформирано ниво. Преживява се по-близко до източника на енергията си. Оргазмът става Любов. Разбира се, емоционалното и психическо благополучие в живота ни не се свежда само до секса. Има и социални взаимоотношения, разбирания, характер, ментални филтри и нагласи... Но, както са забелязали най-великите психолози, в основата на всяко човешко поведение и реакция стои сексът... Аз смея да твърдя, че именно на неправилната му и невежа употреба се дължат огромна част от интрапсихичните катаклизми на индивида, както и напрегнатата (меко казано) междуличностна интеракция и социалните катаклизми в по-голям мащаб!

Благодаря, Ваня! Разкошен разказ! Просълзих се десет пъти докато го четох ...

Дина, тук форумът астроплогия е замрял. В сайта, от дясната страна, има линкове към астрологически сайтове. Има много активни такива, с много теми и много активно участие. И на български, и на руски, и на английски. Освен линковете, о ттози сайт, провери направо в гугъл...

Мнението на Силвия не е неоснователно. Например Учителите, дали Агни Йога, препоръчват именно и единствено работа отвътре - естествено. Без медитация, дишане и изкуствени специални сесии. Повдигане на съзнанието в ежедневието през самия живот, в делника. След време, когато планетата се поочисти и хората се доближим до естествеността на космичния живот, това ще стане осъществимо. Според мен, дотогава, и двете мнения имат мястото си - основно, естествена вътрешна работа в ежедневието, но и формални сесии, сутрин, вечер - молитва, медитация, дишане, физ. упражнения. Без крайности - по вътрешен повик! За кислорода убиец - сигурно е така. Но - никой не прави холотропно дишане по 8 часа на ден. Ако го правиш по 5-10 минути сутрин, съчетано с дълбоко бавно дишане, едното допълва другото. И се правят със спинално дишане, с формули, с искрено сърце и обич. Едва ли петте освежаващи минути бхастрика (духало), ще окислят системите толкова...

Всъщност, истината, както винаги, е по средата. На запад отношението родители - деца, е изключителноп студено и дистанцирано. Още по време на отглеждането до 21г. А след това могат години да не се видят, и това за тях е съвсем нормално. Нормално е и да не си помагат един на друг. Старите си спестяват за тях си, младите си гледат живота. За мен това е ужасно безсърдечно. От друга страна нашият модел на прекалена привързаност е обсебващо натрапчив - и за двете страни. Истината е по средата. Да се обичат двете поколения, да си помагат, когато могат, но всеки да си живее неговия живот, без да изпада в зависимост - емоционална или финансова от другия. Е, като можем - да си помагаме, разбира се!

Това е точно така! Ако дишането и молитвата, и медитацията, и други техники се правят от нечисто съзнание и с користни амбиции, резултатите ще са или посредствени, или тъмни. Наистина дълбокият растеж е отвътре. Но - тези методи са инструменти. Те са като храната. Тя е материална, ако бяхме по-развити, щяхме да се храним директно с енергия. Но засега не сме. Дишането, молитвата, медитацията, са като храната - те са външни средства, патерички. Или - те са като зъбни шини - имаме нужда от тях, докато се изправи духа и укрепне. Като бебешка проходилка за този, неразвития вътрешен дух, който носим в зародиш... А, за лечебни цели, засега те си имат мястото. Докато се научим да лекуваме с чист дух...

"Аз ще се подмладя, ти ще се подмладиш, те ще се подмладят - това ми шепне Любовта... ! " , се пее в песента от българския мъдрец!

Холотропното дишане е идентично с йогийсткото дишане бхастрика. Не съм много добре запознат с рамките на холотропната терапия, бил съм само на един двучасов сеанс, и обсъждане след него. Не мисля, че отричането е правилно отношение по въпроса. Всяка терапия има плюсове и минуси. Зависи най-вече от терапевта, от личните му опитности и познания. А, иначе, смъртни случаи има и от седене на дивана и гледане на телевизия ... Бхастрика пранаяма по принцип се препоръчва умерено, с усет, както писах и по-горе. Прави се с изправен гръбнак, стабилна позиция - седнал. Най-вече обаче, с ясно съзнание. Когато се прави и с мудри и бандхи, задейства кундалини и наистина води до промяна на съзнанието. След примерно, минута или две бхастрика, се задържа дъха, за около две минути (при нагнетяването на кислород това е лесно), и тогава се правят трите бандхи, които магнетяват силата в мозъка. При мен тези практики водят до движения на тялото - леко клатене, свистене, а на съзнателно ниво, сякаш действителността изчезва, забравяш къде си, остава само усещането за аз. Като се върнеш, след секунди, или минути - си припомняш къде си и кой си, сякаш си прекарал съзнанието си през пералнята и после си го рестартирал... И, добре е да има за какво да се хванеш, защото имаш чувството, че се губиш някъде в непознатото и това хващане ти е връзка с този свят. Това, предполагам, е опасно, затова преди време спрях тази практика, или по-точно, съм много предпазлив и умерен с нея. Горните състояния се спират като човек се наклони напред и се свие - така силата се насочва от мозъка другаде. Действително е нужен учител - не задъкжително с голяма буква, но просто преживял процесите и по-напреднъл човек, с опит в себевладеенето и работата със съзнанието. Къде е веригата от учители - последователи, в бялото братство. Нещо ми се губи от погледа. Не съм привърженик на отричането. Петър Дънов е казал, че дишането трябва да е бавно и е окастрил източните похвати, за да ги нагоди към по-животинската природа на българина и на западния човек въобще. Защото има мощни методи, които обаче са по-опасни. В бялото братство има и дихателни упражнения, и медитация, но са доста по-неакцентирани. Основно се набляга на моралните принципи, храненето, музиката и пр. Всичко това са все първите две стъпала в йога - яма и нияма. Подготовка. И това е на мястото си - защото действително имаме нужда от нея!

Бях срещал някъде в мисли от Учителя, как той ни гледа и се чуди - колко неестествено е състоянието на стария човек, колко ненормален е въобще процесът на остаряване. Защото, според него, ние се раждаме деца и умирам4е деца. Умираме като сбръчкани, безсилни, изтормозени от болежки деца. А защо е така - питайте Аллах - той би трябвало да знае... Предполагам, поради това, че ние, вечните съзнания, сме на гости в този бавен, груб свят, трябва да се подчиняваме на неговите закони. Както всяко семенце ражда малка тревичка, която се развива в дръвче, то расте, остарява и повяхва, така и ние. Цикличността на този свят, временността му, работи и върху телата, в които гостуваме. Но - има хора, които постигат безсмъртие - прехвърлят съзнанието си в устойчиво етерно тяло, което е стабилен носител и позволява по-нататъшното развитие в по-висшите сфери, тела, опитности - до освобождението! А ние - докато не сме постигнали това тяло от светлина, трябва да благодарим и за това, животинското, пълно с нагони и генетични тегоби - голям купон е в него, нали? На мен лично въобще не ми пука от староста - в смисъл бръчки, намалена подвижност... Стига да има все пак някаква подвижност на тялото и най-вече -добре запазена подвижност на ума! Познавах старци, на които усмивката не слизаше от лицето. За един такъв - дядо Кольо, писах в една подобна тема застаростта някъде тук. Скоро си отиде една друга моя добра приятелка - Ан Кап Макнамара - Бог да я прости. Беше на 94. Имаше изключителен дух, бодър ум, четеше книги, превеждаше от френски на английски до последно, вървеше спокойно и в най-големия лед и сняг. Хранеше се много добре - без никакви ограничения. Хапваше много често риба, яйца, сладко, въобще всичко. Силата и идваше от чистия вътрешен живот - от песните и молитвите, от връзката с Учителя. Тази жена имаше изключителна самоувереност, беше невероятно спокойна, щастлива, силна и асертивна. Познавам мног одруги хора на около 80, които спокойно продълвават да работят и са активни. Но - 80 г. е все още сравнително млада възраст... Качеството на старостта зависи преди всичко от генните заложби. А това, което зависи от нас, е качеството на мисли, чувства, поведението - чистият вътрешен живот може да удължи и оздрави духа и тялото, да речем с десетина, петнадесет годинки. Но, за повече - единствено вътрешната алхимия и духовният път могат да постигнат истинско бесмъртие, не само в духа, но и в носителите му, без да се прекъсва съзнанието в междинни периоди на прераждане и сън в тънките сфери.

Да, тялото е корабът, с който преплаваме този живот. А за здравето му най-важното е енергията. Количеството и и качеството и. А това се постига с добре насочвано либидо, емоции, чувства и мисли. Разбира се, и храна, и прочие.

Старост и самота! Когато бях в ранните двадесет - си мечтаех да бъда старец. Общувах със стари, мъдри хора, уважвах ги. Всъщност, старостта е най-благодатното време, при положение че има запазен бодър дух. Тялото остарява - и какво от това. Тук там някоя болест - и какво от това? В старостта можеш тотално да се отдадеш на молитви, медитация, пост, сливане с красотата на безкрая. Няма суетата на обществените задължения, контакти, прехрана, страстите са утихнали. Старостта е най-чудното време от живота!!! А защо да се увстваш сам? Това го разбирам, мога да се поставя на мястото на друг тип психика ... Но, ако цветята са твои приятели, ако имаш малка градинка, за която да се грижиш, ако природните духове са ти другарчета, ако общуването с ангелите (директно осъзнато или индиректно, чрез интуиция) е ежедневие, тогава за какво ще са ти нужни хората и сивият им свят? Освен ако доброволно не продължаваш да им помагаш. Има психолози, които до края на живота си, на 90 години, са работили активно! Точно емоционалните въртопи на младостта са много по-тежки от старостта! Една мъдра, светла, радостна старост! Тялото е илюзия! Духът е вечен!